Неведнъж съм писал, че не понасям политическата коректност. И защо точно.
Преди няколко дни пък писах, че не понасям Слави Трифонов – най-вече заради некоректността му (всъщност, направо простащината му) към доста участници в шоуто. И гости, и персонал…
Като капак, прочетох днес един запис в блога на Енея. Който подгря мислите в главата ми окончателно.
Първата ми реакция беше полу-ядосан коментар под записа. След това реших, че коментарите другаде не са достатъчни. Блогът ми не е място за ексхибиционизъм – мястото е, където не само се уча да бъда какъвто искам, но и казвам каквото искам да кажа. Затова ще го кажа и тук.
“Политическа” некоректност ли е да се подиграваш на някого, понеже е сляп, или сакат? Или със странно по критериите ти име, отдругаде, с друг цвят на кожата…? Къде е тук политиката?
Няма я, естествено. Това е не политическа, а най-обикновена човешка некоректност. Точно както не е политическа некоректност да измамиш или да нагрубиш някого. В по-тежките случаи е най-обикновена простащина. Но не е политическа, защото в нея няма политика.
Политическа некоректност е да изхвърлиш думата “негър” от изданието на “Хъкълбери Фин”, понеже някой се бил обиждал от нея. Да разрешаваш на някое малцинство неща, които са забранени за останалите, понеже било “малцинство”. Да замениш израза “циганин” с “ром”, понеже “циганин” била обидна дума (все едно “ром” не е, при точно същите обстоятелства и по точно същите причини)… Политическа е, защото е причинена от политически съображения. Всъщност, излъгах. От политикански съображения. Но и така и иначе си е политкоректност.
Мога да давам примери, докато и идиотите не разберат нещата. (Политкоректните няма да ги разберат и тогава, понеже не искат, а на някои и не им изнася.) Но няма нужда. Разликата между коректност и политическа коректност е очевадна – като между стол и електрически стол. Самият израз “политическа коректност” е от категорията на “честен политик”, “социалистическа демокрация” и други подобни оксиморони.
Където дойде политическата коректност, истинската си тръгва – за нея повече няма място. Ако снимате филм за Юлий Цезар, политическата коректност ще иска да го представите, съгласно холивудското правило, като черна еврейка лесбийка… Затова съм, и ще бъда противник на политическата коректност, и поддръжник на фактологичната коректност.
Защото истинското, некоректно име на едната е “лъжа”, а на другата – “истина”. Нямам нито против различните раси, сексуални ориентации или религии – но имам всичко против подмяната на истината с лъжа. Пък била тя и “политически коректна”.
Да то в един филм за Язон Офей го играеше негър, явно поради същите причини (все пак трябва да има негър главен герой във филма, иначе не е коректно)
За Язон не зная, обаче имаше американски филм, в който самият Орфей беше негър. Може би защото негрите са по-музикални от англосаксонците. Малееее. А пък в един филм по Дъглас Адамс, за галактическия стопаджия, кой беше негър, Артър Дент ли или Форд Префект? В книгата не е така, ама… И аз съм си сляп, и това наистина никога не ме е обиждало, а това, което измислиха напоследък – незрящ, някак ми се струва зле. От друга страна, не бих казал за човек с двигателни увреждания, че е сакат, някак сакат ми се струва обидно, за разлика от сляп или глух. А децата… деца със специфични възможности, със специфични потребности, луда работа. В думата негър абсолютно нищо обидно аз не виждам. Тъмна кожа, черен, значи негър, нима е по-добре да им викаме тъмни.
Интересно как все още не са ни погнали да наричаме например евреите с някаква друга дума.
А! Ааа! Какво?! Нищо против евреите нямам, моля, моля.
еее, като ще даваме примери от киното, да ви подсетя и за „Изкуплението „Шоушенк““ — според книгата героят на Морган Фриймън е чист ирландец, а всички ние знаем към коя раса спада Морган Фриймън 🙂
За използването на „сакат“ — просто конотацията на тази дума в разговорния български е обидна (imho), иначе самата дума е арабска, със значение „хромав, недъгав“.
Май лечението на политическата коректност е доброто образование и човешко възпитание (в чисто хуманен аспект имам предвид).
“Жена” е оскърбително, да се използва “вагиноамериканец”. Разбира се.
off-topic:
като говорим за полит-корект(новговор де),
да запитам за статусът на първата двойка в щатите.
обама е афроамериканец в буквалният смисъл на думата – кения-сащ.
а жена му каква се води – афро-вагино-американец?
Гачев, нещо грешиш, но по-лошото е, че раздаваш ум доста неподготвен. Ромът е “ром” не за друго, а защото в езика му няма думата “циганин”. Не мога да те наричам “Иван”, ако се казваш Григор, нищо, че може да съм чувал някой да те нарича така.
хе, заеби го орфей, какво ще кажеш за пепеляшка
краля – бял, кралицата – черна (упи), принца – жълт, как ли се е пръкнал ?!?!
