Преди няколко дни излезе поредната стабилна версия на Debian GNU/Linux – 6.0, “Squeeze”. Следя привършването й от доста време. Дойде ред на оценката.
Debian е известен в Линукс света с много неща. Ще спомена накратко най-важните.
Изключителна стабилност: Повечето Линукс дистрибуции се отличават с надеждност, издръжливост, липса на вируси и т.н. Дебиан обаче се откроява дори на този фон. Надеждността му е изключителна: той работи.
Поостарели версии на софтуера: Уви, надеждността се постига чрез продължително тестване и чистене на бъгове. И след излизането си Дебиан често има ъпдейтове, но нищо от калибъра на Windows Service Pack. Отскоро обаче съществува Debian Backports – хранилище за най-нови версии софтуер, компилирани за текущата версия на дистрибуцията. Иначе казано, дори със старичка версия на Дебиан пак можете да имате най-новите програми.
(Има и друга причина за това. Човек рядко има нужда от швейцарско ножче с 200 остриета – в 99% от случаите му трябва най-обикновен нож, който реже добре; не най-доброто възможно, а достатъчно доброто. Дебиан е достатъчно добър за сървъри вече повече от 10 години. Тази му версия обаче вече е достатъчно добра и за работни компютри. Напълно е годна за почти всякаква работа, ако тя не включва изрично специализирани за работа с Windows или MS Office продукти.)
Изключително богат: Да работиш на Дебиан създава усещане, сравнимо с това да командваш атомен самолетоносач. На практика не съществува софтуер за Линукс, който да не е стандартна част от Дебиан. Squeeze съдържа около 30 000 пакета, и пълният му обем е към 10 компресирани DVD-та (а свободният софтуер е много по-компактен от несвободния). Дори най-мощните колекции комерсиален софтуер, струващи много хиляди, са направо мизерни пред него.
Труден за инсталиране: Преди 10 години наистина не беше от най-лесните. Днес обаче трудността му на инсталиране е пълен мит. Почти всеки ден инсталирам компютри: Дебиан се инсталира по-лесно от Windows XP. (Като минимум, с инсталирането на Дебиан имате готов компютър. С инсталирането на Windows имате компютър, на който тепърва трябва да слагате и драйвери, антивирус, антибот, офис пакет, браузери, торент клиент, специализиран софтуер…)
Поддържа много архитектури: Машината ви трябва да е изключително екзотична, за да не тръгне върху нея Дебиан. 32/64-битови PC-та, Sun Sparc, DEC Alpha, HP Server, Itanium, ARM-базирани машини (напр. повечето смартфони) – Дебиан върви върху тях. Иначе казано, уменията и навиците ви в него ви правят способни да обяздите почти всякакъв реално срещащ се хардуер.
Squeeze ме зарадва и с някои нови неща. Ето ги:
Напълно свободно ядро: Социалният договор на Дебиан гласи, че той е свободен софтуер. Доскоро в ядрото му се допускаха драйвери, които не са напълно свободни. Сега обаче те са изместени в non-free секцията. Въпреки воя, че това ще осакати горките потребители и ще ги изгони от Линукс, аз до момента буквално не съм успял да видя лично хардуер, за който Дебиан да няма свободен драйвер, но да има несвободен. (Но десетки пъти съм виждал хардуери, за които свободните драйвери работят по-добре от несвободните.) Все още свободните драйвери за повечето NVidia и някои ATI видеоплатки не поддържат 3D ускорение, и игрите не вървят върху тях добре – но към момента кусурът е този.
kFreeBSD вариантите: Често казват: “Дебиан не е Линукс – Дебиан е Дебиан.” Досега всички варианти на Дебиан са били базирани на Линукс ядро. В Squeeze обаче вече има две архитектури, които са базирани на FreeBSD ядро. Иначе казано, Дебиан вече е в състояние да се справи дори в ситуация Линукс ядрото да бъде забранено по някаква причина. 🙂
… Работя на Дебиан от години. Щастлив съм от това, и съм способен да пиша още и още похвали за него. (Колко други операционни системи се радват на такава любов от потребителите си?) Но истината е, че най-добрата похвала за него е неговата работа. Съветвам всеки желаещ да го изпробва. Може и да не му хареса. Но ако му хареса, ще е щастлив с него.
Статята е добра.Досега не съм работил с линукс като основна система.Бях хвърлил око на Ubuntu но ще тествам и Debian Све пак Ubuntu е производна на Debian.Ще тествам на виртуална машина.
