Преди няколко дни ми се случи случка, която трудно ще забравя. Чух много верни думи – или поне много съвпадащи с това, което смятам за истина.
Беше здравата натоварен ден, и като капак вечерта ми се наложи спешно да мина да взема от гарата едно разкошно старо приятелче, дошло за малко от Щатите. След около час разходка с кола напред-назад из София се оказахме приятна компания в “Дивака” до малките Пет кьошета. Уви, изкарах там само половин час – трябваше да тичам да си довърша работата. Вече беше към единайсет, а ми оставаха поне още два-три часа бачкане.
Мястото на работата беше на петнайсет минути, така че оставих колата и запраших пеша през уличките из квартала. На едно място в тъмното стъпих накриво в някаква дупка и глезенът ме заболя неприятно. За щастие се оказа, че не е изкълчен – просто трябваше да изчакам няколко минути болката да премине. Облегнах се на най-близкото дърво и си поех дъх.
В сградата срещу мен имаше неголямо ресторантче, пет-шест маси в помещението и още толкова на тротоара. Отвътре се носеше поприглушена леко музика, гъмжеше от хора, в един момент различих булка и младоженец. Масите на тротоара също бяха запълнени и изобилно окичени с ракиени чашки. Вероятно обаче веселбата беше започнала скоро – от разговорите си личеше, че сватбарите са лекичко на градус, но още далече от пияни.
А самите разговори бяха без изключение на циганска тема. (Каква сватба, какви млади… политика има тук за бистрене!) Основната задача очевидно се явяваше издирването на виновника циганите да са толкова разпасани, мързеливи, лакоми, престъпни и още каквото щете. За виновници бяха скланяни всички по-известни български политици, плюс доста не толкова известни (един по-подпийнал сватбар се опита да защити тезата, че виновен е турският президент, но не му обърнаха особено внимание). Вече бях престанал да обръщам активно внимание и пробвах глезена си, когато един от сватбарите, до момента мълчаливо слушал, се обади:
– Не са тея виновниците. Не са те научили циганите така.
– Как да не са, бе! – обадиха се в един глас всички около него. – Залагам си главата, че е… Името на политика се превърна в словесна амалгама, в която всеки глас беше допринесъл с различно име.
– Не са те, бе! – отвърна спокойно онзи. – Ако ви кажа кой е, кво ще го правите?
Отговорът беше дружен възглас и десетина размахани ножове, вилици, лъжици, един бастун и една съдинка за оцет.
– Е ви там вътре тоалетната, има огледало. Там ще го видите – заключи невъзмутимо компетентният.
Последва секунда гробно мълчание. След това събеседниците му като в комедия се надигнаха едновременно от масите и заявиха в един глас:
– Ти кво искаш да ми кажеш, бе?
– Че циганите са се научили да са мързеливи и да искат каквото не им се полага от нас – най-спокойно продължи онзи. – Видели са, че ние сме такива.
– Кой, аз ли съм мързелив бе? Дето… – Хорът гласове отново се размаза в десетина различни обяснения колко работлив е собственикът на съответния глас. Настроението застрашително се напичаше, единствено все още ниският градус спасяваше опонента им. Той обаче изобщо не трепна.
– Точно ти, Гоше. Я ми кажи, ти иде ли да гласуваш за некой свестен политик? Ако не си, на кво отгоре сакаш свестен управник?
– Че за кой бе, те сичките са за трепане! – отвърна Гоше и подчерта думите си с внушителен жест с вилицата.
– Като тея са за трепане, ти напъна ли се да намериш некой свестен човек? Да го кандисаш да се кандидатира? Да му направиш кампанията, да я изтърчиш и избачкаш? А? Или чакаш свестния политик да падне от небето?
– Бе кво ти разбирам аз от кампании?
– Ти и от водопровод не разбираше, па като ти опре яйцето до задника, стана парче майстор, с това си храниш фамилията.
– Така е! – гордо се тупна по гърдите Гошо.
– Значи и от кампании ще проразбираш, ако решиш. Другото са оправдания. Ама оправданията работа не вършат.
– Ба… Па откъде да го намерим тоя свестен, а? Кажи ми. Кат стане политик и всичко му е на тепсия, секи че крадне. И аз да съм, и аз. И ти да си, и ти.
– Ако нема ни един свестен наоколо, полага ли ни се свестен управник? – промърмори опонентът му, уж на себе си, ама достатъчно силно, та да го чуят всички.
– И кво му е общото с циганите? – не искаше да падне по гръб Гошо.
– Ми искаш свестен управник, па не работиш да го има. И те така, искат да ядат, па не работят. От кого ще са се научили?
Гошо млъкна сконфузено. Един възрастен чичко, заслушал се в спора от съседната маса, обаче се обади:
– Не си прав, Стамене. Ще ми кажеш ли, че сичките български цигани от Гошо са се редили да се учат? Те са такива отпреди той да е роден. Ако не ги толерираха политиците заради пустата Европа, нямаше да са такива хайти.
– Бе не е заради Европата – обадиха се половината от ножо-вилицо-лъжицестата група, готови да са напреки на всяко мнение наоколо. – Щото и циганите са престъпници, и политиците, та се разбират… – Останалото отново се разтопи в спор кой точно политик е най-виновният.
– И това е от същото – обади се отново Стамен. Чак сега осъзнах, че не се напъва да говори силно, но гласът му е някак гръмлив и се чува. – Я ми кажи, чичо Павле, ти ако си политик, на кого ще угаждаш. На тези, дето гласуват, или на тези, дето не гласуват.
По лицето на възрастния мъж от съседната маса се изписа затруднение. Очевидно веднага беше схванал уловката, но не му хрумваше как да се измъкне.
– А ти, Гоше? – продължи Стамен.
– Па на тия дето гласуват, естествено! – кимна Гошо, понесен по бързата писта от ракията. – Тия дето не гласуват кво ме бъркат?
– А такааааа. Я ми кажи на избори кой гласува, па кой ходи за риба, от циганите и българите?
– Е, то циганите гласуват, щото си продават гласовете – отбеляза възмутено Гошо.
– А на нас като не ни дават пари, що да ходим да гласуваме? – подметна съседът му и се заоглежда дали някой е оценил остроумието.
– Щото като циганите гласуват а българите не, политиците угаждат на циганите, а за българите не ги бърка. Питай и е тоя политик, и той даже се сеща – кимна Стамен към Гошо. – Ти да си политик, няма ли и ти така?
Мълчание.
– Така ще си, бате. Ще оставяш циганите и да крадат, и да плячкосват, и да заплашват, и да колят, и няма с пръст да ги бутваш. Да не си развалиш калимерата с цар Кировците, че после няма гласове, и няма как ти да дойдеш на власт на хранилката. Няма да ги караш да работят, и ще им тъпчеш гърлата със социални помощи, дето ги дереш от гърба на българите – циганите гласуват, те те вълнуват, за българите що да те е еня? Ще им даваш общински жилища, направени с парите на българите, и те ще ги рушат, и ти ще им даваш нови, а през това време българите ще гладуват и студуват. И като им писне на българите и се вдигнат, ще пратиш всичката полиция и жандармерия да пази циганите. Щото те са твоите хора, от които зависиш. Българите не гласуват, не зависиш от тях изобщо. Що да те вълнуват?
– Ако циганите са хората на политиците, значи политиците ни са си цигани – пак се обади остроумецът, и пак огледа за оценка околните.
– Прав си – потвърди спокойно Стамен, за негово изумление. – Политиците са хора на който в държавата гласува. Гласуваме ли българите, политиците ще са българи. Не гласуваме ли ние, па гласуват ли циганите, политиците ни ще са цигани. Това е то демокрацията – дава ти каквото си заслужиш. Затова в България сме на този хал. Не заради Костов, Бойко и Станишев, ами защото ние сме си заслужили и изработили такова. Ум царува, ум робува, ум патки пасе…
Глезенът ми се беше пооправил, а спорът вече беше в точката, от която нататък всяка от страните щеше просто да повтаря до пълното впиянчване тезата си на стените наоколо. Хукнах към работата. Опитах се да запомня физиономията на Стамен, но още след две пресечки установих, че не бих могъл да я опиша. Ако го срещна, може би ще го позная. А може би не, особено ако е с други дрехи…
Няма значение. Нито пък има значение какъв е и кой е. Мисля, че заключението му беше право в десятката.
http://skivai.com/2011/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/
не знам дали саркози наистина го е казал но ….
разочарован съм.
Отново мечти за “нормална” държава, демек за повече сигурност и по-малко свобода
само с едното гласуване не вярвам да се поправи нещо. това което на нас ни трябва е пряк контрол, пряка демокрация и незабавно носене на отговорност. не политическа обаче. административна финансова и всякаква друга само не морална и политическа. въобще тези две думи трябва да бъдат забранени с закон. само бой с пръчка и това е. само че тогава ще се получи веднага вакум за политици..
.. и никакви викове и крясъци за демокрация. защото най лесно се управляват и дерат кожи от тези които искат и вярват в демокрацията.
а посмАли малко
даже и сичкото сиган с право на глас да гласуват, те пак са малцинство спрямо гласувалите на които и да е избори
т.е. ако циганите гласуват за “цигански” политици, а българите за “читави” нема начин “циганските” да бъдат избрани
циганските гласове могат да решат победата само когато резултатите на партиите са сравнително близки и тогава те са капката която да наклони везните, по същия начин както дпс го играе балансьор в парламента
но това няма почти нищо общо с това дали те гласуват масово, а българите ходят за риба
пряк контрол, пряка демокрация, незабавна отговорност – ами че тези неща лежат в основата на анархическото самоуправление.
Пропуснато е само федералното устройство и взаимодействие на териториалните общини и сдруженията на производители и потребители (федералната, т.е. хоризонталната и договорна структура повишава КПД-то на пряката демокрация).
абе човек за какви капки говориш?
На тези избори според някой си Център за анализи и маркетинг намерение да гласуват на президентските избори са изразили 54% от избирателите което прави 3 850 181 души.
ако и приемем на доверие че в БГ въпросният електорт е 3% или 662 811 души и че са пределно мобилизирани, къде с кифтета къде с обещания за канализация или просто с 20-30 лева, предполагаме че ще дадат полвин милион гласа за едната партия. пак според проучванията приемем че кандидата на тази партия спечели с 31% от гласовете на участниците или с 1 193 556 гласували. тогава онези 500 хил. малко или много са на фона на тези 1.5 милиона гласа с които въпросния кандидат на въпросната партия спечелва? ” ти да видиш..”
е значи сърКози е парче анархист, нищо че му се смеем че носи обувки с дебели подметки..
стига глупости
изборите само дават легитимност на същата система, която напълно интегрирано си съществува с цар-кировци.
Сменят се лицата, но порочната схема си остава.
Не избори, а пряко народно самоуправление; не закони от парламент, а местни правила и договори между региони, приети по механизмите на пряката демокрация.
Това обаче е само надстройката. Основното е в начина на производство, в начина на разпределение и потребление – тъкмо тези неща са източник и възможност за власт.
А където има власт – има мутри, има обръчи от фирми, има бюрокрация.
изборите продължават агонията, отлагат руформите и социалния прогрес. А и са доходоносен бизнес.
Основният конфликт у нас е противоречието между облагодетелстваните по време на прехода и ощетените от този преход. То не се решава с избори, не се решава със законопослушание, защото законите са написани и преписани тъкмо от облагодетелстваните.
И със сигурност не се решава, като се измести в областта на “циганите са виновни”. Но… това е то човешката глупост. И страхливост. Търси лесното решение – да си излее обидата върху по-беззащитните. Не им стиска да нападнат банкери, мутри, истинските виновници.
Изборите пък, потретвам, са ОТКАЗ от решение. Изборната игра по правилата на държавата е като игра на покер (или рулетка) в казино. А нали знаете – казиното винаги печели.
Славчо, ти говориш глупости. Саркози е президент на една от най-централизираните държави в Западния свят.
Шаркане, това дали властта се изпарява без следа, когато всички не гласуваме, или само се избират платилите на циганите и те ни управляват, сме го говорили достатъчно пъти. Хайде си запази съветите как да подхождаме за когато дойде анархистичното общество. Дотогава недей да ни учиш да подражаваме на козичката там, където другите подражават на вълка.
Проблемът е, че всеки път ходим като овце да гласуваме за политици… Мили деца, трябва да ви е пределно ясно, че в момента, в който един нормален човек се е наврял в лайната и издига кандидатура, е… той вече не е чист. Знам какво ще кажете, но това е истината. Те си играят игрите, ние си чешем езиците. И това е вече двайсет и колко години? Никой политик не застава зад интересите на хората. Политиците застават зад интересите на най-едрия бизнес, така наречените олигарси. На където мръдне с пръстчето чичко паричко, натам върви и политиката. Лошото е, че тези които управляват не живеят в България и не са българи. Ако за толкова години и толкова различни правителства не разбрахте това… Абсолютно никакво значение няма кой ще изберете, той рано или късно ще започне да прави каквото му наредят. Бате ви Бойко много голям и твърд го вадеше в началото, големи приказки, в крайна сметка заряза всичко, което беше обещал и се хвана да строи магистрали. Това, което се случва у нас е края на опашката. А пък края е тънък, мятка се много и като удари, много боли. С гласуване за политици НЯМА нищо да се промени. Ботев и Левски поне на това трябва да са ви научили. Само дето на нас не само сабята ни е строшена на две, а и куража май… Дано да греша.
не уча, Гриша, агитирам.
Също както ти агитираш да се опитва отново и отново с чело в стената.
И при това не твърдя, че властта ще се изпари сама, като откажем да й дадем легитимност. Изпаряването ще започне, когато се пристъпи към създаване на практики, алтернативни на властта. А негласуването даже не е първата стъпка, то е събирането на кураж да се направи тази стъпка.
нямам какво повече да добавя, а и блогът наистина си е твой, учителят в него наистина си ти. Обадих се само, за да се знае, че има и други мнения по въпроса за притчата, която разказа.
tonywoolf,
дано наистина грешиш.
(дано, дано, ама надали…)
А Саркози не го е казал онова.
Отново и отново го разпространяват, а е изтеглено от един сайт, мисля че се казваше Бъзиклийкс, където има строго предупреждение, че всичко в сайта е измислица и се забранява изнасянето навън.
Ама нали сме пусти българи, не слушаме забраните…
казал не казал, но лъжа ли е?
@tonywoolf: Предложи конкретен начин за действие.
@Шаркан: Напротив – негласуването е най-лесното, по-лесно е от гласуването. Затова и сме на този хал, защото избираме лесното… А иначе, много ме е страх да бъда учител, дори в блога си. Горещо бих предпочел вместо това хората сами да мислят и да решават.
@Любо Николов: Че не слушаме забраните е хубаво. 🙂 Лошото е че и не мислим.
@Славчо: Ако не е лъжа, защо му се придава авторитет чрез лъжене?
Григоре, а ти отиде ли, намери ли съвестен човек? Накара ли го да се кандидатира за президент? Защо ти сам не се кандидатира?
Истини говориш по принцип, но дали и ти не си говориш както всички останали тук, в онова ресторантче, в коя да е селска кръчма….
Аз също съм от тях, но може би трябва като Диоген да се разхождам с фенер и да търся човека?! Дали изобщо ще се намери такъв?
След освобождението тогавашните умни българи не са избрали българин за цар а са си внесли западноевропейски /вероятно втора ръка внос от германия или италия/, и това според мен е заради т.нар. балкански манталитет. Според мен колкото и съвестен да е човек, щом е роден и отрасъл тук – прихванал е повече от достатъчно за да е поне малко бай Ганювец
@ Григор: Предложил съм. В същност не аз. Ботев и Левски са го предложили и са дали живота си, за да можем да се гордеем, че сме българи. Какво още има да се предлага? Ама вие, разбира се четете само това, което ви отърва. Ако нещата се оправяха само с писане и спорове кой крив и кой прав, нямаше да имаш Ботев на стената. Или пак греша? Може и да греша. Тъй да бъде. Но и байГроздан е прав. Май пак ще трябва да внасяме. Поредната изсъхнала мумия, втора ръка. И да внесем, той твоите интереси ли ще защитава? Еех…
Той светът е изплетен от интереси. “Забелязъл”, че никой не се грижи за моите интереси – заначи аз трябва сам да го правя за себе си! Тия дето не се грижат за себе си и не трябва да търсят виновни. Въпросът е кой как го прави? Тука влизат в играта т.н. Правила/ Закони.
Знаете ли кой е Андрей Ковачев? От Сдружение за дива природа „Балкани“, не евродепутатът?
Примерен линк.
Простичко казано: Андрей е моят човек. Такъв, какъвто аз бих искал да видя във властта – такава, каквато е договорена (или насадена) в момента.
(Мдаааа… И на мене ми се доагитира изведнъж. 🙂 )
А междувременно, Ники, продължаваме да променяме и самия модел. Лека-полека. (С удоволствие бих те запознал лично с Андрей, има какво да си кажете. Тревожа се само да не повторите ситуацията от моята „Зелена?“ приказка за Юнаци и злодеи… :/)
@байГроздан: Оправил ли ни е внесеният от Запад човек? Оправил ни е. В другия смисъл…
Не се кандидатирам, защото смятам, че не съм достатъчно кадърен управленец. А ако е за некадърници, имаме си вече. Но познавам достатъчно свестни и кадърни българи, които с удоволствие бих подкрепил. Сега не го правя, защото на този етап ще ги очистят, ако се кандидатират и имат шансове. Затова и на този етап гласувам за тъпата и смотана мутра ББ, която няма да бъде лесно очистена, а пък върши една идея повече работа от останалите. И най-вече е единственият, който повече руши мафията, отколкото я създава – поне на този етап. И с това приближава момента, когато ще мога да издигна и подкрепя свестен човек, без това да му докара куршума.
@tonywoolf: Не видях предложението. Може ли като за по-глупавите?
@Tonev: Така е. Само че ако чакаш някой друг да се грижи законите да се спазват, или очакваш някой друг да ги приема каквито трябва да бъдат, познай какво чакаш.
@Кал: Андрей ми е много симпатичен, но съм останал с впечатление, че не е балансиран. Че е повече фанатик на каузата си, отколкото човек, който търси разумния баланс. А разумният баланс е абсолютното условие за добрата държава. Идеалистите без баланс съсипват нещата по-страшно дори от корупционерите-тирани. Сталин и Берия станаха възможни именно на гърба на Троцки, Киров и Бакунин. Хитлеровият националсоциализъм израсна на гърба на непремерените патриотизъм и мечта за осигуреност и равенство… Затова бих го подкрепил след като видя, че е способен да намира и подкрепя баланса, включително в “неговата” тема.
Гриша, вижда се, че слагаш собствените си (не особено популярни) убеждения в устата на измислен герой.
Проблемът не е само в това, че хората в България са пасивни. Проблемът е, че и да бяха активни, резултатът щеше да е ужасен. Обикновеният човек е психологически, социално и икономически неграмотен, т.е. е социалист и нацист по убеждения. Очаква, че властта трябва отнякъде да спусне благата като от рог на изобилието, че всички имат _право_ на “достойно” заплащане, че силната ръка трябва просто да постави на мястото им всички “различни” и “опасни”…
Гри – и тебе бих запознал с Андрей. 🙂 „Фанатик“ или „небалансиран“ е последното нещо, което ще си помислиш след един разговор с него.