пепеляшка и тя черна
А, ~!@#$%^&*()_+, Пепеляшка бива да е черна, нали се рови в пепелта, в саждите. Може да пробелее чак на бала. Обаче Снежанка негърка ще изтрепа рибата. Аз все пак мисля, че “незрящ”, “ром”, “афроамериканец”, ще са временни… Всъщност много ми се иска да са временни. Ама наистина каква идиотщина. Негър знаем какво е, и ако забравим тая дума и я заместим с афроамериканец, то тая дума ще си придобие след време същото значение като негър… Ама пък на негрите в Африка как ще казваме?! Афроафриканци, а на тия в България българоафриканци. Може би на сторонниците (малко русизъм така да употребя) на политическата коректност ще им бъде най-драго изобщо да не говорим, а направо да мучим, като прословутите говеда на Григор, а пък най-чудесно ще им е, ако и не мучим, а само снасяме и цвъркаме мляко, даваме месо, вълна, абе всичко каквото им се полага, така да се каже.
По случай негрите и малко извън темата да си споделя една работа, която ми се присъни, след като прочетох наскоро в пощенския списък на chitanka.info как организацията… коя беше, Българска книга ли беше, пратила и-мейл до няколко издателства къде да ходят и какво да правят, че да се борят с “Моята библиотека” на Борислав Манолов. Та какво е общо между негрите от Африка, негрите в САЩ и Америка и преводните книги. Едно време хващали негри от Африка и ги карали в Америка, експлоатирали ги, изкарвали пари чрез тях, продавали ги и ги купували и т. н. Обаче по едно време негрите рипнали та се освободили, и престанало да могат да бъдат продавани и купувани. Така у нас с преводните книги, едно време, при социализЪма, превеждаха ги от английски и немски, че и от руски, продаваха ги и ги купуваха, и сега тия преводи рипнаха че отидоха в интернет и се освободиха, като същи негри в Америка, сиреч, афроамериканци. И как да казвам сега на книгите, превеждани по социализЪма, пък сега в интернет?… 🙂
Терминът “политическа коректност” е измислен за да се надсмива над подобни изявления. Само да кажа, че у нас също се въведе това. Не е в “ром”, а например всички казват “социално слаби”, когато хората са си направо бедни.
Ами то – като стана дума за Упи, тя играеше банши във филма на “Холмарк” за леприконите.
@Петър Петров: Звучи като подигравка единствено защото не е хрумнало на някого като сериозно… 🙁
@s.savchev: Обичам да ми казват, че съм неподготвен. Защото обикновено неподготвен се оказва казалият го. 🙂 В случая: изброй 10 нации, в езика на които съществува думата, с която ги наричаме. След това, ако искаш, ще се върнем на темата за циганите и ромите.
@Виктор: По-интересно е как ще казваме на белите в Африка – “евроафриканци”? Не, не е достатъчно политкоректно. “Кавказоафриканци” по точно го дава. Мулатите пък ще са кавказоафроафриканци, примерно. Квартероните и нататък не ща даже да ги мисля. Пък и защо ли? Наскоро се опитах да дефинирам политически коректно какъв е един мой познат американец – получи се нещо от сорта на Scotish-Irish-Portugal-French-Arabic-Native American. И това е съвсем обичайно, за там…
Като спомена за книги, между другото, знаеш ли коя е най-некоректната политически книга, която съм чел някога? Библията. Помисли си само как жестоко са дискриминирани в нея филистимляните и египтяните. И колко отвратително е отношението към жените. А пък за сметка на това черната раса почти не е спомената – бива ли така? Жълтата пък съвсем. А защо да пропускаме и австралийските аборигени и ескимосите – нека сме коректни!… Хомосексуални се споменават в Библията почти само в негативна светлина, а трансджендър и травестити въобще няма. Каква брутална политическа некоректност!
Предлагам да се съберем колкото се съберем мераклии, и да вземем да напишем една политически коректна Библия. Приемам охотно идеи. Християнските фундаменталисти засега не са почнали да организират атентати, така че не се бойте. 🙂
кому е потрябвала библията?
лично аз избягвам думата “негър” не за друго, а защото самите черни я възприемат така, както българите възприемат думата “гяур”.
От друга страна, с най-добрия ми приятел от студетстките години си говорехме на “гяур” и “фес”, най-вече защото беше забавно да наблюдаваме реакциите на околните… пък и по този начин отделяхме мислещите хора от човекоподобните овце.
със същия този приятел в Студентския град бяхме в извънредно шарена расово компания. Прочухме се с това, че известният като най-стиснатият (и най-богат) нигерийски студент на всеки наш купон донасяше уредбата си – винаги в комплект с кашон касетки и кашон уиски. Самият той не пиеше. И беше равнодушен към “негър”.
(впрочем, думата “гяур” също не е обидна – строго погледнато, значи просто “друговерец”; да, ама настръхваме от нея, нали?)
колкото до “политическата коректност” – тя не е от вчера. Подмяната на понятия, изкуствено синонимизиране на думи, произволно натоварване на определени термини с негативен смисъл – все средства за промиване на мозъка в една или друга насока. Практика от векове.
От друга страна – конструиране на новояз (“1984”).
прав е Гришата.
(между другото, статията не влезе във вестника, не спечели мнозинство на редколегията; жалко)
@s. savchev – на всички езици, от които имам някаква представа, освен английския думата за циганин звучи по подобен начин на българската. Всъщност и на английски не е “ром”.
Между другото имаш ли идея как е германец, на немски език? (Жокер, няма нищо общо нито с германец, нито с немец 😉 )
Освен, че не харесваш крайната политическа коректност, напоследък явно не харесваш и неща като внимателно четене на текстове.
Видя ли аз какво съм написала изобщо?
Че в България няма коректност и че изобщо няма място да се говори как имало пък и “политическа коректност”.
