Открих това онлайн.
Сигурно нарушавам брутално авторски права, като го превеждам. Да си призная честно, не ми пука – на мен, който предпочитам да търся из Нета свободна музика, вместо да дръпна първия попаднал ми торент. Няма да е лесно да ме накарат да го сваля. Може и да успеят. Но дотогава хора и хора ще са го прочели. И може би някои ще са разбрали това или онова.
—
Моли Крабапъл е художник, работил за Ню Йорк Таймс, Уолстрийт Джърнъл, Роял Сосайъти ъф Артс, Ред Бул, Марвел Комикс и ДС Комикс. Има приноси и към галерията “Power” на CNN. Била е сред арестуваните в понеделник, по време на събирането, отбелязало годишнината на движението “Окупирай Уолстрийт”. Ето разказа ѝ за този ден:
Не бяхме първите протестиращи, минали през тази килия. Бивши посетители бяха изписали по бежовите стени “ОУС”, “любов” и цинизми по адрес на полицията.
Килията ни на Полис Плаза 1 в Ню Йорк беше метър и половина на два, мразовита, с нар с дюшек, дълъг колкото да седнат три от нас. Четвъртата беше свита на пода. В ъгъла имаше нефункционираща мивка и тоалетна. Когато някоя от нас се наложеше да я използва, останалите се нареждахме пред нея, за да я прикрием от мъжете полицаи. За десетте часа на ареста ни получихме храна веднъж: четири филийки хляб в раздърпан найлон, пакетче майонеза и малко пликче мляко.
Миналата година “Окупирай Уолстрийт” протече под прозорците ми. Като местен жител, от мен се очакваше да презирам тези “мръсни хипита”. Открих обаче, че не мога.
По това време се хранех от рисуване за хипер-шик нощни клубове, докато гледах как светът наоколо се срива и хора от площад Тахрир в Египет, та до Лондон излизат по улиците. Всички казваха, че американците са прекалено апатични за подобно нещо. “Окупирай Уолстрийт” доказа, че грешат.
Отначало бях скептична, но “Окупирай” бързо ме спечели. Паркът Зукоти от другата страна на улицата се беше превърнал в мини-градче, където всеки можеше да получи книга, храна и първа медицинска грижа безплатно. Чувствах се вдъхновена от гледката на американци от всякакви произходи и религии, загрижени страстно за неравенството в приходите и финансовата корупция. Исках да им помогна с каквото мога.
Превърнах апартамента си в студио за пресконференции и предлагах кафе и безжичен достъп за журналистите, които отразяваха младото движение. Дарявах пари и участвах в протестите. Занимавала съм се с политика и преди, но никога не съм я допускала в творчеството си. Сега рисувах постери, някои от които виждах по улицата като знаци на протеста само час след като ги качвах в Интернет. Те си остават сред нещата, с които съм най-горда.
Но това беше през 2011. Сега е 2012.
В сутринта на ареста ми не бях сигурна дали движението “Окупирай Уолстрийт” не е приключило. Отидох на демонстрацията от лоялност и носталгия към дните на лагера в Зукоти. Библиотеката, безплатните дрехи и кухничката за вкусна супа бяха изчезнали или превърнати в сенки на това, което бяха преди. Но исках да отдам почит на движението, което беше дало сила на изкуството в мен.
В седем сутринта бях на тротоара пред апартамента ми, туитвах снимки на минаващите участници и полицаите. Градската полиция беше превърнала долен Манхатън в лабиринт от пропусквателни пунктове. Бяха страховито ефективни в задръстването на движението. Наоколо имаше стотици полицаи, някои с оборудване за потушаване на безредици, други на коне. Видях камиони, препълнени с метални барикади.
Ние просто вървяхме. Някои по улицата, но повечето като мен внимателно се придържаха към тротоара. Викахме обичайните протестни лозунги, които ти звучат толкова убедително, когато ги викаш.
На един ъгъл видях как полицай хваща жената пред мен за ръката и я дръпва на улицата. Беше същия жест, с който придружаваш възрастна дама да пресече, и когато следващият полицай направи същото с мен, това си и помислих. Когато стигнахме средата на улицата обаче той изви ръцете ми зад гърба и им щракна белезници.
Предупреждение нямаше. Нито напомняне на правото да мълча, като по филмите. В първия момент не можех да повярвам какво се случва. Чак дни по-късно, когато получих глобата за пречене на автомобилното движение, разбрах в какво ме обвинява полицаят.
