Wikileaks извадиха нов пакет информация за войната в Ирак и окупацията след нея.
Основното, което се обсъжда покрай това изваждане, е информацията за жертвите от иракска страна от ръцете на окупационните войски и съюзните им иракски органи. Към момента ги изчисляват на около 109 000 души. От тях малко над 40 000 са всички видове участници в сблъсъци – съюзнически жертви, иракски въоръжени сили и всички видове техни “врагове”. Останалите около 66 000 са цивилни, в най-пълния възможен смисъл на думата. Тоест, над 60% от жертвите в тази война.
Както САЩ, така и Великобритания осъдиха най-категорично публикуването. Заявиха, че то ще доведе до риск за живота на техните войници, че е скандално и престъпно. Един американски войник, Брадли Манинг, бива разследван дали той не е изнесъл изтеклите данни. Ако го сметнат за виновен, вероятно го чака тежка и дълга присъда.
Защо пиша всичко това ли? Защото мисля, че ме засяга. И мен, и всички останали.
Като начало, смятам, че твърденията за “излагане на риск на живота на войниците” са меко казано преувеличени. Едно, че информацията в Wikileaks е почистена от конкретни данни до степен да е изключително трудно да се извлече информация, полезна в бой срещу съюзниците. И второ, че в момента съюзническите части в Ирак са в процес на изтегляне – няма да са там още задълго, така че възможността животът им да бъде изложен на риск е сериозно ограничена… Джулиан Асанж не случайно казва, че “при война най-първата жертва винаги е истината”.
По-интересно (и неприятно) е, че тази информация не оставя камък върху камък от моралния авторитет на САЩ и Великобритания. Въпреки че целта му е да покаже нещата просто каквито са били, максимално обективно, мен то ме навежда на ужасни изводи. Какво да си мисля, когато:
– избитите цивилни са един и половина пъти повече от убитите воюващи;
– хеликоптер моли за разрешение (“Come on, let us shoot!” – и го получава, и го изпълнява) да разстреля всъщност екип на Ройтерс и дошлото да му помогне семейство с деца (и после разследването срещу него е прекратено, въпреки железните доказателства);
– СЪЩИЯТ хеликоптер (не се знае дали със същия екипаж) моли за разрешение да вземе в плен предаващи се противници (което обаче му е отказано, и му е дадено напътствие да ги разстреля – “they are still valid targets”);
– на американските и британски сили е наредено да НЕ разследват случаите на мъчения и избиване на пленници от подбраните и подкрепяни от тях иракски сили;
– по чекпойнтовете е стреляно по всеки, който се видял съмнителен на някого (случаят, когато застреляха италианските преговарящи, измъкнали италианска журналистка от плен, стана известен просто защото италианските медии вдигнаха шум);
– САЩ твърдят, че не са пазели информация за избитите цивилни, така че не могат да разследват случаите – но се оказва, че са я пазели. Тоест, че могат, но не искат да накажат убийците;
– става дума не за 60 000 цивилни, избити при фатален инцидент – типичният случай е убиването на един-двама души, тоест просто е било масова практика да се застрелва “де що мърда”, средно по 31 цивилни на ден…
Прилича ли ви това на нещо? На мен – да. На режима на Саддам Хюсеин. С чиято безчовечност САЩ и Великобритания оправдават атаката си, откакто лъжата, че Ирак имал оръжия за масово поразяване, се провали. Ужасно ми е да осъзная това положение, но нямам избор. Не ми е по силите да продължавам да си затварям очите за фактите, и да лъжа себе си.
(На американците вероятно ще им е доста по-лесно. Непрекъснато се трупат данни, че президентската администрация оказва енергичен, често безскрупулен и шантажиращ натиск върху американските медии да не отразяват пускането на информацията, и особено и най-вече самата информация. Нещо като Уотъргейт, само че вместо за подслушани няколко десетки души, за избити няколко десетки хиляди…)
С ужас разбирам, че избирането на Барак Обама за президент на САЩ е било катастрофална грешка. Единственото, което може да върне някаква част от световното лидерство на САЩ, е юнашко затвърждаване и подкрепяне на гражданските свободи и защитата им, както вътре в САЩ, така и зад граница. В това отношение Обама е пълен и абсолютен провал – като че ли единственият друг американски президент за над 100 години, погазил така юнашки гражданските свободи, е Буш-младши. Не зная дали Джон Маккейн (или Хилари Клинтън) щяха да са по-различни, може би и те щяха да са грешка, но Обама доказа, че е, и то огромна.
САЩ в момента могат да бъдат световен лидер единствено чрез подкрепа за гражданските права и свободи, и чрез морално превъзходство. Тоест по начин, който би бил от полза за всеки обикновен човек – така че според мен е полезно и нужно да са. А проблемът е, че с изявленията си срещу Wikileaks САЩ декларираха открито – те са загубили всякаква база за морални претенции, именно и точно чрез погазване на гражданските права и свободи, и нямат никакво намерение да си я върнат.
Същото важи и за Великобритания. И в по-малка степен, уви, и за подкрепилата ги “нова Европа” – в това число за България. Иначе казано, накарахме сума ти иракчани да смятат за морално задължени да са терористи и самоубийци срещу България… И разкритията на Wikileaks не са причина за това упълномощаване – иракчаните знаят чудесно какво се е случвало в Ирак и с роднините им и без помощта на Интернет. Тези разкрития са полезни на нас, които не знаехме какво се е вършило. За да знаем какво ни е написано на гърба, и кой и с какви действия ни го е написал. И, ако имаме случайно някоя капка мозък, да помислим как да си върнем позицията на народ с морал. Защото срещу тероризма има защита, една-единствена – и това е моралното превъзходство…
… Както и да е. Накара ме да напиша тези редове друго.
Съмнявам се дали изнесената от Wikileaks информация ще изложи на риск живота и здравето дори на един човек. Но мисля, че ще спаси живота на много хора – десетки, може би стотици хиляди. Защото тази война няма да е последната на света. А когато знаят, че истината за военните престъпления ще бъде разкривана и изнасяна, генералите ще имат едно наум, когато действат. И ще взимат мерки, поне от кумова срама, да ограничат зверствата, неизбежни във всяка война.
Да, неизбежни. Защото ако първата жертва на всяка война е истината, следващите са разсъдъкът и човечността. Без които се превръщат в убийци, без дори да го осъзнаят, най-обикновените, свестни момчета. Които не могат да повярват, че това е възможно да им се случи. Твоят съсед и добър приятел, читателю. Твоят брат или син. Ти самият.
Затова и ако бях член на Нобеловия комитет за мир, зная кого щях да издигна за кандидат, и да подкрепя. И да хвърля много време и сили, за да убеждавам още поддръжници.
Джулиан Асанж. И, ако се докаже, че наистина той е изнесъл информацията – Брадли Манинг.
И все пак си много смешен. Много хора забравиха цивилните жертви в USA от атентатите. И най-важното – има разлика между тези и онези цивилни – тези в америка не са фанатици и не използват децата си като живи бимби!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Хайде хайде, войниците са войници, а не балерини. И войната е война, а не балет.
Войниците са войници и изпълняват заповеди. Те по-скоро са длъжни да до направят инъче наказания затвор… Някой американски войници отказват да изпълняват и стават дезертьори, налага им се да бягат в други страни за да не бъдат преследвани – обикновено отиват в Канада.
Аз лично съм потресен от жестокостта и броя на жертвите, за които се говори.
Нищо ново под слънцето.
През Втората световна война единствените, които обстрелват болнични кораби са американци и англичани.
Също и единствените, които стрелят по парашутисти, скачащи от свалени самолети. Може и при германците и руснаците да е имало нарушение на това споразумение, да не се стреля в такива случаи, но ония господа са имали заповед да го правят.
Но – победителите не ги съдят.
Това за болничните кораби и парашутистите е меко казано невярно!
Иначе, по различни оценки жертвите от началото на войната в Ирак досега са между седемстотин хиляди и милион и половина души. Т.е. дори в най-лошия възможен случай на тези 66 хиляди убити цивилни от съюзниците (от които какъв е процентът на станалите жертва на иракските сили за сигурност точно?) се падат между 600 хиляди и над милион невинни, погубени от бунтовниците. Има разлика, при това огромна – да не говорим, че обстановка, в която врагът ти унищожава де кой свари, без да подбира, не предразполага към хуманно отношение. Но предполага да си страшно внимателен и адски многото грешки. Тъжната истина…
… както е истина, че не можеш да сравняваш в морално отношение тези грешки и съзнателния терор на Ал Кайда и подопечните ѝ.
@Itilon – вярно си е. Има и български пилоти, които биха оцелели, след като са свалени, ако американците не са продължили да ги обстрелват
Нямам предвид, че американците не са го правили, а че са го правили и доста други :).
Хайде да не говорим за “съзнателния терор на Ал Кайда”.
Година след година все повече се убеждавам, че близкоизточната политика на САЩ не е нищо друго, освен съзнателно и целенасочено подритване на кошера. Тоест – избиране на онези силови методи, които ще предизвикат най-яростна съпротива.
@Григор,
От това което си написал липсва едва важна подробност. Тези нови документи са предимно за действията на официалните иракски сили, обучени, тренирани и контролирани (предимно) от американците. Затова и сметките на Itilon са криви.
Кои, колко и какви са жертвите от самите американски военни, вероятно ще разберем по-късно, защото документите които трябва да се прегледат са доста повече.
Също така ще възразя че избирането на Обама е било катастрофална грешка. Той беше и все още е по-малкото зло. Останалите алтернативи бяха значително по-лоши. Това че САЩ все още не са нападнали Иран е достатъчно доказателство. Той може да не измъкне колата от нанадолнището, но поне е ударил спирачките.
И още нещо, това не е първата война в която САЩ са морално губещата страна. Колкото повече неща научавам за войната във Виетнам, толкова повече намирам колко малко неща са се променили към добро…
(препоръчвам “The Most Dangerous Man in America”, който до голяма степен е mfof/ek на това което става в момента с wikileaks).
А да, щях да забравя, фразата “Mървата жертва на войната е истината” се преписва на Есхил (Aeschylus), роден към -524 г. (п.н.е.)
Това, което ще напиша е резултат от една книга наречена “Краят на петрола” (не помня автора), както и на сравнително средно еко-образование.
САЩ имат 4% от световното население;
САЩ консумират 25% от световните енергоизточници;
Най-важно място сред енергоизточниците е петрола;
основни доставчици на петрол са страните от OPEC;
основните страни в организацията са от Близкия Изток;
гарантирането на сигурен и евтин петрол става чрез гарантиране на стабилни и послушни правителства;
Хюсеин беше стабилен, но непослушен;
САЩ е от страните с най-ниски цени на бензина в света;
Какво значат тук някакви си хора?
@Зафиров: Не, не съм забравил жертвите в Ню Йорк. Но не мисля, че едните оправдават другите. А разлика между едни и други цивилни има само в главите на… хм… някои хора.
@Longanlon: Аха. Значи 66 000 избити цивилни са балетна дреболия? При един път и половина по-малко “униформени” жертви и от двете страни?… Тогава сигурно и Холокостът е балетна дреболия. А Баташкото клане и там подобните въобще не влизат в класацията…
@ieti: На мен още не ми излиза от главата онова нетърпеливо “Come on, let us shoot!” от разстрела на журналистите на Ройтерс и на семейството, което се опита да ги спасява.
@Itilon: Не става дума за грешки. Да откажеш да разследваш мъчителите и убийците не е “грешка”. Да избиеш три пъти повече цивилни, отколкото военни врагове, не е “грешка”. Това е все едно да идеш и да пребиеш някого до доживотна инвалидност, след което да кажеш: “Извинявай, настъпих те, беше без да искам”… Да, войната е война (и затова всяка война е сама по себе си престъпление). Но конкретно тази се оказва не просто война, а касапница над цивилни.
@Иван: Изводът за Обама си го правя не само на базата на Ирак. Погледни например какви хора номинира за Върховния съд. Сотомайор би била срам даже за по-либерален републикански президент. А Кейгън е по- и от нея… Погледни му здравната реформа (как я прилага и модифицира – дизайнът й е на Едуард Кенеди, така че по начало не беше лоша). Погледни му политиката за близкоизточния конфликт – Буш-младши би се гордял с нея. Погледни му спасяването на закъсалите американски банки… Че е демократ си личи единствено по нерешителността и политиканстването на дребно. Събрал е най-лошите качества от най-лошите представители и на двете партии.
Боже, колко простотия има сред коментиращите… или е просто егоцентриран цинизъм.
даммм, както казва един приятел, бивш върл обамист, “обама нема мъде”
а ги нема щото като курвите иска сички да го харесват
Ново, интересно и предсказуемо развитие.
След като не можаха да затапят устата на Wikileaks, от Щатите заявиха, че файловете “не съдържали нищо ново”. Какво точно стана със създадената от разкриването им опасност за войниците?
И още нещо заявиха. Че не било вярно, че САЩ не били разследвали рапортите за мъчения. Че всички войници били инструктирани да съобщават за мъчения незабавно. И че вината си била в иракските сили… Това при положение, че има рапорти как американците са получавали от иракските сили затворници с явни признаци за жестоки мъчения, след което са им ги връщали обратно без разследване.
Както казваше лорд Ветинари, “ако това е истина, то аз на твое място бих дал лицето си под съд за клевета”…
не съм казал, че е дреболия – а че войната не е балет. войната е много сериозно нещо и като почнеш война нормално е да очакваш сериозни последици. и да си готов да правиш сериозни неща, за да спечелиш. както се казва – на война като на война.
Все пак стрелбата за кеф по цивилни, когато на практика няма битка, или непосредствена заплаха, която да оправдае стрелящия, не може да се приеме за допустима, или “сериозно нещо” по никакъв начин.
“на война, като на война”. Интересно управдание. Но да си представим един сюжет, където това се обръща.
Без никой да се обижда на национална или каквато и да е била друга основа, но:
Неизвестен руски политик с инициали В. П. решава, че панславянската идея се нуждае от панславянска държава. Като един реалист той прави мечтите си реалност.
Да, но пък на много хора не им се пее всяка сутрин “Стани страна огромная” и започват, ами, да хващат гората. Нещо, което руските славянски обединители неодобряват.
Впрочем те неодобряват и това разни хора да се тъпчат с разни гръмливи смеси с неизвестна цел, най-вероятно – пиротехническа. В резултат на това неодобрение, те започват да стрелят по всичко подозрително, без да ги е грижа дали има основание.
Ето как за само една година животът на гражданинът Х просто рухнал.
Първо родителите му отишли на църква, но носели дарове за черквичката. Даровете обаче били обемни и един руски казак се стреснал. В резултат един откос стреснал отиващите на служба, а гробарят имал двойна поръчка.
Жената на същия този гражданин била бременна. За нейно нещастие издутият корем приличал на пояс с експлозиви. Така мислел и един руски патрул. Още един откос. Още една поръчка за човека в черно. За патрула – “Харашо, ета биъло нужно! Въй делили как инструкции скажват.”
Дошла зимата. Тежка зима и мрачни времена. Но нали сте чували “при по време на чума”. Така и децата на Г-н Х решили да излязат и да си поиграят. За нещастие хубавите кожухчета били твърде обемни… По време най-война пируват враните… и гробарите…
Но гражданинът Х бил стоик. Той казал “на война, като на война”. И живял дълго и щастливо.
Некои “сериозни неща” от този вид се знаят като “престъпления срещу човечеството”. Това не зависи от гледната точка. Всички знаем, че “войната е мръсна работа”, но това не оправдава садистичните изстъпления и убийства.
Има видове войни. Тази в Ирак е локална и конвенционална, т.е. не оправдава неспазване на международните закони. Остави това, то няма кой да ги наложи тези закони. Но понеже не е оправдано и нарушаването на правата на човека, а е нарушена дори бруталната част “право на живот”, то изнасянето на доказателствата пред света е достатъчно, за да бъдат морално осъдени от всички.
С думи прости: каубойците са лошите. И сценарият не оставя съмнение в това.
Много бях възмутен, когато преди излезе информация, че американските войници тормозели иракски пленници, като им пускали и усилвали музика на Металика. Просто си представих, че мен ще ме затворят някъде и ще ми надуят чалга, при това нашенска. А като се сетих за Веселин Маринов, наистина страшно ми стана.
Всъщност първо си представих, че съм в плен на арабски войници и ми пускат яката някакъв мюезин, дервиш ли, там, такъв дето пее-вие, на къси вълни се чуваха много едно време, ама сега радиото ми няма къси вълни.
@Longanlon: Ако някой е направил някои, така да се каже, по-сериозни неща по време на война, е редно да понесе сериозни последствия.
За да не понесем пък други сериозни последствия ние с теб, или жените ни, родителите ни или децата ни. Било от същия някой (помниш ли лафа “защо ли американците решиха да воюват с англичаните точно в Ирак”), било от тези, на които им е преляло от него, и са се решили на свой ред на сериозни действия (на война – като на война).
“Прилича ли ви това на нещо? На мен – да. На режима на Саддам Хюсеин. ”
Бай Григоре – знам, че ‘режима на Саддам’ е направил от нищо прекрасна държава в пустинята, изгонил е чуждите компании и така е спрял източването на средства – т.е. от нищо нещо, напук на враговете. Американците отиват и унищожават държавата – и на тебе това ти се струва едно и също?
Цялостните ти разсъждения за международната политика (сащ и англия) показват, че хептен нямаш представа какъв е света, в който живееш…