Всички са в течение на случилото се в Норвегия преди няколко дни. Ако случайно някой е живял на Марс: лице на име Андерш Брайвик изби седемдесетина деца в детски лагер. Мотиви: бил много против мултикултурализма (“културния комунизъм”, съгласно неговата терминология) и исляма. Поклонник на неонацизма, нордическите “философии” и т.н. Няма да го описвам подробно, от медиите може да се събере предостатъчно инфо.
Какво ще стане с Брайвик е ясно. Ще го съдят. Ще го признаят за луд, и ще завърши живота си в затворническа психиатрия. (Ако съдя по изказванията му, той е социопат и тежък психопат – иначе казано, пропуск на норвежкото здравеопазване.) Това е предизвестена история. Далеч по-интересна е друга.
Нека се върнем седемдесетина години назад, и срещнем на улицата есесовеца Ханс Мюлер, тръгнал да арестува поредното семейство евреи, комунисти, цигани или там който е.
Страшен ли е той? Безусловно. Но с какво?
Дали с това, че е частното лице Ханс Мюлер? Надали. Частно лице е всеки.
Дали с това, че вярва в светлото бъдеще на нацизма? Надали и това. Кукута предостатъчно.
Страшен е с това, че е част от СС. Че в известен смисъл е СС. Нали?
Нека сега се върнем при Брайвик. Той с какво е страшен? С името си, или сините си очи? Надали. С това, че е луд за лечение? Не особено. Пропуснати луди много.
Дали с неонацистките си възгледи? Дори това не. Неонацисти, уви, много. Твърде малко от тях обаче избиват десетки деца.
Въпросът, естествено, е риторичен – отговорът е очевиден, ако и да е трудно да бъде формулиран точно. Брайвик е опасен с комбинацията от екстремистки възгледи и терористична нагласа. Точно както примерният ни Ханс Мюлер – с това, че е член на СС. И както Мюлер всъщност в известен смисъл е СС, така и Брайвик в известен смисъл е терористичният екстремизъм. Без СС Мюлер е един обикновен, може би много приятен немец. Точно както без терористичния екстремизъм Брайвик е тихо и безвредно куку.
Оттук и ключовият извод: схватката ни е не с Брайвик, а с терористичния екстремизъм. И въпросът е как да спечелим войната с него. Иначе нови и нови Брайвиковци ще има до безкрай.
А отговорът е простичък: както се печели всяка война с тероризъм и екстремизъм – чрез морално превъзходство. И “случаят Брайвик” е много подходящ за обясняване на този метод.
За какво мечтае Брайвик? За свят, в който срещу “културния комунизъм” (мултикултурализма) и исляма (а вероятно и християнството, юдаизма и т.н. – те не са нордически “религии”) са взети окончателни мерки. За Европа, в която тези “опасности” са невъзможни.
Но как ще направиш невъзможно съседът ти да не уважава своите гръцки, сръбски, румънски, арабски, италиански или каквито щете корени? И да не изповядва своята религия? Как точно може да се постигне това на практика?… Естествено, с полицейщина до тоталитаризъм. Друг метод за тази цел няма познат на човечеството. С “европейско” опазване на реда, излязло от мечтите на Лаврентий Берия. И толерантност към чужденците и непознатите, заета от Чингис хан. Това е мечтата, в името на която Брайвик изби седемдесет души.
Искаме ли неговата мечта да успее? Да победи и да завземе света ни? За вас не знам, аз – не. Брайвик може и да умре в лудницата, но победи ли мечтата му, реално той ще е на власт, а в една огромна лудница ще умират бавно всички нормални хора. Не съм съгласен тази мечта да победи. Тя е, която чрез Брайвик изби толкова хора. Дойде ли на власт, ще избива още и още. А останалите живи ще завиждат на умрелите.
Затова, когато чуя политици да обясняват как “повече полицейски надзор” и “повече полицейски правомощия” ще ни опазят от такива като Брайвик, настръхвам. Повечето полицейщина е именно мечтата на този психопат, рецептата да стигнем до желания от него свят. Съгласим ли се на нея, няма да имаме нужда от Брайвик и подобните му. Ще си имаме за тази цел полиция и държава.
(Съмнявате ли се? Погледнете кой е образецът за управник на норвежкия убиец – той може да е луд, но не е идиот и отлично усеща чия душевност е отражение на неговата, и работи в желаната от него посока. Ако още не сте се сетили, това е Владимир Путин.)
… Добре. Норвегия е далече, загинали българи няма. Мечката игра хоро у съседите. Дали не е добре да се замислим как да не дойде лесно при нас? Примерно като се погрижим здравеопазването ни да не прави подобни пропуски. Не, не да очакваме то да се погрижи, а да се погрижим ние. Който чака държавата да му свърши работата, чака Дядо Мраз да донесе подаръци на децата му.
И в крайна сметка дочаква някой Брайвик. Защото това заслужава.
едва ли е възможно по какъвто и да било начин да се предотвратят подобни прояви на самодеец-психопат. Той може да ‘види’ проблеми срещу които да се ‘бори’ дори и в идеално общество.
Не съм лекар, но мисля никое здравеопазване не е в състояние да ‘улови’ подобни хора преди да направят нещо, и без да са давали каквито и да било признаци – освен може би чрез подлагане на задължителен психотест на цялото население 🙂
Част от причината за липсата на толерантност е именно прекалената толерантност, която се наблюдава в Европа. Пълно е със стада от емигранти, абсолютно безполезни за страната домакин. И с чиито мултикултурни особености всички трябвало да се съобразяват. Но еднопосочно – мултикултурно особените хич не си правят труда да се приспособяват и съобразяват. И колкото повече стават, толкова по-малко се стараят. Дори започват да смятат, че макар да не допринасят с нищо, страната домакин с нещо им е длъжна.
Толерантността е нещо чудесно, докато не се изроди в тормоз на малцинствата над толерантните към тях. В Европа това вече е станало, и намаляването на толерантността е естествена последица.
Пешо: Психотест няма да помогне. С психотест ще хванеш само най-фрапантните случай. Тези които не знаят каде се намират. Хора като Брайвик напълно осъзнават че обществото има напълно противоположна цел. Те никога няма да са честни с психиатър.
Ако европа не се промени, поне малко, и не започне да опражнява по-сериозен контрол над малцинствата нежелаещи интеграциа, страхувам се че ще има все повече хора като Брайвик.
Интересно, че всички почти априори го считат за луд. По това, което аз виждам в писанията му, няма нарушена логика и проблемите, които описва (поне които аз видях, прегледах отгоре-отгоре 1500те страници, дето е написал) са си съвсем истински – за една сериозна част от тях пише и Ayaan Hirsi Ali. Това е по-страшният момент, ами ако човекът си е съвсем нормален?
@Васил Колев – човек, взел решение, планирал и убил 80 човека за да каже нещо, си е луд отвсякъде. Ако това беше нормално, човешкият род сигурно щеше да е изчезнал 🙂
Иначе писанията му наистина изглеждат нормално и са за съвсем реални проблеми.
Европа е разтърсвана от икономическа криза, започнала две години по-рано в САЩ. Всички, от политиците до обикновените хора, търсят стабилност и виновниците за случващото се. Национализмът е във възход, а толерантността и демокрацията са в упадък. Един австриец се готви да удовлетвори очакванията на хората…
Не, това не е Европа през 2011 г., това е Европа в началото на 20 век. Всички прилики с лица и събития са случайни. А може би не?
http://sharkannht.blogspot.com/2011/07/blog-post.html
@Пешо: Прекалената толерантност към безполезните в Европа е брат-близнак на прекалената толерантност към престъпните цигански кланове у нас. Гласовете им са полезни на избори, и политиканите им плащат за тези гласове с безнаказаност за золумите върху нас, останалите. Няма нищо общо с толерантност към малцинствата, само се лъже, че е затова, за да ни замазват очите. Познавам немалко свестни, работещи и интегрирали се цигани – ако някой от тях катастрофира или пък се окаже замесен в нещо лошо, познайте колко толерантност получава. Точно колкото всеки българин. Виждал съм го достатъчно пъти с очите си.
