Не съм убеден, че съм фен на Бойко Борисов. Но наскоро гледах интервю със сестра му – лекарка в София. И на нея определено съм й фен – или поне на това, което тя каза.
Че в бранша твърде много се е наложило гледането на пациента не като на човек с проблеми, който има нужда от помощ, а като на ходещ портфейл, който трябва да бъде изпразнен.
Моят опит с бранша, уви, е богат. По простата причина, че неизброима тълпа от роднини, познати, приятели, съседи и какви ли не още очаква от мен да им помогна за здравословни проблеми. А аз разполагам само с две ръце и главата си. Често и този минималистичен набор свършва работа, но е далеч от възможностите на добре оборудвана болница. Налага се да прибягвам до такива. И виждам какво представляват уважаемите ми колеги там.
Виждал съм всякакви – и такива, които виждат в пациента болен за лекуване, и такива, които виждат портфейл за изпразване. И ми е направило впечатление едно простичко правило, от което почти не съм видял изключения:
Който би те излекувал, ще ти помогне и ако не можеш да му платиш. Който не би се мръднал, ако не му платиш, НЯМА да те излекува, ако ще да го позлатиш.
Затова и плащането на рушвет с надеждата, че така човек ще получи по-свястно лечение, според мен е изхвърляне на парите. Медикът ги взима, евентуално ти се усмихва и те уверява, че ще получиш специално отношение… и след това ти дава точно същото, както и ако не дадеш пари. (Тук не обсъждам случаите, които ти вредят умишлено, ако не платиш рушвет – с удоволствие бих помагал за натрошаването или осакатяването на някой. За мен те са убийци с престилки, и към тях имам толкова милост, колкото към чумен бактерий. От почти свръхчовешка доброта съм склонен да ги оставя живи, при условие да се махнат завинаги от професията. Но нищо повече.)
Причината е проста. Страшно трудно е – не зная дали е изобщо възможно – да виждаш пациента едновременно като портфейл, приходно перо, вид добитък, и да го виждаш като страдащ човек, който има нужда от помощ. (Освен ако не си в тази клинична степен на психопатия, в която виждаш страдащите хора единствено като приходно перо.) И обратното – дори ако е много закъсал финансово, нормален човек много трудно може да се насили да откаже помощ на страдащ, ако той не си плати. Невъзможността да съвместяваме двете ни е вградена “на хардуерно ниво”.
Отделно от това, добрият лекар се нуждае от колосален обем познания. Придобиването им е огромен труд, който обикновено хората не си дават за пари – дават си го заради желанието да могат да помагат. Който мисли за пари, обикновено шкартира голямата част от тези познания, тъй като употребата на всяко от тях се налага твърде рядко, и трудът по заучаването му не се рентира. И така остава с тесен набор познания върху най-често срещаните заболявания и варианти.
На теория и такъв лекар би могъл да бъде полезен. Но шкартираните неща са огромен брой, и въпреки че всяко поотделно е нерентабилно рядко, все по някое се намира при значителна част от пациентите. А познаването му често е от значение за хода на лечението. Така че значителна част от пациентите на тези лекари остават да се надяват на правилото “когато на болния му е писано да оздравее, всички средства на медицината са безсилни”.
Затова и видя ли лекар, който се опитва да ми намекне за рушвет, автоматично го отписвам, и тръгвам да търся друг. Не защото ми се свидят парите, а защото ми е свиден болният. Парите лесно ще ги прежаля, но здравето на мой роднина или приятел – не. А да връчиш болния на лекар с рушветно мислене е руска рулетка. Независимо колко рекламиран е този лекар, и в колко елитна и добре оборудвана болница работи.
Но когато лекар е свършил добра работа, и е излекувал мой познат, с удоволствие му се отблагодарявам според силите си. Да си призная, преценката какво и колко точно ми е проблем – аз лично потъвам в земята от срам, когато някой благодарен пациент ми донесе дори кутия евтини бонбони или бутилка обикновена ракия. Щастлив съм, когато просто ми кажат “благодаря”. Но на колегите, свършили добра работа, винаги ми се иска да дам повече.
Защото те са, които заслужават да получат нещо.
Ха да си кажа и аз, моля. Тъкмо днеска ходих на лекар, без направление, в ИСУЛ, на УНГ, щото в поликлиниката нещо не ми харесаха особено. Не можаха да ме убедят… Е, понеже не ми се разправяше и в поликлиниката си плащах, да не чакам личния лекар за направление, да не го убеждавам, че ми трябва специалист и т. н. Та общо взето, осигурен съм, но си плащам доброволно, все едно, че не съм. Само днеска 30 лева за преглед и 40 за лекарства, браво на мене. Миналия месец 30 лева за ехограф, 30 лева за рентген, ама хайде да не ги смятам, че ще ми се досвидят.
