За тези, които са забравили или не са знаели:
Уикилийкс е организация, посветила се на публикуването на “мръсни” държавни тайни. “Мръсни” в смисъл че “слугите на народа” са готови на много, за да попречат на народа да научи как му се “слугува”. Тайните, които разкриват на народите истинското лице на техните управляващи.
Надали бих могъл в блог-запис да изброя дори само най-важните публикации на Уикилийкс. Вероятно някои помнят все още филмчето “Collateral Murder” – запис от камерите на американския хеликоптер, разстрелял група иракски журналисти и опиталото се да им помогне семейство с деца. Други вероятно се сещат за десетките публикации на каблеграми от американското посолство в София, които ясно описват истинския облик на българските политици, топлите им връзки с организираната престъпност и прочее. “Тайните”, благодарение на които толкова дълго ни управляваха престъпници…
Човек би предположил, че “защитниците на свободата и истината” САЩ биха поздравили и подкрепили такава организация. Ако живее в облаците, естествено. Защото американските политици настояха хората от организацията да бъдат арестувани и съдени в САЩ за държавна измяна (въпреки че между тях няма американски граждани, за да има как да са изменили на САЩ). А някои от тях открито се изказаха за ликвидирането им в стил бин Ладен. Надали има нужда да коментирам къде въпросните политици слагат истината в ценностната си скала. Нито докъде ще доведат американците такива управници. Не е като да не се виждат и двете достатъчно ясно…
(Добре де, това е моето тълкуване на нещата. Познавам хора, които ги тълкуват съвсем другояче. За тях Уикилийкс и Асанж са просто едни фукльовци, които вдигат шум около себе си, за да печелят известност. И че горкото американско правителство не е ясно защо си губи времето с тях, понеже са никои, сапунен мехур, въздух под налягане. И освен това е в пълното си право да ги преследва, понеже те са важни престъпници, нарушили свещената държавна тайна… Кой е прав? Обикновено времето дава отговора. А в нашия случай мина време, случиха се разни неща, и е време за отговор.)
В крайна сметка лидерът на Уикилийкс, Джулиан Асандж, беше обвинен в Швеция за изнасилване. (За тези, които са пропуснали историята: той направил грешката да преспи при посещението си там първо с една, а после и с друга ревнива девойка, като първата е и известна феминистка. Двете научили за “изневярата” му, потърсили съвет как да си отмъстят и близък до американското посолство адвокат ги посъветвал да го обвинят в изнасилване…) В този момент Асанж беше в Англия, където светкавично беше арестуван. “Неясно защо” шведските правосъдни политици най-категорично отказаха той да бъде разпитан на английска територия (обичайна практика) и настояха да бъде екстрадиран в Швеция. Пак “неясно защо” британският съд веднага се съгласи с позицията, че “животът и здравето му не са заплашени там”. Въпреки неофициалната информация, че екстрадирането му от Швеция в САЩ вече е договорено. И че на тайното Grand Jury, свикано през април в САЩ по въпроса, един от участниците е сумирал мнението на всички с израза “въпросът е не дали да бъде ликвидиран, а как това да бъде оформено юридически”…
Та, след като куп световни знаменитости събраха космическата сума, която съдът му наложи като гаранция, Асанж излезе на свобода. А след като екстрадирането му в Швеция беше потвърдено окончателно, той избяга в посолството на Еквадор и поиска политическо убежище. За което еквадорците казаха, че в четвъртък ще обявят решението си.
Тук е ключовият момент, по който може да се прецени дали Уикилийкс са релевантни и важни, или са просто фукльовци. Ако са просто фукльовци, практичните англичани не биха ги преследвали на чужда територия. Както обикновено постъпват с дребните престъпници, които само са убили по десетина души или търгували на едро с наркотици… Нека видим дали ще зарежат случая в този вариант.
Развитието на нещата е описано добре в публикация на ББС. И то е, че британците са заплашили да щурмуват посолството на Еквадор със сила и в нарушение на дипломатическия му суверенитет, за да арестуват Асанж.
Имало ли е случай чуждо посолство във Великобритания да е подслонявало някой изключително важен терорист или подобен престъпник? Оказва се, десетки. (Помните ли Ким Филби – шпионинът, предавал с години на Съветския съюз най-важните тайни на Обединеното кралство?) И британците са били в течение за на практика всички. Но топ-терористите не са причина, заради която Великобритания ще наруши чужд суверенитет. Доколкото ми е известно, няма случай да са атакували чуждо посолство със сила поне от Втората световна насам, ако не и по-отдавна.
