На времето на един конвент Сергей Лукияненко разправяше как веднъж след излизането на поредната му книга получил от фен пратка.
В пратката – книгата му. В нея поставена бележка. На страницата с бележката – един от абзаците обграден с червен флумастер.
А именно: героите пътуват с танк. Разговарят. По едно време един от тях става и отива в съседната стая…
Това нещо е било проспано и от автора (Лукияненко), и от редактора му, и от коректора.
Е, вече и аз мога да се похваля с подобен подвиг. Днес съвсем случайно погледнах един разказ, който бях написал преди няколко години – “Бунището”. За да открия, че един от героите хем е участвал в даден опит заедно с други, хем не е получил пари за него, и всъщност знае, че другите са взели доста, понеже един от тях се е похвалил. (Без никакви конспирации.)
По-странното е, че този разказ е минал не през друг редактор, а през Калин Ненов. И Калин също не го е забелязал, което ме изумява. Вероятно не съществува друг случай, когато той е правил подобен пропуск. Така че заслужава да се запише в историята. 🙂
Както и да е. Сложил съм отредактираната (и поправена от мен) версия на страничката с разказите. И поднасям извиненията си на всички, които са чели старата и са й се чудили на глупостта вътре.
Ха, ама ти говори ли с Кал за това? Аз не знаех, че той не е знаел и не е забелязал 😉
както и да е.
@Габче: Забелязах го онзи ден. И понеже не бих се учудил да е единствената издънка в редакторското поприще на Калин, нека се знае, че и той е човек като нас. 🙂
Ее, има да растеш, докато стигнеш Лукяненко 😀
Това си е майсторски гаф неговото 😀
И къде е идиотизмът, защото този твой разказ не съм чел още? Може да не е искал пари, клетникът.
Лари Нивън беше писал за един свой роман: Всички притежатели на първото издание да го пазят като зеницата на очите си. Това е единственият роман, в който Земята се върти в обратна посока.
@Божо: Абсолютно! 🙂 Нищо, ще се постарая да раста. 🙂
@Ermand: Уви, не се очертава да не е искал пари. Такъв е разказът, че не звучи убедително.
@Любо Николов: И това е майсторски гаф – но нищо, ще се постарая и до него да израста. 🙂
не разбрах къде е гафа…
Шаркан, предполагам, че танкът не е имал други стаи, та това е гафът, в едностаен танк се отива в другата стая. 🙂
не гафа с танка, а гафа на Гришата в разказа “Бунището” не го разбрах
Гафът беше, че един от персонажите – Кибика – хем е участвал в опит, за което се плаща здраво, хем след това няма пари (а не е прахосник), и дори не знае колко са взели участниците.
това гаф ли е? Горчива действителност…
😉
Може и аз да съм замижал по логиката на Шаркан… 😀
Всъщност вече си говорихме за това, на сватбата на Cliff. Като редактор, тепърва се уча да следя цялостната логика и конструкция на текста – гората, не дърветата… И колкото по-голяма е гората, толкова по-трудно ми е да я обхвана.
Работата по новата книга на “Светлини сред сенките” е ГОЛЯМ учител в това отношение.