Хубава статия. Понеже си имам инсталирано Убунту, ми е интересно дали Дебиан-а има нещо подобно на WUBI, което инсталира Убунту-то?
За витруалните машини знам, но нещо не ме кефи идеята да си пускам ОС под ОС. Та ако мога да си направя инсталация на Дебиан на дяла с Уин с удоволствие ще го пробвам, а защо не да мигрирам изцяло някой ден, както ми се иска.
п.п. има ли проблем с уиндоуските формати (видео, аудио, док, графики) под Дебиан и има ли редактори за тях ?
CHILIEV, да кажа аз, въпреки че не работя с Дебиян. Няма проблеми с тия формати, за които пишеш. Опън офис се справя с нещата на майкрософтския офис, нищо, че е леко може би по-бавен, да речем при стартиране. За аудио има толкова много инструменти… Щерка ми работи с Дебиян. Наскоро ми потрябва да направя от емпетройки аудиодиск, но в Уйндоус нямах подръка програма за това нещо. Щерка ми поогледа Дебияна и пусна нещо – готово, направи аудиодиска. Питам я каква е тая програма, а тя ми казва, че не знае, имало много там… Само напоследък каза, че някои сайтове и ревяли, че флаш плейърът й е стар, но тя не може да го обнови, щото си забрави администраторската парола. 🙂 Други съществени проблеми няма. Няма антивируси, няма вируси, нищо няма. Малко Файърфокс нещо взел да се мотка, ама там браузъри много. Е, поне достатъчно, включително и гугълския, кром ли беше… Обаче няма Интернет експлорер. 🙂
@arkaimcho: За мен Дебиан е по-читав от Убунту (най-вече защото съм му по свикнал 🙂 ). Разликата е твърде минимална, реално. Основно е в графичните среди. Ако предпочиташ GNOME, Убунту си заслужава – от всички дистрота неговото GNOME е може би най-добре пипнатото. (Дебиан не е много по-назад.) Ако обаче предпочиташ KDE, съветът ми е да минеш директно на Дебиан – Kubuntu е определено най-скапаното KDE, на което съм попадал (пак лично мнение).
@CHILEV: Мисля, че засега Дебиан не може да се инсталира на FAT или NTFS дял. Иска свое дялче (10 гига са му напълно достатъчни, дори ако сложиш 2-3 от тях за суап файл).
За уиндоуските формати:
– MS Office: Стандартните (.doc, .xls…) се четат и пишат от OpenOffice.org и LibreOffice безпроблемно. За .docx и .xlsx все още срещам проблемчета, но предполагам, че бързо ще бъдат изчистени.
– Графики: За повечето нужди GIMP е напълно адекватен. Допълват се добре с Krita и OpenOffice.org/LibreOffice Draw. С векторна графика се справя чудесно Inkscape. Има и купища по-дребни редакторчета.
– Аудио и видео: не съм се занимавал с редактиране, но сто на сто има някакви редактори. (Добави си в списъка на хранилищата това на Дебиан Мултимедия (www.debian-multimedia.org) – там е кеф ти ffmpeg, кеф ти libdvdcss, кеф ти всякакви кодеци.) Само за проиграване – за музика Amarok е разкошен. Видео освен музиката въртят добре и Kaffeine, Xine, DragonPlayer, VLC, MPlayer…
А, за графики, има Gimp. Даже някои работят с Gimp и в Уйндоус. Всяка ОС може да те изнерви, дори и Дебиян запецва понякога, графичната среда ли, какво ли, но понякога се налага рестарт. Но само заради вирусите и платения софтуер си струва според мен човек да предпочете Линукс. По мои наблюдения, хората, които искат да работят, да си нямат неприятности, от Линукс предпочитат точно Дебиян. А, да кажа, че с Линукс може да се ползва и Фейсбук, игрите там също. 🙂
Малко тъпанарско стана, зор да напиша нещо, ама когато го писах, това на Григор не се виждаше още. Ще прощавате.
на убунту предимството за начинаещите е, че “лови” автоматично всичкия хардуер, който му се закачи. При дебиан чат-пат се налага намеса от инсталиращия.
ПП
и там графичните драйвери, понеже са от производителите (макар и не свободни) имат всички екстри и стават за игри.
От години ползвам Ubuntu на gnome и xfce, но наистина съм изкушен да пробвам Debian. Да живее свободния софтуер!
