Вчера ми се наложи да прекарам известно време в… печатница. И докато Ели уточняваше разни неща с печатарите, си губех времето, като зяпах налепените по стените афиши.
Мислех, че надали ще запомня посещението с нещо, но бях сгрешил. Тази нощ сънувах, че съм в печатницата, и разглеждам афиш.
Доминиран от физиономията на Джак Спароу. По-надолу и по-дребен – капитан Барбоса. А до него – Оби-уан Кеноби и Императорът.
Надявам се да не сънувам някоя нощ и филма от този афиш. Ще ми дойде много.
Що бе, и двата филма са страхотни, не си ли мечтал да бъдеш пират или да размахваш светлинен меч 🙂
О, това е любимо място за мен. Като дете, отраснало в Нефтохим-Бургас, разните агресивни миризми като тази на съхнещо мастило и току-що отрязана хартия винаги ме опияняват 🙂 А и работата на машините, разните корици и коли, натрупани в очакване да ги нарежат, шегите на печатаря от сорта “Абе днес сутринта небето беше много измито, само 30% циан и малко магента :)) “… , плакатите и календарите по стените и визитките в кутийки на рафта, купчините в стреч до вратата, очакващи клиента… Единствен нелюбим момент обикновено е когато чуя цената… защо ли… 😉
Но пък сравнително често я плащам с удоволствие, когато видя за какво.
Има много красота в една печатница. И много съзидание.
Сънувай сънувай 😀
Сигурен съм, че ще сънуваш много по-добро продължение (начало, или там както се води) на сагата, отколкото успя да скалъпи Спилбърг 😀
@Branimer: О, мечтал съм. Само че да бъда пират със светлинен меч още не съм мечтал… 🙂
@bilkata: Наистина е така. В известен смисъл печатницата е “хлебозаводът”, който приготвя хляба за умовете ни.
@Божо: За това и аз съм сигурен. Бас държа, че народът ще се реди на опашка за билети, за да види дуел между Джак Спароу и Дарт Вейдър…