– Значи ти си оня блогър? Хм. Представях си те иначе.
Събеседникът ми е леко на градус. Или може би не съвсем леко. Никога не ме е бивало да преценя колко пиян е човек. А обстановката предразполага към това да си на градус. Тук съм по недоразумение – трябваше да говоря с някого. И се надявах да не са и чували за мен, дори ако ме забележат случайно. Този обаче дочу разговора ми с човека, заради когото дойдох, и се оказа, че съм му известен.
– Аз съм. Защо, как си ме представяше?
– Дребен, хилав и с очила. Но и така пасваш, на високо акъл не вирее.
– Високите имат по-добро покритие. Хващат повече. 😉
– Ама имат бели петна в покритието. Откъде си подслушал инфото си за разпространението на изкуството? Приятели в издателския бизнес ли имаш? Дето не си затварят устите както трябва?
– И такива приятели имам, но имам и глава. Човек трябва да е сляп, за да не види накъде вървят нещата напоследък.
– Глава, дръж ми шапката. Четох ти блога цяла вечер преди седмица. Ако сам беше стоплил всичко това, щеше да си стоплил и какво точно движи големите в бизнеса. Ти се моташ около него като муха без глава, и все не го нацелваш.
– Мисля, че съм го нацелил доста добре. Желанието да станат феодали в свят, в който авторите са им крепостни, а читателите – посеви.
– Фантазия имаш, пич. Трябва да почнеш да пишеш книги, не блог. Ако слушкаш, може и да те пратя при някой да те издаде даже… Може и това да стане някой ден, ама засега го няма, поне тук. Друго ги бута.
Пиша и без твоите покани, мисля си. И ако реша да издавам, ти ще си последният, на който ще разчитам да ми помогне.
– И какво е другото, дето ги бута, пък не съм се сетил за него? Мисля, че съм се сетил за всичко.
– За много умен се имаш. Недей, вредно е… Кво си мислиш, че издателите не знаят, че безплатното разпространение им е реклама ли? Мислиш ли, че толкова нямат акъл? Или ако нямат, че не са пробвали?
– Ако имат този акъл, защо тогава ритат така бясно срещу безплатното разпространение? Доста издатели, доколкото знам, за нищо на света няма да пуснат книга, която се разпространява безплатно.
– Именно защото не са тъпи, пич. Някои са тъпи, де. Ама си имат кой да им издърпа ушите, ако не внимават. И да им напомни откъде са дошли парите им, и че отговарят за тях пред него. Ако не го слушкат, лошо им се пише.
– Впечатлен съм. Ти ли си този, хм, “консултант”? Нещо не ми се връзва. Не бих очаквал тогава да си тук, ще си над тези неща. И не мога и да си представя да седнеш да четеш цяла вечер блога на някой като мен.
– Правя квото си искам. Затова аз съм, дето викаш, консултантът, пък те са “бизнесмените”. Заради тая разлика и чета по цяла вечер блога на някакъв вресльо със самочувствие. Видя ли лимузината с шофьора долу? Ако искам, ще го пратя да я блъсне и ще си купя друга. Никой на може да ми нарежда кво да правя. Ясно ли е?
Май наистина е на повече градус, отколкото предполагах.
– Ами ако опиша този разговор в блога си? Ще пратиш някой да ме очисти? Или ще се опиташ да ме купиш?
– Много голямо самочувствие имаш, пич. Казах ти го. Мислиш си, че си уникален и гениален, ама такива като теб са хиляди. Толкова много са, че даже аз не мога да ги очистя или купя всичките. А и за кво ми е? Отпадъците не ме интересуват… Кво, обиждаш ли се? Нищо лично, пич, ама си отпадък. Ако не беше, щеше сега да си поне като тия тук. Не да ходиш със скъсани сандали и вехти дънки, и да караш двайсетгодишна кола – да, и това знам.
Наистина ме ядосва.
– Може пък и да ми харесва. И аз правя каквото си искам… Та, какво не съм разбрал в картинката? Щом си толкова умен, знаеш ли го? Или само претендираш?