(Виж, Коцето Горски може и да те посмути… *смея се*)
Разбира се, съществува уговорката „Само да не стане като в Зелена?-та приказка“.
(Б. Б. няма да го коментирам – който е следил при чии фирми отиват повечето поръчки по държавни конкурси в момента, е наясно кого представлява той. За създаване на гражданско общество Борисов е толкова вреден, колкото и онези преди него.)
@Жилов: Не е измислен. Няма на света мнение, което да се споделя от само един. По-скоро го пиша тук, защото съвпадна толкова точно с моето.
А иначе – да, мнозинството хора са неграмотни. Но българите имаме не само лоши качества. Едно от хубавите е, че когато трябва да направим нещо, доста бързо се научаваме първо да мерим по три пъти, пък тогава да режем. Да се интересуваме, да се информираме, да се учим как се прави. Ако хората са активни, и особено ако си понесат няколко пъти последствията от грешките, ще станат много по-мъдри отсега. Детето се научава да не пипа котлона, когато се опари. Алтернативата е да стоиш до него и да го държиш за ръцете доживот.
Всъщност, огромният успех на мафията през промените е именно деактивирането на хората. За да може купените и изфалшифицирани гласове да тежат, и да гласуват само купените. И този успех не дойде никак лесно. Бяха нужни доста години усилия на цялата купена от мафията пропаганда, за да бъдат не-боклуците или елиминирани от политиката, или лишени в очите на хората от всичко не-боклучаво. Беше нужно доста години да се налага девизът “всички са маскари”, и “и ти да си, и ти ще крадеш – спасение няма”, за да загубят хората смисъла си да са активни…
Да, и без това щеше да има някакъв спад. На първите избори гласуваха над 70% от гласоподавателите, не помня точния процент – сега щяха да са слезли постепенно докъм 60%. Но нямаше да е 30-40%. И хората щяха да са се научили, че някои са пак маскари, но малко по-малко от някои други, и щяха да ги подкрепят активно. И когато започнеха да ги избират редовно, политиците щяха да бъдат принудени да се състезават в това да бъдат все по-малко маскари. Иначе казано, щяхме да сме тръгнали по мъничко да се оправяме.
@Кал: Говорил съм с Андрей Ковачев два пъти. Впечатленията ми са точно от тези разговори. По-скоро е възможно понятието ни за балансираност да е различно.
За ББ – той определено не е приятел на гражданското общество и активно се бори да създаде своя мафия. Хубавото при него е, че точно както и Костов, той е направо некадърен мафиот на фона на тези, чиято мафия разгражда, за да има място за неговата. Това, дето го съградиха те, унищожи почти напълно на практика вече зародилото се гражданско общество и хвана железен контрол върху възможността то да се активира наново, дори при сериозни сътресения. Това, дето го гради ББ, няма да може да удържи самоорганизацията на гражданското общество дори при нормални обстоятелства, та камо ли при сътресения… Образно казано, и те, и той се мъчат да преградят реката на гражданското общество с бент. Само че техният бент е стоманобетон, изпълнен по всички инженерни правила и сметнат със сериозен запас, а той го разтурва, за да направи стена от натрупана пръст, наглед дори по-дебела от стоманобетона, но на практика неподсигурена дори срещу размиване от насъбраната вода, без да трябва порой. Нормално е да го подкрепям. 🙂
Както казва Енея в „Ендимион“: Избери отново.
Или – опитай отново. 🙂
(За Б.Б. няма смисъл да говорим на теория. Събирам те с Петър Канев от „Място за бъдеще“ и той ти разказва как проектите на всички граждански организации по фонд „Култура“ тази година духат таратора по линия на проектите на Борисов, Бориславова и приятели. Може и по други фондове да споделят инфо.)
П.П. Като се замислиш, бая е смешно. Проектите на Борисов и компания по фонд „Култура“… 😀
последно включване в тази тема:
ако ставаше дума единствено за отказ от гласуване – да, лесно е.
Агитирам обаче вместо да играем по системата на представителната демокрация, да се организираме в структури на пряка демокрация.
на фона на това мое предложение тъкмо гласуването за “нови лица” от практически старата 22-годишна политическа класа – това не е просто най-лесното, ами направо дебилно поведение.
и, Гриша, моля те, не намесвай Левски и Ботев, особено Ботев. Щото и двамата са били привърженици на пряката демокрация, не на шашмата “да си изберем нов султан и нови бейове, ама по-добрички и от нашата си вяра”.
http://sm.a-bg.net/
http://sharkannht.blogspot.com/2011/09/blog-post.html
от мен по тази тема – толкоз
оп, грешка, Гриша не е споменавал Левски и Ботев.
Извинявам се.
@Кал: За отношението на Б.Б. към културата и въобще към властта нямаме никакви разлики. Знам вероятно повече от Петър Канев за корупцията около Борисов, и вероятно още по-неприятни неща. Разликата ни е другаде. И липсата на изясняване на нещата на теория е много важен елемент от непоклатимостта на стената, която заприщва гражданското общество. (Затова стената на ББ е толкова нестабилна – той няма акъла да си организира теорията, пък само с практика стоманобетонни съоръжения не стават. Не е завършил оная “инженерна” школа, дето са я завършили и Луканов, и Гоцев, и Първанов, и другите “строители на съвременна България”. В нея пожарникари не приемат.)
За Андрей Ковачев – с удоволствие ще опитам отново. Но ме мъчи подозрение, че е възможно разликата ни да е в понятието за балансираност.
@Шаркан: А не може ли първо да се организираме в структурите на пряката демокрация? В много случаи тя може спокойно да съществува успоредно с наличната система. Нека първо построим поне една-две стаички от новата къща, пък тогава да бутаме старата. Че междувременно дъжд, вятър… Ако смяташ, че има как да се работи в тази насока, направо давай предложения.
Теорията – поне във вида, в който ти я поднасяш – е хубаво и полезно нещо. Потвърждавам от личен опит. 🙂
Не ми се ще обаче да оставаме само при нея. Давай, вади примерите с корупция – не само около Б.Б., ами и около „алтернативите“. Колкото и когато можеш. (Да не бъркам с пръст в раните на проекта zabraven.com… 🙁 Знам, Гри – малко хора сме, все не достигаме. Ама – колкото и когато можем.)
Аз ще разпитвам специално познатите си в гражданския сектор – „Кажете какви проекти прокарахте последните 2-3 години; какви проекти ви спряха; и на какви простотии се нагледахте“. Като попадна на нещо фрапиращо – ще споделям. Тук добре ли е, или да отворим някакво обособено място? „Предизборна стена на срама“? „Общонародна книга за похвали и оплаквания“?
Така ще имаме повече ПРАКТИКА на едно място. Може да се окаже, че в един момент теорията ще се нуждае от пре-, или поне донаписване.
Тогава ще почнем да си донаместваме и дефинициите. 😉
@Григор
Б. Борисов е просто пионка на кръга наследил Т. Живков, не я гради той стената… той е само да радва плоскоумната публика.
Ако не вярваш погледни реакциите на случая Катуница в медиите, цензурата вече се доближава до онази от времето на Т. Живков.
Погледни как се промъква и цензура в Интернет (за сега главно Фейсбук го отнася).
Виж как главния прокурор заплашва със затвор за насаждане на омраза.
Прочети какво се пише по регионални сайтове и издания за полицейски побой над протестиращи.
Страх, цензура и политически арести… да ти напомнят нещо?
Реално у нас управляват бивши БКП/ДС кадри … конфликтите са по линия стара управа (кръг ТЖ) и превратаджии (кръг АЛ).
Аз колкото по’ опознавам пейзажа, толкова по’ вярвам на оценки като тази на Морфиус. Което ми е още една причина активно да се оглеждам за формации извън ДС мрежата.
Междувременно ме катализираха да изкажа и собствената си „платформа“:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=3580#p3580
понеже ми задаваш въпрос, неучтиво е да го подмина с мълчание.
отговорът е: не може, Гриша, сам лесно ще се досетиш защо.
Самоуправлението ще е начало на активна ерозия на държавата – смяташ ли, че тя ще остане бездейна?
(или се изкушаваш да вкараш във властта съдействащи на този процес политици? Много наивно. Успоредно съществуване на две антагонистични структури = двувластие)
А и разпиляването на социалната енергия в две противоположни посоки дава лоши резултати – пример ти е Русия, пример ти е Германия, пример ти е Италия през първата половина на миналия век. Има и по-скорошни примери, сещам се за Аржентина след голямата криза преди 7-8 години. И същата Русия през 90-те. Както и ние пак през същия период.
наистина няма какво повече да кажа, а и не искам да те дразня. Скъп си ми като човек.
Ако сме против “циганиите” на определена прослойка от нашето общество редно е да вземем мерки точно против тях. Защо им предоставяме общински жилища които да рушат, а нуждаещи се хора се тъпчат по 6 в апартамент и изнемогват? Защо разрешаваме да има професионални “безработни” и “майки”? Това как се отразява на пенсионните ни вноски и в пенсиите на нашите родители? С какво обвързваме получаването на тези помощи? Защо винаги гласовете на неуки и неграмотни са цел на купувачите ? Може ли да въведем определени критерии за гласуване (ако някой е твърде неук за да не може да прочете и разбере новините, значи не би могъл правилно да прецени коя партия да подкрепи)? Ще дойде ли време за електронно гласуване? Ще имаме ли лични карти с вграден ел.подпис, за да можем да гласуваме от домовете си?
Аз бих гласувал за хора, които биха поставили тези проблеми на масата. Обаче единствения, който се прави на заинтересован от такива неща е бат Болен Всидеров, който ако не добър политик е чудесен артист и опортюнист с изключително идиотски идеи- еми сори, ама за такъв не бих гласувал. Останаха БСП (мерси), ГЕРБ (пак мерси ) РЗС (мега грешка), ДПС (не им говоря езика) и разни малки еднодневки. Добре Гриша, за кой по дяволите да гласувам – да пусна празен плик(глупост), или да зачерка всички имена (тотална глупост). По едно време имаше идея за мажоритарни кандидати – сега и това отпадна. И като видя кои са в листата на ГЕРБ в моя град, по-скоро бих гласувал за ДПС защото долу горе познавам и знам кой кой е и какви мошенгии прави. Всъщност как работят нещата – гласуваш за 15-тия в листата който познаваш и е истински ценен човек, а влизат парашутистите от 1-7, мерси не съм съгласен – така от нашия град избраха Маниака – Бум мада фака, който за малко да стане депутат, и аверчето му Антон Берданков – другия Бум мада фака дето сега ни е общински съветник.
Президента – той е ясен, там нещата са по-лесни.
Разбирам хората които по принцип не гласуват, но имай предвид че същите тези изнервени от тройната коалиция и произвола и наглостта на ДПС скочиха, отидоха до урните и заявиха желанието си за промяна и смачкаха купения вот и автобусите от Турция. Бъди сигурен че при опасност или дай боже подходящ кандидат те отново ще скочат – и ще заявят недвусмислено избора си. Аз вярвам в хората – дори и тези които не разбирам като гледна точка.
Шаркане, ще ти задам и аз въпрос(и), не отминавай и мен 🙂
Теорията е едно, практиката друго (нъл тъй?). Дай една разбираема за над-средно интелигентен читател на блог подредена система от стъпки за мигриране от демокрация към анархизъм. Ако искаш, направи го на твоя блог и дай линк, да не спамим темата.
Ама да не е фантастика, стъпила върху масови нанотехнологии, мобилни атомни реактори (не, че ги няма, но не съм чул някъде да ползват такъв на село), пряко народно самоуправление (от алчни, неуки и мързеливи индивиди, които съставят сериозна част от световната популация) и т.н.
Ето, имаш 500 000 цигани, 1 000 000 пенсионери, 2 000 000 разбиращи от всичко, неправещи нищо, но даващи акъл работници и селяни в активна възраст, 500 000 образовани “бели якички”, обслужващи интересите на 50 000 престъпно и 5 000 нормално забогатели. Ти си шефа, дай го тоя анархичен модел да видим как ще се получи.
@Морфиус: Според мен главният прокурор е напълно прав да заплашва със затвор за насаждане на омраза. Или поне в конкретната ситуация това работи 100% в правилната за мен посока. Също, според мен кръгове “стара управа” и “нова управа” не съществуват – съществуват кръг “ДС” и засега малкото кръгче “ББ”. Като кръгчето “ББ” определено не е от романтици и идеалисти, но не е и от професионалисти от класата на кръга “ДС”. Не е Перфектното Добро, но е по-малкото зло. А съм писал и преди – най-страшният враг на доброто е не злото, а по-доброто. Който чака да слязат да го управляват ангели, дочаква вечен ад. Който чисти най-голямото зло, дори чрез малко по-малкото, малко по малко изплува.
@Шаркан: Да гласуваш не е кой знае какво усилие. Според мен е разумно да загубиш десет минути веднъж на четири години, за да е малко по-читава старата къща, докато си строиш новата. Също, убеден съм, че в самоуправлението има неща, които държавната система няма да успява или да се сеща да мачка. Огледай внимателно системата, и ще ги видиш. Да почнем градежа от тях? Да, не са най-важните и съществени. Но да съградиш тях означава да покажеш на обезверените, че има някаква алтернатива. А повярват ли обезверените, си спечелил голяма част от битката.
@JJ: По-горе написах достатъчно ясно: всичко това става, защото не ходим да гласуваме. Обясних как точно негласуването води до това. Описах как когато няма истинско добро, по-малкото зло е по-добър вариант от по-голямото. Ама не. Всеки иска, без той да си мръдне пръста, да паднат от небето ангели безгрешни, за да го управляват. Сори, бате, няма да стане. Ще си те управялват Берданковци и прочее до края на живота ти. Ако децата или внуците ти са една идея по-умни и земни, може и да се оправят. Докато се тръшкат и искат не хляб, а пасти, ще седят гладни. Това е положението.
Galarad,
анархическата теория е отражение на практиката – от частното към общото.
Искаш от мен програма за преход, ама без фантастики? И като фантастика третираш и идеята за пряко самоуправление (при федералистична структура, да допълня и подчертая)?
Ами няма такава програма. Накъдето и да се върти, все започва именно със структури на пряко народно самоуправление – в това е същността на анархизма.
А ти искаш анархия без анархизъм. Подигравка ли е това или невежество?
Гриша,
как да се съгражда самоуправление, след като умни хора като теб твърдят, че имало още хляб в сегашната система? И такива гласове преобладават. Ти си авторитетен глас да останем в познатото, аз призовавам да нагазим в нови води.
Чие мнение ще се предпочете от хората? Колкото и да им доказвам, че ти не предлагаш нищо, освен илюзия за подобрение, навикът работи против мен. Но напрежението се трупа. И някой ден ще избухне в дивашко и всепосочно насилие (и симптомите вече са налице в отзвуците на събитията в Катуница), тъкмо заради тъпченето на място ще стане този взрив – и тогава елитът ще предложи изпитаното “лекарството” – диктатурата (знаеш ли колко хора в България одобрително говорят за “дейци” като Пиночет?). И на теб ли ти прилича на фантастика такъв сценарий? ЕС няма да го допусне? САЩ ще помогне? Вгледай се какво става в силните държави (които всъщност управляват тази тук, без значение на какви избори си играем)… ще “помогнат” те… Навремето хубаво помогнаха на Испания, та и Франко го пощадиха (но България не, а Франко беше пращал дивизия на фронта)…
Ама, хайде, добре, да започнем въпреки всичко. Опа – ами то вече е започнато! И веднага пример за такива начинания – Читанка.инфо. Тя е елемент от либертарно общество. Нещо повече, тя е въплъщение на комунистическия принцип – юзърите дават на Читанка според възможностите си, вземайки от нея според потребностите си.
Помниш ли каква беше реакцията на бизнеса и държавата към нея? Да не мислиш, че са се отказали? Затишие преди ново настъпление, само да си изяснят техническите параметри на електронните книги…
И какви точно неща могат да се организират така, че държавата да не им обърне внимание? Ще имат ли те някакъв практически ефект за живота на хората, щом ще са толкова незначителни? И за какво са, ако няма полза от тях?
Или предлагаш решенията на самоуправлението да внимават сакън да не нарушат закон или произвол на чиновници? И защо тогава изобщо да си даваме труда, след като смисълът на самоуправлението се губи, след като ще е съобразен с управлението отгоре?
виж, усещам, че ти става неприятно моето писане тук, веднъж вече ме нарекохте фанатик с Жилов. Не искам да се карам, най-малкото с теб. Не искам да продължавам, но докато ми задават преки въпроси, не намирам за възпитано да премълча.
Та ако ще има коментари към мен – знаете ми блога.
И ме извинете предварително, че няма да отговарям тук на въпроси към мен.
@Григор – Само да уточня. Аз гласувам винаги, с изключение на времето когато бях в чужбина (малко скъпо ми беше да пътувам до най-близкото консулство макар че май липсата на подходящ билет и полет ни спря да хвръкнем до Вашингтон). Мисълта ми е че разбирам избора на тези, които не искат да дадат гласа си – и не мисля че те са виновни за циганията.И уважавам избора им – все пак сме демократично общество – всеки прави своя избор.
Помисли и върху още нещо – след Х години българи:цигани = 1:1. И тогава ли негласувалите ще са виновни? А, не – тогава ще сме виновни всички, които не сме направили по 4 деца 🙂 и пак няма да са виновни циганите….
@Шаркан: Хляб винаги има и в най-изостаналата система. Въпросът е колко и какъв. Именно затова има хора, които предпочитат старото и сигурно.
И не, не предлагам да се остане на старото – предлагам то да не се рути, докато не се построи някаква поне начална степен на новото. Да, има части от новото, които могат да се появят единствено със събарянето на старото. Но има и части, които могат криво-ляво да съсъществуват със старото. Казах вече – нека построим поне стая-две от новата къща, преди да събаряме старата. Да се успокоят малко страховете на тези, които не са уверени, че ще имат къде да живеят. Да видят, че новото е къща, а не заблуда.
За Читанка.инфо – тя е чудесен пример за точно това, което искам от теб. Стана ли разкошен сайт за свободно изкуство? Стана. Нахвърлиха ли се върху нея, че нарушавала свещените “авторски” права? Нахвърлиха се. Свалиха ли хората от нея реално всичко, за което е имало някаква претенция, че някой с права не иска нещото му да е там? Свалиха го. Изчезна ли сайтът, или обедня ли значително? Не. Продължава да съществува и да процъфтява, още по-силен отпреди. И малко по малко започва да показва на авторите, че свободните модели на разпространение на изкуството им носят повече, отколкото несвободните.
Да, “естаблишментът” ще я атакува все по-злобно, именно заради това последното. Защото сайтове като нея освобождават авторите от крепостничество към “праводържателите”. Но с всяка атака сайтът ще става все по-трудно уязвим, и в отговор ще подобрява модела си все повече и повече, и ще помага на авторите все по-добре. Рушейки старата система все по-енергично. Може би неведнъж ще сменя “вънкашност и име”, но ще печели територия, докато не победи… Ето това наричам успешна подмяна на модела. Помагам й според силите си. И търся от теб други области, където това може да се случи, и ще помагам с удоволствие и за тях.
