В предишния запис споменах, че е добра идея човек да има свой личен “облак” – сървърна услуга, която е под негов личен контрол. Описах и защо. А този запис е посветен на идеята как да подберем подходящия хардуер.
Критериите
Какъв хардуер ви е нужен се определя от задачите, които смятате да му поставите, и от използваната операционна система. Моят категоричен съвет е да не използвате краден софтуер – освен незаконно това в крайна сметка е и неморално. Дали печалбите на Бил Гейтс са за жалене е страничен въпрос – помислете колко много и съвестни програмисти все пак се хранят благодарение на това, че използващите труда им си го плащат. Затова горещо препоръчвам Линукс, който може да бъде използван свободно и безплатно. Критериите за необходимия хардуер по-долу са сметнати като за него.
Следва списък от най-често срещаните задачи, заедно с разумни минимални изисквания към хардуера. (Предполага се, че ще искате един хардуер да търкаля всички от тези задачи, от които имате нужда.):
– Интернет гейт
Рутерите отдавна вече са достатъчно евтини, за да не си струва да се слага дори стар компютър в тяхната роля. Интернет гейтът обаче може неща, които обикновените рутери не са и сънували – кеширащи проксита, сложни ограничавания на достъпи, автоматични услуги и какво ли не още. Ако решите да го използвате, задължително са ви нужни (поне) 2 мрежови интерфейса. Горещо препоръчвам поне 1 GHz процесор и поне 128 MB RAM. Дискът е според спецификата: за кеширащо прокси например препоръчвам поне 5 GB пространство за домашен сървър и поне 20 за фирмен; ако се браузва повече, може да е от полза и доста повече.
– Файлов сървър (хранилище за файлове):
През какъвто и вид мрежа да го ползвате, Pentium III / 800 MHz, или Duron или Celeron на 1000 MHz са достатъчни. 256 MB RAM стигат за използване от 5-6 компютъра; при по-малко компютри или не особено интензивно използване дори 128 ще са ОК. Дискът обаче… погрижете се да побира достатъчно и отгоре. Няма да усетите кога ще свърши. Опитът ми показва, че за целта на файловия сървър прекалено голям диск няма. 🙂
Ако искате файловият сървър да има бекъп на най-важните данни, не разчитайте на отделен дял на същия диск – вземете отделен диск. Ако този с операционната система е достатъчно голям, може да свърши работа за дублиране на важни данни. Но изцяло отделният диск е сигурното нещо.
– Принт сървър:
Ако имате нужда у дома от специализиран принт сървър, то или семейството ви е за Гинес, или държите де факто печатница. Въпреки това е възможно да го реализирате. Нужен ви е паралелен или USB порт за принтера (ако имате повече принтери – по един за всеки) плюс няколко гигабайта дисково пространство за спуловете. Процесорът и RAM-ът са като за предишната задача, или дори малко по-леки.
– SSH сървър
Криптираната връзка рядко се използва сама по себе си – тя обикновено е средство да преточиш под защитата й някакви други услуги. Така че вземете предвид другите услуги, и предвидете процесорна мощност и памет по-скоро към горния край на диапазона за тях.
– FTP сървър
Процесорната мощност и паметта, изисквани от FTP сървърна програма, са смешни – буквално не си струва да ги броите, освен ако не е възможно да се свържат едновременно доста хора, или пък FTP-то ползва за бекенд някаква обработка. Просто предвидете горния край на диапазона за другите услуги.
– Уебсървър:
И тук не се изисква значителен процесор – ако искате да играете на сигурно, предвидете си 1.6 MHz Duron или Celeron. Нужната памет обаче е повечко – 256 MB е разумният минимум, ако искате да обслужва по повече от двама-трима едновременно, помислете за поне 512 MB. Дисковото пространство е според количеството съдържание, което бихте искали да направите достъпно към Мрежата.
– Аудио / Видео стрийминг:
Тук бих препоръчал параметри, подобни на тези за уебсървър. Ако ще слушат (и особено гледат) повече от двама-трима души, бих посъветвал дори за процесорна мощност и памет малко над горния край на диапазона.
