Наскоро прочетох (с огромно закъснение) нещо, което… всъщност от много време знам. Само дето досега все предполагах, че се случва предимно в чужбина. Не съм познал – у нас е същото.
Много хора биха предположили, че у нас е по-зле. Наистина е, защото има законово утвърдени монополисти в грижата за авторските права. Крайният резултат обаче е сходен с този на “просветения Запад”, колкото и да изглежда неправдоподобно. Някой път, когато имам нерви, ще опиша подробности за там.
Но сега за тук. Да преразкажа записа на nname.org:
Става дума за интервю за в-к “Стандарт”, дадено от Данчо Караджов, фронтменът на една легендарна българска рок-група – “Сигнал”. Както е с всички български музиканти, по закон авторските права на музиката им се управлява от едни специални сдружения – “Мюзикаутор” и “Профон”. Тези сдружения се грижат, често доста агресивно, да събират отчисления от всяко изпълняване на музика, и да плащат от тях сумите за авторски права на членовете си. (Какво става, когато музиката е на техни не-членове, не знам. Не ми е трудно да се сетя, като прочета разказаното от Данчо Караджов.)
Дълго време групата получавала от тези сдружения жълти стотинки за авторските си права. С обяснението, че просто музиката им не се използва кой знае колко. И накрая решили да си направят експеримент. За поредния си концерт те чинно платили исканите от сдруженията 5% за авторски права – точно 3000 лева. И специално указали, че всички текстове, музика и продуциране на изпълнените на концерта песни принадлежат на група “Сигнал”… След няколко месеца им се обадили да си вземат парите за авторски права от концерта.
Сумата за получаване възлизала на 23 лева.
Къде са отишли останалите пари може да се обсъжда, спори и изяснява до края на света. Мен лично това въобще не ме интересува. Интересува ме неоспоримият факт, че са отишли някъде далече от “Сигнал”. И как фактът се връзва с купищата приказки на въпросните агенции. Как те защитавали хляба на горките автори, които иначе бивали обирани най-безсъвестно от злите им почитатели.
И преди мислех същото, както след тази новина. Виждал съм тази тактика неведнъж в чужбина (в малко по-мек вариант). Тя не ми казва нищо ново, освен доколко скандално е положението и у нас. Допреди да я науча предполагах, че от дадени 3000 лева “Сигнал” биха получили от музикалните агенции не повече от 2500. Което пак би било жив обир, но принципно би давало на достатъчно нагъл и безсрамен лъжец възможността да твърди, че той е полезен, че без него музикантите няма да получат и толкова… Сега обаче се чувствам като плеснат с най-мокрия парцал на света. Защото усещането да си смятал себе си за черноглед, а да си се оказал оптимист-въздухар, е точно това.
Чудя се, ако “Сигнал” бяха пуснали музиката от този концерт безплатно, срещу който иска да даде нещо доброволно колкото иска, дали щяха да получат само 23 лева? Или само 230, или…? Кои крадат творците стотици пъти по-безсъвестно: злите потребители или добрите “защитници на авторски права”?
… Преди време имах дискусия с една дама от Асоциация “Българска книга”, която настояваше (и агресивно лобираше в парламента) и за литературните произведения да се създадат агенции от типа на “Мюзикаутор”. С изискването те да събират отчисления от абсолютно всички литературни произведения, и да ги разпределят между членовете си. И с проект за закон, съгласно който авторите нямат право да откажат тези агенции да събират техните авторски права, независимо дали са им членове или не, нито пък имат право да предоставят произведенията си за безплатно и свободно ползване, така че агенциите да нямат какво да съберат за тях. Още тогава ми светна лампичка… не, не лампичка. Авиационен прожектор. Дано след това описание да почнат да просветват поне светодиодчета и при други хора.
Дамата не ми каза смята ли да участва в такава агенция като издател и преводач. Или пък като собственик или част от управлението. И в момента пробвам да се сетя. Всъщност не, не пробвам – очевадно е какво ще каже. Всъщност, очевадно е и какво ще стане с нея, ако влезе в такава агенция като преводач, какво – ако влезе като собственик или управител, и какво – ако си остане обикновен издател и автор. Сигурен съм, че тя го знае далеч по-добре от мен, независимо че вероятно ще твърди съвсем различно нещо. И че го е знаела отпреди да започне да се бори за създаването на тези агенции. Пиша този запис, за да го знаят и останалите – читатели, издатели, автори.