Бях една глава по-ниска от полицая. Казах му: “Знаете, че бях на тротоара.” Той избягваше погледа ми. Бях на две пресечки от жилището си. Но тъй като бях част от протеста, за него вече бях само пречка, която трябва да бъде премахната.
Докато ме вкарваха в полицейската камионетка, ми направиха сминка с Фуджимакс Полароид, като взет от някое хипи. Усмихнах им се по най-добрия възможен начин. Мъж в костюм мина, погледна ни и каза на полицаите “браво”. В камионетката бяхме осем души, включително възрастна медицинска сестра и юридически наблюдател с отличителната му зелена шапка. Всички ни бяха събрали от тротоара.
Вратата на камионетката хлопна. Измъкнах някак телефона от чантичката си, пуснах SMS до приятели за ареста ми. След това от скука започнах да чопля ситуацията по Туитър. Яд ме беше, че бях отстреляна като патица, арестувана без причина, просто за да спрат протестите.
В полицията ни взеха чантите и ни връчиха разписки за тях. Чакахме да претърсят джобовете ни с рамене, стенещи от часа в белезници зад гърба. Китките на жената пред мен бяха болни. Полицаят, който я претърси, се развика, че гривните й били оръжия и заплаши да я прати в централното управление, “катакомбите”, където всичко отнемаше два пъти повече време и всичко беше покрито с мръсотия.
Затворът е чакане. Депресиращо чакане. Унизително чакане. Безсмислено, уморително чакане в претъпкана килия с мъртви хлебарки и без течаща вода, където полицаите, които обработват данните ти, се хилят на дискомфорта и страха ти. Жените започнаха да пеят песни, за да минава времето. “Солидарност завинаги”. “Слънцето ще изгрее и утре”. Една полицайка се разкрещя, че ще ни прати до човек в катакомбите, ако не млъкнем. Не млъкнахме.
Времето изглеждаше безкрайно. Скоро забелязваш, че хлопаш по решетките в синхрон с другите, да подсилиш гласовете на протестиращите, които имат нужда от лекарство, или след осем часа още не са получили правото си да се обадят на адвокат. Когато арестуваните мъже започнеха да изсипват поздравления, ние шъткахме една на друга и се ухилвахме.
Бях последната, която пуснаха от моята килия. Жената, която излезе преди мен, беше юристка на средна възраст, арестувана няколко пъти този уикенд. Увери ме, че скоро ще изляза. Когато това стана, отвън ме чакаха приятели с прегръдки, пица и представител на Националната гилдия на юристите. “Окупирай” имат здрава система за поддръжка на арестуваните, било като храна, питиета или безплатен адвокат. Чувствах се невероятна късметлийка, направо турист в това отвратително място. В пицарията оттатък улицата купихме бира за една жена, която бяха задържали за 38 часа.
Докато чаках сама да ме пуснат, крачейки напред-назад, беше почти невъзможно да не мисля, че съм глупачка и че действията ми са напразни. Което е и целта на ареста. Да те арестуват за социален протест е като да те прекарат през терапия за отказване, наказание само по себе си. Моя роднина, поддръжница на “Окупирай”, след ареста ми каза, че никога повече няма да протестира. и точно това е целта му.
Аз ще продължа.
“Окупирай Уолстрийт” научи много бели хора от средната класа на това, което бедните и цветнокожите вече знаеха. Че законът често е враждебен и несправедлив. Говориш ли прекалено гласно, стоиш ли на погрешната страна, значи го нарушаваш. Моят опит беше несравнимо по-лек от този на повечето други. Много арестувани са губили работата си, налагало им се е да лекуват нервни окончания, увредени от твърде дългото стоене с белезници, или се сблъскват с общество, което смята, че са си заслужили каквото са получили.
Докато бяхме в килията, след като хлопахме и пяхме дълго и силно, една от полицайките ни обърна внимание. След това каза: “Погледнете се, бе. Какво се надявате да постигнете? Сами сте си го изпросили.”
—
Прави ли са “Окупирай Уолстрийт”? Зависи от убежденията на отговарящия, а те – от пълнотата на корема или празнотата на главата му. И дори за себе си ми е трудно да отговоря еднозначно. С много неща от позициите им съм съгласен, с някои – не.
