Диагноза: управник

През 193… забравих точно коя година, състоянието на ръката на Сталин се влошава сериозно. Не зная дали го знаете – дясната му ръка е била с тежък неврологичен проблем, почти изсъхнала, и дори в най-добрите си моменти едва е държала лулата. Да го прегледа веднага е извикан най-прочутият съветски невролог (а и психиатър). (Уви, и неговото име ми се губи в момента някъде… поуморен съм.)

След двучасов преглед лекарят казва няколко успокоителни думи, предписва лечение, и след излизането си заявява на членовете на Политбюро, че иска веднага да бъде свикано спешно заседание на Политбюро, без Сталин да знае за това, и че има да им каже нещо много важно.

Заседанието е насрочено същата вечер, и политбюровци очакват с горещо нетърпение да чуят скоро ли ще умре Вождът. Вместо това обаче чуват съвсем друго:

– Физическото състояние на другаря Сталин е добро, и той скоро ще се оправи. Проблемът е другаде. Налага се да ви кажа, че той страда от изключително тежка степен на параноя. Преценката ми като лекар е, че ако не го смените веднага, той до не повече от година-две ще ви избие всички.

Два часа по-късно този лекар изчезва безследно – вероятно някой все пак е донесъл на Сталин. Но предсказанието се оказва вярно. Единици са тези, които изкарват на високи постове около Сталин повече от две-три години, без да бъдат ликвидирани.

Сталин е класически пример на параноик с огромна власт – но не е единственият. Над десет процента от великите владетели в историята са с клинична параноя. Вярно е, че между тях няма нито един, останал в паметта на човечеството с добро и градивност – но правилото е налице. Върховете на обществото са ветровито и буреносно място, и ако човек е чалнат на тема врагове, това му помага да се задържи на тях.

(По принцип, в такъв случай самата диагноза “параноя” е малко спорна. Един от преподавателите ми по психиатрия беше казал веднъж: “Диагнозата е относително нещо. Ако някой дойде и ми се оплаче, че непрекъснато го преследват и искат да го убият, го питам какво работи. Ако е селският библиотекар, това оплакване означава заболяване. Ако обаче е едър наркодилър, това оплакване говори за перфектно психическо здраве.”)

А политиката – това е концентрирана икономика, както установяваме напоследък все по-често. Тоест, същият ефект следва да се очаква и от истински видните бизнесмени и мениджъри. И, уви, го наблюдавам неведнъж, пряко или косвено.

Първата ми среща с него беше, когато обърнах внимание на адреса на немската верига “Конрад” – улица “Клаус Конрад” номер 1. Стори ми се фрапантно – собственикът й, Клаус Конрад, е жив и здрав, и продължава да й е активно работещ президент. Реших, че е умишлено потърсено съвпадение, и за всеки случай го проверих. Оказа се по-просто – че тази улица реално е построена от сгради на фирма “Конрад”, и че именно собственикът й е изискал от местното кметство тя да бъде наречена на негово име. Приживе. Без никаква срамежливост.

Горе-долу по същото време случайно се запознах с човек, чийто брат е работил години заедно с Юрген Шремп – генерален мениджър на “Мерцедес”, след това на концерна “Даймлер-Бенц”, а в момента на мерджера “Даймлер-Крайслер”. Ще спестя думите, с които този иначе възпитан като по учебник немец описа Шремп – но идеята беше, че и той е същата история, само дето е мениджър, а не собственик.

Бях започнал да забравям темата, но наскоро видях нещо, което ми я заби като пирон в съзнанието. Един адрес. Ето го:

Вторият ред е уплътнен от мен, за да посочи какво точно имам предвид.

Могат да се водят купища дискусии как точно се превежда това на български, дали в САЩ номерата на улиците се пишат с цифри или с думи, и т.н. Направих си обаче експеримента да питам няколко американци как следва да се тълкува този текст – бяха го разбрали точно както и аз.

Толкова от мен.