@Васил Колев: Социопатите по начало нямат нарушена логика. Те са много по-логични от “нормалния” човек. Когато отиват на погребението на най-добрия си приятел, те отбелязват, че вдовицата е самотна – защо да не я свалят още там? Когато видят умиращ клошар, те не си мръдват пръста да го спасят – очевидно е в тежест на обществото, по-добре за всички е да умре…
Проблемите, които описва, определено са истински – решенията, които предлага, са израз на лудостта му. Звучат логично, защото умее да пише убедително. Това обаче не значи, че са верни – само че е интелигиентен. (Мога да формулирам двата социопатски примера така, че да звучат много убедително. Отвътре ще те чопли нещичко дребно, но то и като четеш манифеста на Брайвик също те чопли…) Да избиеш десетки хора, за да те чуят, нормалното решение ли е? По социопатската логика – абсолютно: опасността е голяма, някакви си стотина хора са дребна жертва в името на предотвратяването й…
Сигурен съм в диагнозата си – социопат и психопат. А я слагам не на базата на знания от жълтите вестници – лекар съм, и имам известен стаж с психично болни.
Григор, има сериозно недоразумение в това, което сте написал. Имам предвид, в Норвегия съдебната система не позволява чак толкова тежка присъда, колкото предполагате. По-точно, няма как до живот да се лежи в психиатрия. Burzum е показателен пример за мекостта на съдебната система в Норвегия. Макар сега случаят да е друг и да е насочен срещу партията, срещу системата, не вярвам да се стигне до толкова тежка присъда.
Впрочем, аз не мога да осъдя извършителя. Не поради друго, а поради това, че не смятам за правилно да бъде съден който и да, като мотивите ни са от чисто морална гледна точка. Това вече граничи с криворазбран хуманизъм, който ни е излишен. Така смятам, де. Не твърдя, че трябва да съм прав. Във всеки случай, ако човекът мотивира постъпката си, нямаме право да му кажем, че не е прав, да го съдим морално и тъй нататък.
Бог отдавна е оневинил човечеството, давайки му свободна воля. В този смисъл, дори той няма право да съди.
http://sharkannht.blogspot.com/2011/07/blog-post.html?showComment=1311765728610#c400688426335713555
проблем->реакция->решение
Григор правилно е видял решението на така поставения проблем.
Същевременно е решил, че проблемът е възникнал от самосебе си: “куку-екстремист”, тъй като не понася “конспиративни” теории, дори когато много по-добре и цялостно обясняват картинката.
Същото решение се прилага от 10 години насам в ‘демокрациите’. Просто където няма проблем, се създава.
Как по-точно “моралното превъзходство” ще ни спаси от тероризъм и екстремизъм? Това ми е интересно.
Приемам, че моралната правота е най-великата обществена сила и когато се въоръжиш с нея, спечелил си битката. Трудността е “само” да я откриеш тази стратегическа позиция. По правило ние, хората, със собствени сили не успяваме. Всеки от нас е наследил и насадил непреодолимо множество предразсъдъци. Главно, насочени към различните от нас.
Това ми прилича на лична драма – пиеска, в която главният положителен герой е “аз”. Има обаче и батални спектакли, в които се включват цели народи или конфесии. Като във всеки истински добър разказ, в тяхната основа откриваме един мит, една легенда, омагьосала и действащи лица, и зрители.
Струва ми се, това е в човешката природа, да изживява живота си като актьор, по някакъв сценарий. Дали именно затова не ни е толкова приятно да слушаме, четем и гледаме измислени истории?
Обаче, каква какофония настава, когато объркаме сюжетите!
Не е ли време да започнем начисто? Днес да сътворим новия глобален свят, в който всички сме младенци и това да бъде началото на нашата обща цивилизация, обща култура, общ мит за спасението. Не знам как иначе да намерим езика, който всички разбират, как по друг начин да определим общозначимото морално.
“чрез морално превъзходство”
от гледна точка на кой морал?
на строителя на комунизма? на християните? на мюсюлманите? на нацистите? на канибалите? на любителите на бирата?
брейвик си е напълно морален, според неговия си морал. защо мислиш, че твоя морал го превъзхожда?
По темата за избягването на такива случки, един цитат от Robert Lifton по темата за Aum Shinkuryo и тероризма: http://www.goodreads.com/quotes/show/411199
Григоре, ще взема да напиша нещо по темата по-подробно тия дни, според мен може да се твърди, че Брейвик не е и психопат, ама наистина трябва да го дочета.
@Краси: Не познавам норвежката съдебна система в подробности, напълно е възможно да нямат толкова тежки присъди. Но се сещам за една еврейска поучителна история, за която се твърди, че историята за Христос е произлязла от нея.
Срещнал един равин група мъже, които влачели със себе си жена. Попитал ги: “Какво правите” – “Тази жена е блудница, водим я да я убием с камъни.” – “Така ли? Нека хвърли камък по нея който от вас е безгрешен!”
Замислили се мъжете и хвърлили камъните. Тогава равинът взел камък и силно го захвърлил по жената. “И аз не съм безгрешен. Но ако признаем за съдници единствено безгрешните, ще се удавим в блудство.”
@Дидо: Често проблемът не е нужно да се създава – има си го. Авторите на антивируси не пишат вируси, за да си продават антивирусите – киберпрестъпността ги пише в такива количества, че антивирусаджиите даже не им насмогват. Продавачите на хербициди не ходят тайно нощем да садят плевели в нивите на фермерите – плевелите си никнат и сами в предостатъчни количества… Същото е и с лудостта. Тя ходи по хората, не по гората. Нужна ли е световна конспирация, за да обясним поредния луд? И при положение че политиканите имат естествена изгода от тоталитарна държава (или поне мислят така), нужно ли е да търсим конспирация между тях? Ако да, аз имам предложение за далеч по-всеобхватна световна конспирация. Тази, дето кара всички хора да ядат, да пият вода и да дишат.
@Делибалтова: Може би трябва да опиша защо мисля така (длъшка история е). Не помня дали не съм я писал вече в някой запис. Ако е така и се повторя – голяма работа. Не съм безгрешен. 🙂 Струва ми се обаче, че чистото начало в един нов глобален свят изисква други хора, не нас. На комунизма това му беше лошото – някои от идеите му бяха прекрасни, просто бяха нереални при общество от съвременни хора (и най-вече управници).
@~!@#$%^&*()_+: Темата чий морал е превъзхождащ е много обширна и много изяснена. Не виждам смисъл да я започвам тук.
@Васил Колев: Цитатът е според мен много точен. За твърденето – винаги може да се твърди всичко, но Брайвик е психопат. Точно както винаги може да се твърди всичко, но човек, който е убеден, че всички на света го преследват и се опитват да го убият, е параноик.
Размислите на Григор щяха да имат някаква стойност, ако се опираха на фактите. За съжаление имено фактите при него са в много тежко болестно състояние – в текста му има очевидни пропадания, липсва запознатост дори с основните факти по „случая Брайвик”. (Аз напълно разбирам хората, на които просто не им се ще да навлизат в подробности около този случай – но когато си се заел да пишеш по въпроса, си длъжен преди това да прочетеш поне толкова, колкото са чели и твоите читатели. Тепърва ще излизат още и още данни за този човек, така че няма смисъл след излизането на всеки нов по-впечатляващ факт да се хвърляме в прибързани изводи в стил: “Аха, ето я истинската причина”. Освен всичко останало, този човек е публикувал и доста обширни свои разсъждения, обясняващи съвсем конкретно както живота му до момента, така и решението, което е взел.)