Не ми се сърди. Просто това е моят начин да те разбера и да ти съдействам. Сигурно не е идеалният от твоя гледна точка. Но повярвай ми, по-добър е от нищо. Помогни ми да помагам чрез него. Няма да съжаляваш. Ценя те и те уважавам не по-малко, отколкото ти мен, честно и искрено. Включително, и не на последно място именно заради убежденията ти. Искаш да ме агитираш за тях? Не ме агитирай с думи. Може би не съм дозрял за тях, или пък съм твърде глупав, за да ги разбера. Агитирай ме с предложение как да помагам, което да пасва на разбиранията и душата ми. Абсолютно сигурно има начини как. И ще съм така по-полезен, отколкото и с най-енергичното съгласие с теб, но без действия.
@JJ: Негласувалите не са виновни. Виновни са тези, които не гласуват, а след това очакват каквото и да е добро… За мен “циганин” е не който е по-мургав, а който иска да получава каквото не му се полага. Например въпросните негласували с мечтите за добро управление.
“Kойто иска да получава каквото не му се полага” си е коренът на всяко зло. Когато се появи подобен индивид в здраво общество, набързо му свииат сармите или му бият шута. Когато проклетникът е по-хитър, подлъгва балъците да го изберат за най-главен.
Щом се появи втори хитрец, в зависимост от количеството лукавост или убеждава общността, че първият хитрец е злото, а самият той-доброто, или става ортак на първия. В крайна сметка хитреците прекрасно се сработват – единственият им спор е кой повече да докопа, но това си е строго регламентирано от тяхната наглоемкост.
Количеството на хитреците нараства до изчерпване на поносимостта на балъците. Единствената опасност е, че балъците ще се усетят, но хитреците са си хитри и започват да рушат доверето помежду им, за да не са способни да реагират като здравото общество, с което започнах.
Когато балъците намалеят критично и няма кой да храни хитреците, ако могат, те се оглеждат за друга общност и насъскват своите балъци да воюват срещу комшийските балъци. Ако не са в състояние да направят това, или ако балъците им загубят войната, хитреците се разселват сред другите общности, където балъците са повечко. Ако попаднат на здраво общество, вече много обиграните хитреци лесно се справят, усъвършенствайки още повече познатата, отработена схема.
Хората престават да вярват, че е възможно да съществува здраво общество, не искат да бъдат от балъците, започват да подражават на хитреците и много бързо се превръщат в хитреци на дребно.
Извинявайте, ако обиждам интелигентността Ви, но аз съм елементарна и мисля така. Поправете ме, ако греша. За да разбера какви са предложенията за подобряване на положението в обществото, трябва да ги видя какво променят в тази картинка.
@Делибалтова: Според мен описанието е много точно. Частично е, но пълни описания дава единствено господ. 🙂
До момента си представям два начина за борба с това.
Единият е ограмотяването на балъците – така те стават по-устойчиви на хитреци. Малко се получава надпревара в нахитряването между балъците и хитреците, но тя и иначе се получава, просто балъците не участват в нея.
Другият е деглобализирането – така се създава голямо разнообразие на общности и култури, и се покачва шансът винаги да има и някои неовладени от тарикати. Неовладените от тарикати просперират много по-добре като цяло, така че бързо надконкурирват обалъчените. Това пък обаче води до глобализиране на тяхна база (и до концентриране на тарикати в тях), което трябва да се помисли как да се избегне.
Да се вмъкна и аз, ако разрешавате, пък да споделя какво днеска ме така да се каже огОрчи и възмУти. Плачът на Бенатова, че й затворили фейсбук-страницата. Бих й препоръчал да си направи един сайт и да си пише в него каквото иска, защото жената намеква нещо за свободата на словото. Другото, което ме огОрчи беше сравнението с България и Исландия, там замеряли депутати пред парламента с яйца и прочее, и дори някои били улучени, но за арестувани и изблъскани не прочетох, а полиция, разбира се, е имало. Чудна работа… Че тия исландски власти не могат ли да се справят с един нищо и никакъв протест с яйца?… Некадърна работа, исландска. 🙂
Григ, разчитах, че ще споделяш моето виждане, със сигурност то е повлияно и от този блог. Много твои предложения биха облагородили мрачния пейзаж. Например, да изберем по-необигран тарикат за вожд на племето.
От тук разбрах и за меритокрацията. Защо да не може да се мисли за съобразено с нея управление?
Изглежда и Шаркан знае доста интересни неща, но в началото ме стресна с понятия и разпаленост, напомнящи ми за близкото минало. Шаркан, съкровище си, когато говориш спокойно и диалогично!
Ограмотяването си е задължително. Тарикатите винаги ще са губещи. Те са хора на лъжата, тайната и тъмнината. Истина и прозрачност ги изпепеляват като призраци на слънце.
“Създаването на голямо разнообразие на общности и култури” според мен е важно, защото в основата му е нормално да стои доверие и уважение между хората. Тарикати не виреят в този климат.
Моля да се чете: Шаркан, съкровище си, но те разбиран само когато говориш спокойно и диалогично!
@Делибалтова: Това е почти единствената ми причина да подкрепям ББ – че е по-некадърен и тъп тарикат от сериозните си противници. (Другата е, че мафията зад него далеч отстъпва по влияние на тази зад противниците му, и му се налага да угажда и на избирателите, ако иска да остане в пейзажа.) Извън това го смятам за точно същата стока, а в много отношения и по-лоша, от противниците му.
За съобразеното с меритокрацията управление – пред него има един ужасен проблем. То предполага значителната част от избирателите да си пазят интересите. Да следят какво правят управленците, да мислят за себе си, да гласуват за който им пази интереса най-добре (а не за който твърди, че ще го направи). Звучи естествено, но на практика на една голяма част от избирателите не им пука, друга голяма част е загубила надежда, че е възможно, а трета не е достатъчно ограмотена, за да стига до верните изводи. В не толкова големи общности системата работи добре, но в по-големите се проваля.
Частичен опит да се създаде меритокрация са неща като имущественият ценз – да гласуват само имащите, или тежестта на гласовете да е според имуществото. Наглед брилянтна схема, но на практика имащите и нямащите имат твърде различни интереси, и власт на имащите започва да не се грижи за интереса на нямащите. Резултатът е поляризирано общество, а поляризираните общества винаги са провал като ефективност.
Друг частичен опит е обществото, в което задължителната социалност е сведена до нула (сравнително близо до такова общество са държави като САЩ от втората половина на 19 век). На теория, така е пределно ясно казано, че или се грижиш за интересите си (следиш и контролираш властта), или те стъпкват. Разбират го по-приличен процент от хората, и ефектът е блестящ – САЩ за нула време се превръщат в първата икономика на света. Инерцията оттогава (и в икономиката, и в социалната уредба) превърна САЩ за дълго време и в първата сила изобщо на света. В същото време обаче тази уредба също помага на обществената сегрегация. САЩ контрираха този ефект с граждански свободи и либертаризъм, но не успяха докрай: недостатъчно суровият антимонополизъм малко по малко ги превръща в плутокрация. Не се ли спре този ефект, ефективността ще спада и т.н.
Изобщо, към момента не ми е известен идеален модел за общество; не ми е известен дори истински добър. Обикновено един или друг модел е поносимо добър според конкретната ситуация. Уви, доста рядко населението на една страна има грамотността да прозре през лъжите на тарикатите и да избере поносимо добрия модел…
Спомням си ясно какво писа за ББ още преди около 3-4 години, колко яростни критики отнесе и как блестящо се потвърдиха прогнозите ти.
Имаш личн опит с меритокрацията, благодаря, че го споделяш. Интересен пример са САЩ, още по-интересна ми е Щвейцария. Не че могат да се мерият като икономики, а защото щвейцарците според мен са най-близо до идеалното за тях обшество, при това то изглежда доста трайно.
Добре де, а какво би се получило, ако на Андрей Ковачев му се “ашладиса” един умерен Калин?
@Любо Николов: Подозирам, че вътрешен скандал. Андрей успява в каузата си именно защото не е умерен и балансиран, и е ценен именно какъвто е. Уви, това означава също че не е подходящ за управник, поне според мен. В обществото има различни задачи и роли – за тях са обективно нужни различни хора.
Пуснато при мене във Фантазия; цитирам го и тук:
„Малкото зло“ ли е Бойко Борисов?
Според Григор – да.
Според обобщенията за закононарушения, съставени от Константин Дичев – надали:
Неправомерна държавна помощ за милиарди при разрешителните за търсене, проучване и добив на подземни богатства (17.08.2011)
Отново крупни престъпления на Правителството при подаряване на златна мина до Крумовград на Дънди (31.07.2011)
Готвено престъпление на правителството за озаконяване на незаконните сечи и самоуправства в НП Пирин над Банско (31.07.2011)
(Включвам датите, за да не ви се стори, че това са набързо скалъпени компромати. Има и още – разтърсете се назад в блога на Константин.)
Сеге ми простете повторението, но не искам да звуча, все едно само хлебя, без да давам алтернативи:
Аз ще гласувам за ПП „Зелените“, защото при тях са хора като Андрей Ковачев – лично проверени, лично спечелили моето доверие, на природопазещ, граждански активен и търсещ човешкото у хората човек.
(А ако Константин Дичев бе склонил да се кандидатира в нечия листа – щях за него да гласувам.)
П.П. Любо – интересното е, че аз съм КЪДЕ-КЪДЕ по-невъздържан и „екстремист“ от Андрей Ковачев. На една от срещите ни по време на ГМО кампанията щях да се сбия със Свилен Овчаров, само защото си позволи да прояви мнителност към „компетентността“ ми… 🙁 Да не говорим, че все още разсъждавам по казуса: „Ако се проваля в другите си начинания, кой наш изверг, такова де, корупционер и ДС-ар да разстрелям, преди да ме опандизят/гръмнат?“ (Мога и списък с имена да приложа. :/)
(Аааааре… Пак дадох материал на хейтърите и манипулаторите да ме разнасят по блогове и форуми. Живи-здрави. И не бойте се – ВИЕ не сте ми на списъка. 😉 )
Григор преувеличава, наистина. Намерете си възможност да говорите с Ендрю лично – ще се убедите и сами. (Аз последно си говорих с него преди няма седмица, за една наша обща приятелка, която е в много тежко положение. Чисто човешки разговор, мил, загрижен, търсещ решение на мъчителен проблем. Ендрю Е такъв.)
Гри – моля да извадиш и твоите данни за корупционерство. Важни са – нищо че всички правят така в момента. Хората, които четат блога ти, не са „всички“ – дай им шанс да мислят и да преценяват. (И на мене дай. Нищо че почвам да „ъ“-кам и да цикля, като ме запратиш в инженерно-технологичните материи… 😀 То и тях бих ги разбрал – ама ще ми трябва повече време и пренастройване, а сам знаеш как сме с времето…)
@Кал: Моите данни не са от областта на екологията, така че надали ще те вълнуват толкова. И за съжаление са без документални доказателства, иначе да съм ги изнесъл отдавна. Но наистина не са малко и са неприятни.
Интересното е, че не са ме отказали да гласувам за ББ. Не защото е по-малко корумпиран от алтернативите си, не е (като цяло – някои хора в тях са по-малко корумпирани от него, други повече). А защото е по-некадърен в създаването и поддържането на стройна корупционна система. Нещо повече – той руши наличната сега, изключително професионално направена и изпипана корупционна система, за да освободи място за своята, далеч по-калпава и нетрайна. Така че обективно е полезен, въпреки че не е по-свестен от алтернативите си.
Ако ще избираме свестен и загрижен човек, който истински милее за страната ни, аз бих гласувал за Васил Левски. По-истински от него няма, той е еталонът. Да, има няколко дребни недостатъка. Като начало, няма шанс да спечели изборите, понеже малко хора ще гласуват за умрял човек. И като продължение, дори да ги спечели, няма да може да управлява, пак защото ще е умрял. За съжаление, пред Андрей Ковачев стоят много сходни проблеми. Като начало, няма шанс да спечели изборите, понеже малко хора ще гласуват за човек, който се вълнува почти само от екология. И като продължение, дори да ги спечели, няма да може да управлява, защото ще бъде умрял – на този етап мафията е достатъчно силна и безпардонна, за да очисти директно хора без значителни силови позиции.
Повече ме безпокои твоят възглед, Калине. Не че подкрепяш този или онзи, а причината да го правиш. Когато те чета, оставам с впечатление, че за теб държавничеството се изразява единствено в екологията. (Илюстрация: представи си, че ББ беше вторият Стамболов, великолепен държавник, но уви, с точно същите грехове към екологията. Колко различно щеше да е мнението ти за него?) Разбира се, твоят избор е твое свещено право, и аз съм готов да го отстоявам. Но като приятел бих имал нахалството да дам непоискан съвет.
А именно: да виждаш в държавничеството само екологията е като да живееш в сграда със само един прозорец. А сграда със само един прозорец се нарича затвор. Моля те, Калине, не избирай подход, който настанява ума ти в такова жилище. Има достатъчно други мотивации да избереш този, или който пожелаеш кандидат. Моля те, нека не е тази.
Бих гласувал за нихилист, за алчен, ненаситен простак, бих гласувал за умен или глупав злодей.
Но в никакъв случай не бих гласувал за религиозен наивник като Калин или подобните му. Това са най-опасните хора на света.
Алкохолът си казва думата. “Най-опасни” не е точно определение, но идеята е ясна.
Гри, тезата, че „Андрей Ковачев се вълнува почти само от екология“ е твое лично впечатление, не факт. Всъщност, тя е лесно оборима – стига да успееш да хванеш Андрей в разговор с въпроси по разностранни теми. Същото важи и за Константин Дичев.
Ако се загледаш в линка към „Зелените“, който дадох, ще видиш акценти върху културното наследство на София. Това няма нищо общо с екологията, нито с природозащитата. (Двете понятия не са синоними – ти го знаеш, казвам го заради читателите, които не го знаят.)
Няма нужда да ми вкарваш подходи в жилището, благодаря. 😛 Способността за екологично мислене наистина ме вълнува повече от повечето други способности – но то е, понеже екологичното мислене предполага познаване и разбиране на множество процеси и взаимовръзки, тоест на света ни в неговата комплексност. (Аз не съм го постигнал още, но това не ми пречи да го разпознавам и оценявам, когато го видя у другиго.) Хората с наистина екологично мислене, които познавам (не са много), ме впечатляват с уменията си за многостранен анализ и обхвата на опита си. Всъщност повече от тях са ме впечатлявали само някои информатици… от студентстванията ми в Канада, хехе. 😀
Ако се чудиш доколко Андрей Ковачев разбира от икономика, управление на човешки ресурси, оцеляване в екстремни условия… така де, под прицела на силната, безпардонна мафия (който прицел аз не отричам по никакъв начин) – ами, провери го.
На мен ми е интересно следното – ти сега като гласуваш за някой, който има „шанс да спечели изборите“, въпреки че „не е по-свестен от алтернативите си“, какво ще го правиш, след като ги спечели? В смисъл – как очакваш да:
а) му съдействаш?
б) го контролираш?
В смисъл – как очакваш да проявяваш гражданската си активност в контекста на управлението на, по собствените ти думи, един мафиот, пък бил той и „саморасъл“?
(Не говоря за гражданската ти активност по принцип – тя си тече според собствените ти сили и време, без значение кой ни управлява, нали така?)
Аз не вярвам и че Борисов е саморасъл, но това ще го оставим за втори рунд…
Лека нощ, и пак поздрави на свидните хора! 🙂
Жилов, моля те, спести ми оценките си. Особено като си пил.
Ебаси, докъде я докарахме… *grrrr*
За съжаление дори ако се бях напушил, пак щях да имам по-трезв разум от тебе…
Лека нощ, Веско. 🙂 Да спиш в кош, да сънуваш кодош… а като се събудиш, светът да ти се усмихва с ееееееей толчава усмивка. Понеже, както ни припомня Мария Семьонова, майката Земя винаги жали своите чеда, дори най-калпавите.
(Без майтап. Сверете с „Вълкодав“, ако на мене не вярвате.)
За Майката Земя имам друго мнение. Че ни поглъща, рано или късно. “Погълни ни, курво земьо”, завършва романа “Снаха” (ако си спомням правилно).
Е…
Ще спя спокойно, като знам, че такива доблестни приказни герои като теб ме пазят от лудите учени и злите корпорации.
Мдаа. Лека нощ, капитан Планета.
(Имаш друго мнение… ама друг път. 😀 Майката Земя точно това прави с чедата си във „Вълкодав“ – поглъща ги. Хубаво е да се сверява, не само да се приказва.)
Не става дума за това, че си налетял на бой… а за убедеността, че имаш компетентност, каквато нямаш. Не знам дали някога ще имаш “екологично мислене”, при положение, че не познаваш природата (не става дума за Природата с главно П, за нея е ясно, че я познаваш).
Ако “Вълкодав” е книга, свързана по някакъв начин с Човешката Библиотека, не възнамерявам да я чета. Доколкото разбрах, дори и във фентъзи книги праскате анти-ГМО сьобщения, които дори и да имаха някакъв смисъл, не им е мястото там. Съжалявам, че изобщо някога съм участвал, макар и само с няколко хиляди символа, в начинание на “Човешката”, но нямаше как да зная какви хора в действителност стоят зад нея…
*че си щял – whatever
Хайде сега, не се карайте. Тъжно е, когато свестните хора се кълват един друг, докато боклуците работят заедно срещу тях.
@Жилов: Калин не е религиозен, поне не в твоя смисъл. Едностранчив е, понеже не умее да се види отстрани как върви по улицата. Както не го умеем и аз и ти. Достатъчно добронамерен е, за да се оправи лесно, когато успее да осъзнае едностранчивостта си. Но това не става с ругане.
@Калин: Не твърдя, че Андрей не разбира от други теми. Твърдя обаче, че се вълнува почти само от екология, в смисъл че инвестира силите и времето си почти само в нея. Изключително трудно е това да не произведе едностранчив човек (който освен другото не осъзнава, че е едностранчив). Когато работиш почти само с чук, е трудно всичко да не ти прилича на пирони. Че разбира от икономика и управление на човешки ресурси – аз вероятно разбирам поне колкото него, може би повече (без да се хваля), но това е напълно недостатъчно, за да съм добър кмет на милионен град. Че умее да оцелява в екстремни ситуации – да пресича пустинята или да се катери по скални отвеси няма да му се наложи като избран за кмет, а главата му да е непробиваема от куршуми не ми се сърди, но не вярвам.
Има два варианта някой да спечели изборите – някой от старата, все още почти монополна мафия, или някой “нов мафиот” като ББ. Какво става в двата случая:
– Как ще му съдействам: както сметна за необходимо във всяка ситуация. Само че в първия случай той е много по-малко зависим от моето съдействие – разполага с твърде много и силнилостове. Вторият зависи повече от съдействието ми (макар и далеч не изцяло), така че ще не ще, ще е склонен да ми угажда мъничко повече, за да го получи.