– Сървър на поща:
За домашна употреба параметрите са от порядъка на тези за файлов сървър; ако семейството е по-голямо, или ще се пускат допълнителни услуги от сорта на автоматично вземане на пощата от други акаунти – от порядъка на тези на уебсървър.
– Сървър на бази данни:
Подобно животно обикновено е нужно у дома само на компютърни гурута и маниаци, които отлично знаят какъв хардуер им трябва. Възможно е обаче например уебсървърът ви да обслужва и програми, които изискват база данни за работата си (WordPress, Joomla, phpBB, MediaWiki…). В такива случаи бих препоръчал Duron, Sempron или Celeron на поне 2 GHz, и поне 512 MB памет (при по-голямо натоварване – и 1 GB). Дисковото пространство също трябва да е предвидено да побере спокойно базите данни на програмите.
– Бекъп сървър
Твърде малко хора имат в къщи достатъчно много и важни данни, за да се налага те да бъдат бекъпвани автоматично – бекъп сървърите са предимно фирмено изпълнение. За такъв задължително предвидете 2 отделни диска (да ви заминат данните на бекъп сървъра е смях, който засенчва и клоуните в цирка – не го позволявайте). Извън това, изискванията за процесор и RAM са като тези за файлов сървър. Ако управлението е през уеб интерфейс, на машината реално ще върви и уебсървър – предвидете такива изисквания. (Обикновено в този случай настройките се пазят в база данни, но тя обикновено е малка и не товари много машината – можете да минете и без изисквания като за сървър на бази данни.)
– Други задачи
Списъкът на задачите, които една “облачна” машина може да изпълнява заради вас, е ограничен единствено от въображението ви.
Описанието
Когато си подберете нужните активности, лесно ще определите колко мощност ви е нужна. Ако ви е сложно, предвидете нещо по средата между аритметичния сбор на изискванията им и изискванията на най-тежката от тях. Надали ще сгрешите толкова много, че да е от съществено значение.
Имате ли вече критерия си? Чудесно. А сега да видим откъде да се сдобием с магаренце, което отговаря на него.
Съществуват най-различни “сървърски” изпълнения, които са предназначени да бъдат именно личния домашен или фирмен облак. Повечето обаче са фирмено скъпи – ако не сте чичко-паричко, ви предлагам друг вариант. А именно: компютър на старо.
Компютърът на старо може да бъде или старата ви домашна машина (ако е още изправна), или да го купите отнякъде. Всеки от вариантите си има предимствата и недостатъците.
Старият домашен компютър
Българинът в немотията си често използва домашния компютър, докато той не си отиде окончателно. Въпреки това обаче, в немалко семейства в гардероба или на балкона почива стара машина, пенсионирана заради постоянното врънкане на наследниците, че най-новите игри вървят на нея бавно, или заради желанието ви да работите с най-последна версия MS Office, Autocad или Photoshop, и тя да върви пъргаво. Или пък може би старата машина е развалена, но някакъв дребен ремонт може да я съживи? Също е вариант.
Съвет: преди да използвате старата машина, я отворете и изпрахосмучете внимателно отвътре. Приложете старание да изчистите праха от ламелите на радиаторите на процесора, чипсета и видеокартата (ако имат радиатори с ламели) – ако е нужно, ги издухайте силно. Компютърът е постоянно работеща прахосмукачка, която чистачката рядко се сеща да изчисти, а прахът вътре е най-големият му враг – изолатор, където е нужен проводник, и проводник, където е нужен изолатор. Ако след това не чуете машината да казва “Благодаря!”, значи сте глухи. 😉
Проверете параметрите на компютъра. Ако не сте специалисти, попитайте някой оправен в компютрите. Преценете си дали ще ви свършат работа. Ако нещо не ви достига (най-често диск, по-рядко оперативна памет), проверете дали има как да ги добавите. Ако не – уви, остава купуването на компютър.
