Заглавието е откраднато от статията на Атанас Чобанов, която е и повод за този запис. Не винаги съм съгласен с него, нито пък за всичко. Но за основното в тази статия съм.
През последните 30 години твърде много неща в САЩ се промениха. Незабелязано и полека. Тихо и кротко гражданските права там бяха сериозно орязани, и непрекъснато продължават да биват орязвани. Институцията, от която зависи балансът на правата в страната като цяло – Върховният съд – се измести не просто надясно, а към про-авторитаризъм до степен да е вероятно най-проавторитарният Върховен съд в историята на САЩ. Висшите политици започнаха да се изживяват като недосегаеми и гьонсурати почти колкото българските… И още много други, които няма смисъл да изреждам. Имат си причина, която обаче също ще дискутирам в някой друг запис. Защото в този искам да кажа нещо простичко.
Който се надява, че отнякъде ще му бъде наложена свястна демокрация, в която се живее охолно и спокойно, няма да я дочака. Такава демокрация има само в държави, в които хората имат силни граждански свободи, и закони, които опазват правата им. А това го има само в държави, в които избирателите контролират политиците си с желязна ръка, и ги изритват от креслата при гафове. Като за целта охотно си зарязват рахатлъка, работата и ангажиментите, и не се колебаят пред опасността да бъдат нарочени, вписани в Някакви Списъци, арестувани или дори съдени. Вместо това при подобна опасност си помагат едни на други. И никога не забравят, че враг номер едно на всяка страна в 21 век обикновено са не съседите, или терористите, а правителството й.
А най-силната държава на света в момента престава да бъде свястна демокрация. От изначалния й вид има огромен път дори до типичната западноевропейска държава (вярно е, напоследък поизминат). И много по-огромен до типичната балканска пост-соц държава… Надали ще извърви този път лесно и бързо. Но в момента го върви.
И с това се срива и демокрацията в света като цяло. Във всяка държава е пълно с политикани, мечтаещи да станат сатрапи и деспоти. През годините между Втората световна война и падането на социализма САЩ нерядко подкрепяха такива хора тук и там, но като цяло подкрепата им за свястната демокрация и истинската свобода за хората беше несравнимо по-силна. Повечето западноевропейски държави приеха истински демократичен модел след Втората световна основно под влиянието, и нерядко под натиска на САЩ. Немалко диктатори и кандидат-диктатори по целия свят се препънаха в тяхното противодействие. Всъщност, рухването на социализма също се дължи най-вече на мечтата на соц-хората за истинска свобода – идеал, разпален основно от САЩ.
Във “Фашизмът” Желю Желев много точно посочва – тоталитарната държава тласка към тоталитаризъм целия свят. Но и истински демократичната държава също тласка към демокрация целия свят. Когато най-могъщата държава в света престане да бъде опора на демокрацията, демокрацията в целия свят отслабва. И това, че САЩ в един момент се очаква да бъдат надминати от Китай, не е точно утешение. Никак.
Поредната стъпка, която е и поводът да пиша, е нареждането на щатски съд към Twitter да му предадат всички архиви на лица, свързани с Уикилийкс. Няма да обяснявам защо да бъдат съдени Уикилийкс е точно същото, както да бъде съден и Ню Йорк Таймс, или Гардиън. Но ще посоча интересен детайл – съдът по начало е наредил на Twitter да запази в пълна тайна разпореждането, и да не предупреждава въпросните лица. Нареждането е отпаднало, когато юристите на Twitter са го атакували – тоест, преборили са се юнашки, за да защитят правата на потребителите си. Които не им плащат нищо. И са се преборили именно срещу съда, който се очаква да е пръв защитник на тези права, вместо техен нарушител.
Малко се развеселих на реакцията на една от изрично посочените – Биргита Йонсдотир, членка на исландския парламент. Съобщението й в Twitter “Те разбират ли, че съм депутат в Исландия?!” обиколи света… Разбират. Не са идиоти. Просто не им пука. Клати се безконтролността на властта им, възможността да правят каквито пожелаят престъпления, без да отговарят за тях. Ще разследват, ако трябва, и държавни глави… Направо българска работа.
Много по-точна беше реакцията на Джулиан Асанж – “Ако това го беше направило иранското правителство, всички организации за защита на свободата на словото щяха да изригнат.” Прав е, нали? Хайде сега нека се огледаме и видим колко и кои организации за защита на свободата на словото изригнаха срещу щатския съд, или правителство. Имаше такива. Твърде малко. Останалите мълчаха. Изводите са си за нас.