– Как ще го контролирам: В първия случай ще е на практика невъзможно. Старата мафия разполага с всичко – от масмедиите, през МВР и съда, до икономическите акули. Нито аз мога да я контролирам, нито който и да е друг – освен едни хора със седалище на две хиляди километра оттук… Във втория случай ще е изключително трудно, но в някаква малка степен възможно. По-некадърен е в криенето на золумите си, и повече мощ (старата мафия) играе срещу него и това криене. И най-важното, изборната му подкрепа от мафията (възможности да купува тихомълком гласове, да фалшифицира резултати, да влияе финансово, да купува вече избрани хора) е далеч по-малка – зависим е от подкрепата на гласоподавателите, и ако се държи безконтролно, ще я загуби – не може да си го позволи).
Сума сумарум: в първия случай – на практика невъзможно, във втория – трудно и ограничено. Зле е, но е по-добре от първия. Варианти като Андрей не ги обсъждам просто защото поне на тези избори не са варианти. На други избори може би биха били. На тези – ако не вярваш, че Андрей има шансове да спечели изборите и да стане кмет, е безсмислено да го обсъждаме, а ако вярваш, че има тези шансове, ще съм здравата изплашен за теб.
Дали Борисов е саморасъл – естествено, че не е. Андрей знае някои неща за това как се растеше през прехода (макар и далеч не всичко), може да ти разкаже. Но това не значи, че е част от същата мафия. Ей този анализ го писах не случайно, ама няма кой да го чете…
Разбрано.
Аз не се карам с Жилов, ами му се чудя, на желанието от „разкола“ покрай ГМО насам да ми бъде успоредна, непресекателна линия. Само в последното му включване по-горе има поне четири допускания ( = отговори-не-въпроси; знаеш колко ги обичам 🙁 ), които внимателният събеседник не би си позволил. Жилов просто е излязъл да „воюва“, не да си говорим; а напоследък, знаеш, търпението ми към такова отношение е ограничено. И при все че е – горе бях много, много сдържан; понеже допуснах, че Веселин не си е загубил способността за емпатия до степен да се държи така, ако знаеше през какво съм минал последните 3-4 дни. Освен това нито за миг не съм забравял, че е свестен човек. Ако бях, погледът ми просто щеше да се плъзга над коментарите му; нямаше да му се „връзвам“.
(Това за успоредната линия създава добра разширена метафора с образа на „едностранчивия Калин“. Едностранчив – едноизмерен. Едно измерение – линия… :D)
Благодаря за подробния отговор на въпросите ми. (Това с „екстремните условия“ беше езикова заигравка. Имах предвид точно оцеляването в условията на ДС и други български мафии. Някой път се престаравам с фигуративния език, знам. :D)
Все още има няколко твои допускания, с които не съм съгасен. Маркирам най-съществените:
– „Твърдя обаче, че се вълнува почти само от екология, в смисъл че инвестира силите и времето си почти само в нея“
… вероятно пробемът е КОЛИЧЕСТВЕНО: какво имаш ти предвид под „почти“, като процент от времето/усилията vs. какво зная аз за другите интереси на Андрей. Пример: при последната ни среща му подарих „Слънце недосегаемо“, с огромен кеф. Понеже той ми сподели, че от известно време чете всички исторически източници за старите българи, които може да открие, и иска да промени версията на историята, която продулжава да се преподава в училище. Сега, ако някой тук смята, че в училище се преподава вярна и полезна версия на старата българска история, вдигам ръце примирително. Шегувам се 😀 – вдигам ръце призователно. Ще призова не един, ами двама Николая. И като пристигне Светлев, жална ви макя просто… *смея се*
(И да подчертая още веднъж: екология не е равно на „природозащита“. Мечтая за по-внимателно разграничаване между двете понятия – и тук, и във всичките разговори, които ми се случват.)
+ „освен едни хора със седалище на две хиляди километра оттук“
С това съм МНОГО съгласен. Изкарвам го тук, за да го имат предвид всичките читатели на блога, като ДОКАЗАНО работещ инструмент.
Прави ли ти впечатление, че най-големите граждански победи в последните години обикновено минават през подробна кореспонденция с въпросните хора, така че да им стане ясно какво се случва в милата родина? (НЕ САМО през кореспонденцията, разбира се. Има едно правило на демокрацията: Никой управляващ не обръща внимание на проблеми, които не активизират достатъчно видима част от засегнатото население. Оттам и нуждата да се правят ВИДИМИ граждански акции. Само с писане на писма до ЕС няма как да стане.)
– „ако не вярваш, че Андрей има шансове да спечели изборите и да стане кмет, е безсмислено да го обсъждаме“
Мисля, че това е НАЙ-вредното допускане, което ти – и масата други хора наоколо ми – правите.
Ковачев и „Зелените“ най-вероятно няма да спечелят изборите, да. Само че разсъждавайки по тази линия:
1) Те няма да спечелят и по-следващите избори. И тези след тях. И… кои изобщо?
Все отнякъде, все някога се почва, Гри. Не изразиш ли подкрепата си сега, за хората, на които НАИСТИНА вярваш – кога ще я изразиш?
(А аз как ще се гледам в огледалото, после?)
2) Гласувайки „стратегически“ („тия имат шанс, дай поне тях да подкрепя, нищо че всъщност и на тях не вярвам“) вместо по убеждения („тези ги харесвам истински, искам да им го покажа, майната им на шансовете и процентите“), заздравяваш статуквото. Утъпкваш един вече дълбок коловоз, който – добре, нека да не е НАЙ–вредният възможен – но пак носи МНОГО повече полза на НЕгражданските интереси, отколкото на твоите собствени, нашите общи. Сигурен ли си, че Борисов си мисли „Я, за мен гласуваха и активните граждани – значи аз съм отговорен и пред тях“? Аз повече си го представям като „Я, за мен гласуваха еди-колко си процента – значи мога да се разпаша толкова и до такава степен“. Аз поне мога да гарантирам, с името и личния си авторитет (доколкото имам такъв ;)), че хора като Андрей Ковачев не си мислят в проценти и възможности за разпасване. И ако ги подрепяме сега – не само на избори, но и по време на работата им – няма риск да започнат. (Аз съм работил доста с Андрей; той е един от петимата хора, на които не отказвам помощ, ако ми поискат. Тоест – знам, че ще продължа да го подкрепям, отвъд минималния жест, наречен „гласуване на избори“.)
А че има риск да ги застрелят… баси, ако това някога ни е било спирачка, щяхме само на литературничене да сме се отдали. Да?
– „това не значи, че е част от същата мафия“
(според К. Дичев, Борисов е кадър от Лукановите среди)
Отивам да чета анализа сега.
(А ти помисли има ли начин да направиш „пътепоказател“ в блога си – нещо като нашия „Пътеводител на Фантазия“: една страница, която подрежда най-важните ти постове тематично. Вярвам, че си заслужава, поне колкото сглобяването на „Докосвания“. :))
отново ще ви замоля да не намесвате Левски, преди да се сетите какво точно е писал относно избирането на тирани.
“Вълкодав” е образац за мечтанията на крайно ограничена интелектуално недоебана феминистка.
(казвам го, понеже съм превеждал книгата за “Инфодар”, за да има какво да ям – буквално)
прочее – който гласува, той е съучастник в погазването на свободата за повече сигурност.
„Вълкодав“ е и от ония книги, които могат да градят характери, Ники. Като този на Илка. Която ми препоръча книгите.
*минута за неловко мълчание*
Аз още съм на първата книга (превеждала я е жена). Като стигна до втората, ще те тествам. 😉
“Вълкодав” гради идеалистична утопия с много обезпокоителни параметри, Калине.
То бива човече на 19 да се прехласне по тая псевдоезическа, псевдоекологична и подчертано славянофилска сапунка, ама на 30 – ?!?
От текста струи руска реакционна (ксенофобска) идеология образец преди 1917.
По мои наблюдения, много я обичат руските националисти и за това има причини, но не ми се хаби време за анализ.
Може и на места да е написана добре, но и Мусолини е имал нелош литературен стил.
само един персонаж в тая книга е симпатичен – Прилепчо.
Ще видим.
“- Как ще го контролирам: В първия случай ще е на практика невъзможно. Старата мафия разполага с всичко – от масмедиите, през МВР и съда, до икономическите акули.”
@Grigor Б. Борисов стана това което е, точно защото разполага с медиите, МВР и много, ама много едри икономически акули (за съда не знам, ама той не е и мерило, не работи просто).
Дали не е пионка точно на тези срещу които риташ?
Аз пък ще гласувам на първия тур за Светослав Витков, защото ми писна от глупости (еколози, националисти, левичари и сие крайни идеологии които работят или само на хартия или с много пари от моя и вашия джоб и отказ от свободи на килограм) … на втория ще му мисля като видя кои ще додрапат.
А картинката е толкова мешана, че имам грозното чувство, че самите ББ и ЦЦ не искат Плевенлиев да спечели … вадете си сами някои изводи.
@Кал: Според мен Жилов просто си е позволил да се повесели тази вечер. Няма нищо осъдително или позорно да си позволиш чашка-две след тежък ден. А когато говори алкохолът, знаеш… Под “хора със седалище на две хиляди километра оттук” определено нямам предвид ЕС, те доскоро бяха реално безгласни в България. Докато Меркел не каза за ББ “може да е тъпа мутра, ама е с амбиции… става да почисти малко оня кенеф”, и не се намеси решително в играта.
За Андрей като кандидатура – към момента в София има сравнително приемливи кандидати, както от ГЕРБ, така и от БСП. (Или поне значително по-добри от предишните.) При това положение нямаш толкова тежка криза на доверието, че да е реалистично да бъде избран маргинален кандидат. (Уви, за мен Андрей е маргинален, както като влияние и като тип политическа обвързаност, така и като възгледи.) Затова и смятам, че на други избори, при тежка криза на доверието, може и да има шанс, но на тези няма.
И, за разлика от теб, аз не му вярвам. Представи си например следната ситуация: строителството на завода за преработка на боклуци вече привършва, сметнато е бунищата да издържат точно до пускането му, но поради някаква случайност то се отлага с два месеца, и два месеца софийският боклук няма къде да се сипва. Единствената възможност е спешно да бъде превърната в бунище някоя много красива и природна местност наоколо, опазена с големи усилия от природозащитниците. Впечатлението ми от Андрей е, че в подобна ситуация има сериозен шанс той да реши да опази местността, и да се опитва да учи гражданите как да не създават твърде много боклук, и т.н. Резултатът с прилична вероятност ще е такава хубава епидемия от нещо, каквато цивилизованият свят не е виждал от стотици години…
Да, описаната ситуация е твърде малко вероятна. Но ако Андрей би постъпил в нея така (а според мен вероятно би), това показва начина му на мислене. А ако има такъв начин на мислене, той ще го проявява и в ежедневното управление на града. Там ще вреди с него по-малко във всяка конкретна ситуация (малко ситуации са чак толкова природозащитнически обвързани), но ще вреди в почти всяка. Природата ще е чудесно опазена, но за сметка на куп други, не по-малко ценни неща…
Или пък друга ситуация, която вече е реално да се случва непрекъснато. Човек лесно може да бъде манипулиран чрез това, което му е твърде скъпо, а в България има наистина умели манипулатори. Дойде ли на власт такъв като Андрей, лесно ще го изманипулират “в името на екологията” и “в името на природата” да направи такива простотии и ужасии, че няма къде повече. Без съмнение много екологични и природни, само че съсипващи хората, държавата и т.н. Това ВЕЧЕ съм го виждал неведнъж, на по-ниско ниво. Свестните хора без мегатонове практичност и дори малко цинизъм са страшно зло като управленци, Калине.
Искам ли да имам такъв кмет? Естествено, че не. Балансът между мечтателство и реализъм трябва да е налице, иначе разумът спи и се раждат чудовища. Когато видя в Андрей този баланс, ще го подкрепя с огромно удоволствие. За момента отношението ми към него е парадоксално: възхищавам му се, бих се гордял да ми е приятел, но в същото време го смятам за не по-малко опасен управник, отколкото старите мафиоти – ако и по много различен от техния начин. Дано с това не те обидя (той не вярвам да ме прочете някога, така че ми е по-малка грижа. 🙂 )
За Борисов – моята информация също е, че е тръгнал от Лукановия кръг. Мога да разкажа доста какво съм чувал по въпроса (уви, нямам доказателства, така че няма да е публично). Вече писах – разликата от него до Първановите хора е не че е принципно по-свестен. Разликата е че той се опитва да си прави своя мафия и за целта разгражда тяхната, а е некадърен на техния фон мафиот, и неговата мафия е далеч по-хилава и неиздръжлива. Падне ли ББ от власт, мафията му надали ще издържи и пет години, преди да се саморазпадне, дори ако няма брутални събития и организиран граждански натиск. Мафията на противниците му пък е напълно способна да издържи неограничено време и да се справи лесно и ефективно дори с много брутален граждански натиск – съгласен съм да допусна една некадърна и противоречива мафия, ако цената е тази да бъде разградена.
Погледнато по структурата на анализа, ББ тръгва от това да е понасъбрал средства средно едър мафиот, който се опитва да се изтегли от мафията и да легализира бизнеса си. Спецификата извън анализа е, че след като успява, в един момент обаче той получава шансове за политическа кариера. В първия момент я е виждал само като начин да се приближи до властта, т.е. кьорсофрата, но вече предимно откъм легалната страна – блага работа. По-късно обаче едни хора му съобщават, че той е Избраният. Че са го харесали Великите, и че ако сторва тяхната воля, племето му ще процъфтява, родът му ще се множи и богатее, и т.н. Че всичко, което те искат, е една силна и богата България (защото тя е “наш съюзник”, а не “член на врага”, и имат военно-политическа изгода тя да цъфти, а не да гние). И че точно същата изгода я има и той (пак виж анализа – едрите, били бизнес или кукловоди, нямат изгода от скапана икономика). И че слушка ли, те със съвети и опит от процъфтяване ще го направят втория Стамболов, и той ще остане в българската история…
Идеята му харесва, и той се хвърля да я реализира както умее и му харесва. А именно, да наложи своя мафийка на мястото на мафията, която искат от него да разгради. Прави го както умее и вижда, че “номерът минава” – подкрепата от Великите продължава. А номерът минава, понеже ЕС виждат каквото и аз – че неговата мафия е по-калпава и от Уиндоус Виста, и ще се саморазпадне малко след като той падне от власт. Тоест, задачата ще е изпълнена напълно задоволително… Надявам се това да обяснява достатъчно добре защо го подкрепям.
@Морфиус: В миналото ББ е имал много връзки с тези, срещу които ритам. В момента е реално във война с тях. Нищо странно, нормални отношения между мафиоти. И реално не разполага истински нито с медиите, нито дори с МВР. Медиите повечето ги държат Кръстева и Пеевски – хора на Доган, които струват “евет” на ББ, за да не вземе спешно срещу тях окончателни мерки. (Което той наистина ще направи, ако не го слушкат. Медиите са критично важни за властта му.)
В МВР Цветанов, уви, и до момента не е поставил “службите” под пълен контрол – те са 100% старата мафия. Каквито документи можеха да му послужат, заминаха към Президентството (немалко от тях и към архива на Алексей Петров) в момента, в който стана ясно, че ГЕРБ ще спечели изборите за парламент. Всяко инфо, придобито от службите на МВР, което може да е полезно на ГЕРБ, бива укривано на ниско ниво и изтичано пак в някоя от тези две посоки. Единственият начин това да се спре е 100% подмяна на “службите”, а в страната няма кадрови ресурс, който да ги замени адекватно. (Отделно, те просто ще се “преместят” на служба при АП, без дори да си променят чиновете и вътрешните служебни отношения – уволнението им ще извади очи, вместо да изпише вежди.)
ББ и особено ЦЦ наистина не искат Плевнелиев да спечели. ЦЦ се бои, че Плевнелиев може да го измести като вторият в ГЕРБ. ББ се бои, че Плевнелиев може да придобие собствена тежест. В същото време, старата мафия в момента се държи на военното разузнаване (под контрола на президента), съда (пак под негов контрол) и медийния съвет (пак под негов контрол). Не падне ли президентският пост, ББ се проваля. А получи ли го Плевнелиев, получава шанс да стане самостоятелен политик. Що за политик ще е – не знам, от нов шеф и ново прасе знаеш. Но ще е един повече, потенциална конкуренция.
За Светльо Витков – доста хора му се точат, аз също се колебая за първия тур. (Да не чуе Калин, ама се разтроявам между Светльо, Плевнелиев и… Андрей Ковачев. 🙂 )
и след описанието на цялата помия покрай и вътре в управляващия елит (и елит без кавички, щото друг няма, а и да има – какво от това? не просташки, а изискано ще ни прецаква, ха, от трън та на глог) все пак сте готови да се включите в мръсната измама “избори”.
олеле
Гриша, ти ли беше човекът, написал статията “Свобода или сигурност”?
Замисли се малко над собствените си разсъждания.
Ще гласуваш за “калпавата” мафия срещу “опасната”. Да, ама не е калпава, дори само заради факта, че е спечелила здрава позиция в официалната власт.
Мислено пренасям цялата тази ситуация с препирните ни в края на 60-те от ХІХ век… и настръхвам. Щото тогава “по-доброто” (пътят към ада според теб, Гриша) няма да е изход за теб, вероятно ще предпочетеш “по-малкото зло” на реформите на Мидхад паша (вдъхновителят на по-късните младотурци)…
свободата не ще екзарх, иска Караджа. И тогава, и сега.
Останалото са илюзии, сложно самозалъгване, клюки в робската барака кой ще е следващият господар.
Светльо Витков не е особено умен човек, живо доказателство на твърдението ми за социалната грамотност на обикновения човек. Вижте тази статия:
svetlaen.blogspot.com/2011/09/blog-post_24.html
@Жилов, кога съм казвал, че е умен или социално грамотен?
Идеята на подобен вот е просто да не се ходи за гъби… защото за нито един от наличните мутри, пионки и питомци няма да ида да гласувам.
@Шаркан: Имам делово предложение. Обясни с какво точно негласуването ще помогне помията да бъде изметена, тук и сега, и от тези избори нататък да заживеем в свободно общество.
Моля за уточнение:
Светльо Витков нали е кандидат за президент? Да не би да е и за кмет?
(Андрей Ковачев е за кмет. „Зелените“ нямат кандидат за президент, док. знам.)
Щото Светльо и на мене ми е фаворит в президентската урна. 😀
(Нали „не е особено умен човек“ – лика-прилика ще сме си с него… 😛 @ Жилов)
П.П. По спекулациите на Григор „Как би постъпил Андрей Ковачев в такава и такава ситуация“ – утре.
обяснявах вече, Гриша.
Ти ме сряза да не поучавам.