Та всъщност исках да кажа, че в последните 3-4 години чувам поне от 5-6 мои познати, че ги държат в болница и се чудят какво да им правят, колкото се може повече да ги задържат. Явно по този начин взимат повече пари, от пътеки ли, от каквото е там. Само един от тия случаи да ви разкажа:
Мой приятел постъпва в болница, лекуват го колкото го лекуват десетина дни, състоянието му се пооправя, но му казват, че трябва да го оперират. Той обаче не ще, иска да си ходи. Един от лекарите му казал, че ще го пусне да си ходи, но да се подпише някъде, че са го оперирали, че да вземат парите. Разбира се, тоя мой приятел е можел да си тръгне и без да подписва нещо си там, но както и да е.
След няколко дни тоя мой приятел отива при някаква си лекарка, дава й документите от престоя си в болницата, в които пише какво са му правили и че са го оперирали. Обяснява й ясно, че всичко, което пише там е вярно, с изключение на това, че са го оперирали. Явно това става докато лекарката чете документите. И така, обяснява човекът и казва, че това нещо там го боли. А лекарката казва:
– Ами боли ви от операцията.
Аз на този човек имам пълно доверие, а и не само аз, това е човек към 60-годишен, изключително съвестен и сериозен.
Да не слушаш какво ти говори пациентът е някак нелекарска черта. Смях и отчаяние.
Затова днеска, като отидох да си търся лекар, избрах си тоя с арабското име. Първо гледах да е мъж, да ме прощават жените, после гледах да не е някакъв много голям професор. Та се оказа много нормален човекът, изслуша ме внимателно, въпроси ми зададе където трябва, от което аз разбрах, че ме слуша внимателно, повторих му някои въпроси, той повторно ми отговори без да нервничи, прибързва, или по какъвто и да е начин да показва някаква досада, което често ми се е случвало. Ми да е жив и здрав, Камел май му беше фамилията. Оказа се, че проблемът ми не е голям, та се зарадвах и казвам на доктора, че съм се бил вече гласял за отделението, а той се засмя.
Та не знам кой какво трябва да прави, Бойко, Мойко, но да се хващат и да оправят каквото трябва, че аман вече.
@Виктор Кирилов: И моето впечатление е, че лекари, които са расли и учили отвън, са по-малко обезчовечени от нашите.
вкарването на здравната система в рамките на комерсиалната дейност й еба майката.
(не се извинявам, уви, изразът е точен, а не си падам по косметика и евфемизми)
Господа,аз съм с двойно гражданство-турско и българско.Търговски дела ме карат да живея половина година в България.Когато аз имам или някои от семеейството ми има здравен проблем задължително се лекува в Турция.Там заплата на лекар започва от 10 000 лири.1лира=1лев.Аз гледам да ходя при такива с над 30 000 лири на месец и винаги за и мои познати знаем че те много добри специалисти.
Аз не мога да си представя, да се оставя в ръце на човек с 500 лева заплата.То такав не може себе си да гледа,то камо ли семееиство,пак тебе ли да гледа.То такав само проблеми има,та моите проблеми ли да решава.
Аз мисля,че когато Турция стане член на ЕВропа и вие ще имате свободен достъп до добрите специалисти.
@Шаркан: Уви. Накара лекарите да станат търговци. А търговец и лекар не се съвместяват – или си едното, или другото.
@Gaspar: Мисля, че не е точно така. Който си знае работата, лесно решава свързаните с нея проблеми. Водопроводчикът или чистачката надали взимат такива заплати, че да нямат проблеми, но успешно решават моите. А пък и богатите хора също си имат проблеми, и тези проблеми им тежат също така, както на бедните техните. Колата вече е на година, трябва нова, в къщата на Хаваите басейнът пропуска, акциите на еди-кой си мой концерн паднали… Проблемите са относително нещо. Докато се тревожиш ще имаш ли какво да ядеш довечера, това дали колата ти е Мерцедес въобще не ти е проблем. Не можеш да разбереш как на някого може да му бъде. Забогатееш ли внезапно, отначало нямаш проблеми, и си щастлив. Но много бързо това колата ти да е Мерцедес, и то луксозен модел, почва да става проблем, и то сериозен…
И с лекарите е същото. Въпросът е не дали те имат проблеми, а дали имат желание да решават твоите. В България има, дори в държавни болници, лекари с по над 30 000 лева на месец. Но и при тях положението е точно както при тези с по 500 на месец. Има и такива, които ще мрат за теб, и такива, които за един лев повече ще те оставят да умреш, и ще се гордеят с това. Парите не са критерий.
