Наскоро мои клиенти се сблъскаха със следния интересен бизнес-похват.
Провайдерът им предложи да си платят за шест месеца напред, срещу неголяма отстъпка. Те го направиха. Два дни след това внезапно връзката им секна. След две седмици ровене и мотаене от страна на провайдера най-сетне истинската причина излезе на бял свят. Провайдерът разбрал, че те ползват връзката си за повече от един компютър, и взел мерки това да е невъзможно.
Прерових внимателно договора, който бяха подписали, на практика без да го четат (вие четете ли разни EULA-та, когато кликвате на Yes?). Наистина, вътре с дребни букви имаше някъде текст, че услугата се предоставя за само един компютър.
Поядосан малко, вдигнах слушалката и си поговорих с ръководството на провайдера им. Беше ми обяснено с леден тон, че спирането на връзката е абсолютно чисто съвпадение, и че следва да докажа юридически противното, преди да ги обвинявам. И че това, което вършат клиентите ми, е кражба на Интернет – и че те имат предвидена услуга за повече компютри, с точно същите общи параметри, но значително по-висока цена.
Предадох разговора на клиентите си. Тъй като не са богата фирма, и сумата не е пренебрежима за тях, решиха да използват платеното докрай, след което да преминат на друг провайдер. Няма да скрия, че това беше и моят съвет – да зарежат провайдер, който им играе такива номера. Но дори ако се бях опитал да ги убеждавам в противното, щяха просто да ми скъсат договора, и пак да го направят. Всеки нормален човек би го направил.
Защо ги посъветвах ли?
Свързаността е стока, точно както са стока примерно доматите на пазара. Когато я купувам, аз очаквам да не ми се налагат ограничения какво да правя с нея. Платил съм я, тя вече е моя, и никой няма право да нарушава свободата ми върху нея. Да е познато това положение на любителите на свободния софтуер?
Какво ще стане, ако продавач на пазара на домати ми заяви, че ми продава доматите само срещу условието да ги ям сам, без да дам на семейството си? И че ако искам да ги купя с правото да яде цялото семейство, трябва да платя много по-висока цена за точно същите домати?… Нормалното положение е да го сметна за идиот или психопат, и да го избягвам отдалече. А дори да успее да ме убеди, че това е просто търговска политика, и че иначе е нормален, с абсолютна гаранция повече няма да стъпя при него. Не познавам човек, който би пожелал втора такава продажба. Откъде-накъде ще ми определя той какво да правя с доматите, които вече са мои?!
Точно това е положението и с Интернет. Провайдерът, който ползвам в момента – дребна квартална фирмичка – никога не ми е правил проблем, че включвам на един домашен акаунт всичките компютри на фирмата си едновременно. (А знае, че го правя – лично съм му го казал, още преди да сключим договор.) И е доволен от мен, не само защото си плащам редовно, но и защото му правя доста по-малко трафик от много единични домашни компютри, свалящи по няколко порнофилма всяка нощ.
Откъде тогава идва философията на забраните у някои софийски провайдери? Не е трудно да се досети човек. Казано на английски – business model. На български – лакомия… Само че на български има и друго казано – не е луд който яде втори зелник, а който му дава своя. А пък аз не искам да съм лудият. Или поне не когато това ми бърка в джоба. 🙂
Надали някоя фирма го иска. Така че провайдери като този на клиента ми вероятно скоро ще останат без фирмените си клиенти. А доколкото компютрите навлизат масово в къщи, нищо чудно скоро да останат и без домашните. Да, като видят дебелия край, сигурно ще се сетят, че идеята не е била добра, и ще я променят – но няма ли да бъде малко късно? Веднъж създадено лошо име…
Защо ме е грижа за тях ли? За великогушните им шефове, които искат тази политика, хич даже не ме е грижа. Не го заслужават. Да ходят да метат улиците (уф, то пък сигурно тогава градът ще стане още по-мръсен отсега…). Жал ми е за свестните и кадърни момчета, които работят при тях, за тях и с тях, и които правят възможното и невъзможното, често в нарушение на фирмените правила, за да угодят на клиентите и да им помогнат. Видял съм с очите си майсторството и добротата на тези момчета, получавал съм помощта им неведнъж, без да са длъжни да я дадат. Така че за тях винаги ще ме е грижа, и винаги ще имам добра дума и протегната ръка. Заслужават ги.
За протокола: конкретният провайдер, който предизвика гнева ми, е HomeLan – но те не са единствените велики до небето. Има и достатъчно други.
Надявам се обаче с времето да стават все по-малко, и след не много време изобщо да ги няма. И, за да помогна за това, смятам да не ги използвам, и да не препоръчвам на клиентите си провайдери от този тип. Клиентите са ми ценни, проблемите им са на моята глава – искам да спестя проблеми и на тях, и на себе си. Онзи ми отне две седмици – нормално е да не допусна това да се повтори.
И препоръчвам на колегите си да правят същото. И за тях е.
Ашколсун! Сравнението с доматите направо трепе прасето с лопатата! Ще го използвам винаги отсега нататък. Чудя се как не ми е хрумвало до сега… толкова просто, вярно и точно казано.
Ааагрххх! Как може да пишеш това сега, когато имам чудесен доставчик? Къде беше тази разкошотия преди няколко месеца, ам?
Нищо, оттук натам тежко на всеки, който се пробва да ми мине с нещо подобно…
Най-красивото при HomeLan, е че тази практика на централата я мразят най-много локалните дистрибутори, които в действителност губят клиентите и името им страда. Затова едни от дистрибуторите им са най-активни да сканират мрежата си и да дават съвети на потребителите си как да се крият по-добре.
не съм съгласен, че това с доматите е добро сравнение. доматите, като ги купиш, може да ги правиш квото си искаш — тук си прав на 100% — включително и да ги препродаваш. но с услугите не е точно така — ами ако си купуваш интернет и после го препродаваш на 10 човека от блока на 30% от цената? понеже познавам хора (двама, но все пак…) които правят точно това, за съжаление фирми като homelan *трябва* да налагат тези ограничения. да, има и хора които страдат неправилно от тези ограничения, но за съжаление това е реалността, доставчика също има интереси които трябва да пази. също в този ред на мисли виж кабелните телевизии — един става абонат, целият етаж гледа — е, питам, честно ли е спрямо доставчика?
Според мен, когато купуваш интернет достъп, ти купуваш определено количество свързаност. Какво ще го правиш после, си е 100% твой проблем.
Няма как да го продадеш на 10 човека, и всеки да получи цялото. Всеки ще получи по 1/10 – а за това 30% от цената са дори много. Тоест, твоето предложение би било направо неконкурентно на фона на това, което провайдерът може да им даде. Защото, за да търгуваш със стока, купена от провайдера, ти слагаш твоя печалба върху тази на провайдера. Ако не е мързелив и лаком като за световно, той лесно може да те надконкурира чрез пазарни механизми.
Само че провайдерът е мързелив и лаком точно като за световно. Вместо да разчита на инициативност и пазарни механизми, той предпочита да ти извива ръцете чрез договорни условия. Вместо да ти даде отстъпка, като на дистрибутор, защото поемаш неговото окабеляване и прочее, той те изнудва, за да не го правиш, и да има възможност да дере кожи.
Казвам да дере кожи, защото това е точната дума. Ако някой е щастлив на 1/10 от твоя трафик, защо му са 10/10, само защото провайдерът не предлага по-малки пакети (за да взима пари като за по-голям)? Той така или иначе ще ползва 1/10, и провайдерът ще е на 1000% печалба заради платена, но непоискана стока. А ако провайдерът предлага такъв пакет, но далеч по-скъпо от твоите 30%, тогава колко печалба той е сложил отгоре? Спрямо това как продава трафика на теб, съвсем мъничко по-ползващия потребител, не спрямо това как той го купува?!…
Простичко казано, интересът на доставчика в този случай е да дере кожи. Интересът на клиента обаче е да не си дава кожата. И доколкото клиентът е КЛИЕНТЪТ, кожодерците са обречени да си идат, а да останат само тези провайдери, които разчитат на реални печалби. Въпрос единствено на време и мъки.
Кабелната телевизия е абсолютно различно нещо. Там “стоката” не е измерваема като потребявани количества, както е с IP свързаността. Така че работят напълно различни принципи. Затова и дадох пример със стока, която се купува на мерими количества – доматите – а не със стока, която не се купува на мерими количества – примерно СОТ защита. Очевидно е, че не върви един да си поръча СОТ, а целият блок да го ползва. Щеше веднага да се вижда, че примерът е неподходящ и неточен.
Този с доматите обаче ми изглежда подходящ, и точен.
Весо Колев беше описал точно как се преодолява това ограничение наложено от провайдера. Ако не де лъжа беше някаква игра с TTL.
