И пак покрай Осама и Обама

В предишния си запис писах как странностите във фотографията на убития бин Ладен ме карат да се съмнявам дали наистина е убит, и какво следва от това. За щастие, “фотографията” се оказа обикновен монтаж. И ми поолекна на душата – който е прочел записа, ще е разбрал защо.

Заедно с отговорите обаче дойдоха и още въпроси. Които също ме карат да се замислям.

Като начало, САЩ коригираха първоначално изнесената информация. Оказа се, че Осама не е използвал жена като жив щит – тя го е прикрила със себе си. Оказа се и че той е бил невъоръжен. И че освен него има още няколко убити… Материал за размисъл.

Като начало, коригирането на информацията според мен прави чест на американците. Никак не беше в тяхна полза, но го изнесоха и съобщиха. Което ме кара да мисля, че под една или друга форма в САЩ все още има достатъчно достойнство. И им свалям шапка за това.

Нееднозначно е, че жената е рискувала живота си, за да отвлече атаката от Осама. От една страна, людоедската му философия не буди в мен нито капка симпатия – и ако въпросната жена я изповядва, толкова по-зле за нея. От друга страна обаче, смелостта си е смелост, дори когато е в името на людоедска философия. Да, съчетанието може да донесе само вреди и беди за нормалните хора. Но въпреки това ме кара да се замисля. Очевидно дори много изкривени, промити и осакатени хора могат да са запазили в себе си достойнства, заради които да си струва да се бориш за умовете и сърцата им, и да им помогнеш да преодолеят осакатяването… А може би и във философията на Осама, или в самата му личност има нещо ценно. Хитлер е бил знаем какво, но в същото време е бил и гениален оратор, и образцов съпруг и баща. И ако не отчиташ тези му добри страни, никога няма да разбереш как е завладял умовете и сърцата на милиони обикновени хора, които не са изроди. Нищо чудно успехът на Осама като организатор на Ал Кайда да се дължи също на впечатляващи лични качества.

Което за мен е един хубав урок. Неведнъж ми е правило впечатление – на практика без изключение хората, които творят зло (дори ако мислят, че правят добро), са с изкривена и/или осакатена личност. Личностни инвалиди. Обратно, хората с пълноценна и хармонична личност без изключение са добри и добротворци. Тоест, достатъчно е да излекуваш личността на човек, и ще го излекуваш от злото и вършенето на зло… И друго: блестящ ум и огромни личностни достойнства спокойно могат да се съчетават с осакатена личност. Точно както примерно еднокрак инвалид може да е изключително силен и/или ловък иначе, и/или да е високоинтелигиентен. И такива съчетания са особено опасни за обществото. Могъщо оръжие, попаднало в ръцете на измъчено и озлобено дете. Няма как да му го вземеш, “оръжието” е част от него. Можеш единствено да лекуваш раните в душата на детето.

Можеш ли да изловиш всички осакатени и измъчени, за да ги лекуваш? Надали. Но в “белите” държави има системи и/или организации, които се грижат от непълноценните деца да израстат пълноценни, доколкото е възможно, възрастни. Полагат специални грижи за тях, учат ги как да компенсират недъзите си, където е възможно, и как да избягват трудните ситуации, където недъгът няма как да бъде компенсиран. Обучават специално незрящите и нечуващи, за да могат да комуникират и да се справят свободно. Обучават умствено изоставащите, за да могат да се грижат поне в някаква степен за себе си, и да вършат някаква работа, с която да си изкарват хляба… Твърди се, че това струва огромни средства, но не е вярно – то спестява огромни средства. Невложеният днес милион за обучение утре се превръща в милиарди загуби, когато непълноценните увиснат на нашия гръб, вместо да се издържат, и може би и да издържат други.

Сигурен съм, че точно същото е възможно и за осакатените личности, на деца или дори възрастни. Добрият психолог може да се справи с над 90% от тези осакатявания. И тихо и кротко обществото се оказва с десет пъти по-малко психопати-убийци или изнасилвачи. Десет пъти по-малко престъпници, които изпитват удоволствие от престъпленията, и десет пъти по-малко потенциални техни помагачи. Десет пъти по-малко шефове, които изпитват удоволствие да тормозят подчинените си. Десет пъти по-малко комплексирани, които страдат от комплексите си, но нямат сили да ги преодолеят… Списъкът е огромен. Направо се чудя – дали не си струва да се хванат хора, които харесват тази идея, и да се опитат да я подкрепят. С фондации ли, с лобиране пред власти ли – все има как. Ако има такива (надали съм първият, който открива топлата вода), или ако тепърва се събират, с удоволствие ще им помагам според силите си. Нека не се колебаят да се свържат с мен, е-майлът ми е на челната страница на сайта ми.