А това вече идва да каже много неща.
Като начало, дали обвинението срещу Асанж в Швеция е вярно – но това е дреболия, а освен това и подробностите вече излязоха на бял свят. Не че вълнуват някого, де. Мътиш ми не мътиш водата…
Като продължение, дали шведските съдебни политици и британските съдии се занимават с право, а не с политика. Не че и това вълнува някого, де. Които са избрали червеното хапче знаят отговора отдавна. За останалите – не се грижи да пазиш, боже, сляпо няма никакъв риск да прогледне.
(Понякога си мисля – може да е добра идея да се направи една организация под името “Червено хапче”, или нещо подобно. С произтичащите от това име цели.)
Важното нещо е другото – дали Уикилийкс са позьори, или са истински борци срещу властта чрез измами. Ако са позьори, щяха да са забравени и оставени на спокойствие. Още отначало. Но се оказва, че за политиците начело на “свободния Запад” те са по-страшни от всички убийци, изнасилвачи, наркотрафиканти и дори терористи на този свят. Ким Филби? Той издаваше най-важните държавни тайни само на врага. Уикилийкс издават засекретени неща на собствения народ на политиците – няма как да не е далеч, далеч по-опасен…
Все още не зная как ще се развият нещата. Но вече знам две от най-важните неща.
Знам какви всъщност са Уикилийкс.
И какви всъщност са тези, които ни управляват “от наше име и в наш интерес”.
мхм, така си е.
Като “фукане” поне аз схващам поведение, при което имаме твърдение за обем извършена работа, по-голям от обема на реално свършената такава. В този случай мисля, че щеше да има фукане, ако грамите на Уикилийкс бяха нелигитимни. Поведението на американското правителство, обаче всеки път потвърждава тяхната легитимност. Сещам се примерно за посланика им в България Джон Уорлик, който в национален ефир ги призна казвайки следното: “Ако човек прочете изцяло докладите ни, ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално.” – http://bit.ly/PrOOsG в записа 2мин. 30сек.
Според мен обаче проблема се крие в това как Уикилийкс да направи медиен модел, който да промени досегашния. Виждаме, че това е доста трудно още повече, че насреща заработи организирана машина контролираща огромни финанси и власт. Това е генерален въпрос дали ще имаме енергията да направим нов медиен модел развиващ това, което откри Уикилийкс или ще останем в стария.
“Уикилийкс е организация, посветила се на публикуването на “мръсни” държавни тайни. “Мръсни” в смисъл че “слугите на народа” са готови на много, за да попречат на народа да научи как му се “слугува”. Тайните, които разкриват на народите истинското лице на техните управляващи.”
И? Нещо ново? Нещо променено? Както всички протести – со благо, со малко кютек, правим каквото искаме. Ако ли не сега, след дни/седмици/месеци/години.
Други идеи?
@юлий: Право в десятката!
Единственото, което остава, е да се види дали “да направим” е означавало “да направя”, или “да направите”. Иначе казано, ще го бъде ли новият медиен модел, или не.
@Nikolay Milev: Помниш ли вица за чужденеца, Вуте и Геле? “Я па Вуте! Тоя като знаеше десет езика, та оправи ли се?”… Уикилийкс са ти дали истината за нещата. Ако ти не си взел мерки, за да поставиш правителството си под контрол, кой е виновен? Асанж?…
Като прочетох това, сещам се за Георги Ифандиев и за Съединените американски комунистически щати, както той ги нарича… И за това как САЩ са избрали на времето да се доверят на Андрей Луканов и прочее “демократи”… Също за федералния резерв и за едни хора, фамилии … шилд и … фелер. Ох, мечка страх, мене не, написах ги почти. 🙂
Това, което истински ме изумява е, че не изчезнаха Асанж. Очевидно е, че щом е постигнал това изнасяне на секретна информация, той умее да си пази гърба. Все пак ресурсите за да го очистят тихомълком следва да са значително по-малки от тези за щурм на посолство.
Цялото нещо леко прилича на театър. Но ако е театър, следва да прикрива нещо друго. Може би логиката е – “Уикилийкс ни изнесоха всички мръсни ризи на показ => нямаме други гадни тайни”. На фона на разкритото ме е страх да помисля – какво може да е още по-мръсното, което да се прикрива?
Е, ако беше изчезнал Асанж щеше да е прекалено ачик работата.
А така по класическия начин – първо да го очерним като изнасилвач, да му поопушим ореола, после да му спретнем “справедлив” процес, да се види колко сме “демократични”.
Няколко дребни корекции.
Двама от групата иракски журналисти, са работили за Reuters.
Обвиненията срещу Асанж са разследвани от прокурор който е свалил обвиненията. Те са повдигнати отново след 10 дена от друг по-високопоставен прокурор (май се явява нещо като нашия главен обвинител). Асанж е правил запитване дали трябва да остане в държавата и дали някой би искал да го разпита преди да замине, но никой не е искал.
Моето мнение е, че екстрадирането в Швеция няма никакъв смисъл. Веднъж екстрадиран Асанж не може законно да бъде предоставен на друга страна. Затова считам, че Асанж може да излети от Англия, но няма да кацне в Швеция. Може да вземе да кацне направо в Щатите, Лондонската мъгла е пословична…
Мисля че цялата ситуация се описва добре със следната сентенция:
“If you want to make enemies, try to change something.” Woodrow T. Wilson (28th President of USA)
(“Ако искаш да си създадеш врагове, опитай се да промениш нещо”)
Много дълбока и мътна става водата. От една страна видимо скалъпени обвинения, от друга щурм на посолство. С информатора на Уикилийкс Брадли Манинг видяхме какво се случи – държат се с него като затворник от Гуантанамо – ако не го побъркат, накрая ще го тикнат в затвора доживот. Не че не искат да го екзекутират – просто нямат нужда от мъченици.
За мен Уикилийкс е нещо безценно – чел съм доста грами както за войната в Ирак, така и документи за сциентологичната църква, имаше и много други интересни неща на компютърна тематика – просто информацията е огромна като обем и е трудно да бъде обхваната. В България – Джеймс Уорлик въртеше и сучеше, когато трябваше да обяснява съдържанието на грамите към САЩ и му беше видимо неловко.
Интересно е ако дипломатически автомобил на Еквадор изведе Асанж и се опитат да го качат в Еквадорски правителствен самолет как ще действа Англия?
Другото интересно би ли посмяла въобще да го доближи ако беше в руско посолство? Чудно ми е и защо руснаците не му предложиха закрила? Би се получил един страхотен ПР за страната, а Russia Today щяха доволно да бълват репортажи по темата.
Оф топик: Григор, искам да сканирам и да кача в Читанката една много интересна за хора като мен книга. Проблема е, че е на издателство Труд и е издадена 2008 година макар и в момента да я няма никъде. Знам че си по-наясно с това кое може и кое не – да си правя ли усилията да сканирам или ще я свалят и няма да я публикуват.
Правителството на САЩ не подкрепяше ли Уикилийкс много сериозно, преди да сложат хеликоптера, когато нещо бяха изнесли за Китай, или ме лъже паметта?
Според мен може и хазайна на сградата на посолството да сложи наем 1000000000 лири на ден, все накога ще трябва да се преместят.
по-важният въпрос е:
какви изводи може да се направят от разкритията на Уикилийкс?
най-адекватният звучи примерно така:
плановете за развъждане на нова порода политици и бизнесмени (“честни, почтени, тра-ла-ла”) струват по-малко от опитните модели на вечен двигател.
и веднага поука:
време е да се научим да живеем без политици и без бизнесмени.
Повтарям: без правителства, без капитализъм.
(какво ще ги правим “уволнените” чорбаджии – това е отделен въпрос. Всъщност, да се оправят сами. Включително и със сметките, които ще им връчат всички техни жертви)
(проблемът е, че за да се заживее така, се иска кураж – преди всичко в собствената глава)
@Виктор: Не се бой. Прекалено много хора им пишат целите фамилии и досега няма изчезнали. 🙂
@СТЕНАТА: Известността му го пази в голяма степен.
Всъщност американските политици в момента се пекат на бавен огън заради него. Не го ли премахнат, рискуват още Асанжовци. Очистят ли го грубо, го превръщат в мъченик и отварят очите и на по-глупавите американци. Затова вероятно се търси на кой друг да бъде делегирана мръсната работа с грубостите. Божо е прав.
