Среща между правоносители и Интернет провайдери

Днес се проведе среща между група носители на авторски права и Сдружението за електронни комуникации. Присъствах и аз, в качеството на представител на сдружение “Електронна граница”, като защитник на правата на потребителите.

Стана много интересна дискусия. За мой срам, съм недоспал до степен имената на присъстващите да изтичат от ума ми като вода от решето. От СЕК бяха председателят Невен Дилков и един адвокат – чудесно момче, пред което някой ден ще се червя, понеже му забравих името. За компенсация обаче, забравих имената и на присъстващите правоносители (освен Заки Соколов – него е трудно да го забрави човек 🙂 ). Дискусията беше дълга, интересна и на моменти нагорещена.

Очаквах основната схватка да трябва да я водя с правоносителите аз. На няколко пъти наистина си имахме засрещане по острите ръбове със Заки.

Единия път – заради становището му, че трябва да си има административен орган, който да разпорежда потребители-нарушители да бъдат рязани от Нета, данните им да бъдат предавани на съда, и т.н. (Опита се дори да си прави устата, че след като се нарушават правата му на правоносител, би трябвало той да може това пряко.) Защитих становището, че това касае основни граждански свободи, така че е допустимо да става единствено по съдебен път. Темата малко се попотули; Заки се полусъгласи, но мисля, че е било само за отвличане на вниманието, и че ще продължи активно да лобира за своята идея. Дано не съм прав, но се боя, че съм. Така че ще е добре от “Електронна граница” да проверяваме как стоят нещата.

Вторият път ми беше по-интересен. В един момент Невен Дилков спомена, че за не помня точно какво било добре да се проведе допитване сред потребителите, пък това било трудна работа. Поучудих се, и му казах, че никак не е трудно – от “Електронна граница” можем като на шега да организираме такова допитване, няма никакъв проблем. Внезапно от другия ъгъл на масата Заки подскочи, и направо ме разръфа. Останах като гръмнат – и през ум не ми беше минавало да го атакувам с това, или да го поставям в каквото и да е лошо положение. Или аз не съм разбрал нещо, или той, и е отреагирал емоционално. (Хипотезата в стил “световна конспирация”, че Заки трепери от потребителите, засега не ща да я приемам насериозно.)

Иначе, нещата бързо се канализираха. Както и следваше да се очаква, натискът на правоносителите беше Интернет доставчиците да “вземат мерки за сътрудничество” с правоносителите за ограничаване на “пиратството”. Като тези мерки бяха каквито следва да се предполага – блокиране на сайтове, изритване на потребители от Мрежата, следенето им с докладване на “компетентните органи”, и т.н. Съответно, основната схватка беше между правоносителите и доставчиците.

Както следва да се очаква, Невен Дилков хич не беше щастлив от идеята. На няколко пъти се опита да обясни на правоносителите, че това значи да си изгони клиентите и да си поръча фалита. Правоносителите се опитаха на няколко пъти да го убедят, че това няма как да стане, и клиентите няма къде да ходят. Дилков обаче не беше недоспал като мен, и не се остави да го правят на будала. По тази линия разговорът беше бързо изоставен – очевидно номерът не минаваше, поне не в този му вид.

Праводържателите формулираха тезата, че те ще предложат въпросните неща да бъдат записани пряко в закона, за да не може никой Интернет доставчик да мърда, а всички да трябва да изпълняват – така потребителите да нямат къде да отидат. Адвокатът на СЕК се опита на няколко пъти да обясни, че тая работа не е като оная работа, че има Европейска конституция с членове за гражданските свободи, която стои доста над всякакви директиви като приоритет, но пак се получи разговор между глухи.

Невен Дилков усети това, и се опита да предложи конструктивна позиция – а именно, първо да се въведат работещи легални модели за търговия с изкуство, а после да се мисли евентуално за някакви преследвателни мерки. Заки обаче го контрира, че големите международни правоносители щели да допуснат произведенията си тук единствено след като видят преследвателните мерки въведени (или по-точно дотогава ще искат от българските разпространители неразумно високи предварителни заплащания). Ситуацията стигна до проблема с кокошката и яйцето.