Категорично съм несъгласен обаче с това полицията да те смъкне от тротоара, за да те арестува, понеже слизаш от него. Или да те упъти учтиво към уличката, която води към арестантските камионетки, където полицаи ще те напъхат в тях грубо и после ще пишат показания как си ги нападнал. Мога да изредя и още неща, които нюйоркската полиция е вършила с протестиращи срещу клептокрацията, често напълно мирни, или дори със случайни минувачи около протеста. Полиция, която си гледа работата така по протести, дали си гледа другата работа по различен начин? Не вярвам. Свикналият веднъж, че законът е каквото му изнася, трудно отвиква. А с такава полиция трябва ли им на нюйоркчани престъпност?
Мисля си и друго. Дали това е типично отношение на полицията там срещу протестиращи, или е резервирано за протестиращите срещу “силните на деня”? Ако е първото, лошо – такава полиция има нужда от драстична реформа. Ако обаче е второто, е още по-лошо. Подобно нещо дори българската полиция в момента не смее да си позволи твърде открито. Било логично да се очаква ли? По тази „логика“ следва да очакваме в живота единствено вероломство и людоедство. Ако САЩ са потеглили натам, какво да очакваме скоро и у нас? А след него?… Екуменът вече е изчерпан – къде да създадем следващата свободна страна, която да носи светлина на света?
И в тази връзка, още нещо. Основният аргумент на Джулиан Асанж за необходимостта от прозрачност върху световните управници е да се разкъсат мафиотските връзки, които те създават помежду си, и чрез тях водят обединена борба срещу народите си. Противодействието, което срещат опитите на Уикилийкс, е незапомнено – мисля, че в лова на избягали нацисти след Втората световна са влагани доста по-малко ресурси. Или пък в лова на извършители на геноцид и прочее… Винаги съм смятал, че идеята как световните лидери тайно си пият кафето заедно в нов “съюз на монарсите срещу народите”, е диагноза. Но след видяното покрай Уикилийкс съм склонен да ѝ отделя мъничко повечко внимание. Да, все още е на най-долното стъпало на стълбата на доверието ми, твърде далече от зоните, на които вярвам. Но вече не е на земята.
И най-сетне, възхищавам се на Моли, че е разбрала най-важното. А именно: полицейските арести на протестиращи са средството на властта да ги мачка, без формално да е нарушила закона. А тяхната категоричност да продължат протеста си въпреки арестите е начинът им да кажат на корумпираните управници, че това средство не работи. Че не се боят и няма да се предадат, и че победата ще е тяхна. И разбира се, ако имат интелекта да разпознаят провокаторите, изпратени сред тях от властниците. Лесно е: който се опитва да те склони към насилие, всъщност се опитва да даде на властниците повод да те смажат със сила. Защото друг начин да те победят нямат, а този не могат да използват, без ти да им дадеш повода.
В една демократична държава народът реално е суверен, дори ако държавата е позападнала и законите са пълни с дупки. Докато управниците се избират с гласуване, грешката да са на власт си е единствено и само на народа. Държавата се превръща в доматена република, когато народът ѝ не си е на мястото. Когато е не народ, а мърша… Ако е истински народ, готов да се бори докрай за свободата и правата си, никой властник не може да му се опъне.
протестиращи срещу клептокрацията
Аз си мислех, че протестират против капитализма (пазарната икономика) и икономическото неравенство (между доходите на “богатите лоши капиталисти” в стравнение с “99-те процента“). Тоест това е нещо като социалистически митинг против капитализма (да се вземат парите на богатите и да се дадат на 99-те процента). 99% от протестиращите вероятно не правят разлика между клептокрация и капитализъм.
На страницата в Уикипедия (англ.) пише, че протестират и срещу влиянието на корпорациите (“лошите капиталисти”) върху правителството (regulatory capture), но силно се съмнявам, че повечето протестиращи разбират това.
Типичният протестиращ изглежда така:
Ако картинката по-горе не се вижда, ето източника:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Day_3_Occupy_Wall_Street_2011_Shankbone_7.JPG
Екуменът вече е изчерпан – къде да създадем следващата свободна страна, която да носи светлина на света?
На мен ми звучи като че ли търсим някой, който да ни реши проблемите. Американците колкото са помогнали за човешките права, толкова са направили и да ги потъчат – експлоатация на хората в третият свят, премахване на демократично избрани президенти, подкрепяне на диктатори… всичко единствено и само заради пари.
Единствените добри неща които са направили за човешките права са тези за който американският народ се е преборил сам. Не са им дадени наготово от правителството. Нито са получили от страната която носи светлина на света.
На нас никой няма да ни даде нищо наготово, колкото и да се надяваме.
