Либия, НАТО, либийците…

Темата е ужасна каша. Възел от противоречиви неща, които предпазливите и мъдрите избягват да коментират. Аз обаче не спадам към тези категории, така че ще си позволя нахалството.

Когато става дума за политика, са адекватни единствено циниците. Уви, такава ни е политиката… Такова е мнението ми и за операцията на НАТО и прочее за “зоната без полети” в Либия. Движена е единствено от икономически и политически интереси.

За пореден път се възхищавам от френската дипломация. Тези хора са в дипломацията каквото немците са в машиностроенето – светът може само да им диша праха. Кога успяха да хванат връзки с бунтовниците в Либия, кога измъкнаха от тях обещания за икономически отстъпки и стабилност при доставките на петрол, кога юрнаха целия свят да защитава “техните”. Като капак на всичко, кестените ги вадят от огъня САЩ, които няма да спечелят абсолютно нищо от тази операция, освен може би измъчена капчица самочувствие, че някой все още ги взема за световния полицай. Мамка му, шапка им свалям на французите. Събраха от една страна на барикадата арабските страни и САЩ, и то буквално за дни. Не знам дали френският Чуждестранен легион наистина е най-боеспособната военна единица на света, но дипломацията им твърдо е най-дипломатоспособната. Не съветвам абсолютно никой да ги подценява.

Всъщност, имат ли въобще право подобни арабо-натовски коалиции да се месят във вътрешните работи на една държава, още повече пък с военна сила? Не би трябвало да го имат. Би трябвало това да си е жива агресия, и да заслужава да бъде оплюта и низвергната. А проблемът е, че не е съвсем така. Дяволът се крие в подробностите.

Като начало, Кадафи е забележителна личност. Не може да му се вярва на нито една дума, дори по критериите за политик – а това е изключително рядко постижение. Предполагам, че ако каже “Добър ден”, и е денем, ще получи инфаркт от срам… Такъв човек просто не е за управленец, защото ще съсипе страната си. И той го прави.

Либия е единствената държава в Северна Африка, която има петрол. Вярно е, либийците живеят по-добре от жителите на околните държави, и доста чужденци работят в Либия. Но в наличната нефтена ситуация беше логично либийците да живеят като бахрейнците или катарците, а те са поне един порядък под този стандарт. И при тях да работят повече чужденци, отколкото са местните – пак нищо общо с наличната ситуация… Да живееш малко по-добре от съседа си не е похвала, ако ти живееш върху злато, а той – върху камъни.

Атмосферата в страната също не е от най-добрите, от много години. Либийците са поне шест основни племена. Това на Кадафи се ползва с доста облаги, в смисъл че живее почти както ако там управляваха “нормални” политици. Другите обаче често мизерстват. Омразата и противоречията им са непрекъснати, и поне от 30 години насам обстановката в Либия непрекъснато е на косъм от граждански размирици. Спира ги само ужасът от Кадафи, и интригите му за “сплотяване на Либия”. (Една от тези интриги е ужасяващата вест, че едни шест медицински сестри от чужбина назаразили либийските деца със СПИН… някой да има нужда от дообясняване?)

Всичко това все още по никакъв начин не може да е повод за военна намеса в Либия. При бунта на несъгласните с него Кадафи обаче се оказа не просто способен, а охотно готов да избива народа си почти до същата степен като китайските мандарини. Това вече според мен спокойно може да е повод за намеса. Докато някой само те тормози и те кара да живееш в мизерия, ако го търпиш, си виновен единствено ти, и отговорността да го отхвърлиш е само твоя. Ако обаче при опит да го отхвърлиш той е готов да избие всички вдигнали се до крак, отговорността да смъкнат подобен изрод вече е на всички честни хора по света.

Честни хора ли са политиците, които организираха военната намеса? Честни като политици, естествено… Само че обикновените либийци това не ги вълнува. Който и да им помага да смъкнат Кадафи, е добре дошъл. И каквото и да им наложи после този някой, ще е доста трудно да е по-лошо от живота под него. Да живееш зле, ако държавата ти е голям износител на петрол, е постижение. Освен либийците го могат почти единствено руснаците. Само че те имат да изхранват 150 милиона население, а не 6, и дори така постигат много повече от Либия… Всъщност, предполагам, че с удоволствие биха подкрепили който и да е, който просто ще ги спаси от танковете на Кадафи. Без значение какво ще ги прави после – каквото и да е, после поне ще са живи.

Затова и съм по-скоро склонен да подкрепя операцията в Либия. Не заради политиците, които стоят зад нея – повечето от тях, да не кажа всички, са… политици. Лъжци, лицемери, лекета и т.н. Заради обикновените либийци, които имат право на нещо по-добро от Кадафи.

Да, свалянето му не е гаранция, че ще получат нещо по-добро. Но поне е възможност. Нека получат каквото си изберат и направят сами.

Това е свободата.

14 thoughts on “Либия, НАТО, либийците…

  1. Longanlon

    готов да наизбива народа си бил кадафи… да, така казват по сиенен. покажи ми 1 снимка на убит от правителствените сили либиец обаче? няма. стотици журналисти за седмица успяха да снимат само някакви парцаливи бунтовници, стрелящи към празното небе, дето, предполага се, били самолетите на кадафи със сръбските пилоти… след като французите влязоха обаче, снимки на убити и разрушения има сега колкото искаш. което си е иронично, щото либия е може би единствената държава, която френската армия може да победи 😉

    Reply
  2. Galarad

    http://en.wikipedia.org/wiki/File:Oil_Reserves.png – Алжир и Египет имат прилични петролни запаси, макар, че Либия има най-много.

    Реакцията на международните сили закъсня и в момента положението е патово – Кадафи няма да превземе Бенгази, а бунтовниците явно не успяват да съберат достатъчно подкрепа в собствената си страна. Аз прогнозирам дълъг и мъчителен процес на взаимно надлъгване, който ще приключи с разделяне на Либия на две и със смъртта на Кадафи. Политическата нестабилност в региона ще е за десетки години напред, от което ще страдат най-вече французите с тяхната блестяща дипломация и Италия.

    Reply
  3. Божо

    Ми по алджазира съобщиха за 8000 убити от правителствената армия, пък не знам, може французите да са им платили 😀

    Reply
  4. Прасунидзе

    Лонги, като почитател на Цайтгаст си станал по тая тема. Пусна в друг блог 4 снимки, на които няма убити, и заключи, че явно няма убити. Разрови се малко, на сайта на Ал Джазира има видеа, в туитър има тон линкове. Аз видях как застрелват човек на протест, видях видеа как наемници обикалят въоръжени в джипове по улиците. Не казвам, че са сто процентови доказателства, но някак си съм по-склонен да им вярвам най-малкото заради количеството и различните източници. От другата страна имаме един източник, при това доволно откачен, който твърди че Ал Кайда организира протестите и няма насилие.

    Григоре, това с “месенето във вътрешни работи” и “агресорите” беше модерно и при войната в Косово. Когато има убийства на цивилни не може да се говори за месене във вътрешни работи. Има престъпления срещу човечеството и ударите са си съвсем в реда на нещата (друг е въпроса защо в Либия може, в Иран или Руанда не може).

    Reply
  5. Шapкан

    операцията е мотивирана от:
    1) опит за измиване на срама от ЕС най-вече, но и от другите развити (САЩ), развиващи се (Китай, Индия) и западащи (Русия) страни, че лидерите им сътрудничеха с Кадафи. Специално Франция пък беше предложила на тунизийския диктатор полицейска помощ малко преди той да избяга…
    На ЕС и САЩ им изнасяше да има “стабилност”, нека и диктаторска. Народите в арабските страни обаче мислят другояче…
    2) опит за възползване от ситуацията, да си осигурят благорасположението на бъдещите стопани на Либия…
    Волни или неволно, но намесата се протакаше, така че опозицията да бъде притисната до стената. Сега обаче от въстаниците се очаква да бъдат “благодарни” на спасителите си.
    В същото време бунтовниците НЕ ИСКАТ сухопътна намеса – и това е ПРАВИЛНО.

    съзирам една аналогия с Освободителната война. Руският царизъм беше тръгнал да завоюва не свобода за българите, а да подхлъзне прадядовците ни да поискат да станат Задунайска губерния (прехваленият Сан-Стефански доовор е бил капан, поинтересувайте се за клаузите му). Въпреки това, независимостта беше постигната. Вярно, във формат, силно ротиворечащ на идеите на Каравелов, Левски, Ботев, но определено по-свободен от този в Русия.
    По същия начин намесата на Запада в либийската гражданска война може да доведе до едно относително по-прогресивно състояние на нещата, независимо от намеренията на инициаторите на бомбардировките.

    забележете също така, че в Тунис недоволството още тлее, диктаторът е сменен с хора от неговото обкръжение. Още по-драстично стана в Египет – от прикрита военна диктатура се премина към почти открита (армията е най-голямата бизнес-групировка там), но с приемливо за Запада “демократична” маска.
    В други страни управляващите се опитват да подкупват народа, другаде също стрелят като Кадафи.