Точно така. Компилира се ядро с TTL target в iptables (засега ядрата не включват това разширение по подразбиране). След това се указва на входящите пакети TTL-а да се качва с 1 (провайдерът в такива случаи ти ги пуска с TTL 1, за да стигат само до първия компютър откъм теб).
Това обаче не решава друг дребен проблем – един провайдер трябва да е тотално некадърен, за да не види, че от един и същи компютър излизат примерно 5-6 браузера, 5-6 ICQ-та и прочее.
И ама съвсем не решава трети проблем – скапания бизнес-модел. Начини да се заобиколи това или онова ограничение винаги ще има. Въпросът е как някои шефове да разберат, че ограниченията са начин да си съсипят бизнеса, а не той да процъфтява.
Всъщност, този въпрос има прост отговор – като има достатъчно информации като моята. 🙂
Примерът с доматите е неточен, както отбеляза Гого. Една интернет връзка може да бъде разделена на 10, даващият да е на далавера, а ползващите, освен ако не се скупчат по едно и също време на линията, също да получат прилична скорост. За сметка на това, не може да разделиш 1 домат на 10 равни части, да го продадеш на 10 човека и ако те го ядат по различно време, всеки да яде цял домат.
Наистина, на крайните клиенти ще им е малко по-бавно, отколкото услугата на по-големия провайдър, но за сметка на това ще им е с 80% по-евтино. Всеки ще предпочете по-изгодната, а не по-бързата оферта. Ако не беше така, кабеларките щяха да са измряли от глад, а ние всички щяхме да сме опасани на 100mbit.
Примерът с доматите е неточен, както отбеляза Гого. Една интернет връзка може да бъде разделена на 10, даващият да е на далавера, а ползващите, освен ако не се скупчат по едно и също време на линията, също да получат прилична скорост. За сметка на това, не може да разделиш 1 домат на 10 равни части, да го продадеш на 10 човека и ако те го ядат по различно време, всеки да яде цял домат.
Наистина, на крайните клиенти ще им е малко по-бавно, отколкото услугата на по-големия провайдър, но за сметка на това ще им е с 80% по-евтино. Всеки ще предпочете по-изгодната, а не по-бързата оферта. Ако не беше така, кабеларките щяха да са измряли от глад, а ние всички щяхме да сме опасани на 100mbit.
Че е порочна практика – порочна практика е. Но нито е нещо ново у нас, нито по света. Просто у нас всичко е по-малко и затова бие на очи.
Не съм съгласен.
Когато поръчваш дадена скорост, ти си в правото си да я ползваш през цялото време. Ако аз непрекъснато си товаря линията на 100%, провайдерът няма право да ми каже копче – иначе аз пък ще го попитам доста логични неща. Тоест, тази възможност е позволена, а следователно и изгодна.
А щом тя е позволена, няма логика другото да е забранено. Което пък демонстрира верността на примера с доматите.
Като за начало, да сравняваш продукт от реалния свят с услуга от
виртуалния, е некоректно.
Освен това слагайки си подписа под някакъв договор, ти изрично се
съгласяваш с застъпените в него законови положения. Било то
забрана да ползваш нета на повече от един компютър или да
точиш детска порнография. Ако не ти харесва, сменяш провайдера
или го съдиш до дупка за нарушаване на потребителските ти права.
Ако обаче си се съгласил с предложените ти условия, нямаш право
да протестираш.
Според мен сравнението в случая е напълно коректно.
Когато си купуваш Интернет достъп, ти реално купуваш количество трафик – пряко (ако е указано в договора), или непряко (ако си на “неограничен” достъп, при фиксирана скорост – тогава купуваш колкото може да се източи на тази скорост за месеца). Как ще го делиш подлежи на точно същите принципи, на които и деленето на доматите.
Колкото до подписването на договор – да, тук не оспорвам нещата. Само че енергично оспорвам идеята да подпиша договор с провайдер, който се опитва да ми налага условия, за да си пълни гушата.
Което и ще стане при тези клиенти, за които говорих в първоначалния запис. Както вече писах в него, моите клиенти ще им теглят шута – и дори ако аз се опитам да ги убеждавам в противното, ще ми скъсат договора, ако трябва, но ще го направят.
Всеки нормален клиент би го направил в момента, в който осъзнае какво всъщност му налагат. И аз не бих могъл да спра света да върви накъдето е нормално, точно както не мога да накарам реките да текат наобратно. Никой не може.
Точно това е, което обяснявах в записа.
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Интернет като услуга, или Интернет като стока?