Надали са много тези от блогществото, които не са отбелязали гласуването на Европейския парламент срещу софтуерните патенти в блоговете си. 🙂
За победата другите са писали достатъчно. Аз обаче ще напиша как следва да се действа оттук нататък.
Срещу тази директива гласуваха както противниците на патентите, така и техните поддръжници. А поддръжниците им разполагат с много връзки, лобита и координация. И често имат повече информация какво може да се постигне и как, отколкото противниците.
Официалното обяснение на поддръжниците на патентите защо са гласували против, е че директивата е станала объркана, и безполезна. А техните де факто говорители – Европейската комисия – са обявили, че няма да пускат нова директива на тази тема.
Което значи, че ще се опитат да пробутат патентоването на ниво отделни държави. Без тази директива ЕС няма единна официална политика за патентите, тоест, всяка държава има право на своя.
Как ще се опитат – знаем. Тези ИТ фирми, за които се знае, че имат самомнение на държави, имат здрави лобита и опит в използването им. А в парламенти като нашия купуването на достатъчно депутати най-вероятно ще им струва суми, смешни дори по представите на обикновен ИТ специалист. Да не си се знаем, да вярваме другояче. Така че следва да очакваме в по-банановите европейски и околоевропейски държави инициативи по темата.
(И да продължаваме да събираме подписи на фирми против патентите.)
Имаме ли шансове срещу това?
Имаме.
Докато Европейската комисия преправяше тази директива, тя не беше объркана в очите на поддръжниците на патентите. И много я хвалеха. Стана объркана и негодна, когато усетиха, че противниците й имат надмощие.
А как тези противници получиха надмощие? Европейските депутати са по-свестни от нашите, но също не са ангели. Това, че организации като FFII и прочее са ги накарали да размислят, е басня от Лафонтен. А пък това, че MySQL и Mandiva, Inc. имат по-мощно лоби от Microsoft, Siemens, Nokia и IBM, го разправяйте на старата ми шапка.
Тогава?!
Тогава остава едно смело, но логично предположение.
IBM вероятно са наясно, че бъдещето е не на хардуера, а на софтуера. И че скоро M$ ще имат по-масивно и по-тежко патентно портфолио. Само че супертанкер като IBM не може да бъде завъртян с едно движение, без да изкрещят хиляди акционери. Там няма едноличен владетел, който да го реши безпрекословно.
Siemens и Nokia са още по-зле. Мениджърите им трябва да са идиоти, за да мислят, че останат ли очи в очи с Microsoft, ще бъдат пощадени за дълго. То мениджърското планиране по принцип никога не е дългосрочно, но все пак… Така че нищо чудно на сцената те да играят в отбора на Майкрософт, но зад сцената да им слагат тихичко пръти в колелата.
Най-сетне, не бих се учудил в картинката да са се усетили и големи не-ИТ фирми. Даймлер-Крайслер вече си размениха шамари със SCO по повод Линукс – тоест, го ползват, тоест, им е нужен. Не бих се учудил да го ползват и всички други производители на автокомпютри. И на всякакви други приложни компютри. Наскоро настройвах мрежа на цифрово фотоателие, в която имаше свързана и цифрова фотомашина Konica – мозъкът й се оказа стандартно PC с Red Hat и малко специализиран софтуер… Така че не бих се учудил те да са изявили мнение, кротко и разсеяно, но все пак в полза на свободния софтуер – или поне тези, чиито ИТ отдели не ядат хляб даром.
Добре. Вече знаем, че имаме някакъв гръб. А какво да го правим? Да чакаме противникът да атакува отново? Да си вземе пак инициативата, след като (с цената на огромни усилия) я е изгубил? Не ми се струва разумно. Бихме били много лоши стратези.
По-скоро бих предложил ние да поемем инициативата. Точно сега го можем.
Да съставим едно разумно и компромисно решение за защитата на правата на софтуерните компании. Да им дадем в областта на авторските права дори повече отсега, повече, отколкото много фанатици (а и аз :-)) бихме искали. Но за сметка на това в него патентите в софтуера да бъдат еднозначно указани като забранени и невалидни. Да го направим такова, че единствено шепичка най-маниакални фирми да бъдат против – за да сме сигурни, че ще натежим срещу тях.
И да го подадем в Европейския парламент за разглеждане. Ако бъде одобрено с масивно мнозинство, Европейската комисия ще бъде изправена пред възможността или отново да бъде унижена по точно същия начин, или да се примири и да го преглътне.
Не зная кой ще изработва тези компромисни решения, с кого ще преговаря и как ще се пазари. Не зная и кой и как ще има силите да го внесе в Европейския парламент. Но смятам, че това трябва да се направи – и то веднага. Да се изработи през лятната отпуска, за да бъде внесено още рано наесен в парламента.
За да се усетят патентните поддръжници, че и да натискат и да лобират за патенти в отделните европейски държави, скоро ще има генерално решение против тях, и парите, хвърлени за рушвети, ще идат нахалост.
И за да разберат, че са загубили не просто битката, а войната – и да не се опитват скоро пак.
Пък по-нататък – ще видим.