Любезни колега Карапанчев!
… Не от вчера знам, че стиховете са нещо чупливо.
Но след като прочетох вашата сбирка „Топлото ключе на живота” (поздравления за хубавия превод!), аз стигнах до още няколко извода – все различни и все интересни.
Един от тях е: ако ние, днешните англо-американци, можехме да пишем поезия като вас, българите, отдавна да сме кацнали на Марс. И то не само както класиците Едгар Бъроуз и Рей Бредбъри…
С цялото ми уважение: Нийл Геймън
Минеаполис, щат Минесота
Не е шега – наистина е извадка от писмо на истинския Нийл Геймън до нашия си, обикновен и земен Александър Карапанчев. С който можете да се видите в Клуба по фантастика и после да пийнете по бира някъде, докато си плямпате приятелски за човешките неща в живота. И който с удоволствие ще ви даде не само автограф, а и много-много топлина.
(Допълнение: Все пак се оказа шега на Сашо. Но според мен грешката е вярна, и Нийл Геймън сигурно би се възхитил на поезията на Сашо. Обикновено съм скептичен към подобни неща – след като съм се хванал, значи стиховете наистина си струват подобна похвала.)
Та, Сашо Карапанчев наскоро издаде сборник, кръстен “Топлото ключе на живота”. Седемдесет и четири фантастични стихотворения (и отделно една поема), разкошно интервю с Александър Геров и 15 от електронните графики на Атанас П. Славов. Всичко това е достъпно като е-книга. И си заслужава да бъде прочетено и притежавано.
Книгата можете да откриете в сайта e-knigi.net. Струва 2.40 – смешна цена дори за изгладнелите и като правило безпарични български Хора на Книгата. Можете да я свалите както в удобния за е-четци EPUB формат, така и в подходящия за настолен компютър PDF. А ако случайно не можете да си позволите дори тази сума, просто отидете в раздела “Свободни заглавия” и си я свалете. Защото тя е свободна за читателите си.
Изобщо, разделът “Свободни заглавия” в e-knigi.net е впечатляващ и като брой заглавия, и като качество на авторите. Надали има почитател на фантастиката, който да не е запомнил с добро българската фантастична Книга на десетилетието за 1990-те – “Да пробудиш драконче” на Николай Теллалов. А той има и други чудесни книги в този раздел. 🙂 Достойна компания там му правят Тихомир Димитров (“33 любовни истории”), Мартин Петков (“Зимни птици”), пак универсалният Наско Славов (“Космографики” – това е книга-албум!), Велко Милоев (“Където не сте били”), Георги Малинов (“Вирт” и “Орфеус слиза в ада”), Преслав Костов (“Леденият пръстен”), Габриела Цанева (“Врабче върху антената”)… що ли си взех белята да изброявам, ще ми свърши блога, прекалено много са! Само едно още – ако някой си мисли, че свободната книга е българско явление, е сбъркал. Нека прочете “Машината спира” на Едуард Форстър.
Аванта? Да, ама не съвсем. Дори писателите трябва да ядат. Тези от раздела “Свободни заглавия” просто са се доверили на читателя – ако нещо от прочетеното му хареса, да си плати за него. В превод за тези, които имат каса вместо череп – не си ли платят днес, няма да има нови свободни книги утре.
И в превод като за мен – човек винаги си плаща. Изборът му е само дали да плати с пари, или с достойнството си. А мисля, че достойнството ми струва повече от пари. Така че при следващата ми среща със Сашо Карапанчев с удоволствие ще му платя поне едно, може би повече копия от книгата – да имам и да подарявам.
А че ще го и почерпя се разбира от само себе си. Защото поезията му също струва повече от пари. 🙂
Гриша – ШЕГА Е, питай Сашо Карапанчев. За съжаление Нийл Геймън няма нищо общо в случая: ето откъс от автоинтервюто на самият Сашо в тема във форума на Ефремов:
“В.: Господин Карапанчев, на финала не мога да ви спестя следния въпрос: наистина ли ваши стихове бяха преведени на английски и стигнаха до световния ас на фантастиката Нийл Геймън?
О.: О, да, разбира се, че наистина. Наистина… но в един паралелен свят, където българският фантаст може да си заплати за подобен превод, а някоя суперзнаменитост отвъд океана да му отдели малко внимание. Впрочем нека покажа и още карти. На практика десетината реда от Геймън (включени в задната корица на стихосбирката ми „Топлото ключе на живота”) представляват скромна литературна мистификация. Действително аз съм твърде далеч от такива бележити мистификатори на перото като Джеймс Макферсън, Иван Гологанов с „Веда Словена” или Ромен Гари… Просто исках без никаква комерческа цел да напипам – и то под друг ъгъл! – пулса на читателския интерес, а пък и Ангелът на нестандартното ме изкуши много силно. Добре, признавам си тоя човешки грях.”
Ето я и самата тема, за по-обстоен преглед – http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26509&rb_v=viewtopic
@Бранко: Въх! Значи Сашо ме е измистифицирал абсолютно успешно! 🙁
Но пък това, че му повярвах, какъвто съм скептик, говори нещо – че стиховете му наистина го заслужават. 🙂
Ей, да не изтриеш поста? Това си е пак фантастика. 🙂
В е-книгите Велко Милоев задължително, както и разказите на Петър Тушков и Времето на сатаната на Юлиана Манова.
Аз съм си заделил едни 30-50 лева на месец за книги. И откакто спрях да купувам хартиени – парите ми стигат за 10-15 е-книги. Оставаше:
а) да се издават толкова смислени всеки месец;
б) да се намира времето за изчитането им…
Към горния списък бих добавил и „Сбъднати мечти“, сборника с интервюта на Адриан Лазаровски; „От алфа до омега“, дебютния сборник на Ценка Бакърджиева, „Невероятната Марта“ на Величка Настрадинова; „Търси се добър юнак“ на Валентин Иванов и Кирил Добрев. Харесал съм си вече и следващата десетка за поръчване, но чакам да дойде февруари, че тоя месец зли загуби ми отнесоха бюджета…
Аз не бих го нарекъл “шега”, твърде ми е безвкусно и навява асоциации с оня блог с “интервютата” с Умберто Еко, Дейвид Камерън и т.н.
“Ако ние американците бяхме като вас българите, ехее, хее..”
Шегата има цел. Тук каква е?
@alvin: Според мен – да повдигне малко самочувствието на родните писачи на фантастика. Което принципно не е лоша идея…