Мерси за отговорите 😉
Всъщност открих една джаджа “debian_windows_installer”, която според описанието трябва да върши същата работа. При мен нещо се чупи и не успява да намери от къде да бутне след рестарта, но не съм ровил защо се прецаква.
Ще ме извинявате ама по-дебилен графичен едитор от Гимп няма просто… наложи ми се да преработя 1 файлче в офиса и понеже на служебната си щайга не товаря нищо което го нямаме в офиса лицензирано или не е фрииуер, натоварих Гимп.
Трагедия… невероятна.
Направих файлчето де… но приличаше на минато през пералнята.
С фотошопа (вярно, че за толкова елементарни дейности е все едно да возиш бутилка водка с камион) го направих така, че трябваше на някои хора да им се каже, че е монтаж… а не е гавра с един софтуер.
Изходните файлове бяха еднакви, компресия не съм ползвал, филтри и ефекти също… елементарен монтаж.
Та повече за Гимп (поне под Уиндоус)… не мерси.
Ако и останалия софтуер е такава алтернатива, ясно защо е само за ентусиасти.
@Морфиус – в случая е явно въпрос на навик и познаване на програмата 🙂
ПП пък и явно си ползвал фотошопски файл, до колото разбирам. Нали не очакваш, след като е направен с фотошоп, с друга програма да се отвори и да е всичко едно към едно, като във фотошопа.
@Морфиус: Това първият ти опит с GIMP ли е? Ако да… 🙂
Морфиус, колко струва Фотошоп? 🙂
И аз от излизането на Squeeze като стабилен Дебиан, преминах на него. Дебиан ми е стара любов, макар до скоро да го замествах със сестричката и Кубунту. Без проблем си разпозна всичките железа дето са в кутията, даже звуковата карта ми показва като nVidia и работи прекрасно. Е да няма го пулсаудиото с което меко казано свикнах, но и ALSA добре се справя. Видеото в момента е със свободните драйвери и като пусна филм с по-висока резолюция, процесора удря 98% (процесора не е никак малък Athlon 64 X2 4800+), но иначе всичко е просто перфектно. Както се казва, любовта ръжда не хваща. Даже ми е малко гузно че повече от година изневярявах с Кубунту.
Подред 🙂
– Файла беше събран от 5 JPG … мисля този формат го четат всички едитори. И на Гимп и на Фотошоп тръгвам от тях, не от програмен формат.
– Операциите бяха еднакви.
– 4 или 5 пъти съм го пускал тоя Гимп, уж принципите са еднакви.
– Не знам колко струва, но работи. Гимп резултата е просто пародия… пък после що имало нелицензирана употреба, ами то просто няма алтернатива. Ако тръгна да си вадя парите с Фотошоп, ще си купя и ще ви кажа колко струва 8)
Та какво му е толкова специалното, че с еднакви операциии и принципи на работа, да се получава боклук накрая?
999$ струва тази програмка, има доста различия с GIMP. Аз например с фотошоп не мога да направя и едно елементарно изрязване. С GIMP съм се занимавал повече и за дребните неща се справям доста прилично. Даже някои хора си мислят че съм ползвал фотошоп. Всичко е до навик. А с двете програми се работи много различно. Менютата са различни, методите за работа също имат доста различия. Но определено в GIMP има потенциал да стане една добра алтернатива на фотошоп-а
@Морфиус: Напомняш ми стария виц:
– Киркоре, хайде да ходим на “Травиата”. Било велико.
– Ами, велико. Не може да се слуша.
– Че откъде знаеш, като не си ходил?
– Гарабед е ходил, и ми я изпя. Едвам изтърпях…
Принципите в карането на лека кола, трактор, самолет и кораб също са еднакви. Ще твърдиш ли насериозно, че шофьорската ти книжка те прави автоматично квалифициран пилот или капитан на кораб? (Или че капитанска правоспособност автоматично те прави добър шофьор?)
Странно. Бих очаквал от теб да се досещаш за подобни неща…
@Морфиус Абе стига с тоя фотошоп – нит’ си вадиш парите с него , нито приказката е за него .
@Григор Все още колкото и да е лесен инсталатора на Дебиан – не е чак юзер френдли .
Хаха – Морфей ме разсмя с бисерите си!!!