А да изригват срещу подобни неща е работа не само на организациите за защита на свободата на словото, но и на всеки журналист с ум и съвест. Колко такива се намериха тук, в България? На колко и кои от “очите и ушите ни” можем да вярваме? Мисля, че е време да си отговорим на този въпрос. За да не се чудим защо избраниците ни се оказват все негодни да управляват дори каруца (но способни да окрадат всяка държава до шушка). Колко и кои български журналисти надигнаха глас?… Изводите са си за нас.
Вярно е, в България в момента сме “да им имаме проблемите на американците”. И да беше само в полицейщината… А най-страшното е, че онзи германски дипломат е абсолютно прав (и дипломатично мек). Бойко Борисов наистина е пълен провал като държавник, и за капак всички други в българската политика са още по-негодни от него. Но… това сме заслужили. С двайсет години тъпоумие при избора на политици, и скатаване и безхаберие при контролирането им. Какъв друг би могъл да бъде резултатът? Да имаме някой свестен политик? Да, бе. Какво полезно вирее в нива, в която никой не чисти плевелите?
Така че, мисля си – може би в лошото има и добро. Че след като свястната демокрация в САЩ се клати, отпада още един приказен герой, когото чакаме да ни оплеви нивата. И ни е крайно време или да почнем да си я плевим старателно и непрекъснато ние, с пот на челото и разранени ръце, или ще продължаваме да ядем колкото и каквото сме си заслужили.
тая случка с Twitter (и отделно, разгласяването и ) всъщност ни показва, че демокрацията все още работи. Едните искат нещо, като сигурно имат законното право да го поискат. Другите считат, че не трябва да им го дадат, и в крайна сметка печелят и не го дават. Така и трябва да работят нещата.
В тоталитарна държава биха получили данните като просто тихомълком притиснат тоя-оня, без никой нищо да разбере.
Ключовата фраза е “все още”
Проблемът не е само с Уикилийкс. Животът е такъв в щатите:
“но като цяло подкрепата им за свястната демокрация и истинската свобода за хората беше несравнимо по-силна.”
Имам чувство че идеш от паралелна вселена и разказваш как е там…
@Delyan: Всеки си има своята паралелна вселена.
Това, че всеки живее във своя паралелна вселена го беше писал Дъглас Адамс в Пътеводителя.
“Familiarity breeds contempt”
САЩ никога не са били идеални, просто сега ги гледаме много детайлно и забелязваме всяко косъмче на носа им и че сутрин имат лош дъх. Метафората с актьор на екрана и вкъщи по чехли е повече от подходяща за случая, мисля.
Приказни герои са били точно когато сме гледали филма през ключалката без билет, това е.
Но хората очакват сигурно свободата да бъде като икономическия растеж – постоянно да върви напред и нагоре. Е, очевидно и тя си има възходи и падове, а и е относителна като него – за българите отпреди век и половина нашият живот тук и сега би бил като рай небесен! Докато не поживеят с него, не свикнат с него и не започнат да виждат главно недостатъците, естествено.
Лично аз просто не мога да усетя нещо фундаментално променено в САЩ, съпоставяйки ги с други периоди в историята, освен че може би голяма част от хората там са загубили своята суровост и дисциплина, както и в целия Западен свят, впрочем. Дали в крайна сметка това носи повече свобода или ще доведе до загубата й поради слабост, само бъдещето ще покаже. Но “счупване” обозначава нещо ненадейно, необратимо и неестествено за една система, докато в случая се касае по-скоро за продължителни процеси с нееднозначна оценка.
Та, ако според теб сега демокрацията в САЩ се клати, то тогава според мен тя винаги е била като желиран десерт върху включена пералня и това е естественото й състояние.
@skoklyo – добре казано 🙂
Все пак Григор е прав. За последните 30 години не съм сигурен, според мен до 2000г. нямаше кой знае какви значителни промени. Но в последните 10 години нещата наистина много се промениха. И за такъв нищожно кратък период САЩ загубиха моралния си авторитет.
Погледнато от малко по-друг ъгъл – забелязвали ли сте промяната в масовата култура на САЩ? Допреди 30 години американският герой беше каубоят, който защитава слабите и наказва наглите. Днес американският герой е адвокатът, който с гениален майсторлък умее да направи черното бяло и бялото черно.
Не знам дали битието определи съзнанието или обратно. Не знам дали икономиката промени мисленето и поведението на хората, или те промениха икономиката в гонитба на все по-лесни печалби (спомнете си чудесния филм “Парите на другите”). Но факт е, че американският народ се втурна към алхимическата мечта да прави пари от нищото. От там нататък този народ беше лесна плячка за всеки, който му обещае осъществяване на тази мечта.