Пробвам да се сетя и какво ще стане с българските писатели, ако се създаде литературен “Мюзикаутор”. Дали трудът им ще стане достойно платен. Дали ще могат отсега нататък спокойно да се посветят на творене, за да има повече българска култура. И най-вече дали ще им се иска да творят при такова положение. Дали няма който може от тях да избяга някъде другаде, било да пише, било да мие чинии, а останалите да спрат да пишат, или да заключат творбите си в чекмеджето, в чакане на не толкова робовладелски времена.
И се чудя – няма ли в скоро време да се появят подобни агенции и за българските художници, скулптори, кинодейци? Защото когато писателите спрат да пишат, и литературното кранче пресъхне, няма как “потребителите” му да не потърсят откъде другаде да смучат. Ако апетитът им не порасне още дълго преди това… И как творците и творчеството в България ще процъфтят с появата им. И, като резултат, какви светли позиции ще заеме българската култура в умовете на децата ни, и колко културни ще бъдат те…
… Моля всички, които четат този запис: простете ми, че ви занимавам с подобна безумна, отблъскваща, скандална, гнусна, невъзможна простотия. Простете ми, че ви съсипах деня, и може би не само един ден. Чувствам се виновен за това, кълна се. Пред тази новина разбирам по-добре отвсякога колко ценно и нужно е човек да има добро настроение и усещане, че бъдещето ще си струва. Моля ви, простете ми, че ви го съсипвам. Зная, че е грозно два метра мъж в разцвета на силите си да охленчва света по начин, който убива радостта от съществуването на околните. Съжалявам, не издържах. Преля ми. Не само заради това, което изпитвам лично – и заради Данчо Караджов, и заради всеки български творец.
Моля ви, простете ми.
Интересно, каква точно е процедурата по подмяна на такова дружество или правенето на ново такова.
По-предната година за няколко ‘официални’ концерта и доста плейвания по бградио спечелихме крупната сума от ~40лв. На годишна основа, разбира се. Иначе новината и аз я четох, но не е новост – просто поредната черна хроника в безкрайно дебелите български цинизми.
блестящо! 🙂
Линкът в „записа на nname.org:“ има нужда от редакция.
Иначе, на молбата за прошка, ритуалът изисква да се отговори: „Просто да ти е!“
А кой ще прости на бедните хрантутници? 🙂 🙁
@Васил Колев: И аз съм любопитен. Засега не съм успял да открия да съществува такава процедура.
@Марио Пешев: От нас си зависи. Дори ако няма процедура. Гласовете на творците се чуват… ако творците се решат да ги надигнат.
Под оригиналната новина в webcafe.bg небезизвестният Васил Гюров (група Ревю) е писал “Авторе , авторе ! Ти най-вероятно си получил възнаграждение”. Въпросният е член на УС на мюзикаутор. С удоволствие бих чул неговото обяснение на явлението, което Данчо Караджов е описал.
не съм много навътре в тая материя, но не виждам нищо учудващо. Ползата за авторите от Мюзикаутор и подобните му е кръгла нула. Подобни сдруженийца са кърлежи, които се грижат единствено са собствените си интереси, и за тези на други кърлежи. И никой извън тая сплотена групичка кърлежи няма полза от тях.
Крайно време е авторите да се замислят за някакъв модел на директни продажби – сега поне технологиите позволяват това да стане лесно и бързо. Може дори с СМС. Няма даже нужда да се обединяват в нещо си – стига един да налучка пътя, другите ще се ориентират. От това ще спечелят всички, освен кърлежите.
Съжалявам, но освен случката с рок-група “Сигнал” целият ти пост е едно упражнение по недомлъвки и разпокъсана логика. Ние, разбира се, знаем с какво да запълним празнините, но ако го прочете някой който не е запознат с темата няма да разбере абсолютно нищо.
@doni: Аз не бих си дал труда да му слушам обяснението. Както се казва, тоя мач вече съм го гледал прекалено много пъти.
@Пешо: Уви, при СМС “принадената стойност” гони тая на Мюзикаутор. Но се надявам други модели да свършат работа. Което ме подсеща, че вече от пет години се хващам да напиша един софтуер за продажби на свободно изкуство, но и до момента е доникъде…
@Иван: Бях под много юнашка емоция, докато го писах.
@Григор – не знам как е, но нищо не пречи 20 души да продават през един номер, сигурно ще намали разходите значително. Както и да е, това далеч не е единствения начин – има иПей.бг, Пейпал и какво ли не. Директните продажби са напълно възможни, просто някой трябва да се поразрови и да намери най-добрия начин.
при внимателен прочит на оригиналниата статия излиза как прозаично Мюзикаутор крадат парите – дават огромна част от приходите си за “много сложен” софтуер, който “честно” да изчислява процентите на изпълнителите
Гриша, на Таласъмията ми напомни да те подсетя за този случай – ще ти разкажа истината от ПЪРВА РЪКА. Буквално.
Гри – сега разбирам по-добре реакцията ти след онази среща-разговор в БНР по повод Читанката.
Хммм…
“С изискването те да събират отчисления от абсолютно всички литературни произведения, и да ги разпределят между членовете си. И с проект за закон, съгласно който авторите нямат право да откажат тези агенции да събират техните авторски права, независимо дали са им членове или не, нито пък имат право да предоставят произведенията си за безплатно и свободно ползване, така че агенциите да нямат какво да съберат за тях.”
====================
Не може да е вярно!!!
Това не погазва ли основни човешки права и свободи, които би трябвало да са защитени най-малкото от закон (или конституцията на всяка нормална държава)?
Звучи толкова нереално абсурдно – като излязло от страниците на апокалиптичен роман.
“…авторите нямат право да откажат тези агенции да събират техните авторски права, независимо дали са им членове или не, нито пък имат право да предоставят произведенията си за безплатно и свободно ползване…” >!<
Такива новини отдавна не ми влияят. В България много се говори и нищо не се прави, това важи и за глупостите. Дори и те рядко се правят, поради липса на дисциплина. А и да го направят какво от това? Просто никой няма да го спазва. Те може да казват че сме задължени да ползваме шибан лиценз но CC са пъти по-големи от тях и само трябва да си вдигнат кутрето за да ги купят и продадат, така че не се притеснявам.
@Borko – нещо май прекален оптимизъм те тресе.
Ъъъ, това, дето го пушиш, законно ли е?
@Пешо: Имах предвид, че от стойността на един SMS доста солен процент отива за оператора. (Без да броим, че и в обикновен СМС печалбата е десетки хиляди процента.)
@noemis: Мина време, но мисля, че даже си спомням точно една от юридическите формулировки – “ако авторът изрази желание да разпространява произведение без заплащане, това му желание няма юридическа сила”. Беше в частта за събирането на таксите за авторските права… Това първият български закон ли е, който погазва пряко конституцията, та се чудиш?
@Григор – не се съмнявам, че много солен процент отива за оператора. Но колкото и да е солен, едва ли е над 40-50%, вероятно е около 25-35%.
Както и да е, за другата страна остава някаква реална печалба. А в случая който описваш, ако правилно съм схванал, за автора не само че няма печалба, ами търпи сериозни загуби. С други думи, дори най-кьопавия модел на директни продажби би бил по-добър за авторите. И за потребителите тоже.
http://e-knigi.net/ опитват да продават книги, като основната печалба да отива у авторите, ама рекламата им хич я няма.
По техния модел и авторите могат да продават.
Слушах по z-rock Светльо (от Svetlio and the Legends), той също каза, че продават записите си директно от сайта си, защото ако се подложат на някоя компания, за тях нищо не остава.
Във връзка с отчисленията, които изискват въпросните кръвопийци от търговски обекти ми дойде една идея. Ами ако се пуска музика под Creative Commons лиценз, тогава какво? На запитване към Профон ми беше отговорено че не се дължат отчисления и не подлежи на санкции. И още един момент – ако пускаш автор,който те погне да заплащаш за музиката му , а ти си подписал с тях – той не може нищо да ти направи защото си изпълнил задълженията си и закона те пази. Сега подготвям една компилацийка и диря такъв тип музика. Смятам да пусна CD-тата в някой торент тракер заедно с описанието и информация за авторите. Който иска – да популяризира труда им. Защото не мога да приема Васил Гюров, Киро Щуреца и една шепа други помазани от властта да колят, бесят и смучат от целия бизнес, а хора като Вили Кавалджиев да бъдат оставяни да умрат в мизерия и безпаричие. Даже въпросният Щурец излезе да реве за пенсия да му се отпуснела, а надали е внесъл въобще осигуровки защото приходите са им били от хонорари доколкото разбрах.
ПП
Нещо пропуснах http://choveshkata.net
Божо, мерси! 🙂
(Тъкмо днес тръгна експериментът “Николай Теллалов с нов роман”… да видим какъв отзвук ще има.)
Ние (Човешката) още сме много малки, и малко, и засега я караме предимно “на мускули”. (То нали който не му стигал мозъкът… *смея се*) Но твърдо вярвам, че при натрупване на активни читатели – готови да положат някакви усилия, за да стигнат директно до своя любим автор/творец, и на свой ред да помогнат с разгласата – старата парадигма ще рухне.
И не само тя. 😉
@Пешо: По мои спомени, процентът беше наистина около 40-50%. А проблемът е, че операторът ги взема реално за нищо. При това положение повечето автори ще си кажат не “Остават ми 60%”, а “Тоя взима 40% за благоволението си”, и ще са прави. И ще спрат да пишат, въпреки че 60% не е никак малка печалба. За което вече няма да са прави, но… Пък може и да са. Храниш ли хрантутник охотно, апетитът му расте.
@Божо: Наистина може да е добре да им се пусне малко реклама. (И на Човешката също.) Ще видя какво къде мога да направя.
@JJ: Това е много интересно. Значи ако си подписал с Профон, пиратстваш от когото искаш, без да ти мигне окото? Заки ще изригне като Кракатау, ако разбере. 🙂
@Кал: Ще го разглася тук, но се надявам на инфо от теб. 🙂
Инфо (:
http://choveshkata.net/blog/?p=1531
хм начи “нема да им работим а да ми земат 40%” ама е ок да ми земат 99.92% щото не го виждам, а на тоя лошиот (с 40-те%) мога да му надникна в канчето
С риск да разваля още твои (и на други) дни – Филмаутор, Артистаутор, Театъраутор. Реални и действащи.
Тъй като съм бил сравнително близо до тия дружества, мога да споделя, че ужасът е по-голям, отколкото изглежда отвън.
Причините (както винаги), не са само в едно място – не са виновни само някакви лакоми чиновници и управители на дружества. Цялата ситуация е много комплексна и се гради на лакомия, безхаберие, лобизъм и глупост от страна на всички по веригата – от медиите до артистите.
Тъжното е, че има и много музиканти, с които можеш да спориш на дълго и широко за нуждата от такива дружества и те настървено да те обявяват за лудит и колко хубава е тази система. Въпреки, че не са взели и 23лв. от нея. Но въпреки това те държат да подпишат с лейбъл, защото това е яко и е правилно.
От това, че има групи, които не съумяват да се възползват от трибуната, която им предоставя интернет, направо ми се гади. С 30 секундните превюта на сайтовете и мрънкането “Ами ние не сме популярни”. Когато никой не е чувал за вас – нормално е да не сте популярни, дявол ви взел.
Но стига за артистите, те толкова си могат 🙂
Полемика имаше и при създаването на Копи-БГ (които дори си нямат уебсайт). За незапознатите – те събират процент от цената на празните носители (5%) и записващите устройства (2%). Събират ги, защотото _евентуално_ някой може да запише на тях песен на клиент на дружествата, с които работи Копи-БГ (няма смисъл да казвам кои са, предвид че то е създадено от тях). Записваш CC музика – плащаш на дружествата. Записваш си Линукс на DVD – плащаш на някакви артисти. Записваш си голите снимки от морето – плащаш. Защото (пак подчертавам) _евентуално_ някой би записал на диска материал, собственост на клиент на дружествата.
Цялата схема е сбъркана, но на хиените им е изгодно, а на голяма част от музикантите са им сложени розовите очила (или вързани ръцете с договори). Но обещай на някой пари без труд и гледай какво става – и чиновник, и артист, ще плесне с ръце. Хубавото е, че има и банди, които разбират, че нещата стават с бачкане и си гледат тяхната си работа.
Див комунизъм си е това. Ще вземем от всички предварително (заведения, таксиджии, кабелни – искат по 5ст на месец на потребител за 37 от каналите, фитнес зали), без значение какво пускат, или са пуснали някое радио (така цакаме на два пъти за една и съща песен), пък като дойде време за плащане ще дадем на всички по равно.
Профон се бяха разгърмяли, че са раздали 5.5 млн лева на изпълнители – за 2008 и 2009, но като се има предвид, че представляват 220 000 продуценти и изпълнители, разхвърлена сумата изглежда точно като едни 25 лв.
Освен всичко останало, административните разходи на тези дружества не са регламентирани никъде. Говореше се за нещо като 10-15%, но мисля че могат да харчат, колкото им трябват. Като се има предвид колко съдебни разходи имат… И някой горе пише едни красиви закони, които позволяват това да се случва. А ние си плащаме.
@ Григор – цитирам пасаж от дълъг мейл по запитването ми за пускане на музика от независими автори. “В този смисъл в новите промени на Закона за авторско право и сродни права има защита за ползвателите, в случай че уредят авторските права с нас “Х” и сродните с “У”, да не може трети лица(примерно независими творци) да имат претенции към ползвателите, а те са към дружествата.”
Как ти звучи?
Това е официален мейл от представителя на дружеството Х, с което съм си кореспондирал. Тъй като нямам официалното му одобрение да го цитирам леко съм го променил и не посочвам имена.
Та много ми е интересно ако аз съм анонимен и независим китарист тип “Черно Фередже” , значи навсякъде могат да ме пиратстват и аз не мога да съдя никого, тъй като те са подписали със съответните организации. Т.е ако не подпиша и аз и 23лева годишно няма да видя а на нарушителите и организациите закрилници копче не мога да им кажа.
Тоя Заки още от музикалната сцена ми беше неприятен …..
@~!@#$%^&*())_: По-скоро е другата логика. На едните ясно им се вижда, че искат 40% за абсолютно нищо, докато на другите не им личи, че искат проценти за абсолютно нищо (а не им личи и че са 99%). Затова вторите изглеждат на пръв поглед по-приемливи от първите.
@JJ: Не зная дали Заки е ангажиран в тези организации.
по отношение цените на мобилните оператори, не бих казал че искат х% за нищо. Все пак те са инвестирали в мрежи с национално покритие които изискват и поддръжка, и заплати на служители и какво ли не. Далеч съм от мисълта да ги защитавам, и според мен да ти вземат 30-40% за посредничество е прекалено много. Но да се разсъждава така не е правилно – операторите не са социални служби и гледат да максимизират печалбата си, като всеки нормален икономически субект. Правилният въпрос е съществува ли по-подходящ начин за общодостъпно електронно разплащане на дребно. Ако няма, то пазарните цени са това. Ако има, това ще натисне цените на мобилните оператори надолу. В случая вината за високите цени е в държавните регулатори. Ако създадат истинска конкуренция с даването на още 2-3 безплатни лиценза на големи международни оператори, цените ще се сринат от само себе си.
@Пешо: Въпрос на икономически оптимално решение е (което не е същото като икономически най-добро!). Много често икономически оптималното (в смисъл в което процесът намира точка на стабилност) е да има де факто монопол, който поддържа кожодерски цени, прави страховити печалби и с част от тях корумпира чиновниците, за да го опазват вместо да се борят за него.
@Григор:
Супер статия. Последният семестър учихме “Авторско право и интелектуално собственост” и съм потресен, то цялата дандания е за правата на праводържителя, не на автора и никой не вижда нищо странно в това. Между другото преди време бях чел подобна статия пак от теб, която май доста ми помогна да асимилирам сухият материал от учебниците. Поздрави!
http://forum.chitanka.info/topic2502.html – едно възможно решение на задачата
С читанката нещо не се получават нещата добре напоследък. Само вижте последния дизайн на страницата. Има реклами на някакви книги (“прочетете” “купете си”), отгоре някаква не на място лента с линкове, така нататък — хубавия, чист и лесен за ползване сайт е в момента точно обратното на това, което беше.
Ако продължават нещата така мисля, че най-добре ще е една читанка със стария облик и добавени новите произведения да се създаде като алтернатива.
идеята за пускане на безплатен албум е готина .ФСБ я приложиха за последния си албум. Мисля и Сигнал направиха нещо подобно с “Черно Белия ” албум който струваше в Метро 1-2 лева.Което определено си е жест към феновете им. А другите така или иначе няма да си ги купят..
@Georgi – Що бе, какво му е на дизайна на читанката – съвсем е лесен.
На най-видно място са
Автори
Преводачи
Книги
Творби
Поредици
Ново
Ателие
После има линкове към e-knigi и към Човешката, което приветствам, както към информация за книги и т.н.
Много по-добре от преди.
Стария вид на читанката е по-добър, и то много по-добър. Keep it simple е принципа. Имаше ясни линкове с текст вместо неразбираеми картинки, и още, и още добри страни … Толкова много нови промени са направени в неправилна посока, че да ги изброявам няма смисъл. Всеки, който има средни познания от интернет и дизайн бързо ще ги открие и сам, като погледне страницата. А иначе идеята за библиотеката е чудесна и я подкрепям на 100%. Затова и пиша горното – за да се обърне внимание на нещо, което ще и помогне да изпълнява целта си още по-добре.
С извинение за писането под този постинг след толкова време…
Нещо не разбирам- Защо един изпълнител (както в конкретния случай група “Сигнал”) на свой концерт, където изпълнява САМО 100% свои авторски песни (текст, музика, аранжимент, всичко), та защо трябва да прави някакво отчисление към тези… организации? Законово задължени ли са?
@Oleg: Доколкото знам, принципно са законово задължени – щом е изпълнение пред публика, законът не прави изключение дори за свои песни. Тъй като това му положение е особено скандално, обикновено не се прилага. “Сигнал” просто решили да пробват дали наистина никой не ги слуша, или просто “защитниците на правата им” ги крадат много повече от “злите пирати”.
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » “Творци срещу ACTA”
Pingback: Не “корпорациите” са виновни за ACTA
Какво казва корифеят по интелектуална собственост в България по въпросите на състоянието авторското право и сродните права в момента – Георги Саракинов : http://komitata.blogspot.com/2012/02/blog-post_16.html
@Не “корпорациите” са виновни за ACTA@ Точно те са виновни ненапразно защитниците на ACTA са амо тези които ги управляват как за толкова време не разбра, че ACTA не защитава творците а носителите на авторските права. Положението е кофти и то много твореца не взима почти нищо освен кат г.н. Гюров не е в тези които бъркат в буркана с меда. Даже смея да твърдя, че тях не ги е страх от това че има така нареченото “ПИРАТСТВО” страх ги е че творците реално ще ги зарежат и ще се обърнат към интернет за да могат да печелят от техните творби а те ще останат на улицата без пукната стотинка. А специално господин Гюров дори и да се обърне към Интернет няма да има кой да го слуша щото просто “Не става!!!!”.
@Комитата: Скромничко казано, но същността е хваната точно. Браво на Георги Саракинов!
@YouNotepad: Точно това е проблемът. ACTA защитава не творците от потребителите им, а търговците на интелектуални права от творците и потребителите.
@Григор Така е, но докога ще трябва да го обясняваме на хората от две три даже вече седмици постоянно тръбим едно и също и все още има не разбрали.
@YouNotepad: Просто трябва да тръбим и още. И повече. И още повече. Докато не останат неразбрали. Едва тогава лъжата ще започне да отстъпва.
Pingback: “Творци срещу ACTA” | Д-р Белолики
@“Творци срещу ACTA” | Д-р Белолики ++++
Pingback: Void and Null » Blog Archive » Музикаутор – или как крадецът вика „Дръжте крадеца“