– А може ли да те питам нещо за личния ми лаптоп? Че направо съм се отчаяла.
– Разбира се. Казвай смело.
– Приятелят ми го купи преди три години. Беше с инсталиран Windows Vista, и известно време работих с нея. След месец-два изпоизтекоха пробните времена на един куп програми по него, на офиса, на антивируса и какво ли още не. Ама аз ги деинсталирах и си сложих истински – и офис, и антивирус, и плейъри, и всичко. С това се справих, ама много ме тормозеше как върви.
– И какво му беше?
– Много бавен. Нали е със само един гигабайт памет, направо се влачи. Особено като беше с Norton Antivirus. Пробвах няколко други антивируса, оказаха се малко по-добре. Най-добре беше с NOD32, вече не помня точно коя от всичките версии. Кракването й беше доста сложно, пробвах поне десетина крака, докато я пусна. Ама и с нея даже беше бавно и тромаво.
– Ами, един гигабайт памет не е много…
– Не е и малко. Преди години работех на настолен компютър с половин гигабайт и вървеше добре… Та, намерих аз от нета разни програми за селективно деинсталиране и олекотяване, и те не бяха лесни за кракване, ама се се справих. Поизчистих с тях доста ненужни неща от Вистата, разни неизползвани драйвери, сървиси, библиотеки, тръгна доста по-прилично. Работих така повече от година, ама в един момент хванах някакъв наистина много проклет вирус.
– Помниш ли случайно кой?
– Бяха цял куп. Всеки ден антивирусът изчесваше по десетина, и пак оставаха. Усетих се, че гадините се свалят една друга от Нета, сложих файъруол и блокирах всичко освен HTTP-то на браузерите. Ама все успяваха някак да се проврат и да се справят, ум не ми побира как. Какви ли не комбинации правих от антивируси, чистеха се купища и пак после тръгваха. Три-четири пъти пробвах различни Windows PE-та с антивируси, ама и те не успяха да изчистят системата докрай. За няма месец се омаза до степен въобще да не тръгва системата. Едвам успях да си извадя данните, пуснах Windows PE и с флашка едно по едно ги пренесох на компютъра на приятеля ми.
– Сети ли се да ги провериш за вируси?
– Естествено! С два различни антивируса. Нищо че бяха почти само текстове и снимки… И след като ги спасих, теглих юнашката проклетия и реших, че ми е дотук от Вистата така или иначе. Хванах и инсталирах XP.
– Това наистина е по-добра идея. Ще върви на един гигабайт чудесно.
– Наистина! Направо се родих. Но пък излезе друг гаден проблем. Оказа се, че хардуерът няма драйвери за XP. Аз не се предадох, де. Четох една седмица от сутрин до вечер из форуми и ръководства и намерих драйвери за към половината устройства. Инсталирах и две програми за сканиране на хардуера и търсене на драйвери. Едната беше Еверест, другата вече ми се губи как се казваше. С тях донагласих още малко драйвери. Накрая само блутута остана без драйвер, ама не беше беда. Купих си едно USB блутутче с драйвери за XP и си вършех чудесна работа.
– А какъв му е проблемът на XP-то?
– Ми, исках да обработя едни големи картинки с Photoshop, и системата се влачеше под тях ужасно. И аз пробвах пак номера с олекотяването й. Пак се мъчих два дни, ама ако знаеш после каква пъргава беше станала, приятелят ми направо се шашна. XP-то беше слязло на малко над гигабайт зает на компютъра…
– Стига бе! Това си е наистина сериозно постижение!
– Нали? 🙂 Лошото е, че пак го правих с едни програми, и от един от краковете за тях пак тръгна вирус. Тоя път го хванах още отначало откъде е, ама пак се оказа адски труден за чистене. Не можа да ми съсипе системата тоя път, де, антивирусите го ловяха и държаха под контрол. Ама мине не мине час работа, антивирусът извряка, че отнякъде се е пръкнало ново копие на вируса. Цъкваш на “изтрий”, и нямаш проблеми. Ама като го правиш по десет пъти на ден всеки ден, в един момент ти писва…
– Така е. И досега ли продължава?
– А, не. Работих така почти два месеца, ама накрая ми дойде много. Прочетох разни реклами колко неуязвим е Windows 7, забърсах си диска и си го сложих…
– Данните си спаси ли?
– Разбира се. И понеже все пак сигурното си е сигурно, му сложих и антивирус, и антибот, и всичко. Малко зор падна с кракването на някои програми, краковете им не вървят като хората под седмицата, ама на всеки му намерих някакъв начин да го излъжа да тръгне. Краковете също ги проверих и с антивирус, и от познати, които ги ползват – дали са имали вируси, след като са ги пускали… И оттогава също много внимавам. Не ходя по съмнителни сайтове, не свалям програми, за които не съм сигурна, че са чисти. Изобщо, много си му внимавам и си го гледам, и хубаво се държи.
