Американската Мечта

Това е името на Сашовия блог. Без велики претенции, но определено с много неща, които си струва да се прочетат. Повече, отколкото в много блогове с велики претенции.

Жив и здрав да си, Сашо, и пиши по-често! 🙂

10 thoughts on “Американската Мечта

  1. sasho

    Мерси за комплимента и за пожеланието. Още повече че идва от човек с твоята репутация
    Sasho: pitah koi e toia pich Gatchev
    Jazz: това е един момък, който предизвикава само диво преклонение в всички ни:)
    Jazz: писател, лекар (истински:)), занимава се с компютри сега, и е истински хакер
    Jazz: защото е умен
    Jazz: и много мъдър
    Jazz: и защото е безкористен и влага таланта си в това, да помага на хората и да опитва да прави света о-добър

    Малко са хората които получават такава оценка от когото и да било. Айде и с тебе ще се почерпим с по една бира някой ден. До тогава … Наздраве.

    Сашо

    Reply
  2. Григор

    Малко ме е страх от подобни оценки, Сашо. Всъщност, не малко… Защото много често се оказва, че зад тях се крие в най-добрия случай най-обикновен човек като всички (а има и не най-добри случаи). И, когато омаята на славата за миг изчезне, разочарованието е жестоко.

    Не зная кой е Jazz (не е и моя работа), но му желая от сърце да осъзнае, че съм най-обикновен човек като всеки наоколо. Включително, и най-вече, като него самия – и че той може, и е всичко, което мога и съм и аз, ако не и повече. Страх ме е от похвали, не ги обичам. Благодаря му от сърце за тях, но… не съм велик. Най-най-обикновен съм, с всякакви човешки недостатъци.

    Благодаря и на теб за комплимента – и пак, пиши повече! 🙂

    Reply
  3. Дончо

    @Сашо: невероятен блог, сега ще си го линкна :). И страхотно правилна преценка за Григор от страна на Jazz.

    @Григор: Каквото повикало – такова се обадило. Ти си такъв човек, че трудно може да заслужиш оценка, по-различна от тази. И недей се впряга – естествено че си обикновен човек. Обикновен, и невероятен – в това е “ключът”. Бъди все така… обикновен!

    Reply
  4. Сашо

    @ Дончо: и на теб мерси за комплимента. И за линка.

    @ Григор: и аз не обичам комплиментите. Никога не съм смятал че ги заслужавам. Jazz ще ти каже. За това да ме е страх от тях… май не. Все пак ако моята цел не е била да впечатлявам някого (a тя не е такава) тогава те не бива да се разочероват в последствие (нито пък аз да се разочеровам). А ако се разочероват… ще ги черпя една бира 🙂 Ако аз се разочеровам… пак бира. Така че и в двата случая е печеливша ситуацията 🙂
    Пък и аз едва ли ще се омаям, главно защото няма от какво. А на Jazz не се сърди. Аз не исках да злепоставям Jazz и сега ми е малко кофти.

    Reply
  5. anonym

    познавам индиректно Григор още от времето на BBSите, ФидоНет (и SF&F) и моите впечатления са също че е съвсем обикновен човек, също като всички останали, но много по-интересен и деен от повечето обикновени хора!
    дано само да не се надуе от толкова похвали *KIDDING*

    Reply
  6. Григор

    Не мисля, че похвалите са справедливи, за да се надуя от тях. Напротив – малко се засрамвам, че ги получавам.

    Ако толкова държите, че съм чак толкова невероятен, нека погледнем нещата по другия начин: абсолютно всеки е също толкова невероятен, и велик, и интересен, и умен, и каквото още искате, ако не и повече. Включително и всички участници в дискусията тук. Просто човек трябва да не се бои да покаже богатството вътре в себе си. Не се ли уплаши, раздаде ли го без колебание, всеки ще заслужи същите комплименти, ако не и много повече.

    А всъщност, няма да има нужда от тях. Защото където всеки е необикновен и ценен, “светила” и “величия” няма. Има, както каза Дончо, най-обикновени хора като всички… Само дето това, че са интересни и ценни, и какво ли не още, е от само себе си.

    Там просто лесно се осъзнава колко ценен е всеки човек.

    Сашо: Не си злепоставил Jazz ни най-малко. Не му се сърдя, просто не искам да изглеждам някакво светило или величие в ничии очи – и ме е страх да не съм го подлъгал да мисли за мен така.

    А колкото до твоя сайт – аз съм много приятно впечатлен от него! 🙂

    Reply
  7. Aлекс

    Ох, стига вече всички 🙂 Никой не ме е злепоставил. Казах на Сашо това, което смятам за Григор в резултат на лични и индиректни впечатления. Мои си. Не илюзии, не заблуди, не суперлативи. Истината не е нито добра, нито лоша – просто е факт. А Сашо стига е скромничил, сам се закани да каже при първа възможност кой е зад тоя епичен вече ник 😉

    И как упорито всички говорехте в мъжки род, а никът е унисекс! Сексисти сте всичките 😉

    Reply
  8. Григор

    спокойно – следващия път ще набедим някой мъж, че е жена… 😉 компютърджии хора – от тях такива работи можеш да очакваш… 😉

    Reply
  9. Сашо

    @ Григор
    Не знам дали се опитваш да слагаш всички на един кантар, но така ми изглежда. Може и да си прав. Но според мен ако всички бяха като тебе, тогава комунизма можеше и да се реализира като идея 🙂 – всички да работим за доброто на човечеството без да ни интерсуват лични облаги.
    Да живее комунизма 😀

    @ Aleks
    Слава богу че сме сексисти мъжете. Иначе щяхме да сме хомосексуалисти. 🙂

    PS Дано не ме приеме някой на сериозно че иначе лошо ми се пише 🙂

    Reply
  10. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Ефектът на Ерик С. Реймънд

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *