КДЕ 4: Семантичният десктоп

Ако не знаете какво е КДЕ 4: Linux може да работи и в графичен режим, точно както Windows или MacOS. 🙂 За разлика от тях обаче, той има най-различни графични среди, пригодени към удобството на различни типове потребители. КДЕ е една от най-популярните сред тях, а 4 е актуалната й версия.

Ако не знаете какво е семантичен десктоп: напоследък много се приказва за “семантична мрежа”, нали? Семантичният десктоп е същото, но за компютъра, на който работите. 🙂 Нещо като търсачка за каквото ви е нужно – но способна да търси не само по думи, а и по каквото друго й зададете. Вид на файловете, или кога сте ги качили, или съдържание… Или връзки между тях – примерно заявки от сорта на “всички документи, които съм редактирал в деня, когато качих еди-кои си картинки, които съдържат еди-какви си думи и съм ги оценил с оценка поне 3…”

За семантичен десктоп се говори много, но се върши малко. Повечето големи компании предпочитат да предложат на потребителя вместо него облачни услуги. (Ех, тая ваша лична информация колко им е интересна и нужна!…) Дори в света на свободния софтуер единствената засега графична среда, която се опитва да предложи семантичен десктоп, е КДЕ 4.

На този етап самото търсене в семантичния десктоп още не е кой знае колко пипнато. Затова и за доста хора услугите, които се грижат това търсене да е възможно, само гълтат ресурси. (За достатъчно подредени хора семантичният десктоп може да е дори излишен.) Съответно, те питат как да спрат тези услуги. Други пък биха искали да ги запазят, но да ги настроят по свой вкус. По възможност без да стигат до Ужасяващия Команден Ред. 🙂 Трети биха искали да ги стартират, след като са ги спрели…

Този запис е описание на системата на семантичния десктоп в КДЕ 4. Описанието съответства на версия 4.6; близки до нея версии вероятно няма да се различават твърде много.

Системата за семантичен десктоп на КДЕ се състои от няколко части (със странни имена – нека това не ви плаши):

– Nepomuk: това е библиотеката с метаданни (създадени от вас, или придобити по косвен път) за файловете ви. (Стандартен MP3 файл, например, надали би поддържал ваши бележки или оценка: ако искате да ги добавите, те трябва да се пазят някъде.) Прави метаданните обработваеми от компютър и създава между тях връзките, еквивалентни на асоциациите, които прави човек между различните неща. Ускорява значително търсенето (вече се преравят не много гигабайти файлове, а удобно индексирана база данни). Използва като база данни Soprano, с Virtuoso за backend. Състои се от няколко сървиса (можете да ги видите чрез ps ax | grep nepomuk, или Ctrl-Esc, и “nepomuk” като дума за филтриране).

– Strigi: това е търсачката, която обикаля при първо инсталиране наличните файлове и проверява добавените или променени от вас, и събира данни за Nepomuk. Анализира и индексира (като SHA-1 хешове) всички метаданни, които успее да докопа. Реализира я сървисът strigiservice.

– Akonadi: PIM хранилище – съхранява вашата адресна книга, календар и е-майли. Държи ги централизирано, вместо всяка програма да ги съхранява поотделно в свое хранилище. Улеснява мигрирането от една програма в тази сфера към друга (ако са Akonadi-aware). Комуникира с Nepomuk за описването и на тази информация.

Дотук добре, ако и само най-основни думи. А как да ги настроим?

Като начало ви трябват вездесъщите System Settings (ако сте си настроили КДЕ-то на български – Системни настройки). Оттам избирате Desktop Search (Настолно търсене), и сте където ви е нужно.

Първото табче в прозореца съдържа основните настройки – включването и изключването на Nepomuk и Strigi. (А също и линкчета, от които можете да получите повече информация колко нещо има индексирано.)

Второто табче – Десктоп запитвания – позволява да настроите какво да бъде претърсвано. Укажете тук списъка директории, в които се разполагате (по подразбиране – домашната ви директория). Ако искате, можете да укажете за претърсване и дисковете или флашките, които поставяте. 🙂 Можете да настроите и какво да показва специалната Папка за търсения, освен историята и запомнените от вас търсения (аз примерно си я слагам да ми показва последните отваряни файлове).

Третото табче – Резервни копия – е спасително при бедствия. 🙂 В него можете да настроите колко често да се правят резервни копия на въведените от вас ключови думи и рейтинги (тоест нещата, които не се съдържат в нормалните формати на индексираните файлове). Ако настоявате да си играете на руска рулетка, може и да изключите резервните копия… Пак оттук можете да създадете резервно копие по команда, или да възстановите от създадено вече.

Четвъртото табче – Разширени настройки – засега съдържа само една: колко памет да използва Nepomuk при работа. Принципно, колкото повече, толкова по-добре. Но не забравяйте, че колкото повече памет отива за Nepomuk, толкова по-малко ще остава за вашите задачи.

Приятна семантика! 🙂