Ето някои най-основни разминавания с фактите (у Григор)
Първо: Брайвик изобщо не е „поклонник на неонацизма”, за какъвто го представя Григор. Самият Брайвик съвсем ясно заявява това, когато обяснява в своя „компендиум” (онзи дълъг текст с „2083” в заглавието) как точно е взел решение да се включи в „съпротивителното движение” (и изрично посочва, че се е отказал да се включва в съществуващите “NS”-групи поради свои идейни несъгласия с тях).
Второ: Брайвик не употребява понятие като “културен комунизъм” (каквото му приписва Гигор) – понятието, което Брайвик използва, е доста по-различно (и по-широко): „култур-марксизъм” (“cultural marxism”).
Трето: по нищо не личи Брайвик да е бил повлиян от която и да било от „нордическите религии” – това Григор си го е наумил от някъде, без да се основава на никакви реални факти.(В текста на Брайвик има едно място, в което той твърди, че се обявява за такова реформиране на протестантството, което да му позволи то да се върне обратно в католицизма)
Разбира се, има и много други неща в текста на Григор, които нямат нищо общо със „случая Брайвик” – а са просто някакви негови (на Григор) произволни асоциации (относно, например, това: каква била „мечтата” на Брайвик) – но в момента просто нямам време да пиша повече.
Григор каза: ***Темата чий морал е превъзхождащ е много обширна и много изяснена***
и е изяснено в полза на…?
————————————————————————————-
Сирков,
заяждаш се за дреболии. Зад дърветата не виждаш гората.
————————————————————————————-
“Правителството не решава проблемите. То ги финансира.” – Роналд Рейган, американски президент
@Шаркан
Сирков също е от хората, които мечтаят за тоталитарна държава, в която Голямата Правда е наложена над отделния човек… Но се стреми да не го признае в прав текст. Това обяснява много от постовете му.
@Любомир Сирков: Ти как би определил идеологията на Брайвик? За мен тя е именно вид неонацизъм. (Всяка NS-група има идейни несъгласия с другите групи, и затова е отделна. Това не ги прави по-малко NS.) Понятията “културен комунизъм” и “културен марксизъм” вероятно са различни от гледна точка на Брайвик; реално са просто опит мултикултурализмът да бъде наречен с име, обидно в представите на наричащия го. От компедиума на Брайвик си личи чудесно дали не е повлиян от ранния Хьорбиргер (отпреди теорията му за вечния лед). Представата му какъв трябва да бъде католицизмът е още по-показателна. За представата му за образцовия държавник вече споменах.
“също от хората” като кой?
@Шаркан
Като разните там фашаги и пр.
ясно, благодаря
Обаче се измъква като мокра връв всеки път когато го питаш нацист ли е. Не е, разбира се, както и Брайвик не е… 🙂
Опазил ме Бог да имам нещо общо с комунизма! Да не се зачитат особеностите на човека е само една от лукавите му заблуди. Но коя идеология не го прави?
Като православна християнка добре виждам слабостите на човека, но тук не се приема тази гледна точка и няма да я излагам.
Имах предвид, че за добро или зло, хората се променят. Светът се променя и ние сме част от промяната. Появяват се нови поколения със своите особености и колкото по-бързо светът се развива, толкова по-различни са новите хора. Този процес дълбоко ме вълнува. Дори да съм “динозавър”, опитвам се да го усещам и да допринасям. Споделям идеята си за добра посока на развитие. Може пък на някой да му допада да мисли в тази посока и да станем двама, или повече?… Малките деца и малките неща могат да пораснат.
Чакам с нетърпение и твоята представа за морално превъзходство!
На абсурдиста Жилов (който се е обадил по-горе) вече веднъж му ги обяснявах тези неща (в коментари в един друг блог), той тогава не ги разбра. Сега виждам, че продължава да не ги разбира.
(Само ще му припомня, че днес той тук ме обвинява, че аз „мечтая за тоталитарна държава” – а в коментарите си в оня, другия блог, не аз, а именно той беше този, който настояваше „държавата да си свърши работата” – при това по повод на ситуация, в която, както се оказа, всъщност не държавата не си беше свършила работата, а отделни частни лица… Това е Жилов, затова го и наричам „абсурдист”.)
Но като цяло вижте в каква посока е тръгнала – а може и докрая да си остане – дискусията, започната от Григор: почва се с едни квалификации от типа този е „такъв”, онзи е „онакъв” („социопат”, „неонацист”, „пропуск на здравеопазването”) – и няма никаква идея какво все пак трябва да се прави (от онези, които не са „пропуск на здравеопазването”, ако приемем, че изобщо има такива – защото, ако се тръгне в тази посока – уверявам ви, всеки обществен проблем може да бъде сведен до „здравен” проблем – независимо дали здравен проблем на управляващите или на управляваните, на „политиците” или на „гражданите”)
Засега единственото „конструктивно” предложение в текста на Григор, което виждам, е това: да „се погрижим здравеопазването ни да не прави подобни пропуски.” И то някак лично “да се погрижим”, без държавата. Как точно си го представя това Григор? Може би трябва да се формират групи от бдителни граждани, които да наблюдават хората около себе си и да алармират: „Внимание, виждам човек със странно поведение! Пазете се, това е потенциален Брайвик!”
Това ли е идеята?
Дидо, в конкретния случай, всяка конспиративна теория, даже и поднесена от толкова интелигентни хора като Шаркан звучи като да се мъчиш да изстискаш вода от пране висяло 10 дни на простора при 40 градуса жега.
Темата в другия блог – блога на Lyd – беше за това има ли нарастващ неонацизъм (и такова насилие) в България.
Единственият по-конкретно обсъден случай (от многото неща, с които беше отклонен разговора) беше описания от Божо случай с разкопаното от цигани корито на реката, в който именно полицията не си беше свършила работата – а не отделни индивиди, както твърди Сирков.
Както и да е, Сирков като цяло твърдеше, че не, неонацисткото насилие в България не нараства, отделните изолирани случаи с пребити и убити хора, погроми и т.н. не са статистически значими в сравнение с други държави (където също има фашаги). И защо не обръщаме внимание на насилието от страна на цигани например. И че отпорът срещу тях и появата на момченца, носещи свастики е закономерно явление. Когато го попитах какво решение на проблема с циганите вижда, трябваше да му вадя думите с ченгел от устата и най-накрая след куп увъртания каза, че проблемът трябва да се реши от самосебе си – циганите да бъдат стимулирани да се самоорганизират като общност и други подобни увъртания.
Както и да е, можем да поставим този въпрос и тук – според това, което виждам, неонацисти в България има достатъчно. За да си анархокомунист, е нужен разум, за да си неонацист, това не е необходимо – животните също са много добри в това да изкълват всеки по-различен.
Жилов, колкото и да се опитваш да представяш нещата по твоя си самонавит начин, няма да успееш. Това, което според тебе е “разкопаното от цигани корито на реката”, всъщност се оказа, че не е “корито на реката” – а е територия на бивш завод в София, приватизиран, след което, както често се случва, част от машинариите просто са били изоставени (от новите им собственици – приватизаторите) – и в момента точно това място стои неоградено. Това, че циганите ровят и вадят метал оттам, си е вина на собствениците – не на полицията.
А приказките за някакво “неонацистко” насилие у нас действително са просто нелепи – особено когато човек се запознае как стоят нещата в други страни. (Да, Жилов, не живеем сами на този свят – нещата трябва да се разглеждат в сравнение!)