вероятно пак ще го направиш, затова накратко, въпреки че ми задаваш подвеждащ въпрос:
1) негласуването ще лиши властта от легитимност (ще се получи криза);
2) осъзнатото негласуване е предпоставка за възникване и масовизиране на самоуправляващи се граждански структури, които изместват държавата от редица сфери (в перспектива – всичките), не признават нейни правомощия и валидността на нормативите й;
* ако няма масово такова осъзнаване, кризата на легитимност на властта ще катализира появата му (аналог на събитията от началото на 90-те);
** редицата сфери: монетарна, законотворчество, правосъдие, опазване на реда, стопанисване на обекти, производство и разпределение, наука и образование, данъци, здравеопазване, регулация и лицензиране, легализация и разрешителни, достъп до информация, привилегии, отбрана, външна политика.
3) самоуправление по механизма на пряката демокрация е най-ефективно в условия на икономически модел, основан на различни от сега господстващите принципи (нещо, което легитимирана с вот власт няма да допусне); самоуправлението също така е най-ефективно в малки общности, като взаимодействието между тях се осъществява федеративно (макар че тези общности не са обособени твърдо една от друга, те са взаимнопроникващи – всеки човек участва в различни общности според интересите и потребностите си).
* самоуправление в условия на социално неравенство и пазарно-конкурентни отношения се изражда, при това незабавно, в конгломерат от разбойнически банди, затова е нужен друг тип икономика (строго погледнато, това може би няма и да се нарича “икономика”, предвид повечето определения за такава).
всъщност, най-важното е повече хора да започнат да се изчистват от робския си манталитет, като проумеят, че негласуването е не просто и само протест, а най-вече доверие в собствените си сили, ум и воля.
И че ще справят по-добре от държавата.
——–
искам само да напомня, че “пряка демокрация” и “представителна демокрация”, въпреки общата думичка “демокрация”, описват принципно различни системи.
——————-
и да се върна на самия въпрос, който ми задаваш по ТОЗИ начин.
“Тук и сега” няма да стане, обаче пак ще е по-бързо и без социално вредни компромиси, отколкото по пътя на “постепенната” промяна/ремонт на държавния апарат и “подобряване” на икономическите отношения.
Свободно общество – това е общество от свободни хора. Свободен човек става само когато се престраши да поеме отговорностите си, когато откаже да бъде зависим, когато с пряко действие упражнява своите права.
и още нещо: ако от самото начало гражданските структури не се формират като алтернатива и твърда опозиция на властта, те или ще рухнат заедно с нея (и ще бъдат дискредитирани положителните елементи в тях), защото са като временни постройки, прилепени към нарочена за събаряне сграда, или ще станат нова власт. Т.е. и в двата случая се слиза с едно стъпало надолу, регрес към откровени диктатури от фашистко-болшевишки тип.
Ако обаче не правим хептем нищо, диктатура пак ще има, тя вече се гради, ако не сте забелязали. Само дето ще бъде дебело гримирана.
Впрочем, никоя власт не е съдействала за “голямо разнообразие на общности и култури”, тъкмо обратното – винаги е налагала унифициране. Разнообразието е само в цвета на опаковките.
(е, не се получи толкова кратко; отначало написах една трета от това, което сега четеш, но рекох да добавя уточнения, за да няма недоразумения… е вече не е кратко)
Калине,
добрият кмет е мъртвият кмет (несъществуващият).
Добър президент – мъртъв президент.
Добра държава – мъртва държава.
————-
и пак, заради станалата традиционна подмяна на понятията, да уточня, че “държава” и “страна”, еле пък “народ” НЕ СА синоними.
@Кал: Като президент Андрей Ковачев би бил много по-безопасен (и привлекателен за мен), отколкото като кмет. Бих го приел като абсолютно сериозна алтернатива, дори при много малки шансове за избиране – прав си, че трябва да се почне отнякъде. Уви, кандидат за кмет е.
@Шаркан: Ако те разбирам правилно (възможно е да греша), ако големият процент хора не гласуват, се очаква следното:
– вместо бъдат обявени за спечелили изборите тези с най-много получени гласове (т.е. най-добрите купувачи на гласове – при такова положение ще гласуват почти само купените), се очаква никой да не смее да поеме властта, и тя да се разпадне от само себе си
– след като властта се разпадне, се очаква да се самоорганизират граждански структури, създадени активно от мнозинството хора, и изградени от най-свестните и достойни хора
– тези структури ще установят взаимодействие помежду си по най-добрия за хората начин, ще създадат обща политика, ще изградят наново всички сфери на обществената дейност и тя ще заработи както трябва, с пълно и непрекъснато участие на всички хора
Да си призная, не вярвам това да стане. Не вярвам да се случи нито едно от описаните, независимо колко усилия свестните хора ще инвестират в случването му. Без свършил работата си екзарх за мен няма смисъл от Караджата (въпреки че може да се окаже, че и без него няма как). Хората не се раждат свободни – уви, раждат се стадни животни. Да бъдат свободни е нещо, което се учи бавно и трудно, точно както се учи бавно и трудно да бъдат хора. Странно ли е, че са нужни осем години образование, за да функционира човек прилично добре като член на съвременното общество? Никак. Странно е, че осем години изобщо стигат…
Същото е и с ученето на хората да бъдат свободни. От само себе си свободата идва при единиците гении, както физиката и математиката при още неграмотния 19-годишен Ломоносов. Останалите трябва да бъдат научени. Без това, дори да им дадеш наготово свободното общество, ще го осерат. Като онези прословути катунари, на които бяха дали едно време новички апартаменти в “Люлин”, и те си бяха вкарали вътре конете и бяха изгорили паркета в печките, за да се топлят зиме, нищо че има парно…
Така че, ако предпочиташ, бъди Караджата – но аз засега предпочитам да бъда екзархът, или ако по ти харесва, селският даскал. Там виждам себе си като най-полезен за същата тази цел.
Шаркан, не ми е по силите да схвана логиката. Как си представяш достатъчно хора да решат да не гласуват, когато дори само четящите този блог не постигаме елементарно съгласие относно изборите. Как ние и целокупното българско гражданство ще станем другите хора, способни не просто да си изберат що-годе читав управляващ, а ежедневно да вземат много по-сложни решения? Защо и как допускаш, че ние, още неповярвали, че изобщо имаме избор, изведнъж ще сътворим досега невиждана и нечувана по света свобода?
Още по-малко си представям как некомпетентни редови граждани ще решават високотехнологичните задачи от съвременния начин на живот. Как общото събрание на входа ще замести квалифицирания експерт?
@Калин
В линка, който съм дал, има цитати от негови интервюта. От тях се вижда, че
1) като бил малък, тъй като не можел да прави секс, се биел – и правилно, благодарение на боя не се изпедерастил
2) някой (кой? масоните? американците?) изглежда е хвърлил око на хубавата ни природа (явно затова не вървят нещата в България, имаме врагове)
3) проблемите с престъпността и пр. се решавали чрез ограничаване на правата на хората
С други думи – бой, ебане, не е педал (браво), врагове, конспирации, уникалната (no comment) българска природа, решаване на проблемите с желязната ръка. Докато ти сам се правиш на глупак, той просто не е способен на повече.
@Жилов, в линка се вижда само калпаво на моменти чувство за хумор, това е интервю на човек с имидж на пънкар все пак… пародирането му иде отвътре…. защо не му прегледаш интервютата напоследък?
Пък ако видиш и “предизборния” клип … може да се сетиш какво става.
Добрутро. 🙂
Сега малко ще си доразвия тезата, че Григор спекулира, когато прави „прогнозите“ си как би се държал Андрей Ковачев в такава или онакава властова ситуация.
По-нагоре, от коментарите на Григор, става ясно, че той е разговарял с Андрей Ковачев един или два пъти. Тоест – той има абсолютно недостатъчен брой наблюдения за изграждане на реална представа.
Аз имам един принципен проблем с някои тези на Григор (тази с аргументацията му защо НЕ би избрал Андрей Ковачев за наш демократичен представител е частен – но особено фрапиращ – случай.) Ще почна по-отдалеч.
В теорията на общуването (Communication Studies) се разглеждат три основни типа твърдения, които срещаме в почти всеки текст:
1. facts/факти
2. inferences/умозаключения
3. total bullshit/пълни глупости
(Не, терминът определено не е total bullshit. 😀 Но за целите на тази дискусия върши работа.)
Съответно, когато чета един текст, аз винаги се старая да слагам всяко твърдение в него в съответната категория. (Това е особено полезно при четене на: а) пресата; б) форуми и блогове.)
Наблюденията ми в България показват, че много хора не умеят да различават фактите от умозаключенията. Само защото едно умозаключение е изведено и обосновано блестящо, те му дават същата тежест като на факт. Което е грешка. Има ли нужда да обяснявам защо?
(За „пълните глупости“ си спестявам размишленията. Ако някой има интерес – ще му дам линк към анализи, само че по-нататък.)
Ако разгледаме аргументацията на Григор по отношение на отношението му към кандидатурата на Андрей Ковачев, колко факта ще намерим в нея? И колко умозаключения?
А „издържа“ ли теза, основана предимно върху умозаключения?
За да не дълбая премного в една откровено деконструктивистка посока (говоря за литературно-семантичния деконструктивизъм, не за желанието да руша ;)), сега имам следното КОНСТРУКТИВНО предложение:
Нека Григор – и всички тук, които имат някакви съмнения в Андрей Ковачев – сглобят един „въпросник“ с политически сложни ситуации. Като тази с боклука на София. Въпросите да бъдат от типа на „Какво бихте направили, ако…“.
После нека пратим въпросника на Андрей – всъщност защо само на него? – на ВСИЧКИ кандидати за кмет на София, с които имаме връзка.
После нека сравним отговорите им.
Простичко казано: нека направим един предизборен дебат. Само че – с нашите си въпроси. Тези, които вълнуват НАС.
Съгласни?
Ники,
Аз отдавна съм поел отговорност за малките общности, от които съм част. Насърчавал съм и продължавам да насърчавам всички по-смислени механизми за взимане на решения – консенсусът (пред който НИТО ЕДНА демокрация, т.е. гласуване с налагане на някакво мнозинство над някакви малцинства, не струва пукната пара), медиаторството и трансформацията на конфликти, силната емпатия, идеалът за асаря (или мултиплекс-мисленето, както го нарича Зиндел).
Знаеш това – да?
Моля нито ти, нито някой, който смята, че ме познава, да не се опитвате да ми вменявате качества и начини на мислене, които не са ми присъщи. Когато почне да се случва твърде често, ми писвате и аз на свой ред почвам просто да се заяждам, да ви подигравам и най-общо да „бягам по тъча“. Не сте ли забелязали досега?
Гласуването на тези избори, както вече казах другаде, е едничък, мъничък акт на подкрепа. Който е част от МНОГО по-голямото взимане на съзнателни решения ВСЕКИ ден. Все с цел – промяната, която ни отвежда по-близко до пряката демокрация, за която говориш ти, и отвъд.
А в революцията – буквалната – ще участвам САМО КОГАТО видя, че друг избор няма. Емпатията ми е твърде силна, за да мога да газя други хора (буквално) без жизненоспасяваща причина.
(Ако говориш за по-преносни революции – и аз за това говоря, като казвам „взимане на съзнателни решения ВСЕКИ ден“. Само че ги наричам „еволюции“.)
@Кал
Когато изчисляваш къде ще падне един снаряд, се използват предимно умозаключения (математика). Това е най-сигурният начин да се разбере къде точно ще падне снарядът.
Умозаключенията сочат, че т.нар. “еколози” вредят на собствените цели, които са си поставили, вредят както на обществото, така и на природата, за която милеят.
Забавно е, че точно ти говориш за факти – човекът, проявяващ пълно пренебрежение към фактите, пропускащ покрай ушите си и париращ установени от науката факти с
“Ще разберем истината, чак когато умрем”.
@Григор:
Не, Гриша, не ме разбираш правилно. Нещо повече – приписваш ми прокламиране на утопични сценарии. А после ги разгромяваш с критика.
Да, вече разбрах, че си за “екзархия” и че Караджата е излишен според теб (въпреки че без него наистина няма как, поне така излиза от уроците на историята).
Не знам дали хората се раждат “стадни животни” (пък и йерархията на доста животински стада и глутници пак повече прилича на социално равенство, отколкото сегашното човешко общество), но очевидно, щом толкова време наистина трябва на образователната система да ги обучи да се подчиняват на овчарите – това май нещо друго говори, обратно на твоите изводи, не е ли така?
Осем години наистина не стигат, за да накарат човека да стане послушно винтче, така е.
Ученето на хората да бъдат свободни става само като се практикува тази свобода.
Много близко е до тренирането на спорт на теория и на живо.
Общо взето, впечатлен съм от мнението ти за хората (които в ледността оскотяват, да, ама откъде иде тази бедност? Щото са мързеливи “по природа”? Хайде сега, Ивайло Иванов от Варна подобни ми ги плещи!
@Делибалтова:
Ами тази сутрин, слизайки до бакалията, заварих отпред на мегданчето циганите-дървосекачи, които през целия топъл сезон са тук на работа, както и група железничари, релсаджии. И кметът беше там. Та си поприказвахме за живота, вселена и изборите.
Не знам, даже кметът нямаше проблеми с разбирането на моята логика (макар че не съм го отказал още да не се кандидатира втори път). Защо ли?
Между другото, обяснете ми смисъла на израза “целокупно българско гражданство”?
Всеки ден всеки човек взема решения за своя живот и за отношенията си с околните. Именно в малки, временни и постоянни общности. Мрежата от тези общности е напълно в състояние да взема решения и за по-голям мащаб. И при това мрежата НЕ УСЛОЖНЯВА САМИТЕ НАСЪЩНИ ПРОБЛЕМИ.
(пример за усложняване на проблеми: 6000 джипита, понеже не били лицензирани от някакви чиновници да работят с лични данни, сега нямали право да практикуват. Абсолютно изкуствен проблем.
Или буната сред лекарите на някаква болница заради камерите в операционните. Хубаво, не пускайте тези записи на сульо и пульо. Дайте ги на близките на пациента. За да се убедят, че се грижите както трябва за техния роднина или приятел. Ама не, това било нарушаване на измислени нормативи. Аз пък, ако е болен мой близък, ИСКАМ да има запис. Това ще ми гарантира, че хирургът няма да забрави някоя клампа в разреза. Или че няма да спести процедура. Че няма да се отнесе небрежно или грубо. И даже при най-лошия резултат аз ще съм видял с очите си, че екипът е направил всичко възможно)
А където за вземане на дадено решение има нужда от специалист, такъв се кани за консултация. И ако консултантът не може да обясни/защити убедително своето предложение за решение на проблема, “събранието на входа” е в правото си да заподозре, че специалистът просто иска да ги метне заради свои корпоративни интереси.
Да не говорим пък за вероятността сред “събранието на входа” да има нужни специалисти (които ще си носят последиците от взетото решение ПРЯКО заедно с всички други от блока; това е принципът – да решаваш неща, с които после ще живееш, не да натрапваш на другите нещо, от което насетне няма лично да си изпатиш). Да не говорим пък, че при сполучливо решение на подобен проблем в съседния вход просто ще се копира действието на комшиите.
Колкото до организиране на производството – навсякъде, където има нужда от спазване на технологична дисциплина, колективът избира компетентни отговорници, на които има доверие и които са заедно с останалите работници в цеха.
по време на стачката в БДЖ разпитвах служителите на компанията. Може те ли да се самоуправлявате. Администратори, част от кондукторите и техниците казаха “не”. Обаче машинисти, стрелочници, ревизори и пак техници казаха “да”. И то само ако вместо една компания има малки дружества по отделни участъци на линията. “Ама това кой ще ни го позволи?” – добавяха накрая. “Позволете си го сами!” – отговарях им. Чешеха се по главите и отвръщаха: “Абе, страх ги е хората…”
това е проблемът – страх.
Не вродената “несвободност”.
Вродената пък “стадност” – не знам защо я разглеждате като пречка. В основата й е солидарността и чувството за справедливост, естествените предпоставки за развиване на осъзнато чувство за свобода.
Та на тазсутрешния антиизборен микромитинг ако не друго, то поне успях да накарам хората да се съгласят, че “свободният човек не краде, знае какво да прави, а ако не знае, не се срамува да пита”.
И най се впечатлиха от думите ми циганите, само като подробност го казвам. Подробност с последствия (келепир може би, при това неочакван) – показаха ми какво бъркам при заточване на веригата на резачката, та толкова бързо ми се изхабява.
Иначе за същото (точене на веригата) искат по 4 лева от лаици. Специалисти са хората.
Калине,
знам.
и ти давах ти книжката “Федерализъм и централизъм”, където е обяснено анархическото разбиране за използването на механизмите на пряката демокрация, при което няма нито диктат на малцинство над мнозинство, нито диктат на мнозинство над малцинство.
не ми приписвай обвинения, които не съм ти отправял. А че се дразниш – разбирам го, и аз съм се дразнил навремето. Ще ми се тогава да бях не гледал на нещата през филтъра на раздразнението. Защото верността ми към тогавашните ми любими играчки (и неприемането на това, че някой ги нарича “играчки”) ми костваше много, ама МНОГО горчилка. И загубени в лутане млади години.
ангажимента с малките общности и хвърлянето ти в подкрепа на системата, която по дефолт ги задушава или превръща в свои филиали – щом не виждаш тук противоречие, добре. Явно имаш нужда сам и лично да изживееш едно огромно разочарование. Мен подобно разочарование ме изхвърли за близо 10 години от политическата активност.
до пряка демокрация (ПРИНЦИПНО различна от “представителната демокрация” система, въпреки филологическото сходство в названията) не се стига по този начин. И никъде не се е стигнало.
Швейцария, която е максимумът на пряката демокрация в сегашните свят-системни рамки, също не се е появила еволюционно, а след свирепа междуособица, ама щото е било отдавна и в контекста на религиозна война. Днес би трябвало да има по-умни решения с минимум насилие.
(ако пък мислиш, че НЯКОГА ще е възможно АБСОЛЮТНО мирен преход – спомни си за мутрите, за Иванов, за Богданов, току виж се съгласиш, че не е възможно, особено предвид факта, че споменатите индивиди (носители на определен мироглед) се възпроизвеждат от системата, която уж трябва да се промени)
няма друг избор. Лошото е, че когато това се осъзнае, вече може и да няма възможност за революция – най-много за затворнически бунт.
Социалната революция не гази хора, а отменя нечовешки отношения между хората. С газене се занимава политическата революция (също както при “разновидностите” демокрация, и тук става дума за различни явления, само привидно сродни).
@Кал: Написаното тук мое мнение за Андрей наистина сериозно страда от липса на факти. За мен то е добро, понеже съм свикнал да преценявам внимателно хора, които смятам за особено ключови. (С останалите не го правя нарочно, за да не се чувстват изучавани под лупа – гадно е.) И съм напълно способен да си направя прилична преценка за някои неща от дори кратък разговор, и най-вече да знам за какво тя е достоверна, а за какво не е.
За другите мнението ми, разбира се, ще е недостатъчно обосновано. За щастие то е много лесно проверимо, чрез оспорване. Има много начини да бъде опровергано съвсем просто и лесно. Ето няколко:
– да дадеш пример от дейността на Андрей, когато той се е занимавал с подкрепа не само на природозащитни каузи
– да дадеш пример, когато е жертвал природозащитната кауза в името на нещо по-важно (все пак понякога тя не е най-важното на света, нали?)
