Имам чувството, че напоследък качеството на българското образование през последните 20 години започва да дава плодове.
От доста време вече си имаме Коалиция за устойчиво развитие. Отскоро – и Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура. Подобни неща вече просто не са новина.
Очаквам скоро въпросните коалиция и университет да установят стратегическо партньорство. Или плодотворно сътрудничество. Което също няма да е новина – такова ни е напоследък цялото ежедневие.
Чудя се дали анаграмите им са създадени от аналфабети, или от аненцефали. Което и от двете да е, също няма да е новина – такава ни е напоследък всичката работа…
Абе, с една дума, по-високи заплати за учителите ли?!… Може. За тези, чиито ученици са се смели на тези наименования и без да трябва друг да им навира съкращенията в очите. Подозирам, че на толкова хора спокойно ще можем да плащаме хиляди на месец, без държавата да усети. На тези, чиито ученици са измислили въпросните имена обаче, следва да им се плаща в тояги. И ще е вярно, че “колкото и да им платиш, все ще е малко за труда им”.
Да, ама ако това стане, ще има шанс да почнем да се оправяме.
Което вече ще е новина. И то каква…
Е, това на пернишкия “университет” все пак не е официално название 😀
Божо, не го ли гледаш, че се чуди какво да си изсмуче от пръстите за да наругае учителите – нерде някакво сдружение, нерде сирищник-университет, нерде учителите, пхапхааа. Като едното нищо ще вкара и БАН, лекарите и зърнопроизводителите в схемичката си – важното е да има нещо там. Те бабишкерите по същия начин се карат на чуждите деца: “Така ли ви учат в училище!”. 😆
Гачев, Гачев, така ли те учиха в училище?
@frog: Лекарите ще ги вкарам в тази схема охотно. Преди няколко дни моя роднина с пневмония и в спешно състояние обиколи 4 софийски болници. Всички отказаха да я приемат поради абсолютно изсмукани от пръстите причини. В момента я лекувам домашно – добре, че има жилав организъм. Ако беше по-крехка, или си нямаше мен, семейството й сега щеше да е в траур…
Но на медицински познания ме учиха във ВУЗ-а. В училище ме учиха на по-важното – да не прощавам на неграмотността. Защото иначе тя се размножава, и не прощава на мен и близките ми.
Да, ама проблемът е, че ако още се орежат заплатите на учтелите, или даже ако останат на това дередже, учители ще стават само творци на подобни умотворения, като цитираните в поста
Гачев, от все сърце пожелавам роднината ти да оздравее час по-скоро.
Което обаче не променя факта, че публикацията ти е дърварски манипулативна и изсмукана от пръстите, че и си противоречиш в последвалия коментар. 🙂 Също така и не ти е за първи път – хоби ти е настройваш хората срещу едни или други групи от обществото. Не знам защо го правиш, а и не ме интересува. 🙂
Не съм от тук и съм за малко. 🙂 Айде жив и здрав.
@frog – е недей с лошо 🙂
с погрешни впечатления си си мисля
@Божо: Напоследък все повече се убеждавам, поне за лекарите, че са два типа: такива, дето и без пари да ги заставят да работят, пак ще работят както трябва, и такива, на които и всичките пари на света да им дадат, пак няма да работят. Средно положение почти няма… Не знам за учителите, но подозирам, че и при тях е така. Просто, колкото и да ми е тъжно, хората очевидно се делят на хора и добитък. Като добитъкът разбира единствено от отрицателни стимули.
@frog: Би ли посочил с какво точно си противореча в последвалия коментар, като начало? Тъй де, да се троли е лесно. Дай малко конкретика. Покажи, че не си деконструктивен като мен. 🙂
А пък аз бях много впечатлен от акцията на 19 ноември, когато еди колко си хиляди ученици и учители клекнали, за да изразят по тоя начин желанието си за по-чисти тоалетни в училище, даже и министърът участвал някак, там някакво писмо им пратил. Аз бих казал, че чистенето на тоалетните е в ръцете на самите ползващи ги. Обаче в едно така да се каже официално прессъобщение прочетох, че учениците и медицински специалисти, освен чисти тоалетни, искали и да са с тоалетни чинии, а не с клекала, щото чиниите били по-здравословни, така казали специалистите. Аз мисля обратното, че като ще сереш, трябва да клекнеш, ама кой ме пита мене.
@Виктор: Комисиони, комисиони… Чиниите са по фешън. Като си представя обаче каква ще е хигиената им в училищата, ми е трудно да кажа, че ще са по-здравословни. Аз не бих посмял да седна на такава, дори ако не е опикана и осрана.
Абсолютно. Такива негодници е имало винаги и навсякъде.
Обаче, ако учителската ( а и не само тя) професия е престжна, учителите са със задоволени основни потребности и не се разкъсват между това да изкарат някой лев допълнително за да вържат семейния бюджет и да са в час с новостите в науката, която преподават, процентът на хората, които са станали учители, защото искат, а не защото не са могат да хванат друга работа ще е много по-голям и мърдите няма да са определящ фактор. А не можем да очакваме хиляди хора да станат учители само за идеята. Колкото и да го влече човек учителството, ако има възможност ще предпочете (в повечето случаи) нещо, което ще му донесе повече средства, престиж и спокойствие и не можем да го виним затова.
За съжаление, за съсипване престижа на учителството се работи от десетки години и ще трябват много години да се въстанови, но още няма никакво намерение да се започне поне процесът.
При всички положения обаче, принципът “те даскалите не си вършат работата, затова не им се полагат нормални заплати” няма да доведе до оправяне на положението, а до прогресиращо влошаване.
Григоре, още от самото начало не ти е вярна системата за оценяване на учителския труд. Не можеш да съдиш по крайния продукт. И за да не съм голословна ще ти дам примери (многократно наблюдавани през последните години).
На един учител му дават класно ръководство на лош клас – среден успех 3.00, учениците са със семейни проблеми, от някои от тях се интересува и полицията. Но човекът се мъчи, дава си част от заплатата за препоръчани писма и телефонни разговори, всеки ден води ученици и родители при директора, учи и възпитава, бори се с колегите, които всяко междучасие го посрещат с думите “Знаеш ли твоите какво направиха?” и т.н. Накрая на годината той е успял да избута класа горе-долу в същия състав и с минимален брой двойки.