@Валентин: Когато живееш в САЩ, виждаш някои неща, които ти показват, че неолибералната идеология е най-обикновена религия. В смисъл на промиване на мозъка. Ако сериозно ѝ вярваш, ще ти е нужно обяснение на нещата в абсолютно прав текст.
Там почти го няма явлението „я сакам да муам и другите да ме рънат“. (По-точно го има, но не сред тези среди.) Типичният висшист там се е бръкнал за стотина хиляди долара, за да може да си плати таксите за обучението в средна категория ВУЗ. (Следването там е следване, а не Лас Вегас – натоварването е такова, че дори ако не работиш, едвам смогваш. Така че парите за издръжка през годините следване са отделно.) Това е отделно и свръх парите, които е платил за колеж. И когато навлиза в живота открива, че банката му виси на врата за петцифрен дълг, а дори не може да намери работа, за да го изплаща. Където и да иде, го посрещат с „Поработи ни като стажант пет-шест години без пари, пък ще помислим дали да те наемем. Заемът ти и какво ще ядеш си е твой проблем.“ В някои вузове и колежи има отстъпки от таксите за отличниците, но са редки. Така че в крайна сметка напоследък най-обикновеното висше образование е привилегия на богатите – горния край на средната класа и над него. На семействата, в които мама и тате могат да се бръкнат за един милион, за да си изучат четирите деца и да ги издържат по време на ученето. Повечето български „неолиберали“, ако живееха в такава обстановка, щяха да са на площадите с движението. Ама у нас висшето е безплатно или почти безплатно, и сит на гладен не вярва.
И това е половината проблем. Другата половина е, че това положение е дело на богатите. Да живееш в България и да не виждаш как „лобирането“ (в превод – корупцията) на едрите съсипва държавата означава да си обикновен идиот. Да живееш в САЩ и да не го виждаш означава да си „няма такъв идиот“. Реално, ОУС са аналогът на прогресивното движение срещу robber barons от края на 19 и началото на 20 век. (Което дава приличен тласък на социализма в САЩ: Юджин Дебс получава на изборите за президент през 1912 г. 6% от гласовете. И благодарение на което САЩ се разминават с чудесната възможност да въплътят фантастиката в живота – имам предвид „Желязната пета“ на Джек Лондон.)
Та, така за ОУС. Големият процент от участниците желаят не да получават, без да дават – желаят да се образоват, за да могат да работят, или да получават съизмеримо с каквото дават. Да бъдат свободни граждани, а не роби, които произвеждат богатства, но получават трохи. Разликата е много важна. Ако някой ти обяснява първото, значи или е идиот, или смята теб за идиот. А ако му вярваш, значи е прав.
Преди двайсетина години (брей как лети времето) майка ми разказваше за нейна колежка — стюардеса в БГА Балкан — която на редовен полет до Ню Йорк имала нещастието да се сблъска със следното преживяване. На излизане от някакъв магазин за дрехи в Манхатън (предполагам долен Манхатън, защото там им беше хотелът) писва алармата, дето следи да не се изнасят дрехи с чип по тях, т.е. неплатени. Тя нищо не си била купила дори, това бил поредния магазин за дрехи в който влизала. Тя се огледала какво да прави, в този момент вече охраната на магазина били при нея и поискали да изпразни чантата си, всички джобове и да я опипат подобаващо. Тя показала чантата си, показала джобовете си, но отказала да я опипват. Тогава охраната повикали полиция, тази същата полиция на Долен Манхатън. Дошли след половин час някакви, искали ID. Тя обаче не си носела паспорта — в хотела и бил, в стая еди-колко си. Да бе, сигурно, рекли полицаите, в хотел спиш, ха-ха! Ами обадете се и ги питайте, те ще потвърдят! Така ли, и кой е телефона на тоя хотел? Тя не го знаела. Е разбира се, че не го знаеш, ха-ха, откъде пък да го знаеш! Щракнали и белезниците и я натикали в полицейската кола. Оттам — в една обща килия с негърки. И докато тя се опитвала да повярва как за по-малко от един час се е озовала от безгрижно обикаляне по магазините до заключено помещение с очевидно агресивни негърки, най-едрата от тях я тръшнала и започнала да се опитва да и свали пръстените. Тя съответно вече окончателно изгубила самообладание и се разкрещяла нечовешки. Дошла една полицайка, застанала далече отвън и викнала какво става там. Негърката казала, че мацката и е предложила единия си пръстен за една цигара. И цигарата е изпушена, но пръстена още не била дала. Полицайката си тръгнала, борбата продължила. След няколко часа дошъл човек от българското посолство (полицаите били позвънили там) и гарантирал за нея, след което я пуснали. В крайна сметка си е устискала пръстените, но са успели да и вземат някакви други вещи в килията.