– да посочиш негово интервю, изказване, документирана постъпка и пр., от което да можем да си направим изводи, различни от моите сега
На дебати и въпросници с политически сложни ситуации не вярвам. Не само защото някои хора лъжат, пък дори с най-добри намерения. Най-вече защото много хора съвсем искрено вярват, че биха постъпили по един начин, но в реалната ситуация ще постъпят по друг. (Това е в основаната на бихейвиористичния HR. Във всички по-нови учебници за специалисти по човешки ресурси дебело се подчертава, че въпросът “как бихте постъпили в такава и такава ситуация” е с нулева информативност – информативен е въпросът “как сте постъпвали в такава и такава ситуация”, той казва как човекът ще постъпва и занапред.)
По тази причина не ми е никакъв проблем да ти опиша още няколко пробни ситуации, но не виждам ползата. Виждам ползата ти да потърсиш начини да ме опровергаеш. Ще е загубено твое време, което е ужасно ценно далеч не само за теб. Но има шанс покрай търсенето да прецениш разни съотношения на постъпки, мнения и прочее, и да започнеш да разбираш защо тези, които не споделят мнението ти за Андрей като политик, мислят така. Което пък, покрай познанството ти с него, може да се прехвърли обратно към него и да му помогне да бъде по-балансиран и подходящ за държавник. Мисля, че е много трудно, но въпреки това има шансове.
@Шаркан: Когато говоря, че осем години образование не стигат, нямам предвид постигането на “послушание”. Имам предвид постигането на минималния функционален запас на познания. Умението да използваш математиката. Да четеш и пишеш правилно. Да имаш представа от физика и химия, биология и компютри, икономика и право. Да си прочел някои основни книги. Да ти говорят нещо имената на поне стотина писатели, поне десетина-двайсет композитори, поне петдесетина учени. Да знаеш донякъде поне един чужд език.
Ако нямаш тези най-основни познания, е много лесно да вярваш, че злите ГМО-та ще дойдат през нощта да те изядат. Че новият бизнесмен, който ти предлага да си вложиш парите при него срещу 50% годишна лихва, има как да не е мошеник. Че ако не ходиш извън къщи с еди-какъв си шлем, марсианските психотронни лъчения ще те зомбират и убият. Че динозаврите и до момента са живи, и тайно завладяват света, като проникват в умовете на телевизионните водещи и ги манипулират какво да говорят… Да не изброявам, сещаш се какъв списък ще стане. И че огромна част от този списък ще е същата и в анархистичното общество. И в какво ще го превърне…
Ето това имах предвид под образование, за което осем години се оказват дори недостатъчни.
Жилов,
Избирателното ти цитиране почва да става рядко малоумно.
(Това не е участие в дискусията. С това просто клада неприязънта между мен и някой, когото искам да откажа от нещастните му опити да ми „диалогизира“. А Жилов, Ники, не обобщава възгледи на Андрей Ковачев. Виж пак чии възгледи „обобщава“.)
Гриша,
ето ти мнението на един умен човек, макар да го смятам за идеен не противник, а направо враг.
Цитирам: образованието има две задачи – да научи да послушание, на извършване на безсмислена дейност заради самата дисциплина, както и да подготви човек за успешна реализация на пазара на труда.
това и смисълът и насочеността на образованието. Затова нищо чудно, че в период на охлабване на образователната система се появяват псевдонаучни пристрастия, които печелят симпатиите на съвсем интелигентни хора.
Ширещото се недоверие към стотиците адекватни писатели и учени, акцентът върху личен опит и доверяване на гурута, привидно несвързани със системата е точно пример за това, как читави неща, само щото са прилепени до подлежащата на събаряне сграда, се дискредитират.
Това са последиците от системата. Удължаване на агонията й ще отнеме много повече и от най-кървавата революция (още повече, че кървава я правят тъкмо контрареволюционерите, политическите превратаджии, докато явленията, обобщавани като “социална революция” много бързо, чак УЧУДВАЩО бързо намират оптималните решения – и това пак е потвърдено от историята).
впрочем, ирационалната ГМО-фобия (и по-широко – фобия към технологиите, а не към начина и целите им на приложение) с какво се различава от упоритата привързаност към “екзархията”, въпреки всички факти в полза на “Караджата”?
не, наистина спирам участието си в този спор.
(обсъждането на качествата или недостатъците на един кандидат-властник не ме вълнува живо)
Някой ден дано не го продължим в затворническа килия като бай георги Константинов и д-р Петър Дертлиев. Обещавам, че ще се помъча да се въздържа от реплики “Аз казвах ли ти”.
Само дето Дертлиев и в затвора не беше стигнал до идеята, че системата отдавна е изчерпала възможностите си за подобряване и позитивна промяна. И затова доктора допринесе за възпроизвеждането й в момент, когато е имало шанс за окончателното й премахване.
Много хора ще си хапят лактите, Гриша, много. И съвсем по човешки ще си измислят оправдания, че “нищо не е могло да се направи”, че “по-добре лош мир” и т.н.
отивам да изпълнявам сложната дейност “рязане на дърва” с верига, наточена благодарение на агитацията ми против държавата. Ха-ха.
Шаркан, и преди съм казвал, че очакваш всеки от бъдещите участници в анархистичното общество да имат минимума познания, които ти имаш. Ами… не. Няма да е така и ти игнорираш този проблем.
Наскоро бях на среща на родители, които искат да не дават децата си на държавата да ги обучава. Аргументите им бяха съвсем на място (училището всъщност осакатява ума, т.нар. “социализация” с идиотчетата в училище повече пречи, отколкото помага, децата не са собственост на държавата, човек сам избира накъде да се развие и т.н.). Като цяло тези хора всячески се стремяха да избегнат какъвто и да е досег с държавните институции. Разбира се, основните им подбуди за подобно решение бяха анти-ваксерски, хомеопатски, религиозни (мюсюлмански, християнски). Би ми се искало да подкрепя тези хора в техния бунт, но същината на мотивите им определено ме безпокои.
@Шаркан: Напълно съм склонен да вярвам, че мечтаното от някои хора образование е като описаното от този човек. Но това не значи непременно, че реално наличното образование е такова.
Също, не получих отговор на пояснението си какво образование имам предвид, че не се получава достатъчно дори за осем години. Предполагам, че нямаш нищо против него. Кажи ми обаче как очакваш идеите ти, които са не по-малко сложни от това образование, да идват естествено и без сериозно обучение до мнозинството хора. Ако ме убедиш, че има как, ще премисля позицията да влагам силите си в образователната част вместо в революционната.
И, апропо, ти обясни, че греша в представата си какво смяташ, че ще се постигне с негласуването. Само че не обясни къде ми е грешката и какво всъщност очакваш да се постигне. Моля те, дай ми отговор на това – интересно ми е съвсем не на шега или подигравка.
Шаркан, поприказвали сте си, значи, много добре те разбрали, но не само ще гласуват, а кметът се кандидатира! Вярваш ли наистина, че ако има на кого, циганите няма да “продадат” гласа си, само защото им е било приятно да си полафите?
Успял ли си да ги убедиш да не гласуват? Това е въпросът. Как си представяш убеждаването на поне 50 % от имащите право на глас осъзнато и демонстративно да не гласуват, за да могат да оспорят легитимността на изборите?
Ще ти кажа какво е целокупният български народ. Това са огромният процент хора, които възпроизвеждат автоматично наблюдавания от тях модел на поведение. Може да е от страх, може да е от липса на въображение, но това е техния начин на живот и на оцеляване, По каква логика тези хора няма да продължат да чакат някой да ги оправи, както са постъпвали абсолютно винаги досега, а някак изведнъж ще се превърнат в своята противоположност и ще започнат да се самоуправляват?
Добрютру. 🙂
Гри,
Понякога ме мъчи чувството, че някои пасажи от коментарите ми остават непрочетени. Знам, че имам склонност да „претрупвам“ информацията, която поднасям – но само зарад мене ли е?…
В горните ми постове има два такива.
Първият е пресен-пресен: за Виа Принсипалис и поканата към архитект Диков да си подаде оставката. Той „се крие“ тук:
Иде реч за този линк: http://www.zelenite.bg/4019; който се намира в този мой коментар: http://www.gatchev.info/blog/?p=1275#comment-379542
Вторият пример е този:
и т.н.
Както казах – съжалявам, ако аз съм ги „завоалирал“ така, че да не се различават с просто око. *хаха… днес метафорите ми са необуздани :D* Но все пак разчитам, че ме четат сложни очи.
Което ме води към нещо принципно:
1) Чувствам се обезсърчен да продължавам участието си в дискусии, в които събеседниците ми четат избирателно.
2) Никога не слагам линкове „за цвят“. Тъй като ценя времето и на събеседниците си – винаги се старая да подбирам най-съществените: критичния минимум. Съответно, разчитам, че поне те ще бъдат прочетени, преди да продължим по-нататък.
На този въпрос трябва да отговори самият Андрей – аз не познавам в достатъчно подробности (например) личния му живот.
Ако говориш за хипотетичните ситуации, в които има сблъсък между социални и природоопазващи интереси – това си е тема за отделен разговор, и ДОСТА дълъг – тоест вероятно неподходящ точно за този момент. Кратката ми позиция там е: Такъв сблъсък – както в твоя пример с боклука на София – е възможен само като следствие от едностранчиво, некомпетентно управление, в което управленците не са успявали да съвместяват достатъчен брой фактори. Както казах и преди: хората с „екологичен“ тип мислене са в състояние да откриват повече взаимовръзки и да балансират множество фактори – по аналогия с екосистемите. Противопоставянето „интересите на хората – интересите на природата“ е съвършено изкуствено – измислица на недостатъчно умни хора, или недостатъчно умели в откриването на обхватни – а оттам и по-трайни – решения.
(Не знам защо маса народ продължава да си мисли, че „зелените хипита, трийхъгъри, екоталибани (добавете собствените си любими етикетчета)“ защитават, в крайна сметка, природата. Природата няма нужда да я защитават; тя разполага с естествени – „автоматични“, ако предпочитате – механизми да „се изчисти“ от излишното. Па ако ще – и само на бактерии да я кара известно време, сто-двеста милиона години, да речем. Следва въпросът с повишена трудност: Хубаво, ако в крайна сметка природозащитниците не защитават (нямащата нужда от защита) природа – кого защитават те? А да видим.)
((Откакто остарях, и аз взех да даскалея… Хмък. :/))
Това ТВЪРДО няма да направя. Тук опираме до една от същностните разлики в твоите и моите възприятия (аксиоми). (Едуард де Боно пръв ме „светна“, че мнозинството спорове тръгват именно оттам – от разликите във възприятията, а не от разликите в прилагането на логиката.)
Аз не виждам основателна причина да отделям време
(което, и двамата знаем, е необходимо за доста други начинания),
за да търся аргументи против хипотеза, почиваща върху умозаключения, а не върху факти. Тя не е с нищо по-достоверна от моята собствена „Андрей Ковачев има всички качества, за да бъде добър кмет на София и да се справя с множество сложни ситуации, независимо от произхода и естеството им“.
Предложението ми за въпросника всъщност целеше да насочи този тип „проверки“ към „извора“, самия Ковачев (вместо да разчита на мен като посредник – роля, която, пак заради временедоимъка, не ми е приятна).
Междувременно Шаркан прати списък с въпроси към Андрей. Ако имам възможността, ще публикувам отговорите при мен във Фантазия.
(А че аз продължавам да „подлагам на проверка“ приятелите си, във всеки миг и ситуация, без да разчитам на „о, аз този вече съм го опознал“ – е, не си ли го изпитал на собствен гръб? 😀 И не е, защото съм мнителен по рождение – не съм. Просто знам, че промяната е единственото постоянно нещо в този свят. А оттам – че не е нито честно, нито вярно да приемам приятелите си като същности/entities, които не се променят.)
Деем! 🙂
1) анархичното общество е постоянно усъвършенстващо се общество – по инициатива отдолу.
2) очаквам от хората да си осъзнават интереса с перспектива – което и сега става, но според условията и в рамките на сегашната система (тоест пирнудително, с деформации във формулирането на личния интерес). В условия на свобода хората стават свободни. В условия на ограничения и властово регламентиране не е изгодно и не е безопасно да бъдеш свободен.
3) образователната система винаги е била под контрола на господстващата система, защото тя възпроизвежда себе си във всяко ново поколение чрез образованието. В несвободна система образованието не цели да учи младите на свобода, то ги учи на интеграция в социалната пирамида – почти до кастово разпределение.
Моето предложение за образователен модел е тук: http://sm.a-bg.net/2011/09/15/alternativnoto-obrazovanie.htm
Когато някакви хора искат да извадят децата си от подчинението към държавно-контролираната пирамида, но само за да я заместят с друг сорт пирамида, това не вреди на системата. Тя си остава властова.
(изобщо, проблемът не е, че разни дейци все пробват “нов бардак със стари курви”, а че нищо друго освен бардак не гласят да правят)
4) всъщност, убедих хората, че гласуването е празна работа; а кметът не може да си позволи да не се кандидатира – ще му пресъхне бизнесът, ако не си дава сам административно “рамо”. Ще видим. Отдавна го обработвам, може и да ми се струва, че ентусиазма му да се кандидатира е спаднал.
5) “целокупният народ” е показвал вече признаци на събуждане, вярно, отдавна беше, преди 15-20 години.
6) промяната на типа образование е част от революцията. Който е за “екзархия”, няма смисъл да се пробва да променя образованието, нека продължава да го гримира и ориентира към обслужване на потребностите на екзархията.
7) Гриша, ти едва ли не искаш от мен гаранции, че ако на тези избори никой не гласува, то веднага ще настъпи “светлото бъдеще”. Няма такива гаранции. Но ако човек тръгва да гради самоуправляващи се структури, буквално където види и квадратен милиметър почва за виреенето им, трябва да си дава ясна сметка, че с тях той не усъвършенства господстващата система, а я разрушава, затова и структурите не бива да са интегрируеми в системата, а единствено помежду си, а към нея – от безразлични до открито враждебни. И когато се занимаваш с ерозия на държавата и капитализма (едното без другото не може), най-малкото е нелогично да участваш в механизмите на самовъзпроивзеждане и легитимиране на системата. Дори само заради това, че системата ще ти навре в лицето факта, че си гласувал и ще те попита какво всъщност искаш, след като си й делегирал пълномощия, а отказваш да уважаваш тези пълномощия. Съвсем основателно ще те обвини в гражданска шизофрения – и за мнозина това ще е силно демотивиращо, а други ще се впуснат да доказват, че не са камили… и парата отива в свирката, докато буталата клеясват.
(освен ако не го правиш като саботаж – например съдействаш за избирането на откровени диктаурофили, които да забъркат такава каша, че народът просто няма да издържи и ще скочи; ама и това не може да стане. Виж Атака – на улицата се държи по един начин, във властта обаче, не публично, съвсем добре се погажда с останалите властници)
(илюзията, че може да се надхитри системата е гигантска самонадеяност – опитът й е грамаден, в тузи игри тя е силна. Тактическо безумие е да се биеш с противник на терен, който е негов, а като стратегия това е пълна глупост. Може да е много героично и даже етично, но противникът не е етичен, той и не може да бъде такъв. За да не заприличаш досущ на него, не играеш по неговите правила и толкоз)
така че евентуалното проваляне на тези избори ще е първата стъпка (писах го вече, ох…) в процеса на освобождаване на умовете от заблудата, че “другояче не можело”.
Между другото, в условия на слаба и безпомощна официална власт хората винаги се самоорганизират. Въпреки че от самоорганизация до самоорганизация има разлика. Бандите също са самоорганизация, но не с идеята за свобода, а за потъпкването й. Ама за да станат ВСИЧКИ разбойници – за това е нужна разруха от мащаба на Сомалия (което не е далечна перспектива де). Предимството на разбойниците е едно – оръжието, грубото желязо. И в най-слабите си моменти обаче държавата не изпусна от контрол оръжията, а ги предаде на бандите, създадени от техни хора като помощни структури на властта.
Даже в период на “слабост” държавата е силна – с невидимите си структури, криминални по същина.
Така че въпросът с противодействие на насилието е от ключовите. Надникнете в блога ми, в коментарите франкистът И.Иванов много откровено е описал привилегированото разпределение на физическите инструменти за упражняване на насилие (срещу които няма друг лек, освен потенциал да се отвърне – и този потенциал е способен да откаже бандите от престрелки, защото нямат числено превъзходство).
(моля, без приказки за “морално превъзходство”, смешно е IRL)
(не ми давате да се откопча и това е. Наистина нямам какво повече да кажа. НЕ знам вече с какви думи да го правя. Ако наистина искате да разберете, а не просто ревниво защитавате свои позиции, направете и вие някаква стъпка вън от тези свои позиции – а на вашите позиции аз вече съм стоял, и то личи от книгите ми)
(някой от вас да се е замислял, защо на практика НИКОЯ управляваща класа в нито една страна не се опитва да подражава на швейцарския модел? Дето толкова го хвалят иначе…
Ами защото ако всички страни станат швейцарии, свят-системата става нестабилна и замръзналият насред път (поради паразитиране върху финансовата световна система, което дава стабилност, осигурявайки доход, привилегирован ресурс) към прогреса швейцарски модел ще поеме нататък – към пълно премахване на властовите институции и отношения.
Впрочем, в самата Швейцария много бавно, но вървят процеси към регресивна ревизия, към централизация.
Та Левски и Каравелов са имали за образец тогава още ненапълно замръзналия швейцарски модел. В който местното самоуправление е доста по-различно от това, което вирее тук и почти навсякъде в цивилизованите страни (но пък в “нецивилизованите” откриваме елементи именно на същия модел – но те са подложени на натиск)
Та учудват ме изказвания, че бихте гласували за политик като Левски, при положение, че той е бил за система, в която професионални политици просто няма.
добавка:
анархичното общество е постоянно усъвършенстващо се общество – по инициатива и непосредствено осъществяване на подобренията отдолу
към Калин
(последна реплика, засягаща становището му за необходимостта от лекуване на недъзите с избори и участие във властта на “правилните” хора)
природата като екосистема, благоприятна за съществуването на човека (докато той е зависим все още от естествените екосистеми и не живее в изцяло изкуствена среда) се нуждае от подпомагане – именно за да остане благоприятна за обитаване от човешки същества. А това си е намеса откъдето и да го погледнеш.
Това подпомагане без вредни странични ефекти (обедняване на видовото разнообразие, като нека си дадем сметка, че видове изчезват и се появявят и без човешка намеса) може да стане само за сметка на разработване, тестване, внедряване и масовизиране на технологии, от една страна щадящи околната среда, от друга – активно рециклиращи вече произведените отпадъци (при това с използването на ГМО). Такива технологии усвояват нови ресурси (доскоро нерентабилни или смятани за отпадък), променят използваните от човека материали (например намаляват дяла на металите и увеличават употребата на полимерни вещества).
