Таласъмията определено се отрази добре на Любомир Николов. Едно, че написа на нея една комична поема и три приказки. И второ, че поетото оттам вдъхновение в момента се излива в блога му. На части от произведение под условното название “Международна конференция”.
Какво представлява произведението ли? Интересно е (това надали е нужно да го пояснявам). Но още повече е комично до немай-къде. Такова разкошно забавление е, че дори съм склонен да изтърпя малко довършването на “Елесар”, за да разбера какво ще се случи по-нататък. Като за капак, очакването расте с всяка нова част. Веселбата – също.
Абе, я стига съм го хвалил на сухо, ами направо да дам линковете. Ето първата, втората, третата и четвъртата части. Буквално на всеки няколко часа проверявам дали няма и още нещо.
За хора без чувство за хумор не го препоръчвам. Но останалите надали ще съжаляват. 🙂
Напомня ми за “Руки вверх! или Враг №1”, но представя много по-динамично действие, което на мен много ми допада. Акробатиката на мисълта е достойна даже за детска книга. За мое съжаление контекстите (съвременни граждански права в САЩ, Велика октомврийска революция) я ограничават за четене само от вече пораснали деца.
Любо, Григор, благодаря за споделянето.
Твърде забавно, благодаря.