Турция се надявам да стане член на ЕС по-скоро. Но не заради достъпа до добрите специалисти – в България също ги има предостатъчно, просто са впримчени в корумпирана здравна система. А защото ЕС се оказа силен “европеизиращ” фактор. А от “европеизиране” имат нужда и Турция, и България, и дори най-напредналите европейски държави. Достатъчно трески имаме за дялане – нека търсим как да си ги одяламе.
Гриша, благодаря ти за статията! Наистина ми осмисли вечерта.
Gaspar,
има резон в думите ти.
Въпреки това, остава въпросът откъде идва тази заплата? И по какъв начин пациентите плащат за здравните услуги.
(мой приятел от Кърджали довърши образованието си в Истанбул, след като през 89-та тогавашните български власти принудиха семейството му да замине “на екскурзия”; сега е лекар в Одрин, наясно съм с тамошните им заплати. Но съм и информиран относно това, че не много заможен човек става за дълги години длъжник на болницата. Не му отказват помощ ако няма пари, това е за похвала, разбира се; обаче насетне се подписва под сметката, адвокати на здравното заведение уреждат срок за погасяване на сумата с проценти – няма мърдане.)
Турция в ЕС?
По-добре първо да бяхме спретнали общобалканска зона, подобна на ЕС, вместо сега да си патим от брюкселската бюрокрация.
Сегашният формат на ЕС е голям резил.
Поне аз така мисля.
Григор,
За човешкия аспект съм напълно съгласен.
Но аз,като човек занимаващ се с компютри, имам склонността да гледам на проблемите в обществото като на системен проблем.
Затова и моят въпрос е, ако ти си следващият здравен министър (или съветник на сегашния) и имаш пълна свобода включително да предлагаш закони, как би променил здравната ни система.
@Иван: Проблемът на здравната ни система е основно в корупцията. Тя ще е трудно да се промени, без да се промени цялостната рушветна система на обществото (преди няколко записа бях писал по въпроса). Ако няма цялостна промяна, ще е много по-трудно, и “пространството на възможните мерки” може да се окаже изкривено до степен редните и нормални мерки да нямат (достатъчен) ефект, а да имат по-добър ефект мерки, които не са нито редни, нито нормални.
Бих тръгнал с това да преценя и обмисля мерки в следните насоки:
– Прозрачност: Начини пациентите и техните роднини да могат да дават мнението си за здравното обслужване от конкретните болници и медици, и това да става достъпно за обществото. В най-простия си вид това вероятно би създавало много изкривена картина, но вероятно могат да се предложат начини, които да намалят изкривяванията до поносими стойности.
– Обучение: Възможно е да поискам всички медици да преминат задължителен курс по стойности на здравеопазването. Неща от типа на това, че пациентът е човек, а не болест. Че неговото здраве и комфорт са не пречка за нашата работа, а нашата работа. Че с него се говори на “вие”, и че неговите желания са заповед за лекаря; ако са вредни за здравето му, лекарят може да го предупреждава за това, но не може да му заповядва. Че медицината не е за всеки, и че непригодните за нея е не просто редно или нормално, а задължително да я напускат. И т.н. След това да въведа критериите от курса като предусловие, задължително за работа в сферата на здравеопазването.
– Антикорупционни мерки: Внимателно обмисляне на системата така, че медиците да нямат изгода от косвена корупция, и създаване на максимално лесни и удобни условия пациентите да разобличават пряката корупция. Въвеждане на задължителна наказателна отговорност за корупция, и ако такава бъде доказана, задължителна загуба на лекарските права, без право на възстановяване.
В хода на обмислянето и прилагането ще мисля и за още мерки, и т.н.
Ако питаш дали имам точен план как всичко да стане съвършено – нямам. И надали ще имам някога. Но имам някаква представа как да тръгна, и най-вече колко важно е да тръгна. Вървиш ли, ще стигнеш, ако и не винаги по най-прекия възможен път. Седиш ли и търсиш ли най-прекия път, дори и да го научиш, няма да го извървиш – ще си останеш в изходната точка завинаги. (Отделно от това, съвършен път надали има; надали има дори близък до съвършенство. Но това не значи, че няма по-добри пътища от сегашните.)