(най-доброто “щадене” на природата е наистина изолирана по редица параметри човешка среда, която пак включва ГМО и/или нанотехнологични комплекси. А даже и ядрена енергия – но пак от нов тип)
(още по-добро щадене ще има ако всички отлетим да живеем в астероидния пояс и по безатмосферните луни)
(не е задължително цялото население да живее в изкуствена среда, обаче тези, които държат на естествената, следва да приемат, че ще принадлежат на средата така, както й принадлежат животните)
Това обаче не може да стане в условията на пазарна икономика (при капитализма основното е печалбата и всичко зависи от маркетинга), нито под диктата на държавата (ангажирането й в маркетинга). Капитализмът може и да произвежда “еко” неща, но само ако те осигуряват печалба, не толкова за производителя, колкото за разпределителя. Държавата пък винаги, по самата си същност защитава малцинственогрупови (класови) интереси, при това интересите на преследвачите на печалбата, а те могат да си осигурят частен екологичен рай, изолиран от останалата екологично бедстваща част от планетата.
И това не е поради нарочна злонамереност (както твърди, че съм твърдял Йордан Янков (“дошли лоши чичковци и направили държава”), а по силата на правилата на системата – който не печели, той губи, реми просто не се предвижда). Несвободата на системата е всеобща и властническите институции поддържат тъкмо този й режим на съществуване.
затова екологичните проблеми нямат адекватно и трайно решение при настоящите условия. Опитите за прилагане на частични само затягат гордиевия възел, който някой ден ще се наложе да разсичат потомците ни (при което доста ще псуват нашите поколения).
Човешкият свят е свят на социалното и ключовите проблеми са социални. Без тяхното решаване всички други мерки ще носят имитационен характер.
@Шаркан
В условия на свобода хората спокойно могат да избягат от свободата, защото не знаят какво да правят с нея. Бягството от свободата е много често срещано явление. Подчинението и властта са много по-лесни и не виждам защо, ако се даде на хората свобода, те няма веднага да я превърнат в най-примитивен авторитаризъм.
@Калин
В каква точно версия на старата българска история вярва този човек? Да не става дума за така популярните великобългарски мистицизми и спекулации?
@Кал: Вярно е, понякога неволно пропускам неща. Този път, уви, не съм пропуснал тези две информации. Те са чудесни примери защо именно смятам Андрей за небалансиран кандидат, който не бива да стане кмет.
Първата описва неговите приоритети. Всички те касаят природозащитничество, пряко или (не особено) косвено. Не ми се сърди, но София има още много грижи освен природозащитничеството. Ако Андрей се съсредоточи върху него (което дотук имам всички основания да смятам, че ще стане), 99% от грижите на София ще останат неглижирани, с недостатъчно внимание на тях и в крайна сметка на самотек. Резултатът ще е кметуване, далеч по-лошо от най-лошото за последните 20 години. Напълно нормално е да не искам такъв кмет.
Един чудесен пример е становището му за строителството на метрото. Той иска главният архитект да бъде уволнен, понеже е допуснал “разрушаването на Виа Принсипалис”. Тук проблемът е, че старините може да са много ценно културно наследство, но обективно погледнато, не са върхов приоритет в архитектурата на София. Метрото е далеч по-важен приоритет. Например, строителството му ще спести на София освен много ежедневни сили, ядове и нерви, също така и няколкостотин случая на белодробен рак годишно (заради намалените вредни емисии от колите). В добавка, строителството на метрото беше забавено с почти две години именно за да може да бъде опазено каквото изобщо е възможно, в рамките на средствата, които можеше да бъдат отделени. Познавам археолог, който работи по обекта, и знам от него това-онова. Не всичко е изпълнено както трябва, но много е направено. Спасено е почти всичко, което е имало как да бъде, ако метро изобщо ще минава оттам.
При това положение на Андрей като кмет му остават две възможности по случая. Едната е да си плюе на думите най-директно, в стил Неговото Величество, и да пусне метрото. Искам ли такъв кмет? Разбира се, че не. Вярно е, отмята се не от корумпираност, а защото се е изказвал неподготвено и некомпетентно. Само че искам ли и такъв кмет? Пак не. Очевидно при наличния вече кмет компетентността по въпроса я има, и се прави значителна част от възможното – защо да го сменям с очевадно по-некадърен?… Втората възможност е той да остави София без метро, за да бъде запазена Виа Принсипалис. А срещу такъв кмет пък аз ще се вдигна на директен бунт. Човек, който е готов да жерва няколкостотин живота годишно, за да опази и най-ценните старини на света, за мен е Зло. Такъв човек няма да допусна да управлява и ден. Напълно сериозно бих обсъждал възможността да го издебна и застрелям – спасяването на живота на няколкостотин души оправдава доста средства.
Затова, като тегля чертата, разбирам, че Андрей не е моят кандидат. Всъщност, че е един от кандидатите, за които трябва да се погрижа на всяка цена да не успеят. Както се вижда именно от примерите, които си дал в негова подкрепа, той е не просто вреден, а опасен за София.
Не вярвам ти да имаш как да видиш това. Не вярвам и той да има как да го види, иначе щеше да се оправи на секундата. Точно тук е ужасът от едностранчивостта, Калине. Тя е единствената разлика между този Андрей, който ти виждаш, и този, който аз виждам.
Кметът в моите очи, когото бих обмислял дали да не застрелям, е същият свестен и честен човек от твоите очи. Виждам го не по-малко свестен и честен, отколкото ти. Разликата е единствено в действията. Ако той спре метрото, аз ида при него и му обясня колко човешки живота то пести годишно, и той ме чуе и разбере, сигурно ще го разреши на спринт, дори ако всички старини под София ще бъдат унищожени. Само че няма да осъзнае как едностранчивостта му го е накарала да предприеме бруталната грешка. Не и от един, два или десет такива случая. Собствената едностранчивост се лекува много, много, много бавно и трудно, защото се забелязва много, много, ама много мъчно и по малко. А мен няма да ме има непрекъснато около него, за да му показвам всяка негова грешка, най-малкото защото не съм господ и няма как да видя всички. Нито пък той ще може да си позволи да ме слуша за всяко нещо, и да ме има за последна инстанция – кметът ще е той, а не аз.
Затова и Андрей ми е много симпатичен, но ще се пазя като от огън от възможността той да стане кмет на София. Не съм съгласен да превърна чудесния човек и природозащитник в човека, направил велосипедни алеи из цяла София, но съсипал всичко останало в нея. И вероятно изманипулиран от огромен куп печалбари да излапат парите на града “в името на екологията”. Бях ти писал вече веднъж – Ленин, Сталин и Берия са станали възможни на гърба на идеалистите и мислители Троцки, Бакунин и Киров. Не искам Андрей да бъде новият Киров.
… Не вярвам да ме разбираш. Уви. Писах защо.
бягството от свободата е нормална реакция, когато системата е несвободна.
Хората се делят на инициативни и на конформисти. Несвободната система дава предимство на конформистите и на онази част от инициативните (реакционно инициативните), на които свободата на другите не им е изгодна.
Свободната система възпитава у част от конформистите навици да използват свободата си, следвайки примера на прогресивно инициативните.
(това е резюме на едно от положенията на теорията за движещите сили на историята от Арнолд Тойнби)
ти също ли не знаеш какво да правиш със свободата си, Жилов?
абе точно на гърба на Бакунин как е станал възможен сталинизмът – би ли дал обосновка?
Щото Ленин почна издаване на съчиненията на Бакунин, тъкмо защото градеше демагогията си (осъзнавайки я като демагогия, прах в очите) върху анархически лозунги (като в същото време създаде ЧК за борба с анархистите преди всичко – първите активни действия на болшевишката тайна полиция е против анархистите, чак след това срещу “класовия враг” и “силите на реакцията” – това са факти). Обаче още докато е бил жив и с ума си (преди 1922), издаването започва умишлено да се бави.
После излизат няколко тома от грижливо подбрани и фризирани писма и статии на Бакунин, но след като Сталин установява пълен едноличен контрол над партията и принадлежащата на партията държава, издаването спира (и материалите досега се намират в засекретени архиви, до които са се опитвали безуспешно да стигнат историци като Пьотр Рябов и Вадим Дамье). От обявения десетотомник бял свят виждат само четири тома.
Които в съветските библиотеки се намират в специалния фонд (с отделен каталог) с ограничен достъп.
Гриша, и твърдиш, че си запознат с теорията, която оборваш?
айде, със здраве.
добавка за Жилов: има много факти, доказващи, че авторитаризмът се е налагал със сила (и то превъзхождаща технически въоръжена сила), докато безвластническата самоорганизация, къде примитивна, къде по-осъзната, се ражда спонтанно.
Което е повод за вземане на поуки как първоначалната неравностойност на стартовите позиции да се изравни или поне да се постигне съотношение 2:3 в полза на авторитарните системи.
Те обаче могат да побеждават само при съотношение минимум 1:5
(числата съм ги взел не наслуки, а при пресмятане на въоръжаването на противниците в такива сблъсъци като Парижката комуна, Кронщат, Испания, Махновската част на Украйна; тия сметки са правени отдавна, има и по други показатели, но не са ми в компа, а в хартиената библиотека)
до следващата тема, уважаеми опоненти.
леле, и Троцки го поставяш сред идеалистите-мислители…
Гриша, Гриша…
Гри,
Аз съм пред-отговорил на някои от твоите нови-стари тези, докато дискутирахме с Шаркан. Ето тук: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=3725#p3725
Следващото ми (смислено) включване ще е утре.
Преди това обаче да отбележа – допускания като „Ако Андрей се съсредоточи върху него [природозащитничеството] (което дотук имам всички основания да смятам, че ще стане), 99% от грижите на София ще останат неглижирани, с недостатъчно внимание на тях и в крайна сметка на самотек“ или (имплицитното) „Архитект Диков е позволил разрушаването на Виа Принсипалис само защото това е било ЕДИНСТВЕНИЯТ начин да се построи Софийското метро“ са не просто необосновани – те са СТРАХОТНО безотговорни. 🙁 Особено като се има предвид колко хора четат този блог, и колко от тях са склонни да ти вярват. Аз, като събеседвам, не си позволявам такива допускания, даже с най-„черните“ ми врагове. A point to ponder.
(А тръгнеш ли да защитаваш специално архитект Диков, ще станеш за посмешище в очите на всички граждански организации, занимаващи се с проблемите на София – благоустройствени, културно-исторически и прочие. Това ти го гарантирам. Архитект Диков е станал нарицателно име… разпитай тук-таме.)
И още нещо, което съм длъжен да кажа:
Ако подхождаш към мен с „Не вярвам да ме разбираш“, предлагам да приключим този разговор. С вярващи хора – например вярващите, че не могат да ги разберат – трудно се стига до разбиране. Виж Жилов-спрямо-Ненов. Вземи пример как НЕ СЕ общува.
@Кал: Да, Диков си има бая трески за дялане. Но точно това му решение не е сред тях.
Нека сме конкретни. Слез в изкопа за метростанция Сердика, и погледни с очите си какво е положението. Обърни специално внимание на разположението на трасето на метрото – къде се пада спрямо трите големи сгради наоколо. (Малко по-нагоре, от банката нататък под “Батенберг”, има и друг сложен момент, който не се вижда и го няма документиран – там има едни тунели и скривалища, които са секретни, по понятни причини. А на север от тази точка пък е подземното русло на Централния минерален извор – познай какъв е рискът, ако почнеш да копаеш по-дълбочко близо до него. (Температурата и дебитът на извора ги пишеше някъде около чешмите. Природозащитнико, не си прави майтап с природата – по-могъща е, отколкото предполагаш.)
След това метни едно оченце на документацията на въпросните три сгради – фундиране и пр. – и прецени с колко може трасето на метрото да се измести настрани, без някоя от трите да се срине в него. (Центърът е върху плитки силно водоносни пластове – дълбокото фундиране реално не е възможно. Това е причината в центъра да няма високи сгради, с изключение на леки метални конструкции като сградата на КНСБ. Така че няма как да подпрат надеждно толкова тежки сгради. А те изобщо не са единствените с такъв проблем наоколо – тази на банката и тази на СУ също са на границата, която пластовете могат да издържат дори несмущавани. Доста странични сгради също са близо до тази граница.)
Аз бях любопитен преди година, и случайно намерих познат, който да ми обясни ситуацията. Простичко казано, метрото е прокарано в тая част буквално на косъм, на няколко места. Алтернативно трасе е възможно примерно от Лъвов мост по бул. “Сливница” под реката, и от “Сточна гара” нагоре до СУ, на завой оттам към стадиона, от него под Перловската река до Медицинска академия, и т.н. Познай обаче какъв е рискът при четири километра трасе под реките (при плитко метро като софийското), и колко полезно става трасе, което не може да обслужва центъра. Или пък да се слезе с повече от 100 метра дълбочина, и да се копае под сградите под целия център, през водоносните пластове – познай каква ще стане пък цената, и кога ще бъде построено това метро. (По-горе ти писах какво значи то за София годишно, освен по-удобно пътуване.)
При това положение колко възможности има според теб метрото да се направи така, че да не засегне Виа Принципалис? Аз не мога да измисля нито една. Пробвай ти. Начертай дори един друг маршрут, който да издържа на критика. Ако можеш, ще ти повярвам, че Диков е взел безотговорно решение. Ако обаче не можеш… a point to ponder. 🙁
За мнението ми за Андрей – да си призная, убеден съм, че ще се случи точно това. Просто вече съм на повечко годинки, виждал съм доста хора и имам представа от какъв човек какво да очаквам. Ако искаш, ще ти предложа още един тест: попитай Андрей за плана му как и къде ще се развива промишлеността на София. В момента в който ти отговори под една или друга форма, че София няма нужда от (много) промишленост, “диагнозата е сложена”. (Ако това не те убеди, попитай го къде и как ще се развива промишлеността на България. Ако и това не те убеди – къде и как ще се развива световната промишленост. Ако пък ти си убеден, че светът може да мине чудесно и без кой знае каква промишленост, и да чака примерно чудотворните 3D принтери, които ще печатят всичко от въздух и естествени суровини… ще е по-добре да зарежем темата изобщо.)
Препратил съм въпросите към сведущите хора.
В подготовка за развенчаването на мита „малкото зло“ утре – нов сигнал за престъпления в особено голям размер от К. Дичев:
http://www.bluelink.net/voteblog/?q=node/122
Процентното съотношение в точка 9 е твърде впечатляващо…
Някъде нагоре в текста прочетох, че нямало да прочета тези текстове. Е Калин ми прати мейл и ги прочетох 🙂 Сега по същество.
Няма човек, който да е бил предпазен от това да се изкаже по дадена тема без да има всички факти и да сбърка в съжденията си по нея. По отношение на Софийското метро самото метро няма нищо общо с унищожаването на главната улица на античната Сердика. То минава доста по на долна нивилета. Via Principalis е унищожена от редица строежи на така нареченото ларго и паркинг, прикачен проект към метрото, започнали напълно незаконно 2009, впоследствие узаконени със строителни разрешителни 2011 от архитект Диков. В строителните разрешителни от 2011 се предвижда “опазване” на историческото наследство, като част от пространството на незаконно унищожената вече през предишния период улица се преотрежда за археологически музей (подземен), в подлез се превръща остатъка от улицата, но успешно се унищожават нейните тротоари и странични сгради – т.е. съхранява се само плочника й. С една дума Via Principalis e унищожена без да има никаква основателна причина за това или пък това да е свързано по някакъв начин с белите дробове на някой софиянец. Жалко но не мога да дам храна за размишление на Григор как видите ли бих реагирал ако бях поставен в подобен морален казус. Просто ако той си бе дал труд да проучи случая или просто да проследи нашата пресконференция в БТА щеше да е научил тези факти без да ги пиша. Но … ние сме маргинали. Докато заслужаващите затвор управници в общината не са.
Колкото до “еколозите” винаги ме е забавлявала глупостта на противниците ми, когато те наивно са ме подценявали, мен и моите колеги, виждайки в нас само едни “фанатици”. Но хич не ми е забавна тезата, че видиш ли еколозите били ограничени и не ставали за управлението един град. Но явно се приема за нормално примерно една учителка за съвсем квалифицирана за тези цели (всъщност аз не виждам нищо лошо в това по принцип) или пък още повече един пожарникар/охранител-цяла държава. Въобще тази логика щеше да е интересна за разнищване и анализ, ако подобни антилогики не водеха гласоподавателите до урните. Защо ли да се чудя, че бата Бойко ни управлява. Само за информация така наречените “environmental sciences”, на което в националния класификатор отговаря “екология и опазване на околната среда” е сложна интердисциплинарна научна дисциплина с практическо-управленческа насоченост.
Няма да се обосновавам и да давам примери или не от моя дейност на Григор. Григор никога няма да гласува за зелените така или иначе. И ще донесе от 1000 кладенеца вода за докаже правотата си. Но абсолютно аморално е искането му задължително да съм имал случай в който да се откажа от природозащитна кауза, за да бил се уверил, че не съм фанатик. Мога само да кажа на Григор, че явно още не е успял да рабере мотивацията на стотиците хора излизащи на протести в защита на природата. Междудругото забелязал съм, че когато някой излезе на избори всички се вторачват в него и престават да го възприемат, като гражданин и избирател равен по нещо на тях. Все едно самия той губи правото си да “избира” и да дава оценка на нещата – сякаш от тук нататък той трябва да е функция на другите. Егати грешната представа. Да ама независимо от това ще кажа – аз пък никога не бих се доверил на човек, който не може да изпита дълбока почит към неръкотворната природа или поне да разбере хората които я изпитват, защото не съм сигурен дали би могъл наистина да уважава себе си. Всъщност всички хора, които познавам от природозащитното движение са хуманисти до мозъка на костите си и примитивизма с който някои други ги оценяват буди у мен само съчувствена усмивка ..
Андрей прати отговори към седем от въпросите на Николай:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=3743#p3743
@Кал: Терминологично сигналът на К. Дичев е сензационалистки до комизъм – това определено не му е плюс. Иначе и аз мога да потвърдя повечето от изнесеното. За друга част просто нямам данни. Трета, за щастие малка, ми звучи леко недостоверно (в интерес на истината, не открих нищо, за което да имам надеждни данни, че не е вярно). Интересно е да се направи връзка с това кои хора стоят зад “Дънди”. 🙂
Отговорите на Андрей – мноооооого високо оценявам, че сме на сходни позиции с него по въпроса за анархизма. 🙂 Извън това обаче, не виждам отговор на никой въпрос, който ме безпокои у него (не знам дали Ники е задал такива въпроси). Моите биха били:
– къде и как планира да се развива промишлеността на София; как смята да я регулира
– какъв подход смята да избере към проблема с автомобилното задръстване на града
– откъде смята да вземе средства за реализирането на евентуални екопроекти (велоалеи и пр.)
– какво е становището му за строителството на завода за преработка на софийските отпадъци
– би ли подкрепил строителството край София на фабрика за електромобили или техни детайли
– би ли въвел забрани за работа в общинските структури за определени категории хора – ако да, за кои
– как ще подходи към т.нар. “цигански проблем” – престъпност, интегриране и т.н. – конкретни мерки
– би ли регулирал строителството в София; ако да, как
– какви (и дори кои) строителни проекти в София ще бъдат за него приоритет
– може ли да посочи примери за технологии, които са “изначално вредни”, в използвания в отговорите на Ники смисъл
– може ли да посочи примери за технологии, за които е трудно да се прецени дали са “изначално вредни”, или не (на кантар са)
@Andrey Kovatchev: Чак сега видях, че ме чака и този коментар (при мен всеки пръв коментар от някого се одобрява на ръка, иначе спамът ще прелее).
