– Ало, аз съм точно до шадравана. Ти къде си?
– Извинявай, задържаха ме. Ще стигна след двайсетина минути. Можеш ли да ме изчакаш?
– Разбира се…
Прибрах телефона и се огледах. Дърветата на градинката все още опазваха от предиобедното слънце останалата от утрото прохлада – беше приятно да се чака. И нямах в момента спешни задачи, така че спокойно можех да отделя мъничко време да си поема дъх.
– Мише бе, каква е тая работа от тебе? Цял месец вече те няма! Кога ще доведеш децата да ги видя? Те тръгнаха ли вече на училище?
Подскочих, стреснат от побутването с бастун. На пейката, до която бях застанал, седеше стопен от възрастта старец със старомоден костюм и дебели очила. В първия момент щях да му отговоря, че се е объркал, но забелязах с какво извинение ме гледа шейсетинагодишната жена до него. Приличаха си, сигурно му беше дъщеря. Старецът продължаваше да ме визира с разфокусирания поглед и благодушната усмивка на тежките склеротици.
– А, скоро, скоро. До седмица-две… – Смигнах успокояващо на жената.
– Те ли са това там, дето ритат? – Той посочи с бастуна си децата, които гонеха топка около шадраванчето. – Че без очилата не видя вече… Те ли са бе, жена?
Жената намести очилата му и плахо ме погледна:
– Благодаря ви и извинявайте. Татко вече е над деветдесетте и ви обърка с брат ми.
– Не се безпокойте изобщо. – Почувствах се горд, че се бях усетил навреме да не разочаровам човека. – Сигурно няма търпение да го види…
Тя посърна.
– Почина преди четири години. Инфаркт. Татко май така и не разбра. Водих го на погребението – три пъти ме пита кого погребваме, кой Мишо…
– Моите съболезнования… – Идеше ми да потъна в земята. – И ви бърка с майка ви?
– Да. Тя си отиде преди повече от десет години, той тогава още разбираше по малко, ама вече е забравил. Старост-нерадост. Добре поне че е жив изобщо. И че съм сама пенсионерка, децата отдавна пораснаха, та имам кога да го гледам. – Жената изглежда се радваше да сподели, да разтовари малко, пък дори с непознат.
– Децата на брат ви растат ли?
– Дъщерята му изпрати близнаци абитуриенти миналата година. Синът пък вече двайсет години е в Щатите, ни се обажда, ни нищо. Не знам къде е даже, тревожа се понякога, ама като нямам никакви координати…
Погледнах към стареца – той спореше с видим само за него събеседник как са играли вчера Гунди и Котков. Мислено запрехвърлях в ума си лекарствени комбинации. Прилична доза пирамем плюс цинаризин и невробекс сигурно щеше да го върне поне малко към действителността.
Но какво щеше да открие в нея?…
– Извинявайте, че ви сръчкахме така. Просто… моля да ни извините. Татко, хайде да се прибираме, че почна да напича.
– Ей сега, жена, само да се разберем с Иван кой ще е на смяна тая неделя…
– После ще се разбирате, като се приберем. Иван ще дойде с нас. Хайде малко по малко… Довиждане, господине, и пак извинявайте.
– Няма защо, повярвайте ми.
Дядо ми имаше склероза и разбирам за какво става на въпрос. Учудвам се, че си успял да реагираш толкова бързо. Браво за което.
@Кирил: Обикновено не съм толкова съобразителен – просто тоя път имах късмет да се усетя навреме.
Много повече обаче се гордея с това, че не се хвърлих да предлагам лечение. Боя се, че за него ще е по-добре да си остане както си е… 🙁
Тук си абсолютно прав. Прабаба ми като мина 90те и ѝ пожелавахме да доживее 100 години казваше, че вече не е живот – всичките ти приятели и роднини са си заминали. А беше аблютно здрава – разхождаше се, готвеше си, даже и мен гледаше. При дядото го няма този проблем и може да си поговори с „приятелиятелите и роднините си“ като теб. И да го лекуваш, не виждам за кога. И да го излекуваш, не мисля, че ще се зарадва да запомни какво е станало с Мишо.
Ако питаш мен и за дъщеря му е по-добре. Има някой за който да се грижи. Ако не беше той, тя най-вероятно щеше да си седи в тях, да гледа сериали и на практика да чака да почине. По този начин тя „спортува“ и съм сигурен, че ще и се отрази добре на здравето.
Ще поживеем, ще видим кое е за добро и кое за лошо. Светът е шарен, а пътя дълъг.
Чини ми се разказите на Хайтов и сега, и тогава ще ми вършат работа.
Доколкото знам склероза не може да се излекува. Може да се подобри положението само временно (и то най-вече след криза), а самите лекарства не изглеждат безобидни.
От друга страна наскоро четох статия която говори за разработена ваксина срещу Алцхаймер. В момента се правят изпитания дали тя ще успее да блокира развитието на болестта в начален стадий.
@Иван: Положението може да бъде подобрено до известна степен, дори не след криза. За щастие, лекарствата са напълно безобидни. Уви, в някои случаи не съм убеден, че си струва да бъде подобрено.
За ваксината срещу Алцхаймер – ако не тази, то друга, или пък друг вид борба срещу болестта, сигурно ще успее. Отначало вероятно успехът ще е малък, а лекарствата – с тежки странични ефекти, после ще има по-нови с повече ефективност и по-малко странични ефекти… и така. Или поне обикновено става така.
Господин Гачев,
благодаря ви че все още пишете 🙂
@staafl: А, склерозата ми засега все още го позволява. 🙂
Много хубаво и много топло!
Най-големият късмет за дядото, достигал 90-те (че и отгоре), е туй, гдето склерозата го предпазва от разочарованията на заобикалящата го действителност.
…Гунди и Котков! Какви времена са му в главата само!
Но най-голямото “щастие” за тези хора (също и за шейсетгодишната дъщеря на дядото) е, че не знаят нищо за съдбата да непрокопсаника си в САЩ. Дано никога не узнаят: нали все пак трябва да се мре, та поне да е със съхранено достойнство! А достойнството със сигурност се подкопава, когато научиш, че твоя близък, запилял се в Америка, се е утаил на “процъфтяващото” дъно.
Този пък, гдето е в Щатите – той най-добре си знае…
@wn, еврейте когато бягат от Германия и отиват в Америка, знаеш ли какво правят? Започват да работят едни от най-нежеланите и най-непрестижните работи. В Америка се заселват в гетата. Работят усърдно, спестяват и следващото поколение вече е излязло от гетото. Сега в момента ги виждаш къде са. Не е проблем да си на дъното, проблема е когато не правиш нищо за да се издигнеш.
Кирил, каните ме на един “изпълнен с рискове” разговор, зер ние с Григор тихомълком решихме, че дори споменаването на думата “евреин” е вече антисемитизъм, който подлежи в наши дни на сурово наказание. Така е поне според българските представи.
Българският народ включва в себе си един солиден контингент от около 70 процента потомци на някогашни евреи. В Северна България и донякъде в Тракия тези 70 процента се поделят така: 50-те процента “българи” са еврейски бежанци от Русия (или от това, което е била тогава въпросната източно-европейска територия преди нашествието на Златната Орда); 20-те процента пък са иберийски евреи (сафардим). В Македония е точно обратното съотношение: 50 процента шпаньолци и 20 процента “руски” евреи.
Руските евреи, както намекнах, са били насметени от татарите и от татарската държавна структура, наречена “Златна Орда”, просъществувала цели двеста години. Малцина от “руските” евреи са запазили на Балканите йудейската си вяра и те днес са нищожното малцинство “ашкеназим”. (Поради това, че това са саксонци, опитали се да колонизират някога Руските равнини и Урал, те говореха донеотдавна изроденото немско нарчие “идиш”, макар вече да са го забравили почти напълно.) Останалите не-“ашкеназим” са българи – като мен и Вас (ние с Вас най-вероятно е също да сме потомци на евреи, а не на маймуни, както се опитва да ни внуши Дарвин); – такива българи, че някои от тях даже са основния източник за попълване на християнското православно духовенство.
По-честните от нас (во главе с Григор и мен) сме безбожници, каквито и трябва да бъдем.
Иберийските евреи, които са дошли по-късно – придружени от цяла тумба иберийски цигани “кало” (СО КЕРЕС?), – са съхранили на Балканите в много по-голяма степен йудейското си вероизповедание, макар младите поколения чудовищно бързо (пред собствените ми очи) да забравиха традиционния си език “ладино”.
И тъй, според Вас би трябвало ние – българите, които сме всъщност евреи – дори да сме “на дъното”, да направим НЕЩО, за да се ИЗДИГНЕМ. Е да, ама – не! Вече не сме евреи – уви! Няма ни я йудейската вяра, която да ни прави сплотените синове на Давида, всепобеждаважи света на гоите, въпреки че ни затварят в гета, че даже и в концлагери.
Алтернативата е такава: или си евреин-йудей, или си циганин-кало. Трето положение няма. Е, ние – “българете” сме си “кало” и това най-много ни проличава, когато се озовем в твърде враждебния към нас свят на англосаксонските гои.
¿so keres? = ¿que quieres? = какво искаш?
@wn: Да си призная, не вярвам и 1% от българите да имат еврейска кръв. (Лично мнение.) И това изобщо не ме тревожи, защото смятам евреите за народ като всеки друг, с нищо не по-добър или по-лош. (Освен че животът ги е научил да са амбициозни и да си помагат един на друг – две добродетели, които на българите отчаяно им липсват.) Смятам, че евреите произхождат от маймуните точно колкото и всеки друг народ, и са любимци на Бога точно колкото и всеки друг народ. И че алтернативата “евреи или цигани” е точно толкова измислена, колкото и алтернативата “арийци или полухора”. И че възгледът, че евреите-юдеи всепобеждават мръсните гои, е братче на възгледа, че арийците воглаве с тевтонците всепобеждават полухората.
Българите имаме нужда от много неща. Но сред тези неща според мен не е да се опитваме да се правим на евреи, американци или каквито и да било други. Да, не сме по-фърст от никой друг народ. Но си имаме своите добродетели и качества, и лесно можем да се научим и на още. Според мен трябва не да гоним влака за светлото бъдеще, а да вървим смело напред със собствени усилия. И ще преуспеем не ако се тупаме по гърдите с викове “Булгар! Булгар!” (или “Йудей! Йудей!”…), а ако бъдем свестни и истински хора.
С всичко от Вашите възгледи, Григор, съм готов да се съглася, само не и със заблуждението, че произхождаме от маймуните.
Не! Ние сме създания на експериментални “ударни групи” на някакви предполагаеми извънземни цивилизации в най-дълбоката предистория, които – дори и да не са били “богове” (защото “богове” няма) – са планирали за нас да бъдем нещо много повече от маймуни (и нещо много повече от това, което в крайна сметка сме се оказали). Планирали са да сме подобни тям. Но не сме оправдали очакванията им…
@wn: Учтиво си запазвам правото да не се съглася, и да не споря повече по въпроса.
Не по-малко учтиво декларирам, че присъствувайки в потока от коментари след тази или онази от статиите на Григор в неговия блог, аз нямам ни най-малко намерение да споря с когото и да било, а най-малкото със самия Григор.
Един по-демократичен подход към блоговете, обаче, би означавал, че ако собственикът на блога изложи някой свой възглед, коментиращите разполагат със свободата да заемат различна гледна точка. Зная, че широко се практикува от мнозина суровото цензуриране и дори премахване на възможността за коментари, но това е когато публиката е невъзпитана и излива в блога профанизмите и вулгарностите си, които са нейната дълбоко вкоренена природа. Такава бе причината преди известно време да бъдат ликвидирани коментарните потоци в блога на Едвин Сугарев, където нещата бяха стигнали до нескончаемо сквернословие. Пишещият тези редове пък бе принуден да ликвидира изобщо блога си в зародиш, поради неприкритите намерения за богохулство сред “почитателите” му.
Ала смея да твърдя, че Григор няма проблеми от такова естество, защото ние – неговите посетители – сме дори повече от възпитани. Ние сме просто… изящни в подхода си към докоснатите теми!
Не е ли така, Григор?
Що се касае до засегнатата “болна” тема, която така скандализира Григор, то – уверявам го – аз съвсем искрено храня негативен заряд по отношение на Дарвин и неговата хипотеза. Допускам, че за един медик по образование Дарвиновата “теория” има стойност, каквато е стойността на Вехтия Завет за вярващите, поради което моля собственика на този блог да ми прости несъответствието между неговите и моите възгледи.
Аз просто считам, че това, което Дарвин е измислил, по нищо не се отличава от изобретението на Папската институция да се раздават индулгенции. Дарвин все пак е по-почтен: докато католическото духовенство ПРОДАВА опрощенията си, то Дарвин само РАЗДАВА своята индулгенция, скрита в обяснението му, че ние, човеците, сме несъвършени, защото извървяваме трънливия път от Маймуната (с главна буква) към въжделения Човек (пак с главна буква)…
Трънлив път, но ще се оправим!
Няма нищо по-оптимистично от това да заявиш, че си “добре, но ще се оправиш”. За съжаление прав е не Дарвин, а Володя Висоцкий, който в една своя песен казваше:
“Стремилась ввысь душа твоя, –
Родишься вновь с мечтою,
Но, если жил ты, как свинья, –
Останешься свиньею.”
Остава единствено БЯГСТВОТО, за което самата Природа се е погрижила, като ни хвърля в обятията на СКЛЕРОЗАТА точно в момента, в който започне да става най-непоносимо съществуването ни…
……………….
Забележка: Знаете ли вие, мили ми душици, какво значи “евреин”? “Евреин”, преведено на маймунски (гойски, български) език означава “беглец”. А за да си “беглец”, сигурно не е от хубаво…
@wn – Теорията на Дарвин не е хипотеза 😉
Поинтересувай се за разликата между хипотеза и теория.
И вземи прочети какво всъщност представлява еволюционната теория. Тогава няма да се излагаш чак толкова много като пишеш по въпроса.
Идеята ми е, че много имигранти когато са отишли в чужда страна не са отишли за да работят като изпълнителен директор. Има много случай на емигранти които са започнали от най-долното стъпало и са се издигнали и не са само еврейте. Други примери са китайците в източна Азия, корейците в Америка и още много други. Общо взето еврейте не са излезли от гетата, защото са еврей, а защото са положили много труд. А чернокожите които живеят от поколения там, не е защото са чернокожи, ами заради манталитета им.
Ние защо сме на дъното? Ами защото имаме много корупция, която за нас е нормално нещо. Защото повечето не искат да работят а да се занимават с „далавери“. Защото за нас не е важно да работим да ни се подобри положението а хвърляме големи усилия за да влошил това на другите. При такъв манталитет как очакваш да се издигнем? Не само няма да се издигнем, ами и по-лошо ще става.
Защо при нас навсякъде е толкова мръсно? При германците е чисто защото не хвърлят боклуци на улицата и чистят. Ние хвърляме боклуци по улиците, не чистим и после се оплакваме как държавата не е почсистила всичко.
>> И вземи прочети какво всъщност представлява еволюционната теория…
Да, има такова нещо, което се нарича “еволюционна теория”, но то е хипотеза, приета конвенционално за “теория” сред казионните научни кръгове по света.
…Иначе еволюция няма. Еволюцията е измамна представа за някаква хипотетична “магическа” практика, която природата била извършвала от самосебе си (и върху самата себе си), за да се била усъвършенствувала. Сподавената надежда на Дарвин е, че посредством своята ХИПОТЕЗА (претенциозно наречена от него самия “теория) той ще съумее да замести извечната потребност от “божество” у хората с нещо, което той дори не е посмял да нарече чистосърдечно АТЕИЗЪМ.
Не че реалността не се свежда до отсъствие на каквито и да е “божества”, но Дарвиновия “атеизъм” е всъщност опит за нова религия; сиреч – отново отказ от жадуваното развенчаване на свръхестественото.
Истината е, че няма непостижим за сетивата ни “бог”, а по чисто логически път ние – стига да имаме доброто желание – можем лесно да стигнем до сценария, по който многократно някоя извънземна цивилизация е идвала на планетата ни и е правила опити за населване на тази потопена във вода силициева топка с органична материя. При по-новите посещения екипите от извънземни експериментатори са положили усилия за синтезирането и на “мислеща материя”.
Понеже опитите за “мислеща и самоорганизираща се материя” се оказали плачевни, накрая се е наложило на Земята да се спусне огромен космически летателен апарат, който за по-дълго време да проследи грешките при формирането на Планетарната Целесъобразност. Съоръжението е било разположено някъде сред Световния Океан и неговият екип е останал да функционира до исторически времена (така наречените “ангели”, за които има документирани спомени в свещените текстове). Засега не е ясно дали тази интерпланетарна конструкция е плавала в Пасифика (континентът Мю), в Индийския Океан (земята Лемурия), или в Атлантическия Океан (островът Атлантида): външно съоръжението е създавало впечатление за голям остров или даже континент и легендотворното въображение на тогавашното човечество ни е оставило в наследство представите за изброените тайнствени средокеански селения, които при всички варианти на легендата изчезват, погълнати от океанските бездни.
Но геологически свидетелства за подобни потънали тектонически формации няма!
Защо не си представим тогава, че никой не е “потъвал” в никакви бездни, а чисто и просто след като “научната програма” е била привършена, летателният апарат е излетял в Космоса, оставяйки след себе си усещането за световен катаклизъм (например – Всепланетарния Потоп, предизвикан от “разплискването” на океанските водни маси при излитането, а може би и поради настъпилата вследствие старта аномалия в земната орбита)?
Защо не си представим и че самата Луна е един изоставен летателен апарат?…
Но не е сега момента да разсъждаваме над космогонията на заобикалящия ни мир, а само над проблема за Целесъобразността, намиращ израз в това, което наричаме “мислеща материя” и “хомо-сапиенс”. (За тези, които са получили “образованието” си след “промените” през 1990-та година ще напомним, че има съществена разлика между термините “хомо-сапиенс” и “хомо-сексуал”…)
Пришълците от Космоса, които очевидно са били представители на една или повече супер-цивилизации, са изпробвали култивирането на “способност за мислене” у вече съществуващите на Земята организми (синтезирани при по-ранни посещения). Опитите много са напомняли методите на нашите стари градинари, които “ашладисват” диви дръвчета, като им присаждат “калеми” от УМИШЛЕНО окултурени сортове. Това е форма на генно инженерство. Разбира се извънземнте експериментатори са осъществявали едно далеч по-сложно и ефективно генно инженерство, като са дръзвали да променят генетичния код на дивите обитатели на Първобитната Земя. Възможно е да са се опитали да превърнат в мислещи същества динозаврите, конете, кучетата, слоновете, камилите. Това е причината да откриване днес у много представители на животнския свят почти ясно изразена способност за мислене на определено ниво. Очевидно най-добра сполука е била постигната с маймуните, което именно е накарало Дарвин да се вкопчи като удавник за сламка в идеята за маймунския “произход” на човека.
Ясно е, обаче, че всички тези опити са се увенчали с частичен или изобщо с незадоволителен успех. Наложило се е да се извършат на нашата планета КОРЕКТИВИ над зачатъчната мислеща материя.
Ето защо се появил летателният апарат с размерите на континент и се разположил насред Океана. Вероятно това трябва да се счита за Райската Градина, за която се говори във Вехтия Завет: там е “направен” първия човек (и първата жена, която също е човек). Така е според Свещените книги. Имаме основания да считаме обаче, че най-напред е била направена Ева, с презумцията тя сама да се опложда (да се самоопложда), но скоро съобразили, че такъв подход не води до качествени резултати и затова добавили към “репродуктивния механизъм” и Адам, който да опложда чрез съвокупление призваната към продължение на рода человеческий Ева.
Ясно е, че така създадената двойка е била комбинация от два изкуствени индивида – от два биоробота. Те били направени не от пръст, както пише в Библията, а от лабораторно получени протеини и въобще не са били пригодни за живот на планетата Земя, а за да станат действително пригодни, трябвало е потомците на този лабораторен опит да бъдат пръснати из дивата природа наоколо, за да се извърши “облагородяване чрез взаимно проникване на гени”; сиреч – мисията на така получените биороботи била да се отдадат на “почти зоофилия” с полухората, получени при предишните експерименти. Така тези изкуствени мислещи същества, доведени до съвършенството на мисловността, присъща на днешния човек, са щяли да реализират себе си като “КОРЕКТИВИ на човечността”, а в замяна щяли да придобият недостигащата им пригодност за живот при земните условия.
Така и станало.
Част от биороботите в този експеримент, обаче, се добрали до информация за ролята, за която били планирани и – въоръжени с култивираната им способност за избор и вземане на решения – се оказали крайно разочаровани, когато разбрали, че ще бъдат използувани за репродуктивен обмен с полухората из дивата планета, простираща се пред тях. Тази информация те вероятно получили от недостъпния за тях централен информационен резерв – нещо като суперкомпютър на лабораторната база, обозначен в свещените книги като “дърво на познанието”. Възможно е достъпът до комптъра да им е бил осигурен от системния админстратор на лабораторията, останал в съзнанието на потомците чрез неблагопристойния спомен за “Ехидната”. (От един системен администратор може всичко да се очаква!…)
По този начин сред генерацията от биороботи се формирала фракция на посветените, които решили по никакъв начин да не стават играчка в ръцете на експериментаторите, а да се самоизолират и да се репродуцират само помежду си, изключвайки всякакви контакти с полухората от дивите савани и гори на планетата.
Бунтовниците естествено били изгонени от Рая на Лабораторията и поели своя труден и изпъстрен с несгоди и неописуеми трудности път в един враждебен свят, за който не са подготвени и до днес. Вечно гонени, преследвани, обграждани с омраза и отвращение, умъртвявани от насилници и от болестите, които на планетата Земя са особено безмилостни към тях, тези биороботи са оцеляли и до днес.
Познавате ли ги?
@wn -хипотезата става теория, когато се потвърждава от експериментите и наблюденията. До сега няма факти, които да противоречат на еволюционната теория.
Аз обичам фантастиката, ама ако човек бърка реалността с фантастиката, това е сериозен проблем.
@Божо: Явно живеем в различни вселени. Остави човека да си живее в неговата, добър генератор за научно-фантастични идеи е. Малко а ла шейсетте са, ама да пишат по тях учещи се фантасти не са лоши.
Аз смея да твърдя, че научната фантастика наистина достигна своя апогей през шейсетте и седемдесетте, след което загина безславно, защото новоизбликналите “фантасти” се оказа, че не са никакви фантасти, а чисто и просто “искейписти”, при това – не особено даровити. Те дадоха начало на великата манипулация, известна под името “фентъзи”, поддържана от казионните институции по света като единствен приемлив жанр, призван да запрати критичното мислене на цели поколения в “петнайс’та-глуха”.
Лишени от критично мислене, хората биват довеждани до идиотското състояние да въздишат по “дракони”, драматично да се ужасяват пред “вампири” (с ей-такива кучешки зъби), и да подхранват скудоумието си с “Библията за кръгли идиоти”, публикувана като многотомник за някакъв тройкаджия Хари Потър (никога не съм се интересувал в колко тома е излязъл “Хари Потър”).
Ако ни е нужен истински класически искейпизъм, ето – от двеста и петдесет години насам в Европа (по-конкретно във Франция) се пишат любовни романи. С любовен роман в едната ръка, някои по-страстни натури биха могли с другата да помастурбират, достигайки до облекчението, чиято цел би трябвало да бъде всяка изява на искейпизъм.
А да не забравяме, че и самата Природа се е погрижила да ни дари с въжделеното БЯГСТВО, което да ни спаси от излишни трзания на духа: СКЛЕРОЗАТА, за която сме се събрали да дискутираме под тази тема. Вярно е, че склерозата е облекчение, което ни спохожда след определена възраст, но ако непоносимостта към идиотщините на заобикалящата ни действителност ни връхлети по-рано, Природата има илач и за това: праща ни мултипленна склероза.
Нали така, докторе?
@Григор, засега не са наблюдавани вредни странични ефекти от ваксината срещу Алцхаймер. Ето статията http://ki.se/ki/jsp/polopoly.jsp?l=en&d=130&a=145109&newsdep=130 .
@wn
С теб мога да се съглася само за едно нещо. Не сме произлезли от маймуните.
Просто имаме общ прародител.
Това какви “Инженери” са ни създали е любим мотив на доста научно фантастични творби, като се почне още от класиката “2001” на Кларк. Но науката е доказала доста неща за нашия произход. Сляпото отричане на истината, е зло в зародиш.
Също така не бих се впускал и в самосъжалителни квалификации за това дали сме оправдали очакванията на някакви инженери. Ако ни бяха проектирали както трябва, щяха да ни/си/ спестят мно-о-о-о-го проблеми. Но явно вграждането на правилно логическо мислене или инстинктивно разбиране на нещо толкова просто като научния метод, е непосилна задача за тях. Вместо това имаме стаден инстинкт и вграден модул за софистика, който ни служи предимно да обясним защо ни се полага и чуждата порция.
Хората се раждаме животни, но уникалното е че можем да се променим. Проблемът е, че като отричаме истината за това какво сме, ние се отказваме от възможността да се променим и подобрим.
От целия си житейски опит досега съм се убедил само в едно: ако се “променяме”, то е не защото сме извървяли някакъв път на “развитие”, а защото по гърба ни е трещял дебелия край на тоягата (перманентно или “на почивки”). А то е едно болезненено преживяване и ние се “променяме”, защото гледаме да не затрещи отново тоягата по задните ни (или други някои наши) части.
Е, и това ако не е животинско, пък на!
Както е казал някой по-умен от мен.
Глупак е този който прави едни и същи грешки.
Умен е този който се учи от грешките си.
Мъдър е този който се учи от грешките на другите.
Аз бих добавил – Тези които ни предупреждават за грешките, преди още да знаем как можем да ги направим, се наричат фантасти.
Иван, не сте запомнили добре шегата! Само преди около три месеца Ви я писах по следния начин:
1. Глупак е този който не се учи от грешките, които сам извършва, а ги повтаря непрекъснато.
2. Умен е този който се учи не само от собствените си грешки, но и от грешките на другите.
3. Мъдър е този който никога не прави грешки, защото избягва да предприема каквото и да било, което би го поставило в двусмислено положение.
[Глупаците по света се уравновесяват с контингента на умниците по света.
Следва, че е нужно да има и такава категория, която да уравновесява мъдреците. Коя е тя?
Това е деликатното множество на лудите.]
4.Луд е онзи, който макар ясно да съзнава, че неговите действия ще го поставят в неблагоприятна светлина, не се колебае да ги извърши, въпреки оценките на “благоразумното стадо”, че това са “непростими грешки”. Лудият действува, защото ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЙСТВУВА и защото ако не са лудите, които поне да създават усещането за “еволюция”, всички останали ще върнат човечеството наистина в неговата маймунска предистория.
Така беше, нали? Прегледайте си отново архивите…
И така – фантастите не са нищо друго, освен добре възпитани луди: не крещят, не трошат предметите около себе си, не скачат от прозореца, а само играят ролята на вестоносци, пренасящи послания ОТ НИКОГО – ЗА НИКОГО…
Не зная дали българите (тези, които са си в България) си дават сметка колко непопулярен беше приживе Рей Бредбъри в Северна Америка, а вероятно ще си остане и посмъртно още дълго време все така: буквално мразен! Само в Европа (и изобщо – вън от Америка) ценят Рей Бредбъри така, както той заслужава. Не само това, ами и хората, които по някакъв повод са имали неблагоразумието да влизат в литературни спорове върху творчеството на Бредбъри с миропомазаните културтрегери на “Най-великата Цитадела на Демокрацията” в наше време, след това са си имали невероятно мръсни проблеми…
Само че такива неща до България не достигат, а дори и да достигнат, типичния мудро-български коментар се свежда до едно: “Така им се пада на гадните комуняги!”
С лудите човек по-лесно може да се разбере, отколкото с “мъдреците”!
@wn, Всъщност оригиналната латинска поговорка казва “Мърдият се учи от грешките на другите, глупака от собствените”. Така че не ти признавам авторство. При това даже не съм съгласен твоя вариант. Но стига със спама.
Tell me why the stars do shine.
Tell me why the ivy twines.
Tell me why the sky’s so blue.
Then I will tell you just why I love you.
Because God made the stars to shine.
Because God made the ivy twine.
Because God made the sky so blue.
Because God made you; that’s why I love you.
Моля, горната песен не е предназначена да се пее по време на неизбежния за София гей-парад в края на месеца. Тя има по-общочовешки смисъл…
Някак ми се струва излишно да се намесвам в такъв етап от разговора, но все пак ми се иска да постигнете някакъв консенсус в посоката на научно-фантастичния модел, по който сте тръгнали.
Всъщност научните теории ни дават по-пълна и цялостна картина на света, но си остават теории. Да, вероятността твърденията им да са истина са големи, но това не значи, че представят истината. Вероятността нещо да се е случило в 98% от случаите не означава, че то се е случило. Еволюционната теория вероятно е много убедителна в своето представяне и през времето хората са открили доста доказателства (дори от други области на познанието), които я подкрепят, но това просто затвърждава нейната позиция като доминираща…
само, че …
това, което вероятно искаше да Ви каже @wn , че извънземните инженери, всъщност така правят нещата, че всичко да изглежда като част от еволюцията. Едно космическо врабче ми каза, че това е част от плана им и те сега ни гледат дали ще успеем да го разберем . И по-важното за колко време. Защото после ще ни подредят по резултати с други техни експерименти и това ще влияе на нашето земно самочувствие за винаги. Представете си като този комплекс се прибави към националния какво ще стане. За това ние българите трябва да сме най-осторожни от всички. Същото врабче ми обясни историята по следния начин: след като идват на земята в първите 15 секунди инженеирите класифицирали всички видове и подвидове на цялата флора и фауна и след подробен анализ избирали за фундамент на своя земен биологичен проект далечен роднина на маймуната. Това донякъде успява да се улови и от еволюционната теория, но тя направо спекулира като използва малка част от истината. Та тези извънземни създатели решили, че няма смисъл да започват от нищото (from scretch) така или иначе на земята имало живот, който еволюцията добре успявала да приспособи и те използвали тази заготовка , най-вече някой базови жизнени функции отразени в днк-то. После в следващите 15 секунди се заели да разработят свой собствен модел, който обаче трябвало да реагира на промените в средата по различен начин от предшественика си. Приложили добре разработен модел от други техни експерименти и пренаписали виртуалната машина, която взема променливи от генетичния код и ги смесва с променливи, вече изчислени с техни алгоритми в условия на средата, и впоследствие променили коефициента на върнатите променливи към генетичния код, Още повече, че тяхната виртуална машина за разлика от еволюционната била и доста по-динамична и заемала различно по-обем място в зависимост от изискванията на външната среда, можела да се самоизгражда, и при определени условия да заделя биологичен ресурс за надграждане на хардуера, нещо което до този момент било само фантастика от 60-те за ВМ на биологичната еволюцията и не на последно място нашите хора направили така, че тяхната ВМ си играела с адресите по начин, който земната еволюцията още не е постигнала. Подобрили комуникацията между различните виртуални машини, като добавили някой нови свойства в хедърите на пакетите, което направило комуникацията още по-стабилна и добавили още 3 слоя, но пък малко объркали криптирането при по-старите (вж предишния запис 2-ри абзац). Най-накрая им останали 2-3 секунди от 15-те предвидени за разработка и те пренаписали условията и процедурите за съхрание на социалните бисквитки (тук за пръв път в история се среща поговорката: “Бързата работа срам за майстора” – те сами я измислили и записали на каменна плоча, която оставили близо до Каспичан), от там тръгнали да оправят и социалното кеширане, и дори започнали, но към по средата решили, че това може да окаже твърде благоприятен изчислителен климат за виртуалната машина, точно това не бивало да става, защото все пак те правели експерименти. Та като привършили има няма за 30 секунди след кацането си се сетили, че е петък.
Може би не предавам добре всички думи на врабчето, но в общи линии това ми каза. Преди всичко искам да подчертая още веднъж, че това беше легитимиран космически врабец, а не някой несретник от земната му разновидност. Сега като се замисля единствения аргумент, с който ще замеряте мен а вероятно и @wn ,е че си измисляме и си фантазираме , но истината е просто, че вие сте мнозинство. Ако имаше как това врабче да го каже и на вас преди да отлети, Вие бихте се отнесли по същия начин и с малцинството, което изложи пред вас еволюционната теория. Бъдете истЕнски, защото рано или късно хората ще ви разберат, че играете!
Юлиус, благодаря за способността Ви за “компрехенция” върху проблема с пределната възможна яснота! Ще добавя само, че твърде вероятно е споменаваните от вас 15 секунди от битието на извънземния екип, на нас – земляните – да ни се струват като 15 хиляди години.
Предполага се, например, че са изминали около 15 хиляди години от времето, когато е започнало заселването на Северна Америка с палеолитни люде от Сибир – през Беринговия пролив, или през онова, което според “теорията” е представлявало “мост” над пролива между двата континента. За слабостта, обаче, на “теорията” (като такава и сама по себе си!) може да се извади недвусмислено заключение от странното удължаване на тези 15 хиляди години, което според редица автори стига до 30 хиляди, че даже и до 40 хиляди години. Както се вижда “научната строгост” се оказва твърде недисциплинирана…
Към това може да се прибавят и твърденията на един изследовател-практик, какъвто беше Тур Хейердал, който доказа не с кабинетни “научни” похвати, а като мореплавател, експериментиращ примитивни навигационни технологии от древността, че Америка е можела много по-лесно да бъде усвоена по протежение на цялото й Тихоокеанско крайбрежие с плавателни съдове (изплетени от стъблата на “благоуханен” индийски коноп), спускащи се по студените течения от Япония и Курилите, покрай бреговете на Британска Колумбия и Калифорния, та чак до Еквадор и Перу, и че през Беринговия пролив вероятно са преминали само нищожен брой палеолитни “конкистадори” – инуити, – задоволяващи се единствено с чер дроб от тюлени.
…А дали това заселване на Америките не е станало под диригентството на извънземните инженери от загадъчния “континет” Мю? И дали този процес, вместо да бъде извършен еднократно (както е според “теорията”), не е продължил в течение на едни крепки 15 извънземни секунди? И що за импозантни отпечатъци са тези в Наска (за които и НАСА не може да даде ясен отговор)?!
Абе, момчета, що не потърсите оная чудесна книга на D. C. Dennett: “Darwin’s Dangerous Idea”? Не зная дали е превеждана на български, но дори и да не е, все ще се намери някой измежду вас да я преведе, за да задоволи недохранения български ум с нови животворни елементи.
Григоре, честито — имаш си графоман 🙂
но пък е забавен — много прилича на Джон де Уинтър 😀
Джон де Уинтър е по-злободневен, защото познава действителността в България, каквато е тя в настоящия момент. Аз засягам по-общо графоманските теми, защото искам да измъкна (очевидно, с ченгел) нужната ми информация за ставащото в Отечеството ни, за което, обаче е прието да се мълчи (гузно, разбира се!). С трудна задача съм се нагърбил, но – не бойте се: досега никой не е устоял на “напора” ми…
@wn
с ченгел определено няма да успеете. опитайте директния подход — задайте ясен и конкретен въпроси и може би (отбележете — може би) ще получите също такъв отговор. елементарно е, нали?
Цък! Не става, м-р Ейнджълоу – из форумите и блоговете съм от 2004-та година. Ако тези мои сънародници, с които контактувам, са извън България, при тях е ясно: говорят и пишат “през главата си”, сиреч – каквото им хрумне. Българите в България обаче, макар да са в състояние да бъдат във висша степен обективни, изглежда са сграбчени от боязънта, че като напишат това или онова (в отговор на евентуални въпроси), след това ще трябва да плащат с лихвите. Което не ме учудва, защото това е и Българията, която аз познавах. Никой не може да се трансформира “из тая кожа – у друга”: поне не за по-малко от пет поколения. Значи трябва да се чака за естествени отговори на естествените въпроси стотина години (ако приемем, че едно поколение-време е около двайсет години).
@wn
По-скоро е въпрос на мнение, както би казало кучето, затова няма да споря повече, още повече, че съм на малко по-различно мнение. И нека не си мерим стажа из паяжината, защото и моя е достатъчно голям — стопанинът на това място може да го потвърди, така че е безпредметно да стъпваме на това килимче (imho).