Коментирай каквото и както прецениш, но моля те, поне прояви уважението да зачекнеш темата, която аз съм дискутирала.
Някой вече много разумно подчерта в моя блог, абсурдно е хора, които изобщо нямат нито познанията по американска и западна култура в детайл, че да знаят какво точно културно значение е носега думата “негър”, да се набират и да вдигат гири колко било тежко и ужасно. За да можеш да говориш, трябва да си живял навън достатъчно, за да имаш поне смътна представа за разликата в отношението, за съществуването на концепцията “класова разлика”. Най-близкото, до което ние се доближаваме е било преди няколко века, когато България била в робство, нещо, което отдавна не съществува.
Няма нищо по-смешно от група бели, образовани, хетеросексуални, които не са болни от нищо и са в държава, в които малцинства почти изобщо не съществуват, да се обясняват колко ужасно нещо е политическата коректност (дето липсва в България). Почти истерично забавно е. Не че някой някога ги е третирал като втора категория хора, заплашвал ги е с агресия или ги е дискриминирал, че да знаят… ама те да се изкажат. Може ли да се пропусне да се оплаче от тези отвратителни хора, забравили, че тяхното място е на дъното и позволили ли да очакват, че и изискват към тях да се отнасят с уважение.
Ако някой има намерение да ми обяснява как това не било така ама изобщо да не си прави труда и усилието, защото само ще се излага и ще става смешен
Какво общо имаме ние с американската култура?
със сигурност сте го чели, но все пак ако някой не е 🙂
http://forum.belitsa.com/viewtopic.php?t=307&sid=1164661c146b5776b2b34aa1f8f2e01f
@Eneya: Един от недостатъците ми е, че чета текстове доста внимателно. И виждам в тях както какво е вложил авторът умишлено, така и какво е вложил, без да се усеща. И обикновено то заслужава доста повече отношение от вложеното умишлено.
Крайна и не-крайна политическа коректност няма, точно както няма крайна и не-крайна лъжа. Има коректност, и политическа коректност – две противоположни понятия. Всяко от тях автоматично изключва другото.
Държа да подчертая, че не си позволявам да съдя познанията на околните по тази или онази култура. Понякога се оказва, че “не-живелите там” разбират културата много по-добре и по-дълбоко, отколкото живелите сред нея няколко години. Било защото са сред нея много повече, отколкото сред културата на мястото, където живеят чисто физически (това се среща в Интернет немалко). Било защото имат достатъчно познати, които живеят там, и знаят тяхното мнение по въпроса. Било защото просто не страдат от политическа коректност…
Политическата коректност не липсва в България. Липсва нормалната коректност (и тук съм напълно съгласен с теб). Доскоро основната причина за това беше простащината. Сега обаче се прибавя и политическата коректност. За разлика от простащината, тя не е лечима, затова е и по-страшна. И бъркането й с нормалната коректност е точно същото, което е и бъркането на некоректността с коректността.
Страдащият от политическа коректност е безнадежден случай. Той започва да схваща нормалната коректност като враг, защото тя е истина, а политическата коректност се състои в жертване на истината в името на лъжата. Ако например му посочат този прост факт, той отговаря, че в България пък бием негрите…
За мен политическата коректност не е продължение на нормалната коректност – тя е нейното отрицание. Нито пък нормалната коректност е началото на политическата. Политическата коректност е другото лице на същата монета, на която едното лице е некоректността. Защото по същество тя е не коректност, а обратна некоректност. Факт е, че в САЩ мнозинството “бели, хетеросексуални и пр.” понякога дискриминира различните. Точно както е факт и че в името на “политическата коректност” това мнозинство понякога бива дискриминирано. Което е премахване на дискриминацията колкото ответният огън при война е установяване на мир…
Както и да е. Нека околните си преценяват кой и с какво е смешен.
Един пример.
Преди доста години в САЩ имаше дело за дискриминация. На бял мъж отказаха назначение защото не е цветнокож.
Делото мина през всички възможни инстанции и стигна до Върховния съд. И Върховният съд отсъди: в случая няма дискриминация, защото човекът не е цветнокож.
Eneya, мисля си, че в САЩ да си викат както си щат, ако щат и североамерикоафроамериканци, обаче нали те определят нещата, ще почнат и нас да ни карат да викаме на негрите нещо друго. При нас думата негър не звучи като гяур. Ние не сме ги продавали и купували, като американците.
Наистина, тая политическа коректност си пробива път насам. Мене първо ме засегна заместването на сляп с незрящ, слепи, незрящи. Така и не разбрах кой и защо го въведе това понятие. Чудно защо не преименуваха съюза на слепите в съюза на незрящите. Някои мои познати имаха идея за Съюз на безочливите, ама това е друга тема. Аз доста отдавна не съм член на тоя съюз, защото той беше копие на държавата в умален вид, и лошото е, че там още и перестройката не е дошла.
В един от филмите “Пътеводител на галактическия стопаджия” Артър Дент беше бял и произлязъл от маймуни, а Форд Префект беше негър от друга планета.
Извинявам се за дългия коментар, който не му се чете, да прескочи до извода.
Всъщност проблемът е в това че думите могат да имат много значения, които отгоре на всичко се променят с времето и употребата. Да вземем например “левак”.