Аз навремето бях втрещен от историята, понеже все пак ми говореха за Страната на свободата, а това изобщо не ми пасваше на представата. След много размисли реших, че потърпевшата сама си е виновна — да си е носела паспорта, длъжна е. Сега не смятам така — не е справедливо да те унижават, бият и оберат, защото не си носиш паспорта.
Та такава история знам аз за манхатънската полиция.
Валентин, твоят герой от картинката, който държи в ръцете си парче хартия и обяснява с него, че е “един от 99-те процента”, защото е студент и не му стигат парите, е очевидно “латино” – я мексиканец, я пуерториканец…
Ами щом е такъв (откровено казано – цветнокож, макар и не съвсем черен, не съвсем жълт, или не съвсем червен), няма какво да се учудваме: Америка е страна, създадена да бъде “алелуйна” само за елитните раси. …Като имаш предвид, че в страната на “мейфлауърската справедливост” дори и “арийските” германци не винаги ги броят за елитни (зер са “нацистки хуни”), можеш да си представиш за какви цигани ни броят пък нас – българете.
Тук ние сме “крадци и бандити” (каквито си се знаем, че сме си всъщност). Хеле, пък ако с всичкото си нахалство обявим, че сме и компютърни специалисти (много от нашите сънародници идват в Америка, за да учат именно компютърно дело!), става съвсем “мътна и кървава”.
“За какво са ви компютри, бе космати балканджии такива? Да обирате банки, нали?!… Fuck you!”
——————————
Прочети и това:
http://liternet.bg/publish19/e_w_bradford/razkysani-mrezhi.htm
Григор казва: “неолибералната идеология е най-обикновена религия”.
Аз бих добавил: “неолибералната идеология е една супер-НЕобикновена религия”.
Въпросът е много обширен и не му е мястото сега и тук да го засягам, но само ще отбележа, че НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ е ваксината, която в момента ни бият в кръвообръщението. ОТ НЕЯ НИ ВТРИСА, от нея боледуваме, и от нея можем да предадем Богу дух – но тя е болезнено потребна, ако искаме да се съхрани човечеството на тая планета.
Човечеството се изражда – това е повече от ясно! – и затова трябва да се вземат бързи и крути мерки, за да се спре този пагубен процес.
…Е, добре: неолибералната идеология, макар да се притаява къде повече, къде по-малко незабележима в нашето всекидневие, без да вдига свойствения, например за комунизма или нацизма, шум – се оказва една много добре обмислена стратегия за лекуване на човечеството на принципа: “оцеляване на най-пригодните индивиди в условията на възможно най-екстремното умишлено предизвикано въздействие”. (Банките! Ах, банките!) Който оцелее – браво на него! Който не оцелее – “вечна му памят!”
Бог ще познае своите…
Да се нахранят бедните (социални помощи) и да се дава безплатно или почти безплатно образование не е чак толкова скъпо и не чак толкова несъвместимо с пазарната икономика (капитализъм).
Сравнете колко пари дава една псевдокапиталистическа държава като САЩ за “отбрана” (войни), колко “работа” се създава във връзка с излишно раздутото законодателство, колко се губи от антипазарните закони (лобизъм/regulatory capture и т.н.) с разходите за масово “безплатно” образование. Ако съкратят законодателството (така че някои неща, за които сега се лежи по затворите да не бъдат вече престъпления – напр. войната срещу наркотиците, проституцията, някои сексуални “престъпления” и т.н.) ще си намлят дълга, ще могат да намалят данъчната тежест, ще има за “бедните”, ще има за образование. И даже за здравеопазване.
@Валентин, военните разходи са от жизнена необходимост за тази държава. Само военните на заплата са над 2 милиона, без да говорим за всички заети във военно промишления комплекс и сродните му производства. Като добавим и факта, че без томахавката, която размахват навсякъде по света, ще им е невъзможно да си провеждат имперската политика…
за пръв път виждам толкова глупости в коментарите, включително и от автора на темата
@Петър Петров: Доколкото чувам от мои познати в САЩ, такива истории не са чак правилото, но ги има. И че учудващо често се оказва, че подобни провокирани арестувания са престараване на уличния полицай или на ниското му ниво шефове, не заповеди Някъде От Върха. (Без майтап. Или поне много ми се иска да е така.)
@Валентин: Така е, особено за богата като САЩ държава.