В един момент не издържах, и се опитах да покажа къде двете позиции се разминават. Обясних, че блокирането на сайтове и начини на обмен може да изглежда лесно, ама хич не е. Иди блокирай Freenet или GNUnet лесно и просто – или дори торент, ако е безсървърен и шифрован. И че да се иска, законово или приятелски, от Интернет доставчиците да го направят, значи да се иска нещо, което те просто не могат, така че няма да сътрудничат по въпроса. Отначало ще е лесно – но потребителите бързо ще бягат към все по-трудни за смачкване мрежи, а към момента вече има такива, които реално няма как да бъдат смачкани. Резултатът ще е не повече ред и законност в Интернет, а по-професионално пиратстване. И разпространение на инструменти, с които нарушителите ще се чувстват безнаказани, и ще крадат, дори когато легалните модели дойдат, и станат удобни и лесни. Да не говорим пък какъв разцвет ще настане за обикновената киберпрестъпност… Правоносителите дори не ме оставиха да довърша. Май тезата ги настъпи по мазола.

След това спорът между тях и доставчиците продължи, а аз седях и бавно смилах ситуацията.

Очевидно е, че докато няма легални модели за търговия с изкуство, хората ще крадат, както и да им пречиш. (Особено ако начините да се заобикаля преченето вече са постигнали технологична победа.) Като няма откъде да си купиш филм или музика, има точно два варианта: или ще го крадеш, или ще престанеш да гледаш филми и да слушаш музика. Почти всички ще предпочетат да крадат. (За щастие на правоносителите – защото престане ли човек веднъж да потребява изкуство, много трудно е да се научи отново. Отучат ли потребителите от потребяване, правоносителите са фалирали. Както, впрочем, и ако научат потребителите да крадат достатъчно професионално, за да е на практика ненаказуемо.)

Ако първо се въведат моделите за легална търговия с изкуство, и чак тогава се търси някакво преследване на нарушителите, хората имат избор. Логично е да се очаква, че тогава ще започнат малко по малко да се изместват към легалната търговия. В обратния вариант това е невъзможно, хората само ще стават по-умели крадци. Но въпреки това правоносителите отчаяно се борят и настояват нещата да стават именно по обратния вариант. Готови са на всичко, за да не допуснат първо да се въведе легалната търговия.

… Срещата свърши, но въпросите в главата ми не престанаха да бръмчат.

Идиоти до един ли са правоносителите? Не ги познавам, но не вярвам хора, които управляват права за толкова пари, да не могат да разберат толкова просто нещо. (Специално Заки го познавам мъничко, и той със 110% гаранция НЕ Е толкова глупав. Такива неща ги стопля мигновено и без нужда да му се обясняват.) … Защо тогава така настървено се борят срещу интереса си? Защо така настървено се борят да си гарантират фалита?!

Писах по-горе, че не съм почитател на световните конспирации и прочее. Но при положение, че един куп хора, всеки от тях очевадно с остър интелект, упорито се борят за очевадно разоряващия ги вариант, тук има нещо. И то има как да е точно едно: по някаква причина те се борят всъщност не за защита на правата на правоносителите, а за въвеждане на рестрикция и контрол в Интернет. И това по някаква причина им е толкова нужно, че са готови да рискуват фалит, за да го постигнат.

Каква може да е причината? Уви, боя се, че тук съм изцяло в сферата на световните конспирации. Любимото ми предположение от тази категория е, че правоносителите са осъзнали, че основният източник на блага през 21 век ще е информацията, точно както например през Средновековието е била земята. И че страстно се борят да бъдат бъдещите феодали, на които всички останали ще са крепостни селяни. И да държат и властта, и парите, и контрола, и всичко… Че големите организации за “защита на авторски права” всъщност работят точно за това, и т.н.

Звучи налудничаво, нали? И на мен… Много по-налудничаво ли звучи обаче от “десет интелигиентни хора се борят настървено да фалират”?

Ако ме питате какво точно и с пълна гаранция стои зад тази им борба – не знам. Имам предположения, но няма как да съм сигурен.

Освен в едно. Каквото и да е това, което кара десет интелигиентни хора да се борят настървено за контрол и здрава ръка в Интернет, дори на цената на фалита си, надали е нещо добро и свястно. Особено за мен, бъдещия обект на този контрол, и бъдещият стиснат в юмрука на тази здрава ръка.

Не знам със сигурност какво е то. Но знам, че не искам то да успее, каквото и да е. И че си струва да хвърля усилията и труда си, за да се провали.