На друг учител му дават хубав клас – добър успех, мотивирани деца, родителите се обаждат без класния да ги търси, колегите му всеки път казват “Аз с твоите нямам проблеми”, малкото черни овце са принудени покрай другите да вървят в крачка.
На края на годината на последния съвет първият учител бива изправен и обявен за лош учител и класен, защото паралелката му намалява и има слаби оценки. Вторият учител – напротив – бива споменат на няколко пъти като пример в годишния отчет. Тоест първият учител е лош учител, а вторият добър. За първия – тояги, а за втория – липсата на такива (и това е награда).
Втори пример: миналата година в една група съм написала 15 шестици от 15 човека. В друга група имаше 3 четворки и другото тройки. Ако ти, Григоре, погледнеше дневниците, щеше да кажеш – първият учител е добър, ето той ги е научил, а вторият учител е лош, на нищо не е успял да ги научи. И въпреки всичко аз считам за по-голям успех втората група, а усилията които съм положила при тях са десет пъти повече. И ако трябваше да тарифирам труда си, часовете във втората група трябваше да ми се изплатят тройно по-скъпо, отколкото в първата. Според теб в тояги…
След стачката напуснаха най-кадърните учители и то не заради парите, а заради отношението на хората. Все им беше едно какво мислят Вълчев, Орешарски, Станишев и сие, но никой не е безразличен към обидите на другите хора.
И за учителските и за лекарските и за всички други… и не само за заплатите!
– Докато не спрем да плюем по всичко наоколо и ние ще си ходим наплюти…
Добитъка няма да се промени от ниските заплати… но хората ще избягат.
И това става вече 20 години… за това днешното ниво на медицината и образованието е такова каквото си го направихме.
Защото на всеки опит да се поиска някаква промяна в тия системи, всички околни скачаха да ги плюят, за това сега всички си ходим наплюти.
Хайде стига противопоставяне на една прослойка на друга… от това печелят само говедата и говедарите!
Когато бях за втори път на бригада в САЩ (през лятото на 2007 г.), работих в магазин от веригата на ACME и един от най-готините ми колеги беше учител. Заплатата не му беше достатъчна – чакаше бебе по това време – и се беше хванал на втора работа. Щом се върнах в България и точно по време на учителските протести, аз работих на 2 места – Господари на ефира и БТА – често пъти по 12-13 часа и освен това учех. Питам се що не хванах и аз да протестирам – колко лесно било – вместо да се бъхтя, за да изкарам парите, които са ми необходими?!?
Въпросът е риторичен, естествено. Нормален, способен и достатъчно амбициозен човек, особено ако е на учителското работно време и с учителски отпуски, спокойно може да изкара предостатъчно допълнително пари, без да ги краде от останалите – защото, не бива да забравяме, че увеличаването на заплатите идва от моите и на тези като мен данъци. Бтв, пример за последното (и за това колко сбъркани ни е оставило миналото) е фактът, че всичките ми бивши учители, с които поддържам контакт, подкрепиха протестите през 2008 г. Да, ама всички – без изключение – си докарваха три-четири пъти над заплатата (вярно не особено голяма) от частни уроци – при това пари, които не се декларират. И въпреки това псуваха системата, отношението спрямо тях и мизерния си живот.
(Става дума за безспорно интелигентни хора, които много уважавам да кажа. Сбърканите ценности не зависят от това колко си умен.)
Логичното решение, между другото, е образованието да стане частно. И преди някой да скочи: такова е било българското образование точно във времето, когато е постигнало най-много: 60-те и 70-те години на XIX век.
Itilon, помисли малко пък тогава пиши. Това за частните уроци е глупост – само учителите по езици, математика и български могат да дават частни уроци.
И не забравяй, че учителите също плащат данъци върху заплатите си и то без да могат да ги укриват, като се осигуряват на минималната заплата.
За работното време няма да говоря – толкова пъти съм обяснявала колко е истинското работно време, но хората не вярват или така им изнася, да си мислят колко са добре учителите и да има по кого да плюят и пред кого да се изтъкват колко много работят.
Пожелавам на всеки, който работи много, който е изключително кадърен, способен и амбициозен, да отиде да работи само един месец като учител за да си почине и да има много свободно време, да дава частни уроци и да забогатее. Желаещи?
Морфиус, това което си написал е много точно и аз често съм го мислила. Дано повече хора в България започнат да мислят като теб, за да не могат да ни управляват на принципа “Разделяй и владей”.
@Itilon – и как да стане това, с изкарването на предостатъчно допълнително пари? И къде?
Не съм учител, да поясня.
В чуждо канче лесно се гледа и се разпределя.
Мариана, мислил съм предостатъчно конкретно по този въпрос! 🙂
Странно, но като писах горното си мислех за учители по математика (тук имаме съвпадение), история, биология, химия, физика (тук вече нямаме) и английски (ето пак). Явно не е толкова необичайно, а?
Интересно: ти сигурно знаеш какво работя, за да си напълно убедена, че ще ми е по-трудно като учител?! Ясновидство, а?
Божо, аз как мога да изкарвам достатъчно, за да живея добре (и под добре не разбирам това, което обикновено се разбира – аз излизам ВСЯКА вечер и не си поставям почти никакви ограничения), а други – не? Не ме разбирай погрешно: нито мисля, че съм свръхспособен, нито мога да твърдя, че съм на масовото ниво. Но щом аз мога, значи не е невъзможно за един обикновен човек, който се старае и не мрънка!
(Прочее почти всичките ми приятели вече са работещи от поне една-две години и никой не е скочил да се оплаква и протестира. Ма то ние сигурно сме изключение, щото сме изкарали късмет, а не заради факта, че имаме различен манталитет.)
Да попитам направо: с какво конкретно учителите са заслужили и заслужават да са в по-приоритетна позиция от останалите? Да, образованието безспорно е важно. Но, същото в много по-голяма степен може да се каже за хляба – умрелият от глад трудно ще се образова. Да оставим настрана земеделските производители, които също са свръхпривилегировани и все така пълни с оплаквания. Но какво да кажем за търговците, без които обществото ни ще се разпадне за два часа? Защо те да нямат привилегии?