    така че аз подкрепям народните въстания, а факторите, които съдействат за победата им, са добре дошли, стига да не наложат друга деспотия.

    Reply
  6. Шapкан

    допълнение:
    погледнете кой най-активно протестира срещу “агресията” (която наистина БИ СТАНАЛА агресия, ако бъдат вкарани сухопътни войски) – Куба, Северна Корея, Беларус, Венецуела… гръцката комунистическа партия, Путин, иранските аятоласи, Сирия, Хезбула… и други изтъкнати дейци и политически формации, които също плачат за куршум или въже заради престъпления към собствените си народи…
    Китай, например, възразява умерено, не се бута напред с изявления от рода на “не на кръстоносния поход!”

    а Кадафи е уникат в много отношения. Мястото му е в музей, потопен в буркан с формалин. Или препариран.
    Със запазено редом място за други политици… и държавата барабар с капитализма като цяло.

    Reply
  7. gezatop

    Либия не е единствената държава в Северна Африка, която има петрол. Алжир произвежда повече петрол и газ, а Египет повече газ и 1/3 от производството на петрол в Либия. Би било вярно ако се сравнява производство на човек от населението заради относително малкото либийци. Данни за производството има тук:

    https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/rankorderguide.html

    Reply
  8. Джул

    Бунтовниците искат да живеят като нас може би. Защото досега почти всичко важно беше безплатно там – електричеството, здравеопазването, образованието и т.н… много са. С 3 долара пълниш един резервоар на автомобил, с 3 цента си купуваш хляб. Помощта при раждане на дете е 7000 долара. Всяко ново семейство получава при сключването на брак 64 000 долара за покупка на жилище. И т.н…. всичко за което сега ние си мечтаем, те го имаха.
    Е сега вече няма да е така.
    Както на нас ни омръзна бай Тошо едно време сега е същото и с техния Тошо. Светът се променя следвайки американския модел, тоест възходяща, безмислена и задължителна консумация. Който не го приема го принуждават.

    Reply
  9. Григор Post author

    @Джул: Мисля, че е точно така. Преди промените и у нас всичко важно беше безплатно. Но искахме да живеем като на Запад, защото нямахме свобода. Бяхме прасенца в кочина – хранят ни безплатно, но не знаеш кога ще е Коледата.

    Не получихме Запад като този на Щатите или Западна Европа. Вината обаче си е в нас. Който гласува на избори капитализма да му го правят комунистически политченгета, получава капитализъм, правен от комунистически политченгета. Странно ли е?… Либийците ще имат такава демокрация, каквато си направят сами. Ако си я направят като американската или немската, ще имат като американската или немската. Ако си я направят като нашата, ще имат като нашата. Ако си я направят пак като преди, ще имат нов Кадафи. Така е.

    За задължителната консумация – искам да видя кой и как ще ме принуди да консумирам задължително, каквото и да било. Освен природата, която ме принуждава да ям, пия вода и дишам. Но ако паметта не ме лъже, и при бай Тошо изпитвах такава принуда. Само дето изборът ми какво да ям и пия и къде да дишам беше по-малък.

    Светът върви към свобода, или поне полага усилия да върви към нея. За който тя е безсмислена, задължителна и насилствена консумация, просто я губи, и получава отново поредния бай Тошо, или Кадафи. И така трябва да бъде. Който не цени каквото има, и не се бори за него, жертвайки сън, сили и средства, не го заслужава. Затова и не бива да го има. Не е честно спрямо тези, които ценят и се борят за каквото имат.

    Reply
  10. Longanlon

    Прасунсен, не казвам че няма демонстрации и че не се употребява насилие. Ама има разлика между полиция която застрелва хора по протести, и армия избиваща хиляди и разрушаваща градове… За последното много се съобщава, ама до сега никой не успя да покаже такова нещо.

    Къде са убитите от воиските на Кадафи? Къде са разрушените градове? Кадафи супер ме дразни и ще се изкефя ако го измъкнат от дупката в която се е скрил и го обесят като Саддам, а промяна на режима в Либия беше наложителен мноооооооооого отдавна заради либийските хора и заради останалите държави.

    Възхищавам се от медийната пропаганда, с която бе оправдано влизането на международни военни сили в Либия… но и съм малко уплашен с каква готовност светът я лапна и повярва на всяка дума, неподкрепена от даже снимки.