– Съвсем е просто. На тоя свят само ти си по-прост от него. Същото като във всеки бизнес е. Ти кога си се замислил какво е бизнес? След десети ноември, нали? Аз се занимавам с бизнес повече от десет години преди това. Знаел съм къде е ключа от бараката когато ти още си лапал мухите…
– И какво тогава не съм разбрал? Май не го знаеш.
– Спокойно, пич, ще ти го кажа. Просяче си, ще ти пусна малко милостиня… Да стават феодали, дето викаш, мислят най-големите в света. Концерни за права, като холивудските, големите издателства и прочее. Ама има нещо, дето е толкова елементарно, че и в последната държавица по-големите издатели го знаят и го правят. То е най-важното за тях, колкото и да са мизерни. Ама не си го стоплил… Като иде автора при тях да го издават, какво става? Пазарлък става. Колко за него, колко за тях.
– Не е съвсем така. Чувал съм, че има някакви стандартни проценти – колко за издателя, колко за автора.
– Стандартни, цуни ме отзад. Кой как се разбере е. А това е според кой колко е известен. Известен ли е един автор, търсят ли го, ще се разбере на добър процент, и даже веднага ще го издадат. Ако не е, няма как. Или ще се навие на хилав процент, или ще му вземат книгата, ама няма да я издадат никога. Само за да не може да я даде на друг. Капищи?
– И какво общо има това с безплатното разпространение? То винаги си е реклама.
– Именно. Писателят ако е добър и пусне книги безплатно, става известен и го разбира. Вече не можеш да го напазариш на хилав процент, ще иска добър. Губиш печалба… И друго. На българския пазар за колко известни български писатели има място? Ако пишат по една книга годишно, за трийсетина. За повече хората нямат пари да им купят книгите. А искат да ядат.
– На това последното къде му е връзката с печалбите?
– Не стопляш, нали? Казах ти че си прост. Сърдиш ми се, ама е истина. Като ти говори някой по-умен, учи се от него, инак прост ще си останеш… Ходил ли си на конни състезания? Не си, не е като за твойта черга. Та, там конете са на различни конюшни. Която спечели, прибира наградата. Дойдат ли чужди коне да се състезават, колкото повече, толкова по-вероятно е наградата да иде при тях. Конюшните губят от това да има коне, дето не са техни. Сега стопляш ли?
– И какво ще направят, ще застрелят писателите, дето не са техни ли?
– Много филми гледаш. Защо да ги стрелят? Просто ще ги откажат от писането, с гладория докато се отчаят. Ама когато някой пуска книги безплатно и хиляди хора му благодарят, трудно се отчайва. Пък ако както, дето пишеш по блога си, почнат да му пращат и пари, съвсем няма да се отчае. Излиза на състезанието, срещу кончетата от конюшните. И се е подковал и надопингирал повече от тях, с известността от безплатните си книги. Трябва и конюшните да почнат да пускат безплатни книги на конете си, пък това им е чиста загуба. Просто е, нали?
– И какво могат да направят?
– Дали няма да ги стрелят ли? Няма, успокой се. Стрелянето е от друг учебник, ти не си го чел и няма и да го прочетеш, и така е най-добре за тебе. Просто ако някой е пускал книга безплатно, за нищо на света няма да му я публикуват. Да не му публикуват и другите книги ще стане много ачик-ачик, драскачът ще се замисли и ще се усети къде е далаверата. Ама да не му пускат тая книга е лесно. Най-тъпичките издатели даже си вярват, че няма да могат да я продадат. По-хитрите са наясно, ама са наясно и с това, дето ти го разправям. Малко са проблемни напоследък тъпичките, разрешават да пуснеш част от книгата безплатно, безплатната реклама им е примамлива по тия кризисни времена. Въпреки съветите, че си ядат хляба, като помагат на драскачите да станат известни…
– Всичко това съм го писал по един или друг начин. Почти всичко, да съм точен.