В крайна сметка, ще бъде белег за цивилизованост, когато повече хора се хванат на работа и престанат да искат от другите да им слугуват, издържайки ги с пари, които са изкарали честно с труда си.
Забравих: аз плащам данъци на пълната си заплата, без да мога да укривам като учителските доходи от “уроци” (сама по себе си, безумна практика) :P.
Itilon – къде живееш?
Кои производители са “свръхпривилегировани”?
Имаш ли идея, до колко е унищожено селското стопанство и че добитъкът е почти изклан, защото хората нямат с какво да го гледат?
На колко стотинки прекупвачите изкупуват млякото, а на колко го продават после?
Виждал ли си как рекетьори стъпкват продукцията на хората, които не искат да продават на цените, които им кажат и как ченгегетата ги пазят (рекетьорите, не селяните) за да могат да се продават македонски, турски и прочие боклуци, за да може някой да изкара комисионна
От кой свят си изобщо?
Не знам как да го кажа най-меко: от този на хората със здрав разум :).
@Божо: Напълно си прав – ако останем само с принципа за невършенето на работата, нещата само ще се влошат. Бих предложил вместо това оценяване на труда на учителите (а и лекарите) според качеството на свършената работа. При учителите е доста лесно, при лекарите – по-трудно, но възможно. Ключът тук е да има достатъчно сериозна разлика в заплатите на свестните и боклуците: за 10-20% разлика боклуците нито ще се напънат, нито пък ще се махнат.
@Мариана: Напълно спокойно мога да съдя по крайния продукт, като взема предвид и изходната точка. Нали? 🙂 И не всеки учител е като теб, не забравяй. Солиден процент от учителите в клас единствено ритат учениците към частните си уроци, че да ги острижат финансово. Ще ми кажеш ли, че не е вярно?
Линията на противопоставяне минава не между професиите, а през тях. Всяка има кадърните и некадърниците си. Докато кадърните не прогонят некадърниците, некадърниците ще гонят тях. А докато кадърните не си отворят истински очите как некадърниците съсипват професията им, няма да ги прогонят. И ще го отнасяме всички – аз заради некадърните учители, ти заради некадърните лекари и компютърджии…
@Морфиус: Аз съм лекар. Един от тръгналите си от системата, но не заради парите. (От науката си тръгнах заради парите, вярно е – но там нещата бяха наистина тежки, след 5 и половина години и маса работа взимах 117 днешни лева бруто. И работех съвестно до последния момент.) Така че имам право да ги съдя, и да кажа “некадърниците – без пари”. И други неща мога да кажа – че рушветите и комисионите са, които унищожиха медицината у нас. Но това е друга тема.
@Itilon: По въпроса за привилегироваността – безспорно учителите заслужават по-високи заплати; проблемът е, че почти всички в България ги заслужават, а толкова пари няма. Оттук и парадоксът за мен: аз съм напълно съгласен, че учителите заслужават повече (поне свестните), но съм против да им се даде, защото трябва да се вземе от друг, който също заслужава повече. И виждам алтернативата в оценка според приноса. Земеделските производители не са свръхпривилегировани – от една страна, действително получават всевъзможни помощи, но от друга, само те са им доходът – рекетьорите и мутрите им съсипват всяка възможност за нормална продажба, и както писа Божо, това става с помощта на полицията.
Itilon, не те знам какво работиш, но от напусналите си приятели и колеги учители знам, че работата на учител е по-трудна от счетоводител, офис администратор, инженер, служител в музей, собственик на частна занималня, валутен дилър и още куп други професии. Съдя и от собствения си опит – работила съм на още няколко места. Дори като студентка работех като опаковчик по 12 часа и мъкнех едни тежки кашони, но не съм се изморявала така, както след 6 часа преподаване.
Аз поне казвам какво работех, а ти само обясняваш колко си успял. Ами кажи с какво се занимаваш, не се срамувай.
И да уточня, че не напуснах заради липсата на пари, както и ти казваш ако човек е кадърен ще успее да си ги набави. Частни уроци не съм давала, защото предмета ми не е от подходящите, но съм си намирала допълнителна работа. И тук идва отговора на въпроса ти: с какво конкретно учителите са заслужили и заслужават да са в по-приоритетна позиция от останалите? Защото докато работех до осем вечерта допълнително от това страдаше работата ми. Защото след часовете на мен ми трябваше време да уча, да подготвям уроци и упражнения. Е, като нямаш време това се претупва, от което страдат учениците. А защо учениците не трябва да страдат можеш да си отговориш и самият ти, освен ако не си от тези, които си мечтаят в България да останат само глупави и лесно управляеми хора.
Григоре, аз знам как некадърниците съсипват професията ми и мен ме е много повече яд на некадърните учители, защото отблизо виждам какво правят. Но истината е, че човек се чувства все повече и повече безсилен и накрая си тръгва.
И между другото и ти не си прав за частните уроци, в момента много строго се следи за това да не преподаваш частни уроци на свои ученици и поне в моето училище това се спазваше стриктно. Друг е въпросът, че сега почти всички ученици са на такова ниво, че и да не ги тикаш се нуждаят от уроци. А даже и да не се нуждаят глупавите родители ги пращат, за всеки случай и да не изостанат от комшията.
Ох, много сложно е всичко в България, времената в които живеем стават все по-интересни!
за помощите всъщност не е ясно кой ги “усвоява”, но далече не всички достигат до производителите
А дали наистина няма?
Парадоксът е друг – хората работят, а обедняват.
Наскоро бях в командировка в Търново и преди отпътуването се видях с един приятел, хладилен техник със собствена фирма, който никога не се е оплаквал, че е зле. Спомена между другото, че започват фирмите да задлъжняват една към друга – например той оправя хладилниците на месарски цех, ония нямат с какво да му платят, щото чакат пари от еди коя си сделка, а не са ги получили и той чака. Съответно той взема фреон от друг човек и понеже не си е получил парите, не може да му плати на него и оня чака…
Ако не оправи хладилника на месарите обаче, те ще фалират и съвсем няма да види пари от тях…
Става въпрос за частнци, които разчитат само на себе си и никой не може да ги обвини, че висят на държавна хранилка, “не работят” и т.н. мъдрости, които сме чували достатъчно за кои ли не професии. А работа има, пари – йок. Не разбирам от икономика, ама това положение ми се вижда неестествено.