Да, нахранването ще е много мизерно, колкото да оцелееш физически, но все пак ще е нахранване. (Луксозно не само не може заради цената, но и не бива да бъде – поне така мисля.) Да, ако има безплатно жилище за най-бедните, ще е за цялото семейство една стая в скромно общежитие със строги правила, и не бива да бъде повече – но да е толкова си заслужава. Дава възможност да разхлабиш примката около врата, колкото да потърсиш начин да си намериш свястна работа, вместо да си принуден да станеш престъпник, дори ако не си от престъпен бекграунд. Да, образованието сигурно няма да е в елитен частен ВУЗ, но трябва да е достъпно за всеки, който учи добре и с мерак, ако ще да няма един цент в джоба. Образованите печелят повече и плащат повече данъци от необразованите – държавата е на изгода от такова вложение.
Отделно, нещата може и да не се предлагат съвсем без полза – примерно може да се иска от безработен, който идва за безплатна храна, да работи по час или два дневно общественополезна работа. Хем ще изплаща в някаква степен разходите за изхранването му, хем ще го крепи духовно (ако е свестен човек) или ще го учи на работа (ако е мързеливец), хем не е толкова много, че да му пречи да си търси истинска работа. И най-уредената държава не е смогнала абсолютно всичко по себе си и може да поеме още малко труд по дооправяне.
За съкращаването на законодателството – тук според мен има „да“ и „не“. Огромна част от регулациите и бюрокрацията наистина плачат да бъдат съкратени. Но анти-монополната и про-конкурентната защита според мен трябва дори да бъдат засилени: те са, които пазят свободата на пазара. Така или иначе обаче те са много малка част от законодателството – дори да бъдат много засилени, това почти няма да се усети финансово. А от съкращаване на безсмислени регулации и бюрокрации може да се икономисат колосални суми.
За здравеопазването – тук според мен ключова роля трябва да играе засилването на конкуренцията, разбиването на едрите медицински вериги (при тях съотношението произведено здраве към консумирани средства май е най-лошо) и въвеждането на критерии за заплащане, които стимулират ефективното здравеопазване. (За последните 40 години здравеопазването в САЩ е поскъпнало около 5 пъти в сравними цени, без съществена разлика в качеството.) Не зная какви точно трябва да са тези критерии, може би постигането и поддържането на определено здравно ниво на определен брой хора – така се избягват купищата излишни изследвания, правени за да се гушне заплащане. Може би нещо съвсем друго. Но принципно има как да има такива, просто трябва да се помисли. Въведат ли се, цената му ще падне в пъти – осигуряването на базово здравеопазване за всички няма да е някаква немислима сума.
За военните – тук просто няма какво да се коментира. Ще добавя само едно: по-малко военни и техни изцепки значат доста повече морално лидерство, а то е от огромно значение.
@~!@#$%^&*()_+: Ей на това му казвам градивна критика – плюене без нито грам предложение…
Любезни ми @~!@#$%^&*()_+
Вие трябва да заминете незабавно за САЩ: имате всички данни при американски условия да Ви провърви.
Забележка: За да му провърви на някого в САЩ, той трябва да притежава едно единствено качество – безкритичност. На такъв не му прави впечатление даже и когато го изнасилва цяла банда пияни харлемски негри. Така наистина може да се оцелее… (Кръвотечението от насилването се спира за броени минути – самата полиция го прави веднага щом те намерят захвърлен зад някои бидони за боклук!)
Григор, харесва ми вашата анти-монополистка позиция, но представите Ви за “справедливо общество”, които споделяте в следния свой пасаж:
“…Да, нахранването ще е много мизерно, колкото да оцелееш физически,
но все пак ще е нахранване. (Луксозно не само не може заради цената,
но и не бива да бъде – поне така мисля.) Да, ако има безплатно жилище
за най-бедните, ще е за цялото семейство една стая в скромно общежитие
със строги правила, и не бива да бъде повече – но да е толкова си заслужава.
Дава възможност да разхлабиш примката около врата, колкото да потърсиш
начин да си намериш свястна работа, вместо да си принуден да станеш
престъпник, дори ако не си от престъпен бекграунд. Да, образованието
сигурно няма да е в елитен частен ВУЗ, но трябва да е достъпно за всеки,
който учи добре и с мерак, ако ще да няма един цент в джоба. Образованите
печелят повече и плащат повече данъци от необразованите – държавата е
на изгода от такова вложение. Отделно, нещата може и да не се предлагат
съвсем без полза – примерно може да се иска от безработен, който идва за
безплатна храна, да работи по час или два дневно общественополезна работа.