Болшинството обикновени хора им е по-удобно да ползват предимно дясната си ръка. Съществуват обаче хора които им е по-удобно да работят с лявата, те се наричат леваци. Понеже доста дейности са направени така че да се извършват с дясната ръка, леваците имат трудности да ги извършват, поради което се считат за несръчни и непохватни. Оттук думата “левак” придобива и своето негативно и нарицателно значение, за човек който ползва дясната си ръка, но е несръчен и непохватен (“с две леви ръце”). Оттук думата развива още по-силното си негативно значение, като етикет на некадърник. Проблемът се задълбочава защото думата се ползва предимно като нарицателно, защото мнозинството хора не са леваци.
Какво се прави в този случай? Ами измисля се нова дума, която да предостави оригиналния смисъл без да е натоварена с отрицателното нарицателно. В конкретния случай мисля че тази дума е “левичар”.
Това е пример за една от малкото успешни “корекции”.
Напъните за коректност се движат от идеята да се създадат нови думи които да описват оригиналното значение, без да носят същите асоциации.Проблемите обаче са няколко.
Първият е, че новите думи описват същото нещо. Така ако асоциацията е пряка, новата дума бързо ще придобие същите асоциации. Добри примери са циганин/ром и съответно негър/черен. Както е видно в примера с негър/черен след известно време се налага новата дума също да се приеме за обидна и да се подмени с трета.
Вторият проблем е, че нови думи не се правят лесно. Драсни-пални-клечица често ми бива давано като пример колко безсмислено е да се правят нови думи, като иронията е, че много от думите създадени от Иван Богоров все още се ползват и днес.
Но проблемът остава, не всяка нова дума се приема естествено от обществото и тогава налагането й е забележимо, натрапчива и силово. Това грубо насилване на езика е особено неприятно, когато трябва да се ползва цяла нова фраза заместител, носеща собствено негативно значение, като например Африкано-Американец (тоест Не-Американец).
Та какъв е проблема с политическата коректност?
Първо, политическата коректност е крайна. Обект на нейните атаки стават дори думи които хората не считат за обидни. Например наскоро чух че инвалид било обидна дума, защото идвала от in-valid, тоест невалиден, сиреч не бил валиден човек или не бил човек. Очевидно някой е успял да си намери причина да се чувства обиден и без да го обиждат.
Друг добър пример за това е сляп/незрящ. Фразата “Абе ти сляп ли си” очевидно се ползва когато някой пропусне да види нещо. В този смисъл асоциацията е пряка. Въпреки че има някакво негативно значение в горната фраза, думата не се ползва като нарицателно (освен когато се прилага за морално слепи хора… ).
В този случай новата дума “незрящ” не предлага напълно различно смислово значение от думата “сляп”, което я прави неподходяща за нормална употреба и всяко произнасяне изглежда изкуствено и насилствено.
Като контраст ще дам думата “идиот”. Основното значение на тази дума е нарицателно за напълно некомпетентен човек, като заболяването “идиотизъм” вече е напълно откъснато от нея.
Второ, създавайки нова “коректна” дума, старата се лишава от първоначалното й значение, като по този начин я натоварва само с негативното. Така всъщност политическата коректност влошава нещата. Примерно думата “негър”, през 60-те години се е ползвала свободно, (има я в записите на Мартин Лутър Кинг), но днес е ужасно табу (ако самият ти не си поне малко черен или рапър).
Трето, политическата коректност се опитва да третира симптома, но не и първопричината. Добър пример отново е думата негър. В страните където робството и сегрегацията са само легенди, тази дума не носи негативно отношение. Но в засегнатите страни, благодарение на ефекта от по-горната точка, се счита че само расистите използват тази дума.
Ефектът е, че всеки който употреби тази дума автоматично се счита за расист (ако не е черен или рапър).
Тоест, самата дума не носи негативен смисъл, може да е употребена без явен негативен смисъл, но нейната употреба автоматично заклеймява използващият я.
Така нормални хора биват набедени че са расисти, без да са такива в действителност. А това в никакъв случай не помага в борбата срещу истинският расизъм.
Изводът.
Политическата коректност се опитва да третира конфликти от етнически, класов и религиозен характер по косвен начин, или по-точно, като ги превърне в теми табу. Но в резултат нещата само се влошават и екстремизират. (Ако САЩ не са нагледен пример за това…).
Спомням си един епизод от класическия Стар Трек, където някой от нашата ера използва думата “негърка” и се извини за нея, като получи отговор “Не се притеснявайте, ние вече не се боим от думите”.
Правилният начин да бъдем политически коректни, не е като избягваме определени думи табу, а като избягваме да влагаме негативен смисъл в това което говорим.
(понякога разликата между двете може да е малка, но е много важна).
Вярвам че това е което Григор разбира като разлика между коректност и политическа коректност.
Григоре, аз казах, няма коректност, за да може някой да се оплаква, че има политическа.
Тук се мрънка срещу обикновените призиви за коректност, все едно е политическа коректност, т.е. това, за което ти говориш, коректността се превръща в нещо лицемерно, в нещо негативно, а откровената простащина е цар и господар, а ако личния ти опит, вярвания, убеждения и пр. ти казват, че без коректност няма как стотици хиляди хора да живеят на едно място, да се разбират и животът да върви без ужасии, то тогава започват да те обвиняват как си политически коректен.
Да НЕ толерираш призиви към насилие, агресия и омраза НЕ е политическа коректност, а в БЪЛГАРИЯ още не сме усвоили дори тази елементарна основа.