@Мариана: Аз не издържах, и си тръгнах от медицината. Но и до момента не съм спрял да мечтая да си направя частна клиника, където да мога да лекувам болните истински. Въпрос е много повече на желание, отколкото на пари (ако и да не става без пари).
За строгото следене в училище да не преподаваш частни уроци на учениците си – кое е училището ти, да го похваля? В повечето училища такова нещо няма; една моя позната, директорка на училище, наскоро ми каза: “Въведа ли го реално, ще си изгоня учителите до човек”. В други училища го има, но е формално – единият от двамата учители по математика праща учениците на частни уроци при другия, и обратно… Иначе, това родителите да настояват децата им да учат повече според мен е чудесно. Даже когато е прекалено до глупост.
@Божо: Задлъжняването на фирмите е откакто държавата ни под мъдрата ръка на Дянков започна да забавя плащанията към тях. Като не плати на една фирма, и десет по веригата увисват. (А още сто други увисват, понеже пък десет фирми, които имат пари, са се уплашили от забавянията и почват да стискат резерв за “най-крайни” случаи, и да не плащат на доставчиците си.)
Парите са само едно от израженията на манталитета ни … явно този път се изказах прекалено сложно 🙂
Проблема е в нагласата, да плюем, да обвиняваме другите, да завиждаме и да злобеем.
Аз лекар не съм, но майка ми е… обидно е след години посветени да спасяваш едни хора, те накрая да почнат да те оплюват само защото АЗ съм си изкарал парите да си купя 2 автомобила втора ръка, но те не могат да го проумеят и плюят по нея, че била крала от старата система, та аз да имам колите!
Или пък когато завърших и след 10 месеца търсене (с подигравки от всякакви “шефове”… де съм бил тръгнал без стаж) си намерих работа в министерство… и който където я видеше я подпитваше подигравателно какви връзки е ползвала за целта!
А единственото което оказа влияние тогава беше, че бях виждал Линукс не само на картинка… макар да бях кандидатствал за Уиндоус съпорт 🙂
Може да изглежда несвързано но е факт… и има още стотици подобни факти с които мога да ти напълня блога.
Ей това е положението и главния стимул човеците да избягат… говеда от подобно отношение не им пука.
Ниските заплати пък водят само говеда в тия сфери… и лека полека, хора не остават.
@Морфиус: Според мен ниските заплати по-скоро гонят говедата. Хората са, които имат и друг стимул освен парите. Мен ме доведе в медицината не високата заплата, и ме изгони от нея не ниската (да се пиша и аз човек 🙂 )
Бе тъй, ама само с голи стимули не върви
(муууууууууу….)
Колко празни приказки под публикацията!
Качеството на българското образование в момента е ЗЛЕ.
Има преподаватели, които заслужават санкции. Има преподаватели, които действително успяват да научат някого на нещо ценно.
Има и хора, които се опитват да си пробутат мнението за факт.
Не ми се струва, че качеството на образованието се е понижило заради учителите. По-скоро проблема е в колапса на ценностната система в обществото и в родителите и децата – семействата – като негови градивни единици. Много е трудно да научиш някой на нещо когато този въобще не вярва, че има смисъл от образование и не вярва не само защото той не може да си обясни смисъла ами и защото никой около него не го споменава като нужно, а напротив смята, че въпроса е маловажен. Мисля че в София, при голяма част от хората все още не е така, но в провинцията – трагедията е пълна. Не че толкова не можем да произведем качествено(поне не толкова некачествено) образование, никой не го иска този продукт, дори и сред студентите.
а нещо да кажете за “рейтинговата система” за вузовете?
При която класацията по срециалности става според “реализация” и “среден доход”, като министрите на затъмнението и кесийката обещават да не дават стотинки на “лоши” (съгласно споменатите “критерии”) специалности.
Накрая университетите ще произвеждат само юристи, икономисти и зъболекари, щото са най-малко безработни и печелят добре. Математици, агрономи, инженери, историци, филисофи и какви ли още не (учители също!) – у лево, малки са им заплатите.
Господата министри яко бъркат причина и следствие. А че ерудицията им даже куца – видя се в шоуто на Ники Кънчев.
Бананова република. По-точно – мушмулена.
качеството на образованието (основното, по разбираеми причини) във Възрожденските години е било относително по-високо спрямо сега. Сигурно щото не е имало министерство, ми се чини…
не семейството е “градивна единица”. Личността е.
Ама личност, не плазмодий.
Човек винаги проектира собствените си ценности върху другите хора, очаква и те да бъдат като него. Ниска заплата няма да бъде пречка единствено пред човек, който е влюбен до уши в избраното поприще, и е готов да жертва себе си и семейството си, и то само за известно време, все пак всеки очаква да напредне и израстне, пък ако ще след 10 години, или докато не му поискат развод 🙂
Но повечето хора, дори и относително съвестните, все пак сме принудени да работим, за да си плащаме сметките, колкото и чифтокопитно да ти звучи.
Например защото с онова, което харесваме да правим, не бихме могли да си купим и половин хляб на ден, да речем. Или пък защото обстоятелствата са избрали професията ни вместо нас, а отдавна не вярваме в богове, за да се подчиним безпрекословно и да се принудим да я обичаме. Или пък минаваме през съответното място за кратко, докато следваме мечтата си, или поне така си мислим.
Въобще, повечето хора сме повече или по-малко в ролята на наемници, а наемниците си искат парите. Точка 🙂
Отношението гони хората.
Ниски заплати отблъскват нови кадърни кадри.
Какво остава?
Не мога да разбера понякога, как човек с твоята ерудиция пропуска елементарната аритметика, завладян от емоциите.
На гол идеализъм се живее до време, после всички ставаме ИТ, че само с това напоследък честно се вади хляб 🙂
Не е шега, поне не изцяло… и медицински и образователни кадри са ме питали дали не мога да им помогна да се преквалифицират скоростно…
Но от мен учител не става.
Скокльо,
идеалистите също имат сметки за плащане.
