Наскоро четох едно интервю на мастито светило на българския ИТ бизнес. Цитирам част от него, по памет:
– Кой е най-големият проблем пред българския ИТ бизнес?
– Изтичането на мозъци. Най-добрите ни специалисти непрекъснато заминават към по-богатите страни, или започват да работят за западни фирми…
Чета, и си спомням как съм виждал суперлуксозното возило на въпросното светило да вършее из София и околностите. А в същото време в много ИТ фирми кадърни и професионални момчета и момичета работят срещу по 250-300 лева месечна заплата, често в тежки и натоварени условия. Резултатът от това разминаване го гледах съвсем наскоро – осакатени хора, които виждат щастието си в това да не работят като хората, и да не са от полза и помощ за никого. Чудно, защо ли ИТ бизнесът, или поне прилична част от него, страдат от изтичане на мозъци?…
Не зная колко време Столмън е търпял затворения софтуер, докато не му е преляло и не е дефинирал принципите си. Аз търпя подобно отношение към хора, които харесвам и обичам, вече петнайсет години. Нямам търпението на великите, така че ми е преляло отдавна. И вече е време също да кажа нещо – каквото, колкото и както умея.
Нещото е в напълно суров и недовършен вид, много повече идеологическа декларация, отколкото практическа дефиниция. Но все трябва да се тръгне отнякъде. Публикувам го тук, с надеждата, че тези, които четат този блог, и харесват идеята, ще ми помогнат в избистрянето на нещата. Когато има съществен напредък, ще публикувам нови, оправени версии. Докато не се стигне до конкретна, изчистена дефиниция.
Опити да се създаде подобно нещо е имало и преди. Успешните са били много малко. И, по мои наблюдения, са успявали тези, които са прилагали свестните и достойни принципи истински, а не половинчато – в описанието по-долу ще срещнете намеци защо. И смятам, след като нещата се поизчистят, да си направя експеримент на практика.
А ето го и нещото:
Откритата фирма се отнася към традиционната така, както свободният софтуер се отнася към несвободния.
Традиционната фирма е инструмент на собствениците си (и представляващото ги ръководство) за вземане на колкото се може повече от служителите и клиентите си – тоест, на практика тя ги третира като противници, каквото и да твърди на думи. Откритата фирма разглежда на практика собственици, служители и клиенти като равнопоставени съюзници – тоест, тя прави искрено това, което традиционната фирма лъже, че прави.
Традиционната фирма разглежда капитала като основна ценност, а служителите си като заменяем консуматив. Откритата фирма разглежда като основна ценност служителите си и клиентите, а капитала – като ценен, но все пак консуматив.
Традиционната фирма обявява за фирмена тайна всичко, което може: ръководството й разполага с пълна информация за средства, пари и заплати, служителите – с абсолютния практически възможен минимум. Откритата фирма няма фирмени тайни сама по себе си; в нея може да има тайна на клиента, лична тайна на служителя, и т.н., но фирмата сама по себе си няма тайни – нито от служителите, нито от клиентите си.
В традиционната фирма мениджърът е трансмисия за еднопосочно предаване на заповеди отгоре надолу. В откритата фирма мениджърът е координатор от съответното ниво, длъжен както да реализира съответната част от задачата с подчинените си, така и да защищава техните интереси пред своите ръководители. Не реализира ли задачи, спуснати отгоре, мениджърът е лош изпълнител; не защищава ли интересите на подчинените си обаче, той е негоден за ръководител.
В традиционната фирма от мениджъра се изисква да бъде открит и честен към горните нива, но безсъвестен манипулатор към долните. В откритата фирма от мениджъра се изисква да бъде открит и честен към всички. Иначе той би прогонил най-голямата ценност на откритата фирма – персонала й; аналог на това в традиционната фирма е мениджър, който пилее капитала на фирмата.
В традиционната фирма структурата потенцира изтеглянето на властта и правата нагоре, а на задълженията – надолу. В откритата фирма власт, права и задължения са задължително свързани, и разпределени подходящо върху всички, които касаят. Или поне основата за такова разпределение – пълната откритост – е налице.
Силата на традиционната фирма е в потайността на намеренията и централизираността й. Силата на откритата фирма е в качеството на специалистите й и тяхната мотивираност. Тоест, разликата е твърде сходна с тази между командно-централизираната и пазарната икономики, или тази между тоталитарните и демократичните държави – с всички следствия от това.