Първо със смешката за GIMP-a:
Ще спомена само 3 насоки, в които GIMP-a е на светлинни години пред Photoshop-a:
1. Елементарни операции – crop, разни selection-и, resize-ове и прочие. Като почти всеки БГ IT guy и аз съм започнал като Windows user. И аз първо Photoshop съм видял, а след това GIMP и въпреки това GIMP-ът ми се стори много по интуитивен за ползване отколкото чедото на Adobe.
2. Интеграция с shell-a и програмни API-та. Просто тук разликата между GIMP-a и Photoshop-a е между Земята и Луната. Adobe колкото и да се пънат модулната философия на писане на код на свободния софтуер не могат даже и да си помислят да я стигат.
3. Анимирани gif-ове. По начало Adobe-ското творение само е недодялано в правенето на такива и въпреки, че инсталацията му гони 1 Gb то се нуждае и от Adobe ImageReady. Същото GIMP-a (около 50 Mb инсталация) го прави в пъти по-добре.
И всичко това GIMP-ът го постига с десетки пъти по-малко системни ресурси.
Photoshop-ът е оправдан само ако си професионален графичен дизайнер. Даже и за уеб дизайнери GIMP-ът е повече от достоен заместник.
А за домашна употреба Photoshop-ът е просто смешен и откъм цена и откъм лекота на ползване.
Но Морфей най-вече ме разби с този цитат: “Ако и останалия софтуер е такава алтернатива, ясно защо е само за ентусиасти.”
Не знам дали наскоро си посещавал планетата Земя, обаче целият Интернет се гради и поддържа на 90% от свободен софтуер.
Почти всички рутъри, суичове, 3/4 от уеб сървърите, всяко твое търсене в Google, всеки твой клик във Facebook, mail сървърите, които ползваш като си проверяваш пощата, Android устройствата (вече Но 1 по продажби, дори и пред iOS), спецефектите във филмите, които гледаш, банковите ти транзакции в супермаркета – всичко това е в гигантска част базирано на Linux ядрото и други парчета свободен софтуер. Това е просто индустрия за МИЛИАРДИ долари годишно – много повече от оборота на Microsoft.
Морфей, не знам с какво се занимаваш, обаче определено не си нито програмист, нито уеб дизайнер, нито мрежов администратор, нито дори компютърен ентусиаст в свободното си време.
@Григор, колкото до Debian-a – моите уважения към една от най-фундаменталните дистрибуции, но OpenSuse ми е по-мил. Ползвал съм и Debian, RedHat, Ubuntu, Knoppix и Slackware. Gnome-ът на Ubuntu изглежда наистина прекрасно (може би най-красивият Linux, особено 10.04 и нагоре), но имам лични симпатии към RPM дистрибуциите и особено широките мрежови възможности и опциите за виртуализация, които предлага OpenSuse. Красотата на десктопа не ми е толкова от значение. А и наборът от драйвъри поддържан от Suse си е дооооста голям, защото Novell не е поддръжник на hardcore GNU философията (моите уважения и към нея). Само новите версии да излизаха по-начесто. 🙁
Като котка сте, по гръб не падате…
Чудно що с Опън Офис тогава мога да се оправя… по вашата логика трябва да не мога 🙂
Макар да съм Уиндоус сървър специалист, съм инсталирал и конфигурирал и Линукси (вкл. Дебиян) макар и отдавна.
Менютата не са толкова важни кое къде е… те и на М$ офис му смениха тотално менютата, ама пак се работи с него.
Важни са принципите на операциите, а точно там нещо му куца яко на Гимп.
@malin: Възможно е аз да съм нещо изкривен, но съвсем честно, струва ми се достатъчно юзер френдли, особено графичния. Текстовия изисква да знаеш какво е IP и netmask, но като цяло сложнотията е дотам.
@pthread: На времето бях забелязал нещо на пръв поглед странно. За някои хора GNOME е несравнимо по-сгоден и удобен от KDE. За други е обратното. Не се касае за предубеждение или навик – нерядко виждам хора, почнали с едната среда, и след това открили за себе си другата, много по-удобна (без да са недоволни от първата). И никога не съм могъл да предскажа със сигурност за кого коя от средите ще е по-удобна… Подозирам, че с Photoshop и GIMP има нещо подобно – единият е несравнимо по-удобен за някои хора, за други пък е другият. И въобще няма да се учудя и ако с OpenSuSE и Дебиан положението е подобно.
