Днес прочетох един интересен запис в блога на Красимир Гаджоков. Става дума за реализацията на прословутото “електронно правителство”. Прочетете я – изглежда смешна, но всъщност е тъжна.
Авторът смята, че така реализираното “електронно правителство” е всъщност показуха, замазване на очите на гражданите. Воден от принципа “не мисли първо за злонамереност, ако може да е обикновена некадърност”, аз бих предположил, че е по-вероятно просто изпълнителят на Обществената Поръчка да се е показал предизвестено некомпетентен. И в двата случая обаче такъв сайт е посмешище за администрацията и обида за нас, гражданите. Точно както и “реагирането” на държавните чиновници на е-поща. Затова ли им плащаме заплати от джоба си?
За да не съм в позицията на поредния оплювач без никаква конструктивност, бих предложил:
– Да си направим едно обсъждане как би трябвало да изглежда интерфейсът на сайта, за да е максимално полезен не само за администрацията, но и за гражданите.
– Изготвителят на сайта да го преработи съгласно резултатите от обсъждането. Разбира се, без допълнително заплащане. Ако ще има разговор за пари, ще е колко дължат като обезщетение за нанесените на имиджа на правителството ни щети.
– Да се подсигури официален е-майл адрес за всяка правителствена институция. Изпратените до този адрес съобщения автоматично да получават обратен е-майл с входящ номер, за да могат гражданите да проследяват и контролират придвижването на проблема. (Спамът ще е проблем, но мисля, че няма да е твърде страшен.)
– И най-вече, още като начало, да вдигнем шум, който където може, колкото се може повече, за тази подигравка, наречена сайт. Ако някой успее да издири информация кой я е реализирал (и срещу каква сума), ще бъде чудесно. ББ е пожарникар-популист – види ли обществено недоволство, търчи да гаси пожара. Да използваме това благо, докато не сме го заменили в традиционната си българска глупост с поредния стар или нов гьонсурат.
Благодарство за отразяването, Григоре!
Аз самият също не мисля че е злонамерено направено по този начин. По-скоро е некадърност и липса на идеи.
Че сигурно и техническите изпълнители страдат от това, също е вярно.
Но задължение на възлагащите е да проверят какво е направено. Дали постига целите. Не може просто да дефинират общо какво искат, без после да ги интересува дали е полезно, дали е разбираемо и използваемо.
Сигурно всеки е виждал, а и може да се сети за това как се прави един полезен сайт, особено в обществената област.
Най-важно е да е орентиран към тези, които ще го ползват. Специално въпросният портал на Министерският съвет за обществени консултации ( strategy.bg) е за ползване от всеки обществено буден гражданин.
Но това не означава да му лиспват елементарни неща, кто:
– на абсолютно всяка страница на сайта, на едно и също видно място, да има “запишете емейла си за да ви известяваме за интересуващите ви проектозакони”. С едно елементарно потвърждаване на подадения емейл с пращане на уникален линк до адреса. В крайна сметка целта на този сайт е да прави обсъжданията не само достъпни, но и да дава знак на интересуващите се, че има нещо ново за обсъждане. Или че нещо, по което те са писали, е било коментирано.
– коментари-модерирани предложения за промени: модераторите да утвърждават само менния, които дават предложения за поправки или добравки. Модерирано за да не се превръща като твърде много други БГ сайтове в плювалня. За този сайт – а и за всеки правителствен – е нужна конкретност и конструктивност. Поле широко у нета за всякак ви други несвързани неща, вкл. за неконструктивна критика.
Така ще се вижда историята на проекта и какво е обсъждано и предложено от гражданите, и в крайна сметка щше може да се сравни какво е прието.
– тези коментари да са публично достъпни (без нужда от регистрация)
– желаещите да правят предложения да трябва да се регистрират, но това да бъде обяснено. Не просто “потребителски вход” (дори като щракнеш там, не става ясно кой е потребител, защо да става такъв). А “дай твоето мнение” (или нещо подобно). Разликата между тези две неща е огромна. Второто казва за какво се регистрираш. И подканва за активност.
И това да го бъде с някакъв голям бутон/банер, да се вижда ясно, да приканва, да “свети”.
– регистрацията да е с реални имена. Разбира се, не говоря за проверка на самоличността чак или ЕГН-та и т.н. Нищо подобно. Просто име, фамилия и град на местоживеене.
В обществената активност няма място за анонимност. Който го е страх от мечки, да не ходи в гората.
Аз искам да знам кой е човекът, даващ дадено предложение. Искам да виждам даи е последователен, или се “извърта” да се нагажда на властта. Дали не е някой, който работи на държавана работа и има някакъв конфлукт на инстереси, защитавайки нещо в проекта.
Пак повтарям – никакво проверяване самоличността. Просто сайта да не допуска регистрация на очевидно измислени имена като “Мечо Пух”, например (при цялото ми уважение към Мечо Пух :-)))
– един от конкретните проблеми на използваемостта, който споменавам в постинга ми, е избора на обществена след като избереш “Обществени консултации” или “Стратегически документи”. На 20-инчов монитор съм и едва забелязах, че нещо става най-долу, след като избера сфера.
Направо не ми го побира ума на кой може да му хрумне да заеме ПОЛОВИНАТА от видимата част на страницата с 20 категории, които плачат за един елементарен drop-down.
– няма информация кога е ПУБЛИКУВАН на сайта даден проект. Пише кога е приет от съответната държавна иснтитуция. Но това не е същото. Може да има фатално забавяне на публикуванто, което да коства време за дискусии. Това трябва да се вижда, за да се носи отговорност.
– на страницата на всеки проект, под абзаца и линка към текста му, да има бутона/банера “дай твоето мнение”.
Най-естествено е хората да бъдат подканвани да се вклщчат точно там, след като са се заинтересували от конкретния проект.
Нищо, че ще се повтаря със същия бутон/банер най-горе вдясно.
Аааа, момент – то го имало, но почти пак да изтърва да го видя – сложен е на-вдясно, НАД надписа “Коментари”, и ако не си отвориш сайта по ширината на целия си екран, никакъв шанс да го видиш. Освен това надписа е объркващ: “Добави нов”. Нов какво ? Ако беше под “Коментари” , става по-ясно.
Но е и много важно да се замени “коментар” с “мнение”. “Коментар” е по-леко, той не предполага ангажираност. Тънки лексикални нюанси, но имат значение за привличане на хората.
– обсъжданията по даден проект да са видими под него, а не да трябва да се създава тема във форума, какъвто вече има.
На всеки занимаващ се с уеб е ясно, че на изпълнителите им е много лесно да реализират изискване от типа “възможност за обсъждане на проектите” просто като праснат един форум.
Но както многократно подчертах, този сайт трябва да е удобен за ползващите го, а не за изпълнителите му.
– в страницата за регистрация: “код за сигурност”
На мен дето се занимавам от гоидни с уеб ми е ясно, но на обикновения човек или на този за пръв път подадащ на това, как да му стане ясно че числото в сивото поле под този надпис е въпросният код за сигурност и точно ТОЙ трябва да се въведе в полето?
Пак някой е разсъждавал все едно всички български потребители са длъжни да са специалисти най-малко по ползване на уеб …
Ето ТОВА са огромни проблеми в използваемостта, които много малко хора забелязват, а всъщност нямаме идея колко ли хора са се отказали от ползването на сайт, особено правителствен.
– пак страницата за регистрация: тотално общоприето е да се посочва със звездичка и обяснение за нея кои полета са задължителни
– няма да е никак лошо ВИДИМО да се обявява че за даден проект срока за обсъждане е изтекъл. Да, дата за края на обсъждането е там. Но трябва нещо видимо, с по-големи букви, за да се вижда веднага. А не човек да се чуди защо няма възможност за коментар там.
– на странцата на проекта “Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020” ( http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=278 ) има линк към PDF файл с 3 коментара.
Не ми е ясно защо трябва да е PDF, вместо да са направо на страницата.
Някои от тези проблеми са общи за българските правителствени сайтове.
Ама стига че стана много 🙂
Пък и съм на къмпинг утре 🙂
>> “не мисли първо за злонамереност, ако може да е обикновена некадърност”…
Странно разделяне на неделими елементи: като се има предвид, че злонамереността най-често е трансформирана некадърност, а некадърността е при всички случаи резултат от злонамерено отношение към Битието – изобщо.
Английският хуморист и мислител Cyril Northcote Parkinson, в коментарите към своите “Закони”, е диагностицирал явлението (в български превод) като “завистия некадърис”.
Григор, ценя високо добрата Ви воля за конструктивни промени, но пакетът от мерки, който предлагате, красноречиво говори, че Вие самият сте такъв човек, който един ден – щом се удаде такава възможност – бихте създал своя правителствена администрация. …Със съответните разпоредби, мероприятия, дипломатически куфарчета и униформени ризи и вратовръзки.
С други думи: нищо ново под слънцето!
Разберете, Григор: сам простият народ – натирвайки овцете на пладнина в дъбравата – е измислил на овчарска раздумка великата мъдрост, че “едно нещо, за да се оправи, трябва по-напреж да се обърка”!
Хей баш на това нещо по нашия край му казваме “революция”…
Е добре – революцията е лошо нещо, защото е пропито с кръв. Ние не обичаме такива работи. Има, разбира се и “нежни революции”, но те са лъжа и измама открай докрай.
Революцията, която единствено може да реши проблемите, трябва да бъде “революция на текущата минута”. Сиреч, да няма минута време, през която хората да не извършват своята революция. Защото горчивият опит е: всички трагически последствия от извършените революции се дължат на нелепия факт, че една революция избухва, достига своя апогей през първите няколко секунди, а след това умира, при което отново пространството се запълва от хората с дипломатическите куфарчета и вратовръзките.
Нашето щастие е, че сме се родили във века на свръх-модерните комуникации, когато вече е възможно съвсем реално да се осъществи идеята за “електронен парламент”. Но докато класическият парламент (онзи там – на площада с Царя Освободител на кон) е място за лицемерие, лъжа, подло лобиране, змийско съскане през почивките между два дебата, както и за политически корекно произнасяне на нищо не значещи фрази, то “електронният парламент” и “електронното правителство” трябва сами по себе си да бъдат отричане на държавата, каквато е била тя досега: тая с дипломатическите куфарчета и сините (или някакви там други на цвят, но еднакви) ризи. Електронното ръководене на обществото трябва да има общи черти с АНАРХИЗМА, колкото и стряскащо да звучи това.
Иначе не виждам изход от блатото, в което сме затънали – не само ние, българите, но и които да са други човешки твари по света.
И още нещо: “оплюването”, за което Вие упоменавате и в което според Вас няма нищо конструктивно, при определени условия би могло да се нарече “критика”, а тя е перектното огнестрелно оръжие, без което не може да се извърши въжделената “революция на текущата минута”, особено електронната такава…
@wn:
Електронното правителство като общоприето понятие не е замяна на “класическото” присъствено делегирано избрано правителство.
Електронното правителство е улесняване на гражданите да си вършат работата, която имат с държавата, по по-бърз, лесен, удобен и евтина начин. И което води до по-малко “класическа” държавна администрация.
Вие навлизате във спор на философско ниво. Няма лошо, и той си има своето място. Но не това е темата тук.
Това, дето го има, и го наричат е-правителство в България, е много зле. Това е темата. И защо е зле – също част от темата.
С риск да насоча темата по-широко, ще кажа че аз лично наблюдавам огромно падение на професионализма в България, особено последните 7-8 години. Във всички сфери – в бизнеса, в държавната администрация. Дори в културата.
Като доказателство за това, по една случайност, “Дневник” са публикували днес тинейджърски “роман” на някоя явно много изестна драскачка, хвърлете му поглед и ще бъдете попарени: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2012/06/30/1856564_otkus_ot_tiin-romana_maks_na_juliia_spiridonova-julka/
Но да се върна на темата: напълно е възможно най-вече и предимно посредствеността да е причината за зле направените и не-вършещи услуга сайтове на е-правителството. Което обаче означава, че не само изпълнителите са посредствени, но и възложителите – администрацията, политиците.
Според мен причините за такъв лош и нефункционален резултат в сайтовете на държавната администрация са няколко. Често те действат заедно и откриването им може да бъде изключително трудно, а вярната диагноза би помогнала за правилно лечение. Тук ще се опитам да направя сводни интерпретации защо се получава така.
1. Много често държавните институции не искат да имат работеща страница Те искат страница, която да отбива номера, някаква бутафория. Търсят човек, който да разбира измислицата, която правят и му я поръчват.
Примерно сами се сещате какво се очаква от сайта на един агро-информационен център. Получава се така обаче, че колкото и добри уеб решения да намирате (в качеството си на изпълнител на въпросната страница) в опита си да достигнете до хората, които се занимават със земя, вие ще получавате хладния отказ на възложителя, просто защото не знаете, че въпросния агро-информационен център е една голяма пералня, която обслужва нечии интереси. Вашият клиент няма нужда от това, което вие правите и трябва да избирате дали да сте част от бутафорията или да не работите за него.
2. Понякога в държавната администрация има наченки за добри дела. Хората искат да направят нещо, което да работи, но не знаят какво е то. В главата им е пълна мъгла, но имат чувството, че се нужда от сайт или уеб приложение, а когато ги попитате “какво” и “защо” го искат, те не могат да Ви отговорят, или отговора съдържа нещо от сорта “защото сме еди-каква-си-институция” , “защото ни го искат от еди-къде-си” и т.н. Тук е мястото на дългия разговор от какво имат нужда. Най-важното в този разговор е и двете страни да бъдат честни. Може би ако бъдат убедени, че функционалното решение няма да им доведе повече излишна работа, че тя ще бъде по-приятна и благотворна това няма да е зле. Най-накрая държавните служители също са хора и биха се радвали да бъдат по-ползотворни. Те разбират глупостта и не им е приятно, че участват в нея. Може би от психологическа точка ние като общество трябва да чуем тяхната гледна точка и да се опитаме да ги разберем. Това може да подобри диалога.
3. Липса на Интернет култура. Диапазона от хората, за които Интернет е ежедневие и лекота до тези, които с мъка местят мишката е много голям. Когато майка ми иска да отмести текста на дадена страница тя ме пита “с термометърчето ли да го преместя” . За нея думата “скрол” е една от онези плашещи чужди думи, които чува от сина си. Има държавни служители, за които Интернет е нещо каквото за нормалните хора беше през 1996г. Въпросът за обучението на държавната администрация е една отделна тема.
4. Липса на подходящи контакти и посока. Понякога виждам български уеб проекти, които ми харесват. Помня един педагогически проект, в който учениците можеха да решават домашните си работи, учителите да ги проверяват, а всичко това да се надзирава от родителите. Естествено така нахвърлени за две изречения, нещата не могат да се опишат точно и изглеждат доста зле, но на мен ми се видя, че има потенциал. Тогава си казах – какво пречи този проект да бъде осиновен от МОН ?!
Или един проект, който ще Ви каже къде да намерите игрище за футбол и как да се включите в даден отбор, в колко часа да отидете и т.н. Това можеше да е инициатива на спортното министерство.
Може би хората, които работят в тези институции са прекалено заети да мислят за работата си в момента . Но ето тези проекти се случват така или иначе. Държавата просто трябва да почне да ги различава като полезни и да ги осиновява.
5. Защо държавата не работи с най-добрите български фирми от бранша ? Или знаете ли дали работи ? Аз мисля, че отговора не е в скъпото заплащане на фирмите.
Мога да изреждам и още, но ми се струва, че това най-характерното, а може и да греша. Все пак това е свободна интерпретация 🙂
Г-н Гаджоков, ето няколко коментара от мен до Вас:
>> Електронното правителство като общоприето понятие не е замяна на “класическото” присъствено делегирано избрано правителство.
COMMENT: Очевидно е така, както казвате. Аз, обаче, съм привърженик на налудничавата ЗАСЕГА идея за пряк парламентаризъм, т.е. вземане на решения на държавно ниво в зависимост от превеса на мненията, статистически събрани и обработени чрез референдумна технология (която ЗАСЕГА все още не е постигнала задоволителна ефективност, но бъдещето е пред нас). По въпроса за усъвършенствуването на референдумните технологии – за щастие – в наше време се работи усилено. Това неминуемо ще доведе до:
1/ отпадане на присъствения парламент, който засега позволява в дебатите да участвуват само експертите в политическата сфера. Много важно е да се даде възможност НА ЛАИЦИТЕ също да излеят душата си, въпреки, че не бихме могли да очакваме от тях нещо смислено. Те са ЛАИЦИ и техните мнения са обикновено безпочвени, защото общественото им положение не им позвлява да погледнат на себе си сериозно и да се приучат към необходимата гражданска дисциплина. Но ние сме длъжни да преодолеем този недостатък на лаиците и да им помогнем в бъдеще да не бъдат повече лаици (ако искаме да имаме справедливо ръководене на обществените дела). В този смисъл електронно-референдумния стил трябва час по-скоро да се превърне в школа по граждански качества. Времето на “дядо Груди от село Чукурово” отдавна мина.
2/ отпадане на досегашния стил на ръководене на държавата от конкретна партия, която е на власт. Де факто, партиите трябва да отпаднат, защото при електронната референдумна технология всеки индивид сам по себе си ще бъде “политическа партия”: ако има в България в даден момент три милиона граждани, които са дееспособни да участвуват в дебатите на “електронния парламент” (забележете – не с минимума от пълномощия “да избират”, а направо да дискутират за постигане на парламентарен консенсус!), то това ще означава, че в България в момента има все едно три милиона партии! Което не би трябвало да създава проблеми при съвременното развитие на технологиите…
Така виждам и реализацията на моите нео-анархистични възгледи.
>> Електронното правителство е улесняване на гражданите да си вършат работата, която имат с държавата: по по-бърз, лесен, удобен и евтин начин. И което води до по-малко “класическа” държавна администрация.
COMMENT: Но ако нещата се свеждат само до улесняване на гражданите, защо трябва това да се нарича с помпозното название “електронно правителство”? Иде реч, очевидно, за нещо много обикновено и нормално: сървиз! Навсякъде по света, където хората са по-интимни с използуването на инфрмационните мрежи и комуникационната техника, тези услуги на държавната администрация се приемат за нещо съвсем обикновено, макар и усъвършенствувано с приложението на компютърните технологии. За никаква “електронна държава” и “електронно правителство” не става дума – трябва да се върши работа и тя се върши по най-удобния утвърден в момента начин. Вярно е, че такъв подход изисква безупречни системни администратори, за да няма провали, а както забелязахте сам Вие (аз също отдавна съм го забелязал), в Родината ни твърде много се шири старото нейно заболяване, известно като “посредственост”. В България има много компютърни гении, но те обикновено са хакери и/или пирати: гении за “зло”, а не за благоприличното “добро”, от което би имал полза всеки.
>> Вие навлизате във спор на философско ниво. Няма лошо, и той си има своето място. Но не това е темата тук.
COMMENT: Съгласен съм, че темата е друга, но пак повтарям: не ми е ясно защо от такова нещо трябва да се прави тема!? Нима не е най-естествено да се организира “сървиз”, улесняващ гражданите, като се използват последните достижения на техниката и технологиите?! По-важно е да “разиграем” темата за участието на средностатистическия гражданин в една сфера, която е отказвана на повечето “непосветени”, с което демократизмът е бил потъпкван векове наред.
Варно е, че така рискувам да предизвикам отново насмешките на собственика на този блог, който ме намира за забавен източник на старомодни сюжети в сферата на нескопосната научна фантастика…
И още един
COMMENT: Стана дума за драскачката Юлка. Така е – това, което е написала, е графоманска боза: прокиснала и разредена с много застояла водица. Но стана дума и за ЛАИЦИТЕ, нали? Ето на – Юлка е лаик в сферата на съчинителството! Ако потиснем нейните пориви да драска, у нея ще се акумулира много негативна енергия, която не е ясно в каква насока ще избие. Също както е непредсказуемо поведението на онези, за които са били недостъпни от векове наред висшите сфери на вземане на политически решения, поради което те са се превърнали в полу-идиоти (а може би и в кръгли такива). Но ние нямаме полза от идиоти, нито от полуидиоти. И затова ще им дадем шанс. Ще кажем на Юлка: пиши, Юлке, пиши мойто момиче! Може пък от тебе и голяма писателка да стане. Това, според мен е най-правилния подход. Това укрепва психиката на досегашните низвергнати, а – възможно е – също да открива и нови неподозирани таланти…
Знае ли чиляк!
@Красимир Гаджоков: Подкрепям идеите, с изключение на една: изискването за регистриране с истинско име. През последните години прекалено често подателите на сигнали до държавната администрация са били преследвани от нея (арестувани и пр.), понеже са нагазвали корупционни интереси. (И това е една от причините за пасивността на българите пред властта.) С малко предпазливост има как информацията да бъде подадена така, че да не може да бъде проследен подателят. Достатъчно е той да може да регистрира културно изглеждащ ник. Модераторите така или иначе ще имат грижата за неконструктивните предложения.
@wm: Говорил съм неведнъж с анархисти по темата за властта. Впечатлението ми е, че всички мислят по един и същ начин: дайте да свалим властта, и хората сами ще изградят и конфигурират едно чудесно безвластно общество. Мен обаче тази теза хич не ме убеждава, напротив – твърде много революции са водели до изходното положение, или до по-лошо и от него. Искам да видя схема как това чудесно общество ще се изгради, как ще функционира и как ще устоява на проблемите. И как ще се пази от това да се превърне отново в старото общество. Изчел и изслушал съм непредставими количества неща по темата, но засега не съм намерил нещо, което да ме убеди. Не съм се отказал да търся, но докато не намеря, ще съм скептик по подразбиране.
@юлий: В повечето случаи служителите от администрацията получават отгоре нареждането институцията им да си има страница. Най-често те не виждат нищо, с което тази страница ще им улесни работата (като изключим, че ще ги постави под контрола на гражданите, и така ще им усложни живота). Нито пък имат техническия и професионален капацитет да преценят дали тази страница е добра, или не е. (Личното ми мнение за ББ е илюстрация по въпроса – смятам го за най-полезния за България премиер през последните 23 години, но в същото време и за най-тъпия и неподходящ за политик човек. Двете не си пречат, нищо чудно дори да си помагат. Но представете си го да преценява дали една уеб страница е добре направена или не…)
На мен пък ми направи впечатление, че за първи път в интернета виждам сайт на който полето за попълване е поставено като единствен елемент на неподреден списък . Не съм виждал друг път такова нещо. А го виждам, защото екранният ми четец ми ги индикира тия работи. Иначе си спомням, че когато имаше министерство на бедствията, или както се казваше там, един човек направи контакт с мене, посъветва се и с мене, и с други слепи хора за сайта им, как е, що е, достъпен ли е без зрение, ние се отзовахме, човекът беше доволен, даже и малко пиарец направи, като представяха някъде сайта, отиде един сляп младеж, и така. Изобщо, без да симпатизирам ни най-малко на Кобурггота, струва ми се, че в неговото правителство се бяха някак промъкнали и нормални хора. 🙂 Та не се лаская, че човекът се е обърнал към мене, а ми е приятно, че е потърсил в Гугъл слепи хора в интернета и ги е попитал става ли сайтът им за ползване
Ъъъ, неномериран списък исках да кажа, даже написах таговете, но вероятно защото са тагове, софтуерът ги е изтрил. ul li /ul, нали. 🙂
Щастлив съм, че макар и със закъснение, разбрах какво трябва да се разбира под “електронно правителство”.
…Нещо май се очертавам като не особено схватлив: ако бях на предпубертетна възраст, сигурно трябваше да ме отнесат към “дебилите”; не съм и пубертет – тогава то щеше да е чисто и просто обичайната за половото съзряване разконцентрираност (поради честите мастурбации).
Остава ми да си избера, значи, измежду:
1/ маразъма, който очаквам да ме налегне след 90-тата ми година,
2/ старческата деменция, която ще ме “зачепрасти” след 70-те,
или пък
3/ сенилността, която напомня за себе си някъде след 55-годишната възраст.
Ако ли пък съм вън от всичките тези възрастови категории, то не ми остава друго, освен да се задоволя с обичайната “олигофрения”, която е повсеместна при българските условия.
Въпреки менталната слабост, обаче, аз все пак успях да разбера, че “електронното правителство” е вид “сървис”.
По принцип ръководенето на една държава трябва да е само по себе си “сървис” и то. И макар и да не се свежда единствено до обслужването на гражданите при техните конкретни еднолични и частни потребности от “узаконяване” на един или друг техен граждански статус (който те – като поданици на своята Родина – би трябвало да имат гарантиран), то е “висш сървис”, който откликва на необходимостта да се напомня на останалите държави, че и ние – да речем, – сме хора като всички останали.
…Нас, обаче, дето си знаем, че сме хора, това много не ни засяга – то не е свързано с нашите лични човешки потребности!
Когато се опре до “човешките поребности”, обаче, нещата става някак си по български сложни.
Всеки германец, който отиде, да речем, да живее с младата си съпруга – и тя като него германка – в Италия, би могъл да покаже пред италианските власти документите за сключен граждански брак с жена си в Германия, на което италианците “козируват”. Не е така, обаче, ако това не са германец и германка, а българин и българка: за да им “козируват” местните власти на страната, в която са попаднали, нашите сънародници трябва да им покажат превода на документа си за граждански брак и при това той трябва да е заверен от Външно министерство на Република България, независимо от факта, че България вече от няколко години е член на Евросъюза и и би трябвало да няма проблеми с документите на българските граждани.
Съгласен съм, че не всеки може из Европа да разбира такъв екзотичен език, какъвто е българския, но би трябвало документите да се признават просто само ако са преведени от “заклет” преводач. Заклетите преводачи от български език, обаче, са служители към българските посолства и те не правят преводи на документи, които не са заверени от Българското Външно Министерство. …Което е голяма идиотщина, защото така всеки е длъжен да направи една излишна административна операция в повече: да ходи по съвсем безсмислени заверки във Външно Министерство и – както всеки може да се досети – това изобщо не става по “електронен път”, а трябва да се отиде в съответните служби на крака (с други думи: хващай самолета за София, губи си няколко дена време да висиш по опашки из министерствата и тъй нататък – просто защото трябва да “доказваш”, че си женен за жена си!).
Ако двама гейове сключат брак, сигурно няма да ги подлагат на такива унижения, нали?
Следва, че нещо не е наред, че нещо е усложнено изкуствено при нас, българите. Вероятно – за да се печелят пари от коленопреклонно просещите граждани, притаили дъх в очакване да им се ниспосли милост свише…
Ако беше въпросът само до пари – да им ги даде човек: касае се за дребни суми, каквито надвилия на масрафа си съвременен българин би дал и на келнера си в ресторанта – като бакшиш. Но не! Има и още нещо: те искат да те видят и ако могат, да те унижат по техния брилянтно отработен начин за “смачкване на фасона” – посредством добрата стара административна арогантност.
Едно време се носеше следния древен виц: “Ще дойде ли ден, когато радиото и телевизията ще заместят напълно вестниците?” Отговорът беше: “Такъв ден няма да настъпи, защото нито в радио, нито в телевизор, можеш да си увиеш нещо.”
Днес този виц трябва да се изкаже по следния начин: “Ще дойде ли ден, когато всички административни въпроси, касаещи отношенията между правителствените служби на България и среднстатистическия гражданин, ще могат изцяло да се предоставят на електронните технологии?” Отговорът би бил: “Такъв ден едва ли ще настъпи, защото посрдством Електронно Правителство никой чиновник не ще може да се изплюе в мозъка на гражданина!”
добре разработен сайт (или цял портал) от този род може съвсем да замени реалното правителство във всяко едно отношение
“твое” правителство?
Е, робите също сигурно викат на робовладелеца “МОЯТ”.
сайтът (и всичко останало) е точно такъв, какъвто е нужен на властта. Това е нейната логика. Някой ден тази истина ще се проумее и от най-наивните и “позитивни” мозъци.
глупости
глупости
приличаш на затворник, който, за да не е “неконструктивен”, излиза с предложението пандизчиите да помагат на надзирателите, а ако може – и сами да се пазят.
Щото затворът не бива да се “оплюва”! Една козметика на килиите и решетките е достатъчна.
(е, другарите Ленин, Троцки, Сталин, Хитлер, Мусолини, след като са полежали по затвори с доста мек режим, предложили радикално ожесточаване на условията – и те “реформатори”, хмък)
Мисълта да се съборят всички затвори и да се променят човешките отношенията така, че да няма повод за вкарване в затвор, изобщо не присъства.
(знам, сега ще кажеш, че си реалист и други подобни. Добро самоизвинение)
wn,
“твоите нео-анархистични възгледи” леко увисват поради липса на системно познаване на “старо”-анархичната теория (скромно наричана “класика” с представители Бакунин, Кропоткин, Рудолф Рокер и мнозина други, сред които и Георги Константинов).
ако искаш, надникни тук: http://sm.a-bg.net/ (специално рездел Теория)
и тук: http://www.anarchy.bg/forum/ (място за дискусии)
а може и тук: http://anarhia.org/forum/index.php и http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897
Шаркан, схванах по какво се различаваме ние – съвременните анархисти със специфичен – от една страна – “Шаркански” десен, – а от друга “wn”-ски десен:
Анархистите с “Шаркански” десен, считат, че един истински анархист няма право да говори за “граждански права”, защото гражданският статут на личността е дело на Държавата, а анархистът отрича Държавата, от което следва, че трябва да отрича и “гражданските права”; анархистът трябва да ратува за друго – за “права на личността”.
Анархистите пък с “wn”-ски десен, макар да са напълно съгласни с горното, се питат: “Е, добре – гражданските права уж ги защищава Държавата (зер това й е работата); ами правата на личността кой ще ги защищава? Самата личност ли? Има ли сили отделната личност за това? Или трябва да се обедини с други личности и да създаде “структура”, с която да се противопоставя на структурата, носеща названието Държава… Но не е ли това отстъпление от самата идея на анархизма? Защото всъщност анархизмът отрича и се бори не само с Държавата, а с принципа на “структурираността”; със структурите – които и да се те!
Ето например – гейовете се проявяват като “структура”. Ако се проявяваха само като “педали”, които си бъркат по дупките – с мед да ги мажеш! Но те са ОРГАНИЗИРАНИ… Самият факт, че са вече организирани, ги прави да са нещо като Държавата, която ние с Вас, Шаркан, отричаме, зер сме бир-парча анархисти!
Но вие там – в портала или сайта-издание на българските анархисти (“Шаркански” десен), симпатизирате на гейовете. Защо?
Аз твърдя, че:
1/ Хомосексуализмът е заразно психическо заболяване, макар заразяването да става не чрез пренасяне на микробиологически инициатори на болестта, а по психологически път.
2/ Гейовете наистина търсят свежа плът, затова искат достъп и до детските градини – та да се заемат с развращаването на човешкия род в най-податливата за това възраст. Не им стига това, че пускат пипала в учебните заведения и казармите (може вече да няма наборна армия в България, но има професионална такава).
Еволюцията в природата не е доказан факт, поради което анархистите с “Шаркански” десен не могат току тъй лесничо да се измъкнат с твърдението, че “гей-фазата” е най-високият достигнат досега връх в развитието на човешкия вид…
И т.н., и т.н. – все в тоя дух.
1) не сме за “права”, а за свобода на личността
2) симпатии към гейовете? Към всички накуп само защото са гейове? Бръщолевиш глупости.
3) не тук, това е личен блог; ела във форума, там ще ти трием сол на главата
За довиждане към самата тема ще кажа, че тезисът (уж на анархистите) “първо да съборим властта, после ще видим” издава или непознаването на анархизма, или предоверяване на съмнителни източници, или е удобна за критикуване позиция, която обаче няма нищо общо с анархистите, но много общо с анархистващата паплач.
Или е съзнателна лъжа, но нея в случая изключвам.
Изпълнител на проекта за електронно правителство е HP (Hewlett-Packard), а за това удоволствие всички ние т.е. Държавата е дала ПЕТ МИЛИОНА лева. Разбира се HP са наели една редица под изпълнители, но голямата пара е взета именно от тях 😉
“…първо да съборим властта, после ще видим…”
Тази постановка може да се отнесе към всички накуп (и най-малко към анархистите). В това отношение анархистите са много подобни на марксистите, които много добре знаят, “какво ще бъде след като съборят старата власт”. Дори и да е погрешно това, което планират, те имат ясна представа как трябва да се установи новата – смущаваща духовете – форма на безвластие.
…Погрешното планиране може да се дължи единствено на невзети под внимание смущаващи фактори, но това също е всеобща заплаха.
А колкото до личността, която е свободна, пък макар и безправна – по този въпрос има смисъл да се говори само ако личността има достатъчно свобода, че да си извоюва правата, които й липсват. Индо-българите, например, донеотдавна бяха безправни, макар и свободни. Сега всички им казват, че имат права, но те разбират това по един превратен начин. Те са си запазили СВОБОДАТА да крадат колкото си искат (докато не ги лишат от тази свобода, като ги пратят в затвора). Но те считат – и то не без основания, – че нямат ПРАВОТО да се чувствуват равностойни на “белите”, т.е. на НЕМУРГАВИТЕ. Това тяхно липсващо право те си го наваксват чрез насилие, още повече, че личностите им са надарени със свободата и умението да упражняват такова насилие – възпитават ги специално в тази насока!
Така горе-долу стоят нещата и при афро-американците в Северна Америка. Те култивират у себе си един задлив тон в обръщенията си към белите (бледоликите) американци, който е свойствен за свободните и независими натури и когато провокираният “бледолик” прояви дори най-малките признаци на досада и нетърпение от заядливото чернокожо настъпление, афро-американецът изведнъж се оказва въоръжен с ПРАВОТО СИ да разполага със СВОБОДАТА да се саморазправи чрез насилие…
Ние искаме да сме безвластници, но чак пък да ставаме цигани или “чернилки” в името на това наше желание – не си струва!
wn,
повтарям:
не тук.
(и добавям: голяма каша царува в главата ти. Или просто се забавляваш с бръщолевици)
Добре Шаркан, идвам! Но там – под име ново и сос срдце горешто…
А Вие Гачев: “Прощай, Григорий! Јазе си имам веќе друго либе (и ќе си му нàпраим машко дѐте!)..”
* * *
Којшто ме чуе да пејам,
тој мисли тага јас немам.
Јазе си пејам, веселам,
тагите да ми поминат.
Оздола иде либето
со двајца верни другари.
Либето ми беше трендафил,
другари беа гранчиња.
Јазе на либе (му) зборувам:
– Дојди ми, либе, до вечер,
дојди ми, либе, до вечер,
јас ке те чекам под пенџер.
Либе ми вели, говори:
– Не можам, мила, да дојдам,
не можам, либе, да дојдам,
јас си заљубив друго либе.
Сега пък – току виж – Григор от радост вземе, че събере верните си другари на угощение по този случай!
“Всеки си има номер, някои цял спектакъл” – народна мъдрост.
значи от любопитство отворих въпросния ‘портал’ и на най-централно место видях линк озаглавен “Интерактивен калкулатор на Административният товар”. Подтискайки порива да се разкикотя кликнах върху него и попаднах на форма с две полета – “Име на административна тежест:” и “Брой дейности:”. Продължих, въведох някакви данни, и научих следното: ако човек със заплата 1000 лв върши нещо 10 часа, общият административен товар възлиза на 58.82 лв.
Така и не разбрах какво отношение има това с обществените консултации.
Изобщо сайта е толкова идиотски и нелогичен, имам чувството че линкове и информация се извличат с генератор на случайни числа 🙂
temp
Макар темата за нуждата от правителство въобще е интересна, нека не разводняваме.
Интернет – широк, места където тази тема вече се дискутира – бол. Нека тя бъде дискутирана там.
По нашата тема: е-правителството (или електронни държавни услуги).
Мисля, че в конкретния случай с идеята си – от която втърде бързо обаче се отметна – президента е прав. Нужно е централно звено, поне за задаване на изисквания и стандарти за реализация на сайтовете. Без такова, всяко държ.звено ще си възлага каквто му хрумне, без мисъл за свързване по данни и логика с другите звена.
Което е и един от вече установените огромни проблеми на е-прав. и за него са заделяни и изхарчени на вятъра много милиони последните 20 год.
Не може всеки за себе си , без централна и дългосрочна архитектура.
Защото не обичам да съм абстрактен и голословен, ще дам ясен и прост пример.
Всяка ел.държ.услуга трябва да предлага възможност за автоматизирани запитвания от други сулуги/системи (програма към програма).
Това веднага поражда нужда от единен стандарт за логване (authentication) и сигурен пренос на данни (transmission security).
Огромна загуба на време и средства на данъкоплатците е когато такова изискване не се прави към всяка нова ел.услуга, или ако се прави ad hoc, т.е. кой каквото му хрумне.
***
Друг проблем, плачещ за стандартизиране, за който говорих и по-горе, е леснотата и простотата на изполване (usability).
Нужна е графична дизайн “рамка” на сайтовете на е-Прав.
Спестяванията от това на пръв поглед изглеждат нищожни, но ако се умножат по милиони пъти годишно, стават сериозен фактор.
Например, полето “търсене” да е винаги в горния десен ъгъл на *всеки* сайт на БГ е-Прав., или някое друго унифицирано място.
Без изключения.
Същото се отнася и за главнот онавигационно меню – “начало”, “за нас”, “контакти” и т.н.
Така на хората ще им се спестява време, защото ще запомнят визуално и подсъзнателно къде са тези общи елементи, и ще ги намират и ползват по-бързо и лесно.
***
Друг стандарт е да не се губи излишно пространство – като посоченият по-горе от мен проблем със списъка “сфери: в сайта за обсъждане на държавни проекти.
Подобна глупост има на сайта на МВнР: 40% част от горната част на страницата на 13.3” екран е заета от надпис с името на министерствоти и герба, плюс ред със “съобщение” *над* него (не е никакво съобщение, а новина) и горе вдясно избор на езика (неясно защо на български показва линк “българска версия” – сякаш някой може да не вижда че е на български).
Под него пък, почти запълвайки 13″ екран, се мъдри огромно лого и надпис “Кипърско председателство”. Сякаш това е най-важното нещо заради което един човек ще дойде на сайта на МВнР – да научи коя страна председателства ЕС. Не че такава информация не е полезна, но тя няма почти никаква практическа стойност, затова тррябва да е забита някъде по-навътре в сайта. А не да губи ценно пространство за полезното.
***
Най-големият проблем на повечето правителствени сайтове, обаче, е нарцисизма около министъра им.
Това не е от вчера – винаги е било така, при всяко правителство, откак има сайтове на държавните институции.
Основната част на първата им страница е заета от новини за министъра – какво посетил, какво открил, на кого какво казал. Друга част – с линкове към описание на функционалната структура на министерството.
Като основна задача за всеки правителствен сайт трябва да бъде записано че трябва да е ориентиран към това да върши работа на гражданите. Да предлага най-напред и най-видимо, на първата си страница, тези видове услуги, които са най-търсени от гражданите, или коиуто спестяват най-много време/средства.
Така на главната страница на МВнР аз искам да видя веднага списък с държави за които МВнР ме предупреждава да пътувам; линк към страница какво да правя ако си зафубя документа за самоличност в чужбина; как да проверя до какъв етап е стигнало издаването на мои документи в чужбина и т.п.
Тази информация и сега я има на сайта, но аз не трябва да я търся особено много време и да се сещам къде “структурно” би трябвало да бъде. А да я намирам веднага, тъй като тя е най-важната и най-често търсената.
Ориентация към нуждите на гражданина, а не към тези на друга държавна институция – това е най-важното.
***
А иначе, че и в държавните институции, и в обслужващите ги частни фирми има мързел, мърлявщина и непрофесионализъм личи и от това, че преди почти от година писах за оплесканата конфигурация на SSL-сертификати на сайтовете на Агенцията за вписванията ик други учреждения, водеща до отблъскване на хората от ползване на малкото истински е-услуги ( http://www.gadjokov.com/2011/03/15/p425/ ).
Никаква реакция или усилие за оправяне на нещата.