А тя, пусто, е досущ като комунизма, до който през 1962 година щяхме да стигнем за по-мялко от две десетилетия.
представителната демокрацията “работи” само в една насока – да създава илюзията, че я има такава, каквато е описана в теоретичните блянове.
Демокрация има само по време на избори – и то с уговорки. През останалото време тя просто легитимира едно авторитарно управление.
Свиването на даже тази кьопава демокрация следваше да се очаква – по времето на Студената война беше неудобно открито да се използват тоталитарните практики на опонента.
Но сега вече “може”.
изводът е, че самото делегиране на пълномощия на институции представлява участие в играта “туса има, тука няма”, но във формат “свобода или сигурност (ред)”.
Предпочитащите второто не получават накрая нищо.
Избралите първото пък ги бият през пръстите и ги поливат с лайна.
@Любо Николов: И не само това. На мен пък ми прави впечатление, че все по-често героят успява да направи “добро” чрез неспазване на закона и насилие, понякога безогледно и брутално. Че принципът “правилата са за лошите – ние сме добрите, на нас ни е позволено всичко” се застъпва все повече.
Може би ключът към проблема е в начина, по който възприемаме политиката – говорим за държава, институции, служби, тях, те. Увеличаваща се отчужденост и абстрактизиране, ако това всъщност е дума. Докато демокрацията, струва ми се, е точно обратното – директна и лична връзка на отделния гражданин с управлението, пък било то и посредством представители. Но представители, с които общуваш лично и активно.
Поне доколкото чета и гледам, едно време хората в Америка са имали сплотени местни общества и са отстоявали интересите си, докато в България след Освобождението, например, цялата работа с народните представители е била като насадена отгоре и май така си продължава по традиция. Линкът на ivo_isa показва, че изглежда в Америка съседската сплотеност се разпада, връзките между хората се разпадат и те все повече разчитат на външна сила като полицията да бъде арбитър в споровете им, всичко да бъде фиксирано в безбройни строги закони, вместо да се разберат човешки. Всъщност самата идея на съдебното жури от заседатели е била такава по начало, местни хора с морален авторитет да оправят бакиите на местното общество, вместо да се обръщат за помощ към чужда външна сила. Местните хора си избират шериф, те си избират съдии, прокурори, кмет, всичко. Инициативата е у тях. А при нас по традиция тези неща си идват някак отгоре.
Е, благодарение на чудото на информационната революция, донякъде, мобилността също, хората май стават все по-отчуждени един от друг, а може би и с течение на времето добрите стари практики са се поизносили и извратили отчасти. За добро или лошо властта там изглежда става все по-централизирана и абстрактна, а хората все по-самотни и зависими, оттам и това усещане за тоталитаризъм.
Но пък никой не знае как ще се променят нещата след време. Интересно как се поддържа един вид баланс – Китай и други страни стават по-богати и по-свободни, а Америка и Европа почват да изостават. Може би свободата е крайна величина – не може едновременно да имаш все повече социални облаги, да работиш все по-малко, да се забавляваш и да бъдеш обгрижван все повече и същевременно да бъдеш силен и с висок морал. Има някаква закономерност в това развитие на нещата. Ще поживеем и ще видим.
Нещата са набирали сила много време, но се счупиха през 2001 година.
За съжаление веднъж като се счупят, колкото повече се клатят толкова по-халтави стават. Докато се скъсат. А като се скъсат ще стане грозно, ама много грозно.
skoklyo е прав, особено в исторически аспект. Но нека не забравяме, че държавността се появява когато малките местни общества се обединят около общите си разбирания за справедливост и морални ценности. Записвайки ги върху хартия ги превръщат в закони, задължителни за всички. Децентрализацията, като процес може да доведе до неразрешими противоречия между отделните местни общества.
В Америка се стремят да криминализират почти всяка простъпка, защото са неспособни да се справят с упадъка на морала. А това е последствие от приравняването на личната изгода с личното щастие, от издигането ѝ до абсолютна цел в живота на всеки. Което води до стремеж към печалба на всяка цена, без оглед на средствата и последствията. Поставянето на етикет “загубеняк” на всеки, който не се вписва в този национален идеал.
Неприятното е, че ние ги следваме с големи крачки.
държавността е механизъм за поддържане на една група в привилегировано положение спрямо друга (обикновено по-многобройна).
Децентрализацията води до “неразрешими противоречия” само когато е половинчата – т.е. остават единни, централно приамени закони, валидни за всички.