и след като не вярваме вече в богове, защо се примиряваме с ролята на ратаи (наемници)? Та това ни положение не е предопределено от “съдбата”, нали?
@mdam: Според мен проблемът е в колапса на обществената система. Дълго време у нас в обществото образованите хора мизерстваха – просперираха необразованите. Мутрите. Съответно, обществото се преориентира към наличния модус на просперитет, и започна да не цени, а понякога и открито да отбягва образованието.
Сега системата ни е мъничко по-добре, но все още е далече от истината. Дипломите започват да се ценят, но образованието продължава да е без особена стойност. Като погледнеш боклуците сред учителите, виждаш това много добре – притискат децата да ходят на частни уроци не защото ще научат на тях нещо, а защото пишат оценка на платежността, а не на познанията им. Горките деца. И още повече, горките свестни учители…
@skoklyo: Не оспорвам, че всеки има сметки за плащане, и трябва да се издържа. И абсолютно не призовавам кадърните хора да бъдат оставени без заплати, понеже даже и без тях ще работят!… Просто споделям какво съм забелязал – а именно, че кадърния и свестния и ниската заплата не го спира да работи както трябва, докато смотаняка и всичките пари на света не могат да го накарат да работи. Ако живеехме в богата държава, където и с минималната заплата можеш да живееш прилично, или поне поносимо, това щеше да си личи още по-добре.
… Тази нощ вкарвах тежко болен близък в спешно отделение. Ще цитирам част от разговора ми с една от дежурните лекарки:
– Уфф. Трудно се прави медицина, когато работиш за осемстотин лева.
– Не всички лекари работят за осемстотин лева.
– В смисъл? Не знам някой от колегите ми тук да взима повече.
– Имах предвид, че някои работят за осемстотин лева, но други само ги взимат.
В първия миг тя ме изгледа недоумяващо (все пак беше 4 сутринта), след това изведнъж прихна и кимна.
Мисля си, че й беше толкова лесно да признае, че е така, защото беше от тези, които работят. И защото сигурно познаваше достатъчно и от другите. (Това като илюстрация що за хора са тези, които се тръшкат, че лекарският труд бил благороден и заслужавал милиони. Определено заслужава – но трудът, а не тръшкането. Впрочем, не само лекарският.)
Шаркан, не съм казал нищо против идеалистите, а че мнозинството хора не са такива, нито са задължени да бъдат такива. И изобщо, какво лошо би имало например в това един лекар да иска да има време и за себе си, а не 24 часа в денонощието да бъде заобиколен от болни и страдащи хора само за да получи толкова пари, колкото мнозина други получават само за подпиране на бюрото или лепене на пет квадрата плочки дневно? Лекарският труд си е труд като всеки друг, а идеалисти има и сред водопроводчиците например, сигурен съм.
Можем да говорим за благородство и хуманност цял ден, но в края на крайщата всичко се свежда до това, че има една работа, която трябва да се свърши, колкото се може по-добре. Рани за зашиване, прегледи за провеждане, симптоми за анализиране, кости за наместване, ако щеш и бумащина за писане – всичко това е работа за вършене и ако според теб да продаваш труда си и да даваш под наем способностите си на даден клиент означава да бъдеш ратай, хубаво, защото в този смисъл всички сме ратаи.
Удоволствието от конкретната работа, гордостта от успехите, възхищението на околните, амбицията от предизвикателствата и прочие – това са нематериалните стимули. Те обаче, също както и парите, могат да се намерят изобилно и на друго място. Не е хубаво да бъдат наричани хората говеда само защото следват – как беше писано – правото си да търсят щастие.
Пък и в крайна сметка, като говорим за незаслужеността на парите, не е луд който яде баницата, а системата и хората, които му я дават. А ниската заплата изхвърля заедно с мръсната вода и бебето, покрай сухото гори и суровото, или която там поговорка си избереш. Не това е начинът.
@skoklyo: Повтарям: идеята е не че лекарите трябва само да работят, а че трябва да работят, когато са на работа. И не е че трябва да се дават ниски заплати, а че с качване на заплатите, но без контрол върху работата и плащане според нея, няма да се постигне по-добро качество. Докато с контрол върху работата и плащане според нея и при сегашните разходи за здравеопазване ще има добър ефект. Когато говедата престанат да получават заплати, и тези пари идат за заплати на истинските лекари, заплатите ще са в пъти високи, защото към момента говедата, уви, са доста повече. А когато се разкарат от болниците, и ще се върши повече работа, защото няма да пречат на истинските лекари.
@skoklyo: Още малко по темата. Прясно-прясно.
Днес ходих да видя мой близък в болница. На вратата на отделението сестрата абсолютно категорично ми заяви, че в това отделение се влиза само с чисти калцуни, и ако не си обуя чисти калцуни, няма да ми каже нищо за болния. Независимо че няма да влизам. Обух си ги, и тя ми каза (без да я питам повторно, и без нужда да направи справка), че е преместен сутринта в друго отделение.
Благодарих й, изхвърлих в кошчето току-що обутите без нужда, платени от моя и твоя джоб калцуни, и се замислих откъде ли ми е познато лицето й. После се сетих – от репортаж по телевизията, за стачката на лекарите за по-високи заплати…
Да, далеч не всички медици са като нея. Но ако тези като нея бъдат разкарани, лечението само ще се подобри, вместо да се влоши заради липсата на кадри. Това, което описах, беше отношението й към мен. Дали отношението й към работата е по-различно? Много се съмнявам.
Е, да, това си е една малка гавра. Струва ми се, че в бюджетната сфера много вирее такъв тип отношение и се предава като един вид традиция, пропити са с него до мозъка на костите. Обаче такава една организация е почти невъзможно да я промениш, без радикално да я обърнеш с хастара навън. А доколкото това ще трябва да се извърши от политици, просто забрави, говориш буквално за революция 😀
Лично мнение и наблюдения. Нашата компания е бивша държавна, в течение на няколко години преминахме през сериозно преструктуриране, окастряне и вливане на свежа кръв сред персонала, и все още отношението и начинът на работа не са достатъчно ефикасни. Просто трябват дългогодишни целенасочени усилия, а това е нещо почти невъзможно за поддържане от страна на политици, поради самия характер на политическата власт, особено в България. Не че знам как е другаде, де, но четох, че имаме 29 000 лекари и 34 000 сестри, те си имат семейства, всичко това са избиратели, а и темата “здравеопазване” изнервя всички, че и парите стават все по-малко, така че ако сред самото съсловие не възникне решително желание за промяна към по-добро, просто идея си нямам как биха се оправили нещата.
