Двойникът

Отивам днес да тегля пари от Булбанк. Отивайки към касите, минавам покрай охраната, който внезапно ми се усмихва и ме спира:

– Здрасти! Какво правиш тук?
– Хм… (Слаб физиономист съм.) Тегля пари.
– Ще докарваш ли пак от онези, немските перални? Гошо е много доволен, та и аз се интересувам.
Немските перални? Да докарвам?!…
– Надали. Нещо не ми се вярва.
– Язък! А няма ли да кажеш откъде ги взимаш?… Добре де, разбирам, пазиш си хлебеца. Кога ще минаваш пак до Калотина, да зареждаш?
– Май няма да е скоро.
– Стига, бе! Бялата техника в магазина вече почти свърши. Да не си сменил работата?
– Не, не съм я сменял.
– Или да си в отпуск нещо?
– Не, на работа съм си.
Кога ли този симпатяга ще разбере, че се е припознал?
– Хм… Добре де, няма да съм любопитен. Нещо ново става ли по вас? Гледам, шефа ви малко го очушкали нещо.
До края на работното време на касите остават 10 минути. Пък и почна да ми писва.
– Не ми се вярва.
– Четох във вестниците!…
– В моята фирма шефът съм аз.
– … … … Фирма ли си си направил? Така кажи!… А къде зареждаш сега?
– Никъде. А специално бяла техника не съм зареждал откакто съм роден. Нито съм работил като доставчик някога.
– ?… ?… Не разбирам.
– Бъркаш ме с някого.
– Глупости! Да не съм говорил с теб сто пъти, да не…
– Уверявам те, че не си говорил с мен сто пъти. Че сега ти е първият.
– … Бе я стига си си правил майтап с мен! Двайсет години съм работил в МВР като експерт по лица, имам фотографска памет! Тия ги пробутвай на някой друг!
Наистина изглежда ядосан и обиден. Не съм прав да го тормозя.
– Не си правя майтап. Виждаш ли, занимавам се с компютри. Никога не съм доставял бяла техника. На Калотина през живота си не съм стъпвал. Повярвай ми, наистина ме бъркаш с някого.
Подозрително гледане минута две. Накрая свива рамене: щом така искаш, така да е. Не си прав, ама нека да е твоето.
– Добре де, може и да съм се припознал. Ама… сигурно имаш брат близнак тогава.

След като излязох от банката, се замислих. Бих сметнал това за шега, но ми се е случвало неведнъж. Хора, с които са ме запознавали случайно, неведнъж ми казват, че са ме виждали често из Люлин, и са ме питали там ли живея – а аз почти не стъпвам там. А преди няколко години бях една събота на битака – там абсолютно непознато ми семейство ми вдигна скандал. На какво прилича това твоето! Нали нямаше да ходиш на битака! Ако не искаш да си хабиш колата за нас, поне ни го кажи директно!

Аз тогава дори нямах кола.

Винаги съм мислел, че външността ми е доста рядка. Но пък не е изключено всички да мислят така, и съответно който и да е достатъчно висок и слаб да бъде смятан за мен. Но чак такива припознавания сигурно искат нещо повече от ръст и килограми като съвпадение.

Та, не е изключено да имам двойник. Дано го срещна някой ден, да се повеселим.

А дотогава ще ме измъчва екзистенциален въпрос – той ли е мой двойник, или аз негов? 🙂