Хакерството и българинът: Тъмната страна

Някъде преди бях писал, че българинът е хакер по природа. Ремонтира позната и непозната му техника, справя се с подръчни материали в неочаквани ситуации, задължително разбира от медицина, мода, футбол и какво ли не още, подиграва се на тъпи и декларативни политици… Но това си има и своята тъмна страна.

Не защото реалните познания на същия този българин често са хумористични – въпреки че е вярно. Това, което за някой заядливец може да е комични претенции без покритие, за широко скроения човек може да е похвално желание за учене. Неведнъж съм виждал как комични мераклии с времето се превръщат в знаещи и можещи специалисти.

А защото хакерството не е само набор познания, и количество принос към общността. Не е дори просто начин на мислене. То е нещо много по-дълбоко, част от същността на човека е. Може да бъде възпитано, или разрушено, но това не е лесно.

Всички знаем, че хакерът е този, който поставя под съмнение общообявеното. Който търси истинските механизми на нещата, задните им вратички – и ги използва. Който се справя, който открива истината, който успява там, където другите не могат. Нали?

Погледнете тогава един селски байчо, свикнал да краде от ТКЗС-то, и да учи и съседите си как да отмъкват по нещичко. Отговаря ли той на всичко, изброено по-горе? Безусловно. Само че аз лично не бих нарекъл този крадец и хитряга хакер. Нали? Кракер – да кажем. Примерно. Но не и хакер.

А може би не съм прав. Защото нашият селски крадец показва абсолютно всички характеристики на хакера, освен етичността. Но, от друга страна, дори човек като Йовко Ламбрев уточнява, че е “сертифициран етичен хакер” – тоест, хакерството не подразбира етичност само по себе си.

Българинът не само е масово хакер – той е масово хитрец и мошеник на дребно. Нещо повече, двете страни на нещата често вървят заедно, ако не е имало възпитание, което да научи човека на етика. Връзката е пряка.

И тук именно идва тъмната страна на нещата. Да, селският хитряга и крадльо надали ще стане един ден властелин на мрака – за това се искат съвсем други качества. Но хитрягите и мошениците са плодородна почва, и удобни инструменти за такива властелини – а това е още по-тъжна и жалка съдба. (Дали дереджето ни не е такова точно по тази причина?)

Контрапунктът на българина вероятно е германецът от пословиците – безупречно дисциплиниран, етичен, възпитан, и абсолютно некреативен. Само че дисциплината и възпитанието му дават простор за изява и на най-малката креативност, и Германия създава какво ли не – докато ние тук, всичките изобретатели и умници, пращаме всичко ценно в девета глуха. Не заради “българския казан”, не и заради злоба или тъпота (въпреки че и тях ги има понякога).

А защото хакерите по природа са индивидуалисти, и не са много социални. Затова ние, българите, се борим всеки поотделно, но не сме задружни. Едното идва с другото – неочакван и парадоксален, но логичен извод. Искаш в дар хакерство? Хубаво. А замислял ли си се какво върви с него? Май не сме, поне като сме си пожелавали какво искаме…

Има ли решение за нас? Мисля, че има.

Имаме своето декамеронство и изобретателност. Това е повече, отколкото много други имат. Сега просто ни остава да натрупаме мъничко мъдрост, и да разберем, че заедно и с откритост и искреност ще постигнем много повече, отколкото с потайност и хитрувания, всеки поотделно. Разберем ли го, започнем ли да го прилагаме, ще имаме повече, отколкото иначе далеч по-успели нации.

А някои сред нас вече го правят. За пример на останалите.

Конкретен пример ли?

(За тези, които не знаят какво е wiki – това е уебсайт, в който абсолютно всеки може лесно и удобно да променя всяка страница, която поиска. И това, вместо да съсипе нещата, създава направо чудеса. Ако не вярвате, погледнете Уикипедия – тя е такава, и е вече най-голямата енциклопедия на света.)

Преди надали има (към момента) още и две денонощия Маниакс направи wiki-то за организиране на OpenFest 2005. Оттогава гледам направо втрещен с каква скорост то се попълва, организира и избистря. Как в него се появяват, стройно описани, стотици задачи – и как нещата по тях се движат, отчитат, координират от хората, които помагат за организирането. Шепичка ентусиасти, които просто работят заедно и не крият нищо един от друг – а въпреки оскъдното им време, и често липсата на ресурси и опит, вършат неща, които обикновено са по силите на сериозни организаторски фирми с отработени методи и контакти.

Ако имахме и опита и контактите, сигурно щяхме да сме свършили нещата несравнимо по-бързо от стандартната фирма. А ако на нас и на нея ни възложат една и съща, нестандартна и невършена преди задача, сигурно ще се справим по начин и за срокове, които са равносилни на чудо… Представете си сега, че сме не група ентусиасти, а фирма – но работеща по отворен начин. Колко по-ефективни икономически щяхме да сме от конкуренцията! И колко по-добре щяхме да живеем. Не само по-богато, въпреки че и това – а по-задружно, по-щастливо и по-както щете още.

Преди време бях писал за плана си за открита фирма. Мисля, че вече имам първото потвърждение, че подобно нещо ще е жизнеспособно и ефективно.

Изводите са си… за който иска да си ги направи. 🙂