Държавните и терористични конспирации

– Не ти ли е интересно какво върши Wikileaks?
– Не толкова. По-интересно ми е защо го върши.

Ключовата фигура в Wikileaks без съмнение е Джулиан Асанж. В английската Уикипедия има доста информация за него – няма смисъл да я повтарям. Намерих и на доста други места.

Една от изненадите ми беше информацията, че той има трудности в социалното общуване, но същевременно и изключително висок IQ. След като почетох мъничко архивирания му блог, стана очевидно – юнакът има съвсем лека степен на синдром на Аспергер. От този порядък, при който печели максимално от засилването на интелекта, а все още губи минимално откъм социализация… Когато си припомних и че когато е бил дете родителите му са били привлечени от не особено читава и толерантна секта, и че промивачите й на мозъци са били направо отчаяни от провалите си с малкия Джулиан (въпреки купищата специално отделено му “внимание”), започнах да си изяснявам нещата.

Но често и най-богатата събрана информация за някого не може да даде тази представа за начина му на мислене, която може да даде нещо написано от него. По тази причина реших да преровя Мрежата, и да проверя мога ли да намеря негово творчество.

Оказа се, че не е никак трудно. Писал е както доста (свободен) софтуер, така и есета, които чудесно илюстрират начина му на мислене, и голяма част от мотивите зад създаването на Wikileaks. Реших да преведа едно от тези есета, написано през 2006 г., което изглежда ключово за разбирането на логиката му. (То е съставено от две части, които аз комбинирах; направих и някои други редакции, които не променят съществото на изложеното.)

Всъщност, “есе” не е точната дума. Нещото по-скоро е математико-информационен анализ на конспирациите. Впечатлен съм от гладкостта и яснотата на мисълта, с които Джулиан свързва толкова ралични дисциплини като политиката и математиката. Хората, които разбират истински добре две или повече твърде различни дисциплини, са много малко.

Смъкнах есето от архивите на Cryptome.org. Като коментар към него те привеждат извадка от блога на Джулиан Асанж от 31 декември 2006 г.:

Прочетете “Пътят към Ханой”, или още повече есето “Конспирацията” (преведено по-долу – бел. Григор). На пръв поглед то е абстрактно описание на мотивации, почти безполезно без контекста си, а понякога дори с него. Но ако прочетете есето с мисълта как различните властови структури биват различно повлияни от утечките на информация, мотивацията му ще стане по-ясна.

Колкото по-потайна и несправедлива е една организация, толкова по-силен страх и параноя предизвикват утечките на информация сред котерията на лидерите и планьорите й. Затова то ограничава ефективността на механизмите й за вътрешна комуникация (увеличава когнитивния “данък секретност”). Резултатът е когнитивен упадък на системата й, който води до намаляване на способността й да се задържи на власт, когато условията изискат адаптиране.

По тази причина в свят, в който утечките на информация са лесни, потайните и несправедливи системи страдат непропорционално повече от откритите и справедливи. Тъй като несправедливите системи сами създават опонентите си, и в немалко случаи едва успяват да ги удържат, обилните утечки на информация ги оставят изключително уязвими срещу тези, които се опитват да ги заменят с по-открити форми на управление.

Борба е възможно да се води единствено срещу разконспирираната неправда. За да направи човек каквото и да е интелигиентно, той трябва да знае какво всъщност се случва.

Държавните и терористични конспирации
me@iq.org (Джулиан Асанж – бел. Григор)
10 ноември / 3 декември 2006 г.

Зад видимото за всички правителство царува невидимо правителство, което не отговаря за нищо пред никого, и не дължи отчетност на народа. Да унищожи това невидимо правителство, да смаже нечестивата връзка между корумпиран бизнес и корумпирана власт, е първата задача на държавничеството

Тиодор Рузвелт, президент на САЩ

Дорде ти тук лежиш и спиш,
потаен заговор будува

Шекспир – “Бурята”

Въведение

За да променим радикално поведението на властта, трябва да разсъждаваме бистро и уверено – защото ако сме научили нещо, то е, че властта не желае промяна. Трябва да мислим отвъд измисленото от тези преди нас, и да забелязваме технологичните промени, които ни дават възможности да действаме по начини, недостъпни за нашите предци.

Първото, което трябва да си изясним, е кои аспекти на властта или неокорпоративното поведение искаме да променим или премахнем.