    Reply
  11. Григор Post author

    @Longanlon: И аз не съм видял снимки, и това малко ме безпокои. Но и от ГУЛАГ нямаше снимки много дълго време, пък какво се оказа. Така че е напълно възможно да има вътрешна касапница без видими доказателства.

    А има ли я наистина? Доколкото имам представа от Кадафи (а представата ми е базирана на действията му, не на нечия пропаганда), той е точно типът човек, който ще изколи народа си до крак, но няма да слезе от власт. Затова и вероятността съюзниците да са (поне отчасти) прави, а той да лъже, ми се струва значително по-голяма от обратната. (Не че се съмнявам, че САЩ и НАТО биха излъгали при нужда – не съм забравил измамата с ОМП-тата на Ирак. Но мисля, че в този случай те са по-близо до истината.)

    Reply
  12. Longanlon

    кадафи и на мен ми се струва да е точно тоя тип човек, само че либия не е тоя тип държава, която да му дава средствата за това. както знаеш либия даже не е “държава” в пълния смисъл на думата, а изкуствено обединение на няколко племена – там просто липсва властовият апарат, чрез който кадафи да може да организира подобно нещо. властта му, както се видя, се е крепяла на крехко равновесие между центровете на власт в различните племена и сега когато равновесието е нарушено, кадафи се оказа с много по-малко подкрепа от собствената си армия и администрация, отколкото е нужно за да се бори успешно с останалите племена.

    Reply
  13. Зелен Бетон

    Дали Западът е “прав” да се намесва, за да падне Кадафи – ами, прав е. По една проста причина: няма политически или икономически субект, който да иска насреща му да има един хахо, способен във всеки момент да направи нещо идиотско и да предизвика непредвидени ситуации. А палаткаджията е точно от този модел. При това е много по-непредвидим от всичките си “колеги”. Може би само Чаушеску, ако беше още жив и на власт, днес щеше да му е в категорията (евентуално и Саддам). Даже един Чавес изглежда умерен и уравновесен прагматик в сравнение с либийския си приятел.

    Допускам, че се е случило нещо зад кулисите на геополитическия спектакъл (където ние, обикновените многознайковци, нямаме поглед), което е подсказало на западните сили, че Кадафи сериозно се влошава откъм предвидимост. И че досегашните начини да се разбират (все пак, някакси) с него скоро може да спрат да работят. При това положение нямат голям избор от реакции.

    Особено в благоприятната среда на арабските революции – които, между впрочем, може би представляват точно един вид прочистване на автократични лидери с опасно нарастващо самочувствие, респ. намаляваща предвидимост.

    Някак по дефиниция търсим причините за опитите за сваляне на Кадафи в това, което вече е направил или прави в момента; а най-сериозната причина – не повод, а именно причина – е в поразиите, които този екземпляр би могъл да направи в бъдеще.

    Ирак днес не е особено приятна гледка. Освен че твърде много хора загинаха (и продължават да гинат), освен че една от териториите-люлки на цивилизацията прилича на бунище, там стана развъдник на престъпност от всякакъв вид: от мащабната, на белите якички (вносна), до улично-племенната (местна). И хипотезите че, под непосредствения контрол на Запада, Ирак би могъл да стане прецедент и дори пример за арабска демокрация, се оказаха блянове на демократи-идеалисти.

    Обаче Саддам го няма. Ирак такъв, какъвто щеше да бъде през 2011 под управлението на Саддам, го няма. И това е главното. Защото светът днес би бил много по-нервно и несигурно място, ако към Ким Чен Ир и Ахмадинеджад се беше прибавил още един ядрен мераклия (примерно). Или пък ако Иран и Ирак бяха плеснали с ръце и прегърнали се с възгласа “Аллах акбар” под знамето на помирение на шиити и сунити в името на свещената война срещу неверниците. И т.н.

    Същата работа е и с палаткаджията. Не че не си дава петрола и природния газ – напротив, дава ги. И оръжие купува, и не пуска ислямски терористи да използват Либия за база. Но кога ще му дойде на ум нещо друго, никой не знае. На всичкото отгоре е на един хвърлей от бреговете на Европа – която има твърде много грижи по нареждането на къщичката си, за да позволява съществуването на фактори на нестабилност току отвъд оградата.

    Просто светът се грижи за бъдещето си. И отвреме-навреме си прави профилактика, вкл. смяна на части с изтичащ срок на експлоатация – за да намали вероятността от аварии. Малко грубичко казано, но…
    _________________________

    А доколко тази профилактика се диктува от интереси и доколко от идеали – това вече е отделен (и дълъг) разговор.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *