Споменах ли, че ми се случват шантави сънища? Тази нощ беше поредният.
Бях попаднал на някакво събиране на музиканти. (Вероятно по недоразумение: подразбираше се, че не спадам към въпросната компания.) И докато се чудех какво да правя, се оказах избутан право сред кръг хора, които се запознаваха с Кен Хенсли от “Юрая Хийп”. Едно към едно какъвто беше на концерт преди няколко години.
Преди да успея да се махна оттам, той ми стисна ръката и ме попита кой съм и също ли съм музикант.
– Ами… наполовина – опитах се да изостроумнича, като опит за спасение от абсолютно изненадващата ситуация. – Не мога да свиря, нито да пея. Но мога да слушам и да се радвам на музиката.
Очаквах Хенсли да ме изгледа иронично (или весело, ако се окаже човек с чувство за хумор) и да продължи със следващия. Вместо това обаче той съвсем спокойно ме погледна в очите и отговори:
– Значи не си наполовина музикант, а нацяло, истински. Тук вътре, в сърцето ти. Щом то може да свири и пее.
Не знам защо, но като се събудих, споменът направо ме трогна. Дано истинският Кен да е поне също толкова мъдър. 🙂
И аз съм наполовина музикант: мога да измислям и да свиря музика с лекота, но не искам. Ако можеше, бих си преотстъпил умението на някой друг.
Мисля, че добрите думи, които сънуваният Микеланджело каза за теб са по-достоверни и най-малкото, могат да бъдат проверени, докато трите изречения на сънувания Кен Хенсли са на език, който не разбирам (или отказвам да разбера?).
@Жилов: Аз ги схващам в смисъл, че ако музиката те докосва и понася със себе си, значи също си музикант. Един вид в този момент ти също свириш, или пееш, или танцуваш вътре в себе си.
Преди доста време спорех с една приятелка, която твърдеше, че японците са една от най-немузикалните нации. Да бяхте видели с каква убеденост говореше някаква тенденция през устата ѝ (разбирането ѝ за музикалност). Тогава се замислих колко лесно започваме да раздаваме “правосъдие” според “устава” на някаква естетическа система. Навярно за да защитим нашия собствен вкус, нападаме различния. Мисля, че нашето училище се нуждае много от хора като Кен Хенсли от записа горе, защото децата бързо биват превръщани в болтчетата на една лустросваща се машина.
Може да е страхотен музикант, но не е много мъдър. Навремето ги въртяха едни с Мархолев все покрай общински трапези и мероприятия. Даже Кен си беше платил реклама по СКАТ, която беше нещо в стила “Вие сте българска община – Наемете Кен Хенсли да ви рекламира и представя, предлагаме изготвяне на клипове, рекламни спотове т.н т.н…. ” С една дума и той гони държавното, общинското и прочее финансиране ….което го прави по-малко симпатичен в моите очи. Лично мнение.