Един слънчев спомен от плажа:
Тича между излегналите се летовници три-четиригодишно момченце, цялото пясък и усмивка, и гордо вика:
– Мамо, мамо, виж какво съм прасе!
Един слънчев спомен от плажа:
Тича между излегналите се летовници три-четиригодишно момченце, цялото пясък и усмивка, и гордо вика:
– Мамо, мамо, виж какво съм прасе!
🙂
Пътувам във влака и в купето има малко дете, чиято майка много иска да се похвали колко е умно то и затова му задава следния въпрос:
– С какво започва думичката влак?
– С ломокотив!
Майката се опитва да го поправи, като му обясни, че иска буква и че казва думата неправилно, но детето с голям кеф повтаря: “С ломокотив, с ломокотив”.
Майката се ядоса, навика го, едва не го наби. Развали и неговото въодушевление от пътуването с влак, и нашето настроение.
А детето май беше по-умно от амбициозната си родителка, защото влака наистина започва с локомотив 😉
@Мариана: Наистина очевидно детето е по-умно от майката… Чудя се дали и нашите деца не са често така… 🙂
@ Григорe, за съжаление нямам дете все още, но ако се имам се надявам да не съм толкова ограничена, че до първи клас вече да съм му смачкала въображението
Сестра ми праща щерка си, на 4-5 години беше, да купи нещо от близкия магазин, но тайно я наблюдава от прозореца. Гледа сестра ми, на връщане от магазина щерка й говори с някаква непозната жена.
Звъни после детето на вратата, влиза вътре с покупката, а сестра ми виква:
– Аз нали съм ти казала с непознати да не говориш?!
– Ама ние първо се запознахме.
мой колега в БАН разказва за сина си.
Случка първа:
боляло го зъбче, но ето че то паднало и малкият го е поставил на масата в една кибритена кутийка и го гледа намръщено, след което му се заканва с пръстче: “Я да те видим кого сега ще болиш!”
Случка втора:
връща се колегата у дома след работа и малкият гордо го пита:
– Тате, знаеш ли колко е дълга една паста за зъби?
– Ами, толкова (показва с длани горе-долу дължината на една тубичка).
– Не позна! Дълга е от хола, по целия коридор, да чак в кухнята още малко!
Случки с племенника ми:
– Вуйчо, защо този облак е толкова жълт?
Аз започвам да обяснявам за пречупване на светлината и спектри. Еди по онова време беше на пет години…
Той обаче ме прекъсва нетърпеливо:
– Ех, вуйчо, ами то е ясно защо! Вчера нали валя сняг? Значи бялото се е изсипало, останало е жълото.
– Вуйчо, ще ходим ли днес на кино?
– Не, Еди, утре. Днес трябва да садим картофи.
Малкият мисли и после пита:
– Какво се прави от картофи?
Изреждам разните вкуснотии, при което споменавам чипс.
– Как се прави чипс?
Обяснявам.
– Леле, толкова трудно… Защо направо не посадим чипс?
връщаме се от зоопарка.
На Орлов мост светофарите не работят, има полицайка, която ги замества. Еди дълго я гледа и изведнъж възкликва радостно, намерил обяснение на една думичка, която му се наложи да чуе при скорошна кавга в двора на комшиите:
– Вуйчо, виж! УЛИЧНИЦА!
(и в трите случая му признах, че е много логичен; в зоопарка отидохме, след като той изненадващо заяви, че на една снимка, изобразяваща слон, имало крава. Беше се объркал от бивниците – все пак крави на село е виждал, но слоновете си ги представяше само като от анимационни филми… В зоопарка най-много хареса мечката, лъва и, разбира се, слоновете. Вълкът го разочарова, беше очаквал нещо огромно и страшно, с огнени очи…)
за племенницата:
Говоря по телефона с брат ми, който по едно време възкликва:
– Габи, миличка, недей супата с шепичка!
(Габриела, тогава на 4-5, изпуснала лъжичката, огледала се и продължила с ПОДРЪЧНИ средства…)
другата племенница:
– Тате, трябва да поговорим.
– За какво?
– Няма значение, колкото да запишем, че имаме с теб социален живот.
(питам се какво ли е гледала по телевизията…)
Като се прибирам, виждам пред блока ни три, 10ина годишни хлапета, две момчета и едно момиче, и дочувам разговора им. Едното момче явно се опитва да бъде гласът на разума:
-Ама недейте да се биете, бе. Вие сте брат и сестра. Брат и сестра не се бият!
Въпросните брат и сестра го засичат в един глас:
-Кой каза?! -… и продължават да се налагат крайно братско-сестрински. 🙂