Преди време Йовко беше писал как колата му почти била вдигната от “паяк” пред поликлиника. Днес на мен ми се случи същото – но не “почти”.
С едно дребно уточнение – до много скоро там нямаше знак “Спирането забранено”, а и сега не е лесно да го открие човек, дори ако знае, че го има, и го търси специално. Нямаше го именно защото това е поликлиника, и там човек трябва да може да спре. (Слава богу, моето спиране поне не беше за мой близък роднина. Ако това има някакво значение, де. И е вярно, че не го забелязах – но и да го бях забелязал, пак щях да спра, и да си поема риска. До поликлиниката не се отива за добро.) Но не за това ми е думата.
Докато чаках на опашката, си поприказвах с един събрат по съдба. Той ми каза, че вчера вечерта знакът го е нямало, и той оставил колата си пред жилището си, в разрешената вчера зона, и са я вдигнали сигурно сутринта, веднага след поставянето на знака. Докато той не се е усетил да я премести. Че досега се бил карал по телефони, и от централата на КАТ били потвърдили, че знакът е сложен днес, и го били пратили да се оплаче на арменския поп…
И досега се чудя дали да му вярвам. Ако съдя по някои от другите на опашката, човек в такива моменти може да е готов да каже какво ли не. По едно време се бях сетил да ида да погледна дали бетонът на знака е още мокър, но минута по-късно ми се обадиха клиенти и ме пришпориха, така че нямах време. Не това обаче е страшното.
Страшното е, че ако това е чистата истина, то изобщо няма да ме учуди. Надали ще учуди кажи-речи когото и да било наоколо. А това показва, че нещата са наистина зле – много по-зле, отколкото се получава от някоя и друга вдигната кола. Показва, че печалбарството във “въвеждането на ред” е стигнало до пълна загуба на човешки облик – и че всички го знаем, и затова не се учудваме. До забрана за паркиране пред медицинските учреждения, в името на нечия гуша. Който не вярва, да заповяда да види знака.
Че в София местата за паркиране отчаяно не стигат, го знаем всички. Както знаем и че има стотици начини да се разкрият много и много нови паркоместа, но общината не си мръдва пръста за това. Кой знае защо ли? Че какво да чакаме от нея, да си подяжда собствения келепир ли?… А пък после спечелените от нея пари се трансформират в свръхнеизгодни договори, сключвани с братовчедски фирми под масата, и ние пак си трошим краката по разбити улици. И се чудим кога ли общината ще разкрие нови места за паркиране.
Преди време въведоха таксата вдигане с идеята общината да не плаща за вкарването в правия път на нарушителите, а да си плащат те. Горещо одобрявам логиката на идеята. Само че с времето тя се превърна в начин за дране на хората, а общината – в изнудвач. Това според мен е още по-лошо от предишното положение. Защото не толкова бърка в джоба на нарушителя, колкото стимулира общината да не си върши работата, и вместо това да се бори да превърне всеки в нарушител. (Напоследък слушам едно след друго предложения да се превърне целият център в “синя зона”, да се забрани за паркиране, и т.н. И пробвам да се сетя какво всъщност се върти из главите, които ги раждат.)
Затова мисля, че е време да бъде отменена, и тези разходи да ги плаща общината – на нарушителя му стига и акта от КАТ като проблем, повече е от трийсетина лева. Така общината ще получи силен финансов стимул най-сетне да разкрие достатъчно места за паркиране, за да няма необходимост да паркираш в нарушение. Резерви има предостатъчно. Кой блокира проекта за двуетажни паркинги под дворовете на училищата, над коритата на реките, под новите сгради? Кой старателно проваля приемането на изискването всяка нова сграда да има достатъчно вътрешни гаражи за всички живеещи и работещи в нея? Кой отхвърля най-редовно решението, което разтовари чудесно немските градове – правото да се паркира за час или два безплатно, след което вече плащаш?… Да не изброявам, че като си помисля, се ядосвам. А пък изметта, която сме си избрали да ни управлява, не заслужава удоволствието да ми е струвала нерви.
Пък, кой знае, може общината дори да разреши паркирането пред здравните заведения. Както сега се очертават избори за кмет, аз смятам да гласувам за този, който официално се ангажира да го разреши. Това дали е усмихнат, или не, може пък и да не е по-важно от това могат ли, не дай боже да се наложи, да те закарат до болницата без страх от това да им вдигнат колата.
две от причините за провала на идеята за строеж на паркинг под училищния двор на 133 училище в софия, са тези, описани по-долу (imho):
o несъгласието на училищните ръководства, заедно с училищните настоятелства за това;
о прекомерната лакомия на общината, която искаше с минимални усилия и без да даде нещо, да напълни гушата отново.
като първата причина е следствие от втората (imho).
много лесно можеше да се спечели съгласието на училищното ръководство и настоятелството, ако общината беше склонна да отстъпи част от събрания наем на самото училище и, евентуално, след някакъв срок (примерно 5 години) да отстъпи собствеността върху паркинга на училището (в лицето на училищното настоятелство, което би трябвало да има съдебна регистрация => право да регистрира фирма и дейността на което се регламентира от съответния закон — зюлнц).
но понеже общината подходи арогантно в стил ‘ние тук сме решили да ви разкопаем двора (включително и през част от учебната година) и да направим паркинг, на вас ви остава единствено да ръкопляскате и да си затваряте устата’, хората се обявиха срещу проекта.
описаното по-горе от мен са лични впечатления, получени при кампанията срещу построяването на такъв паркинг в двора на 133-то училище в софия (на гърба на коня, за опозналите софия :о)). не вярвам по другите училища нещата да са стояли много по-различно.
ако идеята беше предложена (за това вина имат и двете страни) и възприета (за което вината щеше да е само на едната страна), това щеше да реши и част от проблемите на софийските училища с финансирането на ремонтните работи по тях, което пък можеше да доведе до икономия на средства от бюджета на министерството на образованието, както и щеше да даде повече свобода в някои отношения на самите училища (а това не се преглъща лесно от хората с авторитарен начин на мислене). така и така, на всички месечни събирания на училищното настоятелство, в които съм участвал, имаше точки от дневния ред за отпускане на пари за някаква дейност, като основния проблем беше със събирането и оформянето на бюджета :о(
колкото до появата на знаци за паркиране къде ли не, към тях може да се приложи подхода, прилаган към знак B1 „Забранено е влизането на пътните превозни средства”, състоящ се в тяхното ситуиране :о) на места, където не могат да бъдат забелязани от водача.
и трети подход, неволно приложен от мен, в случай че колата бъде прибрана от пяюк е мълчаливият отказ от заплащане на глобата. вярно е, че едната от двете ми подобни глоби, беше удържана от данъка, който трябваше да ми бъде върнат (да, да, случват се и такива неща), но за сметка на това беше пропусната другата глоба, което ме навежда на въпроса — има ли ‘давност’ за тези неща или просто в администрацията работят и некадърни хора? но честно казано, не препоръчвам прилагането на този подход без изключително сериозно обмисляне на предимствата и недостатъците му, защото това е доста хлъзгав начин на мислене, който много лесно може да рефлектира върху самите нас (нямам предвид реакцията на кат или данъчните).
ами стига толкова коментар, че май съм си подобрил рекорда по писане :о(
Мълчаливият отказ от заплащане на глобата не се получава. Първо плащаш глобата, след това ти прибират талона, и чак накрая си получаваш колата. И дължиш по не помня колко лева повече за всеки нов час, който тя прекара на наказателния паркинг.
когато отидеш да си прибереш колата от паркинга, не плащаш глоба, а такса за репатриране. глобата обикновено се налага с акта, съставен (и получен) от кат, когато отидеш да си прибереш талона за колата. именно тази глоба аз мълчаливо отказвам да платя вече трета година. да видим до колко ще успея да стигна :о)
съвсем друг е въпросът, че общината те кара да си платиш ‘такса’ за услуга, която не си искал. и ще (ми) бъде интересно да прочетем някакъв компетентен коментар по този казус (пейо, къде се криеш?!). това не е ли ‘узаконена’ кражба от страна на общината?
Общината си разиграва коня докъдето ние й разрешим. Разиграва ли си го по главите ни, значи ние сме й го разрешили.
И при положение че предстоят кметски избори в София, смятам да официализирам нещата, колкото мога, и да натисна по въпроса.
Григоре,
преди около 20 месеца от КАТ ми вдигнаха малкото кротко Матиз-че.
След което по реда на ЗАП ги осъдих, че са ми издали неправилно акта. А в момента се съдим с “Паркинги и гаражи”, че са ми вдигнали колата въз основа на неправилно съставен акт. И се надявам, че ще ги осъдя, защото противното би било странно – след като съдът окончателно е решил в моя полза и е отменил акта на КАТ, не би трябвало да отсъди, че “П и Г” са ми вдигнали колата правилно.
Моето предложение е всеки да съди КАТ, а после и “П и Г”, за да си отмени акта, а след това и да си вземе парите от “П и Г”. Аз ги съдя, разбира се, освен за 36-е лева и за още 1000 лв. за нанесени морални щети и вреди.
Повечето хора, уви, нямат финансовата възможност да съдят толкова.
Ако я имаха, и КАТ, и “П и Г” щяха да са направо разсипани от съдене.