И целта на тези закони ПАК е една: запазване на привилегиите и тяхното разширяване.
приказките, че държавата е “за да се грижи за гражданите”, са долна демагогия.
Но все още има шарани, които лапат тази стръв – от век на век…
Държавата трябва да се разбира като договор, не като субект. Така, че тя не се грижи за никого. Чрез нея обществото се грижи за своите членове.
Нямаше как да устоя да не коментирам и аз… следва доста дълъг коментар, за което предварително се извинявам на очите ви. Най-добре го прочетете на няколко парчета, за да не ви заболи главата от продължително взиране в екрана на компютъра ви…
@skoklyo (January 18th, 2011 at 12:13 am):
Съгласен съм с коментари ти, но само до частта “Лично аз просто не мога да усетя…”. Всъщност нещата са още по-чудовищни в действителност, по-страшни и от най-смелите ни мечти. И докато гледаме през океана пред n броя диоптър, всеки с малко по-изкривен спектър, трудно можем да оценим ситуацията.
Факт е, че дори 90% от живеещите в САЩ въобще не са наясно с цялата картина на тотално нарушаване на човешки и граждански права. Ако не бяха по-будните от останалите 10% да вдигат аларма по Интернет и от време на време като през капките по някой вестник (но НИКОГА по ТВ), даже и това нямаше да стигне до ушите на европейците.
На практика разделението на обществото в постмодерното съвремие е тотално и става все по-осезаемо (дори предвид увеличаването на населението, което според приблизителни прогнози на ООН, описани в новия брой на National Geographic, към края на 2011 г. ще е вече минало числото 7 млрд), като разширена метафора на социалната
стратификация по класи (измервани предимно по имуществено-финансови и по образователни показатели, като HDI, GINI и редица други). Ако не беше Интернет дори и това нямаше да знаем…. но и Интернет е меч с две остриета — “The internet may herald a deep change in democratic communication, but the internet is simultaneously the most effective tool for mass surveillance ever devised. ~http://crabgrass.riseuplabs.org/”.
Жалко, че, както казват някои по-умни български блогъри, в България като се родят гений стадото гледа да ги унищожи, и те или остават в БГ да преживят едва-едва като последни просяци, или емигрират в чужбина с илюзията, че парите там ще ги накарат да забравят за тоталната СВЕТОВНА деградация и прогнилост на човечеството като цяло, или остават в БГ и стават слуги на мафиотските господари,
или биват убити директно или косвено от колектива. Жалко, много жалко, че простите българи не схващат, че погубват единствените сред тях, които реално правят нещо в името на общото светло бъдеще. По-голям парадокс не съм чувал — мошеници, мастити тарикати и видими мафиоти и политикани да се осмеляват да се снимат пред портрети на Ботев, Вазов, Левски, Алекто Константинов и да ги цитират,
тези мръсници си позволяват прекалено много. И им се получава номера, щом стадото гледа само да шмекерува и да се сгушва и да слугинчини и да умилква около властта и големите пари, вместо публично да линчува всички български политици, чиновници, ДС-сари и поддържиници на статуквото от последните 66 (45 + 21) години, например чрез публично забиване на кол и гилотини, както при Френската революция.
Но не, ние не сме непримирими като гърците да стачкуваме до дупка и да преминем на безработна стачка и да замерваме с гранати и взривим сградите на всички държавни учреждения и именията и имотите на мафиотите (нищо, че 70% от тези имоти са ни известни на кои са и какво се върши в тях с парите на данъкоплатците).
Свобода без борба няма, за борбата са нужни както философи-мислители да опишат теоретично ситуацията и възможните бъдещи изходи от нея (мониторинг и прогнозиране), така и действия от страна на просветените маси. Само че се съмнявам някой да излезе и публично да избие група високопоставени марионетки-политици — робската прихика, описана от класиците на българската литература и байганьовщината
от сорта “преклонена главичка меч не я сече” от типа на “оцеляващия” е вече изтъркана…
В България обаче философите ги нямаше масово в началото на “Прехода” (който за мен никога не е започвал), или пък простият народ не ги слушаше… днес философски интелектуалците израстнаха много на брой, но част от тях си гледат интереса, келепира, “кьоравото” и си мълчат, вместо като нас да обсъждат реалните измерения на ставащото около нас в последните 21 години… на такива псевдоинтелектуалци
казвам “не заслужавате знанията си, говеда”, а на звероподобните маси и обида е прекалено слаба за критика….
Трябва да се подкрепяме (но и да спорим рационално), ние, миселщите академични и неакадемични философи и социокултурни критици — без такива хора и информационна информираност гражданско общество няма как да съществува…
@Любо Николов (January 18th, 2011 at 10:01 am):
Наистина си на прав път — промяната на ценностната система чрез масовата култура (особено в динамизираните западни общества) е удивително точен начин за разбиране на нагласите на тези, които правят масовата култура (развлекателната индустрия), както и за изводи за това що за тип поведенчедси модели се насаждат в популярното мислене на масите, че дори как се виждат и самите средни класи в собствените си очи…
@Шapкан January (18th, 2011 at 2:28 pm):
Абсолютно си прав за това, което си казал, с изключение на твърдението, че “истинска демокрация има само по избори”. Ако демокрацията е само едно формализирано институционализирано првеждане на избори, без всякакви вълнения и натиск от обикновените добросъвестни граждани върху самозабравилите се политици и олигарси, то ТОВА ВЪОБЩЕ НЕ Е ДЕМОКРАЦИЯ.
Самото понятие “демокрация” е силно противоречиво и разбирането му в днешния му вид се дели според мен на три коренно противоположни интерпретации на този термин:
1. историческото институционализирано разбиране за демокрация, от Античността на Древна Гърция (полисите-държави в Елада), през Новото/модерното време (Ренесанса, Просвещението), та чак до края на 20-ти век. Пак е силно политизирано и историците не се съгласяват на единно определение…
2. идеализираната представа за демокрацията в писанията на философи, учени (социолози, политолози и т.н.) и политици през цялата история.
3. Реалната “демокрация”, упражнявана от правителствата през историята…
Изглежда ние, българите, нещо се поувлякохме и прегърнахме напълно невежо пропагандираната от Запада популисткатпсевдоидеализирана представа за демокрацията, която и там я няма в такъв чист вид. Началото на “Българския преход” силно ми прилича на “пиянството на един народ”, но със силно наивен и непрактичен характер… а докато народните маси се опомниха
за реалността, свръхпрагматичните ни политикани завзеха властта, приватизираха повечето от печелившите държавни предприятия (които отидоха по пряк и косвен път я в собствени им джобове, я в тези на западните им господари, или на чужденци) и направиха от бившата соцдържава България постсоц марионетъчна държава… неслучайно има израз “Другите държави си имат мафия, а в България мафията си има държава”.
А тарикати с авторитарно-тоталитарни убеждения и обслужващи чужди интереси като Б5/Б6 (Бай `Баш (“Болгар”) Бат Б. Б) насаждат у нас новите прототалитарни тенденции от Запад, без да си дават и капка сметка що за чудовищно престъпление вършат в действителност (и да си дават, не им пука, нали се мислят за над закона, щом са “избрани от народа” — за справка: всички свръхскандални изказвания на мутрата).
@Григор (January 18th, 2011 at 3:49 pm):
Нямаш представа колко си прав. Най-популярните в момента комиксови героии в САЩ са Batman и подобни, които от една страна грубо нарушават закона, но от друга се изявяват като “лоши с лошите, гасят огъня с бензин, на лошите с лошо” и изпълняват справедливост извън закона, поради несправедливостта на самите закони.
Всичко това е закономерно и причинно-следствените връзки са повече от очевадни за за по-досетливите, по-съобразителните и по-отворените към световната философска културно-мисловна съкровищница европейци, пък и по-интелигентните американци…
Като се замислиш, всеки човек с повече съвест и по-малко гаднярщина в себе си, било то и обикновен и необразован човек, лесно се досеща за тези неща… както каза един публицист от в. “Марица” в един брой от последините месеци: “Който казва, че няма конспирация, когато в момента из целия свят се вихри Самата КОНСПИРАЦИЯ, е или тотално заблудна робска овчица, или поддържник и участник в конспирационните схеми”.
А тарикати като Б5 не са чак толкова прости, че да са овчици, тъй че си правете изводите в коя категория попадат (тази на слугите на чуждестранни интереси, конспиративни кръгове, мафиотски кланове и популистки дезинформационни общества, разбира се)…
@skoklyo (January 18th, 2011 at 6:32 pm):
Много си прав в изводите си, с изключение на мнението за това, че “количеството работа е пропорционално на желанието за свобода”. То и Сталин и други подобни с много извършена “работа” (макар и не собственоръчно) са свършили много “неща”, ама ГУЛАГ да ти прилича на венец на свободата?!? А The Great Red Internet Firewall of China да ти прилича на добронамерена дейност?!?