А впрочем, понякога се прокрадва мнението, че “отгоре”, много отгоре, целенасочено се стремят да ни залъжат с корпоративни идеали, за да им работим за относително малко пари, докато те отнасят големите печалби 😀
Иска ми се да вярвам, че не е съвсем така, но, както виждаш, винаги има повече от една гледна точка …
@skoklyo: Такъв тип отношение в здравната сфера преди промените беше рядък (вярно е, на други места цъфтеше). А и съм забелязвал, че при прилагане на подходящи стимули (към хората – поощряващи, към говедата – санкциониращи; обратното не работи), нещата се променят за само две-три седмици. Единственото условие е абсолютна неотклонност в прилагането на стимулите, особено на санкциониращите към говедата. Хората разбират от малко, но говедата се променят само когато осъзнаят, че иначе боли, и ще боли всеки път, без никакво изключение. Тогава вече става бързо и лесно. 🙂
Иначе, и аз си мисля, че много отгоре целенасочено поддържат корупцията. Писал съм за това.
Между другото, поредната новина от същия фронт. Жената на близкия ми е тихичка и кротичка до немай къде, но и много наблюдателна. Когато отишла днес, един ден след преместването му в новото отделение, й поискали нов пакет памперси, старите 10 били свършили , и нова кутия влажни кърпи, старите 100 били свършили. Тя помолила да види мъжа си, и установила, че той е още с памперса, който му била сложила в предишното отделение (тя ги захваща по специфичен начин, и си го познава). Попитала го дали са го обтривали често с влажни кърпи (човекът е бил през цялото време в съзнание, заради болката не е спал нито минута) – обтривали го веднъж, и изразходили точно 2 кърпи… Иначе персоналът бил любезен, но чак пък такова крадене просто не бива. Да вземат за някой друг болен от неговите памперси или мокри кърпи един, два или дори половината – нищо лошо, но да откраднат всичките и най-нагло да поискат нови…!
Да, има над 60 000 медици, само че има и над 6 милиона “лекувани”. Дали не е крайно време да си изберем политици, които се борят срещу корупцията, вместо да я поощряват тихомълком? Назначат ли се надолу по системата управители, които изритват и съдят корупционерите без никаква милост, само за два-три месеца здравната система ще влезе в ред като слънце.
И, повярвай ми, свестните медици в нея така ще си отдъхнат, че няма къде повече. Най-малкото защото заплатният фонд, който отива сега за крадливите и боклуците, ще отива вече за тях, и ще взимат двойни и тройни заплати. И ще са верни избиратели на политиците, ликвидирали корупцията. И обслужването в болниците също ще стане по-добро – боклуците вършат само едно нещо: пречат на свестните си колеги. Не мисля, че този вид работа ще липсва било на свестните им колеги, било на обслужваните пациенти. И че не можем без него.
Е ние не сме узряли, да си защитим интереса заедно, как да дозреем да подменим политиците?
Инак де ги тия дето ще спрат корупцията, че да си ги изберем … и да чакаме те да ни решат проблемите?!?
Манталитета ни е сбъркан, него със санкции ще го цериш поне 100 години.
Като малък съм прекарал доста време по болници, мои близки също са били там, и имам солидни впечатления и причини да си мисля, че отношението към пациентите в здравните заведения винаги е било доста некоректно. Може би причините не са основно в хората, а в организацията, може би тя стимулира и толерира погрешните практики и морал, но те категорично не са новопоявили се, просто се задълбочават и обострят в последно време.
Мнението, което се опитах да изразя, е, че перспективата за лошо заплащане излишно ще стесни кръга от желаещи да се захванат с хуманитарна медицина и особено с тежките й специалности – идеалистите и говедата са двете крайности на спектъра, но в по-голямата си част той се състои от нормални хора, за които доброто заплащане и комфортната работна среда играят голяма роля при избора на професия. Реформите са си реформи, но ако системата се затвори в себе си, ако се ограничи вливането на свежа кръв, това едва ли ще донесе нещо добро. Колкото и да са кадърни и отдадени останалите в нея, те чисто и просто ще изгубят заради липса на численост.
В смисъл – загубата на тлъстини не прави мускулите ти по-големи 🙂
Иначе, както за промяната на системата са нужни упорити и целенасочени дългосрочни усилия от страна на политиците, същото важи и за промяната на самите политици от страна на хората. А за промяна на хората са нужни същите упорити усилия от страна на активните единици в обществото. Възхищавам се на Григор, че е една от тях, но далеч не всички хора имат капацитета да бъдат такива, в един или друг аспект. Баснята за човеците, кучетата и добитъка е хубава, но все пак през цялата си история човеците са се нуждаели от координация и лидери, за да променят нещата около себе си в обществен мащаб.
За истинска промяна е небходимо да се промени мисленето на хората, административните мерки винаги могат да се хакнат, законите и правилата винаги могат да се четат както дяволът чете евангелието, като при случая с влизането с калцуни.
Така че според мен не е хубаво обикновените хора да бъдат наричани говеда само заради своята неориентираност и демотивация по отношение на гражданското общество, такива квалификации едва ли ще стреснат и просветлят някого. Нужно е постоянно усилие от страна на активните хора, за да обърнат останалите в “правата вяра”, един вид. Макар и често резултатът като цяло да не е прогрес, а само поддържане на баланса, това е нещо важно.
Прозвуча малко като “продължавай в същия дух, ама не ме търси за нищо” 😀
Обаче, ако организирате нещо в Стара Загора, бих се включил. Или ако някой от вашите координатори ме насочи към онлайн проект, бих се включил. Ето, това можеш да очакваш от повечето хора – симпатии и съгласие за лека ангажираност. Но ключът към промените е в ангажирането на множество такива хора, с конкретни и добре координирани малки постижими цели, които обаче заради числеността постигат големи и сложни победи.
