Вчера в блога на Човешката библиотека се появи един съвсем кратичък запис. Копи-пействам го:
Приятели –
Представете си, че Човешката библиотека е ваша.
(Човешката библиотека Е ваша. Ваша е. Да.)
Какво ще правите с нея?
Човешката библиотека наистина е на читателите си. Да, формално тя е фондация и издателска фирма, собственост на някого. Но за разлика от повечето фондации и издателски фирми, съществува не за да напълни с пари участниците си, а за да публикува и разпространява книги, които ни припомнят, че сме човеци, а не зъбни колелца в машина за пари. Писал съм го и преди – участниците й често дават и последната си стотинка, за да излезе някоя хубава книга, за която знаят предварително, че ще е на финансова загуба. А освен стотинките дават и труда си – твърде много труд, за да бъде описан.
(Калин наскоро ми се скара, че в предишния си запис за Човешката библиотека съм споменал поименно само него. Донякъде е прав. Други доста активни в нея хора са Атанас П. Славов, Ангел Петров, Мирослав Моравски, Констанца Христова, Габриела Петрова, Димитър Стефанов… Пълният списък е тук. Извинявам се и на прекалено скромния според мен Калин, и на всички пропуснати.)
Тези, които предприемат подобни неща за лична изгода, знаят какво да правят с тях – всеки знае своята изгода най-добре. Човешката библиотека обаче е създадена, за да служи на читателите си. Колкото и да са читатели, екипът й не знае какво би било най-изгодно, най-удобно и най-полезно за всички четящи човеци. Затова е и този повик.
Човешката библиотека е ваша. Наистина. Посетете блога й, и коментирайте какво искате да направи тя, и как да ви бъде от полза. Каквото е по силите на тези апостоли на книгата и доброто (думата не е силна, готов съм да я отстоявам!), ще бъде направено. А ако вие можете да помогнете някак, или имате идея какво би било от помощ, ще заслужите мястото си сред тях.
Благодаря от сърце!
Читателите ни са я много срамежливи, я им се свиди да споделят мечти…
@Кал: Или ежедневното робуване за хляба ги отучи да мечтаят…
Не, това не го вярвам, поне не така масово.
По’ съм склонен на някой вариант близо до твоето обяснение за “придобитата” ни лошавина в “Ягодката”. “Мечтаем си ние, ама какво сега да губим на другите времето с мечти някакви…”
Между другото, Човешката библиотека напоследък е най-много на Чобисите – новите ни стажанти:
http://choveshkata.net/blog/?p=1656
Не продавам нищо. Само се хваля.