Честно казано, съм посмаян, че кандидат за кмет на София си хаби времето да ми чете блога. Направо почвам да се чудя става ли такъв човек за кмет. 😉
Сега сериозно:
За съжаление нямам време да следя всяка пресконференция. (Тези на общинарите също ги следя само в много избрани случаи.) Свързах Виа Принципалис с метрото, понеже се споменаваха в публикацията, която четох за заявлението ти, в тази връзка. Метрото наистина няма как иначе, съжалявам. За паркинга и подлеза – ще се изкажа, когато се запозная какво точно е станало. Ако е това, ще съм съгласен, че нещата смърдят.
Уви, предостатъчно еколози наистина ще сринат града, за да опазят екологията. Това е и проблемът, който безпокои много хора относно тях. (Тези еколози почти никога не са само “еколози” – те са учители, пожарникари и т.н.) Какво е environmental sciences някои хора знаем – проблемът е, че някои еколози не го знаят. Конкретно аз си спомням два наши разговора отпреди две-три години, единият директен, другият като въпроси от зала (единият въпрос мой). И двата ме накараха да си мисля “ако той говори такива неща още отсега, какви ли пък ще ги върши, ако се издигне”. Преди да те видя в различна светлина, е напълно естествено да не искам да гласувам за теб.
Дали не е аморално, след като лично си си извоювал да ти нямам доверие, да ти искам доказателство, че си заслужил да ти го дам обратно? Извинявай, ама що не…?
Аз съм гласоподавателят. София е МОЯ собственост – не на кмета, попа или даскала. Тя е моята частна фирма. Ти искаш да те назнача в нея за мениджър. След като си се представил зле пред мен. И когато ти дам шанс да си поправиш имиджа, ми разправяш, че постъпвам аморално. Моля?!
Не искам въобще да чуя за теб повече. Ще ида да агитирам срещу теб, въпреки всичкото си нямане на време. Оплачи се на арменския поп, и му кажи, че не си си го заслужил открай докрай. И че ставаш за кмет, или каквото и да било, което носи отговорност за който и да било.
Че няма никога да гласувам за зелените, си прав. Вече. Да участвам в природозащитни мероприятия, когато мога, няма да се откажа – скъпи са ми. Сигурно понеже “не разбирам мотивацията на хората, които участват в тях”. Но видя ли те на някое, ще се махна от него. Не желая да те срещам повече. Ако някой ме свърже с каузи, свързани с теб, ще се срамувам. Има защо.
Гри, от горната ти реакция към Андрей подразбирам, че не желаеш повече тук да говори за кандидатурата му на предстоящите избори, а вероятно и въобще.
Затова оттук нататък прехвърлям дискусията във Фантазия, евентуално и при Ники.
Преди да се изнеса, искам да ти обърна внимание на следното: Андрей Ковачев е прочел блога САМО ЗАЩОТО аз му пратих линк към въпроса за Виа Принсипалис. Цитирам:
„Препратил съм въпросите към сведущите хора.“
Е, не го предупредих, че по-нагоре из коментарите ще се сблъска и с редица необосновани, непочиващи върху факти спекулации. Моя грешка. Чувствам се зле, ще помисля мога ли да я компенсирам някак.
И понеже вярвам, че този път НАИСТИНА прекаляваш с „талибанизма“ си (визирам драматичните изказвания като „Не искам въобще да чуя за теб повече. Ще ида да агитирам срещу теб, въпреки всичкото си нямане на време. Оплачи се на арменския поп, и му кажи, че не си си го заслужил открай докрай. И че ставаш за кмет, или каквото и да било, което носи отговорност за който и да било.“ и „Ако някой ме свърже с каузи, свързани с теб, ще се срамувам. Има защо.“):
Да, срамувай се. Има защо.
Достатъчно е да помислиш кого ЗАЩИТАВАШ.
🙁
П.П. От този момент нататък темата „избори 2011“ става табу помежду ни. Моля да не я повдигаш в лични разговори – не мога да гарантирам как ще реагирам, горното ме ядоса ТВЪРДЕ много; а не искам да те подлагам на евентуални „екстремни“ реакции, тъй като държа на теб.
Ами маргинали сме и пишем 🙂
– къде и как планира да се развива промишлеността на София; как смята да я регулира
Преди всичко това е въпрос планиране в ОУП. Сегашния следва да бъде изцяло преработен и да му се смени концепцията, като се спре всяко застрояване за жилищни нужди в рамките на сегашните черти на града и се насочи към периферията и съседните общини. Оттук в рамките на това планиране и според разположението на жилищните площи, рекреационните площи следва в ОУП да се залощат и терените за промишленост заедно със съответната транспортна инфраструктура. Единственото, което сега може да се каже, че терените около Бухово и Кремиковци не са подходящи за живот, както е предвидено в приетия ОУП на града, заради високи нива на замърсявания, около Бухово има и завишена радиация. В този смисъл развитието на промишленост е къде по адекватна преспектива. От гледна точка на бъдещото на града той би следвало да се мисли в национална преспектива, като разрастващ се мегаполис заедно със съседните градове и населени места, създаващ нарастващ брутен продукт и изпозлващ преди всичко географското си положение по средата между Истанбул и Виена (никой съвременен европейски град не изглежда по друг начин от това което описвам). Нещо което в момента не се прави. В момента нашите държавници продължават да са повече загрижени повече за вътрешната инфраструктурна мрежа, а не за връзката на София до Виена например. Приличаме на кмета на една община, който почти няма път до областния център където е болницата, банката и всичко останало жизнено важно за жителите (или е дотолокова разбит, че трябва да пътува повече от денонощие), но се е загрижил да оправи преди всичко и най-малкия черен път до най-малката махалка. Освен това когато говориш за промишленост е добре да се има в предвид каква. Да развиваме черна металургия в Кремиковци явно е икономически необосновано, освен ако не се окаже, че и това е резултат от нечие целенасочено съсипване (не че предприятието не беше ограбвано на няколко вълни, но пък междувременно години работеше чрез скрити държавни помощи). Така, че когато зелените говорим за иновативни технологии и бързо развиващи се нови пазари – това също не трябва се пропуска от поглед. Ролята на местната власт е да осигури адекватното териториално планиране. Тази не го осигурява, защото си пази паричките от рушветите да идват само в нейните джобове и не пуска града да се развива извън сегашните му граници.
– какъв подход смята да избере към проблема с автомобилното задръстване на града – Нататък ще съм по-кратък. Релсов обществен транспорт (концепция различна от тази на сегашните управници, които съсипха дори съществуващи линии като тази при гара Пионер), поетапно премахване на светофарите с детелини или аналогични съоръжения по основните оси, велоалеи, но не “златни”, каквито са алеите на фандъкова.
– откъде смята да вземе средства за реализирането на евентуални екопроекти (велоалеи и пр.) – от намалените кражби – драстично намаляване на безмислените проекти – само виж колко реки бетонирха без никаква нужда – ето ти един източник. Подобни примери един бог знае колко има.
– какво е становището му за строителството на завода за преработка на софийските отпадъци – първия етап е ок. Втория етап – брикетите и изгарянето в пещите е в нарушение на Директивите на ЕО и пряко ще вреди на здравето на хората (диоксини). Цялостната им програма не достига нужните нива на рециклиране. Така, че да си опичат акъла. Некадърността не прощава никому, включително на моята колежка от биофака Бояджийска. Алтернативата е проста – разделно събиране при източника, стимула – диференцирани такси смет и стриктен контрол (тояга и морков).
– би ли подкрепил строителството край София на фабрика за електромобили или техни детайли- охо една добра опция за конверсия на кремиковци например
– би ли въвел забрани за работа в общинските структури за определени категории хора – ако да, за кои – бивши членове на ДС и военното контраразузнаване, КГБ
– как ще подходи към т.нар. “цигански проблем” – престъпност, интегриране и т.н. – конкретни мерки – Това не е само местен проблем. Няма как да се реши проблема докато например не се прилага в цялата строгост закона за закрила на детето и ако трябва да се промени. Родители принуждаващи децата си да крадат или просят да губят родителски права, да влизат за дълго в панделата а децата да бъдат настанявани в защитени домове. Освен всичко останало обаче това струва пари. Системното непращане на училище да води до подобни по сила наказателни мерки. Казвам системното. Общината би следвало да има ролята да премахне гетата и да осигури ще годе адекватен нормален дом, като алтернатива. Но това би следвало да е дял от цялостна координирана програма на принципа на моркова (осигуряване на трудова заетост) и тоягата (посещаване на училище, стриктни правила за спазване на обществените норми и закрила на децата) иначе ще се провали. Просто съответните домове ще бъдат обезмислени. Другото е, че по принцип началното и средното образование следва да станат целодневни със следобени спортни занимания и по интереси на принципа на колежите, средното ни образование следва да стане специализирано и т.н. Това се мерки еднакво важни и за българи и за цигани, но най-голямата пречка откъм хардуер за въвеждането им е липсата на достатъчно училища в големите градове, където са концентрирани и децата. Съществени въпроси не само за интеграция на маргинална група, като циганите в обществото включвайки в такива училища в смесени класове с българите, но и въобще за преодоляване ниското ниво на образование, детската престъпност, наркотиците и т.н.
– би ли регулирал строителството в София; ако да, как
– какви (и дори кои) строителни проекти в София ще бъдат за него приоритет – благодарение на къртовския труд на няколко архитекта, без съдействието на общината, но въпреки нея, в ОУП редица общински терени сега са записани за обществени нужди. За да не станат МОЛ-ове или нещо подобно, а да бъдат в ПУП преотредени за детски градини (преди 5 години невлезлите са били 4 000 сега са 18 000), училища (след 2-3 години ще има вълна от деца за които няма да има места в училищата), нови училища, рекреационни терени и т.н. Транспортна инфраструктура. Пълна забрана на ново жилищно строителство в тези черти. За други услуги при доказана необходимост след изчерпване на нуждите по първите приоритети.
– може ли да посочи примери за технологии, които са “изначално вредни”, в използвания в отговорите на Ники смисъл – например технологията за цианидно излужване на злато. Не могат на 100% да се предотвратят възможностите за авария, включително на етап транспорт на реагента, което включително заплашва човешки животи
– може ли да посочи примери за технологии, за които е трудно да се прецени дали са “изначално вредни”, или не (на кантар са) – технологията за добив на шистов газ. Обществената кампания срещу добива започна, като скрита търговска война на Овъргаз и дъщерната РУСГЕОКОМ срещу американската Шеврон. Изцяло беше атакувана американската компания и се мълчеше, че руснаците старират същия тип проучвания маскирани, като общ сондаж (но до хоризонт ордовик). Цялата кампания изпозлва доводи за риска от технологията от проблеми отпреди 15 години в щатите – първоначално. В този смисъл не е ясно какви са ефектите върху околната среда от прилагането й в Италия и Полша – дали са успели да намалят въздействието й. Така, че има въпросителни на които не е отговорено. В крайна сметка следва добре да се познава смисъла на законодателството на ЕО и да се прилага в духа в който е прието – в договора за създаване на ЕО е записано, че в политиките си за опазване на околната среда и човешкото здраве страните се членки следва да се ръководят от принципа на предпазливост. А европейската комисия има цяла една брошурка за това какво значи това. Както се казва – четете.
Чао засега
@Кал: Аха. Значи това, което аз пиша за Андрей, на базата на личния си опит с него и негови изказвания, е “необосновани спекулации”. Това, което той пише за мен, без въобще да има идея кой и какъв съм, пък е обосновано. И моята реакция на това е “талибанизъм”, и трябва да се срамувам от нея.
Благодаря, беше достатъчно.
Хмм, това което е написал Андрей в коментарите тук звучи доста разумно.
@Божо: Така е. С някои неща от написаното не съм съгласен, но не ги смятам за опасни. Проблемът е другаде.
Калин смята, че Андрей е безукорно честен и съвестен човек. Моето впечатление от лични разговори е същото. В същото време, имам усещането, че Андрей е силно едностранчив – образно казано, че живее в сграда с един прозорец. Че се интересува от много неща, но пречупва всички тях през стъклото на този прозорец – природозащитничеството. (Мнението ми за Калин е сходно – при него прозорците са повече, но пак не твърде много. И за честността и добротата му бих заложил главата си, но ме е страх доколко е способен да бъде обективен.)
Такъв човек е безценен в едно общество като активист, но е страшен проблем като официален служител на обществото. Дори в толкова страдащо от корупция общество като нашето, вредата от него може да надхвърли ползата въпреки нетърпимостта му към корупцията… Фината, но страшна част от проблема е, че той не осъзнава едностранчивостта си, или по-точно не осъзнава до каква степен тя му влияе. По тази причина той е пълен с добри намерения, реализацията на които обаче по “неясни” причини се превръща в кошмар. Приказката за пътя към ада е измислена именно за него.
Конкретно за Андрей много повече ме стресна друго. Той открито заявява, че няма да дава примери от дейността си на мен, защото еди-какво си. Иначе казано, дори на върха на предизборната си кампания той не смята за необходимо да обясни на мен, собственика на фирмата, в която той кандидатства за мениджър, защо е подходящ. И дали недостатъците, които съм забелязал у него, няма да му пречат. Той не се замисля, че ако иска да се занимава със служба на обществото, е длъжен да носи пред него разни морални задължения и отговорности – или по-точно се замисля, но те са за него някакви абстракции, които нямат общо с конкретното мое искане… Оставям ти да се сетиш какъв ще стане пък ако бъде избран. И как ще спазва намеренията, които сега декларира. (Не дали ще ги спазва – нямам съмнение в това. Как.)
Затова го смятам за по-опасен кандидат от кой да е от “титулярите”. Да, те до един са корупционери. Да, ще крадат, та ще се засинят. Само че не бих очаквал от тях безотговорности от наистина голям мащаб – те все пак са хитри и практични, няма да смеят да вбесят гласоподавателя докрай. Боя се, че Андрей ще го направи без нито капка колебание, искрено убеден, че прави така добро на гласоподавателя. Или пък че вбесените гласоподаватели са нищожно малцинство или пък платени клакьори… Затова и бях писал по-горе, че безмилостните ком-тирани са порасли на гърба на честните идеалисти. Честните идеалисти, увлечени от слепотата си пред реалността, са създали от силата и красотата на идеализма си тиранична система, която да може да реализира красивите идеали. След което тираните са я завзели и са им благодарили. Всъщност, тираните са, които са съградили комунистическите държави като държави, без тях тези държави щяха да катастрофират много по-бързо под водачеството на идеалистите. Тираните поне са практици, докато идеалистите живеят в своя свят, не в света на хората, които страдат от действията им. И с това са по-страшни от тираните.
Абе, хора, много ме заинтригувахте!
Този човек има ли си блог?
Имам чувството, че е безценна находка като прототип (казано с пълно уважение).
Като гледам заглавието, рекох да популяризирам тука утрешното съботно погребение на … как беше, на доверието в партиите. От НДК от 19 часа, нещо било ОНО, Обществени неправителствени организации май беше. Май и за анархисти е подходящо. 🙂 Мисля, че за всякакви от партии не е подходящо. Мене в ДКМС ме приемаха едно време, но ще си претрая, дано не познаят. 🙂 Ако не съм казвал скоро, да кажа, че съм от Филиповци. Отдавна не живея там, но съм си оттам.
Григоре ти май все пак не разбра защо не получи отговор. Между другото замислял ли си се, че е възможно да има взаимозикючващи се въпроси. По твоята логика, като какндидат аз 100 на 100 съм длъжен да отговоря и на двата щот иначе бих станал опасен. Въобще има една чисто нечовешка черта на демокрацията, която превръща полиците от човешки същества със съвест и отговорност в марионетки. И тя е конюктурата на избирателя, в коята всеки един от тях иска избрания политик да отговаря на желанията на избирателя. Едностранно. Не след дълго успелия политик се превръща в популист. Въпреки този процес продиктуван изцяло от желанията на избирателя, самият избирател се бунтува срещу резултата от собствените си желания виждайки марионетката в която е превърнал съответния политик. Особенно, когато разбере че има и други фактори въздействащи фактори върху този същия политик.
Та да – май не съм типичен политик в този смисъл. Но поне вече не съм дотолково маргинален, че да бъда подминат от Григор – сега вече съм най-малкото опасен дотолкова, че да има причина да се прави кампания срещу мен. Вероятно защото съм имал наглостта да му кажа някои неща честно и да му кажа, че искането му е невъзпитано.
Да невъзпитано е Григоре. Първо защото е неуважително да ме смяташ за перко, второ защото самата ситуация която описваш е доста нереална.
И ще имам наглостта да отбележа още нещо – да прецениш някого само от две виждания – това е доста пресилено. Аз например не си позволявам въобще да давам оценка, че познавам някого даже да го знам от години. Максимум да кажа, че познавам едни или други негови виждания. Тука раздавате квалификации на разни хора дето едва сте ги мернали – направо егото ви ме кефи да ви кажа.
Айде чао.
@Andrey Kovatchev: Бях решил да не ти отговарям. Този път ще се наложи.
1. Избирателят е, който определя какво ще се прави в неговия град (община, държава…). Това се нарича демокрация. По тази причина политикът е длъжен да прави именно и точно това – точно както, ако работи като мениджър във фирма, е длъжен да изпълнява желанията на собственика. Другият вариант, да прави каквото му се прави на него, се нарича “кралят-слънце”. Да, понякога избирателят не харесва резултата от желанията си. Това не го прави по-малко абсолютен принципал, то е част от израстването му. Който не разбира това, е несъвместим с демокрацията. В добавка към несъвместимостта, породена от други неща – примерно от възгледа му, че е аморално или невъзпитано да му искат доказателства, че става за управник.
2. Да прецениш някого от две виждания е трудно, но не пресилено. Пресилено е да прецениш някого, без изобщо да си го виждал и чувал. Ти твърдиш, че не си позволяваш въобще да даваш оценка, и че за теб е его да се дава оценка на някого от две виждания. Само че още в първата си намеса тук даде оценка на мен, без изобщо да си ме виждал или чувал. (Помниш ли кой съм изобщо от нашите срещи?) Така че нечие его определено “кефи”, ама не знам дали е моето (друг тук не ти дава оценка).
Който иска такъв управник, да ходи да гласува за теб. Айде чао ти.
Григоре. Правилата на взаимното уважение и на зачитането човешкото достойнство би следвало да са общовалидни във всяко човешко общуване – и да са двупосочни. И аз между другото ти отговорих на всички въпроси, но някои не толкова пряко и посочвайки тяхното отклоняване от тези норми. Това не е твое класифиране, като личност, а единствено реакция на конкретно поведение.
Но както се казва всеки е господар на своя избор. Да ти кажа, че има голема вероятност и опасност твоите представи за “еднопосочната” демокрация да се споделят от смазващата част от гласоподавателите, поне що се съди по резултатите. Айде ке се явам може би пак, като си върна човешкото достойнство и не съм просто политик на пангара.
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Демокрацията