28 thoughts on “Среща между правоносители и Интернет провайдери

  1. nick

    Ти сам го казваш – контрол в Нета е невъзможен. Значи няма как да е и това.
    А за варианта “Идиоти до един ли са правоносителите?” Не вярвам да са идиоти, според мен НЕ ВЯРВАТ (и не без основание!!), че българина дори и за стотинка да му пуснеш филм, ще си го дръпне пиратски безплатен. В случая не говоря за законови рамки, а за добре култивиран български манталитет, тип “Андрешко”, “Бай Ганю” и “Хитър Петър”. Ако правоносителите са толкова умни, колкото смяташ, че са, те са осъзнали една болезнена истина, която никой не иска да изрече на глас: българина слуша само с ботуш на врата, и когато му бръкнеш в джоба. (Справка – Несебър.) Те (правоносителите) са осъзнали, че не е проблема липсата на пари за плащане, а липсата на желание за излизане от руслото. С това не могат да се преборят с никой Закон.
    Пък и в кой друг народ има поговорка “Сиромах човек – жив дявол”?

    Reply
  2. Комитата

    Григоре, след толкова години висене по кръгли маси и по медиите започвам да си мисля, че това което опитват да направят правоносителите е да бавят топката докато могат да изстискват пари от стария модел, а през това време трескаво да търсят нов. С крайна сметка да станат монополисти и в новите модели. Досега не сме наблюдавали такова преливане на офлайн в онлайн бизнес, но никога не е имало такава озъбена съпротива в полза на статуквото.

    Reply
  3. Жилов

    Откакто се появиха магазини за дигитално закупуване на компютърни игри, това даде възможност на независими разработчици да успяват да печелят добре от личното си творчество (старият модел на разпостранение не им даваше шанс дори да помислят за реализация на идеите си).

    Създателите на World of Goo дори пуснаха играта си без никаква защита – всеки закупил я можеше да я копира както си пожелае. Тяхната позиция беше, че със или без защита, пиратството би било около 90%, важното е легално закупилите я да не бъдат ограничени. World of Goo се продаде много, много добре през магазина Steam, както и през техния сайт. Благодарение на Steam и подобните му, от няколко години насам не ми се е налагало да пиратствам игра.

    Надявам се все пак, че ситуацията ще еволюира и за всичко останало, въпреки съпротивата на динозаврите.

    Reply
  4. Григор Post author

    @nick: Не вярвам да са толкова заслепени. Всеки филм, който може да се гледа по кината в България, може и да се смъкне от пиратските сайтове (и обикновено е можел да се смъкне от тях много преди да се появи по кината). Само че кината са пълни, нали?… Колкото и да не обичам конспиративните теории, тук има нещо друго. Може Комитата да е прав, а може да има и още нещо…

    @Комитата: Нов модел, в който те да са монополисти, може да има по само един начин – този, който предложих като вид “световна конспирация”: те да станат новите феодали, и да получат Интернет де факто в частна собственост. Затова и почвам да се чудя дали не съм прав в безумното си предположение… Иначе, съжалявам за недотам пълноценното си участие.

    @Жилов: Уви, гигантски метеорити падат твърде рядко, за да може да разчиташ на тях. Така че се налага ние да си свършим работата. А с надежди работа не се върши – върши се с действия.

    Reply
  5. Иван

    Поздравления, че имаш нерви да ги търпиш тия ….

    Според мен основната им идея на т.нар. “правоносители” е една и само една – $$$. Видяха как в US и UK две адвокатски компании решиха да съдят “пиратите” на килограм и то така, че да им вземат парите без да се разкарват до съда и сега просто се опитват да прекарат тоя номер. А също и това много ме кефи:
    “Заки обаче го контрира, че големите международни правоносители щели да допуснат произведенията си тук единствено след като видят преследвателните мерки въведени …”

    Нима Microsoft, Symantec, Adobe са прели продажбите за България ? Или кината дават само руски филми и Хитър Петър ? Тия са едни жалки посредници, опитващи се да живеят на гърба на големите фирми. Аналогични са чакалите, хранещи се с мършата от храната на големите хищници.

