Таласъмия 2011

След куп премеждия (не без моя вина за тях) Таласъмия 2011 се състоя. 🙂

Тръгнах за нея без особен ентусиазъм. Последните няколко години феновете бяха станали апатични, и събирането прогресивно западаше. А тази година беше и само три дни, вместо обичайните четири. Да си кажа честно, мислех, че това ще е последната Таласъмия, и че ще е скучна и тъжна предсмъртна агония. Въпреки това обаче отидох. Старите фенове умират, но не се предават.

Пътувахме с Любо Николов, Калин Ненов и Бобсъна (известен на родителите си под псевдонима Бойчо Пейчев). Та, именно Бобсъна още на тръгване издигна смелата хипотеза, че тазгодишната Таласъмия ще е към два пъти по-добре посетена от предишната. Хипотезата беше базирана на ресторантско преживяване, и всички присъстващи (начело с автора й) се отнесоха към нея с доста хумор. Толкова по-голямо беше смайването, когато още първия ден тихото хотелче сред Старозагорските бани преля отвсякъде, и много хора се настаниха кой където заварил. (Ние с Ели също спахме в Стара Загора.) Хората бяха май дори повече от два пъти повече от предишния път.

Всъщност не, не хората. Нещо по-добро – феновете. Фенската среда се отличава с изумителна коректност и читавост. Любо Николов най-спокойно си заряза половин ден лаптопа на маса пред хотелчето – фенове отпред имаше през цялото време, така че шансът да бъде откраднат беше нулев. (Вечерта по някое време няколко души го издириха, за да го попитат могат ли да преместят за малко лаптопа, че им трябвала временно масата.) Друго качество на феновете е самоорганизирането им: в това отношение ги бият единствено хакерските конвенти. Освен традиционното чеверме се случиха един куп мероприятия, всяко организирано от ентусиаст или ентусиасти – разнообразни весели и интелигиентни игри, и какво ли още не. (Официалната програма не се състоя изобщо, но аз не съжалявам за това. Ако се беше състояла, трябваше да изнасям лекция…) Купонът беше непрекъснат, и въпреки че пиене не липсваше, нямаше нищо общо с толкова типичното “дай да се натряскаме, че да ни е весело”. Веселото идваше от готината компания.

Компанията имаше и друго предимство – големият диапазон на възрасти. Последните едно-две издания бяха започнали да се превръщат в свърталище на дърти фенове, плюс няколко твърде упорити младежи. Този път обаче младите преобладаваха. Всъщност, най-младият беше донесен от гордия му баща Искрен Зайрянов и разнасян навсякъде, въпреки съветите, че на двумесечно бебе толкова носене му е малко множко. Определено е рекорд за най-млад посетител, който не знам дали ще бъде счупен скоро.

Друго качество на тазгодишната Таласъмия беше невероятната й продуктивност. И други години някой се е опитвал да свърши по нещичко, но този път всеки, на който не му се лежеше и мързелуваше, вършеше. Любо Николов написа две приказки и една поема, започна един разказ (или роман, де да знам къде ще му излезе края), и накрая нарече мероприятието почивка. Калин така и не разбрах колко срещи и мероприятия изорганизира, него един човек много трудно може да го обхване като дейност (аз така и не знам колко неща всъщност бута той, и не мисля, че някой освен него ги знае всичките). Подобно беше положението и с доста други хора. Май аз бях от малцинството, което предимно се занимаваше с лапане на мухите.

Върховият купон беше, естествено, балът с маски. За разлика от предишни Таласъмии, имаше доста прилично количество маскирани. Лъчо Соколов се изяви като Коен Варварина, и беше… по думите на Юри Илков – Генерала, “такова нещо досега не е било!”. Не че другите маски бяха лоши, но ако Пратчет беше тук, щеше да му увисне ченето. Всичките филмови и прочее Коеновци, които съм виждал, направо трева пасат. Извъртя се да го снима целия китайски народ, по повече от веднъж. Нямам представа защо на снимките е излязъл толкова зле; на живо впечатлението беше просто смайващо. Сериозно се съмнявам да видя скоро друга толкова добра маска.

(Покрай този бал си имах дребен проблем. Бях леко понастинал, беше ми студено и по едно време реших да се загърна с едно одеяло. За зъл късмет, на по-слабата светлина отвън одеялото изглеждаше черно. Наложи се да обяснявам на всеки присъстващ поотделно, че не съм се маскирал нито като вампир, нито като Смърт, нито като Батман, нито като назгул…)

Тръгнах си от Таласъмията с твърде различен план от този, с който дойдох – а именно, да идвам и занапред. На всяка цена.

И малко снимки, благодарение на Елена Янева (не особено качествени, благодарение пък на мен):

Самата смърт. (Да ти се доще да умреш. 😉 )

Китайски мандарин, с Бакхус на заден план.

Рънътъ прай войнътъ!

Комата, като оранжев клепоух заек (вероятно фен на Big Buck Bunny)

Колко модерна е Сюзън Сто Хелит!

И обещаният Коен Варваринът (уви, на снимка не прави впечатлението от оригинала)