От това, което чета в Уикипедия относно нарушаването на човешките и гражданските права в Китай излиза, че там за ВСЕКИ има ХИПЕРПОДРОБНО ДОСИЕ, като нашите по соцвреме, че и китайските са далеч по-напреднали в тоталитарно отношение — там правителството се ползва с една от най-новите научнотехническа технологии и техники поради шпионски кражби на западни технологии и
outsourcing-а на на производството на всякакви продукти от САЩ и Запада като цяло към Китай, Индия и другите развиващи се страни…
Свободата като цяло винаги е нещо ограничено и почти химерно — именно поради осъзнаването на това развитите общества загърбиха, подобно на фундаменталистките такива, всякакви задръжки и морални ценности… не е ли вярно, че именно в името на Свободата (както е разбирана поединично от всеки индивид и държава) се стигна до ПСВ и ВСВ, до Хирошима и Нагасаки?!?
Също така е илюзия и заблуда, че с икономическия и научно-техническия прогрес задължително идва и повече свобода — напротив, това също е меч с две остриета — огромният напредък на науката и технологиите през 20-ти век спомогна много за съществуването на двете световни войни (ПСВ/WW1 и ВСВ/WW3)
Често си припомням следните цитати, който съм срещнал някъде из Интернет (не си спомням откъде, може дори да съм съединил няколко цитата, за да съградя първия, за да го запомня по-добре; цитирам всички по памет):
“The dreams of a few ultimately become the nightmares of many. If power always corrups the individual, then absolute power corrupts absolutely…”
“War is Peace; Freedom is Slavery; Ignorance is Strength.” “Who controls the past controls the future; who controls the present controls the past”. ~слогани/мотота на “Партията” ~ дистопичната научно-фантастична книга тип спекулативна художествена литература (фантастика) на Джордж Оруел…
Вижте също: Wikipedia — Debt slavery и Wikipedia — Wage slavery.
@Иван (January 18th, 2011 at 7:40 pm):
Напълно си прав. Ако не паднем през 2012, сами ще направим така да паднем рано или късно.
@ivo_isa (January 19th, 2011 at 11:25 am):
Нямаш представа колко си прав. Шапка ти свалям, че толкова добре си се изразил в коментара си.
Цитат от Уикипедия:
“At the end of the 20th century, wealth was concentrated among the G8 and Western industrialized nations, along with several Asian and OPEC nations. An Energy Information Administration report stated that OPEC member nations were projected to earn $1.251 trillion in 2008 from their oil exports, due to the record crude prices.
A study by the World Institute for Development Economics Research at United Nations University reports that the richest 1% of adults alone owned 40% of global assets in the year 2000, and that the richest 10% of adults accounted for 85% of the world total. The bottom half of the world adult population owned 1% of global wealth. Moreover, another study found that the richest 2% own more than half of global household assets.”
(Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Distribution_of_wealth#21st_century.)
За какво да говорим?!? Както личи от статията в theglobeandmail.com — “The rich really do own the world” (казано още на 5 декември 2006 г.). Сега, през 2011 г. нещата просто изкристализират по-ясно… социалната стратификация по класи и по богатство е все по-голяма. Даже смятам за конспирация и прекомерното увеличаване на таксите за висше образование на Запад (а и у нас) като директен механизъм
за намаляване достъпа до образование и знание и за увеличаване на и без това бездънната пропаст между бедни (свръхбедни) и богати (свръхбогати). Средната класа и на Запад я унищожават систематично. Четох в Интернет, че дори в САЩ се увеличил значително броят на смесените семейства с по няколко поколения + несемейни роднини, живеещи под един покрив, поради увеличените цени на
елементарните продукти, т.е. прословутите “продукти/стоки от първа необходимост”…
Закономерно, сравнително забогатяващите G20 ще играят все по-голяма роля в световната политика. Краят на униполярността на световните сили и превъзходството на САЩ умря с края на 20-ти век и началото на 21-ви век. G8 стават все по-зависими от G20, покрай това и политиките на тези държави ще стават все по-близки по отношение на финансово-стопански интереси…
Геополитиката не прощава, предстои и космополитиката да разцъфти през следващите векове (ако не се самоунищожим или бъдем унищожени дотогава)
Други интересни четива (четете всичко с “зрънце сол” (с критическа нагласа), както казват на Запад):
http://en.wikipedia.org/wiki/Wealth_condensation
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_income_equality
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/34/Gini_Coefficient_World_CIA_Report_2009.png — забелязвате ли нещо интересно по отношение на Gini коефициента на САЩ и Китай? Именно, и двете са полутоталитарни плутокрации и Русия ги догонва. Единствено част от страните ЕС са малко по-добре, но откакто Европа тръгна да се американизира, ни чакат лоши времена. САЩ беше център на
демокрацията само за господарите там, за останалата част от света е просто пратителствен терорист №1 (други го догонват).
Още нещо важно:
http://en.wikipedia.org/wiki/File:Worldwealthdistribution2000PPP.gif.
От графиката следва изводът, че въпреки големите постижения на Западната цивилизация (култура, общество, технонаука, философия и т.н.), биологията пак победи над разума — броят на населението явно в исторически план върви към правопропорциалност с количеството блага (богатства). От диаграмата следва, че Азия е изпреварила всички други контитенти по цялостно богатство ОЩЕ през 2000-та година!
Европа е на трето място. За съжаление, изглежда ЕС се поддава на проамерикански тоталитарни и недемократични закони, методи, практики в последните години… ерозията на демокразията в идеализирания ѝ вид е тотална и непоправима… а може би “демокрацията” е била просто сън, просто брътвеж на невежи мисли?!?
@Шapкан (January 19th, 2011 at 8:56 pm):
Добре казано. На английски има следният израз: “The Illusion of Good Government” (Заблудата за добро правителство).
П.П. Тъй като се падам леко неакадемичен философ, ще споделя и още едно лично наблюдение.
Всичко случващо се в човешкото общество в последните 2 века (в зависимост от малкия отрязък от нея, който познавам от исторически книги, от Интернет, а и от скромните си лични преживявания) все повече ме навява на мисълта, че самата човешка природа става все зла и необуздана. В преследването на абсолютна свобода от страна на Аз-а (напр. чрез кукловодската структура “правителство” и “обществени групи”)
Още по-жалко е, че под 1% от това, за което си говорим, дори е споменавано по родните масмедии… което говори изключително много за това дали замисълът им е доста по-различен от това да “информират обществото”… социалното инженерство, социалният конструктивизъм и
П.П.П. Покрай публиказията на Григор относно политическата коректност изглежда статията за политическа коректност в Уикипедия е достигнала застрашителни нива на свръхненеутралност. 😀 Явно Уикипедия е бойно поле за редица групи по интереси, неслучайно съм чел да се шегуват, че 25% от англоезичната Уикипедия е писана от ЦРУ и други заинтересовани правителствени органи от целия свят… 😐 Перфектната
обективност е трудна, ако не невъзможна за постигане… с увеличаването на свободата се увеличава и силата/мощта и съответно се динамизира още повече борбата за оцеляване и надмощие в един биологичен вид (особено човешкия поради сложните си социални особености и социокултурната си еволюция)… това представлява на прост език
Жалко, че прогресът винаги върви ръка за ръка с неговата злоупотреба, развращаване, оскверняване и поквара.
Явно проблемът е не че “парите са коренът на всяко зло” (както казва популярната поговорка), а по-скоро, че самата човешка природа (във чисто физичеко-биологичен, но и във социално-философски план) е коренът на всяко зло. В този смисъл философията на Фридрих Ницше е добро четиво… днешното общество е “общество отвъд доброто и злото” и това ще става ясно все повече и с все по-непредсказуеми последствия…
Не е ли ирония, че леката форма на мизантропия (антихуманизъм като философска школа, както и трансхуманизъм) вече е по-човечна от днешния “хуманизъм” (който аз наричав псевдохуманизъм)?
От всичко това смятам, че философията, която в крайна сметка ще победи всички останали, е хостхуманизмът (posthumanism). Както Ницше обяви смъртта на бог през 19-ти век, а антихуманистичните мислители и социокултурни критици обявиха смъртта на Човека в традиоционния му смисъл през 20-ти век, така и аз обявявам смъртта на националните държави, на държавата като структура и на човешкото общество като добронамерена групировка…
изглежда в Съвремието всеки е срещу всеки, като в естествено състояние на битка за оцеляване… хуманистите сигурно са умряли повторно в гробовете си, съзирайки ставащато днес… а ставащото изглежда нарочни пи**е върху добрите намерения на миналите поколения… и го обвива в пагубно и опасно забвение и прокарва масово невежество…
Обявявам началото на Третата световна война — тази между трансхуманистите за това кой ще бъде последният оцелял — кой ще стане Постчовекът (The Posthuman)! По-прогресивните от конспиративните теории отдавна съзряха този процес…
Смятам, че тя тайно е започнала отдавна, сега просто ескалира към по-действена външна проява…
Настъпи краят на свободата за обикновените хора…
… Поне така мисля аз…
Поздрави,
sahwar (Sah War).