Хем ще изплаща в някаква степен разходите за изхранването му, хем ще го
крепи духовно (ако е свестен човек) или ще го учи на работа (ако е мързеливец),
хем не е толкова много, че да му пречи да си търси истинска работа.
И най-уредената държава не е смогнала абсолютно всичко по себе си и може
да поеме още малко труд по дооправяне.”
…ми напомня ранния болшевишки наивитет в Съветска Русия по време на НЕП-а; тагава Сталин все още не се беше открехнал с репресалиите си и хората още вярваха, че “всичко, дето фърчи, се яде”.
Малко е извън темата, но ето ви една интересна статия която дава подробно обяснение на още една от причините за високите цени на здравеопазването в щатите http://www.washingtonmonthly.com/features/2010/1007.blake.html . Статията е доста дълга и говори за доста неща, но си струва четенето. Накратко, преди 10 години човекът е изобретил спринцовки които прибират иглата когато буталото им се натисне докрай (щракват като химикалки), за да предпазят лекаря от възможно нараняване (и заразяване) след инжекцията. Той е получил субсидия и е минал всички изисквания за качество и даже предлага по-ниска цена, но не може да си продаде иглите на болниците. Болниците са сформирали кооперативи за да купуват на едро, но сега тези кооперативи са самостоятелни фирми печелещи за своя сметка, които взимат процент от доставчиците и съответно са в картелни споразумения с тях. В статията се споменава ново изобретение, което е начин да се намалят инфекциите когато се ползват спринцовки за директно вливане в система (без игли).
И за да се върнем на темата за OWS, ето ви друга статия http://www.chicagotribune.com/news/local/ct-met-grant-park-arrests-judge-0928-20120928,0,3817020.story .
wm нужна ви е малко неолиберална ваксина и да не давате съвети кой къде трябва да заминава, а също
“Човечеството се изражда – това е повече от ясно!” е интерена мисъл…
Неолибералната ваксина – това съм самият аз (втечнен и подготвен за инжектиране посредством спринцовка, която прибира иглата, колчем буталото се натисне докрай: тогаз щраква като белезници!
@wn, аз СЪМ в сащ. именно за това твърдя, че повечето от (забележете) коментарите са глупости
Любезни ми ~!@#$%^&*()_+
Щом сте в САЩ, значи няма какво да Ви обяснявам какво е това “самозащита чрез безкритичност”. И аз оцелявам тука по този начин: правя се, че не ми пука. Това, разбира се, е привидна безкритичност, но все пак е по-добре, отколкото да влезеш вечер в някой оживен мол и да откриеш огън безразборно в тълпата (понякога ме сърбят ръцете и за такова нещо).
Човек трудно се събира в кожата си, когато 43,200 секунди във всяко свое Божие денонощие се сблъсква с нескончаема върволица от идиоти. Още повече, като съзнава, че това е най-доброто, което му е отредила съдбата. Зер, ако не е това най-доброто, то едва ли ще е по-добра моралната мизерия на Родината с нейния Бойко Борисов, Сергей Станишев, Ахмед Доган, Волен Сидеров, Ванчо Костов и всички останали мафиоти… Това е и най-обидното, когато си НЯКЪДЕ по света: съзнанието, че Святата ти Родине е един нуждник – с турско клекало. Няма с какво даже и наужким да се погордееш!
Аз съм бил на много места по света. Навсякъде има и свестни хора, пък има и идиоти. САЩ не правят изключение – не е да няма свестни хора и тук. Но както е навсякъде, неписаното правило е, че ИДИОТИТЕ СА ВИНАГИ НА ВЛАСТ.
… Разликата между идиотите на власт другаде и идиотите на власт в САЩ е, че на тези в САЩ в ръцете им е съсредоточена много повече власт, отколкото другаде, поради което те могат да ти се навират даже вечер в леглото, таман когато си се приготвил да оправиш мацката си.
И не е работата само в полицията – ако беше само полицията: с мед да я мажеш. Има в Америка едно мръсно съсловие, което се състои от адвокати и което винаги е готово да ти се “изтропа” в мозъка. Да не говорим пък за съсловието на финансистите и банкерите, които са си бандити от най-чиста проба.
Но аз си казвам: прави са – не съм им никакъв; при това изобщо не са ме канили да им се навирам: сам им дойдох тука!