Фактът, че ти самият обръщаш повече внимание на някакъв случай със съвсем мирно вадене на метал от цигани в неоградено място – докато в същото време не пожела изобщо да обсъдиш другия случай – при който голяма група 50 цигани се беше вдигнала да бие пазач на земеделска продукция (и то защо – защото човекът изгонил един кон да не пасе в нивата) – е достатъчно показателен за приоритетите при твоите “ценности”, Жилов.
Нищо не се е “оказало”. Сирков, пак се изказваш неподготвен
Както писах http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=1129 и както се вижда и чува в репортажа, който съм цитирал, освен “изоставените машинарии” циганите разбиват точно облицовката на коритото на реката – на нчколко пъти се споменава, вижда се заснимано да речем към десетата минута на записа и на още едно-две места. Освен това се говори и за разбит асфалт.
А собствеността, на цялото място, както става ясно е общинска.
http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/razgovori-gosti/story/1622795177-Treska_za_jelyazo_Romi_izroviha_Balgarskiya_Klondayk.html
Ето го репортажа
Но да се върнем на текста на Григор. Той полемизира с Брайвик така:
“”””
Но как ще направиш невъзможно съседът ти да не уважава своите гръцки, сръбски, румънски, арабски, италиански или каквито щете корени? И да не изповядва своята религия? Как точно може да се постигне това на практика?… Естествено, с полицейщина до тоталитаризъм.
“”””
Написаното от Григор отново потвърждава колко той НЕ Е запознат с писаното от Брайвик.
Основното при Брайвик е, че той е против исляма. И е против исляма от гледната точка на европеец. При това неговото понятие за “Европа” е много по-широко от “страни-членки на ЕС”. Така че за него е важно кои са против исляма – всичко останало за него има второстепенно значение. Никакви изявления няма у него срещу гърци, сърби, и т.н. Да, той заявява, че се гордее със своите “викингски” корени – но не отрича корените на никой друг народ. Нещо повече – той не отрича и никоя друга религия (освен исляма) –
Григор посочва по-горе, че Брайвик употребява понятието “културен марксизъм” просто като опит “мултикултурализмът да бъде наречен с име, обидно в представите на наричащия го”. Да, вероятно е точно така – това е практика и похват, използван от почти всички дебатиращи по даден въпрос – по същия начин и самият Григор удобно пропуска да спомене как Брайвик определя сам себе си (“култур-консерватор”, “cultural conservative”), и вместо това предпочита да го нарече именно с име “обидно в представите на наричащия го” (“социопат и тежък психопат”, “неонацист” и т.н.).
Интересно е да се отбележи, че Брайвик употребява “културен” както в собственото си самоназвание (“култур-консерватор”), така и в термина, с който той назовава своя враг (“култур-марксизма”). Т.е. за него това е борба на територията на културата, това е борба за културата (а не за територии, примерно).
В случая обаче е важно да се проумее, че Брайвик не набляга на изкючителността на своята култура – напротив, той е готов за съюз с всеки “култур-консерватор”, от всеки народ. Това става съвсем ясно когато той разказва как са започнали неговите контакти с други консерватори в Европа: “Аз влязох в контакт по интернет със сръбски културни консерватори. Този първоначален контакт в крайна сметка доведе до мои контакти с няколко ключови личности от цяла Европа… ” По-нататък в текста си той изрично споменава, че той и неговите съмишленици нямат проблем в хода на борбата с исляма да влязат в сътрудничество и с не-европейци, като изрично споменати са: “не-европейски християни, хиндуисти или будистки националисти”.
Друга важна особеност: Брайвик не смята своите действия за някакво “окончателно решение” – напротив, той изрично подчертава дългосрочния характер на усилието (с хоризонт до 2083 година). Така че той не смята своите индивидуални действия нито за решаващи, нито за определящи за целия този предстоящ период.
И не разчита на “държавата”, поне в обозримо бъдеще. Според него, днешните “режими” в Европа ще си останат същите (т.е. от враждебния нему тип – “култур-марксистки”) поне до 2030 г. – и борбата за свалянето им (и заместването им с тяхна “култур-консервативна алтернатива”) може да продължи до 2070-2080.
Това са основните характеристики на идеологията на Брайвик.
(И аз все още не съм изчел всичко, така че е възможно и да съм пропуснал нещо, но засега в общи линии е това.)
Айде, айде
Това обичал, онова мразел, бил европеец, мразел исляма…
И не бил психопат.
А какво е направил – избил 80 деца на свои сънародници, неислямисти.
И не е психопат…
Жилов,
за съжаление, поне част от тукашните нацисти и фашаги (има разлика колкото различните сортове фъшкия, но има) съвсем разумно се ориентират към тази идеология. При спо с тях се изяснява, че си правят съвсем прагматичната сметка да си уредят живота, правейки кариера. Реагират бурно, като им го посочиш, но това е истината.
Най-куриозното бе веднъж, че едно момче, което познавах съвсем като хлапак, сега вече младеж, като седнахме да говорим, на въпроса ми как си представя идеалната фашистка държава, описа с невероятни подробности… времето на Тодор Живков (ама само откъм “добрата” страна). Казах му го. Стресна се. Не сме се засичали оттогава, но тук има и един чисто субкултурен елемент, надали се е отказал, просто защото си е намерил среда, приятелски кръг.
Лошото е, че техните възгледи практически се поощряват от държавата и специално от МВР.
Имам данни за това, че МВР (и то при най-различните управления през последните 15 години) съвсем целенасочено култивира такива възгледи.
Защо?
Защото фашистите боготворят държавността. И лесно се съгласяват да “направят нещо полезно за родината”.
и животните доста по-рядко се изкълвават едно друго – не и в естествени условия, не и вътре в даден вид, популация, стадо. Механизмите за въздържане и гасене на агресията са изключително силни, сравними с половия нагон (когато животното буквално полудява и прави неща в противоречие с уж най-силния инстинкт – този за самосъхранение.
не, Божо, не е психопат. Освен ако не признаеш за психопати сума ти политици и бизнесмени. При това като тяхна иманентна характеристика – не точно тяхна лична, а на играната от тях социална роля.
(Хайнрих Химлер е припаднал при посещение в концлагер. И престанал да прави инспекции. Просто съставял и подписвал нарежданията. Американците му направили после психотестове – нормален. Отказали се да вършат същото и с другите обвиняеми в Нюрнберг – било твърде шокиращо да се признае, че нацисткото ръковоство е съставено от предимно напълно нормални хора… не е било адвокатски/прокурорски номер за избягване апелиране за невменяемост)
Сирков,
ти да не се цаниш за обществен защитник на Брейвик?
колкото повече мисля, толкова по’ смърди цялата история…
един човек избива 70+…
господи… _колко_ хора са били зад този един човек?
като се уморя да мисля :///, ще почна и да търся още факти.
само че нека се пооттекат емоциите. моите собствени също.
@Шаркан
Повечето хора, които съсипват чужди животи, се стремят да се самозалъгват по един или друг начин, както и да поставят дистанция между себе си и жертвата. Както съм казвал и преди, да дадеш нареждане за убийство е различно от това да стреляш, а да стреляш е различно от това да убиеш с нож.
Оттам и оценката на Брейвик.
Жилов,
съгласен съм.
Въпросът дали това (дистанцирането) е психопатия или не?
пък и, нека си признаем честно – убийството (нагласата към, неизключената възможност за) не е нещо нетипично и противоестествено за “животното в нас”. Не знам дали за съжаление или все пак не.
Очевидно, без емоции няма как да се мине, но все пак, след емоциите (или поне след първите емоции), е време да дойде ред и на спокойния, трезв анализ.
Аз просто разяснявам на Григор (и на всички останали, които не са прекалено пустоглави), как стоят нещата в този конкретен случай.
От текста на Григор личи една интелектуална инертност, която е очевидно непродуктивна.