@Иван: По принцип екстрадиранията се обвързват с условия екстрадираният да не бъде предоставен на трета страна. В случая на Асанж обаче е под въпрос не дали, а как. Засега неофициалната информация е, че договорката е Швеция да го изгони и да бъде отвлечен по пътя “екстериториално”, за да няма официално нарушаване на имиджа й. И че до това решение се е стигнало след няколкоседмични интензивни тайни консултации на високо ниво, което е дало време на Асанж да попита дали трябва на някой, да получи отрицателен отговор и да напусне страната.
@JJ: Дипломатическият автомобил не е суверенна територия, така че могат да го спрат и да влязат в него. Принципно не е прието да се постъпва така, но който е декларирал готовност да наруши суверенна територия, няма да пропусне да спре кола. Руснаците можеха да му предложат закрила, но условията щяха да са неприемливи за Асанж; най-вероятно неофициално е било предложено, и е било отказано. Кореа сигурно също ще има условия, но ще са доста по-леки – опита ли се да пипа грубо Асанж, ще си ритне ключови части от електоралната база. Докато Путин може да рита в Русия каквото и когото си иска… За книгата – не зная, не съм сигурен. Моят съвет е – пиши им.
@Веси: Посолството е суверенна територия, то обикновено е собственост на съответната държава. А дори да не е, в него важат еквадорските закони – могат да пратят хазяина където си поискат.
@Шаркан: Боя се, че куражът трябва не за да се заживее така. Трябва за да повярваш, че опитът да се заживее така няма да свърши като комунизма, с нови (и гладни) чорбаджии на мястото на старите. А това е доста трудно за вярване. Докато не се създадат проверено (на практика) работещи и дълготрайно стабилни модели на общество без правителство и капитализъм, аз лично не бих посмял да пробвам. (Но с удоволствие бих работил за създаването на такъв модел.)
кога е имало комунизъм (по същина, не по маркс-плеханов-ленин-троцки-сталинова табелка), че вече е свършил?
Болшевиките изначално тръгват като чорбаджии, приказките за светло бъдеще ги размахват за залъгване.
(и лъжата им и до ден днешен действа – по теб съдя)
всички опити за създаване на такива модели са били смазвани с насилие. Държавници от всякакъв сорт се обединявали за целта. Историята такава, каквато е.
Иска се кураж, иска се.
Гриша, ти вече работиш за друг модел. Така че недей, ще шизофренясаш.
@Шаркан: Знаеш ли какво ми вдъхва недоверие в анархистите, които познавам?
Всички са разкошни хора. Гордея се, че са ми приятели. Но всички остават с идеята си само до приказките. Поканиш ли ги да мислят как да създадат на практика едно такова общество, дори в много малък мащаб, като анархистка комуна, моментално почват извиненията и оправданията. Става като във вица с протокола от колхозното събрание. (Ако някой не го помни: “Днес, …, се състоя събрание на трудещите се от … колхоз. Дневният ред се състоеше от две точки: строителството на навес и строителството на комунизма. Впредвид липсата на дъски се премина направо към втора точка.”)
Всичко нужно да ме убеди в правотата ти е да видя една успяла, икономически жизнеспособна и показала трайност анархистка комуна. (По възможност от повече от 10 души.) Но всички анархисти, които познавам, никога не са си мръднали пръста, за да работят за такова нещо. Аз съм търсил информация за подобни комуни в Нета и съм обсъждал проблематиката им с един мераклия да организира такава – тоест, вероятно съм направил за тях повече от всичките ми познати анархисти заедно. Което не само ме кара да съм предпазлив, понеже теорията не е доказана на практика. Кара ме и да се замисля доколко теорията има шанс да се докаже на практика с такива хора – иначе чудесни… 🙁
@Григор, Божо: Под “да го изчезнат” нямах предвид да предоставят на медиите достъп до окървавен труп. Можеха да го отвлекат/убият, а иначе – публично да го издирват, да предлагат награда за главата му, да обявяват че е в КНДР или в Куба и се крие.
Докато не науча кюча за декриптиране на един голям файл, ще продължа да приемам, че историята има няколко слоя повече. Ще знам, че имам още поне един слой на диска си, но не мога да го разгледам.