Ние сме неспособни да коментираме политическата коректност, защото никога не сме били подлагани на нея, защото тези, които са били знаят какво е и правят разликата между двете.
Извинявай Григоре, много те уважавам, но не мога да повярвам в думите ти как можеш да знаеш също толкова добре по преразкази на приятели и по вторични белези като книги, филми, разговори с хора и втора ръка преживявания и опит, често задочни и случили се на други хора. Това е като когато ми обясняваха, че знаят какво е да си осиновен или да си бил подлаган на физическо насилие хора, които никога не са имали личен контакт нито с едното, нито с второто, нито са били едното или другото. Аз НЕ знам какво е да отраснеш без възможности, нито пък знам какво е да израснеш ромче…
Знам, че не съм глупава, емпатична съм, чела съм, общувала съм… обаче личният опит ми липсва. И той си е ключов, особено за нещо такова като живот в напълно различно общество, с напълно различна история, среда и култура.
@Иван: Великолепен коментар. Иска ми се и аз да бях описал нещата толкова точно.
@Eneya: Обвиняваш ме, че не те чета внимателно, а май и ти правиш същото. 🙂
Обикновената коректност НЕ Е основа за политическата. Тя и политическата се изключват взаимно. Политическата коректност всъщност е вид некоректност, и точно това е, за което бива подигравана. Обикновената коректност е истина – политическата коректност е лъжа. Политическата коректност е просто един от видовете обикновена НЕкоректност. Затова и не мога да я понасям.
Не мисля, че не сме подлагани на политическа коректност. Аз я срещам достатъчно често (вярно е, простащината я срещам по-често, но едната не компенсира, а само подсилва другата). Имам добри приятели от най-различни малцинства, говоря си с тях откровено, зная какво са изпитали. Някои са били наистина гадно дискриминирани. Други – по-кротко, но ежедневно. И знаеш ли какво? Свестните измежду истински дискриминираните до един са противници на политическата коректност. Защото знаят, че простаците ги дискриминират незаслужено, но кипналите от политическа коректност ги дискриминират заслужено. А не искат да заслужават да бъдат дискриминирани… За политическа коректност настояват тези “различни”, които или реално не са били дискриминирани, а само опищяват света, или психологическите им проблеми са сериозни до степен да не разбират или да не им пука, че учат хората да ги мразят.
Иначе съм напълно съгласен, че в България няма достатъчно обикновена коректност, и че това трови живота на различните. Всъщност, не само техния – и не-различните стават смешни за простаците с това, че са пострадали или умрели, примерно: и тук си права. Но политическата коректност не е лекарство за простащината, а е обратна простащина, и то точно от този тип, който провокира и оправдава обикновената. Политическата коректност ще доведе до коректност когато огън почне да се гаси с бензин. Дотогава ще се намесвам категорично и рязко всеки път, когато някой тръгне да гаси огъня с бензин. Това е, което правя в момента.
Много от активистите на разни движения го разбират. Наскоро чух една видна английска феминистка да декларира кратко и ясно: “Несправедливостта към мъжете не поправя несправедливостта към жените.” (За което бе оплюта от психо-случаите в движението й, като перфектна илюстрация.) Абсолютно съм убеден, че ти не търсиш обратна несправедливост. Но политическата коректност е точно това. Когато не е начин дискриминираните да бъдат направени за смях. В конкретния случай – несправедливостта към мъжете може да доведе единствено до още повече несправедливост към жените, и то оправдана в очите на извършителите си. Това ли е целта?
Един пример: между “афроамериканец” и да речем “вагиноамериканец” няма никаква разлика в логичността или комичността. Просто едното е хрумнало първо на борец за политическа коректност, а другото – първо на подигравчия. Можеше да се е случило обратното – възприетостта им щеше да е обратната, без това изобщо да промени колко, и колко еднакво нелепи са и двете.
Светът е обективна реалност. Ако не беше, всеки можеше да има свое различно вярно мнение за нещата – но е. При това положение имаме два начина да се опитваме да се разберем – да си налагаме един на друг своите възгледи (политическа коректност), или да търсим заедно реалността (истинска, фактологична коректност). Двете са взаимно изключващи се, по простата причина, че са взаимно изключващи се лъжата и истината.
И, за протокола, аз имам някаква представа какво е да израснеш ромче…
http://marfiland.blogspot.com/2011/01/madness-of-crowds.html
Григоре, примерът с ромчето е пример. Този опит можеш да го имаш, но много други нямаш. 🙂
Последно, защо ме замеси, при положение, че това, за което аз говорех е коректността и как я няма?
Като ви чета с тия ромчета, се чудя кога ще подхванете да редактирате и Под игото… или за по 50 или по 25 грама си говорите.
Аман от тая политкоректност значи… аман от смитане на говното под килима, от там нито мирише по-малко, нито става друго нещо.
Ей в разказа на Григор чудесно личи къде е проблема в циганската общност, не е в думата… като я сменим, бароните няма да спрат да дерибействат, родителите няма да спрат да тормозят децата си да просят и да ги спират от училище, кражбите на жици и релси (които могат да доведат до жестоки последствия) няма да престанат… напротив всичко това ще се увеличава, защото ще е още по-скрито под килима.
А чисто човешката коректност, тя се култивира… ние вече над 60 години си култивираме каскети и цървули… и пожънахме дебеловрати идоли.
Покрай тия идоли, място за коректност просто няма.