    Reply
  6. eldred

    Естествено, че със зъби и нокти ще се борят за колкото се може повече контрол над интернет. Въпросните “правоносители” са чисто и просто едни проксита, които през 20 век обираха лъвският пай от търговията с интелектуална собственост. Проблемът им не е в намирането на нов бизнес модел, а че всеки един нов бизнес модел прави прокситата тотално излишни и дори и да успеят да запазят някакво участие, новите модели дават възможност на десетки малки и независими играчи да се включат свободно на пазара което ще доведе до много по силна конкуренция.
    BTW Динозаврите не са измрели от метеорит. (От няколкото регистрирани масови измирания на динозавр само за едно има данни, че може би е причинено от метеорит.) динозаврите са измрели от бавният неумолим ход на еволюцията.

    Reply
  7. Григор Post author

    @Иван: Заки е консултант именно на софтуерните фирми, и главен разчиствач на пазара им от “пиратство”. Така че знае това по-добре от нас двамата. 🙂

    Не бих се учудил големите медийни правоносители наистина да имат подобни искания. Това обаче ми говори, че те просто не искат да печелят на тукашния пазар – по-добре малко печалба, отколкото никаква, нали? Да, ако стъпят, ще имат разходи за офиси и адвокати. Но ще ги имат чак когато решат, че печалбата ще ги изплати. Преди това, да предположим, пиратството ще им подяжда печалбите – но и вредите ще са ограничени до нашия пазар (адвокатите и офисите са безполезни при откраднато в една страна произведение, а разпространено в друга, където няма адвокати и офиси, а в България и сега няма). Определено по-изгодният вариант е да стъпят тук, дори при пиратство. Защо тогава си ритват изгодата? За да покажат колко тежки са и какви монополисти са? Ако да, как да не им симпатизираш и помагаш…

    @eldred: Опитах се да им обясня, че борбата за контрол над Интернет е загубена кауза – вече има мрежи за обмен, неуязвими дори за китайското ниво на контрол, а него те просто няма да могат да постигнат, камо ли да надминат съществено. Не чуват. По-точно чуват, но нещо по-голямо им води акъла другаде… Не зная със сигурност какво е. Но каквото и да е, не го искам наоколо, и ще се боря срещу него.

    BTW: Има само едно пълно измиране на динозаврите, и за него има всички данни, че със сигурност е причинено от метеорит – този в Чихулбуб. Много ми се иска да вярвам, че еволюцията сама се грижи за тези неща, и аз мога да седя със скръстени ръце и да критикувам отстрани, но не е така. Налага се и ние да бутаме нещата.

    Reply
  8. Петър Петров

    Според мен целите са 1) контрол над хората и 2) контрол над контрола. Като някой каже “ама то не може” (да контролираш Интернет), те чуват “аз не мога”, т.е. те си мислят че просто трябва да намерят (да се чете “да платят щедро на”) някой, който да го измисли как да стане и толкова.

    Няма не мога, няма недей, щом го поискам — ставам злодей!

    и още:

    ИМПОТЕНТ: Човек, който иска, но не може.

    ПАРАЗИТ: Организъм, който не може да живее самостоятелно, а се нуждае от друг организъм — гостоприемник.

    СВОБОДА: Състоянието, в което индивидите са способни да действат според тяхната собствена воля. [1]

    БАНЗАЙ: Традиционное японское пожелание долголетия […] Часто использовалось в качестве боевого клича японских воинов (аналог европейского «ура»), в частности, традиция приписывает его камикадзе. [1]

    Reply
  9. Плод&зеленчук

    Мисля, че на хората няма да им липсват толкова много Западните произведения на изкуството.
    Много по-голям проблем е вмешателство в личния живот на гражданите. Помислете за техниките и системите, които ще използват доставчиците. След това се замислете и за готовата информация, която редовно ще изтича към всеки, който има нужда от нея.

    Reply
  10. Иван

    Ако се разрови човек може да намери как се спонсорират такива като Заки – правят гръмки акции със Супер Явор 🙂 и след това прибират щедрите дарения от фирмите майки (БСА) за борба с пиратството. Това вървеше ама до преди 2-3 години – даже успяха да си прокарат и закон. Проблемът дойде с появата на торенти и разни други странни методи за разпространение – не се “вместват” в закона следователно няма и $$$ от мама.