Според мен на някого не му стиска да провери какво ще стане, ако убие Асанж. Защото е възможно месец или два след като Асанж спре да прави нещо, един ключ да залее цялата мрежа. А архива със сигурност го има на огромен брой компютри.
Асанж е авторът на понятието Rubber-hose cryptanalysis, така че отлично ги разбира тия неща. Жалкото е, че той си съсипа живота заради свободата на другите, а другите не си мръдваме пръста. Не си мръдваме пръста за собствената ни свобода, дори не за свободата на Асанж.
JJ, “Моята библиотека”, сиреч, chitanka.info не публикува книги, които са излезли наскоро. Ако обаче са изтекли две години от отпечатването, тогава може. Другите библиотеки не правят така, но “Моята библиотека” го прави като жест на добра воля към издателите. Сиреч, книга, излязла през 2008 година става за chitanka.info.
Асанж, направи много за да се знаят някой тайни на правителствата.
Мисля, че не го убиха, защото искат да покажат, че ако направиш нещо срещу правителството ще те приберът в затвора за 20 години от живота ти, без да се съобразяват със какъвто и да е закон.
Проблема е, че почти никой не направи нищо да го защити. Според мен ако хората се бяха организирали на един голям протест, повече нямаше и да помислят да му отправят обвинения.
@Петър Петров: Руснаците наричат това “терморектален криптоанализ” – от едно специфично приложение на поялника като инструмент. Предполагам, че българският еквивалент би бил “бухалков криптоанализ”. А иначе е самата истина, че не си мръдваме пръста и за собствената си свобода… И все си мисля, че в подметнатата идея за организация “Червено хапче” може да има някакъв хляб.
@Кирил: Вече започвам да мисля, че “слугите на народа” няма да се спрат пред абсолютно нищо, за да покажат на “господарите на държавата” кой господарува в нея, а кой робува. И че реално са една обща световна мафия, обединена от еднакви интереси. (Не вярвам да имат общи договорки да действат срещу народите си заедно, но общите интереси вършат същата работа не по-зле.)
Иначе правителствата са в особено положение с Асанж. От една страна, не могат да си позволят да го оставят да се измъкне, и така да покаже, че срещу правителствата може да се действа безнаказано. От друга страна, действат ли твърде грубо, рискуват да се вдигне шум и да качат рязко процента на тези, които наричам “избрали червеното хапче”, до степента, където те ще започнат да се самоорганизират.
(Което не е прекалено рано да започне вече.)
Случилото и случващото се с Асанж само доказват защо народите живеят векове, осъзнавайки миражите, в които са вкарвани непрекъснато от властимащите, но нероптаейки. Рецептата е или да не бъдат докарвани до пълна мизерия или това да става бвничко и методично, чрез дезинформираност и отместване посоката на гнева. Няма го, не съществува в масов план чувството за “върховна справедливост”, за Истина, голям страх за животеца ни ни гони човеците, за животец без особени цели, критикувам и себе си. Свикваме с обстоятелствата, с лъжите, знаем че ни лъжат, само ни се иска да го правят по-убедително, за да държим съвестта си приятно задрямала. Кратко казано, също като говедата сме, стадо, няма кво да ни се обяснява, за да слушкаме си искаме да са агресивно-нападателни към нас. Който съчетае интелект с агресия( не непременно физичекса) става част от елита на властимащите. Малко са мислещите, но и те рядко се решават да жертват себе си за алтруистични каузи. Защо им е да го отепат Асанж?! Че той жив им е по-полезен, сякаш ни казват, вижте, говеда, нали искате истината, нА ви истината, и кво, реакции?!, няма!, браво, продължавайте да си пасете кротко, ние имаме работа, точим секирите.
Сега в нашата страна си ги знаем управляващите що за стока са, защо при нас никой нищо не е направил? ( Жан Виден не го броим, при него просто е нямало друг избор ).
Аз знам за една жена която успя да усъди страната защото ѝ бяха отказани лекараства, а беше болна от рак.
Сещам се за един човек който успя да осъди софийска община заради боклука в Европа.
Протестите на природозащитниците.
…
С такива темпове, според мен, в нашата страна нищо няма да се промени скоро.
@Виктор – 10х – включвам скенера да му се подгрее лампата и я мятам :). Благодарности за инфото.
писал съм ти за проблема с комуните, Гриша.