Купен на старо компютър
Немалко фирми внасят от чужбина и рециклират компютри, най-често маркови. Обикновено те са добро място за купуване на подходящ компютър. Допълнителен аргумент е, че обикновено дават на стоката си няколко месеца гаранция. Най-сетне, на тях можете и да разчитате да ви насочат към машина, която има желаните от вас параметри, и/или да ви подсилят някоя до желаното. А старата маркова стока все още, поне засега, е прилично нещо.
Недостатъкът на този вариант е, че доста купени от такива места компютри са на цена, близка до тази на минимален нов. А минималният нов обикновено е един порядък по-мощен от тях – ако ви е нужна по-сериозна машина, си струва да се замислите за този вариант.
Монитор, клавиатура, мишка
На истинската машина за домашен “облак” не се работи локално; тя най-често дори няма инсталирана графична среда, за да не заема ценни ресурси. Ако обаче искате да пестите от хардуер, като комбинирате дейности, и най-вече ако не ви е страх да се научите да работите под Линукс, въпреки всичко можете да “кръстосате змията с таралежа” и да си направите подобна машина. При този вариант се погрижете да имате поне 512 MB RAM над тази за останалите задачи, и поне половин (желателно един) гигахерц тактова честота над нужната за тях. И иначе ще върви някак, но няма да е удоволствие…
Дребни съвети
– Старите компютри, ваши или купени на старо, обикновено са с малки твърди дискове. Ако ви трябва повече дисково пространство, не ги заменяйте с по-голям – добавете го! (Освен ако не сте останали без никакво място в кутията.) Използвайте стария малък диск за инсталиране на операционната система и суап, и новия голям за важните ви данни. Така основното натоварване пада върху стария диск, а данните са на новия, и са по-сигурни.
– Ако купувате компютър, се погрижете да има SATA куплунги на дъното. SATA дисковете отдавна вече са доста по-евтини от IDE при същия размер. (И по-големи размери има само SATA.)
– Добре е компютърът да не разчита на онбордската мрежова карта. Токови удари могат да опропастят не само нея, но и цялото дъно. Допълнителната мрежова карта е няколко лева, а вероятността да опази машината ви (дори на цената на живота си) при токов удар е далеч по-голяма.
– Погледнете дали в кутията има място за монтиране на допълнителните дискове, от които може да се нуждаете. Ако е необходимо и възможно, можете да жертвате флопито за целта.
– Много стари BIOS-и (реално, компютри) не поддържат твърде големи дискове. Ако обаче имате сравнително малък диск, от който да се стартира операционната система, това не е страшно. Линукс си говори самостоятелно с дисковете и умее да се разбира с всички налични към момента в масова продажба размери.
– Някои хора предпочитат да използват лаптоп (евентуално с повреден екран). Изглежда чудесна идея заради “вградения UPS” (батерията), но не зная дали е чак толкова важна. Ако е нужно да вържете големи твърди дискове, и особено ако е нужно те да работят с прилична скорост на трансфера, вариантът на практика отпада.
(В коментарите нищо чудно да има и други полезни съвети. 🙂 )
Аз мисля да си подаря един plug computer. Вече има убунтирани, но за сега се мъча с домашната си машина. На web servera си сложих ownCloud което решава доста работи (audio stream, webdav, contacts vcard, calendar) , но все още има бъгове, (особено ако не ползвате firefox), пък и има доста функционалности, които бих искал да има. Синхронизирането на папките които ми трябват реших със sparkleshare (ползва git-core и ssh server), и тя не е първа прелест, но ми върши работа. Имах малки проблеми със това, че ползвам https и така и не можах да се справя генерално със приемането на сертификатите. Ако има някакъв начин да се приеме self-signed сертификат за цялата машина от някъде без да трябва да решавам проблема отделно във firefox, chrome и при webdav ще е се радвам да ме насочите.
Мислите ли, че SheevaPlug ще може да подкара web server+mysql, mail server (до настройките на тоя сървър не съм стигнал), ssh server, git-core, със сигурност във времето ще изникнат още няколко неща. Важното е че това трябва да обслужва 4-5 човека и да има прилично изпълнение (скорост-стабилност).
