– Блогърството е като младостта. Отива си с времето.
– Тоест?
– Огледай се. Колко от тези, които започнахте някога да пишете, продължавате?
– Като гледам, доста.
– Но доста и спряха, нали?
– Нормално е. Може би пак ще започнат.
– Но може би не. И може би ще става все по-трудно да пишеш.
– Защо мислиш така?
– Така си мисля…
Преди няколко дни водих този разговор с един приятел. Оттогава все си мисля – прав ли е, или не?
Вярно е, че много някогашни блогъри спряха да пишат, някои може би завинаги. И това според мен е в реда на нещата. Човек се променя. Променят се и интересите му, средствата му, понякога дори целите му. Последното може да е за добро или лошо, но самият факт на съществуването му е добър. Защото доброто е по-силно от злото.
Например, понеже хората се променят, някои от тях започват да пишат блогове. И попълват празните места в блогърските редици, освободени от напусналите. Един разкошен пример е Митко Стефанов – мой отдавнашен и добър приятел, който най-сетне намери време и сили. (Изглежда, че беше необходимо за целта да се ожени. 😉 ) Каня търсещите новото в неговия блог, и му пожелавам да пише така, че всеки да го чете!
Така че блогърите не намаляват. Напоследък ми се струва, че стават все повече. “Повече става боклукът”, ще кажат някои. Но според мен огромното мнозинство блогъри имат какво да кажат. Да, някои пишат важни и може би велики неща, а други публикуват размисли, рецепти, описания на уж банални неща, не особено умели стихове… Сигурно тях някои ги смятат за “боклук”.
Но неща без стойност няма. Важните и великите неща са като новогодишно угощение, но обикновените размисли и рецептите са като ежедневния хляб. Който не запомняме, но без него ще умрем от глад. Когато успея да намеря времето да чета блогове, намирам стойност в поне 90% от публикуваното. А останалото… сигурно просто не съм достатъчно мъдър, за да разбера и оценя и него. Надявам се да стана.
Ежедневни и обикновени мисли има всеки, казват някои. Твоите не са нужни на никого, защо да ги публикуваш?… Не съм съгласен. Твоите ежедневни и обикновени мисли са истински твои, уникални и неповторими, дори ако други са ги мислили и обличали в същите думи безброй пъти преди теб. Точно както е неповторимо и уникално твоето детство, влюбванията ти, дори минаването ти по улицата пред вас, въпреки че безброй други са имали такива детства, и са се влюбвали, и са минавали по тази улица… Затова и е нужно да ги публикуваш, дори ако изглеждат банални. Ганди го е казал по-добре, отколкото аз мога: “Това, което правиш, може да е много дребно – но това, че го правиш, е много важно.” А Сократ, ако беше жив, може би би добавил: “Пиши! Писането ще докара мисленето, а мисленето – мъдростта.”
Ще стигнем ли някога до време, когато всеки ще пише, но никой няма да чете? Не вярвам. Дори в държавите, където са грамотни 100% от населението, 90% обикновено не четат (освен жълти вестници). Но останалите 10% четат, и благодарение на това поумняват и помъдряват. И демонстрират на околните, че все пак е хубаво да се чете… Ако писането стане твърде разпространено, може би тези 10% ще станат по-селективни в подбора на това, което четат. Но надали ще престанат.
Нещо повече. Когато много хора могат да надигнат глас, и той да бъде чут, истината получава своя шанс. Затова и във всяко репресивно общество първата работа на подтисниците е да сплашат и ограничат свободата на словото. Китай, Иран, арабските революции ни го показаха достатъчно ясно… А желаещи да станат подтисници и да убиват свободата на словото винаги е имало и ще има, дори в най-свободните държави. Затова и възможността на всеки да пише каквото му е на ума е важна. Тя е, която ни пази от подтисниците, мафиотите, престъпниците на едро. Иначе казано, тя е вид свобода. Колкото повече е свободата, толкова по-трудна е задачата на злото, и по-лесна тази на доброто.
Затова и за мен днес е празник. Честито, Митко, и пиши по-често и повече! 🙂
Честито и от мене, друже!
(Гри, в сайдбара? … Като някакъв вид бар ще да е туй… 😀 )
Гриша честно , възхищавам ти се как смогваш през 1-2 дена да пишеш по интересни и разнообразни теми – сигурно блога ти коства много време.
Пробвам се и аз да пиша блог – фирмено-технически такъв. Платих си хостинг ,бумнах Word Press a и остана писането – а то никак не е лесно и все пак напредвам по малко. Та въпроса ми е – трябва ли да се стартира с поне 10-15 статии за начало? Как може да се привлече читателска аудитория, която да те хвали и евентуално псува :)? Искам да споделя идеите си с хора на които биха били полезни, да критикуваме и обсъждаме конкретни проблеми и т.н. Искам когато някой се сблъска с проблем който и аз съм имал да види моето решение и да го използва наготово вместо да се мъчи както аз съм го правил или евентуално прилагайки го да ми посочи грешки които съм допуснал. Това всичко използвайки свой собствен хостинг, а не сайтове,където да се чувствам като журналист принуден да пише за някой друг срещу безплатна квартира. Четох много за линкове, ранкинги, оптимизации и всички те ми звучат като на патагонски. Можеш ли като по-опитен да дадеш малко прости наставления за начинаещи блогъри.
Възхищавам ти се и аз.
Честният – че и умен – глас е нещо безценно, особено в днешните смутни времена.
А виртуалното пространство днес се е превърнало в невидимо бойно поле. Твърде много хора с нечисти души осъзнаха силата на интернет и се опитват да го овладеят. За евтини политически цели. И с евтини трикове – крясъци, омраза, изблъскване на всекиго, когото сметнат за заплаха.
Глас като твоя действа на подобни инсекти като “Райд”.
Важните неща обикновено са прости. Като числата. Въпросът е някой да ги “намери”/осъзнае и каже.
Гриша, първо много благодаря за рекламата. Може би е леко подранила, защото имам само два материала засега, като единият е стар. Но ще гледам да пиша, когато имам време и вдъхновение 🙂
Колкото до наставленията за начинаещи блогъри, като един съвсем пресен пресен блогър ще дам едно простичко мнение. Най-важното е когато се пише, да се пише искрено и от сърце.
@JJ: Съветът ми към всеки блогър, и начинаещ и опитен, е този на Cliff – да пише искрено и от сърце. И повече. Пиши не заради другите, а заради себе си – тогава другите малко по малко ще дойдат и ще те четат. И писането ще те научи на… писане. 🙂
И дай линк към блога си. 🙂
@Григор – вероятно блогърството ще си отмине като всички епохи на Интернет общуването и изразяването – от IRC през форуми, блогове, социални мрежи и т.н. По едно време се опитвах да хвана жизнения цикъл на тея технологии – нещо от сорта на: половин година начало, година и половина – две – прогрес, една година – бавно (и сигурно) връщане в изходна позиция. Това статистически за по-голямата част от методите и средствата на комуникация.
Още нещо – 10-те процента четящи често се фокусират в класическата литература, а не в блоговете. Замисли се каква част от блоговете, които четеш, четеш заради изразни средства, богатство на съдържание и прочие. При мен са по-скоро – блогове на познати, технически или нещо от сорта. 🙂
Съвсем отскоро съм от другата страна на оградата, блогвам. Правя го от името на институция. Всеки трети ден, щото сме доста, пръснати на три континента и четени на пет.
Но до скоро бях читател. Само. Темите се ограничиха до бг гл т
А тя не ми е интересна
Наяве, I give a rat ass за повечето коментари от сф. Нямат отзвук извън сф. Когато оклепаха един паметник и скапнах приятели в сф, не знаеха че се е случило. Това е, наяве, територията дето покрива Икономедия блогосфера.
Та
Съвсем отскоро съм от другата страна на оградата, блогвам.
Правя го от името на институция.
Всеки трети ден, щото сме доста, пръснати на три континента и четени на пет.
Но до скоро бях читател. Само.
ПРОБЛЕМЧЕТО
Темите се ограничиха до бг гл т
А тя не ми е интересна
Наяве, I give a rat ass за повечето коментари от сф. Нямат отзвук извън сф. Когато оклепаха един паметник и скайпнах приятели в сф, не знаеха че се е случило. Това е територията дето покрива Икономедия блогосфера.
Та
защо да се потя ? И чета ?
Това е въпросът, дето си задават повечето скринейджъри, кацнали на локална тема с мин 900 думи.
Другото ми очакване бе, че блогосферата ще научи нещо за употребата на дизайн и четене от екран.
Не се случи.
Спец блоговете с пътувания са тОООООООООООООООоолкова трудни за отваряне в блекбъри, че ..хайде.
След поредицата екскурзии с Форд, съвсем нямам желание да чета бг блог. Търкаляне по равното и разхождане из плиткото..некф ужас. Амин.
Е точно пък това Сократ не би го казал (вж. “Федър”).
@Марио Пешев: Повечето блогове, които чета, ги чета не заради изразните средства, а заради свежите и истински мисли. Почна ли да чета блогове само ако са на моята професионална тема или на познати, значи съм се превърнал в зъбно колелце в механизма на работата и роднинското си дърво. Иначе казано, значи съм умрял какъвто се познавам.
@in2h20: Щастлив съм, че приятелите ми не са като твоите. Иначе, повечето скринейджъри по принцип си задават въпроса защо да се потят да четат, след като има игри и филми. Не е новост, така е отпреди да съществува четенето. (Ако не ти хрумва как е възможно да е така отпреди четенето – просто е: четенето е дейност, която изисква употреба на кората на главния мозък, докато игрите изискват употреба предимно на гръбначния, а филмите – на лимбичната система. Тоест, така е откакто съществува такова нещо като кора на главния мозък…)
Между другото, много съм впечатлен от характеристиката ти, че българските блогове са “търкаляне по равното и разхождане из плиткото”. Би ли демонстрирал на нас, непросветените, какво е катерене по стръмното и плуване из дълбокото?
@Stoyan: По времето, когато е писал “Федър”, Сократ определено не би го казал. Но ако беше живял днес, мисля, че би го казал.
аз имам, мисля хубав блог. Обичам това, което правя, наистина. винаги поствам стихотворения и разкази с огромно удовлетворение. макар че може би ще става все по-трудно и трудно. а и някак мисля, че може би някои импресии не са ми отброяваме, но не надавам глас. съгласявам се, че времената са смутни.
поздрави:
Elan
@ Григор -Благодаря за съвета. Еми това е блогчето. Малко е , не добре изпипано и статиите имат нужда да се обработят – нещо като тестов вариант е в момента (разочароващата алфа версия). Надявам се с времето да стане по-интересно и да е полезно за някой. Ще бъде полезно и за мен – пишейки по дадена тема някак си нещата по-лесно се систематизират. По този начин ми идват нови идеи, виждам грешки в старите или просто от любопитство търся източници за справка и научавам много нови неща. И най-вече се научавам да пиша 🙂
@Elan Morin Tedronai: Нещата ти ми харесаха, особено някои от стихотворенията. Но имам усещането, че третираш блога си като дъска за сухи и постни обяви. С цялото си нахалство бих ти предложил съвет, и той е: вярвай в блога си. Поверявай му без колебание не само новини за творбите си, а и размислите си, и страховете си, и мечтите си. Дай му истинска и пълнокръвна част от себе си, без да се боиш, че ще те ухапят, ако си свалиш бронята и маската. Той също е произведение, просто по-различно от типичните. Нещо като многотемен, многолинеен роман, в който непрекъснато дописваш нови глави, и няма определен край. Само че роман не за съчинена вселена, а с истината за теб и света наоколо, каквато я виждаш… Ще спечелиш не само истински и увлекателен блог – ще си пробвал перото си и в още една дисциплина, и това ще ти даде нещо. 🙂
@JJ: Блогът не е лош, но е не личен, а фирмен. Да си призная, не разбирам много от фирмени блогове, никога не съм участвал в такъв. Боя се, че съветите, които давам за лични блогове, няма да са много приложими към фирмените. Но… ако трябва да избирам между две фирми, които имат блогове, бих избрал тази, чийто блог е по-човешки и искрено написан. Някакъв признак е, че тази фирма е по-вероятно да е не механизъм за правене на пари, а мероприятие на хора. А хората са, с които обикновено успявам да се разбера. Печеленето на пари заради парите, което е основната функция на корпорациите, ми е някак чуждо и непонятно.
Съгласна!
За публикуването – добре. А коментарите? Нещо съм алергичен към неканени гости, които на всичкото отгоре се държат като “сватбари”, пък и вярвам не съм само аз така. Ставаш на модератор. И ако не си вярваш особено, усилието започва да ти се струва повече от смисъла.
@Петър Петров: При мен всеки първият коментар на всеки коментиращ минава ръчно одобрение. (Това е и причината първи коментари тук често да се показват с доста забавяне – нямам как непрекъснато да си следя блога.) Ако някой отначало се е показал културен, но после прекали, му режа достъпа и приключвам темата. Така че с времето се създава общност от доста прилични коментиращи. 🙂
Понякога не е възможно да се прецени отначало. Например коментарът от Reality по-горе би могъл да е както искрен, така и дело на биобот. Прегледах сайта – пак не можах да си създам окончателно впечатление. В такива случаи обикновено отначало давам кредит на коментиращия, но ако си го пропилее – …
(Апропо, днес научих поредната фирма, която предлага поръчково писане по форуми и блогове. Дали не е време блогърите и форумните администратори да почнем да си правим съвместен черен списък на IP-та и домейни? Ако има навити, може да организирам някаква инфраструктура.)
аз съм събрал близо 1800 IP-та. Мога да пратя списъка на интересуващите се. Има и цели подмрежи, които са проявили свръх активност.
Много хубава статия 🙂
По принцип, у нас съществува този проблем, че много неща (в практически всички сфери) идват със закъснение, но пък успяваме да ги “изконсумираме” за рекордно кратко време, преди да се насочим към нещо различно. Вероятно е някаква инерция от загубените столетия, която се е закодирала в народопсихологията, не знам.
Надявам се, че блогърството като възможност да изразяваш мнението си, да информираш хората и (най-главното) да споделяш няма да замре. Оптимист съм най-вече заради това, че повечето качествени блогъри са хора, които не се изкушават от непрекъснатото “скачане” към по-нови уеб технологии и вместо това се концентрират върху съдържанието т.е. върху текстовете си.
Да, разните блогове тип “Подборка на крадени снимки от фотографските сайтове”, “Моето куче” и прочее може и да изчезнат, но от тях по принцип не остава кой знае какво във времето.
@Божо: По какъв критерий са събрани IP-тата?
От което е дошъл спам го записвам, като щом е от чужда мрежа със сигурност едва ли някой чете блога ми, понеже е самона български. IP-тата от българските мрежи, до колкото от тях идва спам за сега ги прескачам, ама не съм и имал много атаки от наши мрежи.
Напълно е възможно разбира се, някоя атака да е дошла от заразена машина, която после е почистена.
@Божо: Не е сигурно, че от чужди мрежи не ти четат блога. За моя знам, че го четат и хора от извън България – вероятно и с твоя е така.