@Eneya: Замесих те, защото даваш пример за неразбиране на разликата между коректност и политическа коректност. А именно, че смяташ коректността за начална степен на политическата коректност. Това е вярно колкото и че истината е начална степен на лъжата. И, както вече писах, ако някой тръгва да гаси напълно реален и опасен огън с бензин, е редно да се намеся категорично и рязко.
Мисля, че лечението от това неразбиране е участие в някой политически коректен проект. Примерно в писането на политически коректен вариант на Библията. Поканена си. 🙂
@Морфиус: И ти си поканен. 🙂
Мерси за поканата, ама в тая дисциплина (политизирана “коректност”) хич ме няма 🙂
А за обикновената, дето толкова я бъркат с манипулацията наречена политическа коректност, ще трябва да пишем едно две поколения.
пак да питам: за какво ви е тая библия?
за да е полит-коректна 😀
ясно, че никой няма да седне да я пише, ама като се замисля, ще е интресно четиво, ако на човек му се четат няколко хиляди страници смахнати изрази. Представям си колко ще нарастне обемът й, като се заменят “некоректните” думи с “коретни” изрази…
Ето един нагледен пример за политическа коректност: http://goo.gl/2nP2U
За Eneya и подобните е нормална практика да пишат писма и шантажират медии и др институции с обвинения за нарушаване на някакви права.
Може много да се говори но примерът е красноречив
@Морфиус: Истински добра политкоректна библия може да се напише само от хора, които ги няма в дисциплината. По понятни причини.
@Шаркан: За поука.
@Божо: Аз пък си мисля, че много хора ще я четат с удоволствие. Ако бъде написана. Проблемът, поне в България, е че всеки ще чака другите да я напишат.
А е интересно да се напише. Защо например в Библията са толкова малко женските образи? Положителните пък съвсем. Не може ли примерно добрият скотовъдец Авел да е жена? Ето ти една подходяща крачка към политкоректизиране на Библията… Само че неизбежно пък ще възникне въпросът дали Каин го/я е убил, или…
Което също е идея. Ако Авел си остане мъж, а пък Каин го е …, ето ти герой-хомосексуалист. Само че пък – тю! – е отрицателен образ! Не става…
Да се върнем към идеята, че Авел е бил жена. Тя освен другото и разкрива загадката от кого са имали деца те, след като са били децаТА на Адам и Ева. Малко кръвосмесително се получава, ама това е чудесно – имаме политкоректност към кръвосмесителите! Само че, впредвид ситуацията, кръвосмешението е било неизбежно, и необходимо за продължаването на човешкия род. Няма как да се твърди, че са били истински кръвосмесители, а не принудени от обстоятелствата. И тази политкоректност отиде на кино…
Добре де, да пробваме да тръгнем отдругаде. Не може ли Исус примерно да е бил негър? По-политкоректно от това – здраве! Ще трябва да попреправим картините на кажи-речи всички велики майстори, ама това са подробности. Само че – оп-паа! – излиза, че евреите разпъват на кръст негри! По-политнекоректно стана даже от оригинала… И каква е тая дума “негър”? Бил е афроамери… хм. Не се връзва. Пишем библия, а не книга на Мормон. Само африканец? Пак не става – коптите и берберите са африканци, но не са негри… Афроафриканец. Това е положението.
Само че… чист афроафриканец ли е бил, или афроевроафриканец? Защото Дева Мария е еврейка, и я рисуват като евроеврейка… Добре де, защо да спираме до средата? Дева Мария е била афроеврейка. Колко политически коректно, нали? Ако беше и лесбийка, политическата коректност щеше да е пълна. Защо да спираме точно преди края? Била е лесбийка. И Господ се е явил пред нея не като гълъб, а като гълъбица. А й е направил син, защото е жена, но транссексуална, и още не си е оперирала някои неща. Още по-политкоректно. Виждате ли като подходи човек решително към повествованието, как нещата сами се нареждат?…
Мога да изпиша още мегабайти, но на християните измежду четящите сигурно вече им се повръща. На мен, дето изобщо не съм вярващ – също. Въпреки че подигравката е не към християнството… Продължавам да поддържам идеята да напишем заедно една политкоректна Библия. За урок и поука на всеки заразен от политкоректност. Но ми се иска да напипаме по-добродушен и беззлобен тон за нея. Моят тук е направо дране на живо. Не бива така.
И ето как сам се убеждаваш, че човек дето му се повръща от политкоректност няма как да напише нещо политкоректно 🙂
Ама първо друго ми твърдиш 😎
Аз щях още по-солена манджа да забъркам…
С Библията не става, много е голяма. Виж, ако намислите нещо по-кратко… Декларацията за правата на човека… Комунистическия манифест… Кодекса на труда… Декларацията за независимост на САЩ…
Няма начин.
Подозирам, че пишещите в някой момент ще започнат да се хващат за гушите при уточняването на полит-коректността на всяка трета запетайка, и в крайна сметка, ако изобщо завършат, ще бъдат съдени от всички възможни организации, борещи се за политкоректност, въпреки добрите им намерения 😀
@Божо: Искам организация, бореща се за политкоректност, да ме съди за проявена политкоректност! 🙂
Абе за каква “политическа коректност” става дума?!? Тук става дума за човешка коректност!!! Гачев, ако 10 човека те наричат “чукундур” ти чукундур ли ще се наричаш и другите “чукундур” ли трябва да те наричат? Колко столетия българите биват наричани “гяури” от друг народ, какво, трябва да го приемем ли, понеже някой столетия те е наричал тъй?!?