във връзка с въпросите на Иван (как Гриша като министър (?!) би променил здравната система), смея да предложа на Григор следната неотложна мярка:
— разпускане на Министерството на здравеопазването;
(граждански сдружения на лекари, фармацевти, болнични администратори И ПАЦИЕНТИ биха се справили по-добре с проблемите, ако самите сдружения са построени на принципите на пряката демокрация и федерализма, а и помежду си са строго равноправни и РАВНОПОСТАВЕНИ)
(чиновниците от министерството може да бъдат издавени в Дунава, ако сами не си измислят с каква работа да се заемат)
Гриша, корупцията е следствие от системата на привилегии и представително делегиране на пълномощия. Тав е коренът й. Ако не го удариш него – тя ще придобие по-гъвкави форми… или просто ще отстрани (или блокира) реформатора, който е тръгнал да я бори
@Шаркан: Съгласен съм за корупцията. А за Министерството на здравеопазването – към момента то е единственият орган, който сдържа Лекарския съюз да не си разиграе коня окончателно. В смисъл, да обяви пациентите за добитък, за който лекарите не носят никаква отговорност, и който по рождение им дължи цялото си състояние. Така че разпускането не е толкова просто и лесно, колкото изглежда.
Не знаех че практикуваш. За съжаление досега в опита си с лекари съм попадал на повече не-помогнали ми и на малко отчасти помогнали. Имам чувството, че едва ли не трябва сам да си поставя диагнозата и накрая да отида при някой който съм проучил и да му кажа направи ми това и онова.(и да се надявам че ще стане както трябва).
Не по темата, но един въпрос към спеациалист: Как се държиш с лекар който ти казва че на теб нищо ти няма, а теб те боли и очевидно нещо не ти е наред. Тва ми напомня все едно да кажеш на някой дето няма интернет(примерно): имаш вдигнат адрес, значи трябва да имаш и връзка ….(не особено добро сравнение) .. и да спреш да търсиш проблема 🙁
@mdam: Уви, няма как да си лекар, да ти пука за хората и да не практикуваш. Дори просто като “домашна клиника” за приятели, познати, роднини и съседи…
А иначе, ако някой лекар ми казва, че нищо ми няма, при положение, че нещо ми има, той е или идиот, или говедо (или и двете). Тоест, за мен той не е лекар. Ако има начин, го заобикалям и отивам при друг (и после винаги предупреждавам всички познати да го избягват). Ако нямам как да го заобиколя, обмислям варианти за действие.
Такъв тип психология се повлиява единствено от отрицателни стимули, така че ако смяташ да действаш, се налага да си адекватен. Всички видове положителни стимули обикновено са безпредметни – боклукът ги приема, след което си продължава като без тях. Подсигуряването на достатъчно дебел край откъм него е ключово за спасяването на болния – струва си да инвестираш усилията и парите си вместо в боклука, в някой, който чисти такива боклуци. Не само си полезен на обществото (тоест, и на себе си в бъдеще), но си полезен и на болния в конкретния случай.
Варианти много – от запознаване с твои познати, които са квалифициран лекар и квалифициран прокурор, през среща с “Господари на ефира” или други подходящи журналисти, до разходка в багажник на кола с цел разговори сред природа. Идеален вариант е, ако се опита да те крънка за рушвет – съгласяваш се, отиваш “да събираш пари”, звънваш на ГДБОП и им свеждаш случая. Обикновено щракват белезници. От ключова важност обаче, при който и да е вариант, е да си твърдо решен да играеш хорото по-здраво от боклука – не си ли готов да си сложиш главата, за да го вкараш зад решетките и да го оставиш без лекарски права, не започвай.
Също, важно е да защитиш болния, ако нямаш как да го махнеш от местоработата на боклука. Обикновено това значи да подсигуриш по някакъв начин наблюдението над него на опитен съдебен лекар от МВР, който не изпитва никаква колегиалност към изроди, които отмъщават на болния. Ако се е опряло до ГДБОП, можеш да ги помолиш да ти го подсигурят някак. Иначе се действа през познати. Ако нямаш как да го подсигуриш, нещата не са добри – където има един такъв боклук, обикновено има и още; най-често няма не-боклуци. При този вариант може да се наложи да преглътнеш да те правят на роб. За щастие, е изключително рядък – обикновено други начини има.
Лекарският съюз не представлява лекарите.
Писах за граждански сдружения, основани върху принципи, на които въпросният съюз фактически не отговаря.
Пък и буди съмнение, че държавата го сдържа, след като го третира като легитимен представител на медиците.