@Морфиус: Не съм специалист по графичен дизайн, но приятелката ми е. По нейно мнение, всяка от двете програми може по нещо, което другата не може. Photoshop е пред GIMP основно в Pantone поддръжката (тя е патентована, така че GIMP не може да я имплементира). Оттам нататък, просто логиката на двете програмки е леко различна, и за различни хора едната или другата е по-интуитивна.
Апропо, ти може и да можеш да се оправиш с ОпънОфис, ама примерно Ники Василев не можеееее! 🙂
@Григор, Ники Василев не иска, не че не може 🙂 Първата крачка към познанието е желание, а при него липсваше (и мисля все още липсва).
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Freedom Box
Аз минах на страната на използващите (и) GNU/Linux миналата година и бях изключително приятно изненадан от това, че почти 99% от нещата, които бих искал да направя, мога да ги направя или направо “от кутията” (OTB, out of the box) или само на няколко клика разстояние от мениджъра на пакети. А тези от вида .deb ми станаха любимци покрай това, че с Ubuntu започна посващаването ми в ползването на ГНУ/Линукс. Признавам, че съм Windows convert (т.е. от таза среда съм започнал с операционните системи), но след като пробвах повечето от по-популярните Линукс дистрибуции, мога спокойно да кажа, че митът за “неприветливостта на Линукс за noob-ове (новаци)” през последните години тотално отпадна и остана само като мит, а не като реалност. Свободните операционни система СА напълно функционални и в много отношение са по-напред от комерсиалните им затворени/собственически ОС-и.
Вярно, че повечето неща, за които програмистите използват Линукс, са ми трудни за ползване, но като за нуждите на крайния потребител всичко е повече от уютно и приветливо, пък и е-общността е насреща, ако имаш въпроси или търсиш решения на определени проблеми. Пък и това, че технологиите на Интернет са базирани на отворени стандарти и задвижвани основно от свободен софтуер и софтуер с отворен код, дава ясни индикации, че най-добре Интернет ще се ползва именно на програми с/под подобни свободни лицензи (т.е. отворени стандарти, свободен софтуер и софтуер с отворен код). Интернет е за споделяне, ако ще крием опита си, просто не пишем в Интернет. Факт, от който няма отърваване. 😀 Жалко само, че винаги остава сянката на несъвършената човешка природа, която дори със свободен софтуер ще намери начин да върши зло и то преднамерено, умишлено и целенасочено. Е, поне това с какви инструменти най-вечи си служи, ще е известно на по-просветените (т.е. програмистите основно), което си е пак някаква защита.
Скритият минус на Интернет и преди съм цитирал, но нека все пак пак да го направя:
“The internet may herald a deep change in democratic communication, but the Internet is simultaneously the most effective tool for mass surveillance ever devised. ~http://crabgrass.riseuplabs.org/”.
Накратко, дори и многото добро в по-големи количества (и по-усложнено) и повечето свобода могат да се (а и на практика се) използват и за недотам добронамерени цели. Нали именно от чичото на Питър Паркър (супергероят Спайдърмен/Spiderman от комиксите на Marvel) знаем приказката: “С великата сила идва и велика отговорност”. В липсата на последното се крият голяма част от опаснотите и неизвестните за бъдещето.
Дистопия (ужасна антиутопия) може да се гради и на FLOSS основа с други думи. 😉 “Често най-прекият път за осъществяване на добрите намерения, опира до минаване през ада”. 😉 Историята познава немалко такива случаи. Дано разумът, отговорността, свободомислието, доброто и по-критическото осмисляне на реалността надделеят. Иначе 2012 може и да не я пропуснем, макар и с по-късна дата.
Именно човешкото общество и природа като цяло в постмодерната ехоха са болни в социокултурен, философски и психологически смисъл, и това се отразява и на биологията ни и на бъдещето ни (в буквален смисъл и в смисъл на това на бъдещите поколения и дали те въобще ще ги има; за Европа и развития свят (развитите държави) това е сериозен демографски проблем).