Да, каквото и събитие да разтърси света, винаги най-силно е изкушението да започнеш да търсиш прилики с минали събития. И който търси – намира. Такива прилики винаги има – които и две епохи да вземеш, винаги ще намериш някакви прилики между тях.
Но по каквото и да си приличат две исторически епохи (и събитията в тях), винаги в крайна сметка по-важно се оказва онова другото – по което те се различават една от друга.
@Сирков
Мда, има разлика между отровна супа и отровна супа със сол и чубрица.
Както комунистите обясняват че техния комунизъм не е като оня предишния комунизъм, така и нацистите обясняват, че техния нацизъм не е като предишния нацизъм, така и християните казват, че това християнство, дето убивало не било истинското християнство, и пр.
Историята се повтаря многократно, затова приликите се оказват по-важни от разликите.
@Григор
Не става ясно какви са мерките, които предлагаш. Освен това този ужасяващ пример от стария завет… Абсолютно нехуманен и “чудесно” вписващ се в темата за морално превъзходство. “Понеже, видите ли, не съм безгрешен, но съм морално превъзхождащ, мога спокойно да размажа главата на тая блудница.”
По въпроса за с подобни жестоки терористични актове отдавна мислят всякакви служби. Американците използват супер сложни схеми за обработка на огромно количество лична информация за да намерят по-лесно опасни личности, готвещи се за терор, някак си ми се струва, че не пледираш точно за това в статията.
Според мен трябва да се направят две неща, за да се надяваме, че тероризма ще стане рядкост. Първото е насочено към причината, а второто към следствието.
Първо: Да се погрижим да се спре производството на социопати, или поне да се намали броят им. Под намали, разбирам не затварянето им зад бодлива тел, или избиването им, а създаване на достатъчно ефективни мерки за избягване на психологически травми на хората в най-ранните години от живота им. Или казано по друг начин – децата да получават достатъчно любов.
Второ: По някакъв начин да се намали медийното отразяване на тези събития. Да се изработи стратегия за намаляване на отзвукът на такива актове, целящи внимание. Да се осигури обществен консенсус за това. Да спрем да се интересуваме от хора които са готови да убият за да ги чуят. Да ги забравим. “Как се казваше оня швед*? Не помня, а и не е ясно за какво говорим.” (*грешката е умишлена)
@Шаркан: Според мен Сирков търси истината, както и всички останали тук. Просто все още позициите ни са твърде далечни и необмислени, и за момента ни изглеждат неприемливи.
@Любомир Сирков: За мен няма значение как някой нарича себе си – има значение какъв е. А това се доказва от действията му. Познавам хора, които в разговор или при четене на писанията им звучат по-радикално от Брайвик. Никой от тях обаче не би убил невинен човек в подкрепа на каузата си. Брайвик го направи и декларира, че не съжалява.
Като се замисля си прав, че терминът “нацизъм” в случая не е точен: сблъсъкът е на религиозно-философска, а не национална основа. За съжаление обаче нямаме термин, който обединява в едно религиозно-философските разлиги и готовността да избиваш неограничено количество хора, както обединява националните разлики и тази готовност нацизмът. Затова използвам този термин, с лека уговорка. (Не много голяма – както посочих, философията на Хьорбиргер си е дала отпечатъка върху възгледите на Брайвик. А именно на нея е съградена неговата теория на вечния лед, която е идеологическата основа на нацизма.)
Не оспорвам, че Брайвик нарича себе си по един или друг начин. Въпросът е дали е такъв. Мултикултурализмът определено не е културен марксизъм, иначе най-големите марксисти на света щяха да са американците. По същия начин, неговата идеология не е “култур-консерватизъм”: консерватизмът не е насилническа идеология. Ако беше, култур-консерватор номер едно щеше да е идолът му Путин. (Което, впрочем, не е съвсем далече от истината: Путин е много успешен консерватор на много съветски “културни” особености…) Според мен реално Брайвик изповядва идеология, най-близка от всичко популярно именно до нацизма. (И то не откъм приемливите му страни – социална грижа и прочее.)
И да, при сравнение на настоящето с миналото разликите им са важни. Но са важни единствено след като бъдат установени приликите, за да знаем с какво точно от миналото да сравняваме настоящето. Затова мисля, че мнението ми за Брайвик като вид неонацист (ако и не най-класическият) е валидно.
@Шаркан: Броят на социопатите сред лидерите на обществото винаги е изумително висок. И причината е елементарна: във всяко известно досега общество битката за изкачване на върха я печели който най не подбира средствата. Наскоро ми беше попаднал един разкошен анализ на въпроса как така Сталин е станал държавен глава, при положение че е бил тежко болен психично (той е бил изключително тежък параноик). А отговорът е елементарен: станал е държавен глава именно благодарение на заболяването си. Условията “на върха” са различни от тези долу, и за процъфтяване в тях са нужни различни ценности и начини на мислене.
@Жилов: Не забравяй, че всеки християнин има своето християнство, всеки комунист – своя комунизъм, и т.н. (Като закачка към Шаркан: всеки анархист – своя анархизъм. 😛 ) Процесът е двустранен: идеологията пречупва човека към себе си, но и той я пречупва към себе си. И всяка идеология има не само лоши, но и добри черти, иначе би била отхвърлена от масите. (Знам за един куп убедени националсоциалисти, за които националсоциализмът е бил грижата за сирачета, бедните и т.н.) Мисля, че идеологиите са важни, но човешката личност е по-важният фактор в комбинацията от двете. Социалните условия, които издигат една или друга страна на една идеология, действат не върху идеологията, а върху личностите, които я изповядват. Ефектът на Милграм е действие върху личностите, а не върху идеологията.
Добро четиво като за навлизане в материята.
http://www.fastcompany.com/magazine/96/open_boss.html (“Is Your Boss a Psychopat”).
Имаше един документален филм (не му запомних името, но май беше на BBC). Там обясняваха че само 1% от хората (въпросните психопати) могат да убият хладнокръвно човек и пост травматичният стрес на войниците е ответната реакция на нормалните хора (тези които имат съвест). Филма разглеждаше как войниците могат да бъдат тренирани така че да натискат по лесно спусъкът. С други думи човек може да бъде научен да бъде психопат (да приспи съвестта си).
Точно тук идва и паралелът с това че мнозина от хората с власт са психопати. Те не само се издигат защото не подбират средства. Те тровят цялото общество и принуждават всеки който иска да се издигне да ползва същите методи. Като в „Приказка за стълбата“.
basstoon,
специалните служби имат “малко” по-различни задачи от публично декларираните.
Гриша,
блогът е твой, ти решаваш какво търси Сирков.
За социопатите-държавници:
1) нали и аз това твърдя. И го смятам за системна характеристика. Махни възможността да се упражнява власт – и психопатите няма да имат поле за изява.
2) дали Сталин наистина през цялото време е бил параноик? Към края на живота си – да. Но от самото начало на свота дейност и до последния дъх е бил прагматик. Чудовище според нас. Но не по луд от всички хора. Обаче – гениален последовател на Макиавели. Не се сещам за друг по-усъвършенстван в макиавелизма.
3) всяка идеология си има много персонални ако щеш версии, но всичките те се вписват в определени рамки.
4) идеологията на Брейвик наистина не е неонацизъм. Тя е неонеонацизъм. И също с немалък заряд от сталиновия прагматизъм. Така мисля.
Иван,
точно това е.
Системата не би съществувала, не би оцелявала, ако не покварява поданиците си. Защото не може да функционира под постоянно напрежение в готовност да репресира. Не е достатъчно и да насади страх от репресии, за да не бъде в състояние на перманентна мобилизация. Тя покварява, за да я защитават самите роби – по рефлекс.
Според мен, изчистването на такива метастази е невъзможно – целият организъм е една метастаза. По-точно – паразитът върху организма.