прав си обаче за едно: превахването на едно (здравното) министерство е половинчата мярка.
Значи, махаме и МВР. Оставаме с пряко избираеми по места шерифи, регионални координатори, посочвани от шерифите + доброволни въоръжени дружини (и идеята ДД да обхващат цялото население).
пък тогава нека Лекарският съюз посмее да обяви ВЪОРЪЖЕНИТЕ пациенти за добитък.
естествено, и това няма да е достатъчно, затова да се пратят по дяволите “магистратите”, съдите ще са също изборни.
на първо време това ще е достатъчно, за да започни разчистването на батака в тая страна
(подчертавам – СТРАНА, не “държава”)
Шаркане, разбирам страстта ти към анархизма. Боя се обаче, че тази рецепта е опитвана прекалено много пъти. Повече пъти от вероятно която и да било друга обществена система. Няма случай да не се е провалила, и причината за това винаги е една и съща. Не е липсата на нанотехнологии… САЩ са били започнати с доста сродна идея, но също в крайна сметка са станали държава, и то напоследък все по-малко свободна. Това си има причини. Докато не ги разбереш, си обречен да строиш различни модели вечни двигатели. Или да проектираш различни балони за пътуване до Луната…
благодаря за отговора и въобще за поста. Мисля че, ми беше полезен поне в две насоки:
– не бях се замислял, че лекар който изглежда насочен предимно към парите, въпреки тях няма да помогне(не че не съм го имал като усещане),
– увери ме, че не съм единствения луд който смята, че трябва да се плаща за Свършена работа-решен проблем, а не за опит за работа(няма как да знам дали е замазване на положението), още повече когато е придружено от грубо отношение. Когато човек получава персонална(каквато трябва да е здравеопазването) услуга, човек има право на въпроси обяснения и базова аргументация(не става дума за изнасяне на лекции). Иначе моя опит е, че по скоро съм посещавал едва ли не хора които не са лекари-експерти, а по скоро не-медици, оператори на зле написана експертна система(със 5 състояния с по 5 симптома на специалност). Няма да дискутирам повече. Просто понякога ме е страх, че с коментарите си насаждам неоправдан песимизъм и предубеждения у другите и едва ли не страх от сблъсък с българските лекари. Уви ако впечатленията ми са пресилени, то фактите са истински.
Забелязал съм, че рядко някой е недоволен от зъболекарите.
За разлика от колегите им без “зъбо”-представката.
Нима некадърните гадове гледащи на пациента като на портфейл са по-малко при зъболекарите? Едва ли.
Просто там нещата са поставени на правилна основа. Разделили сме се с илюзията за “безплатно” зъболечение, плащаме си, лекуват ни съзъбията (мисля това беше идиотския професионален термин), и сме общо взето доволни. Има едно добро средно ниво.
Приятели от чужбина, като си дойдат, редовно ходят на зъболекар – дори да им няма нищо. Просто ей така, за да не стане нещо после, превантивно. Значи, зъболекарското ниво у нас е добро. И съотношението цена/качество е по-добро от на други места.
Как може в толкова близки области реалностите да са така различни?
Основната разлика е, че лечението е официално “безплатно” (с всичките му условности). Така мислят, че е, и че трябва да бъде, почти всички. И почти всички нещо не му харесват.
Зъболечението не е безплатно, всички го знаят. И общо взето не мрънкат, нито срещу плащането, нито срещу качеството.
е, има доста хора без пари и с много развалени зъби, но на останалите които имаме за сега пари, какво ни пука…
това не беше аргумент, де. аз съм за това да се плаща но в явен вид, просто ме е яд, че едва ли ще имам достатъчно пари за модерно лечение
има си причини, Гриша.
с теб само се разминаваме за списъка им, както и доколко сред тях преобладават наистина обективни и как да измерим обективността на всяка конкретна причина.
Гражданската война в Щатите е фактор, който обуславя необходимостта от централизация.
Пре зъболечението нещата са къде по-прости – там се иска майсторлък и част от него се вижда! При ходенето по мъките на пациенти, стигнали до тежки заболявания – майсторлъкът често не върши работа, или късно се забелязва. А когато лекарите го знаят и знаят, че не могат да помогнат, или няма да решат поблема, или , че не зависи само от тях и т.н. – вижте колко много условности! “Здравеопазването” е такава каша, че трудно може да бъде объркана повече. Иначе съм съгласна с твърдението, че който няма да ти обърне за без пари внимание и да го позлагиш няма да те излекува!