В традиционната фирма служителите работят за шефовете и собствениците си. Твърди се, че работят за себе си, но това не е така. Те получават не колкото трудът им е донесъл на фирмата, или пропорционална част от него, а колкото им отпусне ръководството. Ръководството пък може да дава поощрения за по-продуктивен труд, но само доколкото този труд обогатява самото него и собствениците, а не служителя.
В откритата фирма служителите работят за себе си. Процентът печалба на инвеститорите е предварително договорен, и открито обявен, процентът за развитие и издръжка на фирмата – също. Каквото бъде изкарано в повече, отива за служителите. А пълната откритост в разпределението му стимулира осигуряването на истински честно разпределение.
В традиционната фирма тези суми, проценти и разпределения са най-грижливо пазената фирмена тайна, недостъпна както за външни лица (освен ако законът не го постановява с непреодолима за фирмата сила), така и за колкото се може повече от собствения й персонал. В откритата фирма те са публични, изцяло достъпни както за служители на фирмата, така и за външни лица. Всеки, който кандидатства за работа в такава фирма, може да ги види и да прецени предварително дали е съгласен да работи при тях.
В крайна сметка, структурата на традиционната фирма води до подтискане на изпълнителския състав. Тя неглижира проблемите му, докато те не доближат критични граници. Отношението към изпълнителите е манипулативно и с измами. Всичко това демотивира служителите, и създава атмосфера на взаимно мамене, надхитряне и изнудване. Тези дейности започват да бъдат по-полезни за служителя, отколкото вършенето на работа. Като резултат, ресурсите и усилията се насочват от „градене“ към „катерене“ на своето ниво, и натиск върху по-долните нива те да вършат работата. Долните нива пък отговарят с измами и имитация на дейност пред по-горните. Респективно, производителността на труда и качеството на продукта спадат. Голяма част от ресурсите на фирмата отива, за да предотврати това вътрешно противоречие, и въпреки това то често надминава допустимите граници.
В откритата фирма служители, мениджъри и собственици са равностойни. Ръководните кадри разпределят професионалните задачи, но резултатите им, и заслужените възнаграждения, се приемат със съгласието на всички. Положеният труд, и получените резултати подлежат на пълна прозрачност. Спечелените от фирмата средства – също, и се разпределят в условия на пълна откритост, при съгласие на всички заинтересовани. Това създава условия за правилно и обективно обвързване на резултатите от труда с получените средства, и така стимулира коректност, заинтересованост и продуктивност. По-лесно е „градителите“ да бъдат ценени и задържани, а „катерачите“ – отсявани.
По този начин откритата фирма обективно създава условия както за по-добра пазарна конкурентноспособност като продукт, така и за по-висока трудова мотивация на работещите в нея, и по-добра удовлетвореност от резултатите от труда им (както като продукт, така и като възнаграждение), и от професионалната им кариера.
Мисля, че публичната, или акционерна фирма, доста се доближава до модела на отворената фирма. Работя за голяма американска публична компания и виждам, че доста от нещата са така, както ги описваш :-).
Браво, много е добро. Смятам, че с това поставяш основите на ново учение в областта на науки като мениджмънт и човешки ресурси. Дори и обаче да има вече такива учения, както се вижда на практика – те са си останали само в учебниците.
За това обаче не са виновни само управляващите. Българите в по-голямата си част нямат самочувствие на работното си място и позволяват да се гаврят с тях, било то поради липса на знания и информация, било то поради зависимост и страх, било то заради криворазбрани понятия за лоялност. Когато обаче хората започнат да отстояват правата си, лека-полека и работодателите ще се научат.
Сега това ще го копирам и широко разпространя от тове име, та белким на някой някъде му се светне нещо 🙂
Много добре си го казал, само дето не знам как ще стане осъществяването му на практика. Проблемът в България е, че хората са свикнали да имат началник над главата си, и ако няма кой да им виси над главите, повечето няма и да работят.
Естествено и за това си има решение. Ако им се плаща според това колко работа са свършили – ето ти я мотивацията за работа, и то качествена.
Таня, в България проблемът е, че хората се страхуват, че няма да си намерят друга работа след това за неопределен период от време.
Тук (в UK) не им пука особено.
Владо Георгиев: Не, не е същото. Публичната компания, поне каквато аз съм срещал, прави работниците акционери – тоест, съсобственици. В много случаи това не е възможно, или не е желателно (а иначе е добре дошло, не споря).
Идеята ми е за модел на фирма, в която може никой от работниците да не е съсобственик, но въпреки това нещата да са дефинирани ясно. От една страна, този модел би работил дори когато съсобственичеството е нежелателно или невъзможно. От друга, мисля, че на практика (особено в не твърде големи фирми) той би имал дори някои предимства пред другия. Но това е обект на много по-сериозен анализ и обсъждане. 🙂
Таня: Хич не е ново, нито пък е кой знае какво забележително. И определено е абсолютно сурово и недоизчистено, поне на този етап. Така че, моля те, задръж с разпространяването, да не ставам за смях. 🙂
Хеката: Идеята на откритата фирма, поне в частта заплащане, е точно такава – да е абсолютно ясно и очевадно, че като работиш, има пари, а като не работиш, няма (и то вероятно не само за теб). Така че вместо началник на главата ти ще висят всичките ти колеги. (Което може и да е по-лошо. :-))
Дотук: Благодаря на всички за съучастието и споделените мнения – а сега кажете как да се конкретизира, изчисти и формулира ясно този модел! 🙂
На мен ми харесва достатъчно много и в този си вид. Всъщност вече го бях разпространила преди да отговориш на коментара ми. И се получиха много добри отзиви. Единият коментар беше, че наистина звучи много идеалистично, но аз смятам, че това е възможно да се реализира на практика.
Всъщност – защо трябва да му придаваш научен вид, всички научни определения са толкова сложни и завъртяни, че в крайна сметка не са достъпни за повечето хора. В този си вид е разбираемо и близко до ежедневието. 🙂
Въпросът не е във вида. Това нещо трябва да стане технология, по който човек да може да си направи открита фирма – и то работеща, приложима технология. Тогава от него ще има полза. Сега е просто декларация на намерения, тоест празни приказки.
Има Бразилска компания която работи по подобен на описания начин, но за голямо съжаление не мога да си спомня името. Ще се опитам да го изровя от учебниците…
Нещо не разбирам.
Технологията е нещо предварително зададено от някой. Не смяташ ли, че хората, които възприемат тази идея, всъщност нямат нужда от технология – за тях водещото е основната идея – отвореността и творчеството, почтеността и коректността – тя е и водещ принцип, от който се подразбират и произлизат начините за действие, поведение и т.н. Смятам, че тези хора няма да имат нужда от рамка.
Това предразполага и към творчество, защото: ако аз например някой ден стана мениджър high level, от мен зависят стратегически решения и се опитам да приложа този модел, ако ти си ми предложил технология, т.е. рамка, аз ще я използвам, защото е по-лесно – вместо аз да измислям нещо ново. Ако обаче нямам рамка, аз самата ще бъда принудена да сътворя модел, може да вложа от себе си неща, за които друг няма да се сети, но пък той/тя може също да са измислили нещо непознато досега.
Не знам – може би не възприемам правилно това, с което не си съгласен с мен. Според мен идеята е достатъчно ясна и не е празни приказки, но щом ти не си харесваш определението, точно аз едва ли мога да те убедя…
@таня
недей така.
технологията е хубаво нещо, а още по-хубаво е, когато успееш да усъвършенстваш (в нашия случай — да обогатиш) технологията с нещо по-добро.
Semco се казва: http://observer.guardian.co.uk/business/story/0,6903,944138,00.html
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Хакерството и българинът: Тъмната страна
Стига приказки, Григоре, искаме дела ;-Р. Последователи и персонал ще има.
Pingback: Струва си!
Pingback: Откритата фирма » Струва си!
Pingback: Substance over form » Blog Archive » Избрано
В момента, когато хората станат основна ценност, а капитала – КОНСУМАТИВ, търговската фирма (предприятие, завод, корпорация) се превръща в много приятна седянка. Елата, друзя, нека ни е приятно, цветя и бонбони не пием.
В тоя ред на мисли подобно начинание не би имало реален успех в много области (производството, например, което само по себе си е производна на капитала), но може да сработи в много области на леко по-ЕнтЕлЕктуалния труд.
Тогава обаче няма да има гаранции, че в портфейлите/картите ще има консуматив. Без който всяка седянка е просто едно унило сборище 🙂
Основна ценност или не, хората имат нужда да ядат.
Докато не се отучат от тази нужда, няма опасност една фирма да се превърне в седянка. В седянка се превръща тогава, когато даже и да работят, пак не ядат – а това става, когато основна ценност е именно капиталът.
О, да – използвах думата “седянка” доста неправилно, като контрапункт на работното ежедневие.
Главната ми мисла бе, че основната дейност на страшно голяма част от фирмите в момента е функция на вложения/заетия/откраднатия капитал. Превърнеш ли го в консуматив, те ще спрат да са това, което са. От друга страна фирмите имат едно главно свойство – плащат данъци на държавата (ок де, това е идеята по принцип), което пък означава, че ще се променят отношенията фирма-държава, за теоретичните последствия от което дори не ми се фантазира 😉
Иначе идеята ти ми допада, романтичните утопични сценарии са толкова привлекателни и някак… сантиментални.
Коментарът на Владо Георгиев може да се приеме за вярно решение. Всички взаимоотношения фирма-мениджмънт-акционери-държава-служители-общество и др. са ясно регламентирани и една акционерна или друг вид фирма решава всички тези въпроси. Необходимо е само да се въведе демократична форма на управление във фирмата, така както е може би в америкаската фирма, в която работи Владо Георгиев. Познатата нам традиционна фирма е потчи на 100 % с авторитарен модел на управление, т.е. има заповеди, инструкции и норми, по които се определя кой, какво прави и как го прави. Необходимо е човек да види и другата страна на медала, за да прецени кое е по-добро: демократичен или авторитарен модел на фирмена организация. Рикардо Селмер явно е успял със своя модел, който е определено демократичен. В BG обаче така или иначе почевето мениджъри (или по скоро генерални директори) са виждали само авторитарен модел (говоря за по-възрастните), защото държавата ни беше такава. Налагането на демократичните принципи е важно, както за държавата, така и за фирмите. По мое мнение във фирмите този процес е по-бавен, но вървим в правиланата посока, което е неизбежно.
Григор, дефинията ти за открита фирма ми прилича на фирмената политика на една съвременна компания със демократична организация. Поздравления и успех!
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Доверието като валута: Открита фирма
Без да обиждам никого искам да попитам дали автора или някой от писалите коментари е притежавал и управлявал някога през живота си фирма? Дали има икономическо образование? Лично мен тази дефиниця доста ме развесели – като че ли чета трудовете на някой утопист комунист от началото на 20-и век където всички фирми са гадни експлоататори и всички работници са онеправдани. Всеки от вас знае как се разви историята на подобни идеи … умни хора сте, правете си изводи.
@Атанас Палавров: Без да обиждам никого, искам да отговоря:
Авторът притежава и управлява фирма през последните 6 години. И е стигнал до тези си изводи отчасти от опита си през тези 6 години, отчасти от опита си от няколко години преди това в други фирми (управлявани по “традиционен” модел), и отчасти от 5 години съвместно учене, заедно с приятелката му, на дисциплината “бизнес-мениджмънт”. (Мисля, че най-вече от последното – препоръчвам на всеки да изчете учебниците от този курс до последната буква, и да ги разбере и обмисли добре.)
интересувам се от отворената фирма.Започнала съм да я осъществявам-функционера отдавна като предмет на дейност,но се опитвам да променя структурата именно в отворена фирма.Трябва ми рамката
@петя: Същността на откритата (не отворена – това е друго) фирма е във фирмата да няма тайни от персонала, а по възможност дори от външни хора (това в България е по-трудно, но принципно идеята е тази). Оттам нататък, в зависимост от спецификата на фирмата може да има много допълнителни елементи – отделите да си избират ръководители, или пък ръководителите да си избират отдели, да си имат самостоятелни бюджети, изобщо каквото е подходящо за конкретната фирма.
Лично според мен понятието “открита фирма” е е доста двусмислено. От една страна звучи доста добре и принципно постижимо, но нека да не забравяме, че всяко тяло трябва да има глава 🙂
Поздравления, Григор! 🙂
Това един ден ще бъде реалност, и мисля че ще е скоро.
На мен също ми се върти подобна идея за управление на фирма, ще се радвам ако можем да съвместим нещо.
Имам известни съмнения относно реализацията във връзка с самото учредяване и “легализиране” отношенията с държавата, тъй както подобни модели все още са и дълбоко чужди, но вярвам че има начин. 🙂
Ще пиша отново, успех!
Pingback: Блогът на Силвина» Новости