Кудкудяяяяк!

Снесла кокошката яйце, пък се разкудкудякала, все едно планина е снесла…

А яйцето в случая е, че си пуснах най-сетне собствен сървър. Фирмен, де, ако това има някакво значение. Първият колокиран сървър, който пускам сам… ако не се брои помощта на няколко мои приятели, която заедно сигурно е повече от моя труд по него. 🙂

Та, от няколко дни gatchev.info е на нова машина. Бяха не дни, а денонощия. Сега разбирам как се чувства кокошка, която снася за пръв път. Пролича си и по блога ми – нямах сили за записи в него. Надявам се отсега нататък да досаждам на света със себе си по-често.

Досега сайтът ми беше хостнат от ОпънИнтегра. Дължа им искрена благодарност за професионализма и подкрепата – ако не беше гъделът да държа своите неща при себе си, не бих махнал сайта си оттам. Отделно от това, дължа специална благодарност на Йовко Ламбрев – за тласъка да си направя сайт, за това, че ме научи как се поддържа блог, за куп други неща, та чак до помощта при прехвърлянето на сайта, и конфигурирането на виртуалните черволяци на сървъра ми.

Другите, на които дължа благодарност, са много. Твърде уморен съм в момента, за да мога да изброя всички – но един не бих искал да пропусна: Сашо Велин. Заради изгубените в това да ми помага да се оправя в тази материя безбройни часове, и невероятната помощ. И заради още много други случаи, когато също ми е помагал, с какво ли не.

Какво представлява великата придобивка ли? (Дайте да се похваля, дее!) Всъщност, абсолютно нищо особено. Стандартен уеб сървър, с Perl и PHP за разкош. Най-елементарна DNS поддръжка. Пощенска система с виртуални домейни, виртуални потребители, възможност за взимане на поща по шифрован път, вграден на сървъра антивирус и антиспам (ClamAV / SpamAssassin). Изобщо – ще е проблем да намерите нещо по-стандартно и обикновено. Или да не намерите нещо далеч по-добро наоколо, от пръв поглед.

Само че си е мое, и (като пак се абстрахирам от помощта на сума ти хора), аз съм го снесъл.

Кудкудяяяк!

🙂