@S.Savchev:Аха, разбрах. Значи е некоректно да наричаме англичаните англичани, французите французи, германците германци (или немци), гърците гърци, и т.н. Благодаря за обяснението, и приятен ден.
@Eneya,
първопричината за конфликта е, че ти объркваш няколко коренно различни понятия.
В твоя пост ти всъщност говориш за коректност в политиката, политика на коректност, но ги наричаш политическа коректност. Проблемът е че политическата коректност е нещо коренно различно.
За да ти го обясня по-нагледно ще дам подобен пример. Да предположим, че не говорим за коректност, а за затворник.
Можем да имаме затворник в политиката (бил в затвора, сега е политически деец), политик затворник (политик който е нарушил закона и сега е в затвора). Тези понятия обаче не са еднозначно еквивалентни на политически затворник (човек който е затворен заради политическите си убеждения).
Надявам се в бъдеще да бъдеш достатъчно коректна за да не бъркаш понятията.
поуката е ясна: религията е дивотия
Пфу, успях да прочета целия материал, включително и всички коментари под него. Планирах да напиша дълъг и проникновен коментар по темата, изпълнен с поне донякъде смислени доводи/аргументи “за” и “против” политическата коректност (която като термин и в практиката е `баш оксиморон, ако питате мен).
Вместо това реших да измисля една шега по темата. Може и да не е много смешна, но пък вие сами можете да прецените доколко съм се справил. Признавам, че е доста посредствен опит, но пък е близко до родната действителност в редица аспекти. 😀 Показва по хумористичен начин доколко политкоректността е нужна и дали не се спекулира с този термин прекалено много (поне така се надявам да бъде възприета шегата).
* * *
Ето го и самият виц:
Трима студенти решили да изпитат професора си по политология относно темата “политическа коректност”. Наговорили се всеки да му зададе по един подвеждащ въпрос, така че в крайна сметка професорът да се изпусне, да напсува някого здравата и съответно да се изложи (т.е. да покаже, че и най-умните и толерантни нормални хора не са в състояние да са политкоректни през 100% от времето.
Дошъл плануваният ден. Тримата младежи уж невинно уговорили професора след лекциите да се присъедини към тях и да отиде на шумно огласено по медиите събитие — протест на християни пред джамия по повод отказа на мюсюлманите да променят архитектурата на джамията си. Отказът бил реакция по повод нова разпоредба на Б. Б. Б. Б. Б. (Бай Баш `Бат Б. Борисов, накратко B^5), според която минаретата на джамиите в България трябва да се съборят, ако са по-високи от кръстовете по кубетата на църквите, по примера на някоя западни държави (но в БиБитски пресилен вариант).
Събрали се студентите и професора насред площада, до джамията. “Лагерът” на християните-протестиращи се състоял от 2-ма свещеници, един от друг по-мастити, охранени и “зле” гледащи, както и от 1 заблуден пенсионер и една проститутка, която смятала вида на минаретата по принцип като демоде и искала малко реновация в стил “фънки фешън”. След началото на освиркванията и скандирането против мюсюлманското решение да не бутат минарето на джамията, излязъл имамът и се разкрещял на турски като за мегдан.
Опулени, “християните” тръгнали да псуват на свой ред колкото им гърло държи. Не след дълго нервите на имама се изпънали в неприятна права линия и той повикал по GSM-а си двама други мюсюлмани, та да помагат в надприказването (или по-точно — надвикването). След няколко минути се появили и последните и скандалът се разразил с пълна пара.
Междувременно се появил и новинарски екип, за да отразява на живо “мястото на събитието на деня”. Репортерката от екипа видяла нашите познати студентите и стоящия до тях объркан професор и решила да поиска мнението им относно сконфузната ситуация. Професорът неохотно се съгласил да сподели виждането си по проблема, като се съгласил основно, за да не стане за посмешище пред студентите си. Групата привлякла вниманието на спорещите страни и те решили да изслушат мнението на трето лице, преди да продължат с прехвърлянето на обиди, псувни и заплахи. Това още повече опънало нервите на професора, но той стоически се решил да даде на присъстващите урок по “политическа коректност”.
— Нека да изслушаме накратко позициите на двете страни, преди да изкажа мнението си по казуса. — започнал професорът.
— Ние не смятаме да се съобразим с постановлението на Б5 относно височината на минаретата на джамията ни, защото това означава да съборим половината от минарето. Архитектурата на сградата ще бъде унищожена, а е от 17-ти век. Християните сами са си виновни, че са построили по-ниска сграда (църквата).
— Разбирам, а Вие, християните, как ще защитите позицията си? — обърнал се към “праведната” групичка професорът.
— Накратко, ние не сме съгласни с позицията на имама! Трябва да спазят закона и да променят височината на джамията си! — сопнал се единият от двамата мастити попове. В противен случай ще пишем до Брюксел и ще циврим чак до Европейския съд по правата на човека, че и отвъд!
