Шапка им свалям на “Карфур”. Вече няколко години са в България – не се побългариха. Вместо да вдигат преди празник цените, правят промоции. И то истински, а не “вдигни-свали”. Почти от всичко великденско имаше по нещо със сериозна отстъпка. Отделно от това, дори когато не са на промоция, доста стоки са им около или под цената на промоциите им в други вериги. Не съм им рекламен агент, но с удоволствие казвам добра дума за тях. Give credit where credit is due. Как не са се заиграли с общата мафиотщина – не знам… Но не това е темата.
Точно преди Великден минах през тях. Една от промоциите ми привлече вниманието. Кора с 30 яйца – 3 лева. По 10 ст. на яйце. Кафявички, не особено едри, но иначе нелоши. А яйца с растителни мазнини, или с наднормени консерванти засега няма… Купих си. Боядисах. Ядох. Останах доволен. Но цената продължи да ми е интересна. Както и още една подробност – бяха румънски.
– Толкова по-евтини ли са яйцата в Румъния? – попитах няколко дни по-късно мой познат, който работи в търговията с храни на едро. – Защото ако те са на половината цена на българските, това значи, че и зърното там е на половин цена, и още голям куп други неща. Иначе не ми хрумва как.
– Надали – усмихна се познатият ми. – Нищо чудно техните пазари пък да са били залети с български яйца, на цени, каквито румънците не са и сънували.
– Тоест?
Познатият ми въздъхна.
– Тайните картелни споразумения между производителите винаги важат за определен пазар. В селското стопанство това обикновено е страната.
– Тоест, българските производители за нищо на света няма да продадат евтино в България, но навън може? Точно както и румънските – в Румъния? Това си е за антимонополно дело.
– Не бързай толкова с изводите. Мислиш ли, че има как яйца да се произведат на пазарна цена от 10 стотинки? Ако ще да си самият дявол, пак ще си почти на загуба. За инвестиции и развитие посмъртно няма как да мислиш. А големите вериги те притискат жестоко. Примерно “Метро” почти всяка година си вдига надценката с по малко – искаш ли стоката ти да остане на същата цена, ти трябва да си свалиш печалбата, а от една точка нататък просто няма накъде. Така е и с любимия ти “Карфур” – вярно е, те режат и от своята печалба, но за да стигнат по-ниски цени, извиват жестоко и ръцете на производителите. Не са ти нужни мутри-организатори, или световни конспирации. Или сам поемаш инициативата да организираш тайно картелче, или фалираш. Винаги ще се намери идиот с пари, който да ти подбива цените на своя загуба. После разбира, че сам си е отрязал клона, на който седи, за кефа на големите вериги – ама е късно, целият бранш е разорен.
– И хората спират да купуват яйца? Да, бе.
– Спряха ли да купуват мляко, повечето? Спряха. Купуват “Данон”, ама и ти знаеш дали това е мляко. И с яйцата ще е така. Вече има “яйчен прах”, какви ли не видове – било от соя, или дори от рапица, било от държави, които си спонсорират юнашки селското стопанство. Като останат няколко месеца без яйца хората, ще се научат на ерзаца. Да е за пръв път, че да не знаем дали ще стане.
– И какво? Картелите като средство за опазване на конкуренцията? Само не ми казвай, че без тия номера на дистрибуторите няма да има картели. И това няма да е за пръв път, знаем дали ще стане, или не.
– Ще има, естествено. Само че ще е много по-трудно да се организират и удържат. В България, където всеки е велик тарикат и гледа да метне останалите, надали ще има как да бъдат всеобхватни, винаги някой ще подбива цените, и ще расте юнашки. Така че виновните картелите реално да ги има са точно големите вериги.
– А ако големите вериги не гонят стръвно печалба, и не се ориентират към който им продава най-евтино, ще растат ли юнашки тези, дето подбиват цените? Или бързо ще видят, че полза няма, и ще се върнат в картела?
Познатият ми беше позатруднен.
– Има смисъл и в тая логика. Но пък виж какво става така. Иначе битката между производителите ще е за напечелване, а такава битка винаги ще ги разделя. Докато сега е за оцеляване, и ги съюзява…
Признах в себе си, че и той има известна доза право. Но не можах да си дам точен отговор къде е правилното положение. Очевидно точката, в която хем цените са разумно ниски, хем производствено-разпределителската верига печели достатъчно, е въпрос на баланс между производители (картелни или не) и разпространители (задължително некартелни, иначе въпросът е безсмислен). Чудя се обаче дали системата е стабилна, и ако да – колко е ширината на стабилност, след прекрачването на която системата преминава в друго (нежелателно) стабилно състояние.
И вероятно ще си оставя задачката за домашно.
до сега общо взето всички нестабилности в системата производство-потребление са били създавани именно от опити за “стабилизирането” й…
у нас 45 години “стабилизираха”, ама явно не им стигна, та още опитват…
Има само един разумен и доказал се в практиката начин да се решат тези проблеми, да се стимулира конкуренцията като се намали административната тежест и бюрокрацията на всички по веригата.
Според годишното изследване Doing Business на Световната банка, в България има големи проблеми с бюрократични пречки пред вноса и като цяло пред външната търговия (България е на 108 място в света по този показател). Само при лицензионните режими (издаване на разрешение за строеж) България се нарежда по-зле – 119 място в света. Проблемът с административната тежест е широкообхватен в българската икономика.
http://ikonomika.org/?p=5344
Затова и пазарът ни е такъв.
@Longanlon: И кой точно “стабилизира” системата сега, по този начин? Дето я е стабилизирал 45 години и преди?
@Кирил Кирилов: Това е половината проблем, поне в България. Другата половина са различните сортове мутри.
Да, при тези анализи факторът “мутри” не се отчита.
Всъщност точно те “стабилизират” най-много…
Имам клиент, който продава замразени храни.
Постепенно се отказа от Фантастико, Била, Кауфланд… точно по тази причина – смъкват му цените, натискат го за отстъпки, нови и нови такси, наеми… сега продава по по-малките магазинчета. Естествено, печалбата му падна. На ръба е, по негови думи.
И се замислям – ок, постепенно големите вериги така ще си самоизядат конкуренцията вътре в тях, което ще сведе избора на продукти до една две големи фирми. Това ще отблъсне клиентите от тези магазини – като няма богат избор, за какво да ходиш там? Нали идеята на големите вериги е именно богатия избор – примерно, 15 вида кисело мляко, а не 2.
Всичко опира до манталитета, според мен. Четох преди ден в една статия как в България всеки иска печалба 50%, а в Германия се радвали на 5-7%…
всичките идеи за контрол на цените, борба със “спекулантите” и т.н. са все опити да се “стабилизира” системата – тяхната основа е политическа, а не на икономическа, а еманацията им е социализма
@Григор: класическа система с обратна връзка, която търси равновесие. Ниските цени във веригите не биха станали възможни, ако в пазарът преди това не е имало някаква голяма неефективност. Дали заради т.нар. “свръхпечалби” или заради загуби от мащаба.
Ако веригите в сегашният си вид са заплашени от загуба на асортимент, бързо ще реагират.
@Longanlon: Няма идеална система. Чистият капитализъм се проваля поне в две положения – картел или монопол. Те са доста свързани.
Затова и свободата на сдружаване е нарушена, когато става дума за съгласуване на цени. Сливанията са под контрола на регулаторите, нарушавайки върховенството на частната собственост. Естествените монополи имат някои доста сериозни ограничения, които дори им пречат да определят продажни цени!
Естествено, това не работи идеално, но се бори с принципни недостатъци на системата.
Нищо не е идеално.
Според някои колеги в офиса дори и аз имам недостатъци 😉
стената, няма как да наложиш непоклатим монопол без държавна протекция – което не е “чист” капитализъм. именно неустойчивостта на системата, за която говори Григор, предотвратява това – винаги ще има конкуренти, които ще се стараят да предоставят услугите по-евтино и/или по-качествено, за да измъкнат пазарен дял от ръцете на монополиста. а той нищо не може да им направи, освен с незаконни средства.
“Незаконни средства” е ключето. Защото фиксирането на цени на дребно в социалистическа България си беше нещо законно, а препродаването на по-високи цени – престъпление.
А по темата “няма как да наложиш непоклатим монопол без държавна протекция” – категорично несъгласен съм. Първият пример, който ми идва на ум е телефонният монопол в САЩ, който приключва с принудително разделяне на компания на 5 части.
@nick: Напоследък и в Германия не се радват на 5-7%, поне големите вериги – а в България са стъпили предимно те.
@Longanlon: Не говорим за контрол на цените, а за антикартелна политика. Тя къде спада по твоите критерии? За монопола – грешиш. Прочети теорията на Пол Кругман за икономиката на размера, дето получи Нобел за нея. Там той дава едни ключово важни формули, можеш да провериш верността им сам, аз си дадох тоя труд – верни са. Сметни по тях няколко състояния на една система, и ще се увериш, че СТЕНАТА е прав – монополистът / картелът е метастабилно състояние в нерегулираната икономика. Има широк набор средства за унищожаване на дребния конкурент, и достатъчно не-държавни лостове за поддържане на “конкурентната екосистема” чиста от конкурентите. Ако пък прибавиш и страничните елементи в бизнеса (напр. патенти), ефектът на размера се засилва на съответната степен, и разговорът приключва преди да е почнал.
(Има няколко класически грешки при смятането на системата, за които бързам да те предупредя. Едната е допускането на бизнес-система с безкрайни размери. Другата е допускането, че всички купувачи са съвършено информирани и гледащи интереса си. Третата е допускането на безкрайни ресурси на конкурентите (алтернатива – неотчитането на инерционния момент в бизнеса). Четвъртата е неотчитането на двустранната връзка: например неотчитане, че при наличие на картел конкурентът може да избере да се присъедини към него, и като правило това е действието, което му носи най-голяма изгода.) Петата, и най-често допусканата, е неосъзнаването на съществуването на Парето-неоптимални ситуации…
Най-сетне, не забравяй: законът е форма на държавна регулация във всички случаи. Ако разчиташ на закон да спре някого да не изпозастреля конкурентите си, значи разчиташ на държавна регулация на отношенията им. А рязка граница между икономически и примерно криминални закони няма, и в различни случаи границата е на различно място. Затова и принципно няма как регулативните закони да се разделят на “добри” и “лоши”.
Това е проблемът на laizzes-faire икономиката – в идеалния си вид тя е идеално работеща, точно както и комунизмът и каквото щеш още, но в реалния си вид се дъни кифладжийски. Затова и всяка бяла държава има антитръстовски закони (и е бяла благодарение на имането и прилагането им).