Вчера в блога на Човешката библиотека се появи един съвсем кратичък запис. Копи-пействам го:
Приятели –
Представете си, че Човешката библиотека е ваша.
(Човешката библиотека Е ваша. Ваша е. Да.)
Какво ще правите с нея?
Човешката библиотека наистина е на читателите си. Да, формално тя е фондация и издателска фирма, собственост на някого. Но за разлика от повечето фондации и издателски фирми, съществува не за да напълни с пари участниците си, а за да публикува и разпространява книги, които ни припомнят, че сме човеци, а не зъбни колелца в машина за пари. Писал съм го и преди – участниците й често дават и последната си стотинка, за да излезе някоя хубава книга, за която знаят предварително, че ще е на финансова загуба. А освен стотинките дават и труда си – твърде много труд, за да бъде описан.
(Калин наскоро ми се скара, че в предишния си запис за Човешката библиотека съм споменал поименно само него. Донякъде е прав. Други доста активни в нея хора са Атанас П. Славов, Ангел Петров, Мирослав Моравски, Констанца Христова, Габриела Петрова, Димитър Стефанов… Пълният списък е тук. Извинявам се и на прекалено скромния според мен Калин, и на всички пропуснати.)
Тези, които предприемат подобни неща за лична изгода, знаят какво да правят с тях – всеки знае своята изгода най-добре. Човешката библиотека обаче е създадена, за да служи на читателите си. Колкото и да са читатели, екипът й не знае какво би било най-изгодно, най-удобно и най-полезно за всички четящи човеци. Затова е и този повик.
Човешката библиотека е ваша. Наистина. Посетете блога й, и коментирайте какво искате да направи тя, и как да ви бъде от полза. Каквото е по силите на тези апостоли на книгата и доброто (думата не е силна, готов съм да я отстоявам!), ще бъде направено. А ако вие можете да помогнете някак, или имате идея какво би било от помощ, ще заслужите мястото си сред тях.
Благодаря от сърце!
Читателите ни са я много срамежливи, я им се свиди да споделят мечти… 😀
@Кал: Или ежедневното робуване за хляба ги отучи да мечтаят… 🙁
Не, това не го вярвам, поне не така масово.
По’ съм склонен на някой вариант близо до твоето обяснение за “придобитата” ни лошавина в “Ягодката”. “Мечтаем си ние, ама какво сега да губим на другите времето с мечти някакви…”
Между другото, Човешката библиотека напоследък е най-много на Чобисите – новите ни стажанти:
http://choveshkata.net/blog/?p=1656
Не продавам нищо. Само се хваля. 😛
🙂