Второ, трябва да си създадем начин на мислене за това поведение, който да е достатъчно силен, за да може да ни преведе през блатото на политически изкривения език, до състояние, в което можем да мислим ясно.

Трето, трябва да разберем ключовите положения на системата, която води до лоша власт.

И най-вече, трябва да използваме полученото прозрение, за да вдъхновим себе си и другите за благородство и ефективни действия, за да заменим системата, която води до лоша власт, с по-добра.

Авторитарната власт се поддържа чрез конспирация

“конспирация, конспириране: съвместно тайно планиране да бъде извършено нещо лошо; съвместни действия за постигане на определен резултат, обикновено в нечия вреда. Произход: от латинското conspirare – съглашение, заговор.”

Идеалната партия е конспирация срещу останалата част от нацията.

Лорд Халифакс

Където са известни подробности за вътрешните механизми на авторитарните режими, ясно се вижда, че политическият елит се занимава с конспирации не само за удоволствие или боричкания вътре в режима, но и като основна методология на планирането, чрез което авторитарната власт се поддържа и подсилва.

Авторитарните режими оказват натиск върху индивидуалната и колективна воля за свобода, истина и самореализация, и с това водят до създаване на сили, които им се противопоставят. Схемите, чрез които авторитаризмът властва, ако бъдат разбулени, предизвикват съпротива. По тази причина успешните авторитарни власти задължително прикриват тези схеми, докато не дойде момент съпротивата срещу тях вече да е неефикасна, или да може да бъде смазана с груба сила. По тази причина поведението на авторитарните власти може да бъде дефинирано като конспиративно.

В държавните работи нещата вървят тъй: прозираш ли още отдалече (що е дадено само на предвидливите) злините, дето се надигат, лесно е да ги пропъдиш. Но когато поради липса на умения те не бъдат прозрени, дорде не почне всеки да ги вижда, то вече няма лек за тях.

Николо Макиавели – “Владетелят”

Терористичните конспирации като свързани графи

Преди и след 9/11 Maryland Procurement Office (организация, която се занимава с академично спонсориране, и зад която стои Агенцията за национална сигурност на САЩ – потърсете в Google “grant code MDA904”) и други са спонсорирали математици, за да анализират терористичните организации като свързани графи. (За разбирането на написаното не са нужни математически познания.)

Ние разширяваме това разбиране за терористичните организации и го използваме по адрес на създателите му и подобните им. Така то се превръща в инструмент за дисекция на властовите конспирации, чрез които се поддържа авторитарното правителство.

Ние ще използваме свързаните графи като начин да използваме умението на мозъка да разбира пространствени структури, за да мислим по един нов начин за политическите връзки. Тези графи са много лесни за визуализиране. Вземете няколко гвоздея (“конспиратори”) и ги заковете където ви падне по дъска. След това вземете връв (“комуникация”) и я омотайте около всички пирони, един след друг, без да я режете. Нека наречем връвта между два пирона връзка. Непрекъснатата връв означава, че можете да стигнете от всеки пирон до всеки друг по връзките, като евентуално минавате през междинни пирони. Математиците наричат такъв тип граф свързан.

Информацията тече от конспиратор към конспиратор. Не всеки конспиратор познава (или вярва на) всеки друг, въпреки че всички са свързани. Някои са по ръба на конспирацията. Други са в центъра й и комуникират с много конспиратори. Трети може да имат връзка само с двама други конспиратори, но да са ключово свързващо звено между важни части или групи от конспирацията.

Разцепване на една конспирация

Ако всички връзки между конспираторите са разкъсани, конспирацията не съществува. Това обаче обикновено изисква повече ресурси, отколкото имаме на разположение. Затова задаваме първия си въпрос: Какъв е минималният брой връзки, който трябва да бъде разкъсан, за да бъде постигнато разделяне на конспирацията на две еднакви по брой групи? (Разделяй и владей.)

Отговорът зависи от структурата на конспирацията. Понякога алтернативни пътища за обмяна на информация между конспираторите няма, понякога има много. Това е полезна и интересна характеристика на конспирацията. Например, може да се окаже възможно конспирацията да бъде разцепена чрез елиминирането на един ключов конспиратор. Ние обаче искаме да направим изводи за всички конспирации.

Някои конспиратори играят по-добре от други

Конспираторите са различни. Някои вярват и разчитат на околните, други са по-сдържани. Важната информация тече по-свободно през някои връзки, маловажната – през други. Така че ще подобрим нашия простичък модел на свързан граф, за да отчетем не само връзките, но и важността им.

