Любителите на фантастиката надали имат нужда да им представям Велко Милоев. Няма да забравя с какво удоволствие четох на времето сборника “Нанокомпютър за вашето дете”. Толкова лирични, нежни и красиви разкази се срещат много рядко. А творчеството му далеч не свършва с тях.
Нито пък само с фантастиката. Велко е автор на куп репортажи от интересни (и понякога опасни) места на света. Автор е и на единствената засега книга, забранена от автора си (по тази причина не съм я чел – твърде много го уважавам). Един интересен мислител и разказвач, за който ми се иска да имам време да го представя по-добре.
Уви, вече съм поуморен, а утрешният ми ден също ще е напрегнат. Затова ще спра дотук, и ще добавя само хубавата вест: Велко вече си има блог. Там той може да даде далеч повече и по-хубави неща от себе си, отколкото аз мога да опиша. (И вече е започнал.)
Гордея се, че съм от първите му читатели – и възнамерявам да му бъда редовен читател още дълго време. Велко винаги е имал какво интересно и мъдро да каже, и сигурно винаги ще има.
Успех, брате по фантастика. И нека перото бъде с теб.
@Григор: Извинявай за офтопика.
Скоро из града бях чул някой да си приказва за негова позната с анорексия. Та си мислех, това нещо не може ли да се лекува с ниски дози инсулин.
Предизвикване на контролирана хипогликемия, която хормонално(незнам точно как и не ми се търси) стимулира апетита. Знам, че е психическо разстройство и без отстраняване на основния проблем едва ли ще има дълготрайни резултати. Същевременно това търсене в гугъл нищо не връща:
+anorexia “insulin treatment”
Бтв, изтрий поста, ако мислиш, че е идиотски над определено ниво 🙂
@mdam: Не съществува идиотизъм, за който да не се намери възприемчив идиот. Така че коментарът ти определено е нужен – ще предпази някого. 🙂
Ниски дози инсулин, давани постоянно, наистина могат да засилят апетита. Проблемът при анорексията обаче е, че апетитът бива възприеман превратно и връзката му с храненето е нарушена. Затова, за съжаление, не очаквам да има резултат изобщо (освен в редки случаи).
(Между другото, неведнъж съм виждал тежко затлъстели пациенти, при които се открива възпален панкреас. Така че подозирам, че в някои случаи сериозна роля в затлъстяването играе свръхотделяне на инсулин, или проблем някъде другаде по веригата на действието му.)