Преди няколко часа Европейският съд за справедливост в Люксембург (това е върховната съдебна институция на ЕС) излезе с решение, че Интернет доставчиците не може да бъдат принуждавани да следят онлайн дейностите на клиентите си, за да филтрират нелегалното споделяне на музика или други произведения с авторски права.
В дъното на това решение е съдебен процес на една белгийска организация на праводържатели в областта на музиката, Sabam, която дава под съд Интернет доставчика Scarlet Extended с обвинението, че неговите клиенти споделят помежду си нелегално музикални файлове. Белгийският съд задължил доставчика да внедри система, която блокира всякакво нелегално споделяне на музикални файлове между клиентите му, дори ако праводържателите не са се оплакали изрично. Scarlet обаче обжалвали решението пред ЕСС.
В мотивите за решението си ЕСС заявява, че подобно изискване е “непропорционално”. И добавя, че то би нарушило “свободата за извършване на бизнес, правото на защита на личните данни и свободата да получаваш или да разпространяваш информация”.
“Законите на ЕС стоят над съдебните решения срещу Интернет доставчици, които ги задължават да инсталират системи за филтриране на цялата електронна комуникация, преминаваща през мрежите им, която се прилага без подбор към всички клиенти, превантивно, изцяло за тяхна сметка и за неограничен период”, допълва съдът.
Праводържателските лобита, естествено, са се опитали да омаловажат решението на съда. Лично Франсез Мур, която беше преди нещо време и в България, и (не особено успешно) се опита да лобира пред Бойко Борисов за въвеждане на нещо като китайско-севернокорейски модел в българския Интернет, е заявила, че другите мерки за борба срещу противозаконното споделяне на музика си остават в сила… Логично е да се очаква. Но е логично и да се помисли какво следва. И най-вече как всъщност са нещата.
Преди доста време преведох едно фундаментално есе на Кори Доктороу – “Как да унищожим книгата“. В него той посочва една ключова истина за книгоразпространението. А именно (префразирано от мен за краткост):
Огромната част от продадените книги се купуват от една сравнително малка част от населението – Хората на Книгата. Тези, които събират книги и задръстват с тях всяко пространство в домовете си. Които хвалят добрите книги пред приятелите си и които учат децата си да четат. Накратко – тези, на които се държат пазарните позиции на книгите в днешния свят.
Тези хора купуват книги не защото не знаят, че могат да ги вземат за четене назаем от приятел, библиотека или читалище. Купуват ги, защото са ги харесали и искат да ги имат. Да ги притежават. Да ги препрочитат, пазят, дават назаем на приятели и да ги завещаят на децата си.
С музиката положението не е много по-различно. Много хора просто слушат музика за някакъв фон, точно както много хора купуват случайна книга, за да имат какво да четат във влака за другия край на страната. Но тези хора не се интересуват особено какво точно ще слушат, точно както случайните купувачи на книги не се интересуват особено какво точно ще четат. Те са доволни и на музикалната класика с изтекли преди столетия права. Или пък на безбройните часове свободна за слушане музика, свободно достъпна в Нета. Има ли какво да им доставя необходимото ниво сензорно дразнене, нещата са ОК… Хората, които реално купуват голямата част от продадената музика, са Хората на Музиката. Те са ценителите, колекционерите, които купуват, понеже искат да притежават харесалия им албум. Да го слушат отново, пазят, дават на приятели и завещаят на децата си.
Хората на Музиката не се задоволяват с това да са чули албума, точно както Хората на Книгата не се задоволяват с това да са прочели книгата. Те искат да купят албума, който им е харесал, именно защото им е харесал. А им е харесал когато предварително са го слушали, било на безплатен концерт, било купен от някое радио и пуснат по него, било изпиратстван от Нета. Свободната достъпност на музиката не унищожава продажбите й – напротив, стимулира ги. (Особено ако авторите на музиката не са сред малкото най-известни в света.)
Ще попита човек – защо тогава големите праводържатели се борят така настървено срещу свободното разпространение на музика? Нали уж то е в тяхна полза? Не си знаят изгодата ли, що ли?… Отговорът е прост – знаят си я и още как. В горния абзац е намекнато достатъчно ясно къде всъщност е тя.
Големите праводържатели са всъщност големите разпространители на музика. Те съществуват и правят свръхпечалбите си от това, че стоят между музиканта и слушателя му. Че без тях музикантът и слушателят нямат как да комуникират – ако имаха, кому е нужно паразитно звено, което изсмуква повечето от стойността?… Е, Интернет се оказа способен да замени това звено. Вече не е нужно музиката ти да я разпространява мегакорпорация, за да стигне до слушателите и да изкараш някоя стотинка – вече можеш да изкарваш и сам стотинката, и в добавка да си запазиш милионите, които иначе правиш за корпорацията. Посредническото звено внезапно се превръща в паразитно.
Какво може да направи то, за да се опази? Да превърне пазара на интелектуален продукт във феодална система, в която то е феодалът. Да унищожи свободното разпространение на музика, защото то е рекламата на новите музиканти, и на несключилите заробващи договори с праводържателя. Да го очерни и оплюе, за да не смеят и да помислят музикантите, че то е по-добро от това да пълниш джобовете на феодала. Ах, тези зли слушатели! Най-злите врагове на музиканта, от нас да го знаете! Кой ви излъга, че живеете от тях? Не е вярно! Живеете от нас праводържателите, слушателите гледат само как да ви ограбят…
Всъщност истина ли е, че слушателите само гледат как да слушат, без да платят? Да, ама не. Много хора наистина не искат да плащат. Но не искат, защото ценят парите си повече от музиката – иначе казано, не могат ли да я чуят безплатно, няма да я слушат. Ако ще всички те да чуят безплатно парчето Х, това не е нито една изгубена продажба. Никой от тях е нямало да купи тази музика и така, и иначе… При това положение за музиканта е по-изгодно те да чуят музиката му. Може пък на някои да хареса и да станат съгласни да плащат за нея.
А ще си платят ли другите – тези, които колекционират музиката? На теория те могат преспокойно да си правят колекция от музикални файлчета по харддиска. Кой знае защо обаче, подобни “виртуални колекции” не съм забелязал да примамват никой истински Човек на Музиката. Хората на Музиката искат да държат в ръцете си истинското нещо, материалния носител, СД-то със снимката на групата или култовото лого. Да го поставят във фонотеката си сред другите, да й се радват и наслаждават… Понякога някои от тях, притиснати от финансова несъстоятелност, минават на музикални файлове. Но в момента, в който могат да си позволят отново да купуват музиката си, те го правят. Повечето от тях не от романтична честност. Просто купеното нещо е истинското нещо, което засища душата и начесва колекционерската краста.
… Познавам немалко творци. И аз съм пишман творец, може нещата ми да не са добри, но разбирам творческия манталитет. Осъзнавам чудесно нуждата творецът да живее от творбите си (и си мечтая – де да можех и аз). Но разбирам и как нещата имат как да стават, и как нямат. И още по-добре разбирам какво е изгодно за мен, и какво – за този, който иска да ме убеди, че моят най-зъл враг са читателите ми.
Затова искам да кажа и на музикантите – не вярвайте на тези лъжи. Много хора са авантаджии, но те не са ваши слушатели – не им пука дали свирите точно вие, и предпочитат да минат без музиката ви, отколкото без парите, които тя струва. Истинските ви слушатели ще купуват вашата музика, дори ако могат да я откраднат. И за да ви подкрепят финансово, и за да се чувстват достойни хора, и просто защото купеното нещо е истинската придобивка в колекцията. Ако са натъпкани до шията в мизерия, някои от тях може и да спрат да купуват, но това е временно – докато не успеят да се поизмъкнат колкото да си поемат въздух… Вярвайте им. Те са вашите истински приятели. Враг ви е този, който се опитва да ви скара с тях, за да печели от това.
абе не е баш съвсем така. Аз съм вероятно човек и на книгата, и на музиката. И докато книги си купувам редовно, изобщо не мога да си спомня кога за последно съм дал пари за музика. Навремето имах цели камари от аудио и видео касети, по-късно от дискове. Но по никакъв начин не свързвам “имането” на музика с някакъв физически носител, и от появата на Напстър насам престанах да ги трупам. Сега вече дори не знам къде са, макар че от сантименталност не съм ги изхвърлил.
Вероятно бих дал 2-3 кинта за да сваля албум който харесвам, ако имаше как. И ако знам, че поне 80% ще отидат при автора. Но в момента или няма как, или е свързано с досадни операции и ограничения.
“Хората на Музиката искат да държат в ръцете си истинското нещо, материалния носител, СД-то със снимката на групата или култовото лого… Повечето от тях не от романтична честност. Просто купеното нещо е истинското нещо, което засища душата и начесва колекционерската краста.”
Въобще не съм съгласна с това, както и същия паралел с книгите. Едва ли не този който иска да има истинска книга е някакъв луд колекционер, вманиачен по материалното, чичо Скрудж нов модел…
prepsly,
“Едва ли не този който иска да има истинска книга е някакъв луд колекционер, вманиачен по материалното, чичо Скрудж нов модел…”
Нещо такова. Имам една камара книги във пдф формат на английски. Перфектно – английския ми е почти естествен – оправям се, даже често мисля на английски. Появиха се някои от книгите на българския пазар. Нмам ли ги на хартия? Познай!
Преди време исках да си купя дискографията на моя любима група. Имам ли я? Познай! Не позна – нямаше кой да ми я продаде! Дори немските сайтове, каквото е групата по народност нямаше цял пакет а да ги купувам по отделно щеше да унищожи и без това разпокъсаният ми студентски бюджет.
Равносметка:
– не съм купил дискографията на групата… това е наред, тъй като вече не я слушам – явно не е била достатъчно ценна за мен;
– купих си книгите, продължавам да ги чета и прелиствам – важни са.
Заключение:
След като ти не цениш нещо, това се отнася само за теб. “абе не е баш така” – за теб. Така е за други хора и те са много а ти си един.
Добро писание.
Искам албумите, които наистина оценя след слушане (а качествените неща са потресаващо малко) и слушам многократно, да мога да си ги сваля на ФЛАК, срещу 5-10-15лева. Подчертавам, че това го правя *само и едниствено* защото съм оценил качествата на музиката и искам групата да разере, че толкова съм се възхитил от албума и, че съм си дал труда да го потърся и да им го заплатя, въпреки че вече го имам свален (пак на ФЛАК) от нетя. Категорично отказвам да си купя и най-прекрасния албум на ЦД, независимо дали струва 35лв или само 4 (изключение все още правя единствено за бг групи). Резултатът от аудио-цд-то е че ще взезе в компа един-единствен път за да си го рипна (т.е. да губя време във внимателни настройки на софта) и после ще трябва да му търся място, което да заема, за да събира прах точно там. В миналто си купувах аудио-цд-та – имам около метър и половина в къщатата на нашите (които стоят и напразно им заемат голям рафт) и един кашон у нас дето просто си седи и пречи в стаята. Та 99.9% от тия ‘продукти’ никога повече няма да влязат в аудио-плеър и са ми тотално ненужни и пречещи. За чий да си купувам аудио-цд-та? Не е възможно да мъкна кашони със цд-та за слушане в колата, на работа или другаде.
Горното го обясних на български (метъл) музикант, след като разбрах че една прекрасна група в която участва ще издава нов албум и че само да го пуснат на флак – веднага го купувам. По никакъв начин не можа да ме разбере – то трябвало да го хвана в ръцете си, да му разгърна книжката и така да го слушам. И затова нямало да се продава на файлове. Еми – ако щете. Аз пари искам да дам, но място за пластмаса у дома нямам! Може да загине и последната добра бг група, но ако не може да се ориентира къде се намира, особено след като и е изрично казано и обяснено – да загива. В добавка имам много сериозна алергия към защити и DRM-та, така че не мога да си позволя да купувам продукти с алергени.
За съжаление с книгите положението не е такова и вече няка къде да ги държа тъй като надхвърлиха 1 кубик.
Моля моля – аз не съм никакъв чичо Скрудж… 🙂 А ми трябват сума библиотеки вкъщи вече, защото се чудя наистина къде да слагам книгите.
@presly: Разбирам че феновете на книги изглеждат малко пресилено вманиачени в описанието на Доктороу, но то е защото е посъкратено, и не виждаш целия контекст. Иначе става дума за нас – хората, които си купуват книги (все още), които обичат да четат, и им се иска да имат книжката и физически.
@Пешо: Някак си се научихме на лесното. Аз съм също голям фен – имам много касетки, които си пазя сантиментално, както казваш, а и дискове, но постепенно минах на скапаните ем-пе-трици… Сега ми се случва да отида да си купя албум за Коледа, или за рожден ден примерно, или, както наскоро ми се случи, ако нещо много яко ме е грабнало… С книгите не беше така. Мисля си, че това е заради цените – 20-25 лв за cd са много, когато искам да си взема поне десетина заглавия… Според мен издателите трябваше да пуснат официални мп3 версии на албумите на много по-ниска цена – без включване на носител, разпространение и др. разходи, и тогава един албум щеше да струва до 4-5 лв, а може би и по-малко. Тогава със сигурност ще дам пари за оригинала, а няма да се ровя по пиратски сайтове… Обаче ламкането – “дай да цоцаме и от нет-я” им изигра лоша шега на “посредниците”. Така всички се научихме на безплатното, макар и малко по-гадно качество… Но честно да ти кажа много ми липсва именно онова удоволствие – да си взема диска, да си го отворя даже още в трамвая на път към къщи и да чета текстовете, благодарностите, да разглеждам снимките и рисунките, и да се кефя на дизайна изобщо… Много обичах да слушам с обложка в ръка, а сега – ходя на сайта в най-добрия случай…
Григоре, благодаря за ъпдейта – винаги ме поддържаш във форма и течение на този съществен спор за правата. Една вечер говорих по-темата цял половин час пред едни приятели и когато ме попитаха откъде знам толкова, казах – от Григор… и малко от Кори Доктороу 🙂
Веселбата едва започва…
@Том – Да това с flac-а също е вариант, нямах предвид само мп3-тата. Просто това е чудесен начин да си купиш албума направо от автора, и да знаеш, че парите ще стигнат при него…
Много добър пост, с повечето неща съм напълно съгласна. Единствено не споделям мнението на автора относно “хората на музиката”. Има и немалко меломани, истински музикални маниаци, които имат стотици GB с музика по компютрите, които ходят по концерти и фестивали, купуват официален мърчъндайз, но не дават пари за музика. За това има основно две причини. Първата е, че могат да я слушат безплатно (т.е. парите за оригинални дискове винаги биха могли да отидат за нещо друго – клуб, концерт, театър, да не говорим за наем, сметки и т.н.), има хора, които наистина не могат да си позволят да си купуват лимитарки и да слушат всичко на оригинални дискове и това, че приоритет им е да си платят сметките например не означава, че не са истински ценители или “хора на музиката”. Втората причина е, че смешни суми, буквално по няколко цента отиват в ръцете на музикантите от продажбата на всеки един албум. И наистина трябва да си супер популярен изпълнител и да продаваш милиони копия, за да изкарваш пари от това. Реално музикантите печелят от участия, концерти, реклами, не от продажби. Така че популярният в България слоган „Пиратството ограбва” може да бъде продължен така: „Пиратството ограбва продуцентите, големите музикални компании и лейбъли, посредници, прекупвачи и търговци, пъблишинг компаниите, дружествата за колективно управление на права като ”Профон” и „Музикаутор”, но не и музикантите – истинските творци и създатели на музика! Не случайно все повече световни изпълнители и банди пускат сами за свободен даунлоуд на официалните си сайтове най-новите си албуми и сингли. В крайна сметка музиката е изкуство, а не продукт, както се опитват да ни убедят някои хора.
Пропуснах да спомена, че официалните български разпространители на оригинална музика, т.нар. представители на големите лейбъли SONY, EMI, Universal Music, Warner Music умишлено забавят създаването на платформи за дигитални продажби на музика, които да позволят да си купуваш музика с формат, удобен за слушане на всеки съвременен плеър и устройство и с опцията да си купуваш отделни парчета, а не цели албуми и т.н. Такива платформи за продажба на музикално съдържание отдавна са разработени по света, но в България естествено всичко идва със закъснение. В момента реално българският пазар на музика не може да задоволи потребностите на съвременния потребител. Все едно да ме карат да купувам касетки, дискът вече остава в историята, скоро дискове няма да се произвеждат толкова масово, всичко ще е дигитално. Ще има естествено лимитирани издания за запалените колекционери, както и в момента все още се издават всички албуми и на грамофонни плочи именно за тези, които ги колекционират.
Много харесвах (харесвам) Вангелис. Теглих от разни торенти ape-файлове, май така бяха, и за да ги слушам не на компютъра, разкомпресирах ги от тоя формат, записвах ги на дискове… Ако имаше на сносна цена място, откъдето да си купя готови, оригинални дискове, разбира се, че щях да си ги купя. И сега бих си ги купил… Бих си купил и Камен Кацата например, ако зная, че парите ми ще отидат при него. Обаче ако са по 20-30 лева, съжалявам, скъпо ми е.
Понякога, когато слушам Вангелис, си го представям как евентуално разбира, че аз съм му теглил албумите от интернет без пари. Кой знае защо не си го представям гневен. 🙂 Да е жив и здрав, още и щастлив.
“Вече не е нужно музиката ти да я разпространява мегакорпорация, за да стигне до слушателите и да изкараш някоя стотинка – вече можеш да изкарваш и сам стотинката, и в добавка да си запазиш милионите, които иначе правиш за корпорацията”
Не знам дали бях споменал в една писанка за кореспонденцията ми с Музикаутор относно възможността да се пуска безплатно и публично музика с Creative Commons лиценз (май така се наричаше). Хората сериозно се шашнаха от запитването ми и ми изпратиха дълъг коментар където се се натъкнах на нещо много интересно. Ситуацията е, че ако си платя на тях и пускам Група Х, която не е подписала договор с нито едно подобно на тях дружество за управление на права договора с Музикаутор ме пази от евентуални искове на Група Х към моя търговски обект (с една дума щом не щете да ви пазим правата няма да ни закачате обектите) . Отделно на това при проверка обекта е озвучен от безплатна за ползване музика трябва да докаже че тя е със свободен лиценз – т.е виновен до доказване на противното. Интересен начин за противопоставяне срещу свободно продаващите се музиканти.
@JJ: То да беше само това… Преди време бях писал тук за случая с група “Сигнал”. По-показателно за Мюзикаутор от това – здраве… И не само за тях – за целия мафиотско-феодален разпространителско-праводържателски бизнес. Който съсипва не само творците, но и честните разпространители и издатели. Преди десет години ги имаше с купища. Сега все още по някой крее тук-там… 🙁
@ tom – а защо положението с книгите да не е подобно? Електронните книги не ти ли вършат работа?
Аз изцяло преминах към тях от няколко месеца, по същите съображения за заеманото място.
@Григор – въпроса е няма ли начин тези лакоми дружества да получат справедлив отпор. Рекетират стотици, при това съвсем законно, въртят едни пари и до истинските музиканти като Сигнал (случая е много показателен) не достига нищо. Може ли държавата по този начин да подарява милиони в ръцете на шепа хора.
Не е само до пари, целта е отнемане на избора…
Защото когато можеш да избираш реално, не купуваш боклук, а 90% от това което продават е просто добре промотиран боклук.
@Григор – “Интернет доставчиците не може да бъдат принуждавани да следят онлайн дейностите на клиентите си, за да филтрират нелегалното споделяне на музика или други произведения с авторски права” – това означава ли че могат да следят онлайн дейностите на клиентите си за други цели.
@към част от коментиращите –
“Хората на Музиката искат да държат в ръцете си истинското нещо, материалния носител, СД-то със снимката на групата или култовото лого… Повечето от тях не от романтична честност. Просто купеното нещо е истинското нещо, което засища душата и начесва колекционерската краста.”
Мога да се съглася,че изказаното от Григор може да се разминава до някъде с действителната картина или поне да е изказано малко по-романтично, но тук важното е друго, че потребителските общества си имат йерархии. Примерно на 100 човека в youtube 1 има регистрация, а на 100 регистрирани един качва съдържание. Примера не е действителен, но подобни отношения могат да бъдат отнесени към музиката, книгите или примерно за члеството на хора в местния рокерски клуб. Kолкото е по-голяма основата на пирамидата толкова по-висока е тя. Дори и формула си имаше измислена от един икономист който е писал по въпроса в края на 19 век мисля, но паметта не ми е силна страна. Ние може да наблюдаваме потребителските общества, да разглеждаме техните йерархии и на базата на това да създаваме бизнес модели – youtube е до някъде подходящ пример. Тези общества започват много да ми приличат на църкви, на малки начини на живот и според мен това е посока, която може да реоранизира голяма част социалния ни свят.
@JJ: Щом става, очевидно може.
А дали няма начин тези феодали да получат отпор – трудно се събаря феодал, но е възможно. Видят ли достатъчно творци, че извън тясната групичка братчеди и любимци на феодала творците гладуват, ще е лесно да се организират срещу него. А той надали е такъв само срещу българските творци – сто на сто смуче и външните. Обявят ли и българските, и външните творци бойкот на феодала, и поискат ли в един глас законодателни промени, за да се върнат на българския пазар, феодалът ще трябва да си ходи. Колкото и баджанаци да има в парламента.
@юлий: Принципно да. Например за целите на спиране на детската порнография биха могли. А за целите на продажба на личната информация на клиентите им сигурно немалко и го правят. В момента в САЩ се надига скандал за рууткитове на смартфоните, предлагани от големите мобилни оператори – ако излезе нещо оттам, ще пиша по въпроса…
Винаги съм смятала, че истинските творци творят защото така им напира отвътре, а не за да хранят семействата си. Творчеството не е професия. Ето, ти, Григоре, пишеш страхотно, но вадиш хляба с друго. И точно затова пишеш страхотно. Защото го правиш само когато наистина тио се иска да разкажеш история.
Същото е и за музиката. Не може да се правят пари от това, не трябва там да има реклама, проучване на пазара, съдебни дела за авторски права. Всеки творец е щастлив да види рожбата си оцененна и обичана. Другото би трябвало да бъде оставено само на признателността на почитателите му.
Ето какво мисли и певицата Joss Stone относно споделянето на музика в интернет. На въпроса “Какво мислите за интернет пиратството”, тя отговаря, че е страхотно и обяснява защо.
http://www.youtube.com/watch?v=aCkX0KcNwrI
@ Случайна
Ако знаеш как грешиш…
Ще прочетеш ли някога страхотното многотомно фентъзи “Сивият път”? Няма, защото никога няма да го напиша.
А ако опитам да го напиша – ще умра от глад.
@Случайна: Не ми се сърди, но имам страшна непоносимост към комплименти. Не искам да ти налагам своето мнение, просто споделям, че ме мъчат.
Иначе, и двамата с Любо сте прави. Ако не ти идва отвътре, няма как да пишеш нещо, което да заслужава дори ти да си го прочетеш после. Но ако не можеш да си позволиш да пишеш, понеже трябва да бъхтиш от сутрин до вечер за хляба, написаното вътре в теб умира неродено. Ако не трябваше да работя за хляба, сигурно щях да пиша поне по един по-приличен разказ месечно, и в добавка сигурно поне по един що-годе поносим роман годишно. Къде ги сега? От четири години не съм написал почти нищо. А почти всеки ден се сблъсквам с някоя история, която плаче да бъде разказана… 🙁
За Любо това е още по-вярно – търсен преводач е, но преводаческият хонорар е мизерен. И ако знаеш от колко време му е мечта да напише “Сивият път”, но дори не смее да мисли за това – твърде голям проект е… Просто темата е гадна.
Не зная, може би тук сме поразглезени леко. Стивън Кинг е живял няколко години в каравана с жена си и децата си, докато успее да пробие, но е писал, вместо да бъхти за още малко хляб. Но пък е и живял в Щатите, там талантът получава оценка. Тук си знаем – ако ще да си гениален, не си ли любовницата на някой чичко-паричко, няма да пробиеш. И се отказваме още преди да сме опитали… 🙁
Ролевата игра Witcher е изкарала над 80% от приходите си от дигитално разпостранение… Дигиталното разпостранение става все по-могъщо, но разпостранителите се стремят да скрият този факт по всякакъв начин. Това го научих днес от хора, които са много навътре в индустрията.
@Жилов: Да, ама какво дигитално разпространение? Заключено зад девет DRM-а, или свободно?
Що се касае до “правото на защита на личните данни” — решенията на Съда не са особено популярни сред местните клюкари, които използват шпионски технологии, за да се информират за личния живот на другите хора (а и да ги разнасят по света чрез медиите, киното и академичната общност). Преди всичко трябва да се има предвид, че по-старите поколения са имали възможност да израснат и да се развият като личности без около тях да се размотават множество устройства, които детайлно да записват и привеждат в лесно обработваема информация едва ли не всяко трептение от живота им… След което все се намира някой, който да събере цялата информация на едно място и да започне да ги манипулира.
Излишно е да пиша при тази ситуация кой е в неравнопоставено положение и какво ще стане утре, когато тези млади хора започнат да стават висши магистрати…
Иначе съм съгласен с изписаното — човек не може да изкупи всички творби на света, но поне може да помогне на творците, които харесва. Освен това е много по-практично да си купиш редова плoча/диск/книга вместо да се занимаваш с backup софтуер и хардуер, поне според мен.
@Григор
Заключените зад DRM игри обикновено се дънят зловещо по чисто технически причини. Много по-изгодно е да пуснеш играта чиста. Но големите разпостранители все още налагат DRM. И това също се променя.
Преди (много) години моя съквартирант редовно си купуваше каквото излезе на Тери Пратчет на български, и аз, естествено, също четах книгите след като съквартиранта ми ги прочетеше. Няколко години по-късно, намерих всички издатедни до тогава на една сергия и, една по една, си ги купих. Годината беше 1996-та. През 1997-ма си купих “Пътеводител на галактическия стопаджия” – изданието на “Библиотека Галактика” – на безумна за тогава цена от “Славйеков”.
Голям почитетел съм на Нора Джоунс и на Битълс. Имам всички песни от “Come Away With Me” на .mp3 свалени съвсем законно от сайта й (сега вече ги няма, но по-рано на сайта й имаше по няколко парчета от албума свободни за сваляне за извсено време – така събрах целия албум, който нямаше как да се купи в България). След това албумите й се появиха в България (някои със Sony rootkit на тях!) и аз си ги купувах, но “Come Away With Me” го нямаше и си “стоеше” само на .mp3. Когато албума ми попадна на едно летище не се замислих и веднага си го купих (на “зверска” цена)!
Имах (и все още имам) всички албуми на Битълс на CD-та от “Славейков”, но като излязоха всичките им албуми re-mastered (почти) веднага си купих стерео версията (не съм чак такъв фен и нямам чак такава уредба, че да си взема и моно версията :)).
Да, имам електронни книги свалени от ‘нета, които не съм си купил на хартия и, да, имам музика, свалена от ‘нета, която не съм си купил на CD, но това са книги и музика, които не бих си купил (за някои дори и да ми плащат! :))
Свободното споделяне ме “запозна” с почти всичко, което ценя като музика и като книги и нямам никакви спирачки да си купя съответното “съдържание”, когато то е достъпно и когато имам възможност.
Ще се опитват да прокарат изискване за филтриране на сайтове с промени в Закона за хазарта (с цел да се филтрират “незаконните” сайтове за хазарт, установени на територията на други държави).
Резултатът ще бъде по-бавен Интернет на същата цена или по-скъп Интернет със същата скорост.
Резултата ще е просто цензура… ако се приеме въпреки решението на европейския съд.
@Морфиус. Не, резултатът ще е (евентуална) самоцензура.
При положение, че противоречи на европейското законодателство, този закон автоматично няма юридическа сила. Оттам нататък е желанието на провайдерите да налагат цензура на потребителите си, или нежеланието им.
Не е в интерес на доставчиците да купуват техника за цензура (филтриране), ако законът не ги задължава.
Това решение на европейския съд има ли някаква тежест? Защото ми се струва доста подозрително подобно решение, по принцип съдът би трябвало да решава не в интерес на гражданите подобни важни казуси, а в интерес на тъмната страна…
Знам, че на Запад много играят по хазартните сайтове, не вярвам в България да е чак такъв проблем. И да не е този закон, ще си сътворят друг…
Ако народът и властта искат да си остъклят апартаментите за пред света, ще го направят. Но няма връщане назад.
Хората са безценен ресурс, трябва да си ги пазим.
Вие какво мислите, искате ли някъде някой да трупа база от данни за това, което си казвате вкъщи и колата, натискате в компютъра/телефона, купувате в магазина и поглеждате на улицата? Искате ли тези бази от данни да изтичат от сървърите им? Искате ли някакви бандити от другия край на света да Ви следят отблизо и да знаят и майчиното мляко на децата Ви?
Тези технологии са неконтролируеми и представляват непосредствена заплаха за националната сигурност.
Не сме дорасли за нещо такова, не се излагайте…
@Валентин: Все пак говорим за европейския съд, не за българския.
@Само с добро: Дорасли да си излагат личните данни на събиране са тези, които са дорасли да си монтират камери с публичен достъп в спалнята. Най-малкото защото тези данни няма да изтичат от сървърите на събирачите, а ще бъдат продавани от тях. Къде легално и законно, къде тихомълком. В България кой е най-големият клиент на подслушвателните служби, съдът и прокуратурата ли? Мафията, естествено…
Мафията вижда повече там, където не знам да има камери. Освен това си правят някакви собствени интерпретации на това, което виждат и чуват, което ме смазва психически.
Както вероятно разбираш, намирам се в сложна ситуация и си мълча, защото имам морал, но това съвсем не означава, че хората трябва да ме разнасят, само защото някакви “авторитетни” информатори им дават отговори.
@Само с добро: Мафията вижда най-много където има камери, или подслушвателни устройства. Просто за тези места тя си мълчи, защото иначе някои неща стават очевадни, и могат да бъдат взети мерки. Но мълчанието не значи бездействие.
Много точно го е казал Григор. Аз съм теглил малко музика, а и малкото, която съм изтеглил май не я слушам. Ако трябва да плащам с абсолютна сигурност бих се отказал от слушането. Така и музикантите и хиените-посредници ще загубят.
То и с филмите е същото. Филмите, които наистина ми харасат гледам да си ги купя с хубаво качество.