Нека се върнем към дъската с пироните. Представете си, че между някои от тях има дебело и тежко въже, а между други – тъничък, ефирен конец. Нека наречем важността, или дебелината, или тежестта на връзката нейно тегло. Ако двама конспиратори не комуникират, теглото на тяхната връзка е нула. Важността на комуникацията, която преминава през дадена връзка, е много трудно да бъде оценена предварително, защото истинската й стойност зависи от изхода на конспирацията. За по-просто казваме, че важността на комуникацията се отразява на теглото на връзката по най-очевидния начин: теглото на връзка е пропорционално на количеството важна информация, което минава през нея. Разглеждането на конспирациите като цяло не изисква от нас да знаем теглото на всяка връзка, тъй като то е различно при различните конспирации.

Конспирациите са когнитивни машини. Те са по-пресметливи от същата група индивиди, действащи поотделно.

Конспирациите събират информация за света, в който се развиват (средата на конспирацията), предават я между конспираторите си, и като резултат действат. Можем да разглеждаме конспирацията като вид устройство, което има входове (информация от средата), изчислителна мрежа (конспираторите и техните връзки) и изходи (действия, предназначени да променят или запазят от промяна средата).

Заблуждаване на конспирациите

Тъй като конспирацията е когнитивно устройство, което работи с информация, събрана от неговата околна среда, изкривяването или ограничаването на информацията на входовете му означава, че базираните на тази информация действия е вероятно да не са адекватни. Програмистите наричат този ефект “garbage in, garbage out”.

Обикновено обаче нещата текат в обратна посока: конспирациите са, които ограничават информацията и разпространяват заблуди. Програмистите в САЩ понякога наричат този ефект “ефектът на Fox News”.

Какво изчислява една конспирация? Следващия си ход.

Време е да си зададем въпроса: колко ефективно е това устройство? Можем ли да го сравним пак с него, но по друго време? Конспирацията по-силна ли става, или по-слаба? За да си отговорим, е необходимо да сравним две стойности.

Можем ли да намерим стойност, която описва силата на една конспирация?

Бихме могли да преброим конспираторите, но това няма да ни даде разликата между конспирацията и механичния сбор от индивидите, които я съставят. По какво се различават двете? Индивидите в една конспирация конспирират. Индивидите, които не участват в конспирация – не. Можем да определим тази разлика, като сумираме всичката важна информация (теглата), обменяна между конспираторите. Нека наречем тази сума обща конспиративна сила.

Обща конспиративна сила

Това е абстрактно число. Схемата на връзките в различните конспирации обикновено е много различна. Ако обаче вземем тази стойност, която не зависи от подреждането на конспиративните връзки, можем да направим някои обобщения.

Ако общата конспиративна сила е нула, конспирацията не съществува.

Ако общата конспиративна сила е нула, значи нямаме обмяна на информация между конспираторите, и съответно нямаме конспирация.

Значително увеличаване или намаляване на общата конспиративна сила почти винаги означава каквото очакваме да означава: увеличаване или намаляване на спобността на конспирацията да пресмята, да действа и да се адаптира.

Разцепване на конспирации с отчитане на теглото

Тук ще се върна към идеята за разцепване на конспирацията на две. Преди ние разглеждахме как тя може да бъде разцепена на две групи от по еднакъв брой хора чрез прерязване на връзките между конспираторите. Сега обаче виждаме, че по-интересната идея е да разделим наполовина общата конспиративна сила. Тъй като всяка отделна половинка също представлява конспирация, ние можем да продължим да ги делим неограничено.

Затормозяване на конспирации с отчитане на теглото

Вместо да режем връзките между конспираторите, за да разделим с отчитане на теглото една конспирация, ние можем да постигнем сходен ефект, като затормозим конспирацията – като затрудним (намалим теглото на) тези връзки с високо тегло, които свързват региони с равна конспиративна сила.

Атаки срещу конспиративните когнитивни способности

Когато някой бъде окован във вериги, той обикновено разбира, че е трябвало да действа по-навреме – възможностите му да промени хода на нещата са към края си. За да се справим с могъщи конспиративни действия, ние трябва да мислим предварително и да атакуваме процесите, които водят до тях, тъй като действията трудно могат да бъдат отблъснати.

Ние можем да измамим или заслепим една конспирация чрез изкривяване или ограничаване на достъпната й информация.

Ние можем да намалим общата й конспиративна сила чрез неструктурирани атаки към връзките й, или чрез разцепване или затормозяване.

