Сектите и сектантите

Едно от големите плашила в обществото ни са сектите.

Под “секта” българинът обикновено разбира едни зли хора, които претендират, че са някаква религия. Които по неясно какъв начин успяват да докопат детето ни, половинката ни или друг наш близък, да му промият ума, да го зомбират и да го превърнат в пионка на религията си, да му източат парите и имуществото, да го използват като сексиграчка или работно муле, или да се опитват чрез него да направят същото и с нас. Едни хора, дето трябва незабавно да бъдат забранени, арестувани, съдени, депортирани от България накъдето са родени (дори ако са родени в България), а по възможност и направо избити тихомълком. В името на мира и спокойствието в обществото.

Няма да обяснявам как всъщност “секта” означава съвсем друго – течение в някоя религия – и как християнството всъщност е започнало като секта на юдаизма. Просто в българския език думата има две значения… Мисълта ми е за друго – какво всъщност представлява явлението “секта” (в по-популярното от двете значения), и най-вече как така успява.

Всъщност секти, насочени към промиване на мозъка и заробване на “паството” си наистина има предостатъчно. Сектата на Мун и сциентологичната църква са два от спечелилите по-печална слава примери. Има още предостатъчно други. Всички те (изключение може и да има, но аз не съм видял) всъщност са насочени към само две неща – пари и власт. Най-откровено казва това Л. Рон Хабърд, основателят на сциентологичната църква: “Искаш ли да станеш непредставимо богат, създай своя църква и се обяви за неин пророк.” Духовното в тях е по-малко и от това в скъпата ни Българска православна църква (което е постижение) – те са просто мафии, гримирали се като духовни организации. Вярващият на приказките им е горещо желан за техен добитък, но абсолютно непригоден за ръководен кадър в тях.

Много от тези мафии имат приличен принос в науката за промиване на мозъците и зомбиране на хората. Сциентологичната църква е прочута в това отношение; там тази дисциплина е поставена на научна основа. Не остава по-назад и сектата на Мун – описанието на практиките им за привличане на хора и какво става с тях после може да въодушеви всеки психиатър. (За щастие, задържането на вече привлечените май не е така добре разработено, както при сциентолозите.) Други секти не остават по-назад… Интересният въпрос обаче е друг.

Как, аджеба, сектите успяват да привлекат някого? Дори ако си живял затрупан под земята и не си чувал какво са всъщност, би трябвало практиките им да са очевадна демонстрация какво представляват. Как тогава се намират хора, които постъпват в тях, членуват в тях и не ги напускат дори ако могат? Ако са се издигнали, ясно. Но не са малко и “редовите членове”, които не се махат от тези секти дори ако могат да го направят. Как става това?

Отговорът е прост и тъжен. Тези хора не напускат сектите си, защото имат нужда от тях. Не конкретно от сциентологичните съвети или Мууновата женитба, въпреки че си мислят така. Имат нужда от секта, каквато и да е. От нещо, което да ги освобождава от тежкия товар на самостоятелността и свободата, от грижата за себе си и мисленето със собствената си глава. Което им отговор на всеки въпрос, непоклатима априори основа… Имат нужда от оглавник и повод, които да са опората и пътят в живота им. Прост и тъжен… не, прост и страшен отговор.

Често сектата на такъв човек не размахва кръстове, нито праща пастори да тропат по вратите. Тя е каквото той е приел като оглавник и повод. Съветите на някой лидер, врачка или мъдрец. Светлият образ на този или онзи загинал велик (или долен) човек. Тази или онази идеология или житейска позиция… Всичко, в което човек може да реши да вярва безмозъчно, когато бъде притиснат от живота. Или в което подсъзнанието му вярва безмозъчно, дори ако разумът се опитва да оправдае тази вяра с логика – уви, имам такива познати. Фанатизмът в подкрепа на една секта, идея или позиция не е атрибут на сектата, идеята или позицията – той е атрибут на фанатика, който го изповядва. (И който нерядко е разбрал идеята или позицията напълно погрешно – това няма значение за него, важното за подсъзнанието му е да има в какво да вярва сляпо, а не дали то е истина.)

По какво можем да разберем дали нещо е за някой неговата секта? Съвсем просто е – по отказа му да приеме, или да се опита да разбере каквато и да е гледна точка освен тази на въпросното нещо. Или пък по проявено “желание” да го направи, но неизменно неуспешно. Това е възможно само ако човек е зазидал здраво всички свои прозорци към света освен един. Ако сам е избрал да живее в сграда със само един прозорец – иначе казано, в затвор. И не желае да го напусне, дори ако твърди обратното.

Да бъдат изтръгвани тези хора от сектата им не е услуга – то е престъпление. Тя е тяхната мечта, цел и надежда, дори ако не го осъзнават. Безчовечно е да ги лишиш от нея. Дори да го направиш насила, външно, те ще продължат да носят сектата вътре в себе си и да я намират под едно или друго име. Няма как да освободиш тези, които не искат да са свободни – те носят затвора си вътре в себе си, няма как да ги извадиш от него.

Има много смисъл да ги учиш търпеливо и кротко да са самостоятелни, да са свободни, да умеят да изберат червеното хапче вместо синьото и да не съжалят после. Да изгребваш неуморно с шепи лайната, които пастирите на сектата или платените писачи в медиите наливат в главите им с цистерни. Да се бориш с времето и изкривяванията им. Да подкрепяш духа им, самочувствието им, силата им. Успееш ли, те сами ще се махнат от сектата и няма да я потърсят повече.

Тогава и само тогава ще си ги спасил от нея.