– На такива като тебе никой не вярва. Това ви е готиното. Искаш ли да си направиш експеримент? Напиши този разговор в кирливия си блог. След това ела да ми кажеш колко са ти повярвали. Не се бой, няма нищо да ти направя. Ако исках, до минута щях да знам и къде живееш, и къде учат децата ти, и всичко за теб… И ще помня, че съм те помилвал, нищо че съм пиян сега. И като изтрезнея помня. И си спазвам думата. Да ти пусна ли още малко милостиня? В света на тия, дето не сме отпадъци, думата е всичко. Не си ли спазваш думата, нямаш място сред нас. Разбираш ли що за хора сме?
– Благородниците. Кралете, дворянството…
– Един вид.
– С една дума, феодалите.
– Хе-хе. Ти пак на твоето.
– И мафиотите.
– Щом си рекъл. Хайде сега се измитай оттук, ако си свършил. получи повече, отколкото си се надявал. Направи ми сега услугата и кефа да те няма. Заслужил съм го, нали?
– И сигурно ще искаш, когато напиша това в блога си, да спестя името ти? За да не ми се случи нещо?
– Прекалено над теб съм, за да си цапам ръцете. Аре сега, грабвай си капата и дим да те няма.
Понякога се чудя как всички тези случки се случват точно на мен. Анти-любимец на съдбата ли съм? Или другите просто си мълчат?… Все тая.
Не зная защо, но си мисля, че дори ако напиша името на събеседника ми, наистина няма да ми направи нищо. А, доколкото знам, го може. Да пиша блог не е единствената ми работа – ща не ща, просто няма как да избягам от информацията who is who. А нищо чудно и да съм в състояние да му се противопоставя – хора с моята история няма как да нямат какви ли не контакти и длъжници… Но не ми се разпалват войни. В съвременния свят войните ги печели който не участва в тях.
Въпреки всичко обаче няма да напиша името му. Не от страх, а от благодарност за разказаното. Наистина вече съм писал почти всичко от това открито. Но е редно да бъдеш донякъде коректен към някой, който ти е споделил нещо, дори под влиянието на алкохола. Както и честността, коректността не е ексклузивна привилегия на феодалите и мафиотите. Спазването й прави човека по-достоен. Събеседника си може да уважавам (има за какво) или не (също има за какво), но много държа да уважавам себе си.
Само не разбрах едно. Това разказ ли е или реална история?
Струва ми се реална. Просто Григор наистина е като онези места, където незнайно защо светкавиците удрят по-често.
Инак и аз например мога да разкажа подобна абсолютно невероятна история как през 1990 искаха да ме правят шеф на първа частна банка.
Сигурен съм, че твоя събеседник реално не си изкарва парите като “консултант” по отношение на издаването на книги в БГ. Та там просто няма достатъчно пари. Освен това, по направените от сравнения много на дребно мисли – “ще блъсне колата” – ами нали е застрахована, а пък и да не е – с една кола ли ще се хвали?
Последно, ако от позицията на силата се държиш по такъв начин с околните, ти си просто един простак с пари. А парите не правят човека щастлив, правят го задоволен. Злобата, дори ненависта, която този човек излъчва показва безсилие и липса на контрол – показва, че се чувства слаб. Че не знае и не може да намери начин да се чувства щастлив и “на място” в света.
Уж много чета, много слушам, с всякакви хора се познавам, но какво е “капищи” нито знам, нито пък го бях чувал досега. Да не е нещо общо със съпикясване? Ааа, или пък с капито нещо от италиански?
Хм…
Замислих се много сериозно.
Имам чувството, че отвсякъде започва да изплува вече съвсем неприкрито една идеология, основана върху най-черните работи (верни или не) говорени за марксизма. Без смокиновия лист на свободата, равенството и братството.
Реално в разговора няма нищо ново и не виждам какво толкова споделя събеседника ти. Дали ще наричаме отношенията, за които говорите модерен феодализъм или нещо друго не е чак толкова от значение.
Ако това е реална случка и не преувеличаваш разговора, интересното е отношението на въпросния човек към теб. Алкохола просто премахва някои бариери и в случая помага да се видят неща, които в нормално състояние биха останали скрити или подтиснати. От целия разговор личи, желанието на събеседника ти, да се покаже като разбиращ повече от теб въпросната сфера и изобщо, която и да е област. Директните атаки “ти си тук, а аз съм там”, “ти си това, а аз съм друго”, желанието му да се легитимира “аз правя това и това и го правят от еди-кога си” , всичко това издава по-скоро желание за утвърждаване. Според мен хората, които са успели в миналите 20 години да правят ежедневно бизнес, нямат нужда от всичко това, което събеседника ти се опитва да ти внуши. Най-вероятно самия той изпитва неувереност в сферата, за която говори и се опитва да предаде тежест на думите си, чрез някакъв авторитет. До някъде тезата за неувереност и неяснота може да бъде подкрепена от факта, че е прекарвал безсънни нощи четейки записи в блога ти.
Може и да бъркам (нямам много опит в преценяването на такива хора) ,но според мен става въпрос за човек, чийто работа/бизнес е силно зависим от чужди решения, което го лишава усещането за свобода, и който или твърде дълго е живял в подобно положение или е от скоро на подобни събирания и желанието му да се утвърди в подобна среда е взело контрола.
Ами, аз това го виждам единствено като аргумент писателите да пускат свободно и да стават големи. Който е кадърен, ще стане известен и ще може да договори по-висок процент. Въпроса е да има конкуренция и на двата фронта. Аз(за съжаление) съм нечетящ, та не е ясно колко разбирам 🙂
@Galarad: Той е от един друг вид консултанти. От вида на такива като ген. Любен Гоцев и прочее. Този вид “работа” носи истинско удовлетворение само на клинични психопати, така че нищо чудно да не се чувства на място. И май просто беше пийнал наистина доста…
@Виктор: Май значи на италиански нещо като “разбра ли”.
@Любо Николов: Още по бай Тошово време “службите” вече служеха единствено на себе си. С това и (до)купиха подчинението им в осигуряването на “прехода” руснаците – с обещанието да са недосегаеми властелини, работещи единствено за себе си. На такова място не е нужно дълго време, за да се отселекционират само хора, вярващи единствено в тази идеология. Всякакви други ще са опасност за системата, точно както некорумпираният митничар е опасност за цялата корумпирана митница. Няма как да не бъдат активно отстранявани, целта оправдава средствата…
Иначе, тази идеология не е приоритет само на марксизма. Има я навсякъде, където има авторитаризъм, олигархия и подобни. Мислиш ли, че Кадафи, Ким Джон Ил, Бил Гейтс, Стив Джобс, Лари Елисън, Сара Пейлин и прочее изповядват нещо различно?
@юлий: Мисля, че неувереността му идва от това, което усеща напоследък, и което дори и пиян не би си признал – че губи почвата под краката си. Доколкото знам, е “консултирал” доскоро много успешно и далеч не само книгоиздателския бизнес. Възможно е нещата му да са позакъсали. А че дейността му зависи от чужди решения в неговия, хм, бизнес се подразбира.
Накратко, разпространителите предпочитат посредствени творци, защото могат да им вземат повече от печалбата. Няма значение че гениален творец ще им докара по-голям тираж, след като същият може да ги принуди да му дадат по-голям дял от печалбата.
Всъщност подозирам че тук даже парите не са основен движещ мотив. По-скоро е въпрос на сигурност vs. риск. Ако ползваме хазартните аналогии, в играта на рулетка разпространителите предпочитат да заложат на червено/черно, вместо на конкретни числа.
Или даже е още по-елементарно… въпрос на алчност – как така ще дадат повечето пари на някакъв сульо и пульо.
В теорията за интелектуалния феодализъм това е просто дребен щрих. Практически обаче е доста солиден аргумент и обяснява точно манталитета и поведението, не само на нашите но и на чуждите “бизнесмени”.
Грогоре, чета блога ти с голям интерес, но едно нещо не ми се връзва. Пишеш за свободата на словото, на идеите, на книгите, на знанията и на софтуера, а в рийдъра ми под всяка твоя статия пише: “Лиценз: всички права запазени”. Нелогично ми изглежда.
Гриша, защо изобщо си се срещал с подобни боклуци? Такива лъскави червеи като този, който описваш, дето се имат за голямата работа, понеже са с пари, лимузини, шофьори и много ги разбират, са като едно лайно, завито в целофан. Хубава му е обвивката, ама лайно си остава и толкова. Пиянските му брътвежи са по-изпъстрени с бели петна от окраската на китова акула – може и да има нещо вярно тук-там, но на фона на общото е чиста простотия.
Ако бях срещнала този типаж в книга, с начина му на говорене и това отношение, щеше да ми се стори прекалено гротескен, почти архетипен и нямаше да му повярвам, щях да си кажа “Този пък, как се е изсилил …”
Но животът, както винаги, е по-странен от всяка измислица.
Григоре, само за статистиката — не вярвам.
Споделеното звучи в стил Христо Калчев 🙂
Твоят събеседник за мен е човек с много емоционални проблеми. Ще му трябва доста добър психолог, за да му помогне да се оправи.
@Иван: По-скоро предпочитат добри творци със самочувствие на посредствени. Поне в България. Най-големите издатели обаче нищо чудно да са дозрели и за това. Известността е стока. Произвежда се чрез определено количество разходи за реклама от на практика всякакъв материал…
@Майк Рам: Трябва да погледна защо в рийдър излиза така и да взема мерки.
@Мод: Ако не бях чувал, че “консултира” някои издателства, и аз нямаше да повярвам.
@Николай Василев: Подозирам, че Христо Калчев също не е открил топлата вода…
@Кирил: На достатъчно алкохол всеки е с емоционални проблеми. А в този, хм, занаят е и твърде лесно да ги завъдиш…
Всъщност, забравих да кажа, че го чета през Блогосфера, така че вероятно там са го регистрирали така. Преди време събираха информация за лиценза и вероятно си им подал такава информация или те са я сложили служебно. Все пак, ако не си почитател на по-свободните лицензи, е добре да им се обадиш, за да го коригират.
@Майк Рам: Благодаря – ще се свържа с тях. Не са ме питали за лиценз, иначе щяха да знаят, че е CC-BY – сигурно са го сложили служебно.
Гриша, когато цитираш диалози, сякаш привнасяш в думите на събеседника си собствените си словесни шаблони. Може би затова когато пускаш подобни разговори, те изглеждат съмнителни.
@Жилов: Донякъде е естествено – не нося записващо устройство, пиша диалога какъвто си го спомням. Нищо чудно да използвам своите словесни шаблони, без да го усетя.
🙂 Според мен не може без да го усетиш, Григор. В интерес на откровеността, да кажа, че и на мен понякога са ми се виждали леко съмнителни тия работи на Григор, обаче пък познавам издател, който би казал някои подобни неща. Поне едно изречение от тия по-горе съм го чувал, от издател, например това за свободата на договарянето между издател и писател.
Аха, разминаването!
Разминават се представите ни за личността, която е “душа” и за индивида, който е “комбинация на тялото с душата”.
Докато нямаше Интернет и хората – доколкото общуваха – го правеха излагайки на показ преди всичко тялото си: осанката, жестовете, тембъра на гласа, търсещия пламък в погледа (или самодоволната сънливост), тънките нюанси на поемане на чашата с питието (с два, три, пет, десет, или двадесет пръста) и отпиването (с устни, със зурла)… Всичко това беше проекция на душата върху материята на телесната ни обвивка, чрез която всички ние обикновено се разпознавахме (и продължаваме да се разпознаваме и до днес).
Но… сега времената са такива, че можем да общуваме и като изключваме материята на тялото от тракта на информационния обмен; взаимно се атакуваме челно – директно душа с душа. Причината е в Интернет. Аз например, не знам как изглежда този или онзи, но кръстосвам словесни шпаги по блогове и форуми с кого завърне. Не знам как изглежда и самия Григор Гачев, а не бих искал да знам, защото – току виж – външният му вид ме смути, след което общуването по системата “душа”-“душа” би станало немислимо, неискрено…
Ползата от Интернет безусловно е колосална. Но една от най-важните придобивки от Интернет е тази, че въпросният начин на “общуване чрез игнориране на телесността” ни дава шанс да се убедим в съществуването на душата. Бог на небето може и да няма, но души има – колкото щеш – и то: всяка настръхнала срещу света по свой специфичен начин.
Това е интересно, много интересно! То ни дава представа как ще се чувствуваме не след дълго, когато попаднем на отреденото за всеки от нас място в “Inferno”-то…
Сигурно повечето сте прекалено млади, за да разпознаете миазмата от онези времена и тези среди. Има значение идеологиятя. Точно такива са функционерите на средно ниво. Всичките са по един калъп, по един и същи начин постъпват с “отпадъците” (нормалните плодотворни хора). Разликата е, че този е изтървал компрометираща информация и разкрива схемата не пред когото трябва. Вероятно е бил доста пиян.
Тези хора продължават да искат да се страхуваме от тях и така да си осигуряват вечна власт над нашия живот и съдба. Силата им е в невероятната солидарност помежду им. А ние, “дорбите честни граждани” вечно спорим, съмняваме се едни в други и оправдаваме съмненията. И наистина допускаме да ни превръщат в “отпадъци”.
Делибалтова,
Точно попадение.
Очевидно няма по-голяма трагедия от това, да превърнеш внушаването на страх във висша цел на живота си… и изведнъж да откриеш, че вече никой не се страхува от теб.
В цялата тази история, Григор, имате само един слаб момент: изречението “Наистина ме ядосва.” Та Вие нямате никакво основание да се ядосвате от такива нищожества. Помислете си – ядосването е трансформиран страх! Нима сте се уплашили от някакво алкохолизирано лайно?
От това, което сте ни предали чрез разговора с тази особен сорт отрепка, на която сте се натъкнали, аз мога да Ви кажа що за човек е бил той. Той е бил в детството си едно жалко гаменче, което – след неизбежното му криминално проявление – е било грижовно прибрано от Службите на Сигурноста на милото ни Отечество като ценен “революционен резерв”, при което е било изпратено на “професионално доусъвършенствуване”. За целта “другарите – чекисти” си имаха специални учебни заведения, известни под названието “Трудово-възпитателни училища”. Там младата чекистка смяна достигаше инак недостижимите за обикновения човек висоти на изкуството да се краде, да се лъже, да се изнудва, да се шантажира… Вашият събеседник очевидно е бил едно от тези “братчета на Гаврош”, за които родната Партия и родната Държавна Сигурност са положили огромно старание “да ги направят хора”, но не какви и да са хора, а такива, каквито именно са нужни за “възвишените” мафиозни цели на цървуланския “елит”.
Мой приятелски съвет: от такива хора като този въобще не трябва да Ви пука! Те са паяци – силата им е в ловкостта да омотаят някого в плетеницата си от лъжи. От Вашия текст виждам, че той е дръпнал серия от яки лъжи. Вероятно не е и бил толкова пиян, на какъвто се е престорил. Искал е да размаха пред Вас някой и друг стилизиран фалически символ, за да се самоизживее като “голямото мъж”.
Погрешно е да се смята обаче, че такива хора като него са уникални рожби на соц-действителността. Не! Те са рожби на криминалното проклятие, което витае сред човешкия род, независимо от обществените строеве. Ни най-малко не оправдавам “соца”, но считам, че поставянето на акцента върху “социалистическата следа” е ловко отклонение на вниманието от една опасност, която е винаги готова да се прояви сред човешкия род – при всякакви обстоятелства.
Чета и си викам: Я, Жорж Ганчев влязъл в издателския бизнес! :-)))
Много осакатени хора има от тоя социализъм. Обградени от единственото, което имат, парите си, те не могат да бъдат спасени от никакви психо- професионалисти.