Конспирация, която е срещнала достатъчно противодействие от този тип, вече не е способна да разбира околната си среда и да планира адекватни действия.

Традиционните и модерните конспирации

Традиционните атаки срещу властимащи конспирационни групировки, например атентатите, си поставят за цел да елиминират връзките с голямо тегло чрез убийството, отвличането, изнудването или маргинализирането или изолирането по друг начин на някои от конспираторите, между които са тези връзки. Самият акт на убийството – елиминиране на най-видимите личности в конспирацията – обаче е резултат от личностови наклонности, произхождащи от времената на неграмотността, през които е еволюирал нашият биологичен вид.

Грамотността и революцията в комуникациите са предоставили на конспираторите нови начини да конспирират, и са увеличили скоростта и акуратността на предаването на информация между тях. По този начин те са увеличили максималния размер, който може да постигне една конспирация, без да се разпадне.

Конспиратори, които разполагат с такива технологии, са способни да надконспирират конспиратори, които не разполагат с тях. Чрез тях може при същия разход на ресурси да се постигне по-голяма обща конспиративна сила. Затова и те ги използват.

Нека например си припомним думите на лорд Халифакс, и да разгледаме сравними по сила и широко конспиративни властови групи – Демократическата и Републиканската партии в САЩ.

Представете си какво ще стане, ако една от тях се откаже от мобилните си телефони, факсовете и Интернет кореспонденцията. Да не говорим за компютърните им системи, в които са записани техните подписки, донори, бюджети, допитвания, центрове за телефонни обаждания и центрове за разпространения на реклами по пощата.

Тази партия моментално ще изпадне в организационен ступор, и ще изгуби пред другата.

Авторитарна конспирация, която не може да мисли ефективно, не може да се защити срещу опонентите, които сама създава

Когато разглеждаме една конспирация като органично цяло, ние виждаме, че тя прилича на система от взаимодействащи си органи, на тяло с артерии и вени, чиято кръв може да бъде сгъстена и забавена до степен то да се вцепени, неспособно да разбира и контролира в достатъчна степен силите, които движат неговата околна среда.

По-нататък ще видим как новите технологии и разбирането на психологическата мотивация на конспираторите може да ни наведе на практически методи за предотвратяване или намаляване на важната комуникация между авторитарни конспиратори, за създаване на силна съпротива срещу авторитарното планиране, и за създаване на могъщи стимули към по-хуманни форми на управление.

(Бележка под линия:

Всеки път, когато станем свидетели на действие, което усещаме като несправедливо, и не реагираме, ние ставаме съучастници на несправедливостта. Тези, които често остават пасивни пред несправедливостта, скоро откриват, че личността им е разядена до степен да стане сервилна. Повечето несправедливи действия, които виждаме, са резултат от лошо управление, защото когато управлението е добро, малко несправедливости остават ненаказани. Чрез прогресивното осакатяване на човешката личност, което причинява, ефектът на оповестената, но ненаказана несправедливост е много по-силен, отколкото често се предполага. Държавите с модерни комуникации, благодарение на размера, хомогенността и богатството си, често обработват населението си с непознат доскоро порой от оповестена, но наглед ненаказана несправедливост.)

—-

Есето свършва тук.

За съжаление.

Докато не се досетиш, че продължението е не в апокрифен файл или в световно неизвестен блог, а в реалността. Част от него се нарича Уикилийкс. Има и други части.

Не зная дали Джулиан Асанж ще успее. Смятам да направя каквото ми е по силите, за да му помогна. Колкото и малко да е. Може би не е съвсем малко, щом си прочел записа чак дотук, читателю. И може да стане и повече, ако споделиш ценното, което си открил в него, с други.

Мисля, че ключът към успеха му в момента е държан от САЩ. От една страна, това е държавата, която би спечелила най-много от свят, в който утечките на информация са ежедневие. От друга, дори тя вече е твърде авторитарна, и властта в нея е твърде конспиративна. Не е ясно дали изкушението да се съюзи с държави като Русия, Китай и Иран “в името на опазването на сигурността на гражданите си от държави като Русия, Китай и Иран” няма да надделее… Мисля, че точно сегашният момент е по-ключов за развитието на човечеството от битката при Саламин, или Виенското сражение от 1689 г. Така че смятам да го следя много внимателно, и да си правя изводите.

И препоръчвам същото и на всеки, който държи да вижда по-далеч от върха на носа си.