И е наистина вярно, че с FLOSS по света се печели, и то не малко. Ако исполинските напъни на FLOSS общността продължат по същия си ескалиращ принцип, няма да се учудя, ако дори Microsoft и Apple някой ден не им се наложи да минат поне към стана на софтуера с отворен код (свободният софтуер по дефиницията на FSF и Ричард М. Столман едва ли някога ще прегърнат, за подобен тип мислене се иска принципност и софтуерен анархизъм от висша категория, който липсва при софтуерните гиганти). Ще е голям кеф Windows да се отвори и по-новите игри, предназначени само за Win да станат с известни усилия и притежание на ГНУ/Линуксджийте като възможности. Дори от Valve потвърдиха, че планират де пуснат Steam платформата си (която като цяло е за евтино онлайн пазаруване на видео игри, in-game общуване и списъци с потребителски постижения/резултати) и за Линукс. 😉 Полето на многоплатформените game engine-и за създаване на компютърни и видео игри също набъбна силно в последните години и това означава само едно: по-светло бъдеще и за гейминга върху Линукс платформата. Остава само и nVidia и останалите производители на графични карти (GPU-та) и драйвери за тях, най-после да отключат и тези свой драйвери, и гейминга под отворени операционни системи ще стане с една идея по-богат. За момента това е вероятно единствения сектор, в който ГНУ/Линукс и *BSD-тата трудно се справят.
Както и Григор спомена в статията, минусите на свободните ОС-и за момента са основно само следните 6:
1. “[…] годни за почти всякаква работа, ако тя не включва изрично специализирани за работа с Windows или MS Office продукти.”, т.е. на някои им липсват любимите им програми, които работят само под други ОС-и…
2. (следва от 1.) Повечето AAA гейм заглавия (видео игри) излизащи днес са комерсиални и работят основно (и само в повечето случаи) на Windows (WinXP, Vista & Win7). Затова и повечето геймъри (на нови игри) са потребители на Windows.
3. Все още ниско проникване на FLOSS в някои държави и социални групи (заради заробването “по презумпция” с тъмната софтуерна страна на Windows и темподобни).
4. Платеното лобиране и хиперскъпите реклами за собственическия фирмен софтуер със затворен код (чийто комерсиален характер е чисто обирдийски и хипералчен откъм цени; справка — цените на комерсиалните софтуерни пакети на Adobe, цените на M$ Windows и т.н.), с които се издържа и самоподкрепя тъмната страна.
5. Ниското наличие на запознаване със свободния софтуер и софтуера с отворен код в образователната сфера (основно училищната, в университетите ситуацията е по-добра) и правителствената/държавната администрация и управление (отнасящо се за повечето по-тъпи откъм държавнически и бедни откъм наличие на повече по-качествен човешки капацитет държави; по-умните като Индия, Русия и Китай в последните години минаха почти на 100% на свободен софтуер на държавно ниво (като политика и в образователната сфера също), най-вече, защото им е по-изгодно от това да хвърлят милиарди за комерсиални продукти със съмнително откъм код съдържание, които и без това става анахронични след няколко години).
7. Често немалка част от програмистите, които най-вече движат техническия прогрес на FLOSS и FLOSS общността, са антисоциални типове и трудно работят в екип и трудно си намират и работа и препитание (финансово), пък и често и умират млади заради залепеността си към компютрите и физическа немощ, породена от мускулна дистрофия, ниска физическа активност и нездравословен начин на живот. Фактор е и нечовешкия, отчуждаващ и често зомбиращ характер на прекалено честата и времеотнемаща работа с компютри и технологии и липсата на социален живот.
8. Hardware lockdown (хардуерното заключване и собственическите/затворени и неналични публично спецификации на хардуер частите) от страна на големите OEM-и (official electronic manifacturers, т.е. официалните производители на електроника / електротехнически хардуер), а оттам и на драйверно заключване.
Проблеми 1, 3, 5, 7 и 8 са най-трудни за решаване и в тази насока трябва да се работи най-много.
Като знам какво хиперлобиране пада от Microsoft Bulgaria нашите политици да ползват техните продукти и само за техните продукти да се пишат учебници по ИТ и информатика (факт!), направо побеснявам.
Но пък плюсовете си заслужават — “[…] достатъчно добра и за работни компютри […]”, доволно стабилни и (от последните 5–6 години май) привлекателност и леснота за ползване и от неспециалисти (т.е. масовия краен потребител).
Иначе Debian 6 изглежда наистина добре (най-вече заради изцяло “освободеното” ядро си заслужава да се тества, за да се види как е без някои собственически драйвери), ще се тества най-малкото.
Иначе на мен лично ми харесва много Linux Mint — прозводна на Ubuntu дистрибуция (Ubuntu от своя страна, както споменахте/знаете, е базирана пък на Debian). Linux Mint 10 Julia (GNOME) е просто перфектна за нуждите ми дистрибуция, а наскоро дори пуснаха и базирана на Debian поддистрибуция на Mint. Ако се интересувате, вижте http://linuxmint.com/.
А както вероятно знаете, GNU/Linux и *BSD дистрибуции има за почти всеки вкус — http://distrowatch.com/ — пък и набират голяма инерция (в положителен смисъл) и на мобилния пазар (наред с Android, който пък е базиран на модифицирано Linux ядро), тъй че бъдещето на софтуера вероятно ще стама все по-свободно. 🙂
П.П. Малко сгряващи душата фактически данни (на английски; взети са от от статията за Android в англоезичната Уикипедия):
“Canalys reported that in Q4 2010 the Android O.S. was the world’s best-selling smartphone platform (and it’s FLOSS!), dethroning Nokia’s Symbian from the 10-year top position.[9][10] According to Gartner Symbian is still slightly ahead on sales if some legacy non-Nokia Symbian smartphones are included in the Q4 2010 figures.[11]
Android has a large community of developers writing application programs (“apps”) that extend the functionality of the devices. There are currently over 200,000 apps available for Android.”
(Моля за извинение за допуснати правописни грешки, написах коментара, въпреки че съм доста уморен.)
Sah не мога да се съглася с някой тези- разработчиците били антисоциални и умирали млади от физическа слабост. Излиза сякаш СС е някаква проклетия и проказа. И не е вярно. Почти всякакви форми на социална дейност в мрежата са създадени от и за разработчиците на СС. Защо са съдадени пощите, защо новинарските групи, защо форумите, защо торентите? И от кого? Списъка е безкраен. По-“социални” от СС активистите няма. Умирали млади и слаби- аз съм 115 килограма, 186 висок и мога да нацепя днес 10 кубика дърва без проблем, както и да прекопая няколко декъра, да кача Мусала или Ботев без да се уморя кой знае колко. Всяко от тези правя от време на време. Всъщност не познавам нито един “слаб физически” активист.
Второто, с което не мога да се съглася е отвореният Андроид. Отворен друг път. Не случайно има лафа, че това била най-затворената “отворена” система. В някой отношения бие дори иОС. Била основана на ядрото Линукс. И какво от това? Имаш ли достъп до това ядро като програмист или потребител? Знаеш ли, какви точно водачи има закачени? Можеш ли да промениш нещо в тая схема?
Андроид е всичко друго, но не и отворен в какъвто и да е смисъл.
А да не сме създали лицевата книга и не я ползваме- това не ни прави асоциални.
@go_fire: Андроид реално е затворен, но от него има и сериозна полза. Драйверите за Андроид са по същество драйвери за Линукс (понякога с дребни разлики, но все пак). Кодът на ядрото (GPL) задължава сорса на тези драйвери да е свободен. А Гугъл е голяма горила, и има много средства да извива ръцете на хардуерните производители да не слушат Майкрософт и да не си крият кода на драйверите, за да пречат на другите ОС. Така че определено е по-добре от iOS. 🙂
(Между другото, това е чудесна демонстрация в споровете между GPL и BSD. А именно: кое място е по-свободно – там, където свободата да отнемаш свободата на другите е разрешена, или там, където е забранена.
@go_fire:
За Android съм съгласен (да кажем, че в тази сфера не съм много наясно с нещата, тъй че се извинявам за грешката), но както каза Г., полза за FLOSS пак има, въпреки че не е толкова значителна, колкото ако Android бе изцяло FLOSS (както ни се иска). MeeGo може би е бъдеща алтернатива за мобилния фронт, макар че и то не ми е лично по вкуса (прекалено опростено до затъпяване, ако питате мен).
А колкото до несъгласието ти по отношение на точка 7. — казах “немалка част”, а не всички, тъй че не разбирам защо се разгорещяващ толкова.
@Григор:
В идеологическите борби няма изцяло вярни позиции, а просто такива, които имат повече поддържници и/или повече разумни аргументи в своя подкрепа.
Въпреки човешкия фетишизъм по универсализация на всичко, реално зад всякакви универсалистки идеологии се крие немалка доза манипулация и налагане на една позиция. Лично аз предпочитам разнообразието на идеологиите, въпреки че в днешно време то е по-скоро козметично, а не идейно. Човекът като ограничено от природата един път и от себе си втори път същество винаги се стреми да наложи собственото си разбиране за нещата, колкото и да не схваща, че “неговото” разбиране е на практика леко модифицирана версия на мишмаш от определени чужди мнения…