Григор, Жилов и други вярват, че нещата или ще се разминат (симбиоза? да, ама пряката биологична аналогия тук не е применима), или ще открият инструмент за изрязване на туморите вътре в самия паразит.
Тц. Паразитът е тумор. Предлагам принудителна евтаназия – т.е. премахване на условията хората да се държат по този начин. Паразитът загива, хората остават.
И се приспособяват към по-добрите и фактически по-практични, лично изгодни условия. И енергията на амбициозните ще бъде (статистически) далеч, ама много далеч по-градивна отколкото сега.
всъщност, в тезата на Григор за психопатична профилактика има много повече смисъл.
Службите не могат да осъществяват такава – те са част от тумора, част от проблема.
Остава да видим кой е решението.
Не брейвиците – със сигурност.
да, Гриша, личността е основен фактор.
Затова не идеологичните принципи при нас са поставени на преден план, а човешките потребности. Принципите са начин за синхронизиране, механизъм за (активно, не автоматично) съгласуване на множеството потребности на различни хора.
Това е отликата на анархизма (с доста на броъ вътрешни нюанси) от другите.
basstoon,
първото ти предложение е чудесно.
второто – съмнително. Допуска манипулиране с информация и е характерно за общества, повече или по-малко приличащи на “1984”.
Не си го обмислил добре това второто.
През цялото време стискате един цирей от всички страни, но някак си пропускате факта, че тоя цирей расте на вашето тяло… Психопатите, както и героите ги ражда системата. Докато е такава системата, ще продължава да има психопати. Дали ще са Брейвици или Адолфци, това няма чак толкова голямо значение. Брейвик, за мое голямо съжаление е прав, но ако беше избрал метода на гладната стачка, нямаше да го дъвчите толкоз време и едва ли някой щеше да чуе идеите му. Както е прав и basstoon – докато разнасяме като горски пожар историите на психопатите и им даваме трибуна, те ще продължават още по-усърдно делата си. И това, все пак, няма чак толкова голямо значение, защото, както каза някой по-горе, най-големите психопати управляват света… Теллалов, не става въпрос дали имаме право да разнасяме едно лайно в джоба си, а дали трябва да го правим. Свободата и свободията, да знаеш…
@Шаркан
Трудно е да се синтезира в няколко думи двучасов спор 🙂 Двете стъпки които съм предложил не са универсални. И по двете могат да се напишат тонове разсъждения.
Моето предложение не е точно цензура, а здравословна автоцензура. Идеята да се направи терористичен акт, в който загиват лесни жертви, за да се заинтересуват хората от личността на някакъв смотаняк, е много сериозен проблем. Оказа се, че той се бил подготвил със студийни снимки в униформа, с автомат в ръка и т.н. И във всяка 2-ра статия се публикуват тези снимки. Написал е някаква дебела книга и сега всички я четат, за да го разберат. Защо?
Ами няма никакво значение защо го е направил!
Моята втора точка не е стъпка, а цел. Не мисля че трябва това да се приеме закон, който да забранява да се публикува информация за такива актове, а да се внуши на обществото, че повтарянето на името на такива хора, разнищване на живота му и въобще повтаряне на тезите му защото “обществото има нужда да знае” само вербува други откачалки с неистова нужда от внимание. Моралното превъзходство е точно това. Не да го мразиш или да се опитваш да го разбереш, а да го игнорираш. Да го забравиш.
Надявам се изразът “внуши на обществото” да не те притеснява. Имам предвид да се приеме като норма за добър тон. И по-силно. Като форма на самосъхранение. Нямам идея как може да стане това. Със забрани е сигурно, че няма да стане… Случва се от време на време новинарските агенции да се разберат да бойкотират някой, или някое събитие. Фотографите свалят камерите и се оглеждат разсеяно все едно минава чистачката на червения килим. Надявам се да се случи нещо такова. Или хората да се научат да бойкотират медии, които чоплят до безкрай такива ужасни случаи.
@Шаркан: Сталин е диагностициран като изключително тежък параноик още в началото на властта си. И то не от друг, а от може би най-добрия руски психиатър на всички времена – Бехтерев. (Която диагноза е коствала на Бехтерев живота.)
Да премахнеш възможността да се упражнява власт: 1) не е просто, 2) хич не съм убеден дали изобщо е възможно, 3) би могло да доведе до ситуация, по-страшна от тези при злоупотреба с власт. Ако има как да се решат тези проблеми, подкрепям начинанието с две ръце, два крака и всякакви други крайници. Уви, до момента нищо не ме е убедило, че има как. По-скоро твърде много неща са ме убедили, че тези, които смятат, че има как, не са обърнали достатъчно внимание на проблема. (Нищо лично; дано се окажа неправ.)
И идеята за психопрофилактика също не ми е съвсем по душа. Ескулапокрацията може да бъде не по-малко ужасяваща от каквото най-страшно си представиш. Надявам се да има как нещата да бъдат отрегулирани така, че ползата да е толкова много, а вредата толкова малко, че да си струва. Но още не съм се уверил, че е възможно, така че за момента психопрофилактиката ми е “best guess”.
И принципите… ще се смаеш колко често не зложелателството, а грешките в тях водят до ужасяващи уродства. От гледна точка на теоретичния анализ, комунизмът е изключително хуманистична идеология със само една грешка: тя съсредоточава властта в тясна върхушка, която не може да бъде контролирана изотдолу. Ако я нямаше тази грешка, отначало в комунистическите държави щяха да вилнеят водилите революциите Сталиновци, Бериевци и Димитровци, но бързо щяха да отстъпят място на истински и искрени хуманисти. Слабите места на анархизма са други, спорили сме за тях, но според мен също ги има. (Предлагам да проведем този спор някой път на спокойствие, много време, природа и хубаво хапване и пиене. 🙂 )
@tonywoolf: Донякъде съм съгласен, но не изцяло. Психопати ще има винаги, независимо от системата – просто човешкият мозък е вид биологична машина, неизбежно е в някои случаи да дефектира. А Брейвик – ако беше прав, с упорит труд (както е и дългосрочник) можеше да спечели на своя страна много хора, и да започнат да го чуват навсякъде. И шансовете му да спечели много хора, може би мнозинството, намаляват от действията му – щяха да скочат, ако беше последователен миротворец и хуманист. Очевидно е имал предостатъчно време и средства, за да действа.
@basstoon: Мисля, че тази цел се нарича “просвещаване на обществото”, и я подкрепям. Струва ми се трудна за постигане, но единствената, при която добрите ефекти с гаранция ще са повече от лошите.
“@basstoon: Мисля, че тази цел се нарича “просвещаване на обществото”, и я подкрепям.”
И аз.
Ето ви една друга гледна точка по въпроса.
Мързи ме да превеждам, надявам се, че ще се справите.
tonywoolf,
това с лайното в джоба е добре като метафора, ама дали наистина е сполучлива? Не знам.
Лайнарщината не е само в джоба ни. Ако си стискаме нослето, няма да изчезне, но пък няма да сме информирани, а значи не ще сме в състояние да противодействаме – и то в корена на проблема.
basstoon,
първата стъпка е цял скок и съм изцяло за нея.
втората, щом е цел, също я одобрявам. Само че начините за постигането й не се намират в сферата на отразяването на събитията. А автоцензурата в случая е като нож с острие вместо дръжка (нещо не ми хрумна по-“ароматна” метафора, хихик).
Гриша,
параноята на един държавник е прагматично изискване. Без да е параноик, трябва да се държи като такъв. И после става. Особено в условията на една тоталитарна система, където властта се предава изключително чрез вътрешнопартийни, скрити от публиката преврати. И то кървави, но винаги върху посипан с дебел слой трици терен, така че властта в очите на народа да изглежда непоклатима.
