Във Франция наскоро приеха закон, който дава право на агенциите за авторски права да задължат провайдерите да им предават данните на набедените за споделящи произведения през Интернет. По закон, след това към набедения следват 3 предупреждения да престане; ако той не престане, провайдерът е длъжен според този закон да му отреже Интернета. Законът бе прякоросан от медиите “Hadopi”, по името на главната агенция за права.
Лично за мен това е наказателно действие, изпълнявано от частен орган без съдебна процедура – тоест, директно нарушение на всякакви конституции и харти за права. Но пък може би не знам всички подробности около закона. Както и да е, не това е темата в момента.
А темата е, че един от френските провайдери, известен като “Free” (и който е точно толкова комерсиален, колкото и останалите), се пречна на тази процедура, по хитър начин.
Съгласно закона, агенцията трябва първо да изпрати е-майл до набедения нарушител. Поне 6 месеца след това тя трябва да му изпрати обикновено, “хартиено” писмо. Чак след това има право да изисква спирането на Нета му… А Free са отказали да изпращат е-майловете на агенцията. С аргумента, че никой закон не ги задължава да го правят. Да, законът ги задължава да предават на агенцията данните на набедените, и те го правят. Но не ги задължава да пропускат е-майлите й. А без тези е-майли няма как да се задейства процедурата. 🙂
Другите провайдери са изпищели, че така Free им отнемали клиентите. Съмнявам се всички клиенти да хукнат като щури към Free заради възможността да споделят безнаказано филми и музики. Ако някой иска да го прави безнаказано през който и да е провайдер, спокойно може да си пусне Freenet или GNUnet клиент… Но фактът, че протестират, показва, че в някой момент и те може да започнат да прилагат същите мерки.
Ще удържи ли това вечно агенцията Hadopi? Съмнявам се. Щом са имали връзките да излобират за подобен престъпен, по мое мнение, закон, сигурно ще излобират и още неща. Но фактът е, че хората се съпротивляват. По смешен, комичен и неефективен начин, но се съпротивляват.
—-
Според мен, освен другото, начинът е и сбъркан. Правилният начин според мен е не да търсиш как да се скриеш от закона. Правилният начин според мен е да предизвикаш закона, за да бъде обявен за противоречащ на конституцията, тъй като предвижда наказание без юридически процес.
И в добавка, да престанеш да потребяваш “арестуваното” от агенции като Hadopi изкуство. Не да го потребяваш тайно и нелегално, а да НЕ го потребяваш изобщо. Да откажеш да четеш тези книги, да гледаш тези филми, да слушаш тази музика, въпреки че сред тях ще има чудесни. Защото това е начинът да покажеш на авторите им, че агенции като Hadopi не им помагат, а им вредят.
Тайно потребяваното изкуство бързо става популярно – който не е живял при социализма, той не го знае. Тайното потребление води до силен прилив към легалното. Когато потребявате “тайно” произведение, закупено от агенция за търговия с права, вие му правите голяма и ефективна реклама. Дори ако не плащате нищо на агенцията, не я ощетявате – тя не губи нищо, което да е получила, но пък получава покрай вас много плащащи клиенти. По този начин вие правите голям и изгоден оборот за агенцията и за автора на произведението. Така наливате в агенцията пари да лобира за още по-престъпни закони. А също и демонстрирате на автора, че начинът да си разпространява произведенията е именно чрез такива агенции.
Затова, моля ви, не го правете. Бъдете примерни граждани, и не пиратствайте “арестувани” произведения. Повярвайте ми, няма по-добър начин да накажете лобистите, които стоят зад “арестуването”. И в добавка, този начин е перфектно легален. 🙂
Когато откажете да потребявате тези произведения, вие преставате да им правите реклама. Хората около вас може да не разбират мотивите ви, но разбират, че нещо е много широко рекламирано, но въпреки това вие не желаете да му обърнете внимание. А личният пример в обществото е много по-заразителен от рекламата. Като не го потребявате, вие отказвате и други хора да го потребяват. По този начин правите мафията, нарекла се агенция, бедна – единственият сигурен начин да я обезсилите и елиминирате. И демонстрирате на автора, че е сбъркал в решението си да повери произведението си на тази агенция. Че тя му носи само неизвестност и лоша реклама. Че другият подход е по-добрият.
А още повече помага, когато активно потребявате свободни произведения. Когато използвате свободен софтуер, четете свободни книги, слушате свободна музика. Дори когато гледате свободни филми – защото вече има и такива. Още са първи лястовички, но ги има… А ако ги харесате, и дарите някоя пара на авторите им за благодарност, и за да могат да продължават да творят, ще имате и нови произведения, още по-добри.
