Знаете ли как наказват в Ада писателите? И аз не знам. Още не съм бил там. Но защо да не предположа?
Възможно е да ги карат да пишат сценарии за сапунени сериали. Или пък те да са единствените, на които е забранено да пишат.
Може би назначават за дяволи около казана им критици. (Което сигурно е раят на критиците. Адът им вероятно е да ги карат да пишат, и да им сложат писатели да ги критикуват.)
По-некадърните може би ги карат да си четат произведенията. Или ги даряват с майсторство, за да могат да разберат какви помии са творили.
Талантливите може би ги карат да прислужват на графомани. Или да гледат как графомани издават повече от тях и получават повече признание. (Оопс, това става и извън ада.)
На завистливите може би показват как други писатели си прекарват в рая. (Ако има писатели, които отиват в рая.) Или как получават повече признание още приживе. Или пък как половинката им след тяхната смърт започва да пише и успява повече от тях.
… Много неща са възможни.
Най-вероятно обаче ми се струва да ги предават в ръцете на героите им.
Че, защо пък баш писателите ще свършат в ада?
Всички хора, които посмеят да мислят, отиват там
сценарии за сапунени сериали – това е за чистилището. В ада, би трябвало да пишат сценарии за риалити шоута (как е мн.число на шоу, може би шоа? 🙂 )
Това за кадърните де, щото другите ще омешат понятията ад и рай и ще се загуби дисциплиниращият ефект на ада.
Да попаднеш в ръцете на героите си всъщност е доста страшно, или дори да заживееш в света им. Доколкото помня, Григор имаше един разказ, в който неговата героиня преговаряше с него да запази жив любимия й.
Има четене на вогонска поезия.
затова нямам много отрицателни герои. Бих се чувствал уютно сред моите.
По-интересно ми е как се попада там.
Може би добрите писатели отиват в рая, а лошите – в ада?
От там – кой е лош писател – който пише лошо… или този който пише добре но подтиква към лошо…
Добре, не разбирам защо ще наричаш графомана “графоман”, ако е в състояние да издаде повече материал и да получи повече признание от даден “писател”. Къде е границата между двете понятия?
Все пак признанието си е признание и публикуването – публикуване. Както даваш пример с отворения код, колкото повече хора го четат, толкова по-ясно се виждат евентуалните проблеми. Съответно ако някой хич не става за писател, просто ще се провали публично и толкоз.
Но не може ей-така субективно да се заклеймяват успешни автори като графомани 🙂
@Жилов: Не беше разказ – беше сън. Разказът, уви, още не е написан докрай. (Но си спазих обещанието. 🙂 )
@skoklyo: По същата причина, по която зле направеният продукт е зле направен, дори ако е успешно маркетиран и продаден. Класика в жанра: VHS / Betamax. Или пък примерно Бенцион Елиезер срещу Христо Фотев или Константин Павлов…
Ха-ха, ада на Писателите е вече тук на Земята – преди години (не толкова много) един писател е можел да накара хиляди да се замислят, да се бунтуват, да вярват, да променят, чрез идеите си. Днес произведенията на такива писатели се “разтапят” в полуистините, които ни заобикалят, преценяват се по продажби. Книгите не изчезват, както говореше Бредбъри, по-лошо – те са станали главно предмет на маркетинга. Засега, май, се “държат” само и единствено детските книги за най-малките, приказките, докога ли…
@skoklyo: И това е постигнато именно и чрез използване на графоманите (или по-точно комерсиалните автори). Разликата между графоман и писател е много лесна – писателя пише с кръвта си, с душата си, много често в миналото е заплащал и с главата си заради своето слово; графомана пише за джоба си, за егото си или поради някаква още неизвестна на науката причина, докарваща на вече огромна част от човечеството логорея (като е при този коментар :)).
@Grigor – Аз не съм съгласен да се сравняват така продукти с книги. Ако сравнявахме четци за електронни книги, примерно, и за платформата на единия излизаха повече и по-качествени заглавия, и е по-добре промотиран, отколкото другия, тогава наистина изборът на масата читатели ще бъде предопределен. Но при книгите е различно, всеки чете каквото му харесва. Друг е въпросът какво е мнението ви за вкуса на масовия читател, но елитаризмът никога не е бил нещо хубаво 🙂
@Ipotril – “If you wrote something for which someone sent you a check, if you cashed the check and it didn’t bounce, and if you then paid the light bill with the money, I consider you talented.” – Stephen King
@skoklyo: Според мен сравнението е напълно валидно. При книгите, точно както при всички други продукти, всеки чете каквото му е изрекламирано. Мога да изброя в България поне десет фантасти, абсолютно безспорно по-талантливи примерно от Кристофър Паолини, но никой от тях няма да стигне продажбите на “Ерагон”. (Ако зад него застане рекламна агенция със сродни възможности, естествено, ще ги и бие. Което има как да се случи единствено ако агенцията ще получи лъвския пай от приходите, но… цялата история достатъчно добре показва къде е мястото на таланта.)
“но… цялата история достатъчно добре показва къде е мястото на таланта.) ”
щеш не щеш ще признаеш, че България е едно отвратително място за живеене колкото и да си самовнушаваме..
@Славчо: България е точно такова място за живеене, каквото и всяко друго – каквото са си го направили обитателите му. Например ти и аз.
Аз осъзнавам грешките си в това, и се мъча да ги поправя. А ти?
да, което не пречи фактите да са такива и онези (не съм казал сигани и чалгари) да са повече и все повече да поглъщат всичко.
сигурно знаеш коя е страната с най много поговорки и за всякакви случаи – “една птичка пролет не прави” ?
сега като се замисля къде може да се роди такова заглавие “Адът и писателите” ..? отново отговорът е лесен
освен ако адът не е във самите тях 🙂
ако творбите (и информацията изобщо) е достъпна без ограничения…
ако няма принуда (икономическа, политическа, административна, идеологическа) да се четат едни неща, а други да се пренебрегват…
… тогава мнението на читателите наистина до голяма степен (но не напълно) отделя кадърните от некадърните, съдържателните от празните – в общ план. Локално, по отделни групи читатели разпределението ще е различно – едни хора търсят просто забавление, други нещо по-дълбоко.
не съм сигурен, че графоманът пише единствено за джоба си. Просто при него желанието да твори не е подплането с талант или нужната самодисциплина и самокритичност. Графоманът силно иска нещо да каже на света, но още сам точно не е наясно какво иска да каже.
Във всеки случай, при досегашната система за издаване и продаване винаги напред ще бъдат изтиквани такива автори и произведения, които:
а) не вредят на системата;
б) затвърждават я.
Печалба носи не доброто, а добре рекламираното (натрапеното).
А и има разлика между посланието, вложено от автора, и възприемането му от публиката.
Има примери, когато една книга е образувала цяло национално самосъзнание (Шарл де Костер “Легендата за Тил Уленшпигел), има примери, когато друга е била подмината с безразличие въпреки достойнствата й.
ад… рай… псевдофилософски разсъждения за убиване на време.
Животът е прекрасен.
извинявай за офтопа
звънни ми, за да знам кога утре си в офиса, та да донеса една щайга за преинсталация
Pingback: Добрите и лошите « Блог на Zelenkroki