Поначало Джугашвили е бил просто темерут. Изчел съм сума ти неща за него от различни автори. Той съзнателно възприема и насажда параноичната система като държавно устройство, защото е отлична методика за контрол.
Обаче началото на тази система е положено от Ленин и Троцки (последният губи котерийните борби кой именно да води бащина дружина, противоречията му със Сталин са много слабо на идейна основа, а поради междуличностни проблеми; мразели са се искрено още откакто са се запознали през 1904 (?))
нататък:
1) да съм твърдял, че е просто? напротив.
2) в историята има доста примери. Сега се сетих за исландския тинг, който е бил повече форма на буквално всенародно самоуправление, отколкото властова институция. Като практика е съществувал близо 400 г. Традицията е перкъсната поради нашествието на датчаните (?), които са били по-многобройни.
3) разбира се. Ако е САМО отмяната на властта, без още редица свързани и логични стъпки, нещата са по-кошмарни и от най-лошите ти представи (щото не си сядал подробно да се замислиш за тях; ако намериш време, не се съмнявам, че ще си ги представиш в целия им блясък на злото. Затова не към нихилист, хаосист или примитивист, а ориентиран към анархокомунизма (всъщност, това е било основното течение на анархизма при неговия възход и до упадъка – 1889-1956 приблизително).
Под психопрофилактика разбирам това, което казва basstoon. С една подробност: мрежовото здравеопазване просто ще има едно наум да наблюдава за симптоми на такива отклонения и да информира обкръжението на пациента, неговите приятели (приятели, не “приятели”) с препоръки как да му помогнат. Целият такъв процес е дискретен и тактичен. На тотален копилефт и прозрачност подлежат обществените отношения, не и личната информация, личният живот принадлежи на самата личност.
Боя се, че под комунизъм ти разбираш само недоразумението, сътворено на базата на Манифеста на Маркс и Енгелс. Тия двамата реформатори на капитализма си измислят един свой модел (според нас – държавен капитализъм), чудят се как да го кръстят и вземат че му лепват етикета “комунистически” (анархистки термин; списъкът с присвоени термини, традиции, дати, символика е МНОГО дълъг. Присвоени и изопачени). Следват остри протести и разпадане на Първия Интернационал (песента “Интернационал” също е анархистка).
Гриша, за сетен път се убеждавам, че нямаш достатъчно информация.
Има една книга, намира се в мрежата. Автор – Всеволод Волин, заглавие – “Неизвестная революция”. На руски. Понеже не е чисто теоретично изследване, а исторически анализ с конкретни примери за това как анархистите възприемат понятието комунизъм и как точно са прилагали принципите му на практика, затова е по-живо четиво от трудовте на Кропоткин, например (но не и на Рокер).
За дългия разговор – в теб е топката. Аз съм си на място и в гостоготовност. Когато ти е удобно.
(между другото, от горското стопанство, за по-удобна сеч, изравниха с фадрома пътя, но след половин година пак ще е противотанков)
реално погледнато, просвещаването е основната тактика на анархистите. Всичко друго повече или по-малко се отдалечава от принципа за свобода от принуда (противодействието на принудата обаче не се изключва, не сме християни, нито крайни пацифисти… общо взето)
повредите на психиката на едно социално същество, какъвто е човекът, са силно повлияни от социалната среда. Веднъж бях зачел една статия за психозите в исторически аспект – какви са били типичните психически проблеми в различните епохи. Не помня дали я четох на хартия или от екран, беше дълга и не успях да стигна до край, нощо ми попречи да продължа, а после вече я нямах под ръка. Търсачките досега не са я открили. Беше на руски. Може би в руското издание на “Сайнтифик Американ” – имаше броеве в Института по полимери БАН. Трябваше да си направя ксерокси на някои неща, въх. Например са профила на рефлектор, чийто фокус остава непроменен независимо от движението на източника на светлина. Само си записах формулата на този профил, ама потъна нейде из тетрадки и бележници, още нямах комп тогава.
прясна новина от телевизора: официално обявиха, че Брейвик е действал сам. На этап сме “отричане на проблема”. Не съм изненадан.
ivo_isa,
добра статия.
Недостатъкът е (познавам автора по други пуликации, не лично разбира се) в предложената терапия. Чакането на проблемите да се резорбират (“рассосутся” не се сетих как е точно на български, използвах специален термин-чуждица) е удобен път за съхраняване на статуквото.
Верссите и други различия и напрежения се подгряват до кипване тъкмо от социалните противоречия.
Доколкото знам, лекуването на симптомите, а не на първопричината, е признак на лоша диагностика (или отказ от такава), принудителна мярка, докато не се разбере какво предизвиква симптомите.
Решаването на социалните въпроси освобождава механизмите за решаване на културните различия. Без това решение положението само се затлачва.
(и това не е въпрос на благосъстояние в дадена страна, за даден народ. Когато благосъстоянието е паразитно, например поради печалбите от петрола, нарасналите финансови възможности на хората не са дошли в резултат на отговорен труд. Парите са дошли като даденост, затова богаташът от второ поколение почва да се мисли за много велик и с паите си да финансира реализацията на своите си идеи. А те варират – от благотворителност (прикрито лицемерие, понякога несъзнателно) до ислямизъм и други подобни. Парите са най-страшното оръжие. И то попада с предимство у хора, които са станали богати заради социопатични наклонности. Или са се родили в разглезващата обстановка на богатство. Да си просто богат не е достатъчно, трябва да останеш богат – и то по условията на социопатската игра за надмощие. И свестните по нрав богаташи неволно стават социопати, та стигат и до психопати.
(за това за САЩ беше важно да унищожи Бен Ладен – той беше човект с парите, спонсорът, който привличаше други спонсори. Пълното унищожаване на войнстващия исламисъм обаче не е изгодно – ами наи тогава ще бъдат съкратени бюджетите на съответните ведомства!
затова американските конгресмени предпочитат да орежат бюджета на проекта за нов орбитален телескоп – http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?p=322653#p322653 )
@ivo_isa: Подписвам се с две ръце под статията.
@Шаркан: Ако този рефлектор не включва динамични елементи и сложно управление, изобретяването на вечен двигател е нищо пред него. То нарушава единствено закона за запазване на енергията…
май не ме разбра за рефлектора.
Беше даден разрез на отражателя – подобно на графиката на кардиоида. Проверено като симулация (изчсляване на ъглите на падане и на отразяване на светлинана във всяка точка при различни положения на източника на светлина), не помня дали имаше и снимка на макета на рефлектора. И списанието не беше “Мурзилка” или “Окултна правда”.
впрочем, не разбрах къде съзря нарушаване закона за запазване на енергията. За оптика говорим, не за термодинамика.
http://www.vchera.bg/breivik-grendel-ot-utoia-ubiistvata-norvegia/
Манол Глишев пише много емоционално, като го напре отвътре.
Само че фокусът пак е върху “чудовищеТО”. (Като чудовищаТА на 11 септември.)
И пак ще пропуснем уродливостите, за които тия видими “чудовища” представляват само ръка или един пръст.
Не е достатъчно. Още ровене. Още.
@Шаркан: Почти всеки изобретател на невъзможни неща с удоволствие дава схемите им. И винаги изглеждат убедително за незапознатите с материала. Единственият проблем е, че винаги не работят на практика. Прочети внимателно коментара ми: имах предвид, че вечният двигател нарушава единствено закона за запазване на енергията, докато такъв рефлектор нарушава едновременно няколко основни закона на природата.
@Божо, Кал: Наистина пише емоционално, но е прав. И наистина само зачеква повърхността, но казването на някои неща понякога е важно, дори ако са повърхностни. Де-героизирането на Брайвик е изключително важно.
Въпросния някой вече го е ГЕРОИЗИРАЛ?