@Морфиус: Хората, които ще изкоренят корупцията, са около теб. Не всеки манталитет е сбъркан, въпреки усилията на някои от най-горе. Има достатъчно нетърпими към корупцията хора – или поне много по-малко търпими от сегашните управници.
Проблемът тук е в говеждия манталитет. Масовите хора в България чакат не просто Дядо Мраз (а.к.а. Добрият Стопанин, или Честният Политик) да дойде да им избере некорумпирани управници. Те чакат Дядо Мраз освен това и да им намери хората, от които ще станат некорумпирани управници. Чакат го да иде при тези хора, да ги убеди да се кандидатират за политици, да им организира предизборната кампания, да ходи да увещава избирателите да гласуват за тях, и т.н. Естествено, ще дочакат това да стане когато дочакат Дядо Мраз да донесе подаръци на децата им. Затова и сме на този хал. И докато вярваме в приказни герои, и ще бъдем.
@skoklyo: Според мен е изключително важно говедата да бъдат наричани говеда. Всеки път. Именно и точно защото им е неприятно. Ще се обиждат, ще се цупят, ще се тръшкат, ще те изолират от себе си, колкото могат. Но е много важно да продължаваш винаги да ги наричаш говеда, въпреки съпротивата им. Рано или късно ще се принудят да те попитат откъде-накъде ги наричаш така, и да изслушат обяснението, с надеждата да го опровергаят.
Когато установят, че не могат да го опровергаят, и че ги наричаш говеда именно и точно защото наистина са говеда, единствено тогава ще има някаква искрица надежда за промяна. Защото тези като теб, които са съгласни да се включат дори в неангажиращ проект, са надали и един на сто. А нещата нито има как да се променят с неангажиращи проекти, нито има как да се променят и с най-ангажиращите проекти, ако им обръщат внимание един на сто.
Уви, фактите са, че огромният процент от българите СА говеда, и че говедата разбират единствено от тояга. По-добре тоягата да бъде думата “говеда”, отколкото ежедневното мизерстване, грабене, затъпяване и изпростяване, на което сме подложени. Когато си болен от пневмония, избор между сладки бонбонки и горчиви хапчета няма. Има избор между горчиви хапчета и тежко, продължително и мъчително боледуване, може би с опасност от смърт. По-добре горчивите хапчета.
Конкретно в твоя случай, мога да ти препоръчам как да действаш. Да изиграя ролята на координатор, така да се каже. 🙂
Бъди готов на МНОГО ангажиращи действия. Намери, уговори и събери около себе си други такива хора. Намерете честни хора, които биха били поне малко кадърни управленци, и не понасят корупцията. Уговорете ги да се кандидатират за изборни позиции. Научете ги как да се държат пред избиратели така, че да ги спечелят. Организирайте им кампанията, намерете й финансиране, избутайте всички задачки около нея. Обиколете на крак всеки избирател, опитайте се да поговорите с него, да го убедите, че си струва да гласува за честните хора. Тогава може и да имате свестен управник, ако успеете.
Ако ти се вижда много търчане, не мога да ти помогна с абсолютно нищо. Това е лично твоя работа, аз нямам как да я свърша заради теб. Докато не искаш да си я свършиш ти, ще живееш в обор както досега. Просто такъв е светът – няма как да получиш, без да се напънеш. Аз не мога да променя световните закони, за да ти помогна.
А и не искам. Защото тези закони са справедливи, и с това мъдри. Благодарение на тях човек има каквото заслужава.
Потвърждението на думите ми – милиционерските циркове от последните дни и произвола над лекари.
Защо не коментираш това… и колко човеци, ще работят достойно и с желание след подобни активни мероприятия?
За онези с няколко висящи дела, защита на личността и правата… за лекарите – медиен съд… вече очаквам емиграционна вълна от хора който искат не политическа или икономическа свобода, а просто право на лечение.
@Морфиус: Потвърждението на моите – циркът, който гледах днес в една болница. Пак настанявах близък.
Болницата е на около 10 етажа. Всички асансьори работят само с електронни карти, каквито има само персоналът. Длъжен да качи болните с асансьор няма. Ако не могат по стълбите, проблемът си е техен.
Та, седя аз и се моля на минаващите персонали да ме вземат с асансьора, понеже близкият ми е инвалид на количка. Познай какъв процент се съгласиха да ме допуснат да използвам асансьора заедно с тях. И познай какви неща чух (при положение, че съм бил перфектно учтив) от другите.
(Един особено нагъл, не знам какъв беше, се опита да ми тресне вратата на асансьора с “Какъв си ти тука, бе?”. Просто защото най-учтиво го помолих да ни помогне да се качим четири етажа с асансьора… В следващия момент разбра какъв съм. Болният успя да ме спре, преди да го натроша както заслужаваше. Но не и преди оня да разбере, че някои грешки могат да са опасни не само за здравето… Не се гордея с това избухване. Никак. Но се гордея с това, че един боклук отсега нататък ще се замисля, преди да се държи като боклук. Не защото е станал по-свестен, а защото адски боли. Но за болните, които няма да бъдат напсувани и зарязани да чакат Годо, все е облекчение.)
Не зная дали ти си имал работа с лекари през последните два месеца. Аз почти всеки ден през тях съм висял по болници заради близки (към момента това е програмата на каръка ми). Просто съм изумен, че все още имам търпението да ходя по болниците без автомат. Към половината от персонала там са… хм, лица, ползата от застрелването на които си струва доживотния затвор. Един да застреляш, ще значи спасени сигурно поне двайсетина-трийсет човека годишно, всяка година от оставащите му до пенсия – общо стотици хора… Ако това мнение ти се струва крайно, вкарай двама-трима близки в болница, и ела после пак да си поговорим.
В едно си прав – една сериозна част от случващата се в момента емиграционна вълна е именно защото хората очакват право на лечение. А получават това, с което се сблъсках аз. Само че не всеки е два метра и способен в момент на кипване да извие врата на едър мъж като на пиле… И публикуват мнението си за българските лекари и болници, с краката си.
Явно си настроен негативно… не знам къде и как се е случвало това, последните три месеца имах доста вземане даване с лекари, само такива които ме познават и ги познавам са си позволявали по-грубо отношение като им прекипи.
Демонизацията на съсловието ще го превърне в демони, а може и вече да е успяла… а аз да налитам на изключения.
@Морфиус: Определено съм настроен негативно. Което ми се случва рядко, и обикновено е основателен резултат от огромен куп причини.
А понеже това съсловие е моето съсловие ще имам нахалството да ти кажа: демонизацията му е отскоро, а причините за нея – от двайсет години. Това, което започват да получават лекарите напоследък, е смешно малка част от това, което толкова години са давали на пациентите си и близките им. Редно и заслужено е да получат повече.
Тъжното тук е, че изключенията наистина ги има, и не са малко, а демонизацията не признава изключения. И покрай сухото гори и суровото. Но това също е донякъде заслужено, щом суровото търпи толкова много сухо около себе си, без да вземе мерки да го изолира…
Аз пък си мисля, че тая демонизация е още от преди 10 ноември…
Е какво правим за да има полза – това е въпроса, с лов на вещици и милиционерски номера най-много и малкото свестни да изгоним, а тогава?
@Морфиус: Преди 10 ноември я нямаше – казвам го с цялата си отговорност. Отделни “първи лястовички” започнаха да се набелязват преди 7-8 години, когато корупцията сред скъпите ми колеги започна да излиза по медиите. Масово започна да се надига сред пациентите преди 4-5 години, когато лекарите не само не се засрамиха, а започнаха да стават все по-нагли, и пациентите започнаха да разбират, че това е правилото, а нормалните лекари са изключението.
Между другото, какво точно наричаш “лов на вещици и милиционерски номера”? Ако е записания разговор между лекарите, който беше пуснат на пресконференцията на Цветанов (имах твърде съмнителното удоволствие да го изслушам), много учтиво ще те помоля да се осъзнаеш. Или, ако не си го чул, да го чуеш, преди да раздаваш квалификации. (На всички читатели на този неприятен диалог препоръчвам също да го чуят, и да преценят сами къде е истината. И дали грешката на полицията е че арестува тези лекари, или че ги освободи после.)
А аз помня някои неща все още … от преди 10 ти.
Помня и неблагодарността и неуважението и отклика.
Помня и как обясняваха на лекари, че трябва да мизеруват, защото медицината била безплатна и пари нямало… помня и как почнаха лястовичките.
Безплатен софтуер и безплатна медицина са две различни неща… едното е невъзможно.
Колкото до конкретния случай.
Запис никъде не чух, чух откъсъчлени реплики извадени от контекста и сричани артистично от ЦЦ.
Видях показен арест като за чудо и приказ, видях милиционер да раздава присъди, видях медии в ролята на съдии.
Видях мнения призоваващи за лов на вещици.
Видях становище на прокуратурата, че основание няма… и освобождаване след 24 часа.
Видях нощна акция за конфискация на мобилни телефони преди да се лисне помията.
Видях национализирането на милиард и половина събран от здравните ни вноски … зад прикритието на пушека от активно мероприятие.
Смърди… много смърди.
А те може да са виновни, може 1 или 3 ма да са виновни… но нали уж искахме правова държава и закони за всички?
За дилъри и убийци може да се крие идентичност, за лекарите – медиен съд… не смърди ли?
@Морфиус: Така е, когато има за едни криене на идентичност а за други – медиен съд, винаги смърди.
Но е вярно и че криенето на идентичност напоследък не е застъпено дори за дилърите. А е вярно и че едно е да продаваш марихуана, а друго – да оставиш новородено да умре нарочно. Престъпления от различна чудовищност са.
За записа – на пресконференцията го пускаха. Чуваше се чудесно. Включително дали репликите са извадени от контекста. Извинявай, но в момента казваш на черното бяло, и на убийството – “откъслечни реплики”. Пробвай да се сетиш колко уважение и тежест за думите си печелиш с това.
Защото в момента протестираш, че за дилърите има криене на идентичност, а за лекарите – медиен съд. Но си личи, че искаш за дилърите съд, а за лекарите, дори ако са документално демонстрирани убийци на новородено – погалване с перце. Ако убийците на деца получават погалване с перце, на какво отгоре да искаме съд за убийците на възрастни? За дилърите да не говорим.
И най-сетне, според мен по точно същия начин си кривиш душата и за положението на лекарите пред 10 ноември. Да, тогава някои боклуци им се подиграваха, че са бедни. Но повечето хора ги подкрепяха от сърце, защото повечето лекари бяха бедни, но хора. Сега масовият българин демонизира лекарите не защото повечето от тях вече не са бедни, а защото се отърваха от бедността, като съсипаха пациентите си. Както финансово, така и чрез безхаберие към страданията им.
Което ме кара да смятам разговора с теб по въпроса за приключен. Ти, ако искаш, продължавай.
Григоре, аз имам един въпрос към теб във връзка с този случай.
Какво си мисля аз за въпросните доктори, мисля, че няма нужда да ти обяснявам.
Но що чинят СРС-та в неонаталното отделение на редова болница?!
@komata: Доколкото разбрах, СРС-тата са били не в неонаталното отделение, а в кабинета на директора на болницата – записаните разговори са провеждани в него, затова той е участник във всичките.
Не зная точната причина да ги има, но дочух, че са поставени от Икономическа полиция – тоест, вероятно са подозирали директора или в укриване на данъци, или във взимане на рушвети. Нямам представа дали тези им подозрения са верни.
Абе, дори и да са верни… и за полицаите си мисля същото, което и за докторите.
@komata: Не се безпокой. Когато докторите се изчистят от корупцията, ще започнат те да чистят корумпираните полицаи. 🙂
А днеска един блогер питаше защо подслушвачите не са реагирали веднага, че да се спаси бебето?
Аз не зная дали слушат в реално време, или прослушват записи след 5-6 дена… Обаче ако са слушали в момента, лошо, Седларов, лошо.
@Виктор: Това е ама много добър въпрос! Кой е блогерът?
Не помня, мярна ми се само заглавието тука при Звера
http://topbloglog.com/posts/
Статията не съм отварял, по заглавието си личи, но ще ми отнеме сигурно много време да го намеря. Пишеше, че по закон подслушвачите били длъжни да не си траят при такъв случай. А нещо дълго ми се струва за заглавие, може и статията да съм отворил. Но не помня.