Професорът се затруднил (“Как да продължим този безсмислен разговор, без да се изложа?”, помислил си той). Студентите му стояли настрана и ехидно чакали професорът им да сгафи с нещо по отношение на политкоректността. Положението било напечено…
Тъкмо тогава един от съекипниците на имама случайно се спънал в плочника пред джамията и от чантата му изпаднала книга със заглавие “Фундаменталистка ислямизация на гяури for Dummies” (том І-ви: Психотормоз, подсъзнателно влияние и насаждане чрез манипулация. Методи и примери за правилна стойка и правдиво свирепо, но цивилизовано гледане накриво при близост с друговерци.). A Guide for the Rest of Us”.
Книгата веднага привлякла вниманието на репортерката, която побързала да грабне изпадналата книга и да насочи вниманието на екипа си (записващия) към темата на книгата.
— На живо от мястото на събитието за Вас предава Смешка Пропагандова! Вие сте с предаването “Криви ли са правдините? А мечка хоро играе ли, ако е родена в БГ?”. Днес сме се събрали тук, в гр. Долно нанадолнище, за да отразим за Вас този скандален случай, уважаеми зрители. Мюсюлманите от селището не се съгласяват да спазят законовото постановление на министерския съвет за изравняването на височината на джамиите и църквите в България. Освен това, голяма част от тях тайно насаждат фундаменталистка ислямизация на населението и дори успяхме чрез надежден източник, който ще остане анонимен от съображения за сигурност, да се доберем до една от книгите, чрез които учат децата на обикновените мюсюлмани и по-заблудените други деца да стават терористи и да обявяват джихад над Великите български селения, по-специално на етническите българи! Позор! Кой ще въведе справедливост тук? Къде са правораздавателните органи на реда в тази мила наша проафриканска държавица?” — бързо изговорила като скоропоговорка репортерката и примижала и кимнала в посока на отново подновилите спора страни, очаквайки някакви признаци на “горещ коментар от засегнатите страни”. Такъв обаче не се появил…
В това време единият от поповете точно посрещал свой колега, който пристигнал със скъп черен джип и лъснати до блясък черни обувки от по 150 лева. Излизащият бил “шеф” на християнската църква за общината (община Криво правдище, Софийско).
Най-после дошъл редът за подновяване на включването на професора. Изтощен, той започнал:
— Намираме се в трудна за решаване ситуация и и двете страни имат право. Смятам, че е необходимо спорът да се реши в съда.
Имамът пък се сопнал и рекъл гневно по посока на поповете:
— Да Ви имам вярата, гяурино! Ти си построй по-висока църква, аз няма да бутам минарето на джамията ни! И без това тя обслужва повече вярващи от вашата прогизнала цъквица!
— По-полека, драги ми. — побързал да се включи професорът. — По-правилно е да кажете “българи”, а не “гяури”. Все пак трябва да се държим цивилизовано, ако искаме да решим този спор преди новините в пет и половина (за тогава бил насрочен краят на пресконференция на Б5 за това дали насилствено с полицейщина да бутнат джамията (за разход на пари от данъците на гражданите, разбира се)).
— А, така, професоре! Кажете му на мръсното мохамедченценце да ходи да се крие в Анадола, ние тук такива не искаме! Ислямизират насилствено праведните християнски чеда и си позволяват прекалено много! — включил се дебелият поп, пристигнал със скъпия джип и носещ оригинален модел ръчен часовник Rolex на всяка от китките на ръцете си.
— Не полемизирайте така нещата, господин свещенико. И Вие не сте вода ненапита, но и те не са цвят за мирисане… нужен е компромис и от двете страни. — не му се дал и политологът.
При тези му думи и имамът и свещеникът го настъпили силно по стъпалата (всеки по едното). Професорът изпъшкал и със замъглен поглед се обърнал към репортерската камера. — Към всички мои студенти, утре сте освободени от занятия при мен. Впрочем, пиша Ви служебна двойка за следващия изпит, поради наглостта на съвипускниците Ви да ме вкарат в тази ненужна каша. Колкото до случая тук — ду*айте го! Нито джамията е нужно да е толкова висока, нито църквата е кой знае колко по-ниска! Който не вярва, да ги измери! Аз на око виждам разлика от не повече от 1–1,5 m.
Стоящите малко настрана студенти били леко шокирани от случилото се, но пък приели успеха си с присъщия за студентите хумор на хора, които едва свързват двата края, работейки на 2–3 места едновременно, докато си губят времето в курса по политология…
— Давам на г-н професора оценка “ААА” по десетобалната система. — усмихнал се единият от студентите.
— Аз пък му завиждам, добре се справи. Професоре, след тази случка какво ще кажете за нуждата от политическа коректност у нас и по света? А за религията като фактор в социалното инженерство по отношение на налагането на политическата коректност според разбиранията на властимащите и духовниците — обърнал се към преподавателя си другият.
— Аз съм толкова християнин и мохамеданин и върл привърженик на религията, колкото и Бог е вярващ! ~неизвестен мъдър нетфилософ. А колкото до политкоректността — Здраве да е, но не искам повече да Ви чувам да прокарвате подобна политлиния… — промълвил не без хумор политологът на своя страна…
* * *
Надявам се всички си взехме поука за това доколко е нужно и практически възможно прекомерното употребяване на политкоректност. 😀 Който се е засегнал да пие по една чаша вода — сатирата е лекарство за политиканството и фундаменталистките религиозни изблици. Тя отличава секуларизирания народ от вулгаризирания такъв (по качеството, фокуса/тематиката и проникновеността на шегите може да се извадят интересни изводи за народопсихологията на нациите по света). 😉
Pingback: Политическа (не)коректност