– И аз съм чувал, че седмицата е много приятна.
– Ама и тя е малко бавничка. Доста по-пъргава е от Вистата, сравнение няма, ама все пак не е като XP-то. Поне отначало не беше, де – аз пак четох в нета, и пак свалих и чоплих с едни програми за селективно деинсталиране и олекотяване. и бая я поорязах. Вече върви не по-зле от XP. И много внимавах, така че след орязването се държи безупречно. Един път не съм имала яд.
– Браво! А… от какво тогава си се отчаяла?
– Обмислям (шшшш!) да ида в една друга фирма. Ще плащат добре, ама ме карат да работя с таблет. Аз мразя таблети, ама не можеш да си представиш как. А те настояват… Та, преговаряхме и накрая се разбрахме, ако искам да работя на лаптоп, да работя на моя си лаптоп. Но искат всичкия софтуер на него да е легален, иначе няма да разрешат да го внеса в офиса, бояли се от проверки.
– Може и да са прави. Проверките напоследък не са редки.
– О, сигурно. Та, аз изчетох колко струва да се купи софтуера ми. Дори само най-важните неща са над три хиляди долара…
– Че какво толкова имаш? Windows 7, Office 2010…
– И Photoshop, и един куп други програми… Та да те питам, няма ли някакъв начин да се купят лицензи за софтуера по-евтино? По цена на едро някак примерно, или пък втора ръка, или нещо подобно?
– Разликата в цената е десетина процента. Където изобщо може да се постигне… Имам идея. Пробвала ли си някога да работиш с Линукс? Той е безплатен.
– Не. Гаджето ми има приятел, който е пробвал. Казва, че няма смисъл да се опитвам. Много сложно било.
– И какво му било сложното?
– Ами иска да го чоплиш, докато го нагласиш. И с драйверите не било лесно – често искали допълнително инсталиране. И някои програми също искали донастройване… Абе, много е сложно да се работи с него. Работа за техничари като теб е. Аз искам да съм си прост юзер, не ща такива сложнотии…
ХАХАХАХАХАХАХАХА
Оправи ми сутринта.
Лошото е, че от скромният ми опит с такива хакери по душа, дори и да им сложа Линукс, за нула време успяват:
– Да слакивизират системата (така де, да направят пакетната система неизползваема)
И/ИЛИ
– Търсейки решение на някой свой проблем, да попаднат на “гениални” съвети в някой форум. След това просто да копират командите в “прозореца”. Бeз да пропуснат “sudo su -“. С най-различни резултати.
За потребителите, които имат този вътрешен сърбеж, спасение няма. Трябва да си сменят професията. С нашата…
Евала на момичето, направо го е разцепила тоя лаптоп от хакване 😀 Пирона накрая беше жесток. Да става програмист/сис админ наистина 🙂
Ако се престраши с един линукс няма да се отлепи от него… Големо чоплене ще падне. 😀
Аз така уж на майтап се зарових в дебиан и вече 4 години в къщи е само линукс.
Xa-xa-xa много се забавлявах докато четях, особено финала ме разби.
Доста пъти съм попадал на случаи, при които някои е сядал на Линукс за 10 минути и после разправя навсякъде, че е много сложен и не струва 🙁 .
Просто защото не работи като любимия Windows XP.
Такива пишман разбирачи направо ме вбесяват, а най-лошото е че разпространяват слухове сред много хора и по този начин пречат за разпространението на Линукс.
Велика история! Така се смях.. Аз още на втория параграф очаквах героинята да зареже тая мъка и да си сложи Линукс 🙂 Поздравления за търпението, но случая напомня малко на поговорката “който няма глава има крака”.
Каква работа може да се върши на таблет!? (не ме разбирайте погрешно, аз съм iPad и Mac потребител)
Странна фирма. И щом може с таблет най-вероятно изобщо няма да има нужда от всичкия този софтуер, хеле пък фотошоп!
Ха-ха … И аз бях така, но сега всичко ми е на Линукс … или на Андроид.
Последният път когато инсталирах и конфигурирах някакъв Уиндоус /преди месец-два/ направо полудях.
Бях забравил какво е да нямаш драйвери, да трябва да ги теглиш от мрежата, но да нямаш връзка, защото нямаш драйвери за лан картата…
Параграф 22.
Това реален разговор ли е? Егати мъките. Да слага линукса и да забрави за глупостите.
Ако Линукс беше толкова съвършен за десктоп операционна система, отдавна да е номер 1 и там, както е при сървърите… 🙂
Ако не е, вероятно има някаква причина Windows и MacOS все още да са водещи… (не казвам “по-добри”, причините може да са много…)
За Линукс няма Photoshop версия. GIMP има, Inkscape има, и много други хубави редактори за изображения, но Photoshop няма — ако държиш на него специално. Всъщност, изобщо няма програми на Adobe, които да са за Линукс…
Иначе, back to topic: С 1 GB RAM и възраст три години, един лаптоп ще върви идеално на XP само; Vista и 7 ще са му бавни. Вероятно ще е бърз и с някоя дистрибуция на Линукс, може би дори ще е по-бърз, отколкото с XP. Ако е на възраст три години и вероятно може да му се сложат още поне 1 GB RAM, ако не и повече… и надали ще е скъпо. 🙂
Истината е че през годините Windows възпита потребителите в своята десктоп концепция (и изобщо начин на действие). За някои хора това представлява компютъра изобщо. Случи ми се преди година и нещо да бъда обслужен на гише в пощата, където жената (лелката) говорейки със съседката по гише я попита за тяхна колежка “Ама тя знае ли компютър?”, очевидно не разбирайки , че казва “Тя може ли да работи с Windows”.
Културата е нещо, което действа на фона на събитията като им влияе до някъде косвено. Един потребител проговорил десктоп езика на Windows при миграция на друга ОС няма начин да не сравнява прилагането на различни решения. Понякога това става съзнателно, понякога – не, но негативите винаги са за новата ОС. Това, което имам като личен опит от подобен род упражнения е, че никога не трябва да си мисля, че като мога да реша даден проблем на определен ОС , мога да го правя на всички, дори на тези които са много сходни. Това важи и за най-простите неща като да преместиш няколко файла. Според мен неприятния сблъсък идва точно тогава, когато “подготвен” от други потребители за това колко трудна или лесна е определена ОС за използване се сблъскваш с новата среда и някои от решенията в главата ти просто не работят. Това може да се случи примерно и на гражданин на Република Македония дошъл в България. Въпреки, че всичко му се разбира да има все пак някои изрази, които да изразяват прости неща и въпреки това да останат неразбрани.
С всичко това искам да кажа, че жената от записа очевидно има умението да се оставя на средата, за да проговори нейния език, а не да се опитва да накара средата да говори на този, който тя може, нещо за което на мен ми трябваше малко повече време и смяна на повечко ОС-и от описаните горе.
@СТЕНАТА: И аз си мисля, че това скромно момиче “ама аз съм най-обикновен юзер” всъщност е готов сисадмин. Начинаещ засега, но това бързо се поправя. Да не кажа, че е направо потенциален хакер. Сложи ли си Линукс, сигурно до два-три месеца ще оправя бъгове из сорса на ядрото… 🙂
@Geo: Абсолютно. Ако само можеше да си повярва колко е талантлива…
@Юлия Рафаилович: Уви, всички сме в един или друг момент “който няма глава, има крака”. Или поне “който няма самочувствие…”
@Христо: Нямам представа дали фотошопът (а и друг софтуер) й трябва за работата. А какво точно ще вършат на таблети не се сетих да я попитам. Най-вероятно някакви облаци. 🙂
@Комитата: И аз се пробвах да я убедя, ама “той Линукса е за специалисти, аз съм прост юзер, къде ще се вра из разни сложнотии”…
@Michel: Ако Бетамакс беше по-съвършена от VHS, щеше да се е наложила, нали?… Иначе, повечето уиндоуски програми тръгват чудесно под Wine – линуксовският “емулатор” за Windows. За скоростта – момичето си беше решило този проблем, мъчеше го легалността на софтуера.
За 1 ГБ и дистрибуциите на Линукс – аз не знам дистро, което няма да е бързо на 1 ГБ. Даже любимото ми жадно слонче, KDE 4.7, върви перфектно. А ако десктопът е примерно LXDE (дава удобствата и практичността примерно на WIndows 98 SE), върви разкошно на 128 MB.
@юлий: Хора без компютърен опит учат Линукс по-лесно, отколкото Уиндоус. Забелязвал съм го неведнъж.
Напълно съм съгласен с Michel, ако Линукс беше толкова добър като десктоп нямаше да е с дял 2-3% при десктопите. Виста е пълна диария, а да се инсталира 7 при 1ГБ РАМ е безсмислено. За такъв компютър естественият избор е ХР, още повече че тя вече си е платила лиценз. За какво и е Линукс? При Уиндоус избора на софтуер е къде по-голям (дори безплатен, за комерсиален изобщо няма какво да се говори). А ако някой си мисли, че Линукс с 1ГБ РАМ ще хвърчи, се заблуждава.
@Григор: Абсолютно е така, просто няма с какво да сравняват и се оставят на решенията, които им предлага средата.
@Мишел, @Пешо – Photoshop CS си върви прилично добре под Wine. За новите версии не мога нищо да кажа, но те така или иначе с 1GB трудно ще мърдат. Векторните (Corel, Illustrator) се опитвам да ги заменя с Inkscape… за сега за всичко малко по-сложно от схема псувам, та не знам ще успея ли. Вероятно не. Но корела поне също върви под Wine (лаптопа ми е с 1GB рам и е на повече от 3 години, но зимата си работих основно на него под едно много омазано от експерименти ubuntu и вървеше по-добре от XP-то, което търкалям на 3 стационарни със сходен хардуер).
Та проблемът с редуцирането на сумите за софтуер идва основно от това, че софтуерните компании не искат да продават стари версии – бих си купила за мен това, което съм ползвала дълги години при предишните си работодатели, свикнала съм и ми върши работа, но няма от къде (и на добра цена).
Иначе каква ти е ОС не е чак толкова важно – дали си орязваш XP-то или свикваш с по-различен интерфейс е все тая като губене на време и умствено усилие. Win7 е тотално неразбираем за родителите ми, работили само на Win 95, 98 и XP – когато го видяха, ме попитаха това ли е линукс 🙂
Хихи, преди година може би идваха двама младежи вкъщи, щото си смених доставчика на интернет. И така, прокараха жицата и седнаха на моя компютър с Уиндоус да пуснат интернета. Обаче Уиндоусът ми гръмна, след рестарт пак гръмна, чудно как се случи наистина два пъти едно след друго. И казвам на момчетата: “Я идете на другия компютър ей там, той е с Линукс”. А едното казва притеснено: “Ама ние от Линукс не разбираме.”. “Нали ви трябва само браузър?” “Да”. Ами вижте там по екрана, трябва да има Файърфокс. Харно, ама то не било Файърфокс, а някакъв аналог, но само за секунди момчетата го налучкаха, пуснаха го и всичко беше наред. “А, не разбирате от Линукс, а? шегувайки се ги питам, както бае Тошо. После ми се обаждат от фирмата доставчик да ме питат доволен ли съм от обслужването и били ли са момчетата с калцуни. Помислих, че се бъзикат, а то било сериозно. Та доволен съм, Григор, ако позволиш тая реклама, от Мегалан в София. Също ми харесва и това, че може да си плащам с 3 лева отгоре, но така пък нямам дългосрочен договор и мога да ги сменя и тях по всяко време, вместо да чакам да ми изтече там нещо си или да доплащам. Хайде да не им са уроки де.
@Пешо: При мен Линукс хвърчи на 1 ГБ с КДЕ 4.7. С LXDE хвърчи и на 128 MB. Вярвам ти, но на очите си вярвам повече… Същото и за избора на безплатен софтуер. Дебиан, с който работя най-често, предлага над 35 000 пакета само в основното си хранилище (където софтуерът задължително е и свободен освен безплатен, и е актуален и се поддържа). Отделно са хранилищата му за безплатен, но несвободен софтуер. Отделно са всички други хранилища по света по дебианска технология… Ако това на някого му е недостатъчно, сигурно има ама много специални нужди.
@Виктор: Браво на тях. 🙂 Наскоро при мои познати също пускаха нов доставчик (не разбрах кой), човекът с Нета ми се обади паникьосан, че не разбирал от Линукс. Окуражих го, че разликата не е голяма и просто да цъка по иконки и менюта, а ако хич не може да се справи, да се обади. След половин час пак се обади, този път за да каже благодаря и че всичко е наред. Очевидно първият шок е страшното, а след него човек се справя. 🙂
Три пъти започвах да пиша коментар и пет пъти се отказвах… Дано на седмия път ми провърви. 🙂 Че напоследък май мисля едно, пиша друго, получава се нещо трето, а ме разбират съвсем различно…
Историята наистина е забавна. Само че какви са изводите? Че момичето вярва повече на приятеля на гаджето си, отколкото на човека, към когото се е обърнала за технически съвет? Или…?
Колкото до Линукса… тези, които могат да разсъждават, са наясно че нещата са далеч по-сложни, отколкото ги представяте. И не смятам, че рекламирането му като панацея за всички компютърни проблеми помага за увеличаване на разпространението му. И изобщо… като че ли тук не е мястото за сериозно обсъждане на тази тема.
Аз скоро минах на Линукс на лаптопа, имах проблем само с WiFi-a (докато нацеля драйвера) и със un-suspenda.
Всичко друго тръгна от раз.
Аз съм стар Линукс юзер, но в случая НАИСТИНА не съм се борил с почти нищо, освен с customizacia-та – т.е. кое би ми било по-удобно XFCE/LXDE/Gnome етц.
Mandor е прав – разговорът се изроди в поредното “Уиндоус срещу Линукс”. А за мен беше интересно как едно момиче, което си е родено за администратор и дори хакер, се мисли за обикновен юзер и се плаши да пипа “сложни” неща. Включително че и вярва на съвет на човек, който вероятно далеч й отстъпва като компютърни умения и интелект…
@Григор – да заредиш браузър или текстов редактор – и ХР хвърчи с 1ГБ. Добре оптимизарано ХР работи пъргаво дори с половин ГБ. При работа с по-тежки приложения като например обработка на снимки Линукс си е дразнещо тромав, също като Уиндоус – лично се убедих преди десетина дни, след като инсталирах Убунту на 5-6 годишен десктоп. Между другото всичко протече изключително гладко, не разпозна само аудиото. То доста ме озори, но накрая тръгна.
Та Линукс наистина вече не е ‘сложен’, човек с опит с Уиндоус може да се оправи интуитивно с повечето неща. За напълно неграмотен юзър вероятно изглеждат еднакви. По-сложен е от гледна точка на това, че малко хора го познават и съответно могат да ти помогнат. Аз например помагам на жена ми да реши редица ‘не ми работи..’ проблеми по телефона, но не бих могъл да го направя с Линукс освен ако нямам пред себе си същата дистрибуция конфигурирана по същия начин. Изобщо огромното разнообразие ми изглежда една от основните пречки пред по-масово използване като десктоп.
Бе разговора се поразводни, ама стана интересен… Случва се 🙂
Има честно казано нещо в историята, което звучи странно, а именно, за легалността на софтуера. Всъщност, ако работиш някъде (на твой лаптоп или на фирмен, би трябвало да няма значение), във фирма, то фирмата е длъжна да ти осигури целия необходим ти софтуер, и да го плати и поддържа. Не ти. Ти просто работиш за фирмата.
Иначе какво? Отиваш във фирма за почистване и ще искат сам да си купиш метла, лопата, пароструйка и препарати за почистване ли? 🙂
То същото и със софтуера. Ако ти трябва компютър с операционна система и, примерно, Photoshop/Illustrator/Fireworks (да речем, ще работиш във фирма за графичен или уеб дизайн), то лицензите за OS и за софтуера на Adobe ще трябва да се осигурят от фирмата. То това не е твое задължение.
Ако работиш във фирма, където ти трябва само OS + някакъв пакет за обработка на документи (MS Office, OpenOffice или друг) + браузър, дори и тогава не е твое задължение да се занимаваш със софтуера (бил той безплатен или не).
Та само това ми прозвуча странно…
Иначе историята е интересна, и момичето може и да стане хакер някой ден, кой знае? 😉 (Личният ми опит показва само, че колкото повече програми за оптимизация слагаш на Windows, толкова по-лошо може да почне да работи той. Най-добрата оптимизация и за XP, и за 7, е да се инсталира на чисто форматиран NTFS дял, да се инсталират само проверени/надеждни програми (и то само тези, които са ти необходими), един лек антивирус (Microsoft Security Essentials примерно, той е и безплатен), евентуално и програма за дефрагментиране (за XP; в 7-цата дефрагментаторът не е лош, а и може да се настрои да се пуска автоматично), повечето Microsoft Updates, Mozilla Firefox + Flashblock, и това е. Оттам нататък, компютъра просто ще си работи спокойно, и ако добре се грижиш за него, няма да иска преинсталация години.
За XP също да кажа, че може да работи чудесно и с 256-512 MB RAM, тази операционна система все пак е била пусната на пазара, когато 512 MB RAM е била горната граница на възможностите на хардуера, и XP е била чудесно оптимизирана за такива ситуации… 😉 За SP2/SP3 се препоръчва малко повече RAM, поне 512 нагоре.
За Windows 7, мисля, че ти трябват поне 2 GB RAM + бърза видеокарта (върху стар лаптоп надали ще се намери бърза видеокарта) + бърз диск + относително бърз процесор (Core 2 Duo нагоре). MS твърдят, че Win7 върви много бързо и на стари машини (относително), примерно, Pentium4 3 GHz + socket 478 дъно + видеокарта с 128 MB ram би трябвало да е напълно достатъчно, обаче тестовете показват, че подобна конфигурация с Windows XP ще върви поне два пъти по-бързо… 🙂
За Photoshop не знам, но принципно, 1-2 GB RAM са напълно достатъчни за Fireworks и Illustrator, за да работят прилично бързо — имам предвид, версии CS5/CS5.1. 🙂
Под Линукс, за съжаление, програмите на Adobe са често с няколко версии назад, и май не съм чувал някой да е успял да пусне CS5 успешно под емулатор, въпреки че нямам личен опит (сведенията ми са от опитен Линукс гуру). Много неща, които ги има само за Win/Mac, ги няма за Линукс (може би някой ден това ще се промени? тогава може би и пазарния дял на Линукс ще се промени).
Защо Windows се е наложил глобално — не знам. Факт е, че за сървъри Linux владее тотално, но при десктопите, Windows е най-разспространен. Mac потребителите за също едни солидни 5+ %, но това не е толкова много, въпреки че в определени среди (дизайнери и гийкове) MacOS има поне 50%.
🙂
PS Прочетох внимателно https://en.wikipedia.org/wiki/Videotape_format_war — честно казано, VHS наистина е бил по-добрият формат, затова се е наложил глобално. 🙂
“По-добър” не като качество на картината, ами по-скоро като комбинация от фактори: по-ниска цена, хубаво качество (почти като на Betamax), повече видове устройства за него, по-дълго време на запис… 🙂 Betamax си е имал своите предимства, но пазарът и хората са си казали думата… 🙂
Днес защо Apple устройствата на мобилния пазар доминират (е, и Android имат немалък пазарен дял, де). Защо не Windows Mobile?… Ами, така се е получило.
То тъй и с десктопите. Windows е по-добрата операционна система, в смисъл, на комбинация от фактори — вярно, платена (и често крадена затова), често нестабилна, но, от друга страна, относително лесна за употреба, разпространена, и с най-много драйвери и програми за нея… 🙂 Някой ден нещата ще се променят, и някоя друга операционна система ще стане по-добра (по-разпространена). Това ще бъде решено от потребителите по света… 🙂
@Пешо: Разнообразието на десктопите си има и предимства, и недостатъци. А за обработката на снимки – там тромавостта идва от големите обеми на графиката, не от операционната система или дори от графичната програма.
@Michel: Изглежда че фирмата по някаква причина иска служителите й да работят с таблети (вероятно вързани към някакъв облак), и си търсят поводи да обезкуражат който не го приема.
За XP – впечатлението ми е, че като натоварване на системата е сравним с последните версии на Линукс + КДЕ. От седмицата личните ми впечатления са поограничени: най-общо съм с усещането, че е доста по-стабилна от XP, но и мъничко по-тежичка.
За VHS/Beta – VHS почна да настига Beta като потребителски качества доста след като вече беше реално спечелил войната. А я спечели най-вече чрез масирана реклама. Точно по същата причина и Apple доминира мобилния пазар, не се е “така получило”. И пак същото е и с десктопите. Разликата между Линукс и Уиндоус не е че Уиндоус е платен. Той също е на практика безплатен, поне за домашните потребители. Разликата е, че в рекламирането му се инвестира много повече, отколкото в това на Линукс. (Оттук и паралелът с VHS/Beta.) И затова ме е страх, че коя ОС ще е разпространена ще решават не потребителите, а рекламодателите и съдиите по интелектуално право.
За мен поуката/иронията от цялата история е, че изживяването с уиндоус е бил един пълен и непрекъснат тормоз, докато навярно животът с един линукс щеше да бъде много по-безгрижен. И тук опираме до това, защо Уиндоус не отстъпва…ами защото е наложен и има професионален маркетинг. А “Линукс” все още звучи като някакво магическо досовско заклинание за повечето хора. И ако от бебе са те “кърмили” с кока-кола и натурални сокове, едва ли ще си особено щастлив от една “гола” вода.
И все пак доста често зависи за какво се ползва компютъра. Линукс е идеален и достатъчен за доста неща, но когато се опре до специфични нужди и приложения, както и до групова работа с потребители на други приложения и софтуер, липсата на споделени стандарти правят нещата ако не не възможни, то тегави.
А проблемът на момата и на фирмата, мисля не е че фирмата я карат да ползва определен софтуер, който сама да си плати, а че не желаят да поемат отговорност за хакерските й творения и лично инсталирания пиратски софтуер. Което си е съвсем нормално.
Мисля, че когато Windows, Linux и Маc бяха тотално различни и хората за пръв път се сблъскваха масово с компютри беше времето, когато Microsoft направи големия си rate. Едно е 1999г да инсталираш Slackware, друго е 2012г. – Ubuntu. Едно е потребителя от 1999г друго е този от 2012г. Мисълта ми е, че както ОС-ите са станали по-достъпни, така и хората имат малко по-голяма компютърна култура. Това много улеснява миграцията. Точно по тази причина Linux започва да се изплъзва от образа си на нещо за хора, които изпитват катарзис от черния екран на конзолата. Тази тенденция е много важна, защото поне според мен най-важното за една ОС e да започне да отглежда собствени потребители, такива които се се осъществили на нея, а не такива които са мигрирали от други ОС. Тук обаче се крие проблем, който много често присъства в съвременния свят – как да спечелиш онази критична маса от хора, които дават на продукта ти лидерството и едновременно с това да запазиш правото им да правят свободен избор в дадената от теб среда ? Ако обслужваш само генералната съвкупност от хора, то ти ограничаваш правото им да правят алтернативен избор. Пример може да бъде както с Windows, така и с Facebook, дори Пайнер. Ако обаче се стремиш към равнопоставеност между генералната тенденция и нейните алтернативи, то продукта ти ще започне да губи лидеските си позиции.
Аз от разказа разбрах следното. Момичето иска да си работи със своя лаптоп, което е хубаво. Проблема е в това, че тя хем иска да си запази тези “нужни” за нея програми, хем бъдещия и работодател, не иска в офиса им да има нелегален софтуер, пък бил той и на личен компютър. И те са прави. Тя има 3 варианта: Вариант 1, купува си лицензи за всички програми – явно не актуален в случая; Вариант 2 – изтрива всички нелегални програми и си закупува само най-необходимите (ОС и антивирусна – около 300 лв ще я оправят); Вариан 3 – търси алтернативна конфигурация на ОС и програми.
Реално всичко е в нейните ръце и ако си повярва ще може да се справи с Линукс (все пак е префасонирала няколко уиндоуса, оптимизации ала бала)
Като поука, на личните си компютри ползвайте само лицензиран софтуер. Аз лично на личните си компютри ползвам само Линукс и никога не съм имал проблеми с лицензите. Също трябва да обърнем внимание и на мултимедийните файлове на харддиска ни. Не забравяйте че и те са обект на авторско право и също могат да ни докарат главоболия.
За пореден път се доказва, че човек трябва да вярва само и единствено на своя опит!!!
особено що се отнася до “всеобщи истини” от сорта че на небето живеел господ или че линукс е много сложен, или пък че уиндоус е боклук
постоянно използвам и двете операционни системи
и двете ми вършат прекрасна работа. всяка си има и плюсове и минуси….
за мен основния минус на уидоус-а е цената и нуждата от тежки firewall-и и антивирусни програми
за линукс – има много специализиран софтуер който няма как да се подкара и също така почти няма свестни игри /не говоря за игри излезли преди 10 15 години а за някои от най новите/
Хммм игри има не малко. Quake Live, Regnum Online, Heroes of Newereth, Savage 2, Trine, Minecraft, Glitch. Всичко което излиза с Humble Bundle има линукс порт. Верно е че не е такова чак разнообразие, но все пак има на какво да се играе.
Quake live…. тоест куейк 3…. който е на повече от 10 години и е openGL
игра която е под direct3D /directX / не може да се подкара дори и с емулатор /или докато се подкара ти се отщява да играеш/
който не е чак толкова запален геймър ще се задоволи и с това което има
а има и хора които изобщо не играят на игри, не използват специализиран софтуер нямат хардуер който има драйвъри само за уиндоус /да със стандартен хардуер при линукс е по лесно, но опитайте да намерите драйвъри за някой по екзотичен ТВ тунер или нещо друго по екзотично/, та за тези хора препоръчвам линукс.
Едно огромно възхищение към търпението на това момиче. Преминах на линукс, заради подобни проблеми, но просто не издържах да изпробвам всичките опции описани по-горе :). И едно XP оставих – за игри и нищо друго.
Работата с линукс не е по-сложна, Убунту и съвременните дистра се инсталират по-лесно и от Win 7-ца. Това, което дразни е, че дори да вземеш лаптоп без ОС, идва с драйвери за Win. За линукс трябва някои да е имал времето и желанието да ги пише. Дори да не си обикновен юсър, колко ще седнат да до/пишат драйверите, които горе-долу работят на лаптопа им? А без читаво видео ускорение, wlan, камера за Скайп, дали няма просто да си сложи Windows и да си гледа работата/удоволствието.
@Николай Митев: Лошо няма да идват драйвери за Win, стига да са не само за него. За почти всеки съвременен хардуер вече има драйвери за Линукс. С видеодрайверите още е малко тегаво – NVidia държи основните патенти върху видеоускорението, а Microsoft държи дял в NVidia… Но и това ще си дойде на мястото.
Като чета как си говорите, че някоя операционна система вървяла “перфектно” на 1 гигабайт РАМ ми иде да се разплача :). И то с KDE…
Давам си сметка как хората имаме тотално различни разбирания за неща като “скорост”, “леснота” и т.н. Ще споделя контрастираща гледна точка. Надявам се да не се разсърдите, не се опитвам да се правя на интересен, просто моите 5 стотинки. Ето как работя аз:
Core i5 с 8 гигабайта РАМ. На тях върви Уин 7. “Върви” относително добре. Няма големи драми с него. Ползвам уиндоуса за да “пускам” графично интензивна игра (която се пише от другите хора в екипа).
Истинската работа си върша във виртуална машина. Ubuntu 11.10 с 3 гигабайта рам. На нея пиша сървърни приложения. Въпросните 3 гигабайта едвам стигат за да карам супер лекия Awesome Window Manager с няколко терминала, emacs и пусната инстанция на софтуера който пиша.
Просто за мен “върви” означава машината да може да кешира в рама най-нужните и файлове. Трябва да може да стартира нови терминали мигновено. Трябва да може да превключва между виртуални декстопи също мигновено. Експериментирал съм доста. 1 Гигабайт РАМ спря да бъде “приемлив” преди 3-4 години. Говоря за Linux работна станция. Не знам как си ползвате компютрите, но аз не бих карал КДЕ на машина с по-малко от 4 гигабайта РАМ. И да, вероятно човек се простира според чергата си (РАМ-а си :)), но в наши дни 1 гигабайт рам си е доста малко. Никоя съвременна операционна система не върви “добре” (и в никакъв случай “перфектно”) на толкова РАМ. С много уговорки, бих казал че е възможно на 1Г РАМ да върви “приемливо зле”.
И още веднъж, това си е само моето мнение :).
@Метин: За да може да стартира нови терминали (или други програми) мигновено, машината трябва да е кеширала в РАМ-а един куп програми и библиотеки, както тези на терминала, така и на laucher-а и т.н. Ако терминалът ти трябва да е приличен (а щом пишеш в него, значи трябва), това ще е немалко РАМ… А е въпрос и какво ще рече “най-нужните” файлове. Домашната ми машина е с 16 РАМ, и поне едно от приложенията (1.5-терабайтова база данни) не може да си кешира в само толкова нужните данни (най-нужните индекси на базата).
Мисля, че разликата в разбиранията е следствие от разликата в задачите. На къщната ми машина 16 РАМ очевидно ми е малко. В същото време на машината ми в офиса (прастар Атлон с 1 ГБ РАМ) нямам никакви проблеми с КДЕ. Просто там си чета пощата, поддържам сметките на фирмата, правя презентации и т.н. – все дребни като консумация на РАМ задачки… Пък и на двете машини работя все същият аз. 🙂
@Метин – както виждам, убунтото го пускаш на виртуалка. Така имаме 2 фактора за забавяне – самият софтуер за виртуалната машина, който може би не е най-добре подбрания, също хост- операционната система, която както сам пишеш, се затруднява на тази мощна машина.
В момента пиша от лаптоп с Core 2 Duo на 2GHz, като са пуснати еклипс, томкет, максдб и постгрес, както и огнена лисиица с 16 прозореца, всеки с по 10-ина таба, както и 4 конзоли. Също с 3 ГБ рам. Е, работи си чудесно и даже и джавата лети, а й се носи слава на тромаво животно. А чат-пат пускам и DbVisualizer или pgadmin.
Та може би не е лоша идея линукса да не го пускаш във виртуалка, а да го инсталираш нормално.
А да, с гном съм, но и кде-то върви достатъчно бързо, макар и малко по-тежко от гнома.
Ако го пусна на Слак ще е още по-бързо, ама се налага да ползвам убунту.
@Божо – това, което исках да кажа е съвсем друго. Вярвай ми, знам как да правя виртуалки, знам как да оптимизирам системи, както и знам как върви линукс директно на “желязото”. Исках да кажа само, че хората имаме предвид съвсем различни неща, когато ползваме едни и същи думи. Дори самата статия е точно за това… “много е сложен”. Същото исках да кажа и за “много е бърз”…
Ако седнеш на моята (виртуална) машина и усвоиш начина на работа с awesome WM, вероятно ще ти се стори че лети. Просто няма как да сравниш GNOME/KDE/XFCE с това нещо. Само че за мен това е “нормално” не “бързо”. Бързо работи същата графична среда на машина с 8-16 гигабайта рам, която побира целия руут партишън (и повечето други файлове които достъпваш) в РАМ-а. Тогава ти се струва че прозорците се отварят преди да ги стартираш ;-). Работил съм така, но и “нормално” бързо също е ОК.
Просто исках да продължа темата на Григор. Да покажа че не само “много е сложно”, но и “много е бързо” е въпрос на гледна точка :).