Охооо… Материалът се трупа, трупа…
Усещам как в Приказките ще се появи съвсем инаква категория Юнаци.
@Шаркане, радвам се че имам следа за тая история. Името което търсиш, е може би Виктор Веселаго. Надявам се Григор да ни извини за оффтопика
Буквално преди няколко дни попаднах на две статии в arstechnica и там видях графика на тая кардоида и сууумати формули. Статиите са коментар към статии в сериозни списания (Nature Photonics, 2011; Optics Letters, 2011; New Journal of Physics, 2008). Има линкове откъдето да се чете. За да не ме изреже анти-бот системата на Григор слагам ликовете без хттп:// отпред
arstechnica.com/science/news/2011/07/drilling-holes-in-silicon-equals-bizzare-optics.ars
arstechnica.com/science/news/2008/12/bending-space-to-create-a-super-antenna.ars
Името е в първата статия, а във втората видях кардоидата.
@Калин: Да, въпросния вече някои са го героизирали. Идиотите, за които ислямът е Великото Зло. Плюс идиотите, за които ще бъде… Причинно-следственият детерминизъм фиксира времевата линия, Калине. Брайвик е бил героизиран от тези идиоти в мига, в който е взел решението за касапницата си. Че това героизиране ще дойде чак след извършването й няма значение.
@basstoon: Не вярвам да е същото – поне първата статия е за рефрактивна, а не рефлективна технология. При рефрактивните технологии реализирането на подобно нещо е елементарно: стандартна холограмна леща. (При неоптимални ъгли на падане обаче си плащаш с частична загуба на “прозрачността” на лещата.)
Бих погледнал от малко по-друг ъгъл.
Не знам как е при вас, но за себе си знам, че ако разкопая малко по-дълбоко в душата си, там се крие и онзи с черната тужурка и нагана, и другият със сребърни череп и кости на черната фуражка.
И това знание ми позволява да се пазя от тях – да не им позволявам да се надигнат и на милиметър. Защото те са нещо естествено – наследство от животинската агресивност.
Струва ми се, че никаква психопрофилактика няма да ни помогне, ако не сме приучени не само да бъдем добри, но и активно да се борим със злото – както вън, така и вътре в себе си.
Но щом го казах, и веднага си припомних финала на “Цивилизация на статуса”…
Всъщност съм любопитен, как се лекува психопат/социопат?
Също се чудя какво значи “eскулапокрация” защото и гугъл не знае, а опитите ми да възстановя латинското изписване не се увенчаха с успех.
Едно наистина просто решение е да се въведе задължително психическо освидетелстване за всеки с властова позиция. И колкото по-малко съвест има, толкова по-малко власт да може да упражнява.
Разбира се, само по себе си тази пречка няма да е достатъчна, защото лесно може да бъде корумпирана, от промяна на дефиницията за психо/социопат, през подмяна на теста с по-неточен, до фалшифициране на резултатите и постепенно смекчаване на ограниченията, докато станат безполезни.
Всъщност, горният подход е описан в “Sundiver” на Дейвид Брин. Самият тест е подобен на описаният в “Сънуват ли андроидите електрически овце” на Филип Дик.
На темата за Брайвик.
Доколкото разбирам, Брайвик добре е разбирал какво прави и какви ще са последствията. Засега обаче не разбирам какво точно се е опитвал да постигне? Да стане известен, всички да четат творбите му и да стане лидер на нацистите с негови виждания? Той изобщо очаквал ли е да оцелее след клането?
@Любо Николов: Това е другата половинка от нещото, на което basstoon предложи първата половина.
@Иван: Ескулапокрация ще рече власт на лекарите. Социопат се лекува много трудно, и само със значителна негова помощ (която пък идва след като той осъзнае, че има проблем, и че този проблем вреди лично на него). Психопат се лекува с комбинация от лекарства и психотерапия. Съществува т.нар. тест на Хеър, за оценяване на социопатичността на човек; освен това, той разделя социопатите на два типа, като тип 1 са изключително често срещани във властта, а тип 2 – в затворите. Не е нужно да се въвеждат ограничения за психопатите, достатъчно е да се постави изискване за задължително освидетелстване с публикуване на резултата (но ще е трудно да се гарантира некорумпираност при освидетелстването).
За Брайвик – има няколко варианта (а сигурно и още, за които не съм се сетил), и в различните случаи очакванията му биха били много различни. Манол Глишев обаче е прав, че с почти пълна сигурност Брайвик е очаквал да оцелее, да изкара известно време в затвор като български курорт, и след това да е на свобода, но вече далеч по-известен и с по-добри позиции сред “своята” социална група. Това е един от показателите, на базата на които го диагнозирам като социопат; има и други.
Гриша, кои ТОЧНО закони на природата нарушава?
Дори когато някаква система е оптично невъзможна, тя е отпично невъзможна, но не и термодинамично.
(като чертежа на “хиперболоида” на инженер Гарин (който всъщност е параболоид) – оптично невъзможна система. Невъзможна според законите на оптичната геометрия, но законите за съгранение в нея изобщо не се обсъждат).
освен това, не съм тръгнал нещо да доказвам, просто споменах, че съм чел такова нещо. Най-лесното е да се каже “няма такова животно”. Аз бих проверил все пак, ако имах възможност.
информация сигурно има в сайта на Сайънтифик американ, но е твърде тежък за моята интернет връзка. Разработката не беше на руснак, щях да го запомня. Броят е от края на 80-те, началото на 90-те.
Не ми е под ръка, беше в библиотеката на института.
стремежът да си осигуриш позиции в своята социална група не прилича на социопатия. Напротив – много си е социално. Даже класово (дори според марксисткото виждане за класите, което е механично).
@Шаркан: Оптиката е свързана с повече основни природни закони от термодинамиката. По тази причина системи, които нарушават законите на оптиката, нарушават повече основни природни закони, отколкото системи, които нарушават законите на термодинамиката.
Стремежът да осигуриш позиции в своята социална група НЕ се ръководи от социалност, а от изгода. Социалност е обвързването с другите хора без изгода, и способността да балансираш своите интереси с техните. Както спомеах вече, социопатите тип 1 по Хеър са изключително често срещани във властта, тоест те са насочени към осигуряване на позиции в социалната си група от средния човек. Това, което им липсва, е желанието да поставят чуждите интереси наравно със своите.
учудвам се, че дори не ти интересно какво все пак е било написано в онази статия.
социалност = алтруизъм?
май залиташ и в двата случая.
@Шаркан: Има си дефиниция какво точно е социопат – прочети я, там е обяснено. За статията – естествено, че не ми е интересно. Ако имаше как да бъде вярна, светът щеше да изглежда неописуемо по-различно отсега. Сори, но имам по-полезни приложения за времето си.
аха, ясно
Това е нищо в сравнение с истинските размери на предстоящите Промени.
Господарите отдавна планират да сложат край на капитализма, създаден от тях, и нещата отиват в посока отвъд и най-безумните конспиративни теории. Дано само не се залъжем в морето от дезинформация, заливащо от масмедиите (съвет: не ги гледайте въобще, освен, ако ви стиска, да използвате Интернет).
Ето един недотам проверен и точен списък с антиправителствените и антикапиталистически прояви на човечеството от 2000 г. насам (реално започват веднага след ВСВ/WW2, като се замисля):
http://en.wikipedia.org/wiki/2011_Spanish_protests
http://en.wikipedia.org/wiki/Template:Anti-government_protests_in_the_21st_century
Междувременно аз трупам материал за следващата Приказка за Юнаци.
И става ВСЕ ПО-ИНТЕРЕСНО…
(Юне… достатъчно държелива ли си, Слънце? Помощ от Приятели ще търсиш ли?)
Pingback: Човешката библиотека » В подготовка за „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“: Малкото четене