    Reply
  11. Григор Post author

    Дължимо уточнение: името на адвоката, който заедно с Невен Дилков геройски се бори за защитата на свободата на Интернет, е Мирослав Огнянов. Личният му блог, посветен основно на авторското право (и най-вече на злоупотребата с него за нарушаване на правата на потребителите) е http://www.miroslavognyanov.com. И е пълен с интересни за мен неща. 🙂

    Reply
  12. Григор Post author

    Между другото, този запис наскоро беше цитиран в коментар под интервю с Явор Колев в “Дневник”. В интервюто Явор Колев споменава следното:

    “Според доклад на френска евродепутатка, който излезе наскоро, ако не бъдат предприети сериозни рестрикции към пиратството, до 2015 г. Европейският съюз ще загуби 240 млрд. евро и 1.2 млрд. работни места.”

    Че става дума за 1.2 милиона, а не милиарда, е без съмнение техническа грешка – няма смисъл да се заяжда човек за нея. Интересното обаче е, че вече съм писал за този доклад, който “излезе наскоро”, и за това колко хумористична е тезата му.

    (Това е един вид задочен спор. Авторските му права са строго запазени. Ако не бъдат плащани, за следващите 15 години ще бъдат загубени не знам колко евро и работни места. 😉 )

    Reply
  13. Асен Генов

    Благодаря ти, че намери време да отидеш! 🙂 Дано да разберем кога и каква друга среща ще има. Най-важното за мен: стана ли дума за постоянен мандат за присъствие на тези срещи?

    Междувременно, Явор Колев се изявява в Дневник: “Интернет не е свещена крава, ще ограничим пиратството в Интернет”:
    http://dnevnik.bg/intervju/2010/11/23/998705_iavor_kolev_kompjuturni_prestupleniia_v_gdbop_internet/

    Reply
  14. Асен Генов

    Комита, аз все още не съм наясно с отговора на въпроса “Кой е новият модел?” Айтюнс не е най-подходящ пример.

    Григоре, извинявай за въпроса. 🙂 Говорихме с теб доста по темата…

    Reply
  15. Иван

    @Григор, разковничето е много просто.
    КОНТРОЛ.
    Това е най-важното нещо за разпространителите. Печалбите които могат да реализират или да пропуснат от техните продукти са второстепенни. Контролът е единственото нещо което гарантира оцеляването им.

    Това от което се страхуват разпространителите е създаването и установяването на трайни и масови канали за доставка на съдържание, които те не могат да контролират. Примерно – музика написана, изпълнена и разпространена от любители(полу-професионалисти), без никакво комерсиално изискване. Вярно е, в момента има такива сайтове, че дори и радиа, но те не са масови. Поне в момента няма и достатъчно голям прилив на качествено видео съдържание (проблемът е тип яйце-кокошка).
    Въвеждането на разумни електронни алтернативи на платено съдържание в интернет ще промени навиците на болшинството хора, а това е твърде опасно – те ще бъдат само на един click от свободата.

    Пиратските сайтове са опасни с още една характеристика. Те привличат много хора които търсят масов комерсиален продукт, но позволят лесен достъп по същите канали на свободни/некомерсиални продукти, дефакто разчупвайки парадоксът яйце-кокошка за който споменах по-горе.

    Сега масовите канали за забавление са сателитна и кабелна телевизия. Те се изразяват в абсолютен и тотален контрол над съдържанието от страна на правоносителите. Имаш ли представа колко са потребителите само в България и колко пари плащат за забавление всеки месец?

    Reply
  16. Григор Post author

    @Асен Генов: Като минимум Интернет провайдерите с гаранция ще ни канят. Нашите интереси покриват част от техните; като пазим на тези срещи нашите си интереси, ние автоматично им спестяваме куп гадни юридически и финансови проблеми.

    @Иван: Според мен разпространителите и посредниците се боят най-много не от некомерсиалното изкуство, а от това комерсиалните автори да ги заобиколят и да се свържат пряко с потребителите. Затова и издигат тезата, че потребителят е по дефиниция престъпник, и без голям и силен полицай (разпространителят), който има правата на Господ, горкият автор ще бъде ограбен, и ще умре от глад.

    Reply
  17. noemis

    Според мен Жилов е напипал най-добре истинската причина:
    ЦИТАТ:

    Откакто се появиха магазини за дигитално закупуване на компютърни игри, това даде възможност на независими разработчици да успяват да печелят добре от личното си творчество (старият модел на разпостранение не им даваше шанс дори да помислят за реализация на идеите си).