@Кирил: Преди към две години бях свидетел на улицата как момче и момиче с камера и микрофон разпитват минувачите какво е мнението им за българския народ. С един старец в костюм и с бастун диалогът протече така:
– Здравейте, кажете какво мислите за българския народ!
– България е слаба държава.
– Ама ние ви питаме за народа, не за държавата.
– България е много слаба държава.
– Ама господине, ние за народа ви питаме, кажете за него нещо, държавата е друга тема!
– България е умонепобираемо слаба държава.
– Господине, за народа ви питаме, за народа, не за държавата! За народа!
– Ами дечица бе, нали и аз за него ви говоря. Просто малко по-учтиво и заобиколно…
@Шаркан: Аз виждам десетки начини този проблем да бъде решен. Ако всичките анархисти не виждате нито един от тях, това е железен аргумент никога да не се вярва в анархизма. Щом базата му е такава…
Гълтам всяко червено хапче, което откривам. Горчиви и токсични са, като всяко лекарство, но не мога да им устоявам. Почти ме довършиха. Сега се крия под друго име, като престъпник.
Правилата са прости и ясни. Червеното хапче убива индивида, но спасява общността. Ако никой не го изпие, заминават си всички. Григор е прав. Трябва ни “Червено хапче”. Ако се поглъща от повече хора, то няма да убива, а ще лекува.
Да ме прощава Шаркан, но неговият анархизъм си е едно сладникаво синьо хапче, предизвикващо халюциногенно удоволетворение.
Първото нещо, което правят манипулаторите, е да разрушат доверието между манипулираните. Доверието между хората е най-голямата ни сила. Ако напълно вярваме, че Асанж работи за наше добро, разбира се, че ще го подкрепим с всички сили.
Ние вече трудно вярваме дори в собствената си преценка. Отучени сме (или никога не сме били научавани) да мислим самостоятелно. Изгубен е и основният ориентир в живота на хората: разпознаването на доброто и злото.
Имам нужда да вярвам в хората. Вярвам на Григор. Не в безгрешността му, защото това е опасното, а в добронамереността му. В способността му да приеме аргументираното различно мнение и да променя своето. В силата му да твори добро и да не се огъва пред злото. Да не се страхува да бъде добър човек. Заставам до него в “Червеното хапче”. Кой ще се присъедини?
ох…
@Червено хапче: Боя се, че и аз напоследък клоня към подобно мнение за анархизма.
А за червеното хапче – и аз се надявам да има желаещи да се присъединят. Но подозирам, че те ще дойдат когато няколко души започнат да правят нещо по въпроса.
@Шаркан: Не ми се сърди, приятелю, но всички тези обяснения как анархизмът може да се случи единствено ако е в целия свят наведнъж, ме убеждават, че или той е грешната идеология, или анархистите, които познавам, са грешните хора за него. Добре, нека си представим, че това се случи някак. Какво ще стане, ако после в някое ъгълче на света, вследствие на традиции, зъл гений или местна заблуда отново възникне що-годе класическа държава? Ще развали кацата с мед като лъжичка катран? Тогава това е извънредно подлежащ на разваляне мед, и е рисковано човек да си повери живота на него.
Затова и предлагам: ако сте истински анархисти, зарежете използването на тази теория като средство за ескейпизъм. Направете някъде общност, която работи на тези принципи. Сигурно няма да е лесно тя да взаимодейства с един капиталистически свят, но има ли желание, ще се намерят начини. А няма ли, ще се намерят причини. Аз бих помагал с удоволствие такава общност да бъде направена и да функционира, с всичко, което е по силите ми.
виждам, че нищо от това, което ти писах на мейла преди месеци, не си пожелал да разбереш. Просто го игнорираш.
не само ти би помагал, МВР също.
@Шаркан: Разбирам аргументите ти. Но имам и контрааргументи, и смятам, че те тежат повече. И… честно казано, ми е до гуша от приказки – предпочитам действията. Който иска да теоретизира и да чака светът да се промени сам, нека си го прави. Аз искам да помогна да се направи реален експеримент, като начало.
Снощи изтрих няколко варианта на коментара си и накрая изгубих смелостта да пиша. За моя радост, каквото исках да споделя в злощастните си опити, Шаркан и Григор са го подхванали.
Знам за опити да се създават идеологически мотивирани комуни, но неуспешни и поради това нетрайни. Проблемът не е в МВР, а в човешката природа. И не защото в тях са участвали елементарни личности, тъкмо напротив. Били толкова извисени, че всеки се преценявал като по-полезен в умствения труд. Приемащите да вършат черната работа много бързо се свършили. 😉
Нишката с МВР не я подценявам. Но защо Шаркан очаква “помощта” им само за комуните. Дали не “помагат” от самото създаване на анархизма – и идеологически, и организационно? Не нашите селски ергени, а ошлайфаните им колеги от чуждестранните служби.
Няма панацея. Бъхтенето е индивидуално.
Има смисъл да се прави нещо с хора, за които си сигурен, че са читави – за останалите хора, част от които биха станали читави, ако имат шанс. Нали?
Една идея е да се започне с критериите за читавост.
има много проведени реални експерименти в близкото и не много далечно минало. И очевидни изводи от тях.
Не ти изнася.
Ами изводите са, че не се получава.
Да си призная, не ме интересува особено какво точно представлява Уикилийкс, нито какво ще пусне в следващата „порция“, нито дори колко дълго още ще съществува. Още по-малко пък ме интересува самият Асанж. Ама, егоцентрик бил, маниак бил, плюс изнасилвач, и освен това ядял малки деца. Ми хубу. Всеки си е башка луд, както казваше баба ми.
Интересува ме обаче (и неизмеримо се кефя на) ФЕНОМЕНЪТ „-ЛИЙКС“. Фактът, че ТАКОВА НЕЩО СЕ СЛУЧИ. Определено смятам това за възловото събитие на XXI век (поне до момента). Защото представлява най-сериозният пробив в световната система за власт от броженията сред третото съсловие, довели до Френската революция, която детронира монархията като стандарт за държавна власт. Да, още има монархии: но днес това е само един от вариантите за държавно управление, нищо повече; освен това „монархия“ вече не само не е синоним на „абсолютизъм“, а и съвременните монарси много внимават да не бъдат дори заподозряни в такива мераци. Обществената парадигма е коренно различна.
Точно както и оттук нататък ще продължава да има „зона на здрача“ във функционирането на властовите механизми – но натискът за нейното изсветляване все повече ще се засилва, до промяна на парадигмата. Англосаксонците хич не са прости, че са изградили правната си система върху прецедента; Уикилийкс е от онези прецеденти, които променят тълкуването на законите.
Уикилийкс проби дупка в изолационния слой между управляващи и управлявани – слой, грижливо изграждан и уплътняван от първите, с тенденция през този век да се превърне в неоспорима глобална даденост. Така се видя нагледно, че този слой МОЖЕ да бъде пробит. А също така – и че ТРЯБВА да бъде пробиван. Стана ясно, че властовата прослойка не разполага с абсолютна информационна сигурност; ерго, ако някой си е мислел, че може да прави каквото си ще и никой никога няма да разбере, сега му се налага да има едно наум. И нещо още по-важно, което също стана ясно – че информацията от върховете на властта не е някаква тайнствена абракадабра, която редовият управляван тъй или иначе не може да проумее, а напротив: тази информация не само е разбираема за споменатия управляван, а и може съществено да повлияе на нагласите му, променяйки по този начин средата и условията за упражняване на власт.
Даже само това да е – берекет версин, дето се вика. Уикилийкс беше може би оптималният вариант, тъй като взе на прицел именно Щатите – държавата, за която цял свят почти беше повярвал, че само тесен кръг посветени могат да разполагат с „вътрешна информация“ от (и за) нейната власт. Ако като първа серия от разкрития бяха пуснати имейлите на Асад, щеше да е събитие с локално значение, от което щяха да се заинтересуват основно контраразузнаванията; ако Асанж беше извадил дипломатическите архиви на родната си Австралия, щеше да е „сериозен пробив в сигурността“ (без да се уточнява чия) и живо да се разисква на ниво всякакви тайни служби; сега обаче Уикилийкс е глобален феномен, който променя представи.
И си остава такъв дори ако се приемат конспиративните теории, че представлява „контролирано изпускане“ на информация. Защото и да е такова, обикновеният човек го възприема at face value – и си казва „значи МОЖЕ!“. Да, може. И ако у редник Брадли Манинг е имало някаква вътрешна борба, преди да предаде тайни на страната, която се е заклел за защитава, у следващия Брадли Манинг тази борба ще е значително по-слаба. Така че даже изпускането да е контролирано, всяко следващо може да не е. Защото веднага (както подобава на ниша с голямо търсене и нищожно предлагане) се нароиха всевъзможни „-лийкс“-ове; и макар че едва ли някой от тях ще достигне статута и славата на пионера Уикилийкс, може именно от някой дребен такъв да изтече следващата разтърсваща света информация.
Разбира се, че и лично Асанж, и всички незнайни, работещи за Уикилийкс, заслужават благодарност. Може би не непременно уважение (защото не можем да бъдем сигурни за личните им мотиви), но поне благодарност – да (защото са свършили нещо полезно за целия свят, т.е. и за нас включително, слагайки си главата в торбата).
Само че цялата сага, дето лошите гонят Асанж да го смачкат за назидание, пък той интелигентно им бяга по тъча, започва много да прилича на Том и Джери. Бобитата щели да влязат в чуждо посолство и да извършат арест – т.е. Том форсира двигателя на танка, за да разбере Джери, че тоя път няма измъкване (хахаха). Време е пиарите на Том да му подшушнат да укроти топката, защото пак той ще излезе глупакът накрая. Джери вече свърши каквото трябваше, и то не може да се върне назад. Представите се променят.
P.S. А Pussy Riot призоваха Богородица срещу Путин, след което му казаха да си завре помилването отзад. Горкият Том…
@Зелен Бетон: Нямам какво да добавя. 🙂
Пожеланите интересни времена или за банана в посолството :)) http://goo.gl/KJtmw
WikiLeaks е шашма на илюминатите, също като Anonymous, не им се хващайте на моркова…
Това е предварително премислен и осъществен проект, чиято цел е елементарна и вече е съвсем ясна: обществото да започне да свиква с дистопичната реалност и бъдещето, което е решено за световните човешки маси милиарди години преди последните дори са били родени, но – отново – те да бъде „уведомени“ чрез версията на „информаторите“ (= „истинската“ Масмедия, в лицето на WikiLeaks), а не чрез лични изследвания на самите граждани!
@mateva: Добре сте го описали, но бъркате по отношение на това как „няма я върховната Истина, справедливост и т.н.“ – тя винаги я има (но всеки я разбира по свой начин), но Елитът ще ви/ни я предложи/наложи според СВОЕТО разбиране за нея СЛЕД КАТО доведе човечеството до нови дъна (чрез масовите икономическо-финансови и психо-културно-„образователни“ социални инженерства).
Нарича се „хегелски синтез“ (за писателите на уж марксовите творби – „диалектизъм“) за незапознатите, а в днешно време е по-познат като модела „(изкуствено създаване на)проблем (от елита) – (предварително предвидена и директно и косвено насочвана) реакция (от страна на широката обществено) – (поднасяне на) решение (от страна на елита, т.е. предварителната цел, поради която е бил създаден изкуствено проблемът поначало)“ (на англ.: „problem-reaction-solution“). Самият модел е просто проявление на метафизични свойства на реалността и съзнанието, но се използва явно за предимно зловредни цели от сенчестия световен елит…
П.П. Имате още да се развивате, докато дорастнете до конспиративно-окултния начин на мислене, който в много аспекти е по-точен от този на обикновеното ежедневие, изпълнено с елементарни битови („)проблеми(“). Все пак има надежда и за вас, щом вече започвате сами да мислите, че е нужно лично отсяване на (дез)информацията от масмедиите, и то постоянно – като един вид вътрешна нужда и рефлекс за самосъхранение и търсене на истината сред лъжите. 😉
~the one with the truth
Горкото българско здравеопазване…
@Григор (August 28th, 2012 at 8:00 pm):
Отнася се и за други явно… 😉
А „българско здравеопазване“ и „българско образование“ в днешно време няма – първото е налично само за тези с пари („елита“) и техните по-заможни и послушни слуги, а „образованието“ е чиста форма на индоктринация, преди „кадарът“ да бъде предаден за употреба на някоя корпорация (държавата като една от корпорациите на елита обслужва собственото си самовъзпроизвеждане чрез промиването на мозъци и пренаписването на историята и създаването на нови „кадъри“, които са реално просто слуги на Системата, които никога няма да работят против нея, защото са научени в училище да бъдат слуги на статуквото и никога да не мислят извън налаганите от „елита“ мисловни шаблони).
~the one with the truth