Ubuntu Satanic edition

Точно така – и такова имало! И то от доста време.

Не зная на кой остроумец му е дошла идеята, но определено е правено със страхотно чувство за хумор. И за естетика. Картинките, темите, тапетите, ефектите – всичко е дяволски добре пипнато. (Особено ми хареса този с Кристана Локен.) Подигравката с имената на версиите (а и с номерата им) също е сладка.

След като го поразглеждах, си зададох въпроса защо няма Ubuntu Heavenly edition. Отговорих си, че сигурно това трябва да е основната линия на дистрото. След това обаче се сетих за отношението на някои дебианци към Убунту и си рекох – може пък основната линия да е истинската дяволска, а пък Satanic Edition-а да е маскираната божествена. Накрая в следпразнично размътената ми глава изкристализира мнението, че за да работи нещо божествено, задължително трябва да е дяволски добре пипнато. Пофилософствах малко дали Господ не е изчакал Луцифер първо да му изгради и организира Рая, пък тогава да го е низвергнал, за да се справи и с Ада. Накрая реших, че пиенето може да ми е дошло малко повече. Не знам как е възможно при положение, че нямам изобщо спомен да съм пил. Ама то спомените открай време са ненадеждно нещо по празниците.

Не ми се инсталираше въпросното Убунту на компютъра (сори, ама си харесвам повече истинския Дебиан). Потърсих някакво live CD – нямаааа! Както и следваше всъщност да се очаква при сатанинска версия. Вместо него има undead CD. Пробвах го, ама ми зомбира компютъра. (Както също следваше да се очаква – той към момента е с изключително шантав хардуер.) Но докато не го зомбира, въртеше божествени ефекти. Такъв разкошен ад показваше, че се чувствах направо в рая…

… Добре де, този запис май малко дяволит излезе. Дано не вземе някой вярващ да ме прокълне или анатемоса, че тогава Господ да ми е на помощ. (Ако обаче е пловдивският митрополит, приемам с удоволствие. Не е хубаво да се подиграваш с нещастието на човека, ама нали съм на сатанинска вълна в момента, ще си го позволя.)

Ха наздраве! И с нами Бог! 🙂