Много полезни съвети! 🙂
Благодарско от мен!
Вариантът с дребните безвентилаторни неща е ОК, но да позваш нещо такова за по-сериозен service и да го държиш вкъщи го намирам за лоша идея. Лично аз бих дал следните съвети за хардуер (по-скъпи, ама доказали се):
1) Вземете си сървърен хардуер. Сървърни дискове, сървърно дъно, сървърен процесор, НАЙ-вече сървърно захранване.
2) Погрижете се за свестен raid controller и резервираност на дисковете. Има два типа хора – такива, на които им е гърмял диск и такива, на които ще им гръмне.
3) Осигурете си някаква поддръжка на хардуера, т.е. да има някой, на който да приревете “машината ми е в гаранция, гръмна и ми трябва в рамките на 24 часа” и да могат да направят нещо. Може да си държите някакви резервни компоненти (особено дискове), но това си струва основно ако имате повече от 3-4 машини.
4) Сложете си машините на подходящо място – colocation центровете в София (и даже в България) дават прилични цени и ви гарантират, че машината ви ще се охлажда, ще има ток и ще ѝ прекъсва доста по-рядко net-а, отколкото ако я държите в килера.
Едно време бях почнал да пиша personal colocation howto, после щях да го говоря за тоя openfest и така не остана време, може най-накрая да направя и аз един блог пост по темата с подробностите, дето съм събрал 🙂
Описаното в статията е изпълнено при мен у дома с рутер Asus RT-N16 (с вграден принт сървър и 2 USB порта), NAS D-Link DNS-320 с 2х1 ТБ хард диска (също има вграден принт сървър и 2 USB порта), и един малък комп с дъно AT5IONT-I с вграден атом процесор и 2 ГБ RAM и инсталиран линукс. Уеб, видео-аудио стрийминг, ФТП и какво ли още не вървят без проблем, разбира се, за лично ползване. Нямам статичен IP адрес, но DynDNS премахва успешно разликата. Не мога да кажа, че стана бързо, защото услугите пусках една по една, когато се появеше потребност. В същност най-много време отне сайта за видео и аудио стрийминг. А, и на всичкото от горе не ползвам принт сървърите. 😀
Аз също не искам личната ми информация да бъде търгувана. В същност нямаше да имам нищо против, ако поне плащаха някакъв процент…
@юлий: Към момента plug-овете стават за по-лекичките задачи, но все още са маломощни за по-сериозните. Но подозирам, че до 3-4 години ще има и сред тях вече достатъчно мощни.
@Васил Колев: Ако ще прави човек облак за общонационално ползване, наистина няма как да е в къщи. Но ако ще го прави за свое и на семейството си, да колокира машини значи да трепе врабци с топ. Освен ако, разбира се, семейството му не се състои примерно от всички редактори на англоезичната Уикипедия… Горе-долу същото важи за сървърния хардуер.
@tonywoolf: Според мен си се изхвърлил юнашки с хардуера. Вярно е, не зная какви са нуждите ти. Но при мен личен облак успешно се реализира вече от доста години от P3/450 с 256 MB RAM, стартов диск 8 GB и диск за данни 500 GB. Това нещо е файлов сървър, уебсървър, принтсървър, сървър на (малки) бази данни, ФТП, SSH, бекъп сървър (и доскоро беше и гейт), и досега е напълно адекватно на нуждите ми. (Отделно, то rsync-ва всяка нощ промените в към стотина гига данни на разни места из света, и често му пускам разни по-специални задачи.) Така че мисля, че нуждите на типичния домашен юзер могат да бъдат покрити и от далеч по-хилав (и евтин) хардуер.
@Григор: Ако искаш вярвай, но стария Linksys WRT54GL заковаваше на 4.7 МБ/с сваляне/качване и интернета ставаше невъзможен за ползване, просто всичко останало спираше. Асуса, от друга страна, държи 8-9 МБ/с без проблем, докато се занимава с още куп други неща. За хардуера си не съжалявам. Ниската консумация на елекричество също не е за пренебрегване. Цялата тая система харчи съвсем мъничко.
@Григор – предполагам, че за нуждите на едно домакинство ще свърши работа (колкото да синхронизират контакти, да разменят файлове, поща ) Най-накрая предполагам, че всеки от тези сървъри ще върши по 50-100 задачи на ден, нищо повече.
@tonywoolf – какъв е софтуера, който ползваш за видео-аудио стрийминг
@Васил Колев – кои colocation центрове би предложил с прилични цени?
Ясно, че за домашен сървър colocation не върви, но цените, които аз знам за такава услуга са доста солени за малки фирми.
Сигурно има и по-евтини, но не ги знам.
@юлий: Преди котката да ми потроши айфона, ползвах Air Video. Работи много добре, стриймва и 1080p в реално време без проблем. Там иска и малко по-мощен процесор. А за неща, които са ми харесали в мрежата, ползвам софт за видео споделяне Phpmotion.
@юлий: Ако е само да прехвърля информация и да поддържа локални дискове за малко хора, става. За аудио/видеострийминг или за по-сериозни уеб приложения обаче мисля, че може да са маломощни засега.
@tonywoolf: Имах предвид, че за да ти трябва такъв хардуер, сигурно имаш нужди и задачи далеч над тези на средния потребител. Затова и смятам, че той може да мине с нещо доста по-скромно.
еееее стига де, не сички дето ползваме виндовс сме го крали
както и не сички дето ползвате линух не ползвате краден софтваре
п.п.
не смятам че думата краден е правилна, требе си друга
@~!@#$%^&*()_+: Повечето домашни потребители нямат по още един излишен закупен Уиндоус за “облачната” си машина. Нито пък могат да си позволят да купят всичкия полезен за “облачни” цели софтуер (някои неща ги има свободни за Уиндоус, но някои ги няма – а и тези, които ги има, повечето са портове от Линукс). Затова пиша указание, което да върши работа на повече хора.
@григор
те си го имат инсталиран виндовса на СТАРАТА си машина дето я ползват за облак.
или ти си мислиш, че хората си купуват нов компютър на който си преинсталират стария виндовс?
ползвам стария си лаптоп за “облачна” машина, половината неща са си дошли с виндовса remote desktop, iis, сложил съм безплатен mail и ftp сървъри, щото версията на iis е дърта и не се оправя с nat.
са print сървър в облака ми е малко странно, но и да печатам мога ако се налага през remote desktop-a
както и да е, факта е, че ако са имали легален виндовс на старата си машина няма нужда да се гърчат с линух, той си остава легален и в облака.
нищо не се спомена за dedicated устройствата, според мен те са доста добра алтернатива.
в къщи линух:виндовс е 5:6, рутера, 2 етернет диска и предполагам етернет принтера са с линух, “облачния” кампутер, тоя дето е вързан директно за талавизора и 4-те персонални са с виндовс.
и не не съм враг на линух, освен ако “не приятел”, значи враг :), просто мисионерите ме дразнят
примерно мормоните, изтъпанят ти се на вратата и те питат чувал ли си за исус христос … а те даже не са християни
включително и мисионерите на свободния софтваре
пък за повечето хора, според мен повече са тези дето ще искат да ползват старата си виндовс машина, без да преинсталират ос
не че е лошо темата е много хубава и навременна, даже се чудя за начин да се изкарват кинти от това
понеже няма редактиране
за хората с динамично ип, ползвам noip вече десетина години и като цяло съм доволен
@~!@#$%^&*()_+ за да работи добре един “облак” под уиндоус, трябва да работи с някоя от сървърните им дистрибуции. Windows Home Server (дори и най-орязаната му версия) струва доста. Освен това има доста ограничения като например, броя потребители които могат да ползват ремут логин едновременно. За преодоляването на тези ограничения се ….. плаща допълнително. Освен това за да си защитен, трябва да инсталираш антивирусен софтуер който за сървърните версии не е като за домашните. Най накрая, ако ти си закупил компютъра си с преинсталиран уиндоус (т.нар. OEM версия на XP, Vista или 7), нямаш право да го ползваш като сървър (поне не така свободно). Да не говорим за актуализациите и за това, че всички настройки стават в графичен режим, което е допълнително изискване към хардуера.
Няма смисъл да се ползва система която ще гълта 50% от ресурса за да работи и 50% от ресурса за да върши работа на теб, освен разбира се ако не си фен на майкрософт.
@~!@#$%^&*()_+: Ми ако те интересува да се изкарват кинти от това, помисли да се предлага готова облачна машина срещу някоя и друга пара. Аз бих го направил (с Линукс, за Уиндоуса не мисля, че ми е по познанията да изцедя от него всичко необходимо). Сигурно ще да има хляб в тази работа.
(Апропо, предложението е сериозно. И е към всеки, който е заинтересован. Хем ще е полезна услуга за хората, хем ще има някаква възвращаемост.)
Аз домашния си сървър го държа на 2 метра от мен в коридора и за три месеца интернета е спирал само 1 път, електрозахранване също само веднъж 🙂
@Божо, не ща да правя реклама на никой 🙂 В София има три независими – 3dc, telepoint и тия, дето са на Сирма на 7ми км и все им забравям името. Всичките може да ги питаш за цена, а специално telepoint имаха някаква договорка с няколко фирми, ако си купиш от там машина и я colocate-неш там, ти правят някаква отстъпка. Не мога да говоря за цени по ред причини 🙂
(иначе, има и още няколко colocation центъра в София, например тоя на neterra в телепорта в Младост, в завод Електроника, и май при повечето ISPта в сървърните им, но не всички са на свястното colocation ниво със захранване, климатизация и т.н.)
Новото време дойде, но хората все още искат да прохождаме с амортизирани персонални компютри и Beethoven. Това вече не работи, поне според мен.
@Вярвам в доброто – за Бетовен съм съгласен (ако става въпрос за Лудвиг Ван), но темата е дълга и едно хвърлено в пространството мнение може да изглежда най-малкото неразбрано.
Аз също мисля, че в съвремения дом тепърва ще има нужда от персонална облачна услуга. Предполагам,че с времето това, което в момента имаме напредвид под облак с времето ще се промени много и услугата ще приеме друг вид, по-сложен и комплексен, custom-изиран около нуждите на едно семейство. В момента ми се струва, че дори да се купуват някакви plug computers, да се конфигурират в съответствие с такива нужди и да се продават като се начислява съответно малка печалба ще бъде достатъчно и много полезно за хората.
@Данаил
в случая както го разбирам аз става сума за ЛИЧЕН/СЕМЕЕН облак и най много някой друг приятел да ти гледа снимките и клиповете от време на време.
така че никаква сървърна машина не е необходима за това, както казах по-горе ползвам стария си лаптоп с хп про.
@Григор
в идеята определено има хляб
@Васил Колев: Че що не? Аз никога не съм имал скрупули да правя реклама на който я заслужава.
@юлий: Че защо не започнеш? С удоволствие бих помогнал с каквото мога. Включително имам фирма, макар и съвсем дребничка – все за нещо може да е полезна в цялата работа.
@юлий И аз съм съгласен, че мненията често остават неразбрани. Не знам за plug компютрите — мислех си за FPGA системи с отворените ядра по идея на Григор, витамини и Mozart.
@Григор – Да, идеята изобщо не е за подценяване, но е добре и да се обмисли.
Някой да знае фирма която продава бракувани лаптопи… трябва ми работеща машина със строшен/дефектирал екран (за по-евтино, не за друго) да я пробвам за сървър?
На Сирма центъра се казва Датикум и горещо го препоръчвам
@Морфиус: Бих опитал в Квант Сервиз и в RealVision. Нямам представа дали ще ти продадат бракувана машина, но все пак пробвай.
Pingback: Home cloud, част 1 » Сайт на Данаил Рабаджийски