Да, никое от тях не е съвършено. Точно както не са и комерсиалните. Но с решението си дали да използвате комерсиални, или свободни, вие давате път в живота на едните за сметка на другите.
Кои ще пребъдат, а кои ще останат в сянката им, зависи от вас. Моля ви, поемете отговорността си. Защото тя е именно, точно и конкретно ваша.
В Ирландия направо спечелиха в съда:
http://www.infoweek.bg/tab_it/it.php?show_category=1&show_sub_category=1&id=7097
Всеки се бори според обстоятелствата и възможностите си.
подобно нещо е направо абсурдно, не знам как се е промъкнало. И ако някой се заеме сериозно, сигурно след време ще го отхвърлят.
Колкото до идеята да не потребяваме “арестувани” произведения – не е лоша, но според мен е неприложима на практика. От къде да знам коя агенция държи правата на нещо у нас? Не че не може да се разбере, но едва ли някой ще си направи труда. Да не говорим, че много неща се свалят от чужбина и т.н.
Изобщо борбата с пиратството е умряла работа. Единствения начин да няма пиратство е хората да нямат интерес от него. Което може да стане само при мега-драстично сваляне на цените за легално придобиване. Примерно у нас приемлива цена е левче на филм свален от интернет.
Това може да стане при максимално директна връзка производител – потребител, т.е. отпадането на всички паразити по тая верига.
Това започва да прилича на тотален контрол върху мултимедията в интернет от шепа паразити. Едва ли не в скоро време всяко нещо, което е книга, музика, видео или картинка ще се смята за собственост на някоя от всички тези паразитни агенции, и всеки, който не е възран към тях, ще бъде обявен за пират. Няма да се учудя, ако скоро не започват да задължават всеки творец да се обвързва задължително към дадена агенция, ако иска да бъде разпространяван “легално”. И тогава пионери в сферата (като Куелю, с безплатните публикации на книгите му) ще бъдат обявявани за пирати и извън закона.
Пешо,
+100!
но смятам, че опростяването трябва да продължи, защото не само файловете ще могат да е копират не след чак толкова дълго, при това с почти същата лекота.
Аз никога не съм ползвал пощенска кутия от интернет доставчик. Нямам и спомен някога да съм им давал мой имейл адрес.
Интересно ми е как би сработила процедурата по отношение на мен даже и да ми получат данните.
Подобни мерки нямат никакъв шанс. Най-много да ускорят преминаването към по-нови защитаващи анонимността протоколи.
Малко уточнение, “Free” не е отказало да препраща писмата, те са отказали да правят това без парична компенсация. И понеже има прецеденти, които защитават правото на доставчиците за парична компенсация когато трябва да свършат нечия чужда работа (дори подслушване), то те фактически не нарушават закона. Разбира се изнудвачите никога не дават пари.
Иначе, за съжаление не-пиратстването няма да ви помогне.
Както показа скорошният инцидент с ACS:Law в Англия, няма проблем обвинения да се пращат на случайни хора, стига да има печалба.
http://torrentfreak.com/acslaw-anti-piracy-law-firm-torn-apart-by-leaked-emails-100925/
@nick: “Ще”? Доколкото ми е известно, в сега обсъждания Закон за авторските права е било предложено да има централна агенция за литературни авторски права, всичко задължително да минава през нея, и безплатното разпространяване да бъде забранено, тъй като не води до отчисления за агенцията. Не зная дали е било прието – ако някой има достъп до проектозакона, ще съм благодарен, ако успее да провери.
@Деян: Именно. Тези протоколи е крайно време да влязат в употреба по-широко.
@Иван: Доколкото знам, е имало случаи обвинения да са пращани дори на хора, които никога не са имали Интернет, и/или компютър. И в поне един от случаите хората са го декларирани, но въпреки това са били принудени да платят, чрез юридически заплахи. Инцидентът, който цитираш, касае само безотговорното съхранение на лични данни, правено от ACS:Law – юридическият им рекет не е обсъден.
И съм убеден, че не-пиратстването (в добавка към не-купуването) е нещото, което помага най-добре в такива случаи. То, и именно и само то, е което прави тази мафия бедна – тоест, й отнема силите да ни трови и изнудва.
А може ли изобщо човек да се опази от посегателствата на тези, които си въобразяват, че интернет е техен и че може да предявяват права срещу всеки? Моя роднина от Америка ми се оплака, че като праща имейли до Бългория и блокира компютъра. Просто нямам думи за полицейщината в интернет-пространството. Съгласна съм, че един хубав начин е да не употребяваш “арестуваното”… Добър подход!
@Лилия: Надали блокирането на компютъра е някаква форма на Интернет цензура. Много по-вероятното е да се касае за някакъв технически проблем.