Говорим за свободно изкуство. А свободното изкуство го правят автори.
Обичате ли да четете фантастика, или фентъзи? Или най-вече нещо по средата между двете?
Ако да, имам един сайт за вас – http://www.johanvladimir.com. За да го разгледате, ще ви трябва Flash. Ако обаче преодолеете този проблем, ще откриете, че си е струвало. Не зная де, разни хора – разни вкусове, но на мен ми харесва страхотно!
Възможно е и да не е само моят вкус. Мисля, че от всичките творби само една или две не са взимали награди от конкурси (вероятно защото не са били пращани). Вярно е, критиците също не са критерий… Прочетете, и решете сами.
Всъщност, истинското име на Йоан Владимир е Ангелина Илиева. Симпатично и свястно момиче. Поотчаяно напоследък от пълната липса на хляб в това да пишеш и издаваш. Не зная има ли начин да бъде убит един талант, но това ми се струва добра идея. Ако трябва да работи по ен-найсет часа на ден като продавачка или секретарка, сигурно тласъкът отвътре няма да намалее, но надали ще й остават толкова сили и време за писане.
Може би точно това отчаяние я насочи да пусне нещата си под свободен лиценз – CC BY-NC-ND. Сайтът й е създаден с безкористната помощ на нейни приятели и почитатели.
Не зная дали ще успея да накарам Ани да се появи на ОпънФест-а. Може би на варненския (тя е от Варна). Може би на софийския. Разговорите още текат… Ако нещата й ви харесат, моля ви, драснете тук един коментар за това колко бихте искали да я видите! Може би така ще ми е по-лесно да я убедя.
А може би, ако пускането на творби под свободен лиценз започне да носи истинска полза на талантливите, това ще стимулира повече автори да го правят. Известността, уважението, почитта са огромни ползи. Парите също могат да са полза. Мисля си дали не може да се направи нещо по въпроса. Кроя планове. Но засега още съм само с плановете.
А междувременно такива като Ани трябва да продължават да пишат. И да виждат, че когато пускаш неща под свободен лиценз, това ти дава обратно. За да може повече и повече хора да пускат творбите си под свободен лиценз, за да има за изкуството свобода.
А затова можете да помогнете вие. Тук и сега.
Зачетох се! Уникално е, в смисъл че не съм чел такова нещо до сега. Вече съм на стр.60 от повестта за Хуба/Хубен и не мога да кажа, че не ми харесва. Но имам голям яд с тоз флаш… Не знам за какво е необходим. Да, прилича (малко) на истинска книга, но това може да се направи и без флаш!
Една препоръка – нека да има вариант за оффлайн-четене, който да не е на флаш, а? Иначе – страхотно. Йоан, продължавай добрата работа. Сигурно е трудно и на моменти – безсмислено и безнадеждно (такава ни е действителността, да!), но… продължавай!
Разказът не свърши “хубаво”. Вярно, ако погледнем философски – малко неща свършват хубаво в този свят. И сигурно на Творците им е много трудно в тази обстановка да пишат неща, които свършват хубаво и провокират положителни емоции? Не знам!
Но не ми хареса края. Края не е хубав :(.
Хубави краища няма… защото никога нищо не свършва.
(Питър Бигъл – “Последният еднорог”)
🙂
За мен би било чест да се запозная с Ангелина Илиева.
Докато четох “Какавидата” и “Триптих за лампата” всеки ред ми звучеше познато и близко – като припомняне на мой собствен сън.