Срещу софтуерните патенти

Наскоро прочетох за една решителна стъпка, поограничаваща донякъде софтуерните патенти. Главният й спонсор – ако щете вярвайте! – е не друг, а Майкрософт.

Причината зад тази стъпка е проста. Софтуерните корпорации се занимават с това да пишат софтуер. А всеки софтуер неизбежно нарушава стотици (ако е по-голям – хиляди) патенти. Да се изчисти от патентни нарушения софтуер от 1000 реда код (или дори просто да се направи точен списък кои патенти нарушава той) би струвало милиони. Стотици, може би хиляди пъти цената за написването на този софтуер. Иначе казано, ако софтуерът се чисти от патенти реално, това би повишило производствената му стойност (а оттам и цената) стотици, може би хиляди пъти. Представете си примерно един лиценз за Уиндоус да струва сто хиляди долара, и ще разберете какво имам предвид.

Причината за този безумен разход е във факта, че самото съществуване на софтуерните патенти е нелогично, тъй като по същество представлява патентоване на абстрактни идеи. Тези идеи са далеч по-основни и обхватни от конкретните идеи, допустими за патентоване в другите браншове на икономиката. Големите софтуерни компании обаче за нищо на света не биха допуснали отмяната им – софтуерните патенти са основният инструмент, чрез който те разчистват конкуренцията си.

Ако конкурентът ти е от твоята категория, се налага да се примириш с него, и да сключиш споразумение за кръстосано лицензиране на патентите, за да си спестиш разходите за изчистване от патенти. Това обаче не е страшно – големите компании най-често са тромави и мързеливи. Страшните конкуренти са средните и малки пъргави компании, които могат да създават много бързо и евтино продукти с високи потребителски качества. Почти всички съвременни големи софтуерни компании са започнали като малки и пъргави, и са изпреварили големите благодарение на тромавостта им. Да позволят на малките около тях да се развиват означава в кратък срок да бъдат изпреварени от някой по-пъргав и ориентиран – нещо, което би означавало упадъка и в крайна сметка фалита им.

Малките компании нямат толкова патенти колкото големите, така че не могат да сключат равностойно споразумение за кръстосано лицензиране с тях. Пак заради разликата в размера на патентното портфолио те не могат и да съдят успешно големите компании: ако дадеш Майкрософт под съд за един нарушен твой патент, те ще те дадат под съд за нарушени сто техни. Така че софтуерните патенти са великолепен инструмент за унищожаване на по-малките в бизнеса и създаване на олигополи или монополи на най-големите.

Защо тогава точно големите се борят да ограничат властта на софтуерните патенти?

Причината са така наречените “фирми за интелектуална собственост”, известни още като NPE (Non-Practicing Entities), или “патентни тролове”. Това са компании, които се занимават с това да купуват евтино патенти от закъсали изобретатели или фирми, и след това да съдят всеки наоколо за огромни обезщетения за нарушаването им. Самите те не произвеждат нищо, така че са неуязвими за ответно съдене. (Което е още един чудесен пример доколко софтуерните патенти спомагат за производството и развитието.) Реално те са чисти паразити, печелещи на гърба на произвеждащите фирми. И обикновено техни жертви стават най-напред най-големите корпорации, тъй като имат най-много пари.

Точната формулировка на инициативата на Майкрософт е да се замени един израз в стандарта за решаване на патентни дела. В настоящия му вариант, той изисква от обвиняемия да представи “ясни и убедителни доказателства”, ако иска да докаже, че патентът е невалиден. Новопредлаганият вариант би изисквал да се представят “доказателства за достатъчна вероятност”. Тоест, вместо да трябва да се докаже непоклатимо невалидността, да е достатъчно да се докаже, че е по-вероятно патентът да е невалиден, отколкото да е валиден.

Разликата е доста дребна, но би улеснила значително защитата на софтуерните корпорации срещу патентните тролове. В същото време, тя запазва като статут софтуерните патенти, и съответно неравнопоставеността на големите и по-малките софтуерни фирми. Накратко казано, това е промяна, от която големите софтуерни корпорации печелят, а патентните тролове губят. На малките фирми им е почти все едно.

За потребителите на пръв поглед също е все едно. На втори обаче не е. Ако патентните тролове процъфтяват, всички софтуерни компании ще бъдат принудени да предвиждат повече разходи за плащане на патенти и за съдебни цели. А това ще означава по-скъп софтуер. Познайте от чий джоб има как да излезе поскъпването в крайна сметка. И друго: всяко едно ограничаване на вредните неща, колкото и малко да е, е от полза. Философията “колкото по-зле, толкова по-добре” често изглежда полезна и вярна, но в реалния свят твърде рядко е.

Така че Майкрософт има моята подкрепа в това си начинание. 🙂