(Предварително се извинявам за допуснатите правописни грешки в горния си коментар.)
Като се замисля, утре ще взема да копират и редактирам дългия си коментар и ще го публикувам в блога си.
Григоре, ако желаеш, копирай поправената откъм правописни грешки и леко допълнена версия на мястото на горния коментар, когато я пусна…
Ха със здраве…
трябва?
(да се разбира държавата като договор)
кога държавните институции са спазвали този договор?
не го спазват, не защото не искат – те НЕ МОГАТ. Също както един танк не може да оре като трактор, а дори да опита – ще бастиса нивата.
@Sah War
“невежо” пропагандираната има нужния ефект – народът се връзва.
Истинската цел на режима, наричащ себе си демократичен, не се афишира.
Защото целта на държавата (не като утопичен договор, а като реални институции, реални чиновници, политици, служители, свързаните с тях роднини, приятели, бизнес-партньори – сред последните и бизнесмени от мафията (тя си е бизнес, разбира се)) е само в едно – да легитимира себе си, за да не хаби енергия за повече репресии, отколкото е нужно. И след като е постигнала такова легитимиране – да брани привилегиите на своя личен състав (чиновниците) и да дава максимум възможни предимства на своите клиенти (не гражданите ИЗОБЩО, а гражданите с едра частна собственост, с финанси, т.е. с капитал).
Останалите са залъгвани напълно съзнателно.
@Шаркан (January 20th, 2011 at 4:44 pm):
Именно. Долу държавността!
* * *
Както вече споменах по-нагоре — настъпи вероятно последният етап от деградацията на човека и човечеството е обречено. Нищо не може да спаси злото.
А ако питаш мен — аз дори съм измислил един нов тип
Колкото до “народа” — такова нещо не съществува в съвременността. Даже по история ни учат, че това е “неправилно понятие”. За българската история било по-правилно да казваме (от историографска гледна точка):
1. етноси — траки, славяни, древни българи и т.н. (през Античността);
2. българска народност (през Средновековието);
3. българска нация (от Възраждането насетне).
Сега сме по-скоро на равнището на псевдонация, българският елемент от нея е псевдоетнос… турци, цигани и чужденци изкупиха “България”…
Националният нихилизъм си е историческо подкрепен и дори дирижиран от “благонамерения Запад”. Нито Русия, нито която и да е друга държава по света не се интересува от България, освен поради собствения си интерес към останалото у нас, което още не е заграбено и унищожено… Реалполитиката се развива като идея в Германия, но и Германия е на подобен хал и демографската ситуация там хич не е приятна (нашествието на турци там е съизмеримо с българското, че и още по-силно застъпено — цитат от Уикипедия: “[Германия е] третата страна в света по брой на чуждите имигранти”)… но Германия ще има да тлее няколко века поне, поради няколко фактора:
1. по-голям брой на населението (около 82,3 млн. души);
2. по-развито гражданско общество;
3. по-силно стопанство/икономика (и в трите сектора);
4. по-богато и развито културно-историческо и философско-идеологическо наследство, традиции и напредък;
5. по-добри взаимоотношения със своите съседи и по-разумно правителство (макар че и то не му пука кой знае колко за гражданите);
6. други…
Та така…
Към предишното: [… аз дори съм измислил един нов тип] теория за морала, наречена Обратна теория на морала, Inverse/Reverse Theory of Morality.
В нея доброто е най-висшия вид зло, а злото — най-развития вид добро. >:) Доста пасва на постмодерния макроклимат, ако питаш мен…
(Бележка към себе си: престани да публикуваш коментари преди да си ги проверил 2 пъти за грешки или недовършени мисли…)
@ Sah War
е, аз не мисля, че наближава края на човечеството.
Но определено наближава края на този тип цивилизация.
народът… просто обобщение, за да не пиша “населението, живущо на определена територия”.
обаче понятието (и явлението) “нация” – това си е плод на държавността, и то на типа държавност, появил се в резултат на Великата френска революция (парадигмата “нация-държава”). Като този тип има две версии: либерално-буржоазната и държавно-социалистическата.
И двете се провалят, възможностите им са изчерпани. На всичко отгоре още от самото си начало моделите влизат в противоречие със собствените си лозунги (които в една съвременна Франция са лепнати навсякъде, сякаш подигравка): “Свобода, равенство, братство”.
(подигравката е там, че същата Франция беше предложила полицейска помощ за овладяване на вълненията в Тунис – и предложи тази помощ на диктатора, който избяга)