Веднага след това, обаче, ме жегва мисълта, че ако сега си бях в Святата Родина – и там щях да не съм никакъв на никого, зер от мен щяха да искат да върша разни неща, с които не съм съгласен, а като им откажеш – отперват ти един курвенски ритник и – чао… По български!
…А от друга страна и самата ми Родина днес е един плювалник за гореупоменатото финансистко съсловие на Америка. Тъй че – спасение от тях няма…
Все пак, Бог е милостиив: не съм такъв човек, че всеки ден да си имам работа с американската полиция, с американското правосъдие и с американските (или по-точно казано: глобалните) банки, от които зависи дали утре ще ме има, или не. Това обаче, което най-много пили по нервите на българина в Америка (сигурно това отдавна Ви е станало ясно!) е, че българинът е твърде “цветнокож” за англосаксонските хазяи на тази страна, и твърде “бледолик” за либералистката толерантност, която дава юридическите права на цветнокожата сган да се саморазправя с “полубелите”, каквито сме ние, българите (понеже тя все пак не може да барне даже с пръст сянката на “истинските бели господари”).
Аз съм човек, който никога не се е разхождал по улиците на който и да е американски град с нахлупена Ку-Клукс-Клановска качулка на главата, и въпреки това ми е “чак до тънките черва” противно непрекъснато да ми се зъбят разни цветнокожи хаирлии. Понеже законите им давали такова право и те искат да упражняват правата си. Писнало ми е от негри, които идват при мен и ме питат със заядлив тон за най-глупави неща, с надеждата, че ще открият “политическа некоректност” в интонацията на отговора ми, за да започнат своите обичайни за черните американци скандали, ако не и побоища…
Дошло ми е до гуша и от разни “латиноси”, които се доближават до мен с Че-Геваристка страст и безкомпромисност и се опитват да бъдат “революционери”: да ми държат сметка за тяхната СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, която – оказва се – без да ща съм поругал, просто защото съм по-бял от тях.
…В същото време за англосаксонско-хусидимските господари на тази страна аз съм една долна отрепка, от която би имало полза само ако ме облекат в униформа и ме пратят по бойните полета на американското миротворство – то ли в Азия, то ли в Африка, то ли из някое друго диво кътче на света.
Но нейсе – скоро ще настъпи Края на Света: всичко е “Mene, Mene, Tekel u-Pharsin”.
Сега остава, другари, да ме квалифицирате като един МРЪСЕН ХРИСТИЯНСКИ КОМУНЯГА и всичко ще бъде наред: съвестите – и те чисти!
ПУЯК И ЧУЧУЛИГА
( Пародия на известната басня със същото заглавие )
Живял в Манхатън Пуяк важен,
с проѝзход български – да кажем!
С кокошки, с гъски – не дружал:
на “българското” не държал.
Веднъж съгледал Чучулига.
“Е, как си ти? Добра ти стига!”
“Да си ми жив – му рекла тя. –
Хей на – щастлива си летя,
вред “гурбетчия” ме наричат,
в Париж и Лондон ме обичат.
Живея в Старата Европа…”
“В Европа ли? Теб нещо хлопа!
В Америка живея аз,
“Буик”-а карам с ефтин “газ”,
не зная що е ИСЛЯМИСТ,
ни ТАЛИБАНИН-КОМУНИСТ…
Наистина понявга кули
събарят се. Цял свят се пули
как тъй арабът, примитивът,
е сторил чак бели такива.
Но всичко туй не е случайно!
То нас ни кара всеотдайно
да демонстрираме навред,
че в САЩ пак всичко е наред,
че те са новата РОДИНА –
присъда наша и съдбина…
На целий свят сме ние страж:
на всички даваме кураж.
Ний “нация необходима”
навек ще бъдем за мнозина;
привилегировани сме – ясно!
А вий в Европа сте нещастни…”
…Но виж, Стопанинът излязъл.
На Пуяка врата прерязал –
с американски нож наточен,
с раета и звезди обточен.
Подрипва тялото безглаво,
опръсква с кръв надясно, ляво,
неистово все в кръг се мята,
в конвулс разтваря клюн главата…
Стопанинът безмъвно гледа;
сам бъдещето да изведа,
как Кризата накрай ще свърши
(без бликналата кръв да бърше).
“…Прощавай, хубавецо славен,
на Господаря лов забавен!
Без СВОБОДА какво си ти?
Отговори, отговори…”
……………
И Чучулигата крилата,
политнала към небесата
та с глас – пленителен и благ –
да чурулика ЧАЛГА пак…
/превел от Американо-Български на Обикновен Български език: Леш-Пепелеш/