    Също и

    Shirley Manson (Garbage):
    ЦИТАТ:

    “Или разследвайте, защо компакт диск, струващ около 4 цента, излиза на купувачите 17 долара? Музикантът, който осигурява съдържанието на гореспоменатия диск, получава около 10 цента от бройка след данъците, разходите и комисионите. Ето това е тема за размисъл, нали така?”

    Същото се отнася и за издателите и разпространители на книги.

    Reply
  18. stanislav

    Още малко за конспиративните теории:
    Това е просто поредното кранче, все още непосилно за власт-имащите да затегнат. Успеят ли някои да го направят първи, после всяка власт/опозиция ще им плаща, както го прави в момента с телевизиите. Тогава ползите от продажби биха били смешно малки, сравнени с огромните партийни бюджети.

    Reply
  19. Валентин

    В това интервю Явор Колев си позволява да казва колко на брой трябва да бъдат доставчиците на Интернет:

    В България има огромен брой доставчици – около 1500. Това е прекалено много и те трябва постепенно да започнат да отпадат. Но за този 10-15-годишен период много от тези фирми бяха свързани с организираната престъпност. Така че и на този процес ще му мине времето, както и на всички процеси на прехода.

    В същото интервю е казал, че ще продължава да се бори с Читанка.инфо:

    Какъв е случаят с интернет библиотеката “Читанка”, която още работи?
    – “Читанка” сериозно нарушава правата на авторите, издателите, преводачите и с тях борбата ще бъде такава, каквото е с всеки субект на пиратството. И няма да бъде разколебана по какъвто и да било повод. Няма аргументи, че хората не могат да си купят една книга и трябва да я откраднат. Не можем да толерираме това, защото просто ще амнистираме извършването на престъпления срещу интелектуалната собственост.

    Хората, които могат да създават продукти на интелектуалната собственост, трябва да бъдат справедливо овъзмездени за своя труд. Тези хора са се обърнали към нас като единствена надежда да се справим с тези изключително нагли, не знам как да ги нарека – пирати – хора, които ползват чужд труд. Нека да напишат едно произведение! Защо взимат чуждия труд? Тези хора не трябва да дават тон в обществения живот, да диктуват с наглото си поведение културния живот в страната.

    И освен това щели да филтрират сайтовете за хазарт:

    Освен това може да бъде включено филтриране на достъпа до тези сайтове, което да ги накара да дойдат и да се регистрират тук, в страната.

    Reply
  20. Григор Post author

    @Валентин: Посгазил е лука.

    Като начало, точно той, като представител на полицията, няма право да изразява мнение колко трябва да бъдат Интернет провайдерите. Подобно нещо си позволяват в Северна Корея – в Куба и Китай напоследък не си го позволяват. Сгафил е здраво, и е редно това да му бъде казано директно.

    “Няма аргументи, че хората не могат да си купят една книга и трябва да я откраднат”, също не е точно. Има поне един много сериозен аргумент, и той е, че повечето от книгите в “Моята библиотека” (това е истинското име на т.нар. “Читанка”) ги няма в продажба. Така че дори ако свалянето на книги от нея е кражба (което е, меко казано, спорно), пак има аргумент срещу становището му. Ако иска да го обори, той трябва да каже нещо от сорта на “Щом правоносителят е решил книгата да не се продава, значи няма да се продава” – което е юридически вярно, но в същото време демонстрира напълно открито безумието и вредността на сегашната система, и как тя превръща културното богатство в заложник на кефа на монополисти.

    Reply
  21. Шаркан

    какво ще рече “сгафил”? От каква позиция го определяме като “гаф”? От позицията на идеална сферична държава в абсолютен вакуум?

    Reply
  22. anonymous

    Нали си спомняте вица, в който мъж казва на жена си ” И да знаеш, детето не е от теб! “? А представяте ли си как е мигала на парцали и пелтечила въпросната женица? Това правим и ние, никаква коспирация няма. Правоносителите говорят глупости от безсилие, а всички, които са забъркани по някякъв повод в караницата не знаят как да реагират адекватно на такъв абсурд. За баба ми, която не знае от къде идват децата (за целите на метафората) звучи разумно, а и не я касае пряко. През това време минават години, едни пари летят за борба с пиратство, за прескъпи продукти, за адвокати и дела, за лобизъм и медии…А хайванчето си расте, да ни е живо и здраво. Така си мисля аз, всичко е ако мине номера. За сега минава вече 10 години, защо да сменят стратегията?

    Reply
  23. Слушател

    Нещата не опират само до това да се създаде платформа за платено сваляне на музика. Истинската цел, която преследват правоносителите, е да се опитат да достигнат нивата на продажби / приходи от преди 10 години, което по същество е невъзможно без те да се трансформират и адаптират към актуалната ситуация. Няма как един албум през 80-те да е на същата цена, на която е днес, при положение, че разходите за издаването му днес са десетократно по-ниски. Това е все едно някой да се опитва да ви продаде обикновен мобилен телефон за $ 1000, каквито бяха цените в началото на 90-те. Няма как да стане.

    А дори и да се създаде някаква платформа за платено сваляне, пак не трябва да й се възлагат неоправдано високи надежди, от гледна точка на приходи. Правоносителите трябва да търсят други начини за печалба, които не обвързват прякото заплащане от крайния потребител. А такива има и то не малко.

    Reply
  24. Морфиус

    Уф, тая тема е безкрайна.
    От моята камбанария… тук имаме преплитане на корпоративни с управленски интереси, динозаврите и в двата случая имат огромна полза да се прокарват нови и нови механизми за контрол на стадото.
    Механизмите може да са груби по сталинистки – филтрация, НСБОП, дела и т.н., може да са и изтънчени и до един момент неуловими, таргетирани реклами, скрити реклами, внушаване на правилни гледни точки… или да са просто тоталитарни – изнудване, физическа саморазправа и т.н.

    И разликата в това което праводържателите ще загубят от тази си позиция ще им я покрият двойно и тройно управници… било с пари директно, било с лобистки закони даващи им възможност да трупат свръхпечалби и в новите условия, било с финансиране на монополизация на културата със цел възвишена… но реално просто цензура на мисленето.

    Reply
  25. Шаркан

    съгласен с Морфиус.
    И какъв е изводът? Да продължаваме да се борим против листенцата или да стигнем до разбирането, че самото отровно дърво е за отсичане?

    Reply
  26. Вени Марковски

    Мисля, че пропускате един много важен момент от подобни обсъждания: така легитимирате промените в ЗАПСП. Когато поредните промени бъдат вкарани за обсъждане в НС, вносителите (уж МК, а всъщност BSA, разни др.п. сдружения) ще кажат: “След проведена широка обществена дискусия, вкарваме следните текстове, за които има консенсус”.
    Вие сега ще възразите, че няма консенсус, но ще сгрешите. Консенсус не значи 100 % съгласие. Слушали са какво им говорите, смеели са се вътрешно, след което си правят това, от което ще изкарат някой лев – не те самите, не твърдя, че чиновниците в МК или в НС са корумпирани. Те просто живеят в аналоговото време, във времето, в което ако някой от ГДБОП каже “Читанка са пирати”, значи те са пирати. За тези хора аргументите и фактите са неудобни и затова те не ги използват. Те цитират статистики, но не казват, че тези статистики се произвеждат от BSA & Co, не казват, че методиката им е съмнителна. Не го казват, защото а) не го знаят; б) знаят го, но нямат избор, в) нещо друго.
    И аз, и Григор, и Пейо, и много други сме писали, давали интервюта, водели дела, писали оплаквания… но срещу пари човек не може да се пребори с думи. Да не забравяме, че дори най-простото нещо, което може да се използва като аргумент, в България не хваща дикиш: в САЩ проблемите се решиха, а и не само в САЩ: Гугъл сканира и пуска книги; YouTube пуска произведения със запазени авторски права; NetFlix предлага сваляне и гледане на филми онлайн срещу смешната месечна такса от $ 5-6.
    У нас това не става, защото нашите т.нар. носители на авторски права всъщност… нямат тези права за цифрово разпространение! И затова се борят със зъби и нокти да няма такова разпространение. Учудвам се, че не са се сетили да поискат от Интернет операторите да спрат достъпа до YouTube. Така де, в Турция нали го спряха, защо не и у нас?

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *