Мразя да се гавря с някого.
Днес обаче го направих. И ми капна мед на душата…
Докато чаках на оживено кръстовище, към мен се приближи някакъв момък:
– Извинявайте, можете ли да ми помогнете с няколко стотинки?
Обикновено не съм от светкавично съобразяващите. Този път обаче нещо в мен прещрака.
– Разбира се. Елате с мен.
Поведох го към магазина на десетина метра от кръстовището. Влязох и попитах продавачката:
– Извинявайте, имате ли метла?
– За какво ви е?
– Това момче иска да му помогна с малко пари. Ще му дам да измете улицата отпред, срещу заплащане. Четири лева на час.
Тя ме изгледа и прихна. Обърнах се. Както и предполагах, момъкът вече излизаше през вратата.
– Ей, човек, чакай бе! Не искаш ли да изкараш пари?
– Ти си луд, бе!
– Луд или не, ето ти възможност да изкараш нещо. Не ти ли трябват пари?
– Ти си за психиатрията, бе? Ъъъъ, кой мете улици по следобедно време? Нощем се метат, нощем…
– Не искаш ли да изкараш пари? Измети улицата, и ще ти платя – повиших аз глас, за да ме чуват всички наоколо. – Повече на час, отколкото аз взимам, дето съм компютърен специалист… Ей, къде тръгна? Парите те чакат, просто трябва да поработиш мъничко за тях. По-малко от всеки наоколо за тая сума… Къде побягна? Не искаш ли пари?…
Всички наоколо се скъсваха да се смеят. И аз също.
Поне веднъж, поне един от тези “просяци” си беше получил заслуженото. Не беше бит или наказан, просто беше показал на дело на десетки хора, че по-скоро няма да вземе пари, отколкото да върши работа, по-добре платена от тази, с която те изкарват парите си. За които той ги моли.
Защото “Може ли да ми помогнете с няколко стотинки” при такива като него е половината от въпроса. Премълчаваната друга половина е “Ама без да ме карате да работя!”.
Мисля си – предложението за пари срещу работа е може би перфектният начин да различиш човека в реална нужда от наглия мързеливец. Който наистина е закъсал, с удоволствие ще работи за пари. Който иска пари, без да работи, не ги заслужава, колкото и да е изпаднал на вид.
Затова бих предложил на всеки – винаги щом срещнете “може ли да ми помогнете…”, да предлагате парите срещу малко полезна работа. И да съветвате всички свои познати да постъпват по същия начин.
Хубаво, но защо ми се струва, че съм чел почти същата статия в същия блог преди една-две години? 🙂
Друго полезно нещо според мен е, че не сте изпълнил заръката си ( “един здрав бой е минимумът, който заслужават”) и сте избрали друг път.
Страхотна идея! Винаги съм се чудил какво да правя, когато попадна в такава ситуация!
@Lazy: Защото несправедливости, на които не съм могъл да намеря решение, продължават да ме тормозят – докато не им намеря.
@Юлий: И аз съм доволен, че намерих по-добър път… Да, понякога няма добри избори – има лоши и още по-лоши. Но този път, за щастие, намерих добър.
@Димитър: Не пропускай възможност – и да го правиш, и да съветваш другите да го правят. Писал съм преди защо смятам този вид просия за особено нагла и вредна. Време е да й се противопоставим.
… да, ама заслужава ли си загубата на време, нерви и ресурси?
В смисъл – оня охлюв не се е променил, и съм сигурен, че пак ще го срещнеш след време.
Лично аз съм за “здравия пердах” – той също е загуба на нерви, ресурси и пак няма да промени кретена, но е прекрасен отдушник.
@nick: Да, здравият пердах дава по-бързо резултат. Но го дава чрез страха от насилие, и охлювът ще се чувства с развързани ръце в ситуации, в които насилието срещу него е малко вероятно.
Така няколко десетки хора видяха не само какво всъщност представлява нахалникът (защото все още има наивници, които вярват, че това може да не е трик), но и един чудесен начин да го накараш без употреба на сила да се омете с празни ръце. Начин, по който може да го изгони без опасност за себе си дори възрастна и слаба физически жена. И със сигурност много от тях ще запомнят този начин, и ще го разказват на познатите си, и немалко от тях ще опитват негови варианти. А някои ще ги доизмислят и усъвършенстват.
А пък охлювът ще се сблъсква с все по-директно казване в лицето, че за мързел пари няма да има, и не работи ли, ще стои гладен, докато не му писне. И че това ще е така и в ситуации, в които няма опасност да го набият… Ще получи урок, че обществото си има начините да го вкара в пътя дори ако наоколо няма някой ядосан бабанко, и дори ако мутрите, за които работи, си имат уговорка с полицията да го пази и пуска.
Така че според мен си заслужава охотно загубата и на време, и на нерви, и на ресурси.
Интересно за какви пари би се съгласил да измете?
Извинявай, Григоре, не че четири лева на час са малко пари, но за него са били малко. Сигурно изкарва повече от просията.
А има е нещо друго, може би “покровителите” му биха се ядосали, ако го видят да мете и го е било страх. Не че не е искал да се потруди.
@Мариана: Другото определено е така. А и първото сигурно е така – наивници има, и ще има. “Хитреците” съществуват благодарение на глупаците, и се качват на нашите глави именно по стълбичката от глупаци.
На мен ми се е случвало подобно.
Една възрастна жена искаше пари за хляб и аз й предложих да й купя. Тя каза, че искала да си избере хляба. Предложих й да дойде с мен до магазина. Тя ми отказа.
Друг случай. Преди около 10 години, възрастна жена ни помоли с приятел за стотинки, тогава искаха по 10. 10 стотинки. отговорихме, че имаме едри пари само. А тя ни предложи да отидем и да развалим. Това е наглост!
По аналогия се сетих за едно друго предложение – не помня дали не беше на Григор.
Да отговаряме на идиотските писма по интернет, предлагащи бързо забогатяване. Разбира се, не с исканите от тях данни, а с въпроси. И след като отговорят – с още въпроси. Ако не друго, така можем доста да поизмъчим измамниците от мрежата, а и да някараме поне част от тях да се откажат.
Правил съм го на няколко пъти.
Много добра идея. При първа възможност ще я пробвам. 🙂
Мен най-много ме кефи как им го връща Г. Чорбаджийски. уви… в момента нямам такива мейл сървъри на мое разположение.
http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2010-08-20
(ЛОЛ)
Поздравления за находчивостта ти, Григоре! И аз се посмях… 🙂
@Любо Николов: Не, не е мое. И уви, е твърде разпространена идея, и мошениците бързо се усещат. Докато въпросите са стандартни, копи-пействат стандартни отговори (понякога направо с автореплай бот). А станат ли нестандартни, прекъсват размяната.
@v: Каналът, през който пишеш коментара си, е предостатъчен за по един е-майл на секунда. Даже надали ще усетиш забавяне на нета си. Два реда скрипт – и си в бизнеса.
@BORIME4KA: Моето беше моментно вдъхновение. Това на Марин е истинска находчивост.
само така, Гриша!
– Извинете, ще ми помогнете ли с пари за болното ми дете, трябват ми лекарства…
– Как се казват лекарствата?
– … 8 и 50 струват
– Елате в аптеката, ще ви ги купя.
– Всичките?
– Доколкото мога.
– Вие да не мислите че аз, така, ви лъжа?
– А вие лъжете ли ме?
– … (гледа ме злобно и се отдалечава. След малко отива да крънка една жена.)
Тя естествено отказа, иначе щях да се намеся. Какво безочие, да се подиграваш с нещастието на едни и с добрата воля на други…
Страхотно! Има един такъв просяк в квартала. Вече беше приютен в едно заведение и го изгониха точно, защото нищо не подхващаше за работа, само плюскаше и просеше от посетителите. При това е млад и здрав и наистина може да върши всякаква прости неща. Как само не се сетих преди няколко седмица за подобно предложение към него – голям смях щеше да падне! Нищо, ще го имам вече наум…
Най-хубавото е точно, че хората се смеят в такава ситуация.
Хубава история, случвало ми се е неведнъж (предполагам както и на всички останали) да ми искат стотинки или “глухонеми” да ми продават играчка за един лев за да им помогна и други разни цветя/рози, гледанки, чимшири и прочее.
Подобно на написаното от Itchy по-горе поканих една жена със (предполагаемо) болният й от диабет син да седнат да обядват с мен, тъй като й предложих да отида с нея в аптеката на ъгъла за да купя каквито лекарства са им необходими, на което тя отказа с “Ами тогава поне да се нахраним”. Естествено не седнаха тъй като “сина” й каза нещо от сорта на “Остави го, не виждаш ли, че няма да даде”.
А инак аз лично се зарекох никога да не давам пари на когото и да било. Обикалям с тях, купувам хлябове, консерви, закуски, пици и лекарства, но пари просто няма смисъл да дава човек, тъй като отиват за цигари/пиене/лепило или за шефа.
@Tanev: Племенницата ми е глухоняма и също продава разни дреболии. Но никога не се е унижила дотам да проси или да иска помощ – въпреки че често се връща без нито една стотинка изкарана. Въпрос на достойнство е.
За контраст: от около месец пред кварталното ни магазинче вечер задължително виси една баба и посреща всички с „Дай, баби, левче!“. Храна не приема. Ако ѝ предложиш по-малко от лев, мрънка (доста неласкателно). Упрекнеш ли я, отваря голямата уста и е готова да скочи да те бие. Веднъж седях петнайсет минути на спирката отсреща да гледам как ѝ върви бизнесът – за това време ѝ дадоха пари шест души, тоест вероятно изкарва по над 20 лева на час. Работниците в магазина, доколкото знам, изкарват по около 2 лева на час… Чудя се кога ли съжалението ми ще свърши, ще се обадя на ръководството на веригата и ще им кажа, че ще се върна като техен клиент когато тази баба изчезне оттам…