Блогът на Ангел Антонов

Наскоро се запознах с този момък. Симпатяга, отдаден изцяло на едно твърде неглижирано напоследък поприще – операта. Отличен певец, тенор с чудесен диапазон и неизчерпаем перфекционизъм в пеенето. Отскоро – студент по оперна режисура.

Преди няколко дни го срещнах, и ми се похвали, че си е направил блог. Винаги любопитен за новородените блогъри, огледах какво е написал. И останах приятно изненадан.

Първите записи на всеки обикновено са боза. Няма как, не можеш да се родиш научен… Тези на Ангел обаче носят нюх за откриване на добре забравеното, и уж изтъркано вече старо. За намиране на пропуснатото, проспано и прозяпано в нещата, които мислим, че знаем наизуст и са ни опротивели.

А и с още нещо ме изненада. Погледът му към нещата е твърде силно оформен от изкуството, а в същото време е абсолютно искрен. В такива гледни точки често се помества невероятен диапазон. Срещат се и клишета, пробиващи си път от ежедневието в главата на всеки от нас. Срещат се обаче и безценни бисери, които другаде няма да бъдат открити, части от душевността на автора. Тези парченца от мозайката вътре в него, които го правят уникален и различен от всички други… И клишетата лесно и бързо се забравят, а бисерите остават, и се помнят. И дават разбирането на още един поглед, и богатството.

Не зная как да го кажа най-простичко. Може би като “този блог не е за чалга”. В абсолютно всички смисли на думата – от пошла музика, през пошла душевност до пошли творби. Дори когато обсъжда наглед популярен и непретенциозен филм, Ангел някак успява да извади от него ценното. И да го поднесе деликатно и ненатрапливо, без да ни набива в очите какво трябва да виждаме във филма, и какво следва да мислим, след като сме го гледали.

А хора, които успяват да намерят ценното в ежедневието, зрънцата злато сред тоновете руда, винаги си струва да бъдат четени. Особено ако и поднасят намереното по начин, който оставя читателя сам да избере какво и как ще вземе от него.

Успех, Ангеле! 🙂