… Но да се върна на Осама, и убитите. За повечето съм сигурен, че са имали оръжие, и че е нямало как да не ги застрелят. Но за Осама изрично се потвърди, че е бил невъоръжен. Защо тогава са го опукали? Оказал бил съпротива. Колко съпротива може да окаже 54-годишен бъбречно болен на два хеликоптера командоси? Кой да е от тях би могъл сам да го ошамари, закопчае и завлече във въртолета с една ръка. Защо тогава са го застреляли?

Най-конспиративната теория е, че са се погрижили да не проговори. Предполага се, за някакви тайни съглашения между него и САЩ. Само че има предостатъчно други, далеч по-простички и логични обяснения. Като начало, съденето му би било свързано с ужасен медиен шум, и сигурно би галванизирало Ал Кайда здравата – дори убийството ще мине “по-евтино” в това отношение. Като продължение, на какво да го осъдиш? На смърт – логично е, може и да е заслужено, но хуманитарните организации ще изпищят. (И с право. Смятаме го за терорист и злодей не заради брадата му, а защото е убивал, лично или със заповеди. За какви тогава да смятаме правителства и съдилища, които също убиват? Дори ако нямат бради? Да, той заслужава смърт. А, както казва Гандалф, някои измежду мъртвите заслужават да са живи. Можем ли да ги съживим? Ако не, нека не бързаме с раздаването на смърт…) И накрая, смъртта му би донесла повече рейтинг и предизборни шансове на Обама от залавянето му. Гнусно съображение, но напълно убедително в света на политиката.

Каквото и да е обяснението обаче, фактът остава – очевидно Осама е бил търсен не за да бъде пленен и съден, а за да бъде просто убит. Като махнем евфемизмите за “легитимна цел” и прочее, това е драстично отклонение от принципите на цивилизацията. Всеки полицай знае, че ако има възможност да залови престъпника жив, трябва да го залови жив. Знае и защо – защото съдът е, който определя вината, защото без съд и присъда убийството без нужда е най-обикновено убийство, дори ако го върши полицай. Точно това е и положението с Осама. Колкото и да е изверг, това не оправдава никого да бъде обикновен убиец. Нито човек, нито военен, нито държава. Най-вече нито държава, защото от нея се очаква да спазва принципите на демокрацията и човечността повече, отколкото от отделния човек. А най-много от всичко държава, която претендира да е стожер на демокрацията и човечността. В момента, в който тази държава може да задържи и съди, но предпочита да убие без съд, тази държава е убиец. И претенциите й за свобода и морал имат стойността на претенциите за морал на убиец. На убиец, който дава себе си за пример на света…

Още повече ме ужаси една друга гледка – как американци ликуват из Ню Йорк. Немалко от тях сигурно са роднини на загинали в атентата от 11 септември – разбирам емоцията им, но не я приемам. Точно както не приемам ликуването на разни араби при новината за този атентат, въпреки че сигурно някои от тях пък имат роднини, загинали пряко или косвено заради САЩ. Приемам охотно идеята хора като Осама да бъдат съдени, и наказани. Но не приемам, и смятам за недостойно да се ликува по повод нечия смърт. Каква е разликата между ликуващите на 11 септември араби, и ликуващите вчера американци? За мен – никаква. Ако някой това го обижда, прав му път. Най-вече в търсенето на гредата в своето око, вместо на сламката в чуждото.

И още повече ме е страх, че ако България беше на мястото на САЩ в този момент, ликуващите българи сигурно щяха да са дори повече. Уви, талибанщината няма религия, националност, пол или раса. И се чудя какво бих могъл да направя, за да помогна на хората около мен да не се посрамят в такъв момент. Да успеят да запазят човешкото в себе си.

… Преди няколко години бях сънувал поредния странен сън. Не съм запомнил почти нищо от него, освен един детайл: някакви палестинци бяха направили в Интернет сайт за жертвите на израелската окупация, нещо като израелския Яд Вашем, но онлайн. Една от страничките в сайта беше молитва, за загиналите и за живите, към стотина кратки реда. Дори нея не помня точно, уви. Последните няколко реда, по смътни спомени, бяха:

“И най-вече, Господи, дай ни повече от всичко друго опрощение и състрадание. За да не станем, когато дойде наш ред да бъдем силни, ние насилници и убийци. Защото празно и лъжливо е покаянието на злодея, който е бил преди жертва – той няма право да не знае какво върши и в какво се превръща. Защото идва ден да го осъзнае, и няма по-страшна клетва от тази, с която той тогава проклина сам себе си.”

Може да са обикновен сън, но мисля, че са верни. Не искам да бъда убиец, без значение бил ли съм жертва, или не. Защото дойде ли денят на осъзнаването, няма да искам да живея повече. Няма да имам моралното право…

Написах това, за да помоля тези, които ме четат: не бъдете убийци и вие. Понякога може да не е лесно да запазите човешкото